РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Видин, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ БЕЗ МЛ.
СЪДИЯ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:И. Т. И.
Членове:Л. В. Л.
В. Д. С.
при участието на секретаря Н. ЦВ. К.
като разгледа докладваното от Л. В. Л. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20211300600216 по описа за 2021 година
С присъда № 268/07.07.2021г. по НОХД № 197/2021г. по описа на Районен съд- Видин,
подсъдимия В. П. Д. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН, в това че на неустановени
дати за времето от началото на месец 06.2017 г. до средата на месец 09.2020г. в с. Кутово,
обл. Видин, в къща находяща се на ул. „*“ №* и в с. Гомотарци, обл. Видин в къща
находяща се на ул. „*“ №* в условията на продължавано престъпление - като с шестнадесет
деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, извършил следните действия:
На неустановени дати от началото на м.06.2017 г. до средата на м.09.2017 г. в с. Кутово, обл.
Видин, в къща находяща се на ул. „*“ №* с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст, а именно В.
ЛЮБ. ЦВ. с ЕГН ********** извършил следните действия - на четири пъти в четири
различни дни карал детето да се съблича голо, снимал го, целувал го и го докосвал по
гърдите, задните части и половите органи, показвал си половия член и карал детето да го
гледа и да го докосва по члена, както и допирал и отърквал половия си член до интимните
части на детето;
На неустановени дати от началото на м.06.2018 г. до средата на м.09.2018 г. в с. Кутово, обл.
Видин, в къща находяща се на ул. „*“ №* с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст, а именно В.
ЛЮБ. ЦВ. с ЕГН: ********** извършил следните действия - на шест пъти в шест различни
дни карал детето да се съблича голо, снимал го, целувал го и го докосвал по гърдите,
задните части и половите органи, показвал си половия член и карал детето да го гледа и да
1
го докосва по члена, както и допирал и отърквал половия си член до интимните части на
детето;
На неустановени дати от началото на м.06.2019 г. до средата на м.09.2019 г. в с. Кутово, обл.
Видин, в къща находяща се на ул. „*“ №* с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст, а именно В.
ЛЮБ. ЦВ. с ЕГН: ********** извършил следните действия - на пет пъти в пет различни дни
карал детето да се съблича голо, снимал го, целувал го и го докосвал по гърдите, задните
части и половите органи, показвал си половия член и карал детето да го гледа и да го
докосва по члена, както и допирал и отърквал половия си член до интимните части на
детето;
На неустановена дата в средата на месец септември 2020г. в с. Гомотарци, обл. Видин в
къща находяща се на ул. „*“ №* с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст, а именно В. ЛЮБ.
ЦВ. с ЕГН: ********** извършил следното действие - докоснал с ръка интимните части на
детето-
престъпление по чл.149, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.
373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, на подсъдимия Д. е определено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 4 години, което е намалено с 1/3 и на Д. е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца, което да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален „строг“ режим.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК времето през което осъденият е бил задържан под
стража е приспаднато от срока на наказанието „Лишаване от свобода“.
Постановено е да бъдат върнати на собствениците им следните веществените
доказателства:
1 бр. мобилен телефон, марка „Nokia, модел „ТА-1007" с ИМЕН: 356039082995539;
1 бр. мобилен телефон, марка „ТCL", модел „Т770Н" с ИМЕН 1: 353467110866575/11 и
ИМЕН 2: 353467110866617/11 следва да бъдат върнати на собствениците им.
Подсъдимия В. П. Д. е осъден да заплати на В. ЛЮБ. ЦВ. с ЕГН ********** чрез
нейния родител и законен представител Ц. Ц. ИЛ. с ЕГН ********** и двете от с.
Гомотарци, обл. Видин, ул. „*“ № * сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на увреждане месец септември
2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 450 лева, разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Подсъдимия В. П. Д. е осъден да заплати по сметка на ОД МВР Видин сумата в
размер на 1185.21 /хиляда сто осемдесет и пет лева и двадесет и една стотинки/ лева,
изразходвана за изготвяне на експертизи, както и по сметка на РС - Видин сумата в размер
на 200 /двеста/ лева, държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Против присъдата в срок е подадена жалба от частния обвинител В. ЛЮБ. ЦВ.,
действаща лично и подпомагана от родителите си Ц. Ц. ИЛ. и ЛЮБ. ЦВ. ил.. В жалбата са
развити съображения за неправилност на присъдата. Иска се присъдата да бъде изменена,
като бъде увеличено наказанието на подсъдимия, като бъде увеличен и периода от който се
дължи законна лихва, който да започва от м. 06.2017г.
Против присъдата в срок е подадена жалба и от адвокат С.С., в качеството му на
защитник на подсъдимия В. П. Д.. В жалбата са развити съображения, че присъдата е
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, материалния закон, и е
необоснована и несправедлива, и прекомерно завишена. Иска се на подсъдимия да бъде
2
наложено наказание в минимален размер.
В с.з. пред въззивния съд, прокурорът заяви, че оспорва и двете въззивни жалби, и
взе становище, че обжалваната присъдата на ВРС е правилна и следва да бъде потвърдена, а
конкретно по оплакванията в жалбите за несправедливост на наложеното наказание- същите
са неоснователни.
В с.з. пред въззивния съд, частният обвинител В. ЛЮБ. ЦВ., действаща лично и
подпомагана от родителите си Ц. Ц. ИЛ. и ЛЮБ. ЦВ. ил., чрез своя процесуален
представител- адвокат Светослав Славчев, заяви че поддържа жалбата си, оспорва жалбата
на подсъдимия и моли обжалваната присъда да бъде изменена, като на подсъдимия бъде
наложено максималното предвидено в закона наказание, и да й се присъдят разноските по
делото пред въззивната инстанция.
В с.з. пред въззивния съд, подсъдимият В. П. Д., лично и чрез своя защитник, заяви
че поддържа жалбата си, оспорва тази на частния обвинител, и моли да бъде изменена
обжалваната присъда, като се намали наложеното наказание.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен
материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК,
намира, че присъдата на ВРС е постановена при съществено нарушение на процесуалните
правила, което може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото от първата
инстанция, но не може да бъде отстранено от настоящата.
При изготвянето на обвинителния акт е допуснато съществено процесуално
нарушение на чл. 246, ал. 2 от НПК. Посочената норма, регламентираща задължителните
реквизити на обстоятелствената част на обвинителния акт, освен престъплението,
извършено от обвиняемия, времето, мястото и начина на извършването му, пострадалото
лице и размера на вредите, обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността
му трябва да съдържа и доказателствените материали, от които се установяват посочените
обстоятелства В обвинителния акт по настоящото дело това липсва. Конкретно за
инкриминираните обстоятелствата, включващи поведението на подсъдимия за трите
периода през 2017, 2018 и 2019г. и отделна дата през 2020г., които според обвинението се
обхващат от продължаваното престъпление, и които обстоятелства са залегнали и в
диспозитива на обвинителния акт, липсва конкретно отпратка към събрани на ДП
доказателства, от които се установяват тези обстоятелствата. Описанието в ОА на
извършени процесуални действия, а още по малко цитираното в ОА обяснение /сведение/ от
12.11.2020г., дадено от Д. пред органите на полицията, преди да бъде привлечен като
обвиняем, няма как да замени анализа на доказателствата по смисъла на ал. 2 на чл. 246 от
НПК, които да подкрепят и установяват формулираното в диспозитива на обвинителния акт
обвинение. Това е следвало да бъде констатирано от ВРС при провеждане на
разпоредителното заседание по делото с оглед правомощията му по чл.249, ал.1 във вр. с
чл.248, ал.1, т.3 от НПК, но не е сторено.
Впоследствие, с оглед прилагането от ВРС на чл.371, т.2 от НПК и провеждането на
съкратено съдебно следствие, следва да се има предвид, че прокламираният в чл. 31, ал. 2 от
Конституцията на Република България принцип, възпроизведен и в чл. 116, ал. 1 от НПК, за
недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание,
3
обосновава прилагането на чл. 371, т. 2 от НПК и провеждането на съкратено съдебно
следствие във визираната хипотеза само при налични, надлежно събрани в хода на
досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. Тези
доказателства заедно със самопризнанието трябва да са достатъчни да потвърдят по
несъмнен начин фактическите твърдения на прокурора, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, съответно - при постановяване на осъдителна присъда да
удовлетворяват критерия по чл. 303 от НПК. Според настоящия въззивен съдебен състав,
първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, като е провел
съкратено съдебно следствие, без да са налице основания за това. Основната задача, която
има съда при преценката дали да се проведе съкратено съдебно следствие, съгласно чл. 372,
ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, е да провери дали самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство производство доказателства. Едва след
това съдът трябва да обяви с нарочно определение, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В случая ВРС не е проверил дали
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство
производство доказателства. Видно от обстоятелствата по обвинителния акт, които
подсъдимия е признал изцяло, те са за трите периода през 2017, 2018 и 2019г. и отделна дата
през 2020г., които според обвинението се обхващат от продължаваното престъпление.
Относно периодите през 2017, 2018 и 2019г. инкриминираните действия на подсъдимия са
описани като обем и специфика по идентичен начин: „…карал детето да се съблича голо,
снимал го, целувал го и го докосвал по гърдите, задните части и половите органи, показвал
си половия член и карал детето да го гледа и да го докосва по члена, както и допирал и
отърквал половия си член до интимните части на детето.“ Единствено потърпевшата В.
ЛЮБ. ЦВ., е дала показания за време и действия на подсъдимия при техните срещи насаме.
От показанията на свидетелката пред органа на ДП и на ДП пред съдия, не се установява
поведение на подсъдимия, както е описано по време и с идентично съдържание за всеки от
процесните периоди. Например, пред органа на ДП, в разпита от 13.11.2020г. свидетелката
за 2018г. е посочила само: „…Когато си свалях бельото Венцислав отново ме снима с
телефона, но без да ме пипа и целува.“ Ванеса не е конкретизирала друго за тази година и в
разпита на ДП пред съдия. От снимките от телефона на подсъдимия, също не се установява,
че през всеки от процесните периоди, подсъдимия е извършил действията, както са описани
в ОА, което не се установява и от останалите доказателства по делото. Касае се за
обстоятелства от съществено значение, които изпълват съдържанието на изпълнителното
деяние на престъплението за което е повдигнато обвинение и които са значими за тежестта
на наказателната отговорност.
С оглед обсъденото по- горе, следва да се съобрази това, че Законът предвижда да
бъдат обсъждани и преценявани доказателствата от ДП, но не при постановяване на акта по
същество, а при постановяване на определението по чл.372, ал.4 от НПК. Именно в този
момент, след като е изправен пред искане за провеждане на съкратено съдебно следствие,
придружено с признание от страна на подсъдимия на изложените в обвинителния акт
фактически положения, съдът е задължен да прецени дали обвинението е обосновано или
4
съдържащите се в него фактически твърдения са в противоречие с доказателствата, и дали
самопризнанията не са изолирани. Това задължение на съда кореспондира изцяло със
забраната на чл.116, ал.1 от НПК присъдата да почива само на самопризнания. Само в
случай, че тази оценъчна дейност приключи с извод, че самопризнанието се подкрепя от
събраните на ДП доказателства, съдът постановява определението по чл.372, ал.4 от НПК и
за него вече съществува забрана за установяване на нови факти, относими към елементите
от състава на престъплението. В случая ВРС е подходил формално, като на практика не е
направил преценка, както му повелява чл.372, ал.4 от НПК. Като е провел съкратено съдебно
следствие, без валидно признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Ограничил е в
максимална степен възможността на подсъдимия да упражни правото си на защита, като се е
поставил в невъзможност да провери отстояваната от него теза, че времето на извършване
на деянието, посочено в ОА не съответства на действителността и че детето /Ванеса/ е
ходила при него сам през 2017г. /теза на подсъдимия по време на пледоариите пред ВРС/.
ВРС е допуснал и друго същественото нарушение на процесуалните правила,
предвидено изрично в чл. 348, ал. 3, т.2 от НПК, което е абсолютно основание за отмяна –
липса на мотиви. Озаглавеното като „мотиви“ писмено изложение към атакуваната присъда
не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. По смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, в
мотивите се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои
доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Като
фактическа обстановка е преписана обстоятелствената част на обвинителния акт. Не е
извършен анализ на доказателствата, които подкрепят самопризнанията на подсъдимия. Във
връзка и като продължение на горното е пълната липса на правни съображения на ВРС за
неговото решение. Вместо обсъждане на обективната страна, първоинстанционния съдия е
преписал дословно диспозитива на обвинителния акт, без да отдели и обоснове
съставомерните елементите от обективната страна за отделните деяния, съставляващи
продължавано престъпление. Формалния подход намира ярък израз и в това, че преписвайки
диспозитива на ОА, в обективната страна ВРС е включил и специалната цел, която е
елемент на престъплението „блудство“ от субективна страна, а относно нея
първоинстанционният съдия си е послужил с общи формулировки, като е визирал само
регламента на чл.11, ал.2 от НК за пряк умисъл, но напълно е пропуснал специалната цел по
чл.149, ал.1 от НК. Липсва и обосновка относно приложението на чл.26, ал.1 от НК.
Предвид горното, изправени сме пред съществени процесуални нарушения,
съобразно чл.348, ал.3, т.т.1 и 2 от НПК. Отмяната на присъдата и връщането на делото за
ново разглеждане от първоинстанционния съд, се явява единственият механизъм за
отстраняване на това съществено процесуално нарушение.
С оглед допуснатото съществено процесуално нарушение от ВРС, въззивния Съд
следва да отмени присъдата като неправилна и да върне делото за ново разглеждане, от друг
състав на ВРС. При новото разглеждане на делото следва да се отстранят допуснатите
процесуални нарушения, посочени по- горе, включително ВРС следва да направи преценка с
оглед чл.249, ал.1 във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК.
Въз основа на събраните доказателства на ДП, обвинението следва да бъде
прецизирано с оглед време, място и начин на извършване на деянието, като се прецизира и
досежно формата на усложнена престъпна дейност при множество престъпления по раздел
IV от Глава втора от НК.
Въпроса за присъждане на разноските от частния обвинител ще бъде решен при
5
настъпване на някоя от хипотезите на чл.189, ал.2 и сл. и чл.190, ал.1 от НПК.
Водим от горното и на основание чл.335, ал.2, във вр. с чл.334, ал.1, т.1 от НПК,
Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 268/07.07.2021г. по НОХД № 197/2021г. по описа на Районен
съд- Видин.
ВРЪЩА делото на Районен Съд – Видин за ново разглеждане, от друг състав, като се
отстрани допуснатите съществени процесуални нарушение, посочени в обстоятелствената
част на решението.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6