Решение по дело №27/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от П. М. П. от гр. Р. против Решение № 181 от 08.11.2023 г., постановено по АНД № 20233330200350/2023 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 7511382 на ОДМВР – Разград. С потвърдения електронен фиш /ЕФ/ за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 600 лв. В жалбата се сочи, че оспореното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва се правилността на изводите на въззивния съд, че ЕФ е издаден при спазване на изискванията за форма и съдържание, и при спазване на процесуалните правила за използване на АТСС. Твърди се и че не е обоснован квалифициращият признак повторност. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменен и електронният фиш.

Ответникът счита жалбата за неоснователна. Споделя фактическите и правните изводи на въззивния съд и моли решението да бъде оставено в сила с придсъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Разградският административен съд, като извърши дължимата по чл. 218 АПК проверка, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 22.05.2023 г. в 10,31 часа на Път I-2, до бензиностанция Път консулт в посока гр. Разград, с автоматизирано техническо средство № 120с50f е заснето движение на товарен автомобил Пежо Бипер с рег. № ** **** ** със скорост 106 км/ч. при разрешена стойност на скоростта 70 км/ч., въведена с пътен знак В-26. За извършеното нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП на собственика на превозното средство П. М. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 4 ЗДвП е издаден електронен фиш серия К, № 7511382, с който е наложена глоба в размер на 600 лв. Нарушението е квалифицирано като повторно, тъй като е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/6832707 от 06.02.2023 г.

Към ЕФ са приложени снимка /клип/ от техническо средство, снимка за позиция на техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за извършена проверка на технически средства, справка относно собствеността на МПС, протокол за използване на техническо средство.

При горните факти въззивният съд е приел, че ЕФ отговаря на изискванията по чл. 189, ал. 4 и ал. 8 ЗДвП – посочени са всички съставомерни признаци на описаното в него административно нарушение, санкционната норма и размера на наложената санкция. Като собственик на автомобила жалбоподателят е отговорен за констатираното нарушение съгласно чл. 189, ал. 4, пр. последно ЗДвП и не е упражнил правото си по чл. 189, ал. 5 ЗДвП да посочи с декларация обстоятелства, които биха установили друго лице като нарушител. Засечената от АТСС скорост – 110 км/ч. е коригирана в ЕФ с допустимата техническа грешка, което е видно от приложената разпечатка и отразеното в самия фиш. Поради това въззивният съд е преценил, че ЕФ е законосъобразен и го е потвърдил.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Съгласно чл. 189, ал. 5 във вр. с чл. 188, ал. 1 ЗДвП ЕФ се връчва на собственика на моторното превозно средство, който се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Оспореният пред въззивния съд ЕФ е издаден от компетентен орган, в утвърдената от министъра на вътрешните работи форма и има реквизитите по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП. Събраните по делото писмени и веществени доказателства сочат, че е налице нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, тъй като водачът на товарния автомобил Пежо Бипер с рег. № ** **** ** е нарушил забраната за превишаване на скоростта за движение от 70 км/ч., сигнализирана с пътен знак. При спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП фишът е съставен на собственика на МПС – жалбоподателя П. М. П. В ЕФ е отразено правото му в 14-дневен срок да подаде писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. Жалбоподателят не е посочил лице, на което да е предоставил автомобила си, поради което следва да понесе санкционните последици от издаването на фиша.

Възражението за неяснота относно мястото на извършване на нарушението е обсъдено от въззивния съд и аргументирано е отхвърлено. Подробно и ясно в ЕФ е посочено, че нарушението е извършено на главния път 1-2, до бензиностанция „Път консулт“, в посока гр. Разград, съответно, извън населеното място. При това деянието е индивидуализирано по място и наказаното лице е могло да разбере къде е извършено установеното административно нарушение, съответно да упражни правото си на защита.

Неоснователни са оплакванията по касационната жалба относно средството и механизма на установяване на нарушението. ЕФ е издаден при правилно приложение на правилата по ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.36/19.05.2015 г.). Нарушението е заснето с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 120с50f, която представлява мобилно автоматизирано техническо средство съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от ДР на ЗДвП. В съответствие с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. във вр. с чл. 32, ал. 1 от Закона за измерванията то притежава удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126, вписано в регистъра на Българския институт по метрология, със срок на валидност 07.09.2027 г. Измервателното средство е преминало метрологична проверка през периода 11-13.10.2022 г., видно от Протокол от проверка № 124-СГ-ИСИС от 13.10.2022 г. на Българския институт по метрология. След като скоростомерът е от одобрен тип и е преминал метрологичен контрол, той осигурява достоверност и точност на измерванията. В Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система рег. № 330р-13785 от 23.05.2023 г. е отразено, че АТСС с № 120с50f е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, наличните пътни знаци са проверени преди и след измерването, и АТСС е преминало метрологична проверка и е годно за експлоатация. Протоколът е изготвен по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. от служител в ОДМВР - Разград – В. В. и е годно писмено доказателствено средство за отразените в него факти и за извършените действия, в това число, че АТСС е разположено по начин да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната на действие на пътния знак съобразно предписанието на чл. 8 от наредбата.

Неоснователно е и оплакването за неправилна правна квалификация на нарушението като повторно. Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП по смисъла на този закон „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Разпоредбата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. По делото е приложен ЕФ серия К, № 6832707 от 28.12.2022 г., влязъл в сила на 06.02.2023 г., с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 50 лв. Процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от издаването на предходния ЕФ, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, което го квалифицира като повторно. Без правно значение е обстоятелството, че предходното нарушение се изразява в превишаване на скоростта в населено място, а настоящото – в превишаване на скоростта извън населено място. И в двата случая нарушението е по чл. 21 ЗДвП, която разпоредба установява забрана за превишаване на стойности на скоростта.

Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва с глоба 300 лв. за превишаване от 31 до 40 km/h, а съгласно чл. 182, ал. 4 ЗДвП когато нарушението по ал. 2 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. С процесния ЕФ законосъобразно е наложена глоба в размер на 600 лв.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения и е приложил правилно материалния закон. При липса на установени отменителни основания по чл. 348, ал. 1 НПК оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН в полза на ОДМВР – Разград следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минималния размер от 80 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН Разградският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 181 от 08.11.2023 г., постановено по АНД № 20233330200350/2023 г. по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА П. М. П. да заплати на ОДМВР - Разград юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.