РЕШЕНИЕ
гр. София,
№ ................./.................г.,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ВТОРИ „Б“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет и
втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Донка Шулева, като
разгледа докладваното от младши съдия Нешева в. гр. дело № 12068 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. ХХ от ГПК.
С
решение № 156138/02.07.2019 г. на Софийския районен съд, 153-ти състав,
постановено по гр.д. № 64221/2018 г., е отхвърлен предявеният от Е.Г.Х. срещу „Б.Е.“
АД, иск по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 7 от регламент /ЕО/ 261/2004 г. за
установяване на съществуването на вземане в размер на 600 евро за закъснял
полет FB 409, от София до Дубай с прекачване във Виена от
01.04.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението –
04.06.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 36392/2018 г.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ищеца, в която се излагат доводи за
неправилност на решението на СРС. Според твърденията в жалбата съдът неправилно
е приел, че ищцата няма качеството пътник. Твърди се, че същата макар да не се
е качила на борда на самолета, е имала резервация за полета и се е явила за
своевременно на гишето за регистрация. Тези обстоятелства, както и
обстоятелството, че на ищцата са били преиздадени билети за полет за следващия
ден, което се признава от ответника, се твърди, че установяват наличието на
предпоставки за уважаване на исковата претенция. Излагат се доводи, че в случая
се касае до прехвърляне на пътника от един полет на друг със същите дестинации
на излитане и кацане, но за следваща дата. Според въззивника противоричи на
житейската логика извод, че превозвачът ще презавери билет в случай, че
пътникът не се е явил своевременно за регистрация – а именно 45 мин. преди
момента на излитане на самолета. Поради изложените съображения въззивникът моли
за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на иска. Претендира разноски.
В
законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на „Б.Е.“ АД, в
който се излагат доводи за неоснователност на депозираната въззивна жалба.
Според превозвача правилно СРС е приел, че не е доказано, че ищцата е била
пътник, доколкото не е представена бордна карта, а единствено електронен билет.
Видно от представените списъци на регистрираните пътници, ищцата не се е качила
на самолета, поради което според въззиваеманата страна не се е породило право
да получи обезщетение за закъснял полет. Поради изложеното се моли за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски.
Софийски градски
съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея
оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен
интерес от обжалването страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и
допустимо.
СРС
е бил сезиран с иск, предявен по реда на чл. 415, вр. с чл. 422 ГПК, с правно
основание чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
Въз
основа на събраните по делото доказателства СРС е приел, че ищецът не е
установил при условията на пълно и главно доказване наличието на
материалноправните предпоставки за уважаване на исковата му претенция, в
частност не е установил, че се е явил за полета, напротив приел, че от
представения списък на пътниците за полета се установява, че ищцата не се е
регистрирала за полета. Поради това и според правилата за разпределение на
доказателствената тежест е отхвърлил иска като недоказан.
Съгласно
практиката на СЕС - Решение по съединени дела C-402/07 и C-32/07 Sturgeon
(параграф 69), когато пътник на самолетен полет е претърпял закъснение, при
което полетът е пристигнал в крайното си местоназначение след повече от три
часа от първоначалното предвиденото време за пристигане, пътникът има право на
обезщетение, определено в чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Съгласно чл. 7,
параграф 1, буква "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. пътниците
получават обезщетение от 400 евро при закъснение или отмяна на полет, при който
се изминава разстояние между 1 500 километра и 3500 километра. Съгласно чл. 3,
§ 1 от Регламент /ЕО/ 261/2004, същият се прилага: а) за пътници, заминаващи от
летище, намиращо се на територията на държава-членка, към която Договорът се
прилага; б) за пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета страна, до
летище, разположено на територията на държава-членка, за която Договорът се
прилага, освен ако те не са получили облаги или обезщетение и не им е
предоставена помощ в тази трета страна, ако опериращият въздушен превозвач на
съответния полет е превозвач от Общността. Съгласно § 2 параграф 1 се прилага,
при условие че пътниците: а) имат потвърдена резервация за съответния полет и,
освен в случая с отмяната, посочен в член 5, се представят на гишето за
регистрация, като е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид
(включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или
упълномощен пътнически агент, или, ако не е посочен час, не по-късно от 45
минути преди обявения час на излитане; или б) са прехвърлени от въздушния
превозвач или туроператор от полета, за който са имали резервация, на друг
полет, независимо от причината.
При
така предявеният иск в тежест на ищеца е да установи: 1. че ответникът е
въздушен превозвач от Общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004; 2.
че ищецът е пътник, който заминава от летище, съответно заминава до летище в
държава-член по смисъла на чл. 3 от Регламент 261/2004; 3. че пътникът и
ответникът са били обвързани от валидно правоотношение по договор за въздушен
превоз на пътници; 4. че пътникът е изпълнил задълженията си по договора 5. че
превозът е осъществен със закъснение повече от три часа, тоест закъснението се
приравнява на отмяна на полета, респ. е бил пренасочен за друг полет, поради
което и пътникът има право на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004; 6.
че полетът е бил над 3 500 км., поради което и размерът на обезщетението е 600
евро.
В
настоящия случай страните не спорят, а това се установява от представения
електронен билет от 01.04.2018 г., че между тях е сключен договор за въздушен
превоз с начална точка София и крайна точка Дубай, с прекачване във Виена.
Посочено е, че пътниците следва да пристигнат във Виена на 01.04.2018 г. в 20:45,
а в Дубай – на 02.04.2018 г., в 06:20 часа.
Като
безспорно е отделено обстоятелството, че полет FB 409
от София до Дубай с прекачване във Виена е закъснял повече от три часа.
Член
3 от Регламент № 261/2004, който определя приложното поле на последния,
предвижда в параграф 2, че посоченият регламент се прилага, при условие че
пътниците имат потвърдена резервация за съответния полет или са прехвърлени от въздушния превозвач или туроператора от
полета, за който са имали резервация, на друг полет, независимо от причината.
Между
страните не е спорно с оглед изявлението на ответника в отговора на исковата
молба, че следствие на закъснението на полета на 01.04.2018 г. превозвачът е
презаверил билета на Е.Х. и същата е пренасочена за полет, който е следвало да
бъде осъществен на 02.04.2018 г. и който също е закъснял. Самото изявление в
отговора на исковата молба представлява съдебно признание на неизгодно за
страната обстоятелство. Предвид това в настоящия случай е приложимо правилото
на чл. 3, пар. 2, б. Б от Регламент /ЕО/ 261/2004, тоест не се изисква пътникът
да доказва кумулативно явяването си 45 минути преди началото на полета, поради
което и Регламент /ЕО/ 261/2004 е приложим в отношенията между страните и
неправилно е прието от първоинстанционния съд, че поради неустановяване на
обстоятелството, че Х. се е явила на време за полета, с оглед правилото на чл. 154 ГПК същата не е установила при условията на
пълно и главно доказване основанието на претенцията си.
Напротив
настоящият състав намира, че по делото е установено, че е сключен договор за
въздушен превоз с начална точка София и крайна точка Дубай, с прекачване във
Виена и че пътниците следва да пристигнат във Виена на 01.04.2018 г. в 20:45, а
в Дубай – на 02.04.2018 г., в 06:20 часа. Доколкото по делото е обявено за безспорно
обстоятелството, че полетът FB 409 е закъснял
повече от три часа, а пътникът е бил пренасочен за друг полет на следващия ден
– 02.04.2018 г., настоящата инстанция намира, че по делото се установяват
предпоставките за възникване на право на обезщетение. Изрично в решението на
СЕС от 19.11.2009 г. е посочено, че премаршрутираните пътници съгласно член 5,
параграф 1, буква в), подточка iii) от Регламент № 261/2004 получават право на
обезщетение по член 7 от този регламент, когато при премаршрутирането
превозвачът не им осигурява полет, който да заминава не по-рано от един час
преди началото на полета по разписание и да достига техния краен пункт на
пристигане по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание. В
този смисъл посочените пътници придобиват право на обезщетение, когато
претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа спрямо
предварително планираната от превозвача продължителност.
Размерът
на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и
крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг /чл. 7, пар. 1 и
пар. 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004/. Видно от писмо от Главна дирекция
Гражданска въздухоплавателна администрация разстоянието на полета на ищцата е 3 500 км. В случая е приложимо
правилото на чл. 7, пар. 1, б. Б Регламент /ЕО/ № 261/2004, което предвижда, че
размерът на обезщетението е 400 евро за всички полети на Общността и всички
други полети между 1500 и 3500 км, поради което и дължимото обезщетение е в
размера по чл. 7, пар. 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ № 261/2004, а
именно - 400 евро.
Съдът
приема, че от ответника, в съответствие с носената от него доказателствена
тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, не са ангажирани никакви доказателства, които
да установяват наличието на обстоятелства, изключващи отговорността му, като
попадащи в приложното поле на чл. 5, §3 от Регламента. Правоизключващото си
възражение ответникът основава на наличие на техническа повреда. Доказателства
за този факт по делото не са ангажирани. Задължение на ответника е поддръжката
на самолета в техническа изправност, поради което същият би могъл да се позове
на изключението по чл. 5, §3 от Регламента само в хипотезата, при която докаже,
че се касае за неочаквана, непредвидима и непредотвратима техническа повреда.
Доказателства в тази връзка по делото не са ангажирани от ответника, а и не са
изложени конкретни твърдения в какво се изразява повредата.
С
оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че по делото е
доказано наличието на елементите от фактическия състав по чл. 7, §1, б. Б от
Регламент /ЕО/ 261/2004, обосноваващи основателността на претенцията на ищеца
за обезщетение в размер от 400 евро,
като искът следва да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 600 евро.
Поради
изложените съображения и частичното несъвпадане на крайните изводи на
настоящата инстанция с тези на СРС, първоинстанционното решение следва да бъде частично
отменено.
С
оглед изхода на делото следва да се пререши въпроса за разноските в заповедното
производство и тези, сторени в първоинстанционното производство. Ищцата
претендира и доказва разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лева, както и заплащане на
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 10 лева – в
исковото производство, както и разноски за заплатена държавна такса в размер на
25 лева – в заповедното производство. С оглед частичната основателност на иска
на ищцата се дължат разноски в размер на 23,33 лева – за исковото производство
и 16,66 лева – за заповедното производство.
В
хода на въззивното производство са сторени разноски за заплащане на държавна
такса в размер на 25 лева, като с оглед частичната основателност на жалбата
следва да и бъде присъдена сума в размер на 16,66 лева.
„Б.Е.“
АД не е претендирал разноски в хода на производствата пред СРС и СГС.
Мотивиран
от горното СЪДЪТ
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение №
156138/02.07.2019 г. на Софийския районен съд, 153-ти състав, постановено по
гр.д. № 64221/2018 г., в частта, в която предявеният от Е.Г.Х. срещу „Б.Е.“ АД,
иск по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 7 от регламент /ЕО/ 261/2004 г. за установяване
на съществуването на вземане в размер на 600 евро за закъснял полет FB 409, от
София до Дубай с прекачване във Виена от 01.04.2018 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението – 04.06.2018 г., е отхвърлен до размера от
400 евро и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по предявен от Е.Г.Х., с ЕГН: **********, срещу „Б.Е.“ АД, ЕИК: *******, иск по
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 7 от регламент /ЕО/ 261/2004 г., че „Б.Е.“ АД, с ЕИК: *******,
дължи на Е.Г.Х., с ЕГН: **********, сумата в размер на 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснял полет FB 409, от София до Дубай с прекачване във Виена
от 01.04.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
– 04.06.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 36392/2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
156138/02.07.2019 г. на Софийския районен съд, 153-ти състав, постановено по
гр.д. № 64221/2018 г., в частта, в която предявеният от Е.Г.Х. срещу „Б.Е.“ АД,
иск по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 7 от регламент /ЕО/ 261/2004 г. за установяване
на съществуването на вземане в размер на 600 евро за закъснял полет FB 409, от
София до Дубай с прекачване във Виена от 01.04.2018 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението – 04.06.2018 г., е отхвърлен за разликата
над 400 евро до пълния предявен размер от 600 евро.
ОСЪЖДА „Б.Е.“, ЕИК: *******
да заплати на Е.Г.Х., с ЕГН: **********, сумата в размер на 16,66 лева,
представляваща сторени разноски в хода на заповедното производство, както и
сумата в размер на 23,33 лева, представляваща сторени разноски в хода на
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Б.Е.“, ЕИК: *******
да заплати на Е.Г.Х., с ЕГН: ********** сумата в размер на 16,66 лева,
представляваща сторени разноски в хода на въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО с оглед цената
на иска на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.