№ 2153
гр. Варна, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110112031 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото исково производство е образувано въз основа на искова молба, заведена във
ВРС с вх. рег.№ 25847/17.08.2021 г., напълно уточнена съобразно дадените от съда указания с
писмена молба с регистрационен вх.№29348/07.09.2021 г.
Ищцовата страна „В. М. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Ю. Д. Н., в качеството си на Управител, чрез адв. К.Ж. Р. ВАК , личен № ***,
със съдебен адрес: *** е предявила осъдителни искове с право осн. чл. 74 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД (главни
искове) и с правно осн. чл. 59 и чл.86 ЗЗД (евентуални искове) против ответното дружество „Р. Ф.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К. Ф., в качеството
си на Управител.Посочена е и в исковата и уточнителна молба цената на исковете: главен иск:
3564,82 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба,
акцесорен иск: 500,07 лева представляващ законната лихва, считано от датата следваща деня на
извършване на дължимото плащане на Кредитора, а именно 30.03.2020 от год. до датата на
завеждане на иска - 17.09.2021 г.
Прецизираните искания, обективирани в уточнителната молба от 07.09.2021 г. по см. на
чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК, с което сезиран ВРС са следните:
1. Да бъде постановено Решение, по силата на което и на основание чл.74 от ЗЗД ответното
дружество „Р. Ф.“ ЕООД да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество „В. М. Б.“ ЕООД
сумата от 3564,82 лева, съставляваща остатък от платеното от „В. М. Б.“ ЕООД задължение на „Р.
Ф.“ ЕООД към „***“ по Фактура №**********/23.03.2020 год. за начислена такса „демюрейдж“ за
задържаното оборудване, с което е превозен заявения от получателя товар, за периода от
21.11.2019 год. до 14.02.2020 год. за контейнери OOLU9369928 и OOLU8905688, респективно до
18.02.2020 год. за контейнери OOCU6406765, OOCU7368994 и DFSU7819112, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба -
17.08.2021 г.
2. При условие, че бъде уважена претенцията по чл. 74 ЗЗД, се желае да бъде постановено
Решение, по силата на което ответното дружество „Р. Ф.“ ЕООД да бъде осъдено да заплати на
ищцовото дружество „В. М. Б.“ ЕООД на основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 500,07 лева,
съставляваща дължимото обезщетение за реализираната забава в размер на законната лихва,
1
считано от датата следваща деня на извършване на дължимото плащане на Кредитора, а именно от
30.03.2020 год. до датата на завеждане на иска - 17.08.2021 г.
3. В условията на евентуалност, в случай че не са налице предпоставките за уважаване на
иска с правно основание чл. 74 от ЗЗД, се желае да бъде постановено Решение по силата на което
и на основание чл. 59 от ЗЗД ответното дружество „Р. Ф.“ ЕООД да бъде осъдено да върне на „В.
М. Б.“ ЕООД сумата от 3564,82 лева, с която „В. М. Б.“ЕООД се е обеднила, за сметка на което
обедняване „Р. Ф.“ ЕООД се е обогатил, която сума от 3564,82 лева съставлява остатък от
платеното от „В. М. Б.“ ЕООД задължение на „Р. Ф.“ ЕООД към „***“ по Фактура
№**********/23.03.2020 год. за начислена такса „демюрейдж“ за задържаното оборудване, с което
е превозен заявения от получателя товар, за периода от 21.11.2019 год. до 14.02.2020 год. за
контейнери OOLU9369928 и OOLU8905688, респективно до 18.02.2020 год. за контейнери
OOCU6406765, OOCU7368994 и DFSU7819112, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба - 17.08.2021г.,
4. При условие, че бъде уважена в цялост претенцията по предявения главен иск в условие
на евентуалност по чл.59 от ЗЗД , се желае да бъде постановено Решение, по силата на което да
бъде осъдено ответното дружество „Р. Ф.“ ЕООД да заплати на ищцовото дружество „В. М. Б.“
ЕООД на основание чл. 86 от ЗЗД сумата в размер на 500,07 лева, съставляваща дължимото
обезщетение за реализираната забава в размер на законната лихва, считано от датата следваща
деня на извършване на дължимото плащане на Кредитора, а именно от 30.03.2020 год. до датата на
завеждане на иска - 17.08.2021г.
В исковата молба е било обективирано особено искане да бъде допуснато обезпечение на
предявените обективно съединени искове с цена на исковете в размер на главен иск 3564,82 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба и акцесорен иск:
500,07 лева представляващ законната лихва, считано от датата следваща деня на извършване на
дължимото плащане към кредитора ***, а именно от 30.03.2020 год. до датата на завеждане на иска
17.08.2021 год., чрез следните способи:Налагане на запор до размера на претендираното вземане,
на притежавани от дружеството (ответник) банкови сметки, искане по което съдът се е
произнесъл.
Наведените са твърдения от страна на „В. М. Б.“, ЕООД по същество са следните: Твърди
се, че „В. М. Б.“ ЕООД е търговско дружество, което по занятие осъществява посреднически
функции при организиране на международен морски и сухопътен транспорт и има качество
официален представител на международната корабна линия „ORIENT OVERSEAS CONTAINER
LINE“ („ООСL“),организирайки превоз по море на стоки и товари. Именно в резултат на
осъществяваната от ищцовото дружество търговска дейност, се твърди в исковата молба, че
възникнали и отношения на ищцовото с ответното дружество, при организиране на товара на
ответното „Ре Фийл“ ЕООД посредством („ООСL“).
Реализирания превоз се отнасял за следните контейнери:
OOCU6406765,OOCU7368994,DFSU7819112,OOLU9369928,OOLU890568.
Горецитираните контейнери твърди „В. М. Б.“ ЕООД, че били доставени в срок на
получателя „Р. Ф.“ ЕООД, но същите не били изтеглени от ***, в периода на свободната доставка.
В резултат на забавеното изтегляне на контейнерите и освобождаването на оборудването, с което
се превозва и транспортира стоката, по утвърдени правила се начислявала такса за задържането на
оборудването, т.нар. такса „demurrage rate“ (демюрейдж). Контейнерите били задържани на
пристанището и не били изтеглени от получателя на стоката в периода от 20.11.2019 г. до
14.02.2020 год. за контейнери OOLU9369928 и OOLU8905688, респективно до 18.02.2020 год. за
контейнери OOCU6406765, OOCU7368994 и DFSU7819112. Натрупаната забава и респективно
начислената такса „демюрейдж“ била за период от 76 дни за два от контейнерите и 80 дни, за
останалите три контейнера. Тъй като калкулацията на дължимия „демюрейдж“ показвала
значителна сума, сочи още ищцовата страна, „В. М. Б.“ ЕООД, в качеството си на посредник и
официален представител на линията „***“, започнало процедура по намаляване на същата.
Резултатът бил, че се редуцирал на половина дължимия „демюрейдж“ от „Р. Ф.“ ЕООД. В процеса
на оформяне на отстъпката и определяне на окончателния размер на дължимата такса
2
„демюрейдж“, сочи още ищцовото дружество, че се забавило издаването на фактурата от линията
„***“. Тъй като от страна на „В. М. Б.„ ЕООД имали ориентировъчна яснота за размера на таксата,
Управителя на „Р. Ф." ЕООД ги помолил да издадат фактура за този „демюрейдж“, а в
последствие, когато ищцовото дружество получи окончателно оформената фактура от ***, да
сторнира издадената от „В. М. Б.“ ЕООД фактура. Така, сочи „В. М. Б.“ ЕООД, че се осъществили
чисто фактологично нещата: издадена била Проформа фактура № 5750-1/13.02.2020 год. за
дължимия демюрейдж за сумата от 12902,69 лева. В последствие била издадена Фактура №
**********/19.02.2021 год. към която било издадено и Кредитно известие №
**********/23.02.2020 год. с получател „Р. Ф.“ ЕООД. По цитираната Проформа фактура
ищцовото дружество заявява, че било реализирано плащане по сметка на „В. М. Б.“ ЕООД на
19.02.2021 г. В последствие на 23.03.2020 год. била издадена Фактура № ********** от „***“ с
окончателно определения размер на дължимата такса „демюрейдж“ след приспадане на отстъпката
за получателя на Фактурата, в размер на 16467,51 лева. Платената предварително сума по
Проформа фактурата била преведена на „***" от „В. М. Б.“ ЕООД, заедно с разликата до 16467,51
лева., възлизаща на сумата в размер на 3564,82 лева. Тъй като били налице трайни търговски
отношения между „В. М. Б.“ ЕООД и ***, сочи още ищцовата страна, в посредническите йм
функции трайно били установени правила при събирането на дължимите суми от получателите на
стоките. На първо място трайно установена търговска практика помежду йм била дължимите суми
от получателите на стоките да бъдат заплащани по сметка на „В. М. Б.“ ЕООД, с цел облекчаване
на получателите от банкови такси за международни преводи. На следващо място, при ищцовата
страна регулярно пристигали справки за задълженията на получатели на стоки, които не са
заплатени и са дължими. За размера на дължимите плащания твърди ищцовата страна, че било
отговорно и „В. М. Б. „ ЕООД. С оглед утвърдените търговски практики помежду ищцовата страна
и „***“, пояснява още ищцовото дружество, че то реализирало дължимите плащания, с оглед и
факта, че същите пристигали по банкова сметка на „В. М. Б. „ЕООД, в цялост, тъй като ищцовото
ЕООД било отговорно пред линията за събирането на дължимите суми. Незаплащането на
дължими суми от получатели на стоки, влечеало след себе си неблагоприятни последици за „ В. М.
Б. „ ЕООД като представител на ***, изразяващи се в търсене на имуществена отговорност и
респективно прекратяване на договорните отношения. Именно по тази причина всички дължими
суми от получатели на стоки, независимо дали постъпили по банкова сметка на ищцовото
дружество ( и в какъв обем постъпили), били заплащани в цялост от „В. М. Б.“ ЕООД на ***,
съгласно всяка регулярно подадена справка за изискуеми задължения при и по повод реализиран
морски превоз и съпътстващите го такси и комисионни. При така наведените твърдения и под
страх да не бъдат прекратени търговските отношения на ищцовото дружество с ***, твърди
ищцовото дружество, че било реализирано дължимото плащане на „Р. Ф.“ ЕООД от „В. М. Б.“
ЕООД по сметка на „***“. По издадената Фактура № **********/23.03.2020 год. от „***“ за
сумата от 12902,69 лева било реализирано прихващане от вече платения „демюрейдж“ по
сторнираната фактура № **********/19.02.2021 год. За разликата до пълния размер на
задължението към *** в размер на 3564,82 лева, плащане от „Р. Ф.“ ЕООД, обобщава ищцовото
дружество, че не е получило и до момента. Няколкократно дружеството - ищец отправяли покани
до Управителя на „Р. Ф.“ ЕООД, по телефон, електронна поща, по пощата, чрез упълномощен
адвокат, но въпреки това плащане на дължимия остатък все още не било постъпило по сметката на
„В. М. Б.“ ЕООД.
При гореизложените твърдения в исковата и уточнтителна молби ищцовата страна е
аргументирала правния си интерес от търсената защита и отправила главните, акцесрони и
евентуални искания по см. на чл. 127, ал. 1 т. 5 ГПК. В уточнителната си молба, ищцовата страна е
прецизирала исканията си и съгласно нормата на чл.127, ал.4 ГПК е посочила, че желае плащането
на исковите суми да бъде извършено по банков път.
В подкрепа на исканията си ищцовата страна е направила и доказателствени искания.
Ответната страна в срока по чл. 131 ГПК, а и до момента не е изразила никакво становище
по предявените от ищцовата страна главни искове са с правно основание чл. 74 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД, а евентуалните с правно основание чл. 59 и чл. 86 ЗЗД.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовата страна,
3
представлявана от адв.Р. е обективирала искане, съдът да се произнесе с акт по същество на
спора при условията на чл. 238 от ГПК ведно с присъждане на разноските.
По отношение на обективираното искане от процесуалния представител на ищеца,
видно от протокола от проведеното о.с.з. на 03.12.2021г., настоящият съдебен състав е
намерил искането за постановяване на Неприсъствено решение за основателно. Това е така,
защото съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на искова
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска.В настоящия казус е налице именно фактическия
състав на чл. 238, ал. 1 ГПК, поради което и искането на ищцовата страна е било уважено, а
съдебното дирене прекратено.
При изложеното по-горе, при наличието на всички предпоставки визирани в нормата
на чл.238 ГПК, СЪДЪТ уважава изцяло предявената искова молба като присъжда на
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца сторените разноски, подробно описани и по
основания и размери в списъка по чл.80 ГПК приобщен на л. 72 –ри по делото, а именно
сумата от общо 944,59 лв. (деветстотин четиридесет и четири лева и петдесет и девет
стотинки ). При произнасяне по същество на спора, съдът уважава главния иск ведно с
акцесорните искания за присъждане на законна лихва и мораторна лихва, като не дължи
произнасяне по евентуалните искове .
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 238, ал.1 от ГПК и чл.239 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответното дружество „Р. Ф.“ ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление : ***, представлявано от К. Ф., в качеството му на Управител ДА ЗАПЛАТИ на
ищцовото дружество „ В. М. Б.“ ЕООД, ЕИК **** , със седалище и адрес на управление : ***,
представлявано от Ю. Д. Н., в качеството й на Управител, чрез адв. К.Ж. Р. ВАК , личен № ***,
със съдебен адрес: ***, следните парични вземания : СУМАТА от 3564,82 лева ( три хиляди
петстотин шестдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки) съставляваща остатък от
платеното от „В. М. Б.“ ЕООД задължение на „Р. Ф.“ ЕООД към „***“ по Фактура
№**********/23.03.2020 год. за начислена такса „демюрейдж“ за задържаното оборудване, с което
е превозен заявения от получателя товар, за периода от 21.11.2019 год. до 14.02.2020 год. за
контейнери OOLU9369928 и OOLU8905688, респективно до 18.02.2020 год. за контейнери
OOCU6406765, OOCU7368994 и DFSU7819112, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.08.2021 г. , до окончателното
изплащане на вземането, както и СУМАТА в размер на 500,07 лева (петстотин лева и седем
стотинки ) съставляваща дължимото обезщетение за реализираната забава в размер на
законната лихва, считано от датата следваща деня на извършване на дължимото плащане на
Кредитора, а именно от 30.03.2020 год. до датата на завеждане на иска - 17.08.2021 г. , на
основание чл. 74 ЗЗД чл.86 от ЗЗД
4
ОСЪЖДА ответното дружество „Р. Ф.“ ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от К. Ф., в качеството му на Управител ДА ЗАПЛАТИ на
ищцовото дрежество „В. М. Б.“ ЕООД, ЕИК **** , със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Ю. Д. Н., в качеството й на Управител, чрез адв. К.Ж. Р. ВАК , личен № ***,
със съдебен адрес: *** СУМАТА от общо 944,59 лева (деветстотин четиридесет и четири
лева и петдесет и девет стотинки ) представляваща сторените от ищцовата страна съдебно -
деловодни разноски в исковото производство, пред настоящата инстанция, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
Съгласно чл.127, ал.4 ГПК присъдените парични вземания могат да бъдат
изплатени по посочения от ищцовата страна начин – по банков път, по банкова сметка
водена при „ОББ „,АД с реквизити :IBAN ***, BIC ***,с титуляр ищцовото дружество „В.
М. Б.“ ЕООД, ЕИК **** .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5