Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 17.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска
колегия, ІІ А Въззивно отделение, в публично заседание
на девети декември двехиляди двадесет и първа година
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
при
секретаря Емилия Вукадинова като изслуша докладваното от съдия Йовчева
гр.д. № 4869 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 04.09.2019г., постановено по гр.д. № 59537/2018г по описа на СРС, 65 състав e осъден И.С.П.
да заплати на „Б.М.“ ООД, на основание чл. 203, ал. 1 КТ вр.
чл. 45 ЗЗД, сумата 6 486 лв. – вреди във връзка с неточно изпълнение на трудови
задължения на ответника като „търговски директор“, извършено на 10.10.2016г. и изразяващо се в неуведомяване на съответните
контролни органи на МВР за причиняването на ПТП по пътя на гр. Златица, при
което е увреден служебен автомобил „Хонда Сивик“, дало основание на застрахователя по застраховка „Каско“ за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение
и за ангажиране на договорната отговорност на ищеца по договор за лизинг от
18.01.2016г. за заплащане на разходите за отремонтиране
на лизинговата вещ, ведно със законната лихва от 11.09.2018г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 7978.
44 лв. и в частта за вредите при умисъл и не при или по повод изпълнение на
служебни задължения. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на
спора.
Решението се обжалва с въззивна
жалба от ответника И.С.П. в частта за уважаване на иска. Въззивникът
поддържа оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на
решението, поради съществено нарушение на процесуалните правила и неправило
приложение на материалния закон. Поддържа, че ищецът е предявил иск по чл. 203,
ал.2 КТ и така е докладван предявения иск и разпределена доказателствената
тежест, като без поискано и допуснато изменение на иска, съдът се е произнесъл
по иск с правно основание чл. 203, ал. 1 КТ, който се разглежда по различен ред
и фактически състав. Сочи, че му е ограничено правото на защита, тъй като е
изложил съображения само относно иск с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ.
Излага доводи, че по делото не е доказано, че ищецът е заплатил суми за
репатриране на вреди, настъпили във връзка с инцидента от 10.10.2016г., тъй като представената по делото фактура №
**********/01.09.2017г. е издадена повече от 11 месеца след процесното
ПТП. Моли съда да отмени решението като недопустимо, евентуално като неправилно
и да отхвърли иска.
Въззиваемият
– ищец оспорва жалбата в писмен отговор.
От
ищеца в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е подадена и насрещна въззивна жалба от „Б.м.“
АД в частта за отхвърляне на иска, а именно: за разликата до пълния предявен
размер от 7 978. 44 лв. и в частта за вредите при умисъл и не при или по повод
изпълнение на служебни задължения. Твърди се, че ответникът, в качеството му на заемащ
длъжността търговски директор, като водач на предоставения му за служебно
ползване и управляван от него лек автомобил, е претърпял на 10.10.2016г. ПТП не при
или по повод изпълнение на трудовите му задължения, като умишлено не е уведомил
органите на КАТ. Жалбоподателят поддържа, че по делото са доказани
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника до пълния претендиран размер, представляващ стойността на извършения
ремонт на увредения автомобил. Моли съда да отмени решението в обжалваната от
него част и да уважи иска до пълния предявен размер, с присъждане на съответни
разноски.
Въззиваемият
по насрещната жалба – ответник в първоинстанционното
производство, я оспорва в депозиран писмен отговор.
Софийски
градски съд, при служебна преценка за допустимостта на обжалваното решение,
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. В случая решението се обжалва изцяло, поради което съдът следва да се
произнесе служебно по допустимостта изцяло на атакуваното решение.
Твърденията в първоначално предявената искова молба
са, че ответникът носи пълна имуществена отговорност съгласно чл. 203, ал. 2 КТ
за причинени на ищеца – работодател имуществени вреди в размер на сумата 7 978.
44 лв., представляваща стойността на извършен
ремонт на лек автомобил Хонда Сивик, рег. № ******. В исковата молба се твърди, че
ответникът, заемал длъжността търговски директор в ищцовото
дружество, е причинил вредите не при или по повод изпълнение на трудовите му
задължения, тъй като е реализирал ПТП при управлението на служебно
предоставения му автомобил на 10.10.2016г. извън
работното му място в гр. София, бул. Челопешко шосе.
Твърди, че съгласно твърдения на ответника, същият е пътувал до гр. Златица за
участие в организиран търг от общината, но през м. октомври ответникът не е бил
командирован никъде. Сочи се, че ответникът умишлено не е уведомил
компетентните органи за реализираното ПТП и не е представил документ за
събитието пред дружеството –застраховател. Предвид изложените съображения, с петитума се иска да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца обезщетение за вреди на ответника вследствие на горепосочените противоправни действия в размер на сумата 7 978. 44 лв.
В отговора на исковата молба ответникът е изложил
съображения относно липсата на предпоставките на нормата на чл. 203, ал. 2 КТ,
поради липса на виновно извършени негови действия и при условията на умисъл.
Заявил е твърдения, че е претърпял пътния инцидент по време на изпълнение на
служебните му задължения, тъй като пътуването към гр. Златица е било свързано с
подаване на документи за участие в обществена поръчка от община Златица, като
вследствие на участието в откритата процедура, на 02.11.2016г. е бил сключен
договор за доставка на транспортни средства между община Златица и ищцовото дружество.Поддържа, че е подал уведомление за
настъпилото ПТП пред застрахователя на 11.10.2016г., като автомобилът е бил
ремонтиран на стойност, значително по –ниска от претендираната.
С определението по чл.146 ГПК СРС е докладвал предявен
иск по чл. 203, ал. 2 КТ за заплащане на обезщетение за вреди, настъпили
вследствие противоправно поведение на ответника.
С обжалваното решение СРС е приел, че процесното ПТП е настъпило при изпълнение на служебните
задължения на ищеца по време на пътуване към гр. Златица във връзка с отваряне
на оферти за участие в търг, където е бил упълномощен представител на ищцовото дружество, като самото застрахователно събитие е
настъпило по небрежност, проявена от ответника като водач на лекия автомобил. С
оглед изложеното, с обжалвания акт съдът е приел, че не е налице основание за ангажиране
на пълната имуществена отговорност на работника, поради липса на умишлено
поведение по отношение на първопричината за настъпване на вредата. СРС е
изложил съображения, че е налице основание за ангажиране на ограничената
имуществена отговорност на работника, като произнасянето по различна от
заявената в исковата молба форма на вина е допустимо, тъй като се касае за един
и същи фактически състав, при който посочената в исковата молба форма на вина е
по-тежка от тази, която е установена по делото.
Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното
решение е процесуално недопустимо в частта относно произнасянето по иск с
правно основание чл. 203, ал. 2 КТ.
Основателни са доводите в жалбата , че такъв иск не е
предявен и не са налице предпоставките за извършената преквалификация с
обжалвания съдебен акт.
Пълната имуществена отговорност на работника или
служителя може да бъде ангажирана при наличие на едно от трите алтернативно
предвидени в нормата на чл. 203, ал. 2 КТ основания – ако вредата е причинена
умишлено, в резултат на престъпление или не при или по повод изпълнението на
трудовите задължения. Отговорността се реализира по общия исков ред на деликтно основание.
Ограничената имуществена отговорност на работника по
чл. 203, ал. 1 КТ се реализира по реда на КТ, при предвидените в цитираната
норма предпоставки – ако вредата е причинена по небрежност при или по повод
изпълнение на трудовите задължения. В нормата на чл. 210 КТ е предвиден специален
ред за реализиране на ограничената имуществена отговорност – издаване на
заповед от работодателя, с която определя основанието и размера на
отговорността, в предвидените в ал. 2 срокове, респ. оспорването й от работника.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
намира за основателни доводите на въззиваемия, че не са налице предпоставките
за преквалификация на иска по чл. 203, ал. 1 КТ, както е направил СРС с крайния
съдебен акт. Правопораждащите фактическите състави за
реализиране на пълната имуществена отговорност на работника за непозволено
увреждане и на ограничената имуществена отговорност по КТ са различни не само
като форма на вина и процесуален ред за реализацията им, но и като предпоставки
за реализиране на съответната отговорност. Поради изложеното не могат да бъдат
споделени мотивите на СРС, че поради леката степен на вина липсва процесуална
пречка за подобна преквалификация. Отделно от изложеното,
В случая ищецът както в исковата молба и до края на
устните състезания, така и в жалбата, поддържа твърдения само за реализиране на
пълната имуществена отговорност на ответника за непозволено увреждане, поради
умишлено причиняване на вредите /чл. 203, ал.2, пр. 1 КТ/ и не при или по повод
изпълнение на трудовите задължения /чл. 203, ал. 2, пр. 2 КТ/. Не са налице
твърдения на ищеца в хода на процеса за наличие на нито една от предпоставките
на чл. 203, ал. 1 КТ – за причиняване на вредите по небрежност не при или по
повод изпълнение на трудовите задължения. В доклада по чл. 146 ГПК
първоинстанционният съд е докладвал иска именно по чл. 203, ал. 2 КТ като претенция за вреди от противоправно поведение на ответника.
С оглед изложеното, като е разгледал иск с правно
основание чл. 203, ал. 1 КТ, първоинстанционният съд се е произнесъл по
непредявен иск и е постановил недопустимо решение в посочената част.
На основание чл. 270, ал.3 ГПК, Софийски градски съд следва да обезсили обжалваното решение и прекрати производството
в частта досежно произнасянето по същество по иск с
правно основание чл. 203, ал.1 КТ.
С оглед обстоятелството,
че в случая СРС се е произнесъл по същество и по предявения иск с правно
основание чл. 203, ал. 2 КТ, като го е отхвърлил, въззивният съд следва да се
произнесе по същество по предявения иск, без да се налага връщане на делото на
СРС за ново произнасяне.
От фактическа страна по
делото е безспорно установено, че на 10.10.2016г.
ответникът е реализирал ПТП на ГП І – 6 в посока гр. Златица при управлението
на предоставен му за служебно ползване лек автомобил „Хонда
сивик“ , рег. № ******, като е заемал длъжността
„търговски директор“ в ищцовото дружество към този
момент.
По довода за умишлено
причиняване на вредата:
Искът на соченото
основание е неоснователен. Твърденията за обосноваване на умишлено поведение на
ответника са свързани с липсата на уведомяване на органите на КАТ от ответника
за настъпилото ПТП, поради което ищецът, в качеството на застрахован лизингополучател на процесния
автомобил, не е получил дължимото застрахователно обезщетение. Умисълът в
случая следва да е налице по отношение причината за настъпване на вредата –
настъпилото ПТП, какъвто безспорно не е налице, тъй като въззиваемият
нито е целял, нито допускал настъпването на вредоносния резултат. В случая
вредите са причинени при небрежност, но както бе посочено по-горе, такъв иск не
е предявен. Поради изложеното, липсата на уведомяване на органите на КАТ,
независимо по каква причина, не може да обоснове приложение на нормата на чл.
203, ал. 2 КТ в случая.
Отделно са основателни
доводите на ответника, че съгласно представените писмени доказателства, същият
е подал на 11.10.2016г. уведомление за настъпилата щета до застрахователя, т.е.
на деня, следващ инцидента. Отказът на ЗАД „А.И.“ АД да заплати застрахователно
обезщетение е обоснован изрично не с неуведомяване на контролните органи, а тъй
като това е заявена четвърта щета по декларация съгласно застрахователния
договор и надвишава приетия съгласно ОУ брой щети по заявление.
Поради изложеното, не е
налице доказано по делото умишлено
поведение на ответника, което да е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
С оглед изложеното, не е
налице хипотезата на чл. 203, ал.2, пр. 1 КТ.
По довода за реализиране
на вредата не при или по повод изпълнение на служебните задължения:
По делото са ангажирани
писмени и гласни доказателства, от които се установява, че пътуването на
въззиваемия – ответник до гр. Златица е било свързано с участие на ищцовото дружество в обществена поръчка от община Златица,
с предмет „Доставка на специализирано транспортно средство, адаптирано за хора
с увреждания, за нуждите на проект BG05М90Р001-2.002-0146-С001.
Неоснователно е
оплакването на дружеството –работодател, че не е налице издадена от управителя
заповед за командироване на служителя за процесното
пътуване, поради което пътуването не е при изпълнение на служебните задължения. В представената от
община Златица административна преписка в цялост е налице пълномощно от
30.09.2016г. от управителя на дружеството до ответника за извършване на правни
действия. Без значение е и обстоятелството, че управителя на дружеството е
подал документите за обществената поръчка на 07.10.2016г., каквито са доводите
в жалбата на дружеството –жалбоподател.
Неоснователен е довода в
жалбата, че не е доказано ответникът да е присъствал при отваряне на офертите
на 10.10.2016г., съгласно представения протокол №
1/10.10.2016г. на комисия при община Златица, тъй
като съгласно гласните доказателства, той не е стигнал до гр. Златица именно поради
настъпилото ПТП. Показанията на
свидетеля Проданова – съпруга на ответника, са логични и последователни и
преценени и по реда на чл. 172 ГПК, следва да бъдат кредитирани.
С оглед изложеното , не е
налице хипотезата на чл. 203, ал. 2, пр.2 КТ.
По изложените съображения
обжалваното решение следва да бъде частично обезсилено досежно
произнасянето по същество на иска по чл. 203, ал. 1 КТ и частично потвърдено досежно отхвърляне на иска с правно основание чл. 203, ал.2 КТ.
С оглед изхода на делото, право на разноски има въззиваемият –ответник, който не претендира такива за
въззивната инстанция. С оглед изложеното, на ответника следва да бъдат
присъдени допълнително претендираните и доказани
разноски за първоинстанционното производство в размер
на сумата 731. 65 лв.- разлика до сумата 900 лв. – заплатено в брой адвокатско
възнаграждение за СРС. Възражението на насрещната страна за прекомерност на
възнаграждението на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като
същото е съизмеримо с минималния размер от 878. 22 лв., определен по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ.
След връщане на делото на
СРС следва да бъде отстранена очевидна
фактическа грешка при изписване правноорганизационната
форма и ЕИК на дружеството –ищец.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение
от 04.09.2019г., постановено по гр.д. №
59537/2018г. по описа на СРС, 65 състав в ЧАСТТА, с която e осъден И.С.П. да
заплати на „Б.М.“ ООД, на основание чл. 203, ал. 1 КТ вр. чл. 45 ЗЗД, сумата 6 486 лв. – вреди във връзка с
неточно изпълнение на трудови задължения на ответника като „търговски директор“,
извършено на 10.10.2016г. и изразяващо се в
неуведомяване на съответните контролни органи на МВР за причиняването на ПТП по
пътя на гр. Златица, при което е увреден служебен автомобил „Хонда Сивик“, дало основание на
застрахователя по застраховка „Каско“ за отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение и за ангажиране на договорната
отговорност на ищеца по договор за лизинг от 18.01.2016г. за заплащане на
разходите за отремонтиране на лизинговата вещ, ведно
със законната лихва от 11.09.2018г. до окончателното изплащане и отхвърлен иска
за разликата до пълния предявен размер от 7978. 44 лв., както и в частта
за присъдените в полза на „Б.М.“ ООД
разноски в размер на сумата 1 249 лв. и
ПРЕКРАТЯВА производството в
посочената част.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.09.2019г., постановено по гр.д. № 59537/2018г. по описа на СРС, 65 състав в
останалата част за отхвърляне на иска с
правно основание чл. 203, ал. 2 КТ за сумата 7978. 44 лв. за вредите при
умисъл и не при или по повод изпълнение на служебни задължения и за присъдените
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на сумата 168. 35 лв.
ОСЪЖДА „Б.м.“ АД, ЕИК ******да заплати на И.С.П.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 731. 65 лв. – допълнително
разноски за СРС.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в 1 –месечен срок от съобщенията до страните, при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.