МОТИВИ към Присъда № /12.09.2019 г., постановена по нох дело № 311
/ 2019 г. по описа на ОС-Разград, съдия-докладчик Лазар Мичев
Производството е по реда на глава двадесет и седма от НПК
“Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при
условията на чл. 371, т. 2 от НПК.
Обвиненията срещу подсъдимия Ф.К.Х. са
за това, че: На
27.08.2019г. в с.Здравец, обл.Разград, предложил и дал подкуп - пари в размер
на 25,00 /двадесет и пет / лева - две банкноти от по 10лв. сериен № БП 6448474,
сериен № БТ 4434535 и една банкнота от 5лв. сериен № БЛ 9934426, на полицейски
орган - младши автоконтрольор Н. И. Б. - служител при Районно управление
гр.Исперих, за да не извърши действие по служба - да не състави Акт за
установяване на административно нарушение - АУАН серия GA,
№ 88562/27.08.2019г. за установено административно нарушение по чл10З и чл.150
от ЗДвП извършено от Ф.К.Х. - престъпление по чл.304а пр.1 и пр. 3 във вр с
чл.304 ал. 1 от НК.
В хода на съдебното производство
подсъдимия Ф.К.Х. заявява, че се признава за виновен по обвинението срещу него
и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
На основание чл. 372, ал. 4 от НПК,
съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните на ДП
доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебното следствие, на
основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК не се извърши разпит на
подсъдимия и на свидетелите.
В обвинителната си реч представителя
на прокуратурата предлага на съда, след като признае подсъдимия за виновен по
възведеното му обвинение, да му наложи наказание лишаване от свобода в размер
на две години, което да редуцира с 1/3, съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал.
1 от НК, като същото бъде изтърпяно ефективно, при общ първоначален режим, както
и кумулативното наказание глоба, в размер над предвидения от закона минимум.
Защитата на подсъдимия пледира, след
като съдът признае подсъдимия за виновен по възведеното му обвинение, да му определи
наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК, като замени наказанието
лишаване от свобода до десет години, с наказание пробация с максимален срок на
пробационните мерки, като по-благоприятно са подсъдимия, а по отношение на
кумулативно предвиденото наказание глоба предоставя на съда да прецени дали да
бъде наложено и ако да, в какъв размер. Като смекчаващи вината обстоятелства
защитата сочи мотива за това подсъдимия да предприеме управление на МПС, без да
има правоспособност, а именно влошеното здравословно състояние на едно от
децата му, както и че има задължение да се грижи за едно непълнолетно и две
малолетни деца, както и, че жената, с която живее на съпружески начала е
безработна.
В последната си дума подсъдимия Х.
заявява, че съжалява за всичко
Разградският окръжен съд, след
преценка на доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна,
следното:
Подсъдимият Ф.К.Х. е роден на ***г***, постоянен
адрес ***, български гражданин, с основно образование, неженен, неработи,
осъждан, ЕГН: **********. Подсъдимият Х. Живее на съпружески начала с А. О. О.
и се грижи за три деца.
Независимо от това, че подсъдимият
Ф.Х. не е придобивал правоспособност за управление на МПС, той управлявал
такова.
Вечерта на 27.08.2019 г. подсъдимият.Х.
привел в движение л.а."Фолксваген пасат" с рег. № ***, като потеглил
от с.Осеновец, обл. Шумен, в посока с. Подайва, обл. Разград. В автомобила, освен
подсъдимия Х., пътувал и неговия брат – свидетеля А. Х.. Избрания от подсъдимия
маршрут преминавал през с. Здравец, обл. Разград.
На
27.08.2019 г. вечерта в с. Здравец, обл. Разград, в изпълнение на служебните си
задължения - извършване на контролна дейност по Закона за движение по пътищата,
на ул. “Гео Милев“ се разположили със служебен автомобил „ Киа Сийд" с рег.
№ ***, свидетелите Н. Б. и М. Н. – полицейски служители при РУ на МВР гр. Исперих.
Свидетелят Н. забелязал придвижващ се към тях автомобил и решил да му
извърши проверка. В изпълнение на намерението си той подал знак със стоп палка
на приближаващия се към тях автомобил. Водача на същия реагирал на подадения
знак и спрял, но не на указаното от полицейския служител място, а на значително
разстояние от тях. Поради тази причина, полицейските служители заедно със
служебния автомобил се придвижили до спрения от тях л.а. и установили, че
същият бил л.а."Фолксваген пасат" с рег. № ***.
При последвалата
проверка, свидетелят Б. установил, че автомобила е управляван от подсъдимия Ф.К.Х.,
както и че същият няма правоспособност да управлява МПС. С апарат „Алкотест
Дрегер 7510", свидетелят Б. пристъпил към проверка на обвиняемия за
употреба на алкохол, при която уредът отчел 0.47 на хиляда концентрация на етилов
алкохол в издишаните от подсъдимия Х. въздушни пари.
Свидетелят Б. обяснил на подсъдимия
Х., че е нарушил разпоредбите на чл. 150 и чл. 103 от ЗДвП, поради което следва
да се пристъпи към съставяне на Акт за установяване на административно
нарушение / АУАН /. В изпълнение на тези си намерения, свидетелят Б., заедно с
документите на автомобила и тези на подсъдимия Х. се върнал при служебния
автомобил и седнал на мястото на водача, предприемайки съставяне на АУАН.
От своя страна, подсъдимият
Х., съзнавайки извършените от него нарушения и за да не му бъде съставен АУАН,
решил да даде подкуп на полицейския служител. В изпълнение на това свое
намерение и той като нямал пари в себе си, подсъдимият Х. поискал от брат си
парична сума. Без да пита, свидетелят А. Х. дал на брат си намиращата се в него
парична сума в размер на 25 / двадесет и пет / лева, състояща се от две
банкноти от по 10 лв. сериен № БП 6448474 и, сериен № БТ 4434535, както и една
банкнота от 5 лв. сериен № БЛ 9934426. С паричната сума, подсъдимият Х. се
приближил до служебния автомобил, като застанал от страната на водача, след
което през отворения прозорец започнал да обяснява на свидетелят Б., че нямал
книжка, но щял да почерпи. Свидетелят Б. предупредил подсъдимия Х. да
преустанови с подобни предложения и му заявил, че така щял да навреди на себе
си. Независимо от предупреждението, подсъдимият Х. продължил да иска от свидетелят
.Б. да не му съставя акт, за която щял да му даде пари и в изпълнение на
намерението си, протегнал през отворения прозорец ръката в която държал
банкнотите и ги пуснал в служебния автомобил. Междувременно, свидетелят Н. се
приближил до подсъдимия Х. със свален от автомобила му регистрационен номер и
видял случващото се, а свидетелят Бончев реагирал, като излезнал от служебния автомобил
и задържал подсъдимия Х., за което бил уведомен незабавно Дежурен Разследващ
полицай при РУ на МВР гр. Исперих, след явяването на който и провеждането на
първото следствено действие - Оглед на местопроизшествие, отпочнало бързото производство.
За извършените от подсъдимия
Х. административни нарушения, му бил съставен АУАН серия GA, № 88562/27.08.2019
г. за установени административни нарушения по чл.103 и чл.150от ЗДвП.
С Протокол за оглед на
местопроизшествие от 27.08.2019 г. били иззети две банкноти от по 10 лв. сериен
№ БП 6448474 и сериен № БТ 4434535, както и една банкнота от 5 лв. сериен № БЛ
9934426.
Очертаната фактическа обстановка,
изложена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прие за
установена въз основа на направеното самопризнание на подсъдимия Х. и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство по установения в НПК ред и
начин, представляващи годни доказателствени средства, които го подкрепят, както
следва: показанията на свидетелите М. Н., Н. Б. и А. Х.; протокол за оглед на
местопроизшествие, заедно с фотоалбум; АУАН серия GA, № 88562/27.08.2019 г.;свидетелство
за регистрация на МПС; Справка, Типова длъжностна характеристика и Заповеди;
План - разстановка; Справка за нарушител; Справка за съдимост и веществените
доказателства - две
банкноти от по 10 лв. сериен № БП 6448474 и, сериен № БТ 4434535, както и една
банкнота от 5 лв. сериен № БЛ 9934426.
Съдът намери, че самопризнанието на
подсъдимия Х. е в пълно съответствие със събраните на досъдебното производство
доказателства.
От събраните по бързото производство
гласни доказателства – показанията на двамата полицейски служители при РУ на
МВР - Исперих - свидетелите Н. И. Б. и М. Георгиев Н. са изясняват
обстоятелствата относно времето, мястото, начина на извършване на
инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него. Показанията им са
еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло като достоверни и обективни, при
изграждане на становището си относно авторството на инкриминираното деяние.
Длъжностното качество на
актосъстовителя – свидетеля Б. се установява от приложените по делото:
Справка, типова длъжностна
характеристика и заповеди. От представения по делото План-разстановка се
установява, че на посочената дата и време на двамата свидетели е възложено
изпълнение на вменените им служебни задължения.
Самопризнанието на подсъдимия се
подкрепа и от приложения по делото Акт за установяване на административно
нарушение GA, № 88562/27.08.2019 г. който той подписал без възражения, както и приложените като
веществени доказателства две банкноти от по 10 лв. сериен № БП 6448474
и сериен № БТ 4434535, както и една банкнота от 5 лв. сериен № БЛ 9934426.
От доказателствата по делото по
безспорен начин се установява, че
полицейският служител Н. Б. е длъжностно лице, което има правомощия да
съставен актове за нарушения по ЗДвП и ППЗДвП за нарушения на същите нормативни
актове.
От
представената Справка за нарушител се установява, че подсъдимия Х. не е придобивал
правоспособност за управление на МПС, но независимо от това през годините са му
съставя шест АУАН, без процесния и са издадени четири наказателни постановления.
От
представената справка за съдимост се установява, че към момента на извършване
не деянието, подсъдимият Х. е осъждан и не реабилитиран.
След анализ на всички събрани на ДП
доказателства, поотделно и в съвкупност,
съда прие от правна страна, че подсъдимия Ф.К.Х. е направил опит да даде подкуп
на свидетеля Н. Б., като то този начин с действията си той осъществил състава
на престъплението по чл. 304а, предл. 3
вр. с чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 318 от НК.
Изпълнителното
деяние “даване“ на подкуп /имотна облага/ е осъществено от
подсъдимия Х. чрез извършени от него конкретни
активни действия, адресирани към свидетелят Н.
Б.,
изразяващи се в словесни фрази и реални действия по поднасяне
на паричната сума на негово разположение и
предоставянето й във фактическата власт на това
длъжностно лице. Действията на подсъдимия
Х., изразяващи се в изричане на думите “ Старши, нямам книжка, обаче ще
почерпя“, както и “Ще ти дам пари да не ми пише, както и пускането през
отворения прозорец, вътре в полицейския автомобил, където бил седнал свидетеля Б.,
на две банкноти с номинал от по 10 лв. и една банкнота с номинал от 5 лв.,
безспорно са били насочени към очаквано
съгласие от страна
на свидетелят Б. да вземе предложените му пари и така фактически да придобие от него
паричната сума
от 25 лева. Така подсъдимият Х.
предприел всички
действия по фактическото разпореждане с паричната сума, в желанието си да мотивира другата страна /длъжностното лице/ към определено бездействие, т.е. той преустановил своята фактическа власт върху процесните банкноти, като ги поставил във фактическата власт на полицейския служител
Н. Б..
С тези си действия подсъдимият Х. не само започнал изпълнението на
престъплението "даване на подкуп", но и довършил изпълнителното му
деяние – сторил е всичко необходимо и зависещо от него, за да постъпи предмета
на подкупа във фактическата власт на получаващия. Исканите
от подсъдимия и предвидени в закона общественоопасни последици – установяването
на фактическа власт от страна на полицейския орган по
отношение на процесната парична сума и следващата се благоприятна промяна в
имуществото му, не са настъпили поради независещи
от подсъдимия причини – липсата на воля у полицейския служител. При това положение от обективна страна безспорно са
налице признаците на състава на твърдяното престъпление в стадия на довършен
опит. В случая активният подкуп не е успял /престъплението е останало
недовършено/, като междувременно не е
осъществено и престъплението пасивен подкуп, тъй като действията на подсъдимия Х., не са срещнали ответни
такива действия от страна на полицейският служител
Н. Б..
По тези съображения съдът
призна подсъдимия Ф.К.Х. за
невиновен и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение
да е извършил довършено престъпление по чл. 304а пр.3, вр. с чл. 304, ал.1 от НК.
Съдът призна подсъдимия Ф.Х. и за невиновен и го оправда, и по повдигнатото му обвинение да е извършил
инкриминираното му престъпление, чрез осъществяване на другата предвидена от закона формата на изпълнителното деяние на това престъпление – “предлагане“ на подкуп, с цел полицейският орган да не извърши вменената
му дейност.
При “предлагането“ на дар или каквато и да е облага, деецът изразява
готовност да даде подкуп, изразява желание за извършване на нещо, което подлежи
на конкретно обсъждане с другата страна. Дали към съответния момент извършителя е разполагал фактическо с
облагата /подкупа/, е без правно значение за
осъществяване на тази форма на изпълнителното деяние. Деянието би било извършено и без към момента на предлагането
на съответната парична сума, дар или друга облага, да е на разположение, защото примерно тя би могло
да бъде преведена по банков път или би могло
да се изрази в услуга, платима или изработена на
извършителя в полза на този, от когото се изисква да осъществи или не извърши
съответно поведение по служба. В случая
обаче осъществените от подсъдимия действия по предлагане на подкупа чрез
изявленията на подсъдимия, насочени към св. Б., както приема прокурора, според
съдебния състав представляват част от действията по самото даване на подкупа,
като самостоятелна форма на изпълнително деяние.
По
делото няма спор, че подсъдимият Х. е направил
опит да даде дар /процесната парична сума/ на полицейски орган, тъй като
свидетеля Н.
Б. е заемал
длъжността "младши автоконтрольор първа степен в група “Охранителна полиция“ в РУ на МВР-Исперих, т.е.същия към момента на извършване на деянието е изпълнявал постоянно срещу заплащане посочената
служба в държавно учреждение, като полицейски служител и то за да не му състави АУАН за нарушение по чл.147,ал.1
от ЗДП.
От субективна страна подсъдимият Ф.Х.
е извършил
посоченото престъпление при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2 от НК, тъй като той е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние – опит за даване на подкуп на
полицейски орган, за да не извърши действие
по служба. Подсъдимият е предвиждал и общественоопасните последици на своето
деяние и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е имал
представи в съзнанието си, че свидетелят
Б. е полицейски
служител; че с предоставянето във фактическата власт на този орган на
процесните банкноти, цели да постигне съгласие относно съдържанието на исканото
от него бездействие по служба от страна на същия; че
последното се изразява в преустановяване на предприетото действие по съставяне на АУАН спрямо подсъдимия. При това положение съдът прие за безспорно установено по
делото, че подсъдимия е съзнавал всички гореизброени обстоятелства,
представляващи от обективна страна елементи от състава на престъплението.
Относно индивидуализация наказанието на подсъдимия Ф.К.Х.:
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия Х. съдът, ръководейки се от разпоредбите на Общата
част на Наказателния кодекс, прие, че
наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. Не е
налице изключително смекчаващо вината обстоятелство, нито са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК.
Съдът не констатира смекчаващи вината
обстоятелства. Признанието е условие за провеждане на процедурата по глава
двадесет и седма от НПК. Не особено високата стойност на подкупа въобще не може
да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство, още по-малко като изключително
такова. Сочения от защитата като смекчаващо вината обстоятелство мотив
подсъдимия да управлява МПС, без правоспособност- болестно състояние на едно от
децата и необходимостта от закупуване на лекарства, не се споделя от съдебния
състав. Това обстоятелство от една страна няма пряко отношение към
съставомерното деяние. От друга страна брата на подсъдимия- свидетеля А. Х. - в
показанията си сочи, че отивали с автомобила до бензиностанция в с. Подайва, да
заредят газова бутилка. От своя страна подсъдимият Х. подписал АУАН без
възражения. Броя на децата, за които подсъдимият полага грижи също не може да
се приеме от съда като смекчаващо вината обстоятелство при определяне вида на
наказанието.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът
отчете високата степен на обществена опасност на деянието, тъй като с
престъплението „подкуп” се засягат и увреждат тежко обществените отношения,
свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществен апарат
и на държавните органи, както и с
точното, еднакво и безкористно осъществяване на властническите функции и на
правата и задълженията, произтичащи от компетентността на съответните
длъжностни лица. Данните за системно нарушаване на правилата за движение по
пътищата, както и предходните осъждания на подсъдимия.
За осъщественото от подсъдимия Х.
деяние по чл. 304а, предл.3, вр. с чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2
от НК, законодателят е предвидел две кумулативни наказания - лишаване от свобода до десет години и глоба
до петнадесет хиляди лева.
При съвкупна преценка на имащите
отношение към индивидуализиране на
наказанието обстоятелства, съдът прие за справедливо наказание лишаване от
свобода от една година и шест месеца, което след приложение на разпоредбата на
чл. 58а, ал. 1 от НК вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът редуцира до една година
лишаване от свобода. Съдът, след като
отчете, че не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, предвид
предходното осъждане на подсъдимия на
наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер, намери, че
наложеното на подсъдимия наказание от една година лишаване от свобода следва да
бъде изтърпяно ефективно при общ първоначален режим, на основание чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Като съобрази разпоредбата на чл. 47,
ал. 1 от НК, съобразно която размера на глобата се съобразява с имотното
състояние, с доходите и семейните задължения на дееца и размера не може да бъде
по-малък от 100 лв., съдът наложи и кумулативното наказание глоба в размер на 500.00 лв.
На основание чл.307а от НК съдът
отне в полза на държавата предметът на престъплението – пари в размер на 25.00
лв. – две
банкноти от по 10 лв. сериен № БП 6448474 и сериен № БТ 4434535, както и една
банкнота от 5 лв. сериен № БЛ 9934426.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Съдия-докладчик:
MH