РЕШЕНИЕ
№ 583
гр. Кюстендил, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. А.
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20241520100316 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано по искова молба с вх. №1607/07.02.2024 г.
подадена от С. М. Г., ЕГН **********, срещу В. А., в качеството й на частен
съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд-Кюстендил.
В исковата молба и уточняващите към нея молби се твърди, че на
10.08.2023 г. ЧСИ В. А. заедно с адв. Д., четирима полицейски служители,
неин служител – призовкар, ключар и лицето Д. Н. нахлули с взлом в дома на
ищцата, находящ се в гр. ****, в който същата живеела от 2000 г. и изхвърлили
багажа й. Посочва се, че с извършените от ответницата незаконосъобразни
действия, изразяващи се в насрочване на въвод във владението на процесния
имот преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, и разпореждане
изнасянето на мебели, покъщнина, лични вещи и принадлежности, част от
личното имущество на ищцата било увредено, а именно:
трикрилен гардероб на стойност 300 /триста/ лева, който бил счупен на
две по средата;
спалня на стойност 200 /двеста/ лева, увредена от дъжда;
двулицев матрак на стойност 300 /триста/, увреден от дъжда;
1/2 част плоскости от детско креватче/люлка на стойност 200 /двеста/
лева, разлепени от държа.
В исковата молба се посочва, че при извършения въвод във владение на
имота на ищцата не били предоставени никакви документи, нито бил
1
направен опис на състоянието на жилището. Посочва се още, че по отношение
на същата било упражнено физическо насилие – била блъсната и съборена на
пода от двама от полицейските служители и й бил отнет мобилния телефон.
Излагат се и твърдения, че лицето Д. Н. се е снабдил с констативен нотариален
акт за собственост на процесния недвижим имот без да е упражнявал
фактическа власт върху същия.
С оглед гореизложеното е отправено искане до съда да постанови
решение, с което извършеният на 10.08.2023 г. въвод във владение да бъде
признат за недействителен, както и ЧСИ В. А. да бъде осъдена да заплати на
С. М. Г., сумата в общ размер на 1 000 лева, представляваща претърпени
имуществени вреди, вследствие на увредено движимо имущество.
Претендират се и направените по настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Посочва, че въз основа на молба с вх. №3684/29.05.2023 г. и
изпълнителен лист от 10.05.2023 г. по гр.д.№1188/2019 г. на КРС и в. гр. д.
№330/2021 г. на КОС е образувано изп. д. №476/2023 г. срещу ищцата за
предаване на владението на недвижим имот в гр. Кюстендил, същият
придобит от взискателя с постановление за възлагане от 01.10.2004 г. на
публична продан по изп. д. №145/2003 г. по описа на КСИ. Посочва се, че
взискателят бил въведен във владението на имота, предмет на принудително
изпълнение по изп. д. №476/2023 г., образувано поради обстоятелството, че
ищцата самоволно възвърнала владението си върху имота. За извършеното
престъпление по чл. 323, ал. 2 от НК същата била осъдена с решение
№26/29.01.2019 г. по АНД №708/2018г. по описа на КРС, потвърдено с
решение №120/11.11.2019 г. по ВНАХД №189/2019 г. на КОС, поради което на
основание чл. 525, ал. 1 от ГПК не било необходимо на ищцата да бъде
отправяна покана за доброволно изпълнение, а достатъчно било същата да
бъде редовно уведомена. Посочва се още, че на 29.07.2023 г. С. Г. била
уведомена за насрочения въвод на 10.08.2023 г., като два дни преди тази дата
същата се явила в кантората на ЧСИ и категорично заявила, че няма да
предаде владението на имота.
На 10.08.2023 г. ищцата била принудително отстранена от имота, като
вещите й били описани и подредени на сухо място в рамките на оградения
двор, като на ищцата била дадена възможност да ги прибере. Посочва се, че за
извършените действия бил съставен протокол, изготвен на място и подписан
от всички участващи във извършването на въвода, с изключение на ищцата,
като от нейна страна не били направени никакви възражения по отношение на
състоянието на покъщнината и мебелите, както и на начина и мястото, на
които били подредени. Оспорват се изцяло твърденията в исковата молба, че
са извършени незаконосъобразни принудителни действия, вследствие на
които ищцата е претърпяла имуществени вреди в претендираните размери.
Предвид изложеното се иска съдът да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан и да присъди на ответника направените деловодни
разноски.
С Определение №1135/19.08.2024 г. по описа на КРС на основание чл.
2
219 от ГПК като трето лице – помагач на страната на ответника е привлечено
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, бул. „Х.фор Колумб“ №43.
Третото лице – помагач изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Признава се, че между застрахователното
дружество и ЧСИ В. А. е възникнало валидно застрахователно
правоотношение за застраховане на професионалната отговорност на частен
съдебен изпълнител по застрахователна полица с №08800100000296, като
било уговорено самоучастие на ЧСИ в размер на 5 % от застрахователното
обезщетение или 2 000 лева. Изцяло се оспорва предявения от ищцата иск,
като се посочва, че не са налице предпоставките по чл. 45 от ЗЗД за
настъпването на непозволено увреждане. Изложени са подробни съображения,
че ответната страна е действала в рамките на своята компетентност и съгласно
изискванията на българското законодателство, поради което не било налице
виновно поведение от нейна страна. Оспорва се процесните вещи да са
собственост на ищцата, респ. да са били повредени от действията на частния
съдебен изпълнител. Предвид изложеното се иска отхвърляне на предявения
иск, алтернативно намаляване на размера.
В проведените по делото открити съдебни заседания, ищцата се явява
лично, и се представлява от адв. М., като поддържа предявения иск и оспорва
изложените в отговора на исковата молба факти и обстоятелства. Ответната
страна редовно призовата, представлява се от адв. М., който поддържа изцяло
депозирания писмен отговор. Третото лице – помагач се представлява от юрк.
К., която поддържа становището си по предявения иск.
По делото са ангажирани писмени доказателства, изслушани са
свидетели, назначена е съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която
също е изслушано в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приет като доказателство заверен препис на Молба от
29.05.2023 г. подадена от адв. Д. Д. от КАК, като пълномощник на Д. С. Н. до
ЧСИ В. А., против ищцата в настоящото производство С. Г., с която е
отправено искане да бъде образувано изпълнително дело за принудително
предаване на владението на взискателя на процесния недвижим имот и
събиране на присъдено вземане, съгласно издадени по гр. д. №1188/2019 г. по
описа на КРС изпълнителни листове.
Представени са още заверени преписи от Решение №365/15.06.2020 г. по
описа на КРС, същото потвърдено с Решение №29/22.02.2022 г. по описа на
КОС, както и издадения по делото изпълнителен лист от 10.05.2023 г. съгласно
които ищцата С. Г. е била осъдена да предаде на Д. Н. владението върху
процесния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект с идентификатор
41112.500.3.1.1, с две тераси, по КККР на гр. Кюстендил, одобрен със Заповед
№РД-1896/28.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 41112.500.3, с
3
административен адрес: гр. ****, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и припадащото се право на строеж върху
самостоятелния обект.
От прието по делото като писмено доказателство Постановление за
възлагане на недвижим имот от 01.10.2004 г. въз основа на проведена
публична продан, издадено от Съдебен изпълнител Н. С. при КРС с изх. №
145/2003 г. вписано с вх.№3189/16.11.2004 г., акт №211, том II по описа на
Служба по вписванията се установява, че за купувач на процесния недвижим
имот е обявен Д. С. Н., ЕГН **** и е възложен в собственост на последния.
Постановлението не е било обжалвано и същото е влязло в сила на 08.11.2004
г.
По делото е представен заверен препис на Протокол за принудително
отнемане на недвижим имот – въвод във владение по изп. д.
№20237420400476, съгласно който на 10.08.2023 г. в 11, 00 ч. в гр. Кюстендил,
ответника В. А., в качеството й на частен съдебен изпълнител и съгласно
писмено заявление на взискателя Д. Н. и на основание чл. 522 от ГПК е
извършила подробно описаните в протокола действия по въвод във владение.
Видно от протокола, същият бил подписан от взискателя, представител на РУ
– гр. Кюстендил, и частният съдебен изпълнител, но не и от длъжника С. Г.,
като е отбелязано, че последната е напуснала въвода.
По искане на ищеца по делото е разпитан свидетелят Й. И. С.. По нейни
данни, когато отишла в процесния имот цялото стълбище било с разхвърляни
дрехи и посуда, имало счупен гардероб. Ищцата съобщила на свидетелката, че
някой е разбил обитаваното от нея жилище. На въпросите на процесуалния
представител на ответната страна свидетелката отговаря, че багажът на
ищцата бил покрит с найлони. Посочва, че не е присъствала и не е видяла кога
и от кого са извадени вещите на ищцата. На въпрос на юрк. К. св. С.
предполага, че вещите са били покрити с найлон от ищцата.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и изслушана
съдебно-оценителна експертиза изготвена от вещо лице Е. Н., от която се
установява, че към датата на извършване на описа 10.08.2023 г. процесните
вещи са се намирали на втори етаж на къща, находяща се на адрес: гр. ****.
При извършена проверка от вещото лице се установило, че повредените вещи,
а именно: трикрилен гардероб и спалня са съставни части на спален комплект
модел „ Аура“, който към момента на проверката се предлагал на цена от 576
лева, респ. 685 лева. Съобразявайки момента на придобиване на спалния
комплект и продължителността на неговото ползване, вещото лице е стигнало
до извода, че за същия остават 90 % полезен живот. По отношение на
повредения двулицев матрак 200/140 в експертното заключение е
констатирано, че средната му стойност е 575, 37 лева, калкулирайки
продажните цени на предлаганите на пазара артикули със сходни параметри.
Посочено е още, че същият е с 50 % изхабяване. При извършени справки и
насрещни проверки от вещото лице по отношение на повреденото процесно
детско легло не били установени предлагани на вътрешния пазар артикули с
аналогични функции и размери. Прието е, че вещта притежава 65 % остатъчен
полезен живот. В заключителната си част на експертното заключение вещото
4
лице е стигнало до извода, че процесните вещи при описаните моменти на
първоначално придобиване към 10.08.2023 г. възлизат на обща стойност от 1
248, 40 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение в размер на 1000 /хиляда/ лева за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на движимо имущество, в
следствие на осъществени от ответника В. А., в качеството й на частен
съдебен изпълнител, незаконосъобразни изпълнителни действия.
При разпределяне на доказателствената тежест в производството, съдът
е указал, че по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие
на ответницата, в качеството й на частен съдебен изпълнител, настъпилите
вреди (включително техния размер) и причинната връзка между поведението
на ответницата и вредите.
На основание чл.45, ал.2 ЗЗД е указано, че вината се предполага и в
тежест на ответницата е да проведе насрещно и обратно доказване по
посочените обстоятелства, както и липса на виновно поведение, а също така
да докаже твърденията и възраженията си, изложени в отговора на исковата
молба.
Съгласно чл. 441, ал. 1 изр. І от ГПК, ред. ДВ. бр. 86/27.10.2017 г.
/идентична по съдържание с приложимата за случая редакция на чл. 441 изр.
І от ГПК, ДВ бр. 100/ 21.12.2010 г./, вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, и задължителна
практика на ВКС, отговорността на частните съдебни изпълнители за вреди,
причинени на граждани от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение, е деликтна и се реализира при условията на чл. 45 от ЗЗД. Това
предпоставя кумулативно наличие на незаконосъобразно действие или
бездействие на частния съдебен изпълнител, във връзка с дейността му на
орган по принудително изпълнение, в резултат на което да са настъпили
вреди, причинно-следствена връзка между вредите и противоправното
поведение на деликвента. Противоправността се състои в процесуалната
незаконосъобразност на увреждащото действие или бездействие на ЧСИ, а
вината му се презумира, на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, която презумпция е
оборима. Имуществените вреди за една от страните в изпълнителното
производство могат да представляват намаляване на патримониума
(претърпени загуби) или пропускане в патримониума на страната да постъпи
очаквано имуществено благо (пропуснати ползи). За причинно- следствената
връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди,
следва противоправното поведение на ЧСИ да е довело до вредоносния
резултат като необходима и закономерна последица. За надлежно провеждане
на защитата си ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно
5
доказване, кумулативно наличие на три елемента: неправомерни действия или
бездействия на ЧСИ, вреда настъпила по повод и вследствие упражняване на
дейността на съдебния изпълнител и причинна връзка между настъпилата
вреда и действията му. При доказването им, ЧСИ дължи на увреденото лице
обезщетение за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането, т. е. за всички негативни последици върху имуществената сфера
на увредения, вследствие директно въздействие върху нея, които не биха
настъпили без незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ. Съдът
преценява законосъобразността на действията на ЧСИ независимо от това,
дали те са били обжалвани и какво е решението по жалбата в производство по
чл. 435 – 438 от ГПК. Действието на съдебния изпълнител ще бъде
неправомерно в две хипотези - когато то е предприето въпреки забраната за
извършването му, въведена с императивна процесуална норма; или
действието е извършено, въпреки че не са налице необходимите предпоставки
за това. Бездействието на съдебния изпълнител може да бъде противоправно,
когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено по силата
на правна норма или на основание изрично искане, отправено от страните в
изпълнителното производство, макар и да са налице предвидените в закона
предпоставки за извършването му.
Съгласно представените по делото писмени доказателства, в частност
представеното Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.10.2004 г.
въз основа на проведена публична продан/ влязло в законна сила на 08.11.2004
г./, издадено от Съдебен изпълнител Н. С. при КРС с изх. № 145/2003 г.
вписано с вх. №3189/16.11.2004 г., акт №211, том II по описа на Служба по
вписванията се установява, че процесният недвижим имот е бил възложен в
собственост на Д. С. Н., ЕГН ****.
В настоящото производство се установи, че пред ЧСИ В. А., рег. №742, с
район на действие Окръжен съд - Кюстендил е образувано изп. дело
20237420400476 по молба на взискателя Д. С. Н. и въз основа на издаден
изпълнителен лист от 10.05.2023г. по гр.д.№ 1188/2019 г. по описа на КРС. По
изпълнителното дело принудителното изпълнение е насочено върху недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 41112.500.3.1.1, с
две тераси, по КККР на гр. Кюстендил, одобрен със Заповед №РД-
1896/28.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда
№1, разположена в поземлен имот с идентификатор 41112.500.3, с
административен адрес: гр. ****, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и припадащото се право на строеж върху
самостоятелния обект, като на 10.08.2023г. бил извършен въвод във владение
на имота.
В исковата молба е посочено като увреждащо ищцата действие, именно
извършения на 10.08.2023 г. от ЧСИ В. А. въвод във владение на взискателя Д.
С. Н. в процесния имот, като се твърди, че същият бил осъществен преди
изтичането на срока за доброволно изпълнение, както и че при
осъществяването му било повредено лично имущество на ищцата.
Съгласно чл. 498, ал. 2 ГПК, въводът се извършва срещу всяко лице,
което се намира във владение на имота. Постановлението за възлагане на имот
6
при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена
изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Това прави
възможно осъществяването на въвода, освен срещу длъжника и срещу всяко
лице, което бъде заварено в имота /изрично в този смисъл е Решение № 87 от
22.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 659/2015 г., III г. о., ГК/. По силата на това
постановление за възлагане възникват процесуални отношения между
купувача по публичната продан и съдебния изпълнител и между съдебния
изпълнител и длъжника, които са свързани с осъществяване защитата на
правото на купувача, като собственик на имота, да получи владението върху
него.
По отношение на твърдението в исковата молба, че въводът във
владение в процесния имот е бил осъществен преди изтичането на срока за
доброволно изпълнение, съдът намира следното:
Видно от представения по делото заверен препис от Решение
№29/22.02.2022 г. постановено по в. гр. д. №330/2021 г. по описа на КОС, с
Решение №26/29.01.2019 г. по АНД №708/2018 г. по описа на КРС, потвърдено
с Решение №120/11.11.2019 г. по ВНАХД №189/2019 г. по описа на КОС
ищцата С. Г. е била призната за виновна, че самоволно е заела процесния
недвижим имот, собственост на Д. Н., от чието владение е била отстранена с
протокол за въвод във владение от 15.11.2004 г. по изп. д. №145/2003 г. по
описа на КРС.
Съгласно събраните по делото доказателства, с молба от 29.05.2023 г. Д.
Н., когото изпълнителнителният лист от 10.05.2023 г. издаден по гр. д.
№1188/2019 г. по описа на КРС овластява да получи фактическата власт върху
процесния имот, е поискал да бъде извършено "принудително предаване на
владението", което действие се явява повторно предвид, че ищцата веднъж
вече е била отстранена от процесния имот, съгласно изложеното по – горе.
Така заявеното повторно искане на общо основание ангажира сезирания с
искането съдебен изпълнител да предприеме действия за реализацията му и го
овластява за това. Без значение остава и причината за повторно поискания
въвод – дали на взискателя му е бил отнет процесния имот или го е напуснал
доброволно. Обстоятелството, че същият не се намира в имота го овластява да
поиска реализация на признатото му право.
Нормата на чл. 522 ГПК предписва правилата, според които съдебният
изпълнител следва да осигури изпълнение на притезанието предаване на
недвижим имот. Разпоредбата на чл. 522, ал. 1 изр. второ ГПК задължава
съдебния изпълнител да определи ден и час, когато планира да пристъпи към
изпълнение и да уведоми страните (длъжника и взискателя). Разпоредбата на
чл. 522, ал. 1 ГПК не предписва нов срок за доброволно изпълнение, като
длъжникът е обвързан да се подчини на предписаната принуда, а легитимния
му интерес е ограничен до възможността да разбере кога ще бъде упражнена
тя. Понеже въводът задължава длъжника да се подчини, но и да се съобрази с
предписаното в изпълнителния лист и утвърдено от съдебния изпълнител
фактическо положение, повторно поисканият въвод не налага нова покана за
доброволно изпълнение. Същото следва от нормата на чл. 525, ал. 1 ГПК,
която не държи сметка за момента на осъществяване на повторния въвод,
7
което, също както и в случая, предполага изпълнителното производство вече
да е приключено поради предходна реализация на изпълняемото право.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователно възражението на ищцата,
че предприетите от ЧСИ действия са били осъществен преди изтичането на
срока за доброволно изпълнение.
По отношение на твърденията в исковата молба, че с извършените от
ЧСИ принудителни действия са били причинени имуществени вреди на
ищцата, в следствие на повреденото й лично имущество, съдът намира
следното:
По делото не се доказа да съществува пряка причинна връзка между
действията на съдебния изпълнител и сочените имуществени вреди, които, с
оглед изложеното в исковата молба, се изразяват в повреждане на следните
вещи, собственост на ищцата : трикрилен гардероб на стойност 300 /триста/
лева, счупен на две по средата; спалня на стойност 200 /двеста/ лева, увредена
от дъжда; двулицев матрак на стойност 300 /триста/, увреден от дъжда; 1/2
част плоскости от детско креватче/люлка на стойност 200 /двеста/ лева,
разлепени от държа. Твърди се, че при извършване на въвода във владение на
10.08.2023г. при изнасяне на вещите на ищцата от процесния имот, същите
били повредени. В случая не бяха ангажирани каквито и да било
доказателства, от който да е видно, че твърдените вреди са настъпили именно
от предприетите от ЧСИ действия.
От показанията на свидетелката на ищцата, не може да се направи извод
за наличието на поведение на ответника, което следва да се определи като
противоправно. Свидетелката не е присъствала при привеждането на въвода и
не твърди ЧСИ да е имал поведение спрямо ищцата, което да е несъвместимо
с неговите професионални и служебни задължения, в това число и да е
причинил твърдените от ищцата вреди, изразяващи се в повреждане на нейни
лични вещи. С оглед изложеното, съдът приема, че не се доказва твърдяното
от ищцата противоправно поведение на ЧСИ при осъществяване на въвода от
10.08.2023г. Не се установява процесуална незаконосъобразност на
конкретното действие, нито че са извършени от ЧСИ действия по
принудителното изпълнение, които да са недобросъвестни, при злоупотреба с
права или да излизат извън рамките на необходимото и разумното за
удовлетворяване на интереса на купувача, поискал въвода във владение.
При липсата на коментираните по-горе елементи от фактическия състав
на чл. 45 ЗЗД се налага извод за неоснователност на предявения иск за
обезщетяване на вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски се
дължат само на ответната страна. Ответникът има право да му се заплатят
направените разноски съобразно отхвърлената част на исковата претенция. В
настоящото производство последният е бил представляван безплатно от адв.
Ю. М. от АК – Кюстендил при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. съгласно
представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 19.09.2024 г.,
8
като същевременно е представен и списък на разноски по чл. 80 от ГПК , с
който се претендира сумата от 400 лева, изчислена съгласно правилата на
Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид гореизложеното, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сума от 400 /четиристотин/ лева, сторени разноски в
производството.
По обжалваемостта:
Настоящото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ****,
против В. А., в качеството й на частен съдебен изпълнител, рег. №742, с район
на действие Окръжен съд - Кюстендил, с адрес: гр. ****, иск за осъждане на
ответника да заплати сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие на
виновно извършени, неправомерни и незаконосъобразни действия по изп.д. №
20237420400476, изразяващи се в осъществен от ЧСИ В. А. на 10.08.2023 г.
въвод в недвижим имот, намиращ се в гр. ****, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ****, да заплати на адв.
Ю. Х. М., от АК – Кюстендил, личен №**********, с адрес: гр. *****, сумата
от 400 /четиристотин/ лева, адвокатско възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
Решението е постановено при участието в процеса на „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Х.фор
Колумб“ №43, като трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2
ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9