Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 59 18.05.2021
година град Търговище
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд
първи състав
На eдинадесети
май
2021 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 91 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК.
Производството по делото е образувано жалба
на
А.И.Ш. *** против Заповед
№ Д Т О-Л-1З/22.02.2021, изменена със Заповед №
2501-РД01/0080/24.03.2021 г. на директора на ДСП-Омуртаг,
с която е била лишена от право на социална помощ за отопление по Наредба №РД/5
от 16.05.2008 г. до възстановяване на дължимата сума или за срок до 22.02.2023
г. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на акта. Моли
за отмяна. Претендира разноски.
Ответникът оспорва основателността на жалбата
и моли съдът да я отхвърли.
След преценка на събраните по делото доказателства, Административен съд –
Търговище, приема от фактическа страна за установено следното:
Видно от Заповед
№2501-РД01-0345/25.11.2020 г. на Директор на ДСП-Омуртаг на осн.чл.26,
ал.2 от УП на АСП и във вр. с чл.14а, ал.1 и ал.2 ЗСП по отношение на
жалбоподателката е разпоредено извършването на проверка в срок до 02.12.2020 г.
по отношение на отпускането на целева помощ за отопление по реда на
Наредба №РД/5 от 16.05.2008 г. по подадено заявление-декларация №ЗСП/Д-Т-О/
2416 от 19.09.2018 г., №ЗСП /Д-Т-О/ 2607 от 16.09.2019 г. и № ЗСП /Д-Т-О/1100
от 11.08.2020 г. посочена е като цел на проверката да се установи, размера на
получената месечна помощ отпусната по реда на чл.50 ЗЗДет. Предоставяна от
община Антоново.
Приложено е удостоверение № 9500-2914/10.11.2020 г.
на Община Антоново, видно от което е предоставена справка за получената помощ
от м.април 2017 г. до м.септември 2020г. по месеци.
Съставен е констативен протокол от 02.12.2020 г. издаден въз основа на горе цитираната заповед
и видно, от който за детето А. Р. Ст., настанено в приемното семейство на
жалбоподателката по реда на Наредба №РД/5 от
16.05.2008 г. е била отпусната целева помощ
по заявление вх.№ ЗСП/Д-Т.О/ 2416
от 19.09.2018 г. в размер на 465,90 лв. месечно.
Протокола е връчен чрез известие за доставяне на
констативен протокол от 21.12.2020 г.
По отношение на жалбоподателката е била издадена и Заповед № Д-Т-О-ВС-14/22.02.2021 г. на директора на
ДСП-Омуртаг, с която е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получена
социална помощ и известие
за доставяне на Заповед №
Д-Т-О-ВС-14/22.02.2021 г. на директора на ДСП-Омуртаг от 01.03.2021 г. Посоченият
акт не е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.
Заповед № Д
Т О-Л-1З/22.02.2021 г. на директора на ДСП-Омуртаг от 22.02.2021 г.
Жалбоподателката е подала жалба №
2501-94А-00-0405/08.03.2021 г. до директора на РД СП – Търговеще.
Видно от становище с изх. № 30-23079/15.03.2021 г.
на РДСП-Търговище е прието, че не са налице основания за преразглеждане на
преписката.
Издадена е Заповед № Д Т О-Л-1З/22.02.2021, с
която жалбоподателката е била лишена от право на социална помощ за отопление по
Наредба №РД/5 от 16.05.2008 г. до възстановяване на дължимата сума или за срок
до 22.02.2023 г. – предмет на съдебен контрол в
настоящото производство. Същата
е издадена на осн. чл.33а ППЗСП, във вр. с чл.14, ал.5 и ал.6 и чл.14а, ал.3 ЗСП.
Видно от Заповед № 2501-РД01/0080/24.03.2021 г. на
директора на ДСП-Омуртаг и писмо №
2501-94А-00-0500/24.03.2021 г. до А.Ш. атакуваният акт е бил изменен поради
допусната фактическа грешка, като изменението касае коректно отразяване на
сумата в мотивите и диспозитива на първоначалната заповед. Приложено е известие
за доставяне на Заповед № 2501-РД01/0080/24.03.2021 г. на директора на
ДСП-Омуртаг.
Приет като доказателство е и констативен
протокол от 24.03.2021 г.
Съдът констатира, че в преписката липсват
доказателства жалбоподателката да е уведомена за започналото административно
производство по издаване на съответната заповед. В с.з. ответната страна
изрично е заявила, че е представена в цялост.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.
3 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл. 14а от Закона за социалното
подпомагане, при сигнал за недобросъвестно получени средства от социални помощи
или по преценка на директора на съответната дирекция "Социално
подпомагане" се извършва проверка от длъжностно лице на дирекцията. За
резултатите от проверката длъжностното лице по ал. 1 съставя констативен
протокол, който предоставя в тридневен срок на директора на дирекцията
"Социално подпомагане". В случай на констатирана недобросъвестност
директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана
заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната
лихва.
Нормата на чл. 14, ал. 5 от ЗСП предвижда,
че лицата недобросъвестно получили социални помощи се лишават от тези помощи до
възстановяване на дължимите суми, но за срок не по-дълъг от две години със
заповед на директора на съответната дирекция "Социално подпомагане"
или упълномощено от него длъжностно лице.
Актът е издадена
на осн. чл.33а ППЗСП, във вр. с чл.14, ал.5 и ал.6 и чл.14а, ал.3 ЗСП.
Съгласно чл. 14, ал.6 ЗСП
лицата, неизползвали по предназначение целевата
помощ за отопление, се лишават от правото да получават такава и през следващия
отоплителен сезон.
Съгласно чл.14а, ал.3 ЗСП
в случай на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция
"Социално подпомагане" издава
мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно
със законната лихва.
Посочените
основания са неотносими по отношение на акта доколкото никъде не се твърди за
неизползвана по предназначение целева помощ за отопление, а отделно
възстановяването получената помощ е предмет на издадена друга заповед.
При тази правна рамка съдът приема, че оспореният акт
е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, но при съществено процесуално нарушение. По
отношение на административното производство съдът установи,
че административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми субекта на
проверката за започналото производство и да предостави възможност да правят възражения и
да представят доказателства (чл. 26 и чл. 34 от АПК). В допълнение, нормата на
чл. 35 от АПК регламентира, че индивидуалният административен акт се издава,
след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се
обсъдят обясненията на страните. В случая това не е сторено. Жалбоподателката не е била и уведомена за започване на производствата и не й е била предоставена възможност да прави възражения и
да сочи доказателства.
Отделно от изложеното изнесените в
заповедите обстоятелства не са нови,
нововъзникнали обстоятелства, настъпили след подаване на заявленията за
подпомагане и респ. не може да се приеме, че е налице неизпълнение на
задължението по чл. 15, ал.2 от ЗСП на ползвателя на помощта. Тези
обстоятелства, ако се потвърдят след уведомяване на субекта на проверката и
даването му на възможност да ги оспори и да ангажира доказателства във връзка с оспорването си, са
съществували към момента по подаване на съответните заявления и сочат на
подадени неверни данни при заявяването помощта, респ. на недобросъвестно
получени суми, които подлежат на връщане по реда на 14а, ал.3 от ЗСП.
В случая не се
установява жалбоподателката да е съзнавала, че няма право на целевата помощ и
въпреки това да е декларирала данните така, че да я получи, т.е. не се
установява необходимото субективно отношение към основанието за получаване на
помощта, по начин, установяващ недобросъвестността й при получаване на помощта.
Недобросъвестност (в смисъл на укрита информация) ще има само при установен
доход, който превишава или е равен на определения диференциран минимален доход
и поради това изключва правото на социално подпомагане. В своята константна
практика Върховният административен съд е приел, че недобросъвестно е лицето,
което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане
(Решение № 7299 от 17.06.2008 г. по адм. д. № 3316 от 2008 г., Решение № 3997
от 21.03.2011 г. по адм. д. № 8559 от 2010 г., Решение № 5171 от 12.04.2011 г.
по адм. д. № 10452 от 2010 г., Решение № 4132 от 22.03.2012 г. по адм. д. №
13436 от 2011 г. , Решение № 6867 от 08.06.2016 г. по адм. д. № 9112/2015 г.,
всичките на ВАС, VІ отд.) и че недобросъвестността е резултат на психическо
отношение на конкретен правен субект към възможността да получи желан от него
резултат, като за всеки отделен случай е необходима самостоятелна преценка дали
обективно поведението на лицето, насочено към постигане на този резултат, е
съобразено с правовия ред, или е съпътствано със заобикаляне, или с директно
нарушаване на правовия ред Решение № 7011 от 28.05.2009 г. по адм. д. № 1400 от
2009 г. и Решение № 6602 от 10.05.2012 г. по адм. д. № 984 от 2012г. на VІ отд.
на ВАС). Недобросъвестността на лицето
не се предполага, а трябва да бъде доказана от административния орган - въз
основа на какви факти и обстоятелства счита, че лицето е недобросъвестно по
смисъла на чл. 14, ал. 5 ЗСП. В хода на производството по обжалване по
административен ред, и при съдебното обжалване, са излагани доводи за незнание
на обстоятелството, че получената помощ
попада в приложното поле на
доход и подлежи на деклариране от
нейна страна. Недобросъвестността като
материалноправна предпоставка по чл. 14, ал. 5 от ЗСП не е доказана, поради
което не е налице основание за лишаване на лицето от социални помощи за срок от
две години.
С оглед изхода на спора в полза на
жалбоподателката следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв. представляващи адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание чл. 168,
ал. 5, чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал.1 от АПК,
Административен съд – Търговище, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на А.И.Ш. ***
Заповед № Д Т О-Л-1З/22.02.2021,
изменена със Заповед № 2501-РД01/0080/24.03.2021 г. на директора
на ДСП-Омуртаг, с която е била лишена от
право на социална помощ за отопление по Наредба №РД/5 от 16.05.2008 г. до
възстановяване на дължимата сума или за срок до 22.02.2023 г.
ОСЪЖДА ДСП-Омуртаг ДА ЗАПЛАТИ на А.И.Ш. *** разноски по делото в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване на
основание чл. 14б от ЗСП с касационна жалба пред Върховния административен съд
в 14 – дневен срок от съобщаването на страните, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: