№ 43974
гр. София, 22.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20251110144663 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 119 ГПК
Производството по делото е образувано по искова молба на И. В. И. против Агенция
„ПИа“ до Софийски градски съд с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 20000 лева, представляваща неимуществени вреди и сумата в размер на
12600 лева, представляващи имуществени вреди, равняващи се на 70 % от пазарната
стойност на лек автомобил „ОВ“, с рег. № ******, като неимуществените и имуществените
вреди са възникнали в резултат на пътнотранспортно произшествие реализирано на
25.11.2024 г. около 23:50 часа на Автомагистрала „Тракия“ с посока на движението към гр.
Бургас на 161 км + 500.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 25.11.2024 г. около 23:50 часа ищецът
управлявал лек автомобил „ОВ“, с рег. № ****** по Автомагистрала „Тракия“ с посока на
движението към гр. Бургас. Страната поддържа, че на 161 км + 500 автомобилът се намирал
в изпреварваща лента на движение, тъй като водачът предприел маневра по изпреварване на
тежкотоварен автомобил, като внезапно на пътното платно изскочил кон, който застанал в
средата на лентата за движение. В исковата молба са изложени твърдения, че между
управляваният от ищеца лек автомобил и животното възникнал челен удар. В резултат на
така описаното пътнотранспортно произшествие водачът получил счупване на лявата ръка –
фрактура на 5-та метакарпална кост вляво, а моторното превозно средство било увредено до
степен „тотална щета“. Ищецът поддържа, че вследствие на пътния инцидент ищецът търпял
редица негативни последици във физически и психически аспект, наред с които претърпял и
имуществени вреди поради увреждането на управлявания от него автомобил. В исковата
молба са изложени твърдения, че отговорност за вредоносното събитие носи Агенция ПИа,
тъй като същата има задължение да поддържа пътищата от републиканската пътна мрежа и
прилежащите им съоръжения, в което задължение се включва изграждането на огради, които
да не допускат едри животни да излизат и да прекосяват пътното платно за движение по
магистралата.
С Определение № 13815/17.07.2025 г. по гр. д. № 6860/2025 г. по описа на СГС, ГО, I-
30 състав, делото е прекратено и е изпратено по родова компетентност на Софийски районен
съд.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 105 ГПК, която урежда общата
местна подсъдност, искът се предявява пред съда, в района на който се намира постоянният
адрес или седалището на ответника. В разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ГПК е регламентирано
изключение от общото правило, а именно – исковете срещу държавата и държавни
1
учреждения, включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в
чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спора, освен в случаите по
чл. 109 и 110 ГПК. В чл. 119, ал. 3 ГПК е предвидено, че възражението за неподсъдност по
чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най – късно с
отговора на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по
делото заседание.
Съобразно чл. 21, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 и чл. 21д от Закона за пътищата, чл. 4 от
Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „ПИа“ и чл. 54
от Закона за администрацията, Агенция „ПИа представлява държавно учреждение. Агенция
„ПИа“ безспорно е и юридическо лице /по арг. от чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата/. Следва
да се посочи, че съгласно трайната практика на ВКС местната подсъдност на исковете срещу
държавни учреждения се определя от мястото, където е възникнало правоотношението, от
което произтича спорът съгласно чл. 108, ал. 2 ГПК. Това е абсолютна процесуална
предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, тъй като за тази подсъдност съдът
следи служебно, съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК. Нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК е специална,
поради което дерогира изборната подсъдност за деликтни искове, уредена в чл. 115 и чл. 105
ГПК / в този смисъл - Определение № 60462 от 21.12.2021 г. по ч. гр. д. № 4946/2021 г., Г.К.,
ІІІ Г. О. на ВКС, Определение № 544/16.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4613/2019г., ІІІ г.о,
Определение № 148/12.02.2021 г. по ч. гр. д. № 304/2021 г., ІV г.о., Определение №
52/18.10.2019 г. по гр. д. № 29/2019 г. на 5-чл. състав на ВКС и ВАС/.
Съгласно разясненията, дадени с Определение № 60462 от 21.12.2021 г. по ч. гр. д. №
4946/2021 г. на ВКС, III ГО, обстоятелството дали специализираните звена към Агенция
„ПИа“ имат самостоятелна правосубектност или не, не е предмет на преценката относно
подсъдността по чл. 108, ал. 2 ГПК, доколкото съгласно трайната съдебна практика на
касационната инстанция местната подсъдност на исковете срещу държавни учреждения се
определя от мястото, където е възникнало правоотношението, от което произтича спорът
съгласно чл. 108, ал. 2 ГПК. В случая от изложените в исковата молба фактически
съображения и представените документи се налага извод, че процесното пътнотранспортно
произшествие е настъпило на на 161 км + 500 на Автомагистрала „Тракия“ с посока на
движението към гр. Бургас. Видно от Пътната карта на републиканската пътна мрежа в
сайта на Агенция „ПИа“ произшествието е настъпило в района на Районен съд – Чирпан,
който е и местно компетентен да се произнесе по предявената искова претенция.
Така мотивиран и на основание чл. 108, ал. 2 във вр. с чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 44663/2025 г., по описа на
СРС, 127 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Чирпан.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2