Р
Е Ш Е Н И Е
№………/2020г.
гр.Варна 12.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито
съдебно заседание проведено на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№12589/2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Ищците А.С. и В.Н. твърдят, че са
съпрузи имащи договор за разделна имуществена собственост, като на 19.12.2018г.
са сключили с ответника М.М. договор за наем по
силата на който считано от 15.12.2018г. са наели от последния под наем недвижим
имот находящ се в гр.Варна, ул.“**** срещу месечно наемно
възнаграждение в размер на 1 000лв. за срок от 12 месеца и при сключването
на договора са заплатили на ответника в качеството му на наемодател сумата от
1 000лв. Сочи се, че страните са се договорили посочената сума да бъде
върната на наемателите при прекратяване на договора, като ищците са изпълнили
задълженията си по него и той е бил прекратен по взаимно съгласие, но ответника
не е изпълнил своята част от задължението и не им е върнал сумата. Сочи се, че
за събиране на сумата те са иницирали заповедно
производство, в рамките на което тя им е била присъдена, но ответника е подал
възражение и се моли да се приеме за установено в отношенията между страните,
че ответника дължи на всеки от ответниците сума в
размер на по 500лв. представляваща припадащият му се дял от заплатените 1 000лв.
Моли се, да се присъдят и сторените по заповедното и исковото производства
разноски.
Ответника е подал отговор в срока по
чл.131 от ГПК, в който е посочил че страна по договора е само ищецът С., като
той не е подписан от ищцата Н.. Сочи се освен това, че договорът не е прекратен
по взаимно съгласие, а едностранно с изявление на ищеца С. отправено до
ответника на 1.03.2019г., като първоначално падежът на наемното задължение е
бил от 15 до 20 число на текущия месец, а в последствие е променен до 5 число,
като единственото закъснение на ищците за м.март 2019г., когато наемът е платен
с един ден закъснение. Ответникът сочи, че не е върнал процесната
сума, защото ищците не са изпълнили задължението си по договор да върнат имота
в срок от три дни от прекратяването на договора т.е. следвало е имота да се
върне до 3.04.2019г., но този срок не е спазен. Освен това се сочи, че ищците
са имали задължение да допуснат в имота за оглед евентуални нови наематели, но
те са отказвали да сторят това въпреки многото искания и на последно място се
сочи, че при извършен по-подробен оглед на освободения имот се е оказало, че
матрака на леглото в него е надран и разкъсан от домашно животно. Моли се да се
отхвърлят претенциите и да се присъдят сторените по делото разноски.
Съдът приема, че предявените искове
намират правното си основание в чл.422, ал.1 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД.
В хода на проведените по делото съдебни
заседания страните чрез процесуалните си представители поддържат заявените позиции
по спора.
Като писмени доказателства по делото са
приети: договор за наем на недвижим имот от 19.12.2018г., приемо-предавателен
протокол от 10.04.2019г., преводни нареждания за кредитен превод от
3.01.2019г., 4.02.2019г., 6.03.2019г., 15.03.2019г., 22.03.2019г.,
22.04.2019г., 23.05.2019г., извлечение от акт за сключен граждански брак,
нотариална покана от 4.04.2019г., разписка към нея от 9.04.2019г., депозитна
разписка от 24.11.2018г., уведомително писмо без дата, копие от договор за наем
от 19.12.2018г. представено от ответника, електронна кореспонденция между
страните и са разпитани свидетели.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен
иск ищецът да докаже твърденията си за сключването на сочения договор, за
своята изправност по него, а ответника съответно следва да докаже, че са
настъпили обстоятелствата на които се е позовал за да откаже да върне процесната сума.
По делото е приложено гр.д.№9057/19г. на
ВРС, ХІХ състав в рамките на което по заявление на ищците по реда на чл.410 от ГПК в тяхна полза срещу ответника са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за сумите от 1 000лв. главница по неизплатено договорно
задължение за връщане на парична сума, заедно със законната лихва от сезиране
на съда и 25лв. разноски по делото.
Представените от двете страни договори
за наем от 19.12.2018г. макар и да са с един и същ предмет имат различия.
Съгласно двата екземпляра страни по тях са ищците в качеството им на наематели
и ответника в качеството му на наемодател. Представения от ищците екземпляр
съдържа уговорен период за плащане на наемното възнаграждение от 15 до 20 число
на всеки месец, а представения от ответника е с период от 1 до 5 число, а в
чл.18 е предвидено заплащане на сумата от 1 000лв. служеща за обезпечение
на евентуални нарушения от наемателя изброени изчерпателно в чл.19 от договора.
От посочените нарушения допускащи задържане на полученото от ответника
обезпечение от 1 000лв. следва да се вземат предвид тези които предвиждат задържане
на сумата поради повреди в имота, или поради прекратяване на договора в
единадесет месечен срок пред изтичането му без да е било дадено предизвестие от
наемателите и при препятстване от тяхна страна на извършването на огледи от
евентуални нови наематели. Съгласно чл.21 от договора връщането на
обезпечението се дължи в деня на връщане на имота. Посочените договори и в
двата си екземпляра съдържат подпис за наемател само от единия от ищците, като
предвид съвпадащите изявления на страните в тази насока следва да се приеме, че
това е подписа на ищеца А.С., а за ищцата В.Н. липсва поставен подпис и поради
това съдът приема, че по отношение на нея не се е доказало наличието на активна
материално правна легитимация по спора или иначе казано, не е доказано че тя е
встъпила в наемно договорно отношение с ответника макар в представените
договори името й да е записано. Действително по делото са представени няколко
преводни нареждания в които се установява, че именно ищцата е превеждала сума
на ответника, за които не се спори че са наемни възнаграждения, но съдът
намира, че при тези преводи тя е действала като пълномощник на ищеца С. още
повече, че от представеното удостоверение за сключен брак се установява, че
двамата са съпрузи.
По делото е представен приемо-предавателен протокол от 10.04.2019г. съгласно който
на посочената дата имотът е предаден на М. Н., като съдът приема, че същата е
действала като пълномощник на наемодателя М. предвид това, че липсват
възражения в тази насока. Посочено е в протокола, че имота е върнат в добро
състояние и без повреди, като се предоставени и ключовете от същия на момента.
Протокола съдържа уговорка, че дадената като обезпечени е сума следва да се
върне в тридневен срок след като бъдат заплатени от наемателя всички дължими
консумативи, а наемодателя си запазва правото в срок от 24 часа да уведоми
наемателя за констатирани допълнително дефекти в имота. Съдът намира, че
посочения текст по своята същност представлява анекс към наемния договор, като
страните не спорят и относно обема на представителната власт на приелата имота
и действала като пълномощник М.Н.
поради
което следва да се приеме, че тя е била надлежно упълномощена от ответника да
сключи посочения анекс. Съгласно представената от ответника нотариална покана
до ищеца С., последният е отправил и наемодателят е получил на 1.03.2019г.
едномесечно предизвестие, че считано от 1.04.2019г. наемното правоотношение се
прекратява. Закрепеното в поканата твърдение, че държането на имота е
продължило и след 1.04.2019г. изхожда от наемодателя и до колкото е твърдение в
негова полза не се приема от състава. Съгласно представената електронна кореспонденция
наемодателят неколкократно е искал да получи достъп
до имота в срока на предизвестието за прекратяване на договора, но е получавал
откази под различни предлози. Предвид изложеното решаващия състав намира, че
ищецът С.
не е изпълнил предвиденото като кумулативна предпоставка изискване по договора
в срока на предизвестие за прекратяване на договора да предостави възможност за
оглед на имота-чл.19, б.Д от договора. Иначе казано, за да бъде върнато
даденото от ищеца обезпечение от 1 000лв., за което не се спори че е
предоставено, е нужно да е отправено от наемателя едномесечно предизвестие за
прекратяване на наемния договор и освен това в този едномесечен период наемателя
да е осигурил достъп на наемодателя за извършване на огледи на имота с
евентуални нови наематели. При настоящия случай като от цитираната по –горе
кореспонденция така и от събраните в хода на делото свидетелски показания се
установява, че при правените опити за огледи наемателя е възпрепятствал същите.
Разпитаният свидетел В.
сочи, че в качеството си на представител на ответника е имал многократни
проблеми при опити да извърши оглед на имота с потенциални бъдещи наематели,
като е успяла да го посети само един път.
От правна страна съдът приема, че
наемното правоотношение за имот находящ се в
гр.Варна, ул.“*****
е възникнало само между А.С. като наемател и М.М.
като наемодател, по същото като обезпечение при сключването му е заплатена на
наемодателя сумата от 1 000лв., която е следвало да бъде върната при прекратяване
на договора при определени условия изключващи търпенето на щети от наемодателя.
Договорът е бил прекратен с едностранно едномесечно предизвестие от страна на
наемателя получено от наемодателя считано от 1.04.2019г. Връщане на заплатеното
обезпечение обаче не се дължи, тъй като ищецът не е изпълнил договорното си
задължение за предоставяне на наемателя на достъп до имота за оглед от бъдещи
наематели. Договорът не съдържа никакви допълнителни уточнения в частта си на
поетото задължение от наемателя да предоставя достъп, което означава че той е
бил длъжен да предостави такава възможност в рамките на обичайното, но това не
е сторено.
Предвид изложеното съдът намира, че
следва да се приеме, че следва да се реализира обезщетителната
функция на обезпечението изразяваща се в покриване на загуба от едно месечно
наемно възнаграждение поради по-ранно прекратяване на договора съпроводено с
ограничаване възможността на наемодателя да реализира в пълен обем правата си
да предлага имота за отдаване под наем на други лица непосредствено от датата
на прекратяването.
Воден от горните съображения решаващия
състав приема, че предявеният от С. иск следва да бъде отхвърлен и да се осъди
същия да заплати на ответника сторените по делото разноски в размер на 600лв.
Ето защо, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С. гражданин на Украйна р.****. и В.Н. гражданка на Италия р.***. със съд.адрес **** срещу М.С.М. ЕГН********** *** иск за приемане за
установено между страните, че ответника дължи на всеки от ищците сума от по
500лв. представляваща припадаща се на всеки от тях част от заплатена му сума в
размер на общо 1 000лв. по силата на чл.18 от договор за наем от
19.12.2018г. присъдена в рамките на заповедното гр.д.№9057/19г. на ВРС.
ОСЪЖДА А.С. гражданин на Украйна р.****. и В.Н. гражданка на Италия р.**. със съд.адрес *** да заплатят на М.С.М. ЕГН**********
*** общата сума от 600лв. сторени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС
в двуседмичен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: