Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
гр. Н., 23.05.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Н., в публичното заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Николова
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело № 84 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК от „Теленор България“ ЕАД за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 1353/17г. на НПРС срещу ответника за сумата от 193,41лв. главница – неплатени далекосъобщителни услуги; 407,65лв., представляващи неустойка и сумата от 151,81лв. лизингови вноски.
Исковете
са спрямо ответника С.Х.К., който е подал в законния срок възражение срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Ищецът сочи, че на 05.12.2014 г. между него и ответника е бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги, като ответникът има клиентски номер № ********* и е титуляр по предпочетения мобилен № 0893/363780. С избрана абонаментна програма Rezerv 13.99лв. и по мобилен № 0893/808 395 с избрана абонаментна програма Rezerv 13.99лв.
Във връзка с ползването на посочения номер и на преференциална бонус схема е сключен договор за лизинг, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство на изплащане, посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 7,99лв. всяка.
Ищецът сочи, че по силата на сключените договори ответникът е ползвал предоставените му мобилни услуги.
За потребените от абоната – ответник услуги са издадени фактури с №№ **********/15.07.2015 на стойност 156,67лв., от които 149,00лв. за потребени услуги и 7,99лв. за лизинговата вноска. Фактурата е платима в срок до 30.07.2015 г.;
№ **********/15.08.2015 е на обща стойност 192,64 лв., от които 27,98лв. за потребени услуги и 7,99лв. за лизинговата вноска и 156,67лв. незаплатен баланс по предишната фактура. Крайният срок за плащане е 30.08.2015 г.
Издадено е и кредитно известие № **********/15.09.2015 г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на 7,22лв., начислена е дължимата лизингова вноска в размер на 7,99лв. и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 192,64лв., в резултат на което общото задължение възлиза на 193,41лв., платимо в срок до 30.09.2015 г.
Поради неизпълнението от страна на ответника на задължението за заплащане на потребените услуги на стойност 193,41лв. , на основание чл. 75 вр. чл. 19б, в) от ОУ на мобилният оператор, ищецът е прекратил едностранно договорите с ответника за ползваните абонаменти и е издал по абонатен № ********* крайна фактура за сумата от 752,87лв., включваща начислена сума, сбор от незаплатения остатък от 193,41лв. за задължения за предходни фактурирани периоди, начислена неустойка в размер на 407,65лв. и дължими лизингови вноски в размер на 151,81лв.
Предвид на горното ищецът моли съда да бъде признато спрямо ответника, че вземанията по: 1/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 193,41лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 12.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ / по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за сумата от 407,65лв., представляваща неустойка и 3/ по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 151,81лв. представляващи дължими лизингови вноски по договор с абонатен № *********.
Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в исковото производство и тези по заповедното.
Ответникът се представлява от особен представител, който в писмения си отговор оспорва по размер предявения иск за неустойката, като сочи, че същата е прекомерна и същата е начислена поради неправомерно поведение на ищеца, съгласно ОУ. Счита, че искът за неустойката е недоказан и неоснователен, поради което следва да се отхвърли.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д № 1353/2017 г. по РС Н.
се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу длъжника (ответник по делото) за сумата от 752,87лв.,
посочена като главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги,
както и за мораторна лихва в размер на 148,44лв., начислена за периода от
31.10.2015 г. до 09.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, въз
основа на което е издадена Заповед № 752/27.10.2017 г., с която съдът е
разпоредил длъжникът да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, заявените суми от 752,87лв., главница за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги, както и за мораторна лихва в размер на 148,44лв.,
начислена за периода от 31.10.2015 г. до 09.10.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата.
Поради това, че издадената заповед е връчена
чрез залепване на уведомление на адреса на длъжника, на заявителя са дадени
указания за предявяване на установителен иск за вземането му. Предявеният по
настоящето дело иск е предявен в законния срок.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 05.12.2014 г. между „Теленор България“ ЕАД, в качеството му на оператор, ответника е бил сключен договор за мобилни услуги, л. 36 от делото и е избрана от ответника абонаментна програма Резерв 13.99лв. и предпочетен мобилен № +359*********.
Приложено е и копие от договор между ищеца и ответника, сключен на 23.04.2015 г. за мобилни услуги, л. 48 от делото и е избрана от ответника абонаментна програма Резерв 13.99лв. и предпочетен мобилен № +359*********.
По делото е приложен на., договор за лизинг, сключен на 23.04.2015 г., по силата на който абонатът е взел мобилно устройство Telenor, модел Smart Plus Black с телефонен номер мобилен № +359*********, на стойност 183,77лв., на изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 7,99лв. без включен ДДС.
Ищецът сочи, че по силата на сключените договори ответникът е ползвал предоставените му мобилни услуги.
За потребените от абоната – ответник услуги са издадени фактури със следните номера: фактура № **********/15.07.2015г., л. 12, на обща стойност 156,67лв., от които 100,85лв. за потребени услуги, 23,32лв. месечни еднократни такси (абонаменти, лизингови вноски) и начислено ДДС 24,83лв., общо 149,00лв. С тази фактура са начислени още вноска по лизинг 7,99лв., задължения от предишен период с ДДС в размер на 28,68лв., приспаднати са внесени плащания в размер на 29,00лв. и е формирана обща стойност на фактурата 156,67лв. Посоченият срок за плащането е до 30.07.2015 г.
Приложена е и фактура № **********/15.08.2015 е на обща стойност 192,64 лв., от които от които 23,32лв. за потребени услуги, и начислено ДДС 4,66лв., общо 27,98лв. С тази фактура са начислени още вноска по лизинг 7,99лв., задължения от предишен период с ДДС в размер на 156,67лв. и е формирана обща стойност на фактурата 192,64лв.. Крайният срок за плащане е 30.08.2015 г.
Издадено е и кредитно известие № **********/15.09.2015 г., с което е сторнирана сумата в размер на 7,22лв., начислена е дължимата лизингова вноска в размер на 7,99лв. и е остатъка от задълженията за предходния отчетен период в размер на 192,64лв., в резултат на което общото задължение възлиза на 193,41лв., платимо в срок до 30.09.2015 г.
Приложена е и фактура № **********/15.10.2015 е на обща стойност 752,87 лв., от които от които 407,65лв. начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договори, 151,81лв. вноска по лизинг, и 193,41лв. задължения от предходен период. Крайният срок за плащане е 30.10.2015 г.
Съгласно посоченото в исковата молба, поради неплащане в срок на задълженията по фактурите, на обща стойност 193,41лв. ищецът на основание чл. 75, вр. чл. 19б, в) ат ОУ е прекратил едностранно договорните с ответника.
С приложеното по делото кредитно известие е извършена корекция на общото задължение на ответника към ищеца, като с него е начислена и сумата по договора за лизинг 7,99лв. и са приспаднати месечните и еднократни такси и данъчната основа за тях в общ размер на 7,22лв. Общото задължение, съгласно кредитното известие от 15.09.2015 г. е за сумата от 193,41лв.
Съдът намира, че от така посочените писмени доказателства се доказва по несъмнен начин, че ответникът дължи на ищеца неплатените, но потребени от него услуги, както и сумите дължими по договора за лизинг на обща стойност 193,41 лв., която сума отговаря по размер на посоченото в кредитното известие, което от своя страна отговаря на изискванията на чл. 115 от ЗДДС и отразява намаленията на данъчната основа на задълженията.
Доколкото с последната приложена фактура № **********/15.10.2015г. е начислена тази сума на главницата, като включваща неизпълнените по предишните фактури задължения, съдът счита, че именно въз основа на тази последна фактура следва да се уважи претенцията за нея в размер на 193,41лв.
Относно претендираната от ищеца неустойка, съдът съобрази, че съгласно исковата молба същата е обоснована с наличието на клауза в т.11, на стр.2 от индивидуалните договори, за мобилен № 0893/363 780 и за № 0893/808 395, съгласно която в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок, за която и да е от СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една карта/номер до края на този срок. Ищецът сочи още, че съгласно чл. 26 и чл. 27 от Общите условия на Оператора за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, неполучаването на фактура не освобождава потребителят от задължението за плащане на същата, както и че плащането се извършва в срока, указан на фактурата, но не по – късно от 18 дни от издаването й. При неспазване на срока потребителят дължи неустойка в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
По делото е приложено копие и на Общите условия на Оператора за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, л. 15-28 от делото, съгласно посоченото в чл. 75 вр. чл. 19б, б.“в“ от тях Теленор има правото да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор ако потребителят не е платил дължимите суми след изтичането на срока по индивидуалния договор.
Относно претендираните от ищеца суми за неустойка се установява, че същата е обоснована с посочените в последният абзац на т.11 от индивидуалните договори клауза, която е предварително подготвена от оператора, ищец по делото.
Съобразявайки данните по делото, съдът
счита, че неустоечната клауза на чл. 11 от Договорите за мобилни услуги следва
да бъде квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед наличието на
предпоставките, визирани в чл.
143, т.5 от ЗЗП. Съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО
на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в
Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ с § 13а от Допълнителните разпоредби /ДР/, „...националният
съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато
са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато
счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят
се противопостави на това..“. По смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, ответникът
е потребител, т.к е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
В случая като потребител на далекосъобщителна услуга той се ползва от защитата,
предвидена в ЗЗП. Легалната дефиниция на понятието неравноправна клауза се
съдържа в разпоредбата на чл. 143
от ЗЗП. Според цитираната разпоредба, неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 5 е
визирана хипотеза на задължаване на потребителя при неизпълнение на негови
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл.
146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не
са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от посочената разпоредба е
разписано, че не са индивидуално
уговорени каузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени
и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета (чл. 3), според която не се счита индивидуално
договорена клауза, която е съставена предварително и потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена
клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва
приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако
общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия.
Безспорно установено е в настоящия случай,
че неустоечната клауза е част от съдържанието на сключения между страните
Договор за мобилни услуги на 05.12.2014 г. между „Теленор България“ ЕАД и този,
сключен на 23.04.2015 г. Съгласно начина
на изготвяне на тези договори и посоченото в тях на стр.2, в последният абзац
на т.11 показва, че те са предварително изготвени, без възможности потребителят
дори да обсъжда посоченото в тях относно неустойката, която доставчикът на
услугите би претендирал в случай на неизпълнение на задълженията по договора. В
този смисъл съгласно чл.
146, ал.2 от ЗЗП, доколкото тези клаузи не са индивидуално уговорени, т.к са били
изготвени предварително и поради това потребителят, ответник по делото, не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. В конкретния случай договорът е
бланков, като с оглед начина на попълването му от представител на ищеца съдът
намира, че на потребителя не е осигурена възможност да внася промени в неговото
съдържание и да включва нови условия по изпълнението на договорната връзка, в
т.ч. да изрази воля по отношение на клаузата за неустойка. Оттук следва извод,
че клаузата по т. 11 от договора не е индивидуално уговорена и като
неравноправна, не поражда задължения за ответника.
На следващо място ищецът претендира неустойка по два индивидуални договора, но не сочи какъв е размерът, който претендира по всеки един от тях, с което прави невъзможна и защитата на ответника по вземането, което претендира.
Относно тези клаузи следва да се посочи, че същите са неравноправни, по аргумент на чл. 146, ал.2 от ЗЗП и претендираната въз
основа на тях сума в размер на 407,65лв. следва да се отхвърли като
неоснователна.
Относно претенцията на ищеца по договора за лизинг, сключен на 23.04.2015 г. л. 52 и следв., относно закупуването от ответника на устройство Telenor, модел Smart Plus Black с телефонен номер мобилен № +359*********. По делото е приложен на., договор за лизинг, сключен на 23.04.2015 г., по силата на който абонатът е взел мобилно устройство Telenor, модел Smart Plus Black с телефонен номер мобилен № +359*********, на стойност 183,77лв., на изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 7,99лв. без включен ДДС. Крайният срок на този договор е 23 месеца от подписването му, т.е от 23.04.2015 г. или до 23.03.2017 г. В самият договор не са уговорени неустоечни клаузи, както и такива във връзка с неизпълнение на задължението на лизингополучателя за изплащане на оставащата част и възникване на право за лизингодателя да претендира оставащата част от сумата по договора.
Посочено е в договора за лизинг, в т. 6, че неразделна част от него са Общите условия на договора за лизинг на устройството. Посочено е също, че е издадена запис на заповед на стойност 100% от цената по чл. 1 от договора.
Съдът намира вземането на ищеца за сумата от 151,81лв. за основателна, но не на чл. 12, ал.2 от Общите условия на договора за лизинг, т.к посоченото в тези общи условия по изложените по – горе причини, по аргумент на чл. 146 от ЗЗП е нищожно, т.к клаузата на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП е неравноправна клауза, а поради това, че е настъпила изискуемостта на вземането на ищеца на основание чл. 114 от ЗЗД. Поради това, че в самият договор за лизинг не е уговорено, а клаузите на ОУ са нищожни, то съгл. чл. 114, ал.2 от ЗЗД, когато ищецът- лизипгодател е следвало да покани ответникът – лизингополучател да изпълни задължението си, но не е сторил това, като покана следва да се счита предявената искова молба.
В този смисъл, съдът намира, че вземането по договора за лизинг в размер на 151,81лв. съществува и искът в тази му част е основателен и следва да се уважи.
Съобразявайки изложеното до тук, съдът намира, че предявения установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, се явява основателен и доказан до размера на сумата от 193,41лв. главница, по фактура № **********/15.10.2015г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2017 г.; искът по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за сумата от 407,65лв., представляваща неустойка следва да се отхвърли изцяло като неоснователен. Следва да се уважи и искът по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 151,81лв. представляващи дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 23.04.2015 г.
По
разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца
съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния
разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца са претендирани разноски,
както следва: разноски по исковото производство за заплатена държавна такса в
размер на 125.00 лв. и адвокатски хонорар в размер на 180.00 лв. с вкл.ДДС,
както и разноски по заповедното производство в общ размер на 205лв.
От направените по настоящето дело разноски в
общ размер на 305лв., ответникът следва да заплати 139,68лв.
Освен тези разноски по делото са изплатени
от ищеца разноски за особен представител на ответника в размер на 300лв.
Съгласно чл. 78, ал. 7, изр.2-ро от ГПК, в случаите на осъдително
решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска. Отхвърлената част от иска на ищеца е в размер на 407,65лв. и за
нея ответникът дължи на ищеца сумата от 162,61лв. Общата сума на дължимите от
ответника в полза на ищеца разноски по исковото производство е 302,29лв.
Съобразно
уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски по настоящето дело в общ размер на 302,29лв., а по
заповедното в размер на 99,88лв.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422
вр. чл.
415, ал.1 от ГПК, вр. вр. чл.
79, ал.1 от ЗЗД, по иска на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район ***,
ж.к.“***“ 4, Б. С., сграда 6, спрямо
С.Х.К. с ЕГН ********** ***, че вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, за сумата от 193,41лв. (сто деветдесет и три лева четиридесет и
една стотинки), главница по фактура фактура №
**********/15.10.2015г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2017 г. до
окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед
№ 752/27.10.2017 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, по ч.гр.д.№ 1353/2017 г. по описа на НпРС, съществува.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район ***,
ж.к.“***“ 4, Б. С., сграда 6, против
С.Х.К. с ЕГН ********** ***, иск с правно
основание чл.
422 вр. чл.
415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за признаване съществуването на
вземането по заповед за изпълнение – 24.10.2017 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед № 752/27.10.2017 г.за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 1353/2017 г., за сумата от 407,65лв.(четиристотин и седем лева шестдесет и пет стотинки).
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422
вр. чл.
415, ал.1 от ГПК, вр. вр. чл.
79, ал.1 от ЗЗД, по иска на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район ***,
ж.к.“***“ 4, Б. С., сграда 6, спрямо
С.Х.К. с ЕГН ********** ***, че вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, за сумата от 151,81лв.(сто петдесет и един лева осемдесет и
една стотинки), представляващи дължими лизингови вноски по договор за лизинг от
23.04.2015 г., за което е издадена Заповед № 752/27.10.2017 г.за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 1353/2017 г. по описа на НпРС, съществува.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК, С.Х.К. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., район ***, ж.к.“***“ 4, Б. С., сграда 6,
сумата от 302,29лв. (триста и два лева двадесет и девет стотинки), разноски по
настоящото производство съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, А.Ш.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район ***, ж.к.“***“ 4, Б. С., сграда 6, направените по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1353/2017 г. по описа на НпРС разноски в размер на
99,88лв. (деветдесет и девет лева осемдесет и осем стотинки).
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по ч.гр.д.№ ч.гр.д.№ 1353/2017 г. по описа на НпРС, за
частично обезсилване на издадената заповед Заповед № 752/27.10.2017 г.за
изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК относно присъдените над уважения по настоящето дело размер суми.
Районен
съдия: …………………………
Галина Николова