Р Е Ш Е Н И Е
№………./12.10.2017г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети септември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
при секретаря Мария Манолова,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело
№ 58 по описа за 2017г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по т.д.№58 по описа на ВОС за 2017г. е образувано по предявен от „ОМВ БЪЛГАРИЯ“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. "Цариградско шосе" №90,
сграда А, ет.20, представлявано от П.В.- Управител и Е.У.в качеството й на
прокурист, чрез пълномощник адв. Г.Г.М. от САК, ,
СРЕЩУ „БУЛЦЕМ" ЕАД ЕИК
********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски бул."Осми Приморски флот"
№ 128, ет.1, ст.118, представлявано от Н.Г.Ч. и Н.Г.Ч. ЕГН ********** с адрес *** иск, на осн.
чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, с който се настоява
да бъде прието за установено, че ответниците в
условията на солидарност, първият като издател на запис на заповед, а вторият
като авалист по същия, дължат на ищцовото дружество сумата от 68 804 лева,
предмет на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
№6780/10.11.2016г. по ч.гр.д.№13738/2016г. по описа на ВРС, и представляваща част от парично
задължение по запис на заповед, издаден на 28.05.2012г. общо за сумата от
1 600 000 лева и платим на предявяване, ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 07.11.2016г. до окончателното изплащане на
задължението. Настоява се присъждане на сторените в заповедното и исковото
производство съдебни разноски.
Ищецът „ОМВ
БЪЛГАРИЯ“ ООД ЕИК ********* твърди, че ответникът
„БУЛЦЕМ" ЕАД ЕИК ********* (като издател) се е задължил безусловно и
неотменимо, и без разноски да заплати по Запис на заповед (ЗЗ) от 28.05.2012 г.
на „ОМВ БЪЛГАРИЯ" ООД ЕИК ********* (като поемател)
сумата от 1 600 000 лв. с падеж - на предявяване. ЗЗ е предявен на
издателя с нотариална покана чрез Нотариус О.Ш., с рег.№ 147 НК с район на
действие Районен съд - Варна и получена на 18.03.2014г. Записът на заповед е авалиран от физическото лице ответникът Н.Г.Ч. с ЕГН **********,
при същите условия, при които е издаден. На 18.03.2014 г. ЗЗ е предявен и на авалиста Н.Г.Ч. чрез нотариална покана на Нотариус О.Ш., с peг. № 147 НК с район на
действие Районен съд - Варна. Падежът за изпълнението на задълженията е изтекъл
по отношение на издателят и авалиста, поради което
ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №6780/10.11.2016г и изпълнителен лист по образуваното ч.гр.д.№13738/2016г. по
описа на ВРС частично за сумата от 68 804 лева. Твърди се, че ЗЗ съдържа
всички задължителни реквизити, изискуеми от чл.535 от ТЗ и е редовен документ,
удостоверяващ възникналите задължения. С уточнителната
молба и допълнителната искова молба ищецът твърди, че конкретното каузално
правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед,
произтича от сключения между „ОМВ БЪЛГАРИЯ“ ООД ЕИК ********* и „БУЛЦЕМ" ЕАД ЕИК ********* договор от
02.04.2009г. за продажба и доставка на петролни продукти, подновен с Анекс №1
от 15.10.2009г., Анекс №2 от 07.10.2010г. и Анекс №3 от 01.06.2011г. Конкретно
сочи, че неплатените доставки в хода на търговските им взаимоотношения
произтичат от сделки, за които са съставени : Фактура №********** от
20.12.2011г., по която на ответника «Булцем» са
доставени CIF Угърчин 6 000л., Евродизел на стойност 11394, 00 лв. (включваща дължимия
акциз и отстъпка), която доставка с дължимия ДДС възлиза на 13 672, 80 лв. и
по Фактура №********** от 20.12.2011г.,
по която са доставени EXW Нафтекс
- Варна 30096 л. Евродизел на стойност 56 821, 25 лв.
(включваща дължимия акциз и отстъпка), която доставка с дължимия ДДС възлиза на
68 185, 50 лв. Сочи се, че част от тези суми е платена като понастоящем все още
не е платена сумата от 13 672,80 лева по първата фактура, както и 6 693,97 лева
като обезщетение за забавено плащане, считано от 20.01.2012г., до датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 07.11.2016 г.; както и все още не е
платена сумата в размер на 33 263,65 лева, както и 16 285,30 лева като
обезщетение за забавено плащане, считано от 20.01.2012г., до датата на подаване
на заявлението по чл.417 ГПК - 07.11.2016 г. Твърди се, че тъй като към
28.05.2012г. оборотът между страните е достигнал 1 600 000 лева, на
същата дата е издаден процесния ЗЗ, авалиран от отв.Ч.. Сочи се, че същите доставки не са били платени и
към 21.10.2014г., за което между страните е постигнато извънсъдебно
споразумение.
С допълнителната
искова молба се сочи, че първоначално договорът е бил с кредитен лимит
от 1 300 000 лв., като в последствие с Анекс № 3 между страните се е повишава
до 3 300 000 лева. За обезпечаване на така отпуснатия кредитен лимит са
издадени три броя Банкови гаранции за сумата в общ размер на 1 700 000 лева
съответно за 750 000 лв., 450 000 лв. и 500 000 лв., като за разликата е
издаден процесния ЗЗ в размер на 1 600 000 лева, за да гарантира и
обезпечи изпълнението на каузалния дълг, съгласно уговореното в т.6.3.3 от
Договора. Ищецът оспорва въведеното от ответниците
възражение за погасяване по давност на вземанията по фактурите като
сочи, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
07.11.2016г. по куриер и е входирано в PC - Варна на 08.11.2016г. По отношение на
записа на заповед се сочи, че е предявен за плащане на 18.03.2014 г. и е
вземането по него не е погасено по давност с оглед съдебното му заявяване на
08.11.2016г. Отделно сочи, че доставките по фактурите не са периодични
доставки, т. к. същите не се правят на определени периоди, нито пък има между
страните уговорка за такива периоди или интервали. Натрупаното месечно
количество гориво е с оглед заявките на ответника. Рамковият договор между
страните е договор с продължително, а не с периодично действие и поради това
вземанията по Фактура № ********** от 20.12.2011 г. и по Фактура № ********** от
20.12.2011 г. не са погасени с изтичане на 5 годишна давност, а кратката 3
годишна давност в случая е неприложима. Изтъква се, че със споразумението от
21.10.2014 г. тези задължения са признати и започва да тече нова давност.
Оспорва се и възражението за погасяване по давност на вземането за лихви, при
което се настоява искът да бъде уважен изцяло.
Ответниците депозират писмен отговор в законоустановения
срок по чл. 367 ГПК, с който
оспорват предявения иск по основание и размер. Не се оспорва, че между дружествата
е действал договор за доставка на гориво и ЗЗ е издаден като гаранция за
обезпечаване на плащанията на купувача по него,
но се твърди, че сумите по представените фактури са платени. Отделно се
сочи, че фактурите са неподписани и не обвързват купувача с посочените в тях
доставки. Оспорва се твърдението, че задължението по посочените фактури е
признато със споразумението от 21.10.2014г. Твърди се, че сочената в ЗЗ сума от
1 600 000 касае кредитни лимити, които са погасени чрез плащане, а в случай на
неплатен остатък, то той е погасен по давност към момента на подаване на
заявлението в съда. Настоява се, че за пълно погасяване по давност на
претенциите на ищеца по посоченото в процесния запис на заповед каузалното
правоотношение, като с оглед периодичността на плащанията по последното, ответниците се позовават на изтичането на 3-годишен давностен срок . Със същата 3-годишна давност са се
погасили и сочените в уточняващата обезщетения за забавено плащане, които
ищецът е включил в искането си издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, респективно - в сборната сума по настоящия иск. В обобщение се твърди, че
щом каузалното правоотношение не съществува или е погасено, погасено
е и задължението по записа на заповед, въз основа на който е издадена ЗНИ по
ч.гр.д.№ 13738/2016 г. по описа на ВРС.
С
допълнителния отговор отв.Ч. се позовава на преклузивния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, като твърди,
че същият
е изтекъл значително преди подаване от ищеца на заявлението по чл.417 от ГПК,
тъй като падежът на предявяване по твърдение на ищеца в ДИМ е през 2014 г., а
заявлението е внесено в съда през 2016 г. На следващо място ответниците
оспорват действителността на ЗЗ като документ, като считат, че вписаната
в него препратка към каузално правоотношение с предстоящо действие и бъдещи
задължения, води до недействителност на менителничния
ефект, тъй като създава условност на поетото задължение. Като се оспорва
доказателствената стойност на извънсъдебното споразумение се твърди, че то не
обвързва отв.Ч., т.к. не съдържа негови изявления
като физическо лице. Настоява се за
отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.
По правната
квалификация : искът черпи правното си основание от разпоредбите на чл.422,
ал.1 във вр.чл.415, ал.1 от ГПК във чл.538, ал.1 във вр.чл.463, ал.1 от ТЗ – за платеца-издател и чл.485 от ТЗ –
за авалиста.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно
правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да
докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе
си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
Предвид въведените от ответниците абсолютни и
относителни възражения по отношение редовността на ЗЗ и дълга, който
обезпечава, както и твърдението на ищеца за конкретно каузално правоотношение,
чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, то ищецът следва да
докаже редовен от външна страна запис на заповед, както и фактите,
от които вземането произтича, пораждането на задължението по твърдяното
каузално правоотношение и неговия размер.
Ответниците следва да докажат въведените правоизключващи, правоунищожаващи
и правопогасяващи възражения, свързани с
действителността на ЗЗ и основанията за погасяване на каузалния дълг.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взе
предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложеното по настоящото дело гр.д.№13738 по описа за
2016г. на ВРС, 33-ти състав, се установява успешно проведено заповедно
производство, в което е уважено заявлението на кредитора „ОМВ БЪЛГАРИЯ“ ООД ЕИК *********, основано
на оригинален документ – запис на заповед, както и надлежното оспорване на
вземането на кредитора от ответника, обуславящо правния интерес от установяване
на вземането в настоящия процес.
По делото е
представен Договор за продажба и доставка на петролни продукти от 02.04.2009г.,
сключен между „ОМВ БЪЛГАРИЯ“ ООД ЕИК
*********, като продавач, и „БУЛЦЕМ"
ЕАД ЕИК *********, като купувач, с продължено действие до 01.06.2012г. в
резултат на разписани Анекс №1 от 15.10.2009г., Анекс №2 от 07.10.2010г. и
Анекс №3 от 01.06.2011г., по силата на който страните са уговорили извършването
на доставка при определен кредитен лимит и плащане в конкретни срокове на
доставеното дизелово гориво. Прието е, че „кредитен лимит“ по смисъла на
договора означава общата стойност на продуктите, които са доставени от ОМВ
и/или са поръчани за доставка, но не са заплатени от клиента. Договорено е, че
с оглед обезпечаване изпълнение на задълженията за плащане и с цел покриване
кредитния риск, клиентът предоставя банкова гаранция, издадени от ОББ АД София
в полза на доставчика и издава запис на заповед /Раздел 6.Обезпечения/. По
делото са представени три банкови гаранции /с приложени промени за удължаване
срока на валидността им/ на обща стойност 1 700 000 лева, съответно
450 000 лева, 500 000 лева и 750 000 лева. Като допълнителна
гаранция за успешно прилагане на облекчен ред за събиране на вземанията,
произтичащи от извършените доставки, купувачът „БУЛЦЕМ" ЕАД ЕИК *********
е издал процесния ЗЗ, авалиран от неговия
представител Н.Г.Ч. ЕГН **********, на стойност от 1 600 000 лева, с
което доставчикът е осигурил обезпечение на общия размер на приетия с основния
договор и с Анекс №3 общ кредитен лимит от 3 300 000 лева. По делото
са представени Фактура № ********** от 20.12.2011 г. и по Фактура №
********** от 20.12.2011 г. за доставка на евродизел.
От основното
заключение и допълнителното такова по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, приети като обективни и компетентни дадени, както и обясненията на
вещото лице в съдебно заседание, се установява редовност при отразяване в
счетоводните регистри от страна и на
двете дружества при отразяване на първичните счетоводни документи и стопанските
операции, документирани с тях, включително и по отношение и на двете процесни фактури. При ответника същите са отразени в
дневника за покупките в редове с номера 38 и 39. ДДС по тях е включен в общия
размер на ползвания данъчен кредит за периода – по доставки с право на пълен
данъчен кредит, видно от СД по ЗДДС и уведомление за приемане на декларацията.
Съгласно представен счетоводен регистър по сметка 401. Задължения към
доставчици, аналитична партида „ОМВ БЪЛГАРИЯ“ ООД за 20.12.2011г., двете процесни фактури са отразени в счетоводството на ответника,
като по тях са съставени счетоводни статии, с които са увеличени количеството и
стойността на материалните запаси в склада на
„БУЛЦЕМ" ЕАД ЕИК *********,
начислен е ДДС от покупките и е отразено увеличение на задълженията към
доставчика с общата стойност на всяка фактура. От представен счетоводен
регистър на движенията по сч.сметка 401.Задължения
към доставчици с аналитична партида „ОМВ БЪЛГАРИЯ“ ООД към 20.12.2011г.
/датата на издаване на фактурите/ се установява, че в счетоводството на
ответника се води задължение към ищеца в размер на 3 297 136.45 лева,
като размерът е формиран от начислените задължения по двете фактури в общ
размер от 81858.30 лева и начално салдо преди начисляването им в размер на
3 215 278.14 лева. Констатирано е, че в периода 01.01.2014г. -31.12.2016г. в счетоводството на „БУЛЦЕМ" ЕАД не са начислявани повече
задължения към доставчика; начислени са лихви в размер на 73 хил.лева, от които
на 11.03.2014г. е отразено плащане в същия размер по банков път. В същия период
-01.01.2014г. -31.12.2016г - са отразени намаления на задълженията към
ОМВ в общ размер от 3 315 200 лева, както следва –
1 152 000 лева в периода 20.12.2011г. -31.12.2013г. и с
2 163 200 лева – в периода 01.01.2014г. до
26.02.2015г. – датата на усвояване на гаранциите, в това число
1 700 000 лева усвоени три броя банкови гаранции. При това към
07.11.2016г. размерът на задължението, което Булцем
ЕАД води към ОМВ България ООД е в размер на 54 936.45 лева, стойност,
получена както следва – 3 297 136.45 лева /общо начисления по
фактури/+ 73 000 лева /общо начисления за лихви/ - 3 315 200
лева /общо погашения/.
Вещото лице докладва, че при извършената справка в счетоводството на
ищеца, констатира, че двете процесни фактури са
отразени в дневника за продажби за данъчния период на издаването им.
Представени са данни, че към 28.05.2012г. е налице записано вземане към „Булцем“ ЕАД в размер на 3 297 136.45 лева,
формирани от стойности по фактури, подробно описани в приложена справка
табл.3-1, вкл.процесните. Експертът докладва, че посочената сума кореспондира с
тази, водена счетоводно при ответника като редовно задължение към „ОМВ България“ ООД към същата дата.
Установено е, че към този момент и в съгласие с анекс №3 от 01.06.2011г. между
страните е имало договорен кредитен лимит в размер на 3 300 000 лева,
а стойността на неплатените фактури възлиза на
3 297 136.45 лева.
На експерта е
представено банково извлечение от сметка на „ОМВ
България“ ООД в Ситибанк за 06.03.2015г., в което са
отразени три отделни банкови операции – постъпления от наредител
в ОББ с основание „плащане по иск от 26.02.2015г. по банкова гаранция“ в общ
размер 1 700 000 лева /за 450 000 лева, 500 000 лева и за
750 000 лева/. С усвоените суми в счетоводството на ищеца са погасени
задълженията на „Булцем“ ЕАД, съществуващи към
момента, вкл. извършено е частично погасяване по фактура №********** в размер
на 34 921.85 лева, в резултат на което като дължима остава общо сумата от
46 936.45 лева, формирана от задължението по Фактура №********** от
20.12.2011г. на стойност 13 672 лева и по
Фактура №********** от 20.12.2011г. на стойност 33 263.65 лв.
От заключението на
вещото лице по основната експертиза, пояснена с конкретните въпроси на
допълнителната експертиза, се установява, че към момента на прекратяване на
договорните отношения между страните /с изтичане срока, договорен с Анекс №3/ -
28.05.2012г. в счетоводните
регистри на двете дружества са отразени идентични салда /задължения-вземания/ в
размер на 3 297 136.45 лева, формирани от стойността на
фактури, издадени за периода 08.11.2011г. до 20.12.2011г., подробно описани в табл.3-1 на
експертизата.
Съгласно
заключението по допълнителната експертиза за периода от от
20.12.2011г. до 07.11.2016г. „Булцем“ ЕАД е извършил погашения на задължения в общ размер
от 3 315 200 лева /вкл. посредством усвоените три банкови гаранции на
обща стойност от 1 700 000 лева/, от които плащане по банков път на
11.03.2014г. на 65 000 лева – лихви, или общо платени са задължения по
фактури в размер на 3 250 200
лева.
Както се установи
по-горе, съгласно договореностите, приети с основния договор и анексите,
крайния размер на уговореният кредитен лимит е в размер на 3 300 000
лева /Анекс 3/, обезпечен за изплащането му с банкови гаранции на обща стойност
от 1 700 000 лева
и запис на заповед за сумата от 1 600 000 лева.
В договора и
анексите е дефинирано понятието „кредитен лимит“ като общата стойност на
продуктите, които са доставени от ОМВ, но не са заплатени от клиента.
При неоспорени от
страните данни за доставени продукти на обща стойност от 3 297 136.45
лева, с погасяване на задължението от купувача в размер на 3 250 200 лева чрез плащане и
в резултат на усвояване на паричните гаранции изцяло, то се налага извода за дължимост на сумата от 46 936.45 лева. Съгласно
констатациите на вещото лице при проверката в счетоводствата на двете дружества
същата сума е заведена при ответника „Булцем“ ЕАД като задължение в салдото на с-ка 401 Доставчици аналит.с-ка „ОМВ България“ ООД като дължими по фактури за
горива, макар и без да е посочено по кои точно. При ищеца е регистрирана датата
06.03.2015г., на която дата са усвоени сумите по банковите гаранции, с които по
хронология са погасени съществуващите вземания от „Булцем“
ЕАД при частично погасяване на задължението по Фактура №********** от
20.12.2011г., в резултат на което остава запис за вземане общо в размер на 46 936.45 лева, формирана от задължението
по Фактура №********** от 20.12.2011г. на стойност 13 672 лева и по
Фактура №********** от 20.12.2011г. на стойност 33 263.65 лв.
С оглед неоспорения
обезпечително-гаранционен характер на банковите гаранции и записа на заповед
спрямо облигационните задължения по договора за доставка на петролни продукти и
анекси към него, при договорен кредитен лимит в размер на 3 300 000
лева, установените доставки на обща стойност 3 297 136.45 лева и
погасяването на задължението за плащане чрез усвояване на банковите гаранции в
целия им размер от 1 700 000 лева, то следва, че облекченият ред за
събиране на останалата сума по задължението се гарантира от издадения запис на
заповед за сумата от 1 600 000 лева. Налице е несъмнена връзка между
общия размер на задълженията по доставките, за които са издадени фактурите,
посочени в табл.3-1 на ССчЕ, вкл. процесните две
фактури, и дължимата по записа на заповед сума.
Съгласно т.4.3 от
договора срокът за плащане на фактурата е 30 дни от датата на издаването й.
Неплащането им срок обуславя дължимостта на обезщетение за забава в плащането
им, определено по размер на законната лихва от падежа на задължението до
окончателното плащане. В случая, обаче, издаденият запис на заповед /както и
банковите гаранции/ не обезпечават събирането на този вид вземане, тъй като
страните изрично са договори основанието за издаване на обезпеченията,
визирайки „изпълнение на задълженията за плащане и с цел покриване на кредитния
риск“. Доставчикът е получил гаранции /ЗЗ и банковите гаранции/ за облекчен ред
за събиране на вземанията си, произтичащи от стойността на продуктите,
дефинирана като кредитен лимит по смисъла на т.5.1 от договора, като реално е
извършил доставки именно в рамките на договорения размер от 3 300 000
лева. По изложените съображения съдът счита, че сумата от 22 979.27 лева,
формирана от размера на обезщетението за забава в плащането на двете фактури, не
се обезпечава от ЗЗ, поради което и липсва основание за дължимостта й като част
от заявеното вземане в заповедното производство.
От съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
страните по делото са били в трайни търговски отношения във връзка със сключен
Договор за продажба и доставка на петролни продукти от 02.04.2009г., допълнен с
анекси от 1 до 3, в хода на чието
изпълнение са издадени Фактура №********** от 20.12.2011г. и Фактура №********** от 20.12.2011г. Видно от
представения по делото екземпляр, същите са едностранно издадени, но като
включени в декларации на ответника по ЗДДС, следва да се приложи разпоредбата
на чл.301 от ТЗ, а именно липса на противопоставяне на задълженията от
ответното дружество веднага след узнаването им. В процесния случай узнаването
се свързва с надлежното вписване на двете фактури в дневника по ЗДДС, което по
съществото си представлява недвусмислено признание на дълга /в тази насока е
практиката по чл.290 от ГПК, обективирана в Решение
№62/09.07.2012г. по т.д.№733/2011г., ВКС, II т.о.; Решение №118/05.07.2011г. по
т.д.№491/2010г., ВКС, II т.о. и др./. Същевременно въпреки
предоставената възможност и при указана тежест на доказване на релевантния
факт, ответното дружество не установи твърденията си за недължимост
на сумата по двете фактури /частично по първата и изцяло по втората/ поради
плащане, което кореспондира със съществуващия при него счетоводен запис за дължимост на сумата, макар и общ размер.
От друга страна неоснователно се явява абсолютното възражение на ответниците относно действителността на ЗЗ с твърдения, че е налице порок във формата предвид изписаното в него изявление, че документът „е издаден за обезпечаване на всички настоящи и бъдещи вземания на „ОМВ България“ ООД по Договор за доставка на петролни продукти от дата 02.04.2009г., сключен между „ОМВ България“ ООД и Издателя на настоящия запис на заповед.“ С постановеното по реда на чл.290 от ГПК и задължително за прилагане в конкретния случай Решение №21 от 04.07.2014г. по т.д.№1348/2013г., ВКС, първо т.о., е прието, че съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. по т.д.№ 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС - т.4д – запис на заповед с добавка в същия относно наличието на каузално правоотношение, на каквото безспорно сочи изявлението, съдържащо се в процесния запис на заповед от 28.05.2012г., не е пречка за издаване заповед за незабавно изпълнение, освен в случай, че добавката отрича безусловния характер на задължението. Само по себе си дори посочването, че менителничният ефект е издаден за обезпечаване на вземане, произтичащо от конкретно каузално правоотношение, както е в случая, не е в състояние да опорочи абстрактната сделка, ако не се отразява на безусловния характер на обещанието за плащане, т.е.обещание, произтичащо единствено от менителничния ефект. Такова отбелязване не накърнява реквизитите по чл.455 т.2 и чл.535 т.2 от ТЗ и обективно е от значение при доказването на иска по чл.422 ГПК, като следва да се счита за неписано. В конкретния случай е очевидно, че с цитираното изявление плащането не се обуславя от някакво условие, а следва да се възприема като изрично посочване на правата, които са послужили като основание за издаване на ЗЗ.
Неоснователно е възражението на ответниците
за недължимост на вземането по ЗЗ с оглед погасяване
на задълженията по каузалното правоотношение при прилагане на кратката
погасителна давност по чл.111 б.“в“ от ЗЗД. Релевантен за установяване
съществуването на каузалното задължение, за което е издаден ЗЗ, е неговият
падеж. От този момент започва да тече общата или специалната кратка погасителна
давност за конкретното задължение. Доставките, за които са издадени процесните
фактури, не са периодични доставки, защото не се правят на предварително
определени периоди, предвид липсата на подобна уговорка в договора или
анексите. В договора няма предварително определени дати на осъществяване,
количества и стойност на доставките – в т.1 от договора е лимитирано
единствено минималното количество за месечна доставка. Всяка доставка се
извършва след нарочна доставка, поради което нито доставките, нито плащанията
могат да се определят като периодични. Рамковият договор между страните е
договор с продължително, а не с периодично действие и поради това по отношение
на вземанията по Фактура №**********
от 20.12.2011г. и Фактура №********** от
20.12.2011г. е неприложима кратката
3-годишна давност. Към датата на завеждане на иска вземанията не са погасени и
с изтичане на 5-годишната давност, тъй като, считано от датата на падежа на
плащането – 20.01.2012г. /по арг.от т.4.3 от
договора/ до датата на подаване на заявлението – 07.11.2016г. срокът по чл.110
от ЗЗД не е изтекъл.
Не е предмет на
обсъждане възражението за погасяване по давност на вземането за лихви за
забава, с оглед формирания извод за неоснователност на претенцията по същество.
Неоснователно е възражението на ответника-авалист за отпадане на отговорността му по ЗЗ, с оглед че преклузивния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД бил изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК през 2016г., след като ЗЗ е предявен за плащане на издателя и лично на него през 2014г. Разпоредбата на чл.147 ЗЗД не намира приложение при менителничното поръчителство /Решение № 120 от 30.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 988/2009 г., TK, II т. о./. В посоченото решение, представляваща задължителна за съда практика, е изложено, че принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското право, установен в разпоредбите на чл.147 ЗЗД и чл.148 ЗЗД не намира нормативна опора в правния режим на менителничното поръчителство /авала/, уредено в чл.483-485 от ТЗ като самостоятелно /неакцесорно/ от главното задължение. Единственото изключение от този принцип на самостоятелност на авала е предвиден в чл.485 ал.2 in fine ТЗ, според който липсата на редовен от външна страна менителничен ефект е основание за недействителност и на задължението на авалиста. Това произтича от обстоятелството, че за разлика от поръчителството в гражданското право при авала един и същ документ материализира волеизявленията, които пораждат и обезпеченото и обезпечаващото задължение. Ето защо недостатъците във формата са едновременно основание за недействителност и на едното и на другото задължение. В конкретния случай, както се поясни по-горе, е налице действителен от външна страна ЗЗ.
Предвид изложеното се налага извода, че по делото е
установено наличието на ликвидно и изискуемо парично задължение на ответниците „БУЛЦЕМ" ЕАД
ЕИК ********* и Н.Г.Ч. ЕГН ********** за сумата от
46 936.45 лева, за която е издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №6780/10.11.2016г.
по ч.гр.д.№13738/2016г. по описа на ВРС, и представляваща част от парично
задължение по запис на заповед, издаден на 28.05.2012г. общо за сумата от
1 600 000 лева и платим на предявяване, ведно със законната лихва
върху претендираната сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 07.11.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, до който размер искът следва да бъде уважен, като за разликата до
първоначално предявения размер от 68 804 лева, като неоснователен и
недоказан – отхвърлен.
По разноските : На осн.чл.78, ал.1 от ГПК, направеното искане и представения списък по чл.80 от ГПК съобразно уважената част на исковата претенция ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 3562.32 лева. Съдът счита, че липсва основание за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца предвид обстоятелството, че по делото са проведени две съдебни заседания при явяване на адвоката, изслушани се две заключения по ССчЕ, от ответниците са въведени разнородни възражения, по отношение на които страната е изразила писмено становище при което договореното и платено възнаграждение не надвишава прекомерно минималния размер по Наредба №1/2004г.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед отхвърлената част от заявения размер на иска, на ответника Н.Г.Ч. ЕГН ********** се следва съразмерно присъждане на сторените разноски в размер на 824.44 лева – адв.възнаграждание, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Съобразно даденото с ТР №3/2014г. на ОСГТК /т.12/ съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, като дължимите такива са за ДТ в размер на 938.73 лева и 1938.09 лева – адв.хонорар.
Въз основа на изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „БУЛЦЕМ" ЕАД
ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски бул."Осми Приморски
флот" № 128, ет.1, ст.118, представлявано от Н.Г.Ч. и Н.Г.Ч. ЕГН ********** с адрес *** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО, първият като
издател на запис на заповед, а вторият като авалист
по същия, на „ОМВ БЪЛГАРИЯ“ ООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
"Цариградско шосе" №90, сграда А, ет.20, представлявано от П.В.-
Управител и Е.У.в качеството й на прокурист
сумата от 46 936.45 лева,
предмет на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
№6780/10.11.2016г. по ч.гр.д.№13738/2016г. по описа на ВРС, и представляваща част от парично
задължение по запис на заповед, издаден на 28.05.2012г. общо за сумата от
1 600 000 лева и платим на предявяване, ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 07.11.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн.чл. чл. 422 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
от 46 936.45 лева до първоначално
предявения размер от 68 804 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „БУЛЦЕМ" ЕАД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
р-н Приморски бул."Осми Приморски флот" № 128, ет.1, ст.118,
представлявано от Н.Г.Ч. и Н.Г.Ч. ЕГН **********
с адрес *** да заплатят солидарно на „ОМВ
БЪЛГАРИЯ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. "Цариградско шосе" №90, сграда А, ет.20, представлявано от П.В.-
Управител и Е.У.разноски в заповедното производство, от които ДТ в размер на
938.73 лева и 1938.09 лева – адв.хонорар, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „БУЛЦЕМ" ЕАД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
р-н Приморски бул."Осми Приморски флот" № 128, ет.1, ст.118,
представлявано от Н.Г.Ч. и Н.Г.Ч. ЕГН **********
с адрес *** да заплатят солидарно на „ОМВ
БЪЛГАРИЯ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. "Цариградско шосе" №90, сграда А, ет.20, представлявано от П.В.-
Управител и Е.У.разноски в исковото производство в размер на 3562.32 лева, от
които за държавна такса, възнаграждение на вещото лице и адв.хонорар,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ОМВ БЪЛГАРИЯ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. "Цариградско шосе" №90, сграда А, ет.20,
представлявано от П.В.- Управител и Е.У.да заплати на Н.Г.Ч.
ЕГН ********** с адрес *** сторените разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 824.44 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ
в ОКРЪЖЕН СЪД: