О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../……..12.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно търговско дело №1839 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на “Добрин-371“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ж.к.“Младост“, бл.130А, вх.5, ет.8, ап.14, представлявано
Добрин Николов Петров, против Решение №3893/01.10.2018г. по гр.д.№548/2018г., в
частта с която е уважен предявеният от Технически университет-Варна, с ЕИК
*********, представлявано от ректора проф.д-р Росен Василев, чрез процесуалния
представител АД “Басаров и Гонов“-представлявано от адв.Паскал Гонов и
адв.Митко Басаров, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Братя Шкорпил“ №26А, ет.4,
офис 16-17, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.236, ал.2 от ЗЗД
за установяване на дължимостта на сумата от 19373.81лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на обект-студентско общежитие, бл.15, с
прилежаща кафе-сладкарница, находящ се в гр.Варна, ул.“Дубровник“, с обща площ
от 10302 кв.м., след прекратяване на Договор за наем №84/30.05.2016г. при
изричното противопоставяне на наемодателя за периода от 01.07.2017г. до
27.08.2017г. /вкл./ или по 10355лв. месечно в размер на уговорения наем, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК-10.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена Заповед №9371/13.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, поправена с Разпореждане №4927/05.02.2018г. и двете, издадени в
производството по ч.гр.д.№17274/2017г. на Районен съд Варна.
В жалбата се
излага, че атакуваното решение на РС Варна е недопустимо, неправилно и
незаконосъобразно, и постановено при допуснати нарушения на процесуалноправните
норми. Поддържа се, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като
съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като не разгледал и не се е
произнесъл по изложените в исковата молба фактически твърдения, а е приел за установени
факти, които не са въведени, като твърдения в исковата молба, респективно е дал
погрешна правна квалификация, довела до непрознасяне по заявените от ищеца
твърдения. Поддържа се атакуваното решение е постановено по нередовна искова
молба, при която е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум,
относно характера на претендираните права и заявения правопораждащ фактически
състав. Поддържа се още, че решението е недопустимо, тъй като постановено при
наличие на висящо частно производство за проверка законосъобразност на
определението на първоинстанционния съд за неприемане за съвместно разглеждане
на едно от трите заявени с отговора на исковата молба възражения за прихващане.
На следващо място се сочи, че съдът е допуснал и съществени процесуални
нарушения, доколкото е извършил неправилна преценка на предмета на делото и на
доказване. Наред с това неправилно не е разгледал и не се е произнесъл по
наведени своевременно, с отговора на исковата молба възражения, включително за
прихващане с ликвидни и неликвидни вземания, възражение за неизпълнен договор,
възражения за кредиторова забава и др. Неправилно е разпределил
доказателствената тежест между страните в процеса, извършил е погрешна
преценка, както на подлежащите на установяване в процеса факти, така и на
допустимите доказателства и доказателствени средства, като не е допуснал
допустими и относими доказателствени искания на ответника, с което го е лишил
от право на защитата. Сочи се още, че преценката на съда относно
доказателствената сила и стойност на приетите по делото писмени доказателства и
СТЕ, е неправилна, като доказателствата не са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, както и че не са отчетени своевременно извършени оспорвания на
писмени доказателства, като не е указана доказателствената тежест на ищцовата
страна и не открито производство по чл.193 от ГПК. Изложение са подробни
съображения в подкрепа на гореизложените доводи, като се и се сочи относима към
казуса съдебна практика и са направени доказателствени искания. Моли
се въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло
първоинстанционното решение и да уважи предявеният иск. Претендират се
съдебно-деловодни разноски направени пред двете инстанции.
На основание чл.213
от ГПК и чл.229, ал.1, т.4 от ГПК и за да не се допусне противоречиво решаване
на един и същи спорен предмет между същите страни, се моли за спиране на
въззивното производство с цел да бъдат съединени за общо решаване, след
въззивно обжалване решенията по 9 бр. висящи производства пред Районен съд Варна.
В условията на евентуалност се иска спиране на настоящото дело на основание
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на търговско дело №579 по описа за
2018г. на ОС Варна, което има за предмет претенция във връзка с упражнено право
на приспадане по реда на чл.230 от ЗЗД част и иск за връщане на държането по
действащ към момента договор за наем, поради което се явява преюдициално по
отношение на настоящото производство.
В срока по чл.263
от ГПК от въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
се поддържа становище за допустимост, правилност, обоснованост и
законосъобразност на атакуваното решение, като са развити подробни съображения.
Оспорват се доказателствените искания на жалбоподателя. Моли се за оставяне в
сила на атакуваното решение и за присъждане на деловодните разноски направени
пред въззивната инстанция.
В хода на
проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря
на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения.
Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
Искането на жалбоподателя за спиране на настоящото производство с цел
съединяване на дела по реда на чл.213
от ГПК, се явява неоснователно, доколкото претенциите по посочените
първоинстанционни дела имат самостоятелен предмет, а част от тях и различно
правно основание, което ще затрудни тяхното разглеждане в едно общо
производство. Евентуалното искане за спиране на делото поради наличие на
преюдициален спор принципно е възможно да е основателно, ако в предмета на
посоченото първоинстанционно търговско дело №579/2018г. по описа на ОС Варна, е
включена претенция за установяване на съществуването на договора за наем обуславящ
настоящата претенция. Доколкото обаче в правомощията на решаващия съд е да даде
правна квалификация на спора с проекта за доклад, какъвто до момента не е
изготвен, произнасянето по искането за спиране следва да се отложи за първото
о.с.з. по настоящото дело.
Жалбоподателят е направил искане за
допускане до разпит на трима свидетели при режим на довеждане и СТЕ за
установяване на фактите по уведомяване на ищеца и за наличието на недостатъци в
имота, предмет на договора за наем. С оглед изложеното по горе относно предмета
на т.д.№579/2018г. на ОС Варна, произнасянето по исканията следва да се извърши
в първото по делото о.с.з. Изложеното важи и по отношение на искането за ново
разпределяне на доказателствена тежест между страните в процеса.
Искането за
произнасяне по направените с отговора на исковата молба оспорвания на
представени от ищеца писмени доказателства, при условията на чл.193 от ГПК,
респективно за откриване на производство по оспорването им, е неоснователно.
Това е така защото два от документите са частни и не носят подпис на ответника,
поради което не подлежат на оспорване по реда на чл.193 от ГПК. Освен това от
пояснението на ответника по повод оспорването е видно, че се цели оборване
/опровергаване/ на доказателствената стойност на документите, а не тяхната
неавтентичност. Видно е още, че оплакванията относно третия документ-заповед на
областният управител, касаят нищожността ѝ като индивидуален
административен акт, за което са налице данни, че е налице проведено
производство пред Адм. Съд Варна. Ето защо искането на жалбоподателя за
откриване на производство по чл.193 от ГПК, следва да се остави без уважение.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивната жалба на “Добрин-371“ ЕООД,
с ЕИК *********, против Решение №3893/01.10.2018г. по гр.д.№548/2018г. на РС
Варна, в частта с която е уважен предявеният от Технически университет-Варна, с
ЕИК *********, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.236, ал.2 от ЗЗД за установяване на дължимостта на сумата от 19373.81лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на обект-студентско общежитие, бл.15, с
прилежаща кафе-сладкарница, находящ се в гр.Варна, ул.“Дубровник“, с обща площ
от 10302 кв.м., след прекратяване на Договор за наем №84/30.05.2016г. при
изричното противопоставяне на наемодателя за периода от 01.07.2017г. до
27.08.2017г. /вкл./ или по 10355лв. месечно в размер на уговорения наем, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК-10.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена Заповед №9371/13.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, поправена с Разпореждане №4927/05.02.2018г. и двете, издадени в
производството по ч.гр.д.№17274/2017г. на Районен съд Варна.
ОТЛАГА произнасянето в първото по делото о.с.з. по
исканията за спиране на настоящото производство на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на търговско дело
№579 по описа за 2018г. на ОС Варна, за
допускане до разпит на трима свидетели и назначаване на СТЕ, както и за извършване на ново
разпределяне на доказателствена тежест между страните в процеса.
ОСТАВЯ без
уважение исканията на жалбоподателя за спиране на настоящото дело с цел
съединяване на основание чл.213 от ГПК за общо решаване на 9 бр. висящи производства пред Районен съд
Варна, след въззивно обжалване на решенията и за откриване на производство по чл.193 от ГПК с оглед направените с
отговора на исковата молба оспорвания на
представени от ищеца писмени доказателства.
НАСРОЧВА производството по
в.т.д.№1839/2018г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 06.02.2019. от 13.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.