№ 475
гр. Благоевград , 28.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500203 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 1 от ГПК във връзка с чл. 83 ал. 2 от ГПК и чл. 95
ал. 5 от ГПК.
Образувано е въз основа на депозирана частна жалба от Ф. М. П., ЕГН **********, на адрес:
гр. Я., обл. Благоевград, ул.„..” № 22, ищец по гр.д. № 1305/2020г. по описа на РС Р., с която
се иска от въззивния съд да отмени протоколно определение № 500227/13.01.2021г. по гр.д.
№ 1305/2020г. по описа на РС Р., с което съдът е оставил без уважение искането с правно
основание чл. 95 от ГПК- за предоставяне на правна помощ за осъществяване на
процесуално представителство по делото, поради липса на средства за заплащане на
адвокат.
С частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобраност на
обжалваното определение, които по правната си същност са доводи за необоснованост и
неправилното приложение на процесуалния закон от първоинстанционния съд. Сочи се с
частната жалба, че както ищца по гр.д. № 1305/2020г. по описа на РС Р., частната
жалбоподателка е представила Разпореждане № 01212258455/01.01.2021г., издадено от ТП
на НОИ Благоевград, с което е удостоверила пред съда, че единствените средства които
получава е наследствена пенсия за инвалидност от починалия и съпруг, в размер на
225.00лв. Поддържа се с частната жалба пред въззивния съд, че така получаваните месечни
доходи са в изключително нисък размер, с оглед настоящата обстановка в страната и
необходимите средно месечни доходи за нормален живот. Сочи се още с частната жалба
пред ОС Благоевград, че ищцата е представила и декларация за семейно и имотно състояние
по образец, в която е декларирала че единственото недвижимо имущество което притежава,
1
е идеална част от къщата в която живее заедно с пълнолетните си синове, без да може точно
да посочи каква е идеалната част на която е собственик.
Оспорва се с частната жалба като необоснован довода на първоинстационния съд, на който
същият се е позовал за да откаже на Ф. М. П. предоставянето на правна помощ за
процесуално представителство по делото, поради липсата на средства за заплащането на
адвокатски хонорар, като се поддържа че представените доказателства ясно сочат на тежко
материално положение и липса на средства за ищцата за редовно упълномощаване на
адвокат, който да я представлява и да защитава интересите и по образуваното гр.д. №
1305/2020г. по описа на РС Р., по което същата е ищца.
Отделно с частната жалба са изложени доводи, че ако първоинстанционният съд е счел, че
представените доказателства от ищцата във връзка с материалното и семейното и положение
са недостатъчни, следвало е да и даде указания и да я задължи да представи допълнителни
такива, а не направо да остави искането без уважение, на това основание.
При изложените съображения иска се от въззивния съд да отмени обжалваното протоколно
определение на РС Р., като предостави на Ф. М. П. правна помощ, във връзка с процесуално
представителство и защита по гр.д. № 1305/2020г. по описа на РС Р., поради липса на
средства от ищцата за редовно упълномощаване на адвокат.
Делото е образувано и въз основа на депозирана частна жалба от Ф. М. П., ЕГН **********,
на адрес: гр. Я., обл. Благоевград, ул.„..” № 22, ищец по гр.д. № 1305/2020г. по описа на РС
Р., с която се иска от въззивния съд да отмени Определение № 500465/26.01.2021г. по гр.д.
№ 1305/2020г. по описа на РС Р., с което съдът е оставил без уважение искането на Ф. М. П.,
като ищца по делото да бъде освободена от заплащането на държавни такси и разноски по
делото, поради липса на парични средства за това.
С частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобраност на
обжалваното определение, които по правната си същност са доводи за необоснованост и
неправилното приложение на процесуалния закон от първоинстанционния съд. Сочи се с
частната жалба, че както ищца по гр.д. № 1305/2020г. по описа на РС Р., частната
жалбоподателка е представила Разпореждане № 01212258455/01.01.2021г., издадено от ТП
на НОИ Благоевград, с което е удостоверила пред съда, че единствените средства които
получава е наследствена пенсия за инвалидност от починалия и съпруг, в размер на
225.00лв. Поддържа се с частната жалба пред въззивния съд, че така получаваните месечни
доходи са в изключително нисък размер, с оглед настоящата обстановка в страната и
необходимите средно месечни доходи за нормален живот. Сочи се още с частната жалба
пред ОС Благоевград, че ищцата е представила и декларация за семейно и имотно състояние
по образец, в която е декларирала че единственото недвижимо имущество което притежава,
е идеална част от къщата в която живее заедно с пълнолетните си синове, без да може точно
да посочи каква е идеалната част на която е собственик.
2
Оспорва се с частната жалба като необоснован довода на първоинстационния съд, на който
същият се е позовал за да откаже на Ф. М. П. освобождаването и от заплащането на
държавни такси и разноски по гр.д. № 1305/2020г. по описа на РС Р., поради липсата на
средства за заплащането на такива, като се поддържа че представените доказателства ясно
сочат на тежко материално положение и липса на средства за ищцата за плащане на такси и
разноски по делото, по което същата е ищца.
Отделно с частната жалба са изложени доводи, че ако първоинстанционният съд е счел, че
представените доказателства от ищцата във връзка с материалното и семейното и положение
са недостатъчни, следвало е да и даде указания и да я задължи да представи допълнителни
такива, а не направо да остави искането без уважение, на това основание.
При изложените съображения иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение
на РС Р., като постанови определение с което да освободи Ф. М. П. като ищца от
заплащането на държавни такси и разноски по гр.д. № 1305/2020г. по описа на РС Р., поради
липса на средства и тежко материално положение.
С частната жалба е направено особено искане- да бъде освободена на осн. чл. 83 ал. 2 от
ГПК частната жалбоподателка от заплащането на държавни такси във връзка с обжалването
на определенията на първоинстанционния съд, пред горестоящата съдебна инстанция.
За да се произнесе по оплакванията на частния жалбоподател, настоящият състав на ОС
Благоевград, съобрази следното от фактическа страна:
Производството по гр.д. № 1305/2020г. по описа на РС Р., е образувано на основание
постъпила искова молба от Ф.М. П. с ЕГН ********** от град Я., улица „..“ № 22, с която се
навеждат оплаквания срещу лицето М.А. П. с ЕГН ЕГН ********** от град Я., улица „..“ №
22 за извършени действия на домашно насилие спрямо нея.
Твърди се в исковата молба, че Ф.М. П. е майка на пълнолетните М.А. П. и А.А. П., като те
и детето на първия от синовете и- А. П., живеят в самостоятелни стаи в къща, находяща се в
гр. Я., ул. ’’..”, № 22, която е била собственост на починА.те родители на съпруга на ищцата,
който също е починал.
Сочи се с молбата, че на 01.12.2020г. около 18,30 часа молителката била в стаята си с детето
А. П., когато М.А. П. влязъл при тях, като се обърнал към нея с обидни думи и псувни, след
което започнал да я бие.
Сочи се също така, че на 09.12.2020г. към 22,30 часа, молителката Ф. М. П. била в стаята си
заедно с детето А. П., когато М.А. П. отново влязъл при тях, като започнал да я удря.
Молителката излага също така, че при всяка и среща с М.А. П. същият освен, че я обижда,
псува и нагрубява, също така се заканва, че ще я утрепе и ще я изгони от собствения си дом.
3
С тези обстоятелства ищцата обуславя правния си интерес и моли съда да се произнесе на
основание чл. 18 от ЗЗДН за незабавна защита чрез прилагане на мерки, предвидени в
закона.
Твърди се още в молбата, че вече има образувано и друго дело срещу ответника за
извършени спрямо молителката действия на домашно насилие, а именно висящо гр.д. №
881/20г. по описа на РС Р..
Първоинстанционният съд е издал по образуваното гр.д. № 1305/2020г. по описа на РС Р.-
Заповед за незабавна защита от 14.12.2020г. по реда на чл. 18 ал.1 от ЗЗДН.
Съдът с Разпореждане № 505030 от 14.12.2020г. по гр.д. № 1305/2020г. по описа на РС Р., е
намерил молбата за редовна и след като е конституирал като страна по делото и детето А.П.,
чрез законния му представител Х. С. А., е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание, като е пристъпил към събиране на доказателства.
На 19.01.21г. по гр.д. № 1305/2020г. по описа на РС Р. е постъпило молба от ищцата Ф. М.
П., с която е направила искане за предоставяне на правна помощ за осъществяване на
процесуално представителство по делото, поради липса на средства за заплащане на
адвокат.
С молбата е представено Разпореждане № 01212258455/01.01.2021г., издадено от ТП на
НОИ Благоевград, от което е видно че единствените средства които ищцата Ф. М. П.
получава е наследствена пенсия за инвалидност от починалия и съпруг, в размер на 225лв.
месечно и че същата няма други източници на доходи. Представена е и декларация за
семейно и имотно положение по образец, подписана от Ф. М. П., в която е декларирала че
живее в една къща с пълнолетните си синове- М.А. П. и А.А. П., като няма никакви
странични доходи, освен получаваната от нея наследствена пенсия, като ищцата по гр.д. №
1305/2020г. по описа на РС Р. е декларирала че е собственик и на идеална част от къщата в
която живее заедно със синовете си.
С обжалваното протоколно определение № 500227/13.01.2021г. по гр.д. № 1305/2020г. по
описа на РС Р., съдът е оставил без уважение искането на ищцата Ф. М. П. за предоставяне
на правна помощ по делото, за осъществяване на процесуално представителство, поради
липса на средства за заплащане на адвокатски хонорар.
Видно е от мотивите на съда, че искането е било оставено без уважение, тъй като съдът е
приел че не са налицее основанията на чл. 23 ал. 3 и ал. 4 от Закона за правната помощ, тъй
като не са представени убедителни доказателства, сочещи на липсата на средства за
упълномощаване на адвокат за защита и процесуално представителство по делото.
С молба от ищцата Ф. М. П. по гр.д. № 1305/2020г. по описа на РС Р., депозирана на
19.01.2021г., същата е сезирала първоинстанционния съд с искане по чл. 83 ал.2 от ГПК- да я
4
освободи от заплащането такси и разноски по делото, поради липса на средства за тяхното
заплащане.
Във връзка с искането за освобождаване от държавна такса и разноски, ищцата е
представила пред първоинстанционния съд Декларация за материално и гражданско
състояние, както и Разпореждане № 01212258455/01.01.2021г., издадено от ТП на НОИ
Благоевград, с които е удостоверила пред съда, че единствените и месечни доходи е
наследствена пенсия за инвалидност от починалия и съпруг, в размер на 225.00лв., както и
че живее в една къща с пълнолетните си синове- М.А. П. и А.А. П., като няма никакви
странични доходи, освен получаваната от нея наследствена пенсия и че е собственик на
идеална част от къщата в която живее, заедно с внука си А.П., след като неговата майка е
била изгонена от по- големия от синовете и.
С обжалваното Определение № 500465/26.01.2021г. по гр.д. № 1305/2020г. по описа на РС
Р., съдът е оставил без уважение искането на ищцата- Ф. М. П., за освобождаване от
заплащането на дължимата такса и разноски при разглеждането на делото, като
неоснователно. Изложени са доводи, че твърдението на ищцата че не разполага с достатъчно
средства не се подкрепят от представените с искането доказателства, тъй като събраните
доказателства не са достатъчни за да обосноват пред съда липсата на средства от ищцата за
заплащането на такси и разноски по делото, което препятства съдът да извърши проверка за
нА.чието на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 83 ал.2 от ГПК във връзка с
искането за освобождаване на ищцата от такси и разноски по гр.д. № 1305/2020г. по описа
на РС Р..
Допълнително са изложени съображения от състава на първоинстанционния съд, че на етапа
от развитието на производството по гр.д. № 1305/2020г. по описа на РС Р., ищцата не дължи
никакви такси и разноски, тъй като същите не се привнасят предварително, а следва да се
определят от съда с решението и с оглед на изхода от делото. Това от своя страна прави
невъзможно да се извърши преценка с доходите, които ищцата разполага, може ли да
покрие дължимите такси и разноски по делото, които към този момент все още не са
дължими.
При така изложеното от фактическа страна, съдът навежда следните правни доводи:
Частните жалби са процесуално допустими. Същите са депозирани пред съда компетентен за
тяхното разглеждане и в установения от закона срок за обжалването на постановените от
първоинстанционния съд определения. Жалбите изхождат от лице имащо правен интерес от
въззивно обжалване и са насочени срещу съдебни актове, за които с разпоредбите на ГПК
изрично е предвидено възможността за инстанционен съдебен контрол от горестоящия съд-
в случая ОС Благоевград.
С ТР № 6 от 15.01.2019г. на ВКС по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК са дадени
задължителни указания на съдилищата, че отсъствието на наведени оплаквания в частната
5
жалба в какво се състои порочността на обжалвания съдебен акт, не е основание за
оставянето и без разглеждане, като в този случай въззивният съд дължи произнасяне при
условията на чл. 278 ал.2 от ГПК, като сам решава спорния въпрос по същество и може да
събира доказателства, ако прецени това за необходимо. В този случай ограниченията
относно обхвата на дейността на въззивната инстанция, предвидени в чл. 269 изр. ІІ от ГПК,
не се прилагат в производството образувано по частна жалба, като съдът действа при
условията на пълен, а не на ограничен въззив. В тази насока са и указанията дадени на
съдилищата с ТР № 6 от 15.01.2019г. на ВКС по т.д. № 6/2017г. на ОСГТК. Поради
изложените съображения, депозираните от Ф. М. П. частни жалби са редовни, като същите
следва да бъдат разгледани от настоящия въззивен състав по същество, без въззивният съд
да е обвързан само от оплакванията наведени от частната жалбоподателка по делото.
Съгласно чл. 23 ал. 2 и ал. 4 от ЗПП, правна помощ се предоставя на страна по гражданско
дело, която не разполага със средства за заплащане на адвокат, а желае да има такъв и
интересите на правосъдието изискват това, като в този случай преценката се прави от съда
въз основа на представените доказателства. Законът изрично е визирал обективните
критерии, които се вземат в предвид от съда при тази преценка: доходите на лицето и
семейството му; имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното
положение и здравословното състояние на лицето и членовете на неговото семейство,
трудовата заетост, възрастта и всички други обстоятелства, които биха могли да имат
отношение към поставения пред съда въпрос.
АнА.зът на представените доказателства във връзка с искането за предоставяне на правна
помощ за процесуално представителство от ищцата по гр.д. № 1305/2020г. по описа на РС
Р., обуславят извода за липса на средства на Ф. М. П. за заплащане на възнаграждение на
договорен адвокат по делото. Ищцата живее в собствено жилище/къща/, която е
наследствена от починалия и съпруг и същата има идеална част на собственост, която
поради липса на издаден нотариален акт за правото на собственост и правни знания, тя не
може да определи и точно да посочи в декларацията си. Единствените декларирани месечни
доходи от Ф. М. П. е наследствена пенсия за инвалидност от починалия и съпруг, която е в
размер на 225.00лв. Ищцата е на 69 години, като няма възможност да работи и да получава
трудово доходи извън наследствената пенсия за инвалидност от починалия и съпруг, а видно
от представените по делото доказателства, същата не притежава недвижими имоти, освен
този в който живее понастоящем. Същата няма възможност за странични доходи и поради
липса на недвижими имоти или земеделски земи, не би могла да получава доходи от наеми
или аренда. Вероятно поради липса на необходимия брой години трудов стаж, ищцата не
получава и пенсия, макар да е навършила годините за пенсиониране.
Така съобразявайки конкретните обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл. 23 ал. 4 от
ЗПП, конкретната преценка на настоящия съдебен състав на ОС Благоевград, формирана на
събраните доказателства по гр.д. № 1305/2020г. по описа на РС Р., налага извода за тежко
материално положение и липса на средства за редовно упълномощаване на адвокат, без да е
6
необходимо събирането на допълнителни доказателства за имущественото положение на Ф.
М. П., извън тези които са представени пред първоинстанционния съд. Месечните доходи на
ищцата от 225лв. са изключително недостатъчни за покриването на екзистенциалните и
нужди за живот, като са далеч под минималните месечни средства необходими за едно лице
за издръжка и нормален живот. Без значение е обстоятелството каква идеална част от
къщата ищцата притежава, тъй като това е единственото и жилище и тя не може да получава
доходи от него. Не е отчетено от първоинстанционният съд и обстоятелството, че след
изгонването на майката на детето от къщата от ответника по делото, ищцата се грижи и за
отглеждането и вероятно и за част от издръжката на внучето си- А.П., което живее в къщата
при нея.
Във връзка с гражданското съдопроизводство, правната помощ може да се проявява в две
проявни форми: подготовка на документи за завеждане на делото/чл. 21 т. 2 от ЗДП/ и
процесуално представителство/ по смисъла на чл. 21 т. 3 от ЗДП/. Следва с оглед на
правомощията си съобразно чл. 25 ал.1 от ЗПП във връзка с чл. 94 от ГПК, въззивният съд да
отмени обжалваното определение на първоинстанционния съд, като уважи искането за
предоставяне на ищцата Ф. М. П. на правна помощ за осъществяване на процесуално
представителство по гр.д. № 1305/2020г. по описа на РС Р., поради липса на средства за
заплащане на адвокат.
Допълнителни аргументи за изводите на въззивния съда се извеждат и от това че в
настоящия случай и интересите на правосъдието изискват това, поради характера на делото.
Поискана е от съда защита по реда на ЗЗДН, поради упражнено домашно насилие от син
върху майка, които живеят в едно домакинство, което налага засилена защита на правата на
ищцата чрез осигуряването на същата на процесуално прадставителство по делото, за пълна
защита на законните и права и интереси, при стриктното спазване на процесуалните правила
за това. Следва в този смисъл да бъдат отчетени и трудностите при доказването на
твърденията за домашно насилие, което обичайно се извършва в домашната среда на
пострадалото лице, между близки роднини и при ограничен кръг свидетели на твърдените
прояви на домашно насилие, което безспорно обуславя извода за нуждата от предоставяне
на правна помощ за процесуално представителство и защита на правата на ищцата по гр.д.
№ 1305/2020г. по описа на РС Р..
Следва препис от настоящото определение на ОС Благоевград да бъде изпратено незабавно
на АК Благоевград, за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ,
след което по реда на чл. 26 от ЗПП, първоинстанционният съд следва да го назначи за да
изпълни задълженията си съобразно вида и обема на допусната от съда правна помощ.
Разпоредбата на чл. 83 ал. 2 от ГПК ясно и точно очертава критериите, които следва да се
съобразят при преценката от съда- може ли ищеца молител да бъде освободен по негово
изрично искане- от внасянето на дължимата държавна такса, както и от внасянето на
разноски по образуваното въз основа на депозираната от него искова молба гражданско
7
дело, като в тази насока константна е и съдебната практика/Определение № 567 от
29.10.2009г. по ч.гр.д. № 547/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС на РБ/. Въпрос на фактическа
преценка на съда, при спазване на тези критерии– материално и имуществено състояние на
лицето, семейно положение, здравословно състояние, трудово заетост, възрастта и други
конкретни обстоятелства, относими към възможността му да заплати дължимите такси и
разноски в производството по делото.
По изложените вече по- горе съображения, визиращи отказа на съда за предоставяне на
правна помощ за процесуално представителство на ищцата Ф. М. П., идентични са
обстоятелствата които съдът следва да анА.зира и при преценката за освобождаването на
ищцата от заплащане на държавна такса и разноски по делото. Безспорно е, че с оглед на
декларираните от Ф. М. П. единствени месечни доходи- наследствена пенсия за инвалидност
от починалия и съпруг в размер на 225лв. месечно, както и декларираната идеална част от
недвижимия имот в който живее, ищцата е в тежко материално положение, разполага с
месечни доходи, които са далеч под екзистенциалния минимум за живот и нормално
човешко съществуване, поради което при липса на каквито и да е било странични доходи,
налага се извода че Ф. М. П. не разполага с финансови средства за заплащането на такси и
разноски по гр.д. № 1305/2020г. по описа на РС Р..
Въззивният съд счита, че преценката на първоинстанционния съд при обсъждането на
събраните доказателства за имуществото и доходите на ищцата Ф. М. П. е неточна, поради
което обжалваното определение е необосновано и в този смисъл неправилно.
В производството по чл. 83 ал. 2 ГПК съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и
неговото семейство, имущественото състояние, здравословно състояние, трудова заетост,
възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства, въз основа
на които да прецени дА. молителят разполага с достатъчно средства към момента на
искането. Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки
се с предположения за възможни доходи./Определение № 285 от 15.07.2013 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4118/2013 г., II г. о., ГК/.
Установена е и задължителната съдебна практика по чл. 274 ал. 3 ГПК, обективирана в
определение № 354 от 21.05.2012г. по ч. гр. д. № 233/2012г. на ВКС, III г.о., така и в
публикуваното в сайта на ВКС определение № 866 от 27.12.2012г. по ч. гр. д. № 740/2012 г.
на IV г. о. В посочените актове е прието, че при нА.чие на искане за освобождаване от
внасяне на държавна такса и констатация, че няма представени доказателства за
установяване на обстоятелствата по чл. 83 ал. 2 ГПК, в това число декларация от
направилата искането страна, съдът следва да укаже на ищеца да представи доказателства за
всички липсващи обстоятелства, а не да се произнася при непълнота на събраните
доказателства.
Възприето е още от съдебната практика на ВКС на РБ и друго задължително становище във
връзка с исканията за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83 ал.2 от ГПК,
8
обективирано в определение № 206 от 17.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2434/2013 г. на ВКС, ГК, II
г. о., определение № 612/12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
определение № 318/12.07.2012 г. по ч. гр. д. № 293/2012 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение
№ 40/01.02.2012 г. по ч. гр. д. № 22/2012 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 5 от
09.01.2014 г. по ч. гр. д. № 7695/13 г. на ВКС, ГК, I г. о. и редица други. Съгласно тази
постоянна практика на ВКС, по молба на страната за освобождаване от държавна такса на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът следва да извърши преценка налицее ли са
предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на
доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст,
здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, съотнесени към
възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна
такса за производството по делото и за заплащане на евентуалните разноски по делото във
връзка с предмета на делото и направените доказателствени искания. Въз основа на
представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дА. същата разполага с
достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представена
декларация за имуществено състояние. При тази преценка е недопустимо съдът да откаже
освобождаване от внасяне на такса и разноски по делото, мотивирайки отказа си с нА.чието
на евентуални предположения за доходи.
Въззивният съд в настоящия си състав намира, че като се е позовал на липсата на
предварително дължима държавна такса и реални разноски по делото към момента на
развитието на производството, първоинстанционният съд неправилно е отказал
освобождаването на ищцата Ф. М. П. от заплащането на такси и разноски по гр.д. №
1305/2020г. по описа на РС Р., като обжалваното Определение № 500465/26.01.2021г. по
гр.д. № 1305/2020г. по описа на РС Р. е неправилно. Наистина в производството по предявен
иск по чл. 18 от ЗЗДН, не се внася предварително държавна такса по делото/чл. 11 ал.1 от
ЗЗДН/ В случай на отхвърляне на молбата за защита съгласно чл. 11 ал.3 от ЗЗДН,
държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, като съдът постановява
това с решението си по съществото на делото. Отделно- в хода на производството може да
се наложи допускането на съдебна експертиза/макар с молбата за защита по ЗЗДН, такова
искане към този момент не е направено/. Въззивният съд намира, че липсата на конкретни
суми дължими като държавна такса или за разноски по делото, които все още не са
поискани, не могат да бъдат в настоящия случай основание за отказ от освобождаването на
ищцата Ф. М. П. от тяхното евентуално заплащане, тъй като нейното имуществено
положение е толкова тежко, че същата не е в състояние да покрие дори и минимални суми
като такси и разноски, включително и таксата за въззивното обжалване по делото, от която
същата следва също да бъде освободена от състава на ОС Благоевград, разглеждащ делото
пред настоящата съдебна инстанция.
Въззивният съд в настоящия си състав въз основа на изложените правни съображения
намира, че събраните по делото доказателства са достатъчни за извода на съда, че ищцата Ф.
9
М. П. с оглед на семейното и имуществено положение, не разполага с достатъчно средства
за заплащане на държавни такси и разноски по гр.д. № 1305/2020г. по описа на РС Р.,
поради което искането по чл. 83 ал. 2 от ГПК е основателно и следва да бъде уважено.
Поради същите съобржения следва Ф. М. П., да бъде освободена и от заплащането на сумата
от по 15.00лв., като държавна такса във връзка с производството образувано пред
настоящата съдебна инстанция, по частна жалба с вх. № 500625/19.01.2021г. и по частна
жалба с вх. № 501328/04.02.2021г., въз основа на които е образувано настоящото в.ч.гр.дело
№ 203/2021г. по описа на ОС Благоевград.
Водим от горното и на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК и чл. 95 ал. 5 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 500227/13.01.2021г. по гр.д. № 1305/2020г. по описа
на РС Р., с което съдът е оставил без уважение искането с правно основание чл. 95 от ГПК,
на ищцата Ф. М. П., ЕГН **********, на адрес: гр. Я., обл. Благоевград, ул.„..” № 22, за
предоставяне на правна помощ за осъществяване на процесуално представителство по
делото, поради липса на средства за заплащане на адвокат.
ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на Ф. М. П., ЕГН **********, на адрес: гр. Я., обл.
Благоевград, ул.„..” № 22, изразяваща се в процесуално представителство по гр.д. №
1305/2020г. по описа на РС Р., за процесуално представителство и защита, до приключване
на производството пред първата съдебна инстанция.
ДА СЕ ИЗПРАТИ незабавно препис от настоящото определение на АК Благоевград, за
определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ, във връзка с допуснатата
от съда правна помощ.
ОТМЕНЯ Определение № 500465/26.01.2021г. по гр.д. № 1305/2020г. по описа на РС Р., с
което съдът е оставил без уважение искането с правно основание чл. 83 ал. 2 от ГПК, на
ищеца Ф. М. П., ЕГН **********, на адрес: гр. Я., обл. Благоевград, ул.„..” № 22- за
освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски за разглеждането на гр.д. №
1305/2020г. по описа на РС Р..
ОСВОБОЖДАВА на осн. чл. 83 ал.2 от ГПК, Ф. М. П., ЕГН **********, на адрес: гр. Я.,
обл. Благоевград, ул.„..” № 22, ищец по гр.д. № 1305/2020г. по описа на РС Р., от
заплащането на държавни такси и разноски по делото, поради това че разполага с
достатъчно средства към момента на депозиране на искането.
ВРЪЩА гр.д. № 1305/2020г. по описа на РС Р., за продължаване на съдопроизводствените
10
действия.
ОСВОБОЖДАВА на осн. чл. 83 ал. 2 от ГПК, Ф. М. П., ЕГН **********, на адрес: гр. Я.,
обл. Благоевград, ул.„..” № 22, като частен жалбоподател по в.ч.гр.дело № 203/2021г. по
описа на ОС Благоевград, от заплащането на суми от по 15.00лв., съставляващи държавна
такса във връзка с депозираните пред съда частна жалба с вх. № 500625/19.01.2021г. и
частна жалба с вх. № 501328/04.02.2021г.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11