Р Е Ш Е Н И
Е № 131
гр.Пазарджик, 14.10.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки окръжен съд ,търговска колегия, в открито
съдебно заседание на осемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИВАНКА
ИЛИНОВА
При секретаря Катя Кентова като разгледа докладваното от съдията т.д.№127 описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по искова молба предявена от ищеца Д. *** против
„АВТОТРАНС-1“ ООД,ЕИК *********,в която се твърди,че по реда на чл.417 от ГПК в
негова полза против П.Л.У. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата
128800,00лв.главница,законната лихва върху нея и деловодни разноски.Длъжника в
заповедното производство е съдружник в ответното дружество и притежава два дяла
на стойност 40% от капитала на дружеството.Против длъжника е образувано
изп.д.№276/2017г.по описа на ЧСИ В. Б,рег.№
на КЧСИ.Принудителното изпълнение е насочено срещу дяловете на длъжника в
търговското дружество,върху които е наложен запор.Взискателят е отправил
изявление до дружеството за прекратяване на участието на длъжника в него като
ограничено отговорен съдружник.В тримесечен срок от датата на получаване на
изявлението на взискателя дружеството не е изплатило никаква част от
задълженията на съдружника към ищеца.ЧСИ е овластил с постановление №97/09.03.2018г.взискателя да
предяви иск за прекратяване на дружеството.
Съдът,с оглед
на горните твърдения ,е сезиран с искане да постанови решение,с което да
прекрати ответното дружество,което обстоятелство да се впише в ТР ,след което
да се извърши ликвидация на същото.
Съдът е допуснал встъпване на трето лице помагач на
страната на ответното дружество,а именно Д.М. -съдружник в дружеството,притежаваща
60% от дружествения капитал.
От назначения по реда на чл.29 ал.4 от ГПК особен
представител на дружеството адв.Л.М. е постъпил отговор на исковата молба,в
която не се оспорват обстоятелствата изложени в исковата молба и предявения
иск.Сочи се,че дружеството не разполага със собствени средства за изплащане на
дълга на съдружника и не може да ползва заемни такива,тъй като цялото му
движимо и недвижимо имущество е запорирано от кредиторите „ДВГ АУТО“ ЕООД ,ЕИК
********* и „ПРОМ АГРО ТРЕЙД 68“ ЕООД,ЕИК *********.
В допълнителната искова молба ищеца поддържа
предявения иск и акцентира на признанието на фактите направено от процесуалния
представител на ответната страна.
В допълнителния отговор на исковата молба не е
изразена промяна в становището на ответното дружество.
Третото лице помагач е депозирало множество становища
във връзка с дадената от съда възможност,в които най-общо оспорва предявения
иск.Твърди,че задълженията на съдружника са много по-малки в сравнение с актива
на дружеството по последния ГФО за 2016г.,който възлиза на 659000,00лв.и от
приходите от продажби за 2016г.,възлизащи на 832000,00лв.Становището по
съществото на спора,изразено от третото лице помагач,е че исковата молба е
неоснователна,тъй като ищеца няма качеството заемодател по отношение на
съдружника П.У..Договор за заем не е бил сключван,а доколкото такъв договор
съществува той е привиден.Изложени са съображения в тази насока.В последствие
изразява и поддържа становище,че иска е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен поради това,че пасива на дружеството надхвърля активите и ищеца не
може да получи ликвидационния дял на съдружника.
Като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,за да се
произнесе при условията на чл.235 от ГПК съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Съдът приема за установено по категоричен начин,че съдружници
в „Автотранс 1“ ООД са П.У. и Д.М. при размер на дяловото участие в капитала на
дружеството съответно в размер на 40% и 60%.
От представените по делото от ищцовата страна писмени
доказателства се установява,че по представен от ищеца изпълнителен лист №773 от
23.10.2017г.,издаден от Панагюрския районен съд по гр.д.№1023/2017г.в полза на
ищеца против съдружника П.У. за сумата
128800,00лв.-главница,законна лихва върху сумата,считано от 29.09.2017г.до
окончателното й изплащане и разноски в размер на 4376,00лв.,е образувано
изпълнително дело №276/2017г.по описа на ЧСИ В. *** действие ОС Пазарджик.
Като доказателство по делото е представено
Постановление на ЧСИ Бараков №97 от 09.03.2018г.В него е посочено,че в
Агенцията по вписванията под №20171103151045 е вписан наложен от ЧСИ запор на
дружествените дялове на У. от капитала на дружеството.Посочено е също,че с
писмо изх.№5484/03.11.2017г.взискателя Д.Д.
е направил изявление адресирано до дружеството за прекратяване на участието на У. в
него,както и че в тримесечния срок от изявлението по изпълнителното дело не са
постъпили суми за погасяване на задълженията на У. към взискателя.Поради
това,ЧСИ по молба на взискателя е овластил същия да предяви иск по чл.517 ал.3
от ГПК за прекратяване на ответното дружество.
Отразените в цитираното постановление на ЧСИ
обстоятелства не се спорни между страните по делото.
Във връзка с необходимостта от установяване на размера
на ликвидационния дял на съдружника длъжник е допусната по искане на ищеца и
третото лице помагач съдебно икономическа експертиза.Изготвено е основно и
допълнително заключение,които съдът е приел и кредитира като доказателство по
делото.
В основното
заключение вещото лице въз основа на съставен междинен счетоводен баланс към
м.ХІ.2017г.определя собствения капитал на дружеството в размер на 376000,00лв.и
съответно дела на съдружника П.У. на 150400,00лв.В допълнителното заключение в
пасива вещото лице включва задължение на дружеството в размер на
1500000,00лв.по изп.д.№2012/2017г.по описа на ЧСИ Д С.При това положение
експерта изразява становище,че към края на м.ХІ.2017г.собствения капитал на
дружеството е отрицателна величина.
При това
положение от правна страна съдът приема,че предявения иск е неоснователен.
Безспорно е,че са
налице елементите от фактическия състав на чл.517 ал.3 от ГПК-ищецът е насочил
принудително изпълнение към дяла на съдружник в ответното дружество като е
вписан запор на дружествените дялове на П.Л.У. в Агенцията по
вписванията,налице е изявление на взискателя за прекратяване на участието на У.
в дружеството и овластяване от съдебния
изпълнител на взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството ,в което
длъжника е съдружник.
Две са условията за отхвърляне на иска визирани в
чл.517 ал.3 изр.3 от ГПК-дружеството да е изплатило на взискателя припадащата
се на съдружника част от имуществото на дружеството или вземането на взискателя
да е удовлетворено.Няма твърдения и доказателства тези отрицателни материално
правни предпоставки да се налице в настоящия казус.
Целта,която правната норма предследва е осигуряване на възможност на взискателя във
висящо изпълнително производство да
получи удовлетворяване на притезанието си от вземането на длъжника към трето лице,представляващо равностойността на
дружествения му дял определен съгласно чл.125 ал.3 от ТЗ като вземането
възниква именно след прекратяване на участието на съдружника в дружеството.Очевидно
е,че ако длъжника не притежава вземане към дружеството,то целта на иска по
чл.517 ал.3 от ГПК не може да бъде постигната.Това е самостоятелно основание за
отхвърляна не иска.
С оглед на горните разсъждения,съобразени с трайната
съдебна практика,съдът приема,че след като съобразно допълнителното заключение
на вещото лице Л. към края на м.ХІ.2017г.пасивите по съставения междинен
счетоводен баланс са отрицателна величина ,откъдето следва,че съдружника няма
вземане от дружеството за притежавания от него дружествен дял,иска по чл.517
ал.3 от ГПК следва да бъде отхвърлен,тъй като прекратяването на дружеството е
безпредметно-с прекратяването няма да се постигне целения от закона правен
резултат ,а именно удовлетворяване на вземането на взискателя.Заключението на
вещото лице в тази част,която съдът цени и кредитира като доказателство по
делото с решаващо за изхода на спора значение,не е оспорено от страните по
делото.Възраженията на адв.Н. като пълномощник на ищеца и исканията му в
съдебно заседание проведено на 03.07.2019г.касаят момента ,към който следва да
се състави междинния счетоводен баланс,а не неговото съдържание и използваната
от вещото лице методика на изготвянето
му.
Водим от горното Пазарджишкия окръжен съд
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска предявен от Д.Н.Д. *** против „АВТОТРАНС-1“ ООД,ЕИК
********* за прекратяване на дружеството на основание чл.517 ал.3 от ГПК.
Делото е разгледано при участието на
третото лице помагач Д.Г.М. на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския Апелативен
съд.
Съдия: