Определение по дело №8291/2020 на Софийски градски съд

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ________

 

гр. София, 11.09.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА             

                                                           МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

разгледа докладваното от съдия Кордоловска ч. гр. д. № 8291 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

 

С Определение № 947 от 20.07.2020 г. съдия по вписванията при Районен съд – гр. София е постановил отказ да бъде вписан договор за прехвърляне на вземания от 30.06.2020 г., сключен между „Ю.Б.“ АД като цедент и „Б.“ ЕООД - цесионер, постъпил по молба с вх. № 38703/20.07.2020 г.

Срещу определението е подадена частна жалба от молителя „Б.” ЕООД с оплакване за допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа се, че молбата по чл. 17, ал. 2 от ПрВп е достатъчно да е облечена в обикновена писмена форма и да съдържа данните по чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ПрВп, тъй като отсъства нормативно изискване за нотариалното й заверяване. Изложени са и съображения, че пълномощното на адв. Пахунчева, макар и представено в копие, е заверено от адвоката, поради което предоставената по него представителна власт не може  да не бъде зачетена. На последно място, жалбоподателят сочи, че допуснатата техническа грешка в молбата не касае ипотечния акт, по който се иска да бъде извършено отбелязването, поради което не може да бъде основание за постановяване на отказ. Предвид изложеното, моли съда да отмени отказа и да задължи  съдията по вписванията да извърши вписването.

С молба от 20.07.2020 г. адв. А.П., надлежно упълномощена от управителя на „Б.“ ЕООД, е сезирала Службата по вписванията - гр. София с искане за вписване на по реда за отбелязванията в книгата за договорните ипотеки, водена от СВп, том ХVII, година 2012, промените върху вписания нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 130 том  II, дело № 282/2012 г. на нотариус В. Илчева, произтичащи от наличието на акт по чл. 171 от ЗЗД, а именно – прехвърляне на вземането на „Ю.Б.“ АД като универсален правоприемник на „Б.П.Б.“ ЕАД в размер на 3 690 000 евро от „Б.Е.Т.“ ЕООД в полза на „Б.“ ЕООД.

Към молбата са приложени три еднообразни екземпляра от оригиналния договор за цесия от 30.06.2020 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 9087/30.06.2020 г. на нотариус рег. № 594 на НК, нотариално заверени преписи на приложенията към него, копие на  потвърждение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ксерокопие на ипотечния акт заедно със скица, копие от пълномощно и квитанция за платена по сметка на АВ държавна такса.

За да постанови обжалвания отказ съдията по вписвания е приел, че молбата за вписване е представена в един екземпляр, в обикновена, писмена форма, без заверка на подписа на представляващото дружеството-молител лице, без да е спазено изискването за нотариална заверка на подписите по отношение на представените към него приложения, без оригинал на пълномощното, копие от което е заверено от лице без удостоверителна компетентност, и при сгрешени сигнатури в единия от цитираните актове в приложение № 4.

Съгласно мотивната част на т. 1 от ТР № 7 от 25.04. 2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г., липсата на нормативни изисквания към съдържанието на молбата за иницииране на производството по вписване води до невъзможност за преценка на нейната редовност. С оглед на това и предвид правилото на чл. 32а, ал. 1 ПВ, предвиждащо като основание за постановяване на отказ от вписване единствено нередовности на подлежащия на вписване акт, настоящият състав намира, че липсата на нотариално заверяване на молбата, с която е представен акта за вписване, не съставлява основание за постановяване на отказ от вписване. Съображенията в обратен смисъл, които е изложил съдията по вписванията, не намират опора в действащата нормативна уредба.

Представеният за вписване акт е договор за прехвърляне на вземания (цесия). Съгласно  чл. 171 от ЗЗД, когато цедираните вземания са обезпечени с ипотека, за да имат действие, трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър. Видно от приложените към молбата за вписване документи, договорът за прехвърляне на вземания от 30.06.2020 г., съставен в изискуемата се форма с нотариална заверка на подписите, е имал за предмет множество кредити, обезпечени с различни по вид обезпечения и привилегии, поради което страните са използвали юридическата техника на препращането, като в пункт първи in fine са посочили, че договорите за кредит, обезпечени с ипотеки, залози или солидарност, са подробно описани в Приложение № 1, а обезпеченията - в Приложение № 4 (чл. 5.4.), които приложения представлявляват неразделна част от договора за цесия. Видно от доказателствата по делото, самите приложения са представени за вписване в нотариално заверен препис.

При така изяснената фактическа обстановка принципно няма правна пречка самият договор за цесия да е обективиран в документ, отделен от този, в който са посочени  обезпечените вземания, особено като се има предвид, че в случая се цедират множество на брой кредити с един договор. В този случай, обаче, предвид нормата на чл. 17, ал. 1 от ПрВп, вр. с чл. 171 от ЗЗД, необходимо условие за вписването в имотния регистър е с нотариална заверка на подписа да бъдат както договорът за цесия, така и всяко едно приложение към него, включително и това, в което са описани цедираните вземания и техните обезпечения. Подписването на самото приложение изразява волята (договорка) на страните, че именно описаните в него вземания, с описаните обезпечения, са предмет на цедиране, предвид, че самите те не са инкорпорирани в договора за цесия.

Предвид неспазване на това условие,  съдът намира, че представеният за вписване акт не е съставен изцяло в изискуемата от закона форма, което е достатъчно основание, за да бъде отказано неговото вписване в имотния регистър, както правилно е постановил и съдията по вписванията.

По изложените съображения, Определението от 20.07.2020 г. на Съдия по вписванията при СРС Ива Минкова, с което е постановен отказ за вписване, следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, съдът                        

 

О      П      Р      Е      Д      Е      Л      И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 947 от 20.07.2020 г. на съдия по вписванията при Районен съд – гр. София, с което е постановен отказ по молба с вх. № 38703/20.07.2020 г. да бъде вписан договор за прехвърляне на вземания от 30.06.2020 г., сключен между „Ю.Б.“ АД и „Б.“ ЕООД.

Определението подлежи на обжалване на обжалване в едноседмичен срок от съобщението чрез връчване на препис от същото пред ВКС.

Препис от определението да се изпрати за сведение на страната.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                               2.