Р Е Ш Е Н И Е
№
………../………11.2019
Гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание проведено на осми октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Румяна
Дучева
като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 351/2019 г., по описа на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
вх. № 6845/05.03.2019 г., уточнена с молба вх. № 9566/27.03.2019 г. от
„СИСТЕМА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Автомагистрала Тракия, 1-ви километър, представлявано от С.Л.М. за осъждането на „ЦБА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, кв „Аспарухово“, ул. „Народни будители“, № 2, ет. 3,
представлявано от М.М.К., да заплати
сумата 32903.37 лв., с ДДС, представляваща
незаплатена стойност на доставени стоки по силата на Договор за доставка №
105/02.11.2017 г., обективирана в издадени през периода 30.10.2017 г. –
09.11.2018 г., 53 бр. фактури, на осн. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ. Претендира се заплащане на сторените в
производството разноски.
Твърди се в исковата молба, че по силата на
сключен между страните Договор за доставка № 105/02.11.2017 г. ищецът е
доставял по заявка на ответника стоки. Доставката се извършвала в посочените в
Приложение № 1 търговски обекти и/или складове. Цените на стоките били посочени
в Приложение № 3, а срокът за заплащане на цената бил уговорен на 30 календарни
дни от датата на издаване на счетоводен документ – фактура. Доставката се
извършвала след изпращане на поръчка по електронен път. Действието на договора
продължило от датата на подписването му до прекратяването му от ищеца с
едностранно предизвестие от 19.11.2018 г. Правния си интерес от предявения иск
обосновава с обстоятелството, че въпреки извършената доставка на описаните в
процесните фактури стоки и въпреки осчетоводяването на издадените фактури,
тяхната стойност останала дължима от ответника.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЦБА“ АД, депозира писмен отговор, в
който признава наличието на валидно сключен Договор за доставка №
105/02.11.2017 г., ведно с приложенията към него като условията по договора са
били в сила между страните и през 2018 г., предвид липсата на подписан нов
кондиционен лист, както и че през времето на действие на договора, е правил и
други поръчки на стока, която била доставена от ищеца и заплатена. Сочи, че
съгласно чл. 7 от сключения Договор, купувачът може да приспада свои
основателни парични претенции, възникнали при изпълнение на договора, чрез
прихващане като е длъжен да изготви протокол за прихващане. Излага, че в чл. 2
от Договора и кондиционния лист към него били предвидени бонуси и премии, които
подлежали на изплащане на купувача, които се изчислявали върху целия оборот за
всеки месец на обектите, посочени в Приложение № 1. Уговорено било и
съдържанието на бонусите и премиите. Сочи, че изпълнявал сключения договор и
предоставял описаните в кондиционния лист услуги, които били приемани от ищеца
и за изчисляването им, ежемесечно до 10-то число на месеца следващ този за
който се отнасят, била изпращана справка за оборота, възоснова на която били
фактурирани от ответника на ищеца и предоставените услуги в размера, съобразно
договореното между тях. Така от страна на ответника били издадени 33 бр.
фактури за периода 29.11.2017 г. – 27.12.2018 г., на обща стойност 38188.24
лв., с ДДС. Ответникът твърди, че падежът на всяка една от фактурите била
датата на издаването й. Сочи, че претенцията на ищеца по всяка една от
издадените от него фактури била погасена чрез прихващането й със сумата дължима
на ответника по издадени от него фактури като прихващането било обективирано
уведомления за прихващане от 22.12.2017 г., 23.01.2018 г., 27.02.2018 г.,
27.03.2018 г., 24.04.2018 г., 29.05.2018 г., 20.06.2018 г., 20.07.2018 г.,
24.08.2018 г., 21.09.2018 г., 19.10.2018 г., 27.11.2018 г., 28.12.2018 г., 31.12.2018
г. Сочи, че всички уведомления били изпратени на ищеца и получени от него по
ел. поща и чрез системата за електронни фактури, като приложение към някои от
фактурите, както и са били осчетоводени от него. Сочи, че в разменената между
страните кореспонденция не фигурирала като неплатена нито една от процесните
фактури. В условията на евентуалност релевира и възражение за съдебно
прихващане.
В
срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която
оспорва приложените Уведомления за прихващане и сочи, че в действителност
фактурираните услуги не са били реално предоставени, нито пък предоставянето им
е било потвърдено от него по предвидения в Договора, ред. Сочи, че не оспорва
само две от фактурите издадени от ответника, без да ги индивидуализира. Твърди,
че представената молба за потвърждения от 17.01.2019 г. не представлява
едностранно потвърждение на извършените неправомерни прихващания, тъй като била
подписана от лице, което е счетоводител. Твърди, че в електронната
кореспонденция, която представя служител на ответника признавал порочната
практика да се издават фактури без основание.
В
срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който
излага твърдения за предоставяне на ищеца фактурираните му услуги. Сочи, че лицето
подписало молба от 17.01.2019 г. е Главния счетоводител на ищцовото дружество,
който е посочен и като лице за контакт в сключения Договор като извършените от
него действия са потвърдени от ищеца по реда на чл. 301 ТЗ. Твърди, че
извършените и остойностени в издадените от ответника фактури са приети от
ищеца, включени с в дневниците за покупки и ищецът е ползвал данъчен кредит за
тях. Във връзка с прихващането твърди, че и от двете страни са предприети
съответните счетоводни операции за извършването му. Оспорва твърдението на
ищеца, че служител на ответника е признал порочна практика като от своя страна
твърди, че това лице не е сред посочените за контакт в Договора и не
потвърждава действията й. Отделно от това сочи, че на 10.01.2019 г. от страна
на управителя на ищеца е била изпратена покана за плащане, от която се
установявало, че ищецът не претендира за плащане посочените в исковата молба
фактури, а други, които са били платени от ответника на 11.01.2019 г.
В с.з. страните
чрез процесуални представители, а ищеца и чрез органния представител поддържа
релевираните твърдения, доводи и възражения.
Съдът, след
преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в
съвкупност, становищата на страните и приложимите материални и
процесуалноправни норми, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
На
осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК, за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните, са приети
обстоятелствата: - валидно
сключен Договор за доставка № 105/02.11.2017 г., ведно с приложенията към него;
- условията по договора са
обвързвали страните и през 2018 г., предвид липсата на подписан нов кондиционен
лист; - през времето на действие на
договора ответникът е правил и други поръчки на стока, която била доставена от
ищеца и заплатена от него; - стоките
предмет на процесните фактури са доставени и приети от ответника.
Видно е от представения Договор за доставка
№ 105/02.11.2017 г., че ищецът, в качеството на доставчик, е поел задължението
да доставя на ответника, в качеството му на купувач, стоки във всички посочени
в Приложение № 1, търговски обекти, при
направена поръчка. Конкретните условия за доставка на стоката, както и за начин
и срокове за плащане, търговски отстъпки, срокове на доставка и др. се съдържат
в приложенията, които са неразделна част от договора. Страните са се договорили
в Приложение № 2 от Договора – Кондиционен лист, да се описват сроковете за
плащане, бонуси, премии, отстъпки, възможностите за промяна на цена и др. Търговските
условия, уговорени в КЛ, важат за календарната година, в която е подписан
договора, като в началото на всяка следваща година условията по кондиционния
лист могат да бъдат предоговаряни. До
приемането на нови търговски условията за следващата календарна година – важат
такущите. Уговорено е още, че Доставчикът изплаща на Купувача бонуси, месечни,
тримесечни и годишни при постиане на посочените в кондиционния лист нива, които
са платими въз основа на приет от двете страни нетен оборот. (чл. 1, 2 и 3 от Договора) Страните постигнали съгласие още, че Купувачът може да приспада свои
основателни парични претенции, възникнали при изпълнение на договора, чрез
прихващане, за което е длъжен да изготви протокол. (чл. 7) В разпоредбата на
чл. 17, страните посочили, че договорът има действие от датата на подписването
му до прекратяването му в някоя от посочени хипотези, една от които е – с
едномесечно писмено предизвестие, отправено до другата страна. Посочени са и
данни за пълна инвидуализация на страните. (чл. 18)
По делото е представено и Приложение 2 (кондиционен лист) от 02.11.2017 г. като не се спори между страните, че същия е продължил
действието си и през 2018 г., от което е видно, че страните са уговорили срок
за плащане – 30 календарни дни. Страните са уговорили заплащането на следните
месечни премии и бонуси върху целия нетен оборот на обектите по Приложение № 1:
-премия за логистика при доставка до склад - 6%; - поддържане на асортимента –
3 %; - маркетингова услуга – 10 %; - мърчандайзинг услуга – 3 %; - участие в
рекламни брошури при откриване на нов обект – 4 бр. и – участие в рекламни
брошури при включване на нов продукт – 1 бр. В КЛ страните са заложили и
легалните дефиниции на всяка от услугите.
По делото е представено и предизвестие от
19.11.2018 г., по силата на което ищецът е упражнил правото си на разваляне на
сключения договор с едномесечно предизвестие. Предизвестието е обосновано с
извършен анализ на продажбите на ищеца и установената нерентабилност в
търговските сделки между страните. Доказателства за датата на достигане на
уведомлението не са представени, но развалянето на договора не се оспорва от
ответника.
От страна на ответника е представена по
делото покана за доброволно плащане, отправена от ищеца от 10.01.2019 г.
Представено по делото е електронно писмо от
18.03.2018 г., изходящо от ищеца, в което са посочени падежирали фактури към
датата на писмото.
Представено по делото е и електронно писмо
от 18.12.2018 г., изходящо от ищеца, с приложена към него справка за състояние
на сметка 410 – Клиенти, за периода м. 01.-12.2018 г., за Клиент – ответникът,
в която са описани падежиралите фактури, издадени от ищеца.
Представени по делото са уведомления за
прихващане за периода 22.12.2017 г. – 31.12.2018 г. (л. 195-208)
Представена по делото е и молба за
потвърждение отправена от ищеца до ответника, в която са отразени отразени
задължения на ищеца към ответника в размер на 8367.87 лв. и 0.00 лв., вземания
на ищеца към ответника. Така посочените салда са потвърдени от ответника на
17.01.2019 г.
По делото е назначена ССЕ, чието заключение
неоспорено от страните е прието от съда като компетентно и безпристрастно
дадено. От заключението се установява, че издадените от ответника фактури,
предмет на извършените прихващания, са заведени в неговото счетоводство. След
извършване на справка в ТД на НАП – офис „Изток“ експертът е установил, че
фактурите са отразени в Дневник за покупки на ищеца, в подадени
справки-декларации по ДДС и по същите фактури е ползван данъчен кредит. След
проверка в счетоводството на ответника и в ТД на НАП, експертът е установил, че
издадените от ищеца фактури също са осчетоводени при ответника, отразени са в
документацията и подадени справки по ЗДДС и е ползван данъчен кредит. Вещото
лице е установило още, че по част от издадените от ищеца фактури №№
35621/27.11.2017 г.; 35851/06.12.2017 г.; 36488/05.01.2018 г.; 37007/30.01.2018
г.; 38319/27.03.2018 г.; 38658/16.04.2018 г.; 39444/21.05.2018 г.; 39569/29.05.2018
г.; 40035/18.06.2018 г.; 41014/08.08.2018 г.; 41746/14.09.2018 г.;
42221/08.10.2018 г.; 42688/29.10.2018 г. и 42935/09.11.2018 г., са налице
частични плащания в брой възлизащи на сумата 17905.83 лв., за разликата до
пълния размер на стойността им – 35948.73 лв. е погасена чрез прихващане от
страна на ответника. Установява се още от заключението, че представените с
отговора на исковата молба уведомления за прихващане са заведени в
счетоводството на ищеца като за всяко от уведомленията са съставени съответните
счетоводни статии.
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД
– ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнение заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за
неизпълнение. Безспорно е, че неизпълнението следва да се дължи на причина за
която длъжникът отговаря.
Както бе посочено по-горе обвързаността на
страните от представения по делото договор не е спорна, не е спорна и
доставката на стоките по издадените от ищеца фактури, както и нейното остойностяване.
Безспорно са установени и извършените по някои от процесните фактури частични
плащания, общо възлизащи на 17905.83 лв. Макар и да не са изложени такива
твърдения в хода на процеса се установи, че претенцията на ищеца касае
разликата между стойността на издадените фактури – 50809.20 лв. и направените
частични плащания, възлизаща на посочената в исковата молба сума – 32903.37 лв.
В тежест на ответника е да установи
изпълнението на задължението си за нейното заплащане, съобразно уговорките между
страните. Доказателства за заплащане на исковата сума не се представят, а са
налице твърдения за нейното погасяване чрез прихващането й със задължения на
ищеца към ответника, формирани от предвидените бонуси и премии в кондиционния
лист. Задълженията на ищеца към ответника са обективирани в представените от
страна на ответника фактури възлизащи на сумата 32903.37 лв.(л. 157-176)
Безспорно се установява, че предмет на
издадените от ответника фактури са бонуси и премии включени в представения по
делото кондиционен лист, които ищецът се е задължил да заплаща, а за ответника
е предвидено правото да приспада чрез прихващане. Безспорно се установи, както
достигането до ищеца на издадените от ответника фактури и уведомления за
прихващане, така и тяхното надлежно включване в счетоводните му записвания,
дневници и справки по ЗДДС и ползването на данъчния кредит по този закон.
Установи се и, че при ищеца вземанията по издадените и процесни фактури са
отразени като погасени чрез плащане и прихващане.
Не са налице твърдения и кореспондиращите им
доказателства ищецът да е върнал получените фактури или оспорил тяхното
съдържание.
Константна е съдебната практика по въпроса
за доказателствената стойност на издадена фактура, макар и тя да не е подписана
от страната за която е предназначена (било възложител
при договор за изработка или купувач при договор за търговска продажба). Възприето е, че фактурата може да послужи като
доказателство за сключване на договора и за възникване на отразените в
съдържанието й задължения, ако съдържа реквизити за съществените елементи на
конкретната сделка. Отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете
страни, вписването й в дневниците за покупко - продажби и в
справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката
от задължената страна, съставляват признание за възникването и за размера на
задълженията, за които е съставена фактурата. (така Р № 47/08.04.2013 г., на ВКС, II ТО и цитираните в него решение № 46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008
г., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г., решение № 42/15.04.2010
г. по т. д. № 593/2009 г., решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г.,
решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. 465/2010 г., решение № 34/22.02.2010 г. по
т. д. № 588/2009 г., също и Р № 252/03.01.2013,г., по т.д. № 1067/2011 г., ВКС,
II ТО).
Индиция, че ищецът е бил наясно с
фактурирането на бонусите и отстъпките, и не ги е оспорвал е и факта, че
твърдяното от него прекратяване на отношенията с ответника е извършено на
основание установяване на нерентабилност в търговските сделки между страните, а
не поради оспорване на фактурираните услуги или тяхната стойност.
По изложените съображения, съдът намира, че
претенция на ищеца се явява неоснователна, поради извършеното прихващане и не
следва да бъде уважавана.
Предвид изхода от спора и в съответствие с
направеното искане, на ответника се следват разноски по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, възлизащи на
2325.00 лв. Мотивиран от
изолженото, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска
предявен от „СИСТЕМА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, Автомагистрала Тракия, 1-ви километър, представлявано от С.Л.М. за осъждането на „ЦБА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, кв „Аспарухово“, ул. „Народни будители“, № 2, ет. 3,
представлявано от М.М.К., да заплати
сумата 32903.37 лв. (тридесет и две хиляди деветстотин и три лева и 37
ст.), с ДДС, представляваща
незаплатена стойност на доставени стоки по силата на Договор за доставка №
105/02.11.2017 г., обективирана в издадени през периода 30.10.2017 г. –
09.11.2018 г., 53 бр. фактури, на осн. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ.
ОСЪЖДА „СИСТЕМА“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Автомагистрала
Тракия, 1-ви километър, представлявано от С.Л.М. да заплати на „ЦБА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, кв „Аспарухово“, ул. „Народни будители“, № 2, ет. 3,
представлявано от М.М.К., сумата 2325.00
лв. (две хиляди триста двадесет и пет лева), разноски по делото, на осн.
Чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ВАпС, в 2-седмичен срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: