РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Перник, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720102271 по описа за 2023 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК
********* срещу Г. Ц. Г., ЕГН: ********** от гр. П., кв. „И.“, ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ет. *
ап. ** за признаване за установено във взаимоотношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 460 лева, представляваща неизплатено задължение по запис на
заповед, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
3133/2021 г. по описа на Районен съд Перник. Със записа на заповед е конкретизирано от
ищеца с молба от 31.07.2023 г., че се обезпечават вземания произтичащи от индивидуален
договор за заем № 19991/28.11.2019 г. представляващ договор за потребителски кредит
съгласно ЗПК, като сумата от 400 лв., съставлява главница изцяло усвоена от ответника,
сумата от 13,32 лв., съставлява договорна лихва дължима на основание чл. 3, ал. 6 и 7 от
договора и сумата от 46,68 лв., съставлява неустойка дължима по чл. 12, ал. 4 от договора.
Ищецът твърди, че със запис на заповед, издаден на 28.11.2019 г. ответникът се
задължил безусловно и неотменимо, без протест да заплати сумата от 460 лева на ищцовото
дружество. Записът на заповед бил платим на предявяване и без протест.
Видно било от неговото съдържание, че същият бил предявен за плащане на 31.05.2021
г. Въпреки предявяването на записа на заповед на ответника, същата не била заплатила
сумата, поради което ищецът бил подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и било образувано процесното ч.гр.д. №
3133/2021 на ПРС. Заповедният съд бил преценил, че процесния запис на заповед бил
отговарял от външна страна на изискванията на чл. 535 ТЗ и била издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на основание на който било
образувано изп.д. № 2126/2021 г. на ЧСИ Ст. Б.. Ответницата била депозирала възражение
по чл. 414 ГПК и им било указано от заповедния съд да предявят настоящия иск по чл. 422
1
ГПК. Посочва, че записът на заповед бил съдържал всички необходими реквизити посочени
в чл. 535 ТЗ. Същият бил предявен за плащане на длъжника съгласно допълнение в записа
на заповед удостоверено с подписа на ответницата, като тя била поканена незабавно да
заплати дължимата сума. С тези съображения моли за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски сторени от него в исковото и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба и на
поправената искова молба. Оспорва иска като недопустим и неоснователен. Оспорва, че
записът на заповед й е бил предявен за плащане на посочената в него дата 31.05.2021 г.,
както и че ръкописния текст добавен в записа на заповед за тази дата бил написан от нея.
Счита, че този текст бил добавен за целите на настоящото производство. Твърди, че записът
на заповед бил неправомерно издаден, тъй като бил обезпечавал вземане по договор за
потребителски кредит, което било изцяло заплатено от нея. Наличното обезпечение по
договора за заем и и чл. 6 от самия договор били заобикаляне на закона и на чл. 535 ТЗ, тъй
като била налице каузална сделка-договор за заем обективиран в писмен документ с
характер на разписка, но не и запис на заповед. Сумата посочена в записа на заповед била
различна от вземанията по договора за заем и същите били изцяло заплатени. Твърди, че
реално сумата от 460 лв. не била реално предавана на ответницата и не била осчетоводена
надлежно в счетоводството на ищцовото дружество. Позовава се на разпоредбите на чл. 538,
ал. 2 ТЗ и на чл. 477, ал. 1 ТЗ относно падежа на задължението. Записът на заповед не й бил
изобщо предявен и тя не била в просрочие на претендираното вземане. Не била саморъчно
изписала датата-31.05.2021 г. върху записа на заповед.
Заявява, че била извършила 11 бр. плащания по договора за заем всяко в размер на 75
лв. за периода от 28.11.2019 г. до м. 12.2020 г. Позовава се на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на договора за заем.
Моли искът да се отхвърли като неоснователен и претендира сторените разноски в исковото
и в заповедното производство. Прави възражение за дължимост и прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна.
Съдът с определение по чл. 140 ГПК от 12.09.2023 г. е разпределил доказателствената
тежест между страните като е указал на ищеца, че трябва в условията пълно и главно
доказване да установи наличието на валиден запис на заповед, който е редовен от външна
страна като формална правна сделка, чийто падеж е настъпил и че има вземане по него в
претендирания размер произтичащо от договор за потребителски кредит. Следва да докаже,
че е предал сумата от 400 лв., съставляваща главница на ответницата, както и че е настъпил
падежа на задължението. С оглед на обстоятелството, че обезпечените вземания- за
главница, лихва и неустойка със записа на заповед произтичат от договор за потребителски
кредит съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи. Със същото
определение е указано на ищеца, че следва най-късно в първото по делото о.с.з. преди
приемане на проекто-доклада за окончателен да конкретизира периода на претендираната от
него договорна лихва. В изпълнение на указанията на съда ищецът с молба от 24.10.2023 г. е
посочил, че претендира договорна лихва в размер на 13,32 лв. за периода от 28.11.2019 г. до
31.12.2019 г. т.е. от датата на предоставяне на заема до падежа на единствената вноска по
договора. Със същото определение съдът е указал на ответника, че следва да установи
погА.ване на вземанията, в случай че ищецът докаже горното.
В о.с.з. ищецът не изпраща представител по закон или по пълномощие. Депозира
писмени молби, с които моли съдът да уважи предявените искове. Претендира разноски и
представя списък по чл. 80 ГПК с разноски.
В о.с.з. ответницата се представлява от адв. Б. В., който моли съдът да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.
2
Двете страни правят възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
Представена е ценна книга „Запис на заповед”, обективираща едностранно
волеизявление на Г. Ц. Г., ЕГН: ********** от гр. П., кв. „И.“, ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ет. *,
ап. **, в качеството й на издател, извършено на 28.11.2019 г., със съдържание безусловно
обещание да плати на поемателя - „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 51В, ет. 3 сума в размер на 460 лева, с
падеж на предявяване и място на плащане гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин 7“, бул.
„Царица Йоана“ № 29. В ценната книга е отразено предявяването й на 31.05.2021 г., като е
положен подпис на издателя.
От представения по делото индивидуален договор за заем, код: 19991 от 28.11.2019 г.
се установява съществуващо каузално правоотношение по договор за паричен заем от
28.11.2019 г., сключен между „Моят кредит " ЕООД и Г. Ц. Г., за обезпечаване
задълженията, по който била издадена и ценната книга.
Видно от представения индивидуален договор за заем, код: 19991 от 28.11.2019 г. и
разписка №19991 от 28.11.2019 г , се установява, че ответницата е получила лично и в брой
от ищеца сума в размер на 400 лева, която се задължила да върне на една погасителна
вноска в размер на 460 лв. и с падеж на вноската на 31.12.2019 г. съгласно погасителен
план, приложен към договора. Страните уговорили лихвен процент от 40,72 %, ГПР – 45,30
%, като общата сума за плащане по договора била 460 лева. С подписването на договора и
на разписката кредитополучателят декларирал, че е получил сумата, негов предмет.
В чл. 12 от договора страните се споразумели договорът за заем да бъде обезпечен в
срок от три дни от сключването му с поръчител или с встъпване в дълг от трето лице, които
да отговарят солидарно с длъжника, отговарящи на условията на чл. 12, ал. 3 от договора за
заем. Съгласно чл. 12, ал.4 от договора в случай, че заемателят не предоставел договореното
в чл. 12, ал. 1 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или то не
отговаряло на условията, посочени в чл. 12, ал.3 от договора за заем, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 46,68 лева, платима заедно с главницата от 400 лв. и
договорната лихва от 13,32 лв., съгласно приложение 1 към договора за заем съдържащо
погасителния план. В чл. 17 от договора е уговорена възможността за удължаване на срока
на договора и в ал. 2 на чл. 17 е уговорена неустойка по чл. 12, ал. 4 от договора, ако не бъде
представено на датата на падежа на всичко дължимо по договора обезпечението
предвидено в чл. 12 от същия, като и в този случай солидарният длъжник следва да отговаря
на условията по чл. 12, ал. 3 ида извършва действията предвидени в чл. 12, ал. 2 от
договора.
Съгласно приложения към договора погасителен план, подписан от заемателя към
единствената погасителна вноска в размер на 400 лева е добавена сума от 46,68 лева,
представляваща неустойка при липса на обезпечение, или ответницата дължи за периода
28.11.2019 г. –31.12.2019 г. една погасителна вноска с размер 460 лева и падеж - 31.12.2019.
Съгласно чл. 16, ал.2 от договора, в случай на забава на която и да е погасителна вноска
заемателят дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден, считано от датата на просрочието до пълното погА.ване на задължението.
Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е кредитирана от съда
като изготвена от безпристрастно вещо лице в рамките на неговата компетентност се
установява, че съгласно договор за заем №19991/28.11.2019г. срок за издължаване на заема е
1 месец- вид продукт „до заплата“. В случай, че кредитът не се погаси на падежна дата може
да бъде удължен за още един период /1 месец/, като се заплати такса за удължаване, в размер
3
на 15,00 лева, лихвата, неустойката, и допълнителните такси, ако има такива. Няма
ограничение в броя на удължаванията. Съгласно разписка № 19991/28.11.2019г. на
28.11.2019г. Г. Ц. Г оранова- Ш., в качеството си на заемател по договор за заем
№19991/28.11.2019г, е получила в брой сума в размер на 400,00 лева. Извършено
счетоводни записвания за сумата от 400,00 лева, платени на ответницата, на 28.11.2019г.,
като сумата е осчетоводено дебит сметка 522 „Краткосрочни вземания и заеми от
нефинансови предприятия и други“ , кредит сметка 501 Каса в лева при търговски офис 014-
офис Перник - Моят кредит ЕООД. По договор за заем №19991/28.11.2019г. са направени 12
вноски по 75,00 лева по дати отразени в таблица на стр. 3 от експертизата. Вноските са
платени в брой, с основание удължаване на кредит. С направените вноски в общ размер на
900,00 лева, е платена такса удължаване на кредит в размер на 180 лева/12 месеца х 15 лева/,
договорена неустойка в размер на 560,16 лева/12 месеца по 46,68 лева/ и договорена лихва
159,84лева/ 12м.х 13,32 лева/.Налице са извършени плащания в общ размер на 900,00 лева от
страна на ответницата по договор за заем от 28.11.2019г., по дати отразено в горната
таблица с начина на плащане- на каса с основание удължаване на кредита. Извършено
счетоводни записвания за сумата от 400,00 лева, платени на ответницата, на 28.11.2019г.,
като сумата е осчетоводено дебит сметка 522 „Краткосрочни вземания и заеми от
нефинансови предприятия и други“ , кредит сметка 501 Каса в лева при търговски офис 014-
офис Перник - Моят кредит ЕООД
Налице са извършени плащания в общ размер на 900,00 лева от страна на ответницата по
договор за заем от 28.11.2019г., по дати отразено в горната таблица с начина на плащане- на
каса с основание удължаване на кредита.
С направените вноски в общ размер на 900,00 лева, е осчетоводено плащане: платена такса
удължаване на кредит в размер на 180 лева/12месеца х 15лева/ договорена неустойка в
размер на 560,16 лева/12 месеца по 46,68 лева/ договорена лихва 159,84 лева/ 12м.х 13,32
лева/. Извършени са счетоводни записвания за сумата от 400,00 лева, платени на
ответницата, на 28.11.2019г., като сумата е осчетоводено дебит сметка 522 „Краткосрочни
вземания и заеми от нефинансови предприятия и други“ , кредит сметка 501 Каса в лева при
търговски офис 014- офис Перник - Моят кредит ЕООД. Налице са извършени плащания в
общ размер на 900,00 лева от страна на ответницата по договор за заем от 28.11.2019г., по
дати отразено в таблица с начина на плащане- на каса с основание удължаване на кредита. С
направените вноски в общ размер на 900,00 лева, е осчетоводено плащане: платена такса
удължаване на кредит в размер на 180 лева/12месеца х 15лева/ договорена неустойка в
размер на 560,16 лева/12 месеца по 46,68 лева/ договорена лихва 159,84 лева/ 12м.х 13,32
лева/.
Видно от представеното писмо от „Изи Пей“ АД от 06.11.2023 г. за периода от 28.11.2019 г.
до 31.12.2020 г. не са налични данни за извършени плащания в брой с титуляр ЮЛ „Моят
Кредит“ ЕООД, а съществуват данни за наредени парични преводи в брой от ответницата
единствено към ФЛ А. А. В. и същите са със статус „Изтеглена сума“.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка А. А. В., която е служител на
ищцовото дружество ответницата била бивш техен клиент, тъй като не си била изплатила
кредитите. Кредитът се бил отпускал след сключване на договор, подписване на документи
в техния офис и изплащане на сумата по банков път чрез „Изи Пей“ АД. Клиентът бил
подписвал набор от документи и бил получавал парите кеш в офиса. Наборът от документи
бил включвал разписка, договор и запис на заповед, както и погасителен план с предстоящи
падежи на вноските. В разписката била написана изплатената сума, за която бил
кандидатствал клиентът. Някои клиенти били предпочитали да заплащат погасителните
вноски на името на служители на дружеството, а не на самото дружество. В договора не
било уговорено на чие име да бъде извършено плащането. Сумите, които били преведени на
името на свидетелката били отчетени като платени вноски по отпуснатия кредит. Били
уточнявали с клиента по кой кредит били извършвани плащанията. В офиса им се била
разписвала разписката относно внесената от клиента сума по съответния договор в два
екземпляра, като единият бил оставал за клиента, а другия за дружеството. В разписката
4
било записано основанието на плащането и номера на договора за кредит. Имало и трето
копие от разписката, което било оставало за архива на дружеството. Разписката и
издадените кочани били с фиксиран текст и не могло нищо да се добавя в тях.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка А. А., която е служителка на
ищцовото дружество ответницата имала два кредита и към настоящия момент не била техен
клиент. Към договора за заем били предоставяни следните документи-самият индивидуален
договор за заем, допълнителен договор, стандартен европейски формуляр, разписка за
получена сума и молба за кандидатстване, както и запис на заповед, като подписването на
същата било задължително условие. Плащането се било извършвало в техния офис. Била се
изплащала сумата посочена в молбата, като в договора и записа на заповед била посочена
една и съща сума. В погасителния план имало възможност за удължаване на кредита, който
се казвал овърдрафт. Случвало се клиенти да плащат погасителните вноски по кредита на
името на служители на дружеството. В този случай клиентът си бил пазил разписката от
„Изи Пей“ АД, че платил, а ти си пазили разписката, че са изтеглили парите и били отчитали
сумата на касата на ищцовото дружество. Вноската се била разпределяла по кредита след
уточнение от страна на клиента.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетелки като еднопосочни и
безпротиворечиви и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал,
отчитайки обстоятелство, че са служителки на ищцовото дружество.
Ищцовото дружество с молба от 16.01.2024 г. в изпълнение на указанията на съда е
представило извлечения от счетоводната система на дружеството за периода от 28.11.2019 г.
до 31.12.2020 г., от което е видно, че ответницата е била направила 12 вноски по 75 лв. по
договора на основание „удължаване на кредита“.
По отношение на пасивно субективно съединените установителни искове, с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 538 ТЗ.
На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими,
тъй като в производство по чл. 417 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение въз
основа на документ за процесната сума, поради което разполага с изпълнително основание.
При подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят следва да предяви иск за
установяване на вземането си в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията
на съда, който срок в случая е спазен.
Основателността на предявен установителен иск при квалификацията на чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 538 ТЗ, се обуславя от осъществен фактически състав,
пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: извършена
едностранна правна сделка – запис на заповед и настъпила изискуемост на вземането,
породено от нея. В случая, субективното право на ищеца се основава на формална и
абстрактна правна сделка – запис на заповед, като доводи за неспазване на изискванията,
предвидени в закона, касаещи формата й, не са основателни, тъй като документът съдържа
всички задължителни реквизити. Записът на заповед е едностранна, абстрактна правна
сделка, при която издателят безусловно обещава на поемателя да заплати определена сума
пари. Документ, който съдържа посочените в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити
представлява запис на заповед и е годен да породи задължението по него. Предвид
естеството на предявения иск (по реда на чл. 422 от ГПК) и посоченото от ищеца в
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК основание за
възникване на вземането му (менителнично задължение по процесния запис на заповед),
съдът е длъжен служебно да прецени наличието на всички задължителни, съгласно закона,
реквизити на процесния запис на заповед. При извършването на тази проверка настоящият
състав достига до извода, че представеният документ представлява валиден запис на заповед
и е годен да породи посоченото в него задължение. Процесният запис на заповед е годен от
външна страна, тъй като съдържа всички изискуеми съгласно чл. 535 ТЗ реквизити –
наименование „запис на заповед“ в текста на документа и на езика на който същият е
написан; падеж; място на плащане (конкретен адрес в гр. София); дата и място на издаване;
подпис на издателя.
5
Предвид горното съдът намира, че по делото се установи наличие на изискуемо
задължение по издадения от ответника запис на заповед.
С издаването на ценната книга в правната сфера на ищеца, като поемател, е възникнало
право на вземане за сумата 460 лева, изискуемостта на което настъпва с предявяване на
ценната книга, доколкото падежът на менителничния ефект е уговорен на предявяване. В
този случай, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, т.е. изискуемо вземане, е
необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане, което се установява от
положения от издателя подпис.
В Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, т. 3 изрично е посочено, че по
своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана
за изпълнение на менителничното задължение и може да има значение на предпоставка за
поставянето на длъжника в забава (но не за съществуването на задължението по записа на
заповед); на условие за запазване правата срещу регресно отговорните лица - джирантите и
техните авалисти (чл. 514, ал. 1, т. 1 вр. чл. 537 ТЗ) или на начин за определяне падежа на
менителничното задължение, когато падежът е определен съобразно чл. 486, ал. 1, т. 1 и т. 2
вр. чл. 537 ТЗ - на предявяване или на определен срок след предявяването. Когато падежът
на задължението е обвързан с предявяването на ценната книга, то обуславя настъпването на
изискуемостта на задължението. В случая ценната книга е предявяване на издателя на
31.05.2021 г., когато е настъпила изискуемостта на задължението.
Ищецът, който е носител на вземането, породено от издадената ценна книга е свободен
да избере в какъв обем да потърси защита на неудовлетвореното си право. В случая
съдебната защита се търси за вземане, в същия размер като това, за което е издаден записът
на заповед, а именно за сумата от 460 лева, която се твърди да не е погасена.
Записът на заповед е обикновена форма на менителничното задължение, създаваща
задължение на издателя пред всеки легитимиран поемател. Поетото задължение е
абстрактно – наличието на основание за извършване на сделката не се поставя като условие
за нейната валидност. Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление
правата, които то поражда, са независими от наличността на основна сделка и от развитието
на каузални правоотношения, във връзка с които менителничният ефект е издаден. В случая,
обаче ищецът и ответницата твърдят, че задължението по ценната книга обезпечава
задължения по каузално правоотношение – сключен договор за заем.
В т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че с
въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на
заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния
характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване
подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица погА.ване на вземането по записа на заповед. По
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между страните
относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено
с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника – длъжник релативни
възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погА.ването му или за
недействителност на основанието по каузалното правоотношение.
В случая, страните не спорят, че издаденият запис на заповед обезпечава задължения
6
на издателя по договор за паричен заем от 28.11.2019 г.
Ответницата релевира възражение, че с престирането на сумата от 900 лева, с което
заявява, че е изпълнено задължението на заемателя по процесния договор в размер на 460
лв. и не се дължат други суми, в това число и начислената неустойка, договорна лихва тъй
като било изпълнено задължението за плащане на дължимите суми. За изясняване на
въпроса прекратен ли е договорът за заем, поради цялостното му изпълнение, е необходимо
да се обсъди съществуването на вземане за неустойка, което е погА.вано с част от
плащанията.
Съдът намира, че осигуряването на изискваните по договора обезпечения само по себе
си обезпечава изпълнението на главното задължение на кредитополучателя, а именно да
върне заетата сума в уговорените срокове и в случай на неизпълнение, в зависимост от
предоставеното обезпечение, кредиторът да може да предприеме действия по осъждане на
поръчителя или солидарния длъжник. В общия случай предоставянето на обезпечение е
условие за сключване на договора, респективно при непредоставянето му от страна на
кредитополучателят, кредиторът не би предоставил заемната сума или ако я предостави,
това ще се отрази на размера на уговорената лихва – към повишаването й. В случая обаче,
задължението за осигуряване на солидарен длъжник или поръчител е уговорено след
сключването на договора за кредит, след като сума е предоставена на кредитополучателя.
Това неминуемо обоснова извод, че при сключването на договора кредиторът е бил наясно,
че обезпечение няма да бъде предоставено. Освен това, изхождайки от характера на
неустойката – да обезщети изправната страна за претърпените вреди, без да се налага
същите да бъдат установявани по размер, на практика от непредоставянето на обезпеченията
не може да настъпи вреда, доколкото поръчителството представлява допълнителна гаранция
за изпълнение на едно парично задължение. Вреди могат да настъпят от неизпълнението на
главното задължение на кредитополучателят да върне заетата сума. Липсата на
предоставени гаранции и обезпечения не представлява вреда, а е фактор свързан с
кредитния риск. За това непредставянето на изискваните обезпечения не може да се
санкционира с неустойка. Увеличеният кредитен риск следва да намери отражение във
възнаграждението (лихвата) по кредита, като общото възнаграждение (годишен процент на
разходите) не може да надвишава петкратния размер на законната лихва- чл. 19 ал.4 от ЗПК.
Всичко това – уговарянето на задължение за предоставяне на обезпечения, и то след
сключването на договора за кредит и предоставянето на заемната сума; санкционирането на
това неизпълнение с неустойка; начисляването на неустойката преди да е налице
неизпълнение на главното задължение и дължимостта й, независимо дали длъжникът е
изправен навежда на извода, че тази неустойка има характера на лихва. С процесната
неустоечна клауза, кредиторът се е опитал да заобиколи въведеното в Закона за
потребителския кредит ограничение на размера на годишния процент на разходите, като я е
охарактеризирал като разход свързан с кредитния риск при неизпълнение на едно акцесорно
задължение - за предоставяне на обезпечение. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди, е типичен пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е
тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В същото решение като критерии при преценката на съда дали дадена
неустоечна клауза е нищожна, поради противоречие на добрите нрави, са заложени: 1)
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на
които се обезпечава с неустойка; 2) дали изпълнението на задължението е обезпечено с
7
други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3) вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или
за незначителна негова част; 4) съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като изброяването е примерно. В този
смисъл, уговорената в чл. 11 от договора неустойка не обезпечава парично задължение, а
както бе посочено по-горе представлява цената, която кредитополучателят следва да плати
поради повишения кредитен риск за кредитополучателя. И по-горе бе изложено, че вреди от
непредоставянето на изискваните гаранции не може да има, още повече към момента на
сключване на договора (към този момент съдът дължи преценка на посочените критерии),
когато кредитополучателят не е бил в неизпълнение на главното задължение на кредитора.
Следователно клаузата в договора за кредит, на която заявителят основава процесното
вземане и с която съответно е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение е нищожна поради
противоречието й със закона. Друго вземане, за което съдът не би могъл да издаде заповед за
изпълнение е това такса в размер на 180 лв., дължима на основание договор за
предоставяне на допълнителна услуга. Видно от приложения към заявлението договор за
допълнителна услуга се касае до услуги „избягване на предсрочна изискуемост“, „възможна
промяна на погасителен план“. Съдът намира, че така уговореното възнаграждение за
„допълнителни услуги“ е свързано с дейността на кредитодателя с управлението на кредита.
Независимо дали кредитополучателят се е възползвал или не от предоставената
допълнителна услуга, същата на практика представлява предварително уговорено и
заплащано заедно с погасителната вноска възнаграждение с обезщетителен характер за
продължаването на срока на договора, на което кредитодателят няма право поради
изричната забрана на чл. 33, ал. 2 от ЗПК – кредиторът има право на обезщетение за забава в
размер на законната лихва. От друга страна, по съществото си така начислената такса
представляват разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1
и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %),
което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата
сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни по аргумент от чл.
19, ал. 5 ЗПК. Съпоставянето с размера на таксата за процесната допълнителна услуга и
начислената договорна лихва, с размера на главницата по договора за кредит обуславят
извода, че горепосоченото ограничение е превишено, поради което клаузите, с които то е
уговорено са нищожни
на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 33 от ЗПК при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба когато потребителят забави
8
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Следователно ЗПК е ограничил възможността кредиторът да събира
разходите по събиране на просрочено вземане при неизпълнение на кредитополучателя на
задълженията му по договора за кредит, до възможността да претендира обезщетение за
забава в размер не по-голям от размера на законната лихва. Кредиторът, уговаряйки клауза
за дължимост и начисляване на такса, покриваща разходите за събиране на просрочено
вземане, наред с обезщетение за забава в размер на законната лихва, същата е в пряко
противоречие с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, поради което клаузата на чл. 17 от договора
противоречи на закона и се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД. Предвид
извода на съда за нищожност на посочените клаузи за неустойки при непредставяне на
обезпечение по чл. 12, ал. 4 и чл. 17, ал. 2 от договора за заем и на клаузата за заплащане на
такса за предоставяне на допълнителна услуга за удължаване на кредита по чл. 17 от
договора и заключението на вещото лице по ССчЕ, че длъжникът е направил плащане в общ
размер на 900 лв. съдът следва да вземе предвид така извършените плащания и да извърши
преценка за действителния размер на дължимите суми по договора за кредит. След отпадане
на нищожните клаузи по договора за кредит, включително договора за допълнителна услуга,
дължими по договора за кредит са единствено предоставената по договора сума – главница
и уговорената договорна лихва. След като съпостави извършеното плащане от длъжника в
общ размер на 900 лв. с приложения погасителен план (без да взима предвид частта,
включваща неустойка) се установи, че ответницата е заплатила изцяло задължението си за
главница в размер на 400 лв. и за договорна лихва в размер на 13,32 лв. Видно от
кредитираната от съда ССчЕ с направените вноски в общ размер на 900,00 лева, е
осчетоводено плащане: платена такса удължаване на кредит в размер на 180 лева/12месеца х
15лева/ договорена неустойка в размер на 560,16 лева/12 месеца по 46,68 лева/ договорена
лихва 159,84 лева/ 12м.х 13,32 лева/. Ответницата е изплатила изцяло задължението си за
главница и договорна лихва по договора за кредит и не дължи други плащания по същия.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че неустойката е акцесорно
съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира
определена (глобално или в процент) парична сума, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат
доказвани.
В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и
обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да
санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да
възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да
противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани
като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите
нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и
препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания,
преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато
е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
9
функции.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно
значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със
закона - нищожност на договора. Следва да се отбележи, че константната практика,
формирана по повод искове, с предмет вземания за неустойка, е категорична, че съдът е
длъжен да следи служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за
съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за действителността
на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й – в този
смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение № 229
от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т. О.
В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената
клауза за неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че същата
противоречи на добрите нрави, тъй като тази уговорка между страните излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция на неустойката.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
клаузата на чл. 12, ал. 4 и чл. 17, ал. 2 от процесния договор за паричен заем обаче, е
предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да
върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на
договора, да представи обезпечение за кредитора. При преценка на тези обстоятелства и
съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK,
съдът намира, че така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна,
обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е
уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Уговорена е
компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното, като
начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка във фиксиран
размер ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение
дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение – да върне
на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на
кредитора по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и
възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е
свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. Отделно от това,
в хипотеза, в която заемателят изпълнява задълженията си за връщане на заетата сума,
кредиторът няма интерес от обезпечение на това задължение, тъй като то се изпълнява, но и
в този случай, уговорената в чл. 12, ал. 4 и чл. 17, ал. 4 неустойка за непредставяне на
обезпечение ще се дължи, макар и кредиторът реално да не търпи вреди от това и да не му е
необходимо обезпечение.
С оглед изложеното, клаузата на чл. 8 от договора между страните е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, поради което и същата не поражда права и
задължения, което изключва възникването вземане за неустойка за сумата 1609.17 лева.
Следва да се отбележи, че клаузата на чл. 12, ал. 4 и на чл. 17, ал. 4 от процесния
договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели
единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за
неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема.
Този извод се подкрепя от обстоятелството, че е изначално предвидено неустойката да
10
се кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи изпълнението й. Поради това
следва да се приеме, че уговорената неустойка не отговаря на изискването за
добросъвестност в гражданските отношения и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на заемателя и заемодателя. Налице е и неравноправност по чл. 143,
т. 5 ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна клауза, която задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. С оглед изложеното е безпредметно съдът да обсъжда дали заемателят е
изпълнил задължението за предоставяне на надлежно обезпечение по договора за заем.
Вземане за неустойка не е породено, поради нищожност на клаузата.
Ето защо плащането от заемателя на сумите, представляващи месечните погасителни
вноски /предвид разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и липсата на твърдения и възражения от
страните за наличие на различни уговорки/ е произвело погасителен ефект по отношение
на съответната част от уговорената възнаградителна лихва и главница и в никакъв случай
плащанията не е следвало да бъдат отнА.ни от заемодателя в погА.ване на нищожното
задължение за неустойка, което е несъществуващо.
Задълженията на заемателя по договора са изцяло погасени чрез плащане, което следва
кредиторът да е отнА.л единствено и само към главницата и договорната лихва.
Съдът не обсъжда наличието или липсата на настъпила предсрочна изискуемост на
задълженията по договора за заем, тъй като ищецът – заемодател не е въвел такива
твърдения. В конкретния случай съдът приема, че по делото е установено, че процесният
запис на заповед е бил издаден като обезпечение на задълженията по договора за заем, по
който е предоставена сума от 460 лв. на ответника. В случаите, в които се твърди че запис
на заповед е издаден с цел да обезпечи задължения по каузално правоотношение, то за да
възникне валидно менителнично правоотношение, следва да се установи валидно
възникнало вземане по каузално правоотношение, като погА.ване на вземането по
каузалното правоотношение задължително води до погА.ване и на обезпечаващото го
менителнично задължение.
С направените от ответника погасителни вноски на обща стойност на 900 лева
заемателят е върнал заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва и ГПР в общ
размер на 413,32 лева, като след приспадане им, се установява, че заемателят не само, че
няма непогасено задължение, но и заемодателят неоснователно е получил повече от
дължимото.
При този извод за ищеца не е налице валидно вземане по каузално правоотношение (то
е погасено чрез плащане) и съответно не съществува обезпечителното вземане по записа на
заповед. Няма съмнение, че размерът на предявените искове съответства на вземането за
неустойка и за допълнителни такси за удължаване на срока за кредита, което е нищожно. С
оглед гореизложеното съдът приема, че по делото не е установено съществяването
на непогасено вземане на ищеца към издателя на процесния запис на заповед за сумата 460
лв., поради което и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Предвид отхвърлянето на установителните искове, в ползва на всеки от
ответницата следва да бъде присъдена сумата 460, 52 лева – разноски за настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
11
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените положителни установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД от „Моят кредит“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Възраждане,
бул "Александър Стамболийски" № 55, ет. 3 срещу Г. Ц. Г., ЕГН: ********** от гр. П., кв.
„И.“, ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** за признаване за установено във
взаимоотношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 460 лева,
представляваща неизплатено задължение по запис на заповед, за което вземане е издадена
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 3133/2021 г. по описа на Районен съд Перник,
с която се обезпечават вземания произтичащи от индивидуален договор за заем №
19991/28.11.2019 г. представляващ договор за потребителски кредит съгласно ЗПК, като
сумата от 400 лв., съставлява главница изцяло усвоена от ответника, сумата от 13,32 лв.,
съставлява договорна лихва дължима на основание чл. 3, ал. 6 и 7 от договора за периода от
28.11.2019 г. до 31.12.2019 г. и сумата от 46,68 лв., съставлява неустойка дължима по чл. 12,
ал. 4 от договора.
ОСЪЖДА „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Г. Ц. Г., ЕГН:
********** от гр. П., кв. „И.“, ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 460,52 лева – разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
12