Р Е Ш Е Н И Е №1636
25.04.2019г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на десети
април две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 1008 по описа на същия съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Иск с правно основание чл. 410 от Кодекса
за застраховането.
Делото е образувано по искова молба на „
Булстрад Виена Иншурънс груп„ АД , със седалище и адрес на управление София,
площад Позитано № 5 , ЕИК *********, против Община Пловдив , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Пловдив , пл. Стефан Стамболов № 1. Твърди се
в нея , че ищецът е капиталово търговско дружество, страна – застраховател по
договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт”, ( полица №***************),
сключен с трето на спора лице за периода от 06.04.2017г. до 06.04.2018г. и
касаещ лек автомобил марка „Фолксваген” , модел „Пасат ” с държавен контролен номер №********. Според
фактите в исковата молба, този автомобил , управляван от свид. Р. М., претърпял
на дата *******г. пътнотранспортно произшествие, като пропаднал в необозначена и
необезопасена дупка на уличното платно в
П., на бул. Р. В резултат на ПТП, автомобила бил увреден – повредена била
кората под двигателя, кората под купето отляво, повреден бил предния ляв
подкалник. Заведена била при ищеца щета с номер *************, като възоснова
представена фактура от доверен сервиз, се определило на третото застраховано
лице „********* „ АД , обезщетение в размер на 268.96 лева. То било изплатено изцяло на третото лице. Това се
случило на дата 03.05.2018г.
На 05.10.2018г общината получила покана от
ищеца да заплати на суброгиралия се в правата на удовлетвореното лице
застраховател платеното обезщетение. Това не било направено в дадения с поканата срок.
Тъй като дупката се намирала на пътното
платно на улица в рамките на Пловдив, която улична мрежа била собствена на община
Пловдив, то се търси да се ангажира регресната отговорност на Община Пловдив като
собственик на вещ, от която са произлезли вреди. Иска се осъждане за сумата от 268.96
лева, представляваща регресно репариране на вредите , ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаването на исковата молба– 18.01.2019г, до
окончателното изплащане на вземането , както и разноските по делото.
Община Пловдив оспорва иска като
неоснователен. Липсвало
произшествие, нямало вреди,
а ако имало вреди по автомобила – то те
не били в причинна връзка с това произшествие; възразява , че имало съпричиняване
на вредите от страна на водача на застрахованото МПС ; не били платени вноските
по застрахователния договор. Моли се иска да бъде отхвърлен и да се присъдят на
общината сторените разноски.
Вещото лице по автотехническата експертиза
дава заключение, че най- вероятния механизъм за настъпването на ПТП е пропадането
на колелата на автомобила в необезопасена и необозначена неравност на пътното
платно, с последващо динамично „лягане” ( контакт) на увредените елементи върху пътното платно. Има
причинно – следствена връзка между описания механизъм и настъпилите вреди.
Стойността на авточастите и авторемонтните операции, необходими за пълното
възстановяване на автомобила от описаните увреждания , е 269.56 лева.
Съдът
съобрази следното от фактическа и правна страна :
Сложния фактически състав на чл. 410 от
Кодекса за застраховането предполага
едновременното и съвкупно наличие на няколко елемента: увреда на
застраховано по имуществена застраховка имущество ; увредата да се дължи на
вещ, собствена на ответника; заплащане на застрахователно обезщетение от
ищцовото дружество на третото увредено лице .
Най- напред, доказано е съществуването на
договор за застраховка „Каско стандарт”, застрахователна полица №***************
(л.8), сключен с трето на спора лице за периода от 06.04.2017г. до 06.04.2018г.
и касаещ лек автомобил марка „Фолксваген” , модел „Пасат ” с държавен контролен номер ********, собствен
на ****************. Тоест, по отношение
на автомобила има валидна застраховка „автокаско” към датата на настъпването на
пътното произшествие, 23.03.2018г. Оттам, възникнало е и облигационно задължение
на ищеца да плати настъпили вреди по автомобила.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице П. изцяло , включително и по отношение на
частта, обясняваща най- вероятния механизъм на настъпването на пътното
произшествие. В тази си част, заключението му кореспондира с показанията на
свидетелят М., очевидец на произшествието като водач на автомобила. Установява се от същите , че на дата *********
( тоест, в срока на действие на договора за застраховка ) , управлявания от М. автомобил
попада в необозначена дупка на платното, каквито в този участък на бул. ***********
имало множество. За този извод на съда е без значение липсата на протокол от
ПТП , съставен от органи на КАТ, доколкото посещението им не е задължително (
чл. 6 т . 4 от от Наредба №
13-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и информационния център към
гаранционния надзор) тъй като вредите по процесния автомобил не са резултат от сблъсък с друго
ППС, а и вещото лице по проведената автотехническа експертиза е дало заключение в този смисъл. Според същите показания, тези
неравности не са били сигнализирани на водачите на пътните превозни средства.
Тук следва да се отбележи ,че по силата
на § 7 т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, частта
от територията на Пловдив, представляваща улична регулация, е собствена на
Община Пловдив.
По
отношение на вида и характера на причинените вреди и наличието на причинна
връзка между механизма на настъпване на произшествието, от една страна , и
вредите от друга , както и по отношение на стойността за възстановяването им, съдът отново кредитира заключението на вещото лице П. като
обективно и компетентно изготвено. То кореспондира и със заявлението на л. 9 от
делото , и със декларациите на л. 7 от делото,
които следва да бъдат кредитирани
независимо от факта , че част от тях са изходящи
от ищеца частни документи, и с
представената за стойността на ремонта фактура , която съдът също кредитира ,
тъй като , макар частен документ, тя е издадена от трето на спора
незаинтересовано от изхода му лице. Стойността в същата отговаря и на описа на
щетите , извършен в хода на преписката по щетата, и на съответната калкулация
на отстраняването на същите.
Има и плащане; страните не са оспорили
преводното нареждане на л. 17 от делото , от което личи , че сумата от 268.96
лева по щета №***********е преведена на собственика на автомобила на дата 24.07.2018г.,
за ремонт на щети по автомобил с държавен контролен номер №********– процесния такъв.
Няма как да бъде споделено възражението
на ответника за съпричиняване на вредите от страна на водача, тъй като не се
установи негово противоправно поведение. Доказателства в тази насока ответника
не ангажира.
Тоест, предпоставките на чл. 410 от КЗ са
налице в съвкупност, иска е основателен
и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 от ГПК разноските по този
иск се присъждат в полза на ищеца, по списък.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Община Пловдив , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , пл. Стефан Стамболов
№ 1, представлявана от кмета си, да заплати на „ Булстрад Виена Иншурънс груп„
АД , със седалище и адрес на управление София, площад Позитано № 5 , ЕИК
*********, сумата от 268.96 лева – главница , регресно вземане от вреди ,
причинени от вещ, стопанисвана от ответника (увреждане на кора под двигателя,
кора под купе отляво и преден ляв подкалник вследствие пропадане в необозначена
и необезопасена дупка на пътното платно на бул. ********** на дата *********г ),
платена на трето лице по щета по щета **************, образувана в изпълнение
на договор №***************, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаването на исковата молба (18.01.2019г.) до окончателното
изплащане на вземането .
Осъжда Община Пловдив , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , пл. Стефан Стамболов
№ 1, представлявана от кмета, да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс груп„
АД , със седалище и адрес на управление София, площад Позитано № 5 , ЕИК
*********, сумата от 495 лева разноски
по делото .
Решението
подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ