РЕШЕНИЕ
№ 5035
гр. София, 22.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110112565 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „*****“ ЕАД, с която срещу С. Б. Й.
по реда на чл.422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 99, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуване вземане в размер на сумата от 2 084,27 лева - главница, ведно със
законна лихва от 01.06.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 315,38 лева -
възнаградителна лихва за периода от 05.01.2021г. до 05.05.2021 г., сумата от 265,45
лева - обезщетение за забава (мораторна неустойка) за периода от 05.01.2021г. до
11.05.2021 г., които вземания са били прехвърлени на ищеца с договор за цесия и за
които по ч.гр.д. № 30954/2021 г. по описа на СРС, 41 с-в е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.
Ищецът твърди, че ответникът е страна по договор за отпускане на банков
потребителски кредит №*****/29.05.2020 г., сключен с „*****“ ЕАД, съгласно който й
е била предоставена в заем сумата 3428,27 лева, която е била усвоена. Съгласно
договора ГЛП е бил уговорен в размер на 58,66 %, като в случай на просрочение се
дължала лихва за забава в размер на законната, начислена върху просрочената
главница за периода на забавата. Сумата следвало да се върне на равни месечни
вноски в периода 05.09.2020 г. – 05.05.2021 г. С договор за цесия от 30.11.2022 г. и
Приложение № 1 към него вземанията са били прехвърлени от банката в полза на
***** ООД, което от своя страна ги прехвърлило на ищеца с договор за цесия от
18.10.2023 и Приложение № 1 към него. До ответника са били изпратени
уведомителни писма за прехвърлянето. Поддържа, че ответникът следва да се счита
уведомен за прехвърлянията на вземанията с връчване на препис от исковата молба
съгласно съдебна практика, на която се позовава. Моли за уважаване на исковете и за
1
присъждане на разноски
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, оспорва исковете
с отговор, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, като намира същите за недопустими и
неоснователни. Оспорва по делото да е установено, че по силата на договор за цесия
вземанията са били прехвърлени на ищеца. Освен това цесиите не са й е били
надлежно съобщени и не са породили действие спрямо нея. Оспорва да е получила
заемната сума по договора за кредит. Счита, че са налице нищожни и неравноправни
клаузи в договора за кредит. Моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становищата на страните, относимите норми на закона и релевантната съдебна
практика, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
С оглед твърденията на страните, релевирани в производството, съдът приема,
че е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 99, вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на
договора за потребителски банков кредит е предоставил на ответника сума в
претендирания размер, че същият е усвоен от ответника и за последния е възникнало
задължение за връщане на претендираната сума, ведно с възнаградителна лихва в
договорения размер, че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата
съгласно уговореното с договора за кредит, дължимостта и размера на лихва за забава,
че вземанията, произтичащи от договора за кредит са валидно прехвърлени с договори
за цесия и Приложения към същите, че длъжникът е уведомен за прехвърлянето.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи,
че е уговорена с валидна клауза дължимостта на неустойка за забава в размер на
процесната сума.
При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК и с оглед разрешенията, дадени с Тълкувателно
решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. №1/2020 г. с доклада по делото съдът е указал на
страните, че следи служебно за нищожност на договорите, от които се твърди да
произтичат процесните вземания, поради противоречие на същите с императивни
норми на закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави,
както и за наличието на неравноправни клаузи, доколкото договорът е сключен с
потребител.
По делото като доказателство е приет договор за потребителски кредит №
***** от 29.05.2020 г., сключен между ответника и „*****“ ЕАД със срок до
05.05.2021 г. за сумата в размер на 3428,27 лв.при ГЛП 58,66 % и ГПР 47,47 %.
Потребителят се е задължил да върне предоставената му в заем сума на 9 вноски, като
заплати възнаградителна лихва на кредитора си в размер на 891,10 лева.
Приет по делото е договор за продажба на вземания (цесия) от 30.11.2022 г.,
сключен между банката кредитор и „*****“ ООД и Приложение № 1 към същия,
съгласно което е прехвърлено вземане към ответника в размер на 3208,11 лева.
Приет е и договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.10.2023
г., сключен между ищеца и цесионера по предходния договор, съгласно който е
прехвърлено вземането към ответника в размер на 3208,11 лева.
Съгласно представените по делото пълномощни цедентите са упълномощили
2
цесионерите да уведомят длъжниците за прехвърлянето на вземанията по реда на чл.
99, ал. 3 ЗЗД.
Представеното по делото уведомително писмо до ответника за двете цесии не
се установява да й е било връчено или да е направен опит за това от страна на ищеца,
противно на заявените в настоящото производство твърдения.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция е изслушано и е прието
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което настоящият съставна съда
кредитира като обективно и компетентно дадено от лице, притежаващо необходимите
специални знания и професионален опит. Въз основа на същото и доколкото
ответникът потребител се представлява в настоящото производство от особен
представител, съдът приема за доказано, заемната сума е била преведена по банкова
сметка на ответника на 29.05.2020 г. с основание „усвояване на кредит“. В изпълнение
на задълженията си по договора ответницата е погасила сума в общ размер на 1969,45
лева в периода 09.09.2020 г. – 16.12.2021 г., като сумата 19,90 лева е била изплатена
след издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист в предшестващото
настоящото заповедно производство. Със заплатените суми са били погасени главница
в размер на 1344 лева, договорна лихва в размер на 575,72 лева и наказателна лихва в
размер на 49,73 лева. Към датата на подаване на заявлението вещото лице е посочило,
че дължими са били сумите: 2084,27 лева – главница, 315,38 лева – договорна лихва,
37,14 лева – лихва за забава в размер на законната, начислявана върху просрочената
главница за периода 11.05.2021 г. насетне.
По задачите на съда вещото лице е дало заключение, че ГЛП е в размер на
58,66 %, а ГПР е в размер на 77,31 %. Към 29.05.2020 г. (датата на сключване на
договора ОЛП е възлизал на 0,0 %, а размерът на законната лихва е в размер на
10.00 %.
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1
начин. Неспазването на което и да е от тях, според императивната норма на чл. 22
ЗПК, води до недействителност на договора за потребителски кредит.
В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията,
посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 58,66 %,
като не е предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран, и
общата сума, дължима от потребителя по кредита, изчислена към момента на
сключване на договора, посочен е и годишният процент на разходите, като прави
впечатление, че същият е число по-малко от ГЛП, а именно 47,47 %. Изготвен е и
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК.
Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съображенията за
това са следните:
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
3
от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният
процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1,
като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания. Съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление
на Министерския съвет на Република България. В случая това означава, че
максималният ГПР по процесния договор за кредит би следвало да е в размер на 50 %,
а съгласно заключението на вещото лице същият възлиза на 77,31 %. Следователно и
посоченият в договора размер не отразява действителния такъв.
Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието "общи
разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които
потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на
кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати
на кредитора. Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът
разполага с възможността да контролира неравноправния характер при определяне на
годишния процент на разходите, дори при законово установената граница. Липсата на
реално посочване на разходите в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие
с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Повеждащото оповестяване на
това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока
степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК.
Дори да се приеме, че констатираният порок не би обусловил изначална
недействителност на договора, съдът следва да акцентира на размера на приложимия
по договорното правоотношение ГЛП, а именно 58,66 %, т.е. надвишаващ пет пъти
законната лихва към момента на сключването на договора, надвишаващ и максимално
допустимия праг на ГПР. Следователно и доколкото възнаградителната лихва по
дефиниция участва при формирането на ГПР, то и уговорката относно размера й, също
се явява в противоречие с императивната норма на чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК,
доколкото надвишава 5 пъти размера на законната лихва към м.май 2020 г.
Следва да се даде отговор на въпроса дали след премахване на нищожната
клауза, предвиждаща задължение на потребителя за заплащане на договорна лихва,
договорът може да бъде запазен, респ. дали е приложимо правилото на чл. 23 ЗПК.
Договорът за потребителски кредит, попадащ под режима на ЗПК, е двустранен
и възмезден договор. Клаузата за възнаградителната лихва /печалбата на търговеца от
сделката/ по договора е съществен елемент от неговото съдържание. Премахването й
несъмнено би променило възмездния му характер, поради което и извод, че такъв
договор би се сключил и без да е уговорено възнаграждение за търговеца, не може да
се направи. Съглашението за възнаградителна лихва по договор не може да бъде
заместено от повелителни норми на закона, защото такива не са въведени от
законодателя, в т.ч. съдът не намира основание да замести тази клауза с разпоредбата
на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. Ето защо и по мнение на настоящия състав на
първоинстанционния съд нищожността на клаузата от договора, уговаряща размер на
възнаградителната лихва, води до нищожност на договора в неговата цялост, с оглед
което и въз основа на договора кредитополучателя дължи само чистата стойност на
кредита.
Съгласно трайната вече практиката на ВКС, а именно решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, ІV г. о., както и решение № 60186 от
28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, І т. о., договорът за потребителски кредит
е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
4
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките,
чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл.
422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.
По легитимацията на ищеца като кредитор на вземанията, произтичащи от
договора за кредит и по възраженията на ответника в тази насока, съдът намира
следното:
По делото са представени договорите за цесия, с които вземанията,
произтичащи от договора за кредит, страна по който е ответницата, са били надлежно
прехвърлени на ищеца. Не могат да бъдат споделени възраженията на ответника за
нищожност на този договор, нито че същият поради друга причина не е породил
правния си ефект. От една страна, ответницата се явява трето за това правоотношение
лице, което не установява наличие на легитимен интерес да иска съдът (макар и по
възражение) да се произнесе по въпроса за нищожността на договора за цесия. От
друга страна, прехвърлянето на вземанията е било надлежно съобщено на длъжника по
реда на чл. 99, ал. 3 ГПК от предишния кредитор чрез връчване на уведомление в хода
на настоящото производство, който факт съдът съобразява по реда на чл. 235, ал. 3
ГПК. Още, че с Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.,
ТК, е утвърдено схващането, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4
ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
На последно място и във връзка с легитимацията на цесионера като ищец в
производството, следва да се реферира към разрешението, дадено с т. 10б на
Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013 г.на ОСГТК, ВКС, съгласно
което искът би могъл да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл.415,
ал.1 ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на
съда на цедента, както е сторено в случая.
По изхода от спора:
В случая ответникът е получил сумата в размер на 3428,27 лева, като
задължението му е било частично погасено преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – била е заплатена сумата 1949,55 лева. Следователно и
искът за главница следва да се уважи за сумата 1478,72 лева и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер, както и следва да се отхвърлят останалите
претенции на ищеца. Не следва да се присъжда и законна лихва за забава върху
главницата (така решение № 129/30.07.2024г. по т.д. № 630/2023г. по описа на ВКС).
За пълнота на изложението и във връзка с установеното от ССчЕ, че след
подаване на заявлението, е била погасена още и сумата 19,90 лева, предвид
основанието, отразено при плащанията, съдът приема, че същите са били погасени в
хода на принудителното изпълнение по изп.д. № ***** г. по описа на ЧСИ *****, рег.
№ *****. Съгласно т. 9 от ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в производството по
5
чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. Ето защо и тези плащания ще бъдат съобразени от съдебния изпълнител в хода
на изпълнителното производство.
Относно разноските:
При този изход от спора право на разноски възниква и за двете страни
съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът е извършил разноски, както следва: 80,07 лева – за заплатени държавни
такси, 800 лева – депозити за заплатени депозити за особен представител и за вещо
лице, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъди сумата 541,85 лева.
За заповедното производство на ищецът има право на разноски в размер на
сумата 57,17 лева от общо сторени 103,30 лева.
Ответникът е представляван от особен представител и не е извършил разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по иска, предявен по реда на чл. 415, вр. чл.
422, ал. 1 ГПК от „*****“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: *****, в
качеството му на частен правоприемник на „*****“ ЕАД по силата на договори за
цесия от 30.11.2022 г. и от 18.10.2023 г., срещу С. Б. Й., ЕГН **********, с адрес по
делото: *****, че С. Б. Й. дължи на „*****“ ЕАД на основание чл. 23 ЗПК, вр. чл. 99
ЗЗД сумата 1478,72 лева, представляваща непогасен остатък от чистата стойност на
кредита, предоставен й във връзка с договор за потребителски кредит №
*****/29.05.2020 г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК № 1456/10.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 30954/2021 г. по
описа на СРС, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9
ЗПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК от „ *****“
ЕАД, със седалище и адрес на управление: *****, в качеството му на частен
правоприемник на „*****“ ЕАД по силата на договори за цесия от 30.11.2022 г. и от
18.10.2023 г., срещу С. Б. Й., ЕГН **********, с адрес по делото:*****, за следните
суми: за сумата над 1478,72 лева до сумата 2084,27 лева, представляваща главница,
сумата 315,38 лева, представляваща договорна лихва за периода 05.01.2021 г. –
05.05.2021 г., сумата 265,45 лева, представляваща мораторна неустойка за периода
05.01.2021 г. - 11.05.2021 г.; както и искането за лихва за забава върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (01.06.2021 г.) до
плащането, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК № 1456/10.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 30954/2021 г. по описа на
6
СРС, 41 състав.
ОСЪЖДА срещу С. Б. Й., ЕГН **********, с адрес по делото: *****, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „ *****“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: *****, сумата 541,85 лева, представляваща разноски в исковото
производство и сумата 57,17 лева, представляваща разноски в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7