№ 5404
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110213963 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „хххххххх“ ООД, ЕИК хххххххххх, със
седалище и адрес на управление село хххххххх, общ. Родопи, обл. Пловдив,
ххххххххххх, чрез адв. М. К. от АК - Пловдив, срещу Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на
чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Електронният фиш се обжалва като издаден при неправилно приложение
на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Във въззивната жалба се излагат доводи, че
неправилно административнонаказателната отговорност на въззивника е
ангажирана с издаване на електронен фиш, вместо
административнонаказателното производство да се образува със съставяне на
АУАН. Като следващо съществено процесуално нарушение се навежда
1
липсата в обжалвания електронен фиш на дата на издаването му, което
препятства извършване на преценка за спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Твърди се, че в случая е изтекъл давностният срок по чл. 34 ал. 1 ЗАНН за
образуване на административнонаказателно производство, тъй като от датата
на извършване на нарушението - 09.07.2021 г. до датата на връчване на фиша -
15.04.2024 г. е изтекъл срок повече от година. Навежда се, че в обжалвания
електронен фиш не са посочени ясно и конкретно обстоятелства от състава на
нарушението - не е описано изпълнителното деяние, не е посочен размера на
незаплатената пътна такса, не е посочено точно мястото на извършване на
нарушението. Оспорва се компетентността на издателя на обжалвания
електронен фиш. Излагат се аргументи, че пътното превозно средство е било
оборудвано с бордово устройство, въз основа на сключен договор с доставчик
на електронна услуга за пътно таксуване, поради което неотчитането на тол
данни се дължи на техническа неизправност на Електронната система за
събиране на тол такси. Алтернативно се излагат доводи, че нарушението
представлява маловажен случай. По изложените съображения се прави искане
за отмяна на обжалвания електронен фиш. Претендира се присъждане на
разноски.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не
изпраща представител. Представена е молба - становище от адв. Е. ххххххххх
от АК - Пловдив, с която се прави искане за отмяна на електронния фиш и се
претендират разноски. Доколкото по делото не е представено пълномощно от
законен или упълномощен представител на "хххххххх" ООД в полза на адв.
ххххххххх, съдът не обсъжда представената молба. Съдът намери обаче, че
няма пречка да цени при изграждане на фактическите си и правни изводи
приложените към молбата писмени доказателства, доколкото намери, че
същите са относими към предмета на делото.
Въззиваемата страна - Агенция "Пътна инфраструктура", редовно
призована, не изпраща представител и не изразява становище по
основателността на въззивната жалба.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 4 ЗАНН и при
спазване на срока по чл. 189ж ал. 5 ЗДвП - от приложеното в материалите по
делото известие за доставяне е видно, че обжалваният електронен фиш е
връчен на служител на дружеството - въззивник на 15.04.2024 г., а жалбата е
подадена на 19.04.2024 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване.
Като допустима, въззивната жалба следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
„хххххххх“ ООД, ЕИК хххххххххх, е юридическо лице, регистрирано на
територията на Република България, със седалище и адрес на управление с.
2
хххххххх, общ. Родопи, обл. Пловдив, п.к. 4108
ххххххххх № 043А , с управител А.И.Й.. В предмета на дейност на
дружеството се включва извършване на внос, износ и транспортна дейност.
На 02.03.2020 г. между „хххххххх“ ООД и "хххххххххх" АД (КСИ АД) -
доставчик на услуга за електронно събиране на пътни такси, бил сключен
договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база
изминато разстояние с последващо плащане, по силата на който КСИ АД се
задължило да предоставя на въззивника срещу заплащане услуга за
електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние за срока на
договора. В изпълнение на сключения договор КСИ АД предоставило на
дружеството - въззивен жалбоподател бордови устройства, асоциирани към
конкретни пътни превозни средства съгласно списък по Приложение № 2 към
договора.
Съгласно заповед № 22/02.03.2020 г. на управителя на "хххххххх" ООД
било наредено на всички пътни превозни средства, собственост на "хххххххх"
ООД, или чийто ползвател е дружеството, да се монтират бордови устройства
чрез постоянно свързване на устройството с електрическата система на
пътното превозно средство с оглед предотвратяване на възможността
бордовото устройство да не бъде включено или да не отчита правилно поради
липсата на захранване или батерия.
Към 09.07.2021 г. влекач марка и модел "Ивеко АС440СТ П ЦНГ" с рег.
№ хххххххххх, с технически допустима максимална маса 20 000 кг, брой на
осите 2, екологична категория Евро 6С, бил собственост на "ОТП - Лизинг -
Клон Пловдив", а като негов ползвател било вписано дружеството - въззивен
жалбоподател „хххххххх“ ООД.
На 09.07.2021 г. в 10:26 ч. в община Столична, по път А-6
(автомагистрала „Европа“) км 50 + 427, с посока Нарастващ километър, в
пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа - тол сегмент №
**********, от устройство с № 10181, елемент от електронната система за
събиране на пътни такси, било засечено движението на влекач марка и модел
"Ивеко АС440СТ П ЦНГ" с рег. № хххххххххх, с технически допустима
максимална маса 20 000 кг, брой на осите 2, екологична категория Евро 6С, в
състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална
маса на състав 44 000 кг, за който нямало данни за валидна маршрутна карта
или валидна тол декларация за преминаването.
Контролното устройство № 10181 представлявало автоматично
устройство за записване на пътния трафик, разположено на метална рамка,
неподвижно монтирана над път А-6 /автомагистрала „Европа“/ км. 50+427,
намиращ се между разклона за гр. Нови Искър и пътен възел „Илиянци“.
При тази хронология от Агенция "Пътна инфраструктура" бил издаден
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.
1 от Закон за пътищата № **********, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3
3
вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на „хххххххх“ ООД, ЕИК хххххххххх, като вписан
ползвател на пътното превозно средство, била наложена имуществена санкция
в размер на 2 500, 00 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Съгласно становище от отдел "Управление на информационна система и
инфраструктура" при Национално тол управление дължимата сума за
преминаването на ППС с рег. № хххххххххх през тол сегмент № **********,
във връзка с неплащането на която бил издаденият обжалваният електронен
фиш, е 0, 14 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на приобщените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства:
договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база
изминато разстояние с последващо плащане от 02.03.2020 г., ведно с Общи
условия, Приложение № 2 към договора, заповед № 22/02.03.2020 г. на
управителя на "хххххххх" ООД, справка от централна база АИС КАТ за
товарен автомобил с рег. № хххххххххх, протокол за установяване годността
за приемане за изграждането, доставката и монтажа на стационарна контролна
точка (СКТ) 1018, доклад от директор на ОПУ - София изх. № 66 - Сф-
232/17.02.2023 г., разрешение за специално ползване на пътищата чрез
временно ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя №
РСПП-407/26.11.2019 г., писмо изх. № 66 - Сф - 111/31.01.2024 г. от Директор
на ОПУ - София, извлечение от електронната система относно
местоположението и географските координати на участък от път А - 6,
отсечка км. 50 + 427 метра, Нарастващ километър, протокол № 28765/21 от
заседание на Управителния съвет на АПИ, Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г.,
ведно с приложения, Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г., ведно с приложение,
извлечение от електронната система за историята на обработката на
нарушението, по което е издаден електронен фиш № **********, становище
от отдел "Управление на информационна система и инфраструктура" в НТУ,
доклад от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а ал. 3
ЗДвП - извлечение, известие за доставяне, веществените доказателствени
средства - 2 броя статични изображения във вид на снимков материал.
Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, които
прецени като еднопосочни, последователни и обективни, кореспондиращи на
приложените статични изображения - снимки. Приложените
фотоизображения съдът също кредитира с доверие. Съгласно чл. 167а ал. 3
ЗДвП "електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179
ал. 3 - ал. 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във
вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената
4
пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от
системата." Ето защо съдът намери, че от статичните изображения се
установяват регистрационния номер на заснетото ППС, датата, часа, мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
както и разположението на техническото средство.
От доклад изх. № 66-Сф-232/17.02.2023 г. на ОПУ - София и извлечение
от електронната система с данни за стационарна контролна точка 10181, се
установява точното разположение на контролното устройство и неговата
пригодност. От доклад от инж. Р. С. - Директор на ОПУ - София изх. № 66-Сф-
232/17.02.2023 г. се установява, че участъкът от Северната скоростна тангента,
от км 0+0000 до км. 16+540, се припокрива с Автомагистрала "Европа" – А - 6,
граница Сърбия - София, от км. 49+500 до км. 65+900 и местоположението на
СКТ 1018 - км. 1+050 на Северна скоростна тангента между разклона за Нови
Искър и пътен възел Илиянци съответства на приблизителния километър
50+427 от път А -6 "Европа".
Съдът кредитира и представените от въззивника писмени доказателства
- договор, общи условия, приложение № 2 към договора и заповед на
управителя на дружеството - въззивник. От доказателствената съвкупност, на
която основа фактическите си изводи, съдът изключи единствено
представената кореспонденция по електронна поща, тъй като не се отнася до
нарушението, установено с процесния електронен фиш.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е основателна и атакуваният електронен фиш следва да бъде
отменен.
Съгласно чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата за преминаване по
платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на
база изминато разстояние. Съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата
такса за изминато разстояние представлява тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3 (такива с обща техническа допустима максимална
маса над 3, 5 тона - бел. с.), като заплащането на ТОЛ таксата дава право на
едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява
въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно
превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на
сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато
разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. От своя страна
разпоредбата на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, посочена като нарушена в обжалвания
електронен фиш, предвижда, че собственикът/вписаният ползвател е длъжен
5
да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Съгласно чл. 167а ЗДвП контролът по
заплащането на таксата по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата се осъществява
от Агенция "Пътна инфраструктура" чрез електронна система за събиране на
пътни такси. Неизпълнението на задълженията на собствениците или
ползвателите на ППС да заплатят дължимите пътни такси, се установява и
документира, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, посредством електронната
система за събиране на пътни такси, която генерира доклад. Към него се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал. Докладът и
снимките представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 189е ал. 8 ЗДвП контролните органи могат да
извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за
доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното
превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси.
В случая от събраните доказателства се установява, че дружеството -
жалбоподател е вписан ползвател на ППС - влекач марка и модел "Ивеко
АС440СТ П ЦНГ" с рег. № хххххххххх, с технически допустима максимална
маса 20 000 кг, брой на осите 2, екологична категория Евро 6С, за чиято
категория (същото е с обща технически допустима максимална маса над 3, 5
тона) е била дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Дружеството -
въззивник е избрало да заплаща пътни такси, като декларира данни за
движението на пътното превозно средство чрез бордово устройство, като за
целта е сключило и договор за електронно събиране на пътни такси с КСИ
АД. При този вид таксуване бордовото устройство изпраща данни на база GPS
- координати от движението на товарния автомобил. Независимо от това от
приобщения като писмено доказателство доклад по чл. 167а ал. 3 ЗДвП се
установява, че таксата, дължима за тол- сегмент № ********** от път А6
(автомагистрала „Европа“) км 50 + 427, посока Нарастващ километър, през
който на 09.07.2021 г., в 10:26 часа е преминало процесното ППС в състав с
ремарке, не е била изчислена и заплатена. Предвид горното се установява, че
за преминаването през този участък от пътната мрежа не е изпратена валидна
тол – декларация, а така също и не е закупена предварително маршрутна
карта. Ето защо съдът намери, че е доказано извършването на нарушението по
чл. 102 ал. 2 ЗДвП.
Съдът намира обаче, че е основателно възражението, наведено от
процесуалния представител на жалбоподателя, че ангажирането на
6
отговорността на въззивника по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, с издаване на електронен
при условията на чл. 189ж ЗДвП е недопустимо. Съгласно чл. 39 ал. 4 ЗАНН
за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато
това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат
глоби с електронен фиш. Следователно отклонението от общите правила за
образуване на административнонаказателното производство със съставяне на
АУАН с ползване на облекчената процедура с издаване на електронен фиш, е
допустимо само когато това е изрично предвидено в закон. Разпоредбата
на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на
нарушението) ясно регламентира, че единствено за нарушения по чл. 179, ал. 3
ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по
чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. С разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 ЗДвП
(в приложимата редакция) не е предвидена възможност за издаване
на електронен фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3б ЗДвП. Липсва и друга
законова норма, която изрично да предвижда тази възможност. Следователно
отклонение от общото правило за протичане на
административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и
съставяне на наказателно постановление, е предвидено само при констатирано
нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при констатирано нарушение по чл.
179, ал. 3б ЗДвП, какъвто е настоящият случай. Противният извод не следва и
от разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение
на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат
разпоредбите на чл. 189, ал. 10 ЗДвП, както и от нормата на чл. 167а ал. 4
ЗДвП ("Агенция "Пътна инфраструктура" създава и поддържа информационна
система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните
фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в"), тъй като това би означавало по
тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш,
което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дадено лице. Разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от Закона за
нормативните актове забранява да се обосновава наказателна,
административна или дисциплинарна отговорност чрез тълкуване на нормите
в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на
тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България,
както и в случаите на непълна норма - чрез приложение на разпоредбите,
които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, за
неуредените от него случаи (в този смисъл и решение № 20443 от 18.10.2024 г.
по адм. д. № 5585/2024 г. на Административен съд - София - град, решение №
19516 от 10.10.2024 г. по адм. д. № 5972/2024 г. на Административен съд -
София - град, решение № 18979 от 07.10.2024 г. по адм. д. № 5133/2024 г. на
Административен съд - София - град, решение № 9858 от 25.06.2024 г. по адм.
д. № 3293/2024 г. на Административен съд - София - град, решение № 9854 от
25.06.2024 г. по адм. д. № 3302/2024 г. на Административен съд - София - град,
решение № 19259 от 08.10.2024 г. по адм. д. № 5530/2024 г. на
Административен съд - София - град и др.). Ето защо в случая
административнонаказателното производство е следвало да се образува със
съставяне на АУАН (чл. 167а ал. 2 т. 8 ЗДвП), вместо да се ползва облекчената
процедура за ангажиране на адинистративнонаказателната отговорност на
жалбоподателя с издаване на електронен фиш. Следва да се посочи, че едва с
7
измененията в разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 ЗДвП (обн. ДВ, брой 13 от 2024
г., в сила от 13.02.2024 г.) е предвидена възможност да се издава електронен
фиш и за нарушенията по чл. 179 ал. 3а и ал. 3б ЗДвП, но такава възможност
не е съществувала към датата на нарушението - 09.07.2021 г. Доколкото е
нарушен реда за ангажиране административнонаказателната отговорност на
въззивния жалбоподател, обжалваният електронен фиш следва да бъде
отменен.
На следващо място съдът намира, че в електронния фиш не са посочени
всички елементи от състава на нарушението и обстоятелствата по
извършването му, като не е посочено ясно и конкретно мястото на извършване
на нарушението, с което е ограничено правото на защита на жалбоподателя.
Както вече беше посочено, отговорността на дружеството-жалбоподател е
ангажирана затова, че като ползвател на посоченото ППС е допуснал
движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за
ППС няма валидна маршрутна карта или тол декларация. Разпоредбата на чл.
10, ал. 1, т. 2 от ЗП посочва, че за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда такса за изминато разстояние (тол-такса) за ППС по чл. 10б, ал. 3 от
ЗП /за ППС с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона –
бел. съд./, даваща право на едно ППС да измине разстояние между две точки
от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се
изчислява въз основа на сбора на отделните тол-сегменти, в които съответното
ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол-сегменти такси, като таксата за изминато
разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя
на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък. В случая в обжалвания електронен фиш не са посочени
данни за това какво е било конкретно изминатото разстояние, както и не са
посочени тол-сегментите, в които процесното ППС е навлязло. Списъкът на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние -
тол такса, към датата на процесното нарушение се съдържа в Приложение № 1
към т. 1 на РМС № 101 от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние –
тол такса (обн., ДВ, бр. 16 от 24.02.2020 г., в сила от 24.02.2020 г., отм., бр. 78
от 30.09.2022 г., в сила от 15.11.2022 г., отменен с РМС № 680 от 21.09.2022 г.).
В списъка са посочени наименованието на съответния тол сегмент, неговият
номер, както и координати на началото и края му. В списъка на
републиканските пътища, за които се събира тол такса, не се открива тол
сегмент с наименование "път А - 6 км. 50 + 427 с посока нарастващ
километър" (съобразно описанието на мястото на нарушението в обжалвания
електронен фиш). Така в атакувания електронен фиш не е посочено ясно и
точно мястото на нарушението, не е индивидуализиран тол сегмента, в който
ППС с рег. № хххххххххх е навлязло, без да е заплатена дължимата пътна
такса. Обстоятелствата на нарушението следва да са ясно и точно посочени в
електронния фиш, така че от една страна въззивникът да може да разбере
вмененото му административнонаказателно обвинение и да организира
защитата си срещу него, и от друга - да е ясен предмета на доказване в
съдебното производство. Не е допустимо обстоятелствата на нарушението да
се предявяват за първи път на въззивника в хода на съдебното следствие в
производството по съдебно обжалване на издадения електронен фиш и да се
8
установяват от писмените доказателства по делото - в случая едва от
представеното в съдебното следствие становище от отдел "Управление на
информационна система и инфраструктура" в НТУ се установява, че се касае
за сегмент № **********. Допусната неяснота в
административнонаказателното обвинение и липсата на конкретизация по
ясен и недвусмислен начин на мястото на нарушението е достатъчно и
самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш, но за
пълнота съдът ще посочи, че се констатират и други самостоятелни основания
за отмяната му.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения
на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО: "Доставчиците на европейската услуга за електронно пътно
таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки
случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство". Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови
разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното
законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с
чл. 2, § 7 от същия и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя
на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно
събиране на такса за изминато разстояние, в случаите на частично или
непълно деклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя се
предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от
уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува
административнонаказателно производство. Видно от мотивите към
законопроекта, измененията имат за цел транспонирането на европейското
законодателство относно заплащането на тол таксите и по-конкретно
въвеждането на национална уредба, която да кореспондира на чл. 2, § 7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
Макар към датата на нарушението по обжалвания електронен фиш
разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., да не са били част
от действащата правна уредба, то доколкото разпоредбите на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. имат пряко
действие, обжалваният електронен фиш следва да се отмени и поради
противоречие на процедурата по реализиране административнонаказателната
отговорност на въззивника с реда, предвиден в Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. От писмените доказателства се
установява, че жалбоподателят "хххххххх" ООД е имал сключен договор с
КСИ АД - доставчик на услуги за електронно събиране на пътни такси за
9
изминато разстояние, по силата на който доставчикът КСИ АД се задължил да
предоставя на въззивника срещу заплащане услуга за електронно събиране на
пътни такси на база изминато разстояние, и процесното МПС е разполагало с
бордово устройство, поради което доставчикът на електронната услуга за
събиране на пътни такси за изминато разстояние е следвало да уведоми
жалбоподателя като ползвател на ППС относно отстраняване на техническата
нередовност в бордовото устройство и доброволно заплащане на дължимата
тол такса за процесния сегмент. Едва след уведомяване и бездействие на
жалбоподателя да заплати дължимата такса доброволно, е следвало да се
пристъпи към ангажиране на административнонаказателната му отговорност.
Следващо самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
електронен фиш е, че при издаването му е нарушен принципът на
пропорционалност. Легалното понятие за „тол такса“ е дадено в чл. 2, б) от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) - „такса за
изминат участък“ означава заплащане на определена сума за превозно
средство, което изминава разстояние между две точки от инфраструктурата и
е упомената в член 7, параграф 2; размерът на сумата трябва да е базиран на
пропътуваното разстояние и на типа превозно средство“. От понятието се
извежда, че дължимите суми се определят според няколко отделни пера,
свързани с характеристиките и на превозното средство, и на пътния участък.
Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената
система за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в
съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО. Съгласно чл. 9а от
посочената Директива „Държавите членки установяват съответен контрол и
определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички
необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите
трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“.
Макар и държавите членки да са компетентни да изберат санкциите, с
които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират
своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка
е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на
Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост,
дори и косвена такава, между национална правна норма и основните
принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане
неприложена, поради действието на принципа на примат /решение от 09 март
1978 г., Simmenthal SA, 106/77, ECLI:EU:C:1978:49, т. 21-24 от цитираната
практика/.
Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да
бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната
10
/решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т. 39 и
цитираната съдебна практика/. От тези условности следва, че принципът на
пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да
съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето
на наказанието или на размера на имуществената санкция да се отчитат
конкретните обстоятелства по случая /решение от 4 октомври 2018 г., Dooel
Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI:EU:C:2018:810, т. 45/.
Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 187а,
ал. 3, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП предвижда налагането на имуществена
санкция в абсолютно определен размер от 2500 лева. Според представеното по
делото становище от отдел "Управление на информационна система и
инфраструктура" в НТУ, дължимата тол такса в случая е в размер на 0, 14 лв.
Сравнявайки размера на незаплатената пътна такса с абсолютно определения
размер на имуществената санкция, предвиден за налагане спрямо
нарушителите, отявлено личи несъразмерността между двете стойности.
Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от законодателя
цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки
конкретен случай, съобразявайки неговите особености, изминато разстояние,
дължима такса или други обстоятелства от техническо естество, дори прозира
и в обстоятелството, че независимо от налагането на административното
наказание, санкционираният правен субект дължи и заплащането на съответна
такса по чл. 10б, ал. 5 от Закон за пътищата. Същата се изчислява като се
приеме, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние,
съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна
мрежа, определена по най-прекия й маршрут по протежението й. В
конкретиката на настоящия случай тази такса е изчислена в размер на 119,00
лева, а наложената имуществена санкция надвишава този размер повече от 21
пъти. Отделно от това, за да бъде освободен от административнонаказателна
отговорност на жалбоподателя е предложено да заплати компенсаторна такса
в размер на 750,00 лева, чийто размер също е в абсолютна стойност и се
определя според техническите характеристики на превозното средство.
Налагането на глоби и имуществени санкции с фиксиран размер за всяко
нарушение, без възможност да бъде преценявана тежестта на самото
нарушение е в разрез с принципа на пропорционалност. Така и в решение на
СЕС от 21.11.2024 г. по дело № С - 61/23, с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково,
Съдът посочва, че: "... член 179, алинеи 3—3б от ЗДвП предвижда в случай на
нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и
имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв.,
1800 лв. или 2500 лв. (...) ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя
налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява
фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното
нарушение. По-специално разглежданата в главното производство система от
наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или
11
непредпазливост на извършеното нарушение, и както следва от член 189з от
ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства,
които по принцип са предвидени в ЗАНН. Следователно единственото
предвидено в тази система адаптиране на размера глобите се отнася до
категорията, към която спада съответното превозно средство, която се
определя въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е
лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на
превозното средство или водача му, не отчита характера и тежестта на
извършеното нарушение. Така по-специално при налагането на наказанието
сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от
превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй
като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на
задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от
изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е
заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. Освен
това адаптирането е изключено, дори ако разстоянието може да бъде
изчислено впоследствие." В решението по дело С - 61/23 е посочено още, че:
"Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември
2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса“ с фиксиран размер." Установеното противоречие на
приложената санкционна разпоредба на чл. 179 ал. 3б ЗДвП с разпоредбата на
чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО е следващото самостоятелно основание за
отмяна на обжалвания електронен фиш.
При извода за основателност на жалбата право на разноски има
дружеството - жалбоподател, което претендира присъждане на такива, но не
представя доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно
ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС "Съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора
за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.". В настоящия
случай жалбоподателят не представя доказателства да е заплатил адвокатско
възнаграждение, поради което и разноски не му се дължат.
Въззиваемата страна няма право на присъждане на разноски.
12
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция
"Пътна инфраструктура", с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179,
ал. 3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на „хххххххх“ ООД, ЕИК
хххххххххх, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 /две
хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава XXII
от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13