РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
първи юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9331 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от А.М.М. срещу Р.Т.В.
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ за
установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед №
464/28.01.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 894/2015 г. по описа на Районен съд –
Варна, 20 с-в, за сумата от 1500 лв., дължима по запис на заповед от
10.09.2013г. с падеж на задължението 10.12.2013г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.01.2015 г.
до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се
в исковата молба, че ответницата издала ценна книга на заповед от 10.09.2013 г.
на ищеца като поемател, като се задължила безусловно и неотменимо да заплати
сума в размер на 1500 лв., платима на предявяване. Поддържа се, че на датата на
предявяване – 10.12.2013 г. ответницата не изпълнила поетото задължение, поради
което ищецът подал в съда заявление по чл. 417 ГПК, въз основа на което е
издадена Заповед № 464/28.01.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по гр. д. № 894/2015 г. на ВРС, 20 с-в, и
изпълнителен лист № 1075/29.01.2015 г. Сочи се, че за събиране на сумите по
заповедта за изпълнение било образувано изп. д. № 114/2015 г. по описа на ЧСИ С.Я.,
рег. № 719, по което вече веднъж била връчена покана за доброволно изпълнение,
ведно с процесната заповед за изпълнение и което било прекратено по на искане
на взискателя за връщане на изпълнителния лист. С оглед на това счита, че по
новообразуваното изпълнително дело № 441/2018 г. с изпратената отново покана за
доброволно изпълнение тече единствено срок за доброволно изпълнение, но не и за
подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Моли за
уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски в заповедното и
исковото производство.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответницата Р.Т.В., чрез назначения ѝ особен представител адв. Д.А., с
който се оспорва предявеният иск. Релевирано е възражение за изтекла
погасителна давност на иска по менителницата, съгласно чл. 531, ал. 1 ТЗ.
Навежда се довод, че изискуемостта на вземането по записа на заповед е
настъпила на датата на предявяването – 10.12.2013 г. и въпреки, че е образувано
изпълнително производство пред ЧСИ, не са налице данни, че срещу нея са
извършвани изпълнителни действия. Поддържа, че изпращането на призовка за
доброволно изпълнение не прекъсва давността, съгласно разясненията в мотивите
на т. 10 от ТР № 2/2013 г. В този смисъл моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Районен съд
– Варна, 8 състав, е сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ.
Видно от
приобщеното към доказателствения материал производство по ч.гр.д. № 894/2015 г.
по описа на Районен съд – Варна, 20 с-в, ищецът е подал на 27.01.2015 г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на
което е издадена Заповед № 454/28.01.2015 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за вземане в размер на 1500
лв., дължимо по запис на заповед от 10.09.2013 г. с падеж на задължението
10.12.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 27.01.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението.
На
16.06.2020 г. е постъпило съпроводително писмо по заповедното производство от
ЧСИ З. Д., рег. № 808, към което са приложени Покана за доброволно изпълнение с
изх. № 23605/05.12.2019 г., уведомление по чл. 47 ГПК от 02.02.2020 г., справка
от Национална база данни от 19.05.2020 г., справка от Търговския регистър и
справка от ТД на НАП – гр. Варна от 26.05.2020 г., видно от които съдебният
изпълнител надлежно е изпълнил процедурата на чл. 47, ал. 3 ГПК и заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК. С
Разпореждане № 21368/18.06.2020 г. по гр.д. № 894/2015 г. на основание чл. 415,
ал. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск,
като в законоустановения едномесечен срок същият е предявил иска, предмет на
настоящото производство.
Съобразно
твърдението на ищеца, изложено в исковата молба, че заповедта за изпълнение е
била връчена на длъжника в преходен момент, с Разпореждане № 261500/24.08.2020
г. е изискана информация от ЧСИ С.Я. по образуваното изп. д. № 114/2015 г. кога
и как е връчена на длъжника поканата за доброволно изпълнение, ведно със
заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 894/2015 г. по описа на Районен съд –
Варна, 20 с-в. В отговор е постъпило писмо от 16.10.2020 г. от съдебния
изпълнител с приложени копия на покана за доброволно изпълнение с изх. №
778/23.02.2015 г., изпълнителен лист № 1075/29.01.2015 г., заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 454/28.01.2015 г. и
уведомление по чл. 47 ГПК и разписка към него от 31.03.2015 г.
Настоящият
съдебен състав намира, че с оглед представените от ЧСИ С.Я. документи,
заповедта за изпълнение не е била редовно връчена на длъжника, доколкото
длъжникът е бил търсен единствено на адрес, който не съвпада с адресната му регистрация
към тази дата, видно от служебно изготвената справка от НБД „Население“ (л. 28
от делото), поради което не са били спазени изискванията на чл. 47, ал. 3 ГПК (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.). Съгласно
действащата към датата на извършване на процесуалните действия разпоредба на
чл. 47, ал. 3 ГПК (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) когато длъжникът не се яви да получи заповедта за изпълнение в 2-седмичния
срок след залепване на уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК, заповедта за
изпълнение се връчва на настоящия или постоянния адрес на страната. На
31.03.2015 г. длъжникът е бил търсен единствено на адрес гр. В., ул. ..., а
съгласно служебно изготвената справка от НБД „Население“ от 26.03.2013 г.
длъжникът е с постоянен и настоящ адрес ***.
Следователно,
предвид липсата на редовно връчване на заповедта за изпълнение от ЧСИ С.Я., с последващото
изпращане на заповедта за изпълнение от ЧСИ З. Д. по изп. дело № 441/2018 г. не
тече само срок за доброволно изпълнение (както твърди ищецът), а в
действителност е осъществено единственото редовно връчване на заповедта за
изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В този смисъл следва да се приеме, че
са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и настоящото производство
се явява допустимо.
Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на две групи материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително
правоотношение, възникнало по запис на заповед и 2) записът на заповед да е действителен като формална правна сделка. Тези обстоятелства подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответницата е да установи заплащането на процесната сума или направеното
правопогасяващо възражение.
От
ценната книга на заповед, която представлява изпълнителното основание, въз
основа на което е издадена Заповед № 464/28.01.2015 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
894/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, 20 с-в, се установява, че тя
удостоверява действително поето менителнично задължение. Записът на заповед е
действителен, тъй като в този документ са обективирани всички изискуеми от
закона клаузи (реквизити) – изразът „запис на заповед” се съдържа както в
заглавието на акта, така и в неговия текст; безусловно обещание за плащане на
определена сума – 1500 лв.; падеж – на определен ден 10.12.2013 г.); място на
плащане – гр. Варна; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва
да се плати – А.М.М.; дата и място на издаване – гр. Варна, 10.09.2013 г. и
подпис на издателя – Р.Т.В.. Установява се, че е възникнала изпълнителната сила на този менителничен
ефект, тъй като падежът е уговорен на определен ден – на 10.12.2013 г., поради което не е било необходимо да бъде
предявяван на длъжника за плащане. Следва
да се изясни, че използваната от издателя на ефекта формулировка в текста на
документа „се задължавам срещу предявяване на този запис на заповед да платя“
не е относима към уговаряне падеж „на предявяване“ по смисъла на чл. 486, ал.
1, т.1 ТЗ, а към „предявяване за плащане“ по смисъла на т. 3 на ТР №
1/28.12.2005 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, което разграничава
значението на понятията именно в хипотезата на запис на заповед с определен
падеж. Представянето (предявяването) за плащане има функцията на покана за
изпълнение на иначе изискуемо с оглед настъпилия падеж по ефекта менителнично
задължение. То не е условие за настъпване на самата изискуемост (освен при
падеж „на предявяване“), а представлява необходимото съдействие от кредитора за
изпълнение на задължението. Следователно, формалната редовност на менителничния
ефект не е опорочена и същият не съдържа два начина на определяне на падежа. В
този смисъл – Решение № 246 от 15.01.2015 г. по т.д. № 2879/2013 г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 148/15.11.2017
г. по т.д. № 61/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 105/23.10.2012 г. по т. д. № 515/2011 г. на ВКС, ТК, I
т.о. и др.
От страна
на ответницата не са наведени твърдения, респ. не са представени и
доказателства, за заплащането на процесното задължение по менителничния ефект. Поради
което съдът следва да разгледа релевираното от особения представител на
ответника възражение за изтекла погасителна давност на вземането по процесния
запис на заповед.
Новият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването
на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК.
При издаването на заповед за незабавно изпълнение на основанията,
посочени в чл. 417
ГПК, едновременно със заповедта се издава и изпълнителен лист (чл. 418 ГПК).
Заповедта за изпълнение в този случай се връчва на длъжника от съдебния
изпълнител, след образуване на изпълнително дело (чл. 418, ал. 5 ГПК) по
почин на кредитора. Следователно, времето от момента на издаване на заповед за
незабавно изпълнение ведно с изпълнителен лист до предприемане на действия по
връчването ѝ на длъжника зависи от волята на кредитора. Ето защо правилото, че
погасителната давност се прекъсва с предявяване на иска за съществуване на
вземането, но към минал момент - този на подаване на заявлението, ако искът е
предявен в срока по чл. 415 ГПК, съгласно прогласеното в чл.422, ал. 1 ГПК
обратно действие на исковата молба, може да важи безусловно само за заповедите,
издадени по чл. 411 ал. 3 ГПК. В случаите по чл. 418 ГПК бездействието на
кредитора да предприеме действия за връчване на заповедта чрез съдебния
изпълнител, с което да започне да тече както срокът на длъжника за възражение
по чл. 414
ГПК, така и срокът на кредитора за предявяване на иска по чл. 415 ГПК, следва да бъде
зачетено в производството по чл. 422 ГПК като факт с правно значение по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК. Указанията в т. 9 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съгласно които давността относно вземането се
прекъсва, считано от момента на подаване на заявлението, ако са спазени
условията на чл. 422, ал. 1 ГПК, се съотнасят към хипотезата на издадена заповед за изпълнение по
чл. 418
ГПК само когато такова изпълнение е предприето в рамките на разумния срок,
съответстващ на постановената от съда незабавност на изпълнението. Ако заявлението по чл. 417 ГПК е уважено, но въпреки
това кредиторът бездейства и по този начин препятства осъществяване в пълнота
на фактическия състав на заповедното производство и стабилизирането на
заповедта, то тогава се касае именно за бездействие по смисъла на т.10 от ТР №
2 от 26.06.2015 г., което не може да има за последица прекъсването на
давността. (В този смисъл – Решение №118/12.12.2019 г. по дело №
2288/2018 г. на ВКС, II т.о.)
Заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, по която е
постановено незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист, съгласно чл. 418 ГПК, се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има
постановено решение по установителен иск по чл. 422 ГПК, се формира сила на
пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е
приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Правните последици на акта по чл. 417 ГПК не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради
което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с
давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство (3
години – арг. чл. 531, ал. 1 ТЗ), като разпоредбата на чл. 117, ал.
2 ЗЗД не намира приложение.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения,
дадени в т. т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно с
предприемането на всяко изпълнително действие и започва да тече нова давност, а
не се спира давността.
В
конкретния случай падежът на записа на заповед е настъпил на 10.12.2013 г.,
като вземането се погасява с тригодишнен давностен срок, съгласно чл. 531, ал.
1 ГПК. Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са издадени на 28.01.2015
г. и по молба на заявителя от 06.02.2015 г. е образувано изп. дело № 114/2015
г. по описа на ЧСИ С.Я.. Както бе изяснено по-горе, в това изпълнително
производство заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника.
Видно от
материалите по приложеното изпълнително дело, последното изпълнително действие,
което прекъсва давността относно процесното вземане, е насочването на
изпълнението чрез налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на
07.04.2015 г., съгласно запорно съобщение с изх. № 1557/31.03.2015 г. с
пощенско клеймо от 07.04.2015 г. Следователно, с това изпълнително действие е
прекъсната давността и на основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД е започнала да тече нова
давност, като поради бездействието на кредитора в тригодишния срок след това е
изтекла на 07.04.2018 г. В този период взискателят не е искал и съответно не са
били извършвани от съдебния изпълнител изпълнителни действия. На 11.05.2018 г.
с молба, депозирана пред ЧСИ С.Я., взискателят е поискал да му бъде върнат
оригиналът на изпълнителния лист. Последващи евентуално извършени изпълнителни
действия след 07.04.2018 г. (включително по изп. дело № 441/2018 г. по описа на
ЧСИ З. Д., за които и липсват доказателства по делото) са без правно значение, тъй
като давността за вземането на ответника е била изтекла и същото е погасено. След
повече от три години от издаването на заповедта за изпълнение от 28.01.2015 г.
е образувано изпълнително дело № 441/2018 г. по описа на ЧСИ З. Д., по което
едва на 17.02.2020 г. заповедта е надлежно връчена на длъжника
При така
констатираните обстоятелства и гореизложените правни съображения настоящият
съдебен състав намира за основателно наведеното от ответницата възражение за
изтекла погасителна давност на вземането на ищеца по процесния запис на заповед.
Тригодишната давност относно вземането е изтекла на 07.04.2018 г., а
предприемането на действия по образуването на ново изпълнително производство и
връчване на заповедта на длъжника е станало повече от три години след
издаването ѝ, т.е. при наличие на бездействие на кредитора в посочения
период. В тази хипотеза, макар исковата молба за
установяване съществуването на вземането да е предявена в срока по чл. 415 ГПК, тя не може да
прекъсне вече изтеклата погасителна давност. Погасяването на вземането, предмет
на заповедта за незабавно изпълнение от 28.01.2015 г., в периода преди образуването на изпълнителното производство, в което е връчена заповедта, съставлява факт с
правно значение, чието съобразяване води до извод за несъществуване на спорното
вземане.
В този
смисъл предявеният установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ за
установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед №
464/28.01.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 894/2015 г. по описа на Районен съд –
Варна, 20 с-в, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.М., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу Р.Т.В., ЕГН **********, с адрес ***, установителен иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ за установяване
съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 464/28.01.2015
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 894/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, 20 с-в, за
сумата от 1500 лв., дължима по запис на заповед от 10.09.2013г. с падеж на
задължението 10.12.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 27.01.2015 г. до окончателното изплащане
на задължението.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: