РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 20.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1142
по описа за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване
искове от Д., ЕГН **********
с адрес ***, чрез процесуалния си представител адв. Й.Й., срещу „МПК – Плевен“ ЕООД ЕИК *********, с адрес на
управление *** обективно
кумулативно съединени искове
с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 150 000 лева – частичен иск от
иск в размер на 200 000 лева, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпила трудова
злополука, ведно със законната лихва,
считано от датата на трудовата злополука - 15.09.2016
г. до окончателното изплащане на вземането.
В
обстоятелствената част на исковата молба се излага, че ищецът бил в трудово
правоотношение с ответника, при когото работил съгласно трудов договор №
00000208 от 12.09.2016 г. на длъжността „шлосер”. Сочи се, че на 15.09.2016 г.
около 9.00 ч. ищецът е работил с двама свои колеги в цех „Метални конструкции”,
находящ се на адреса на управление на дружеството – ответник, като по време на
разтоварване с кран на три метални греди, намиращи се в транспортна количка-
операция, при която той е бил на пулта за управление, „щипката” на крана
(приспособление, което се окачва на неговата кука) закача една от металните греди,
която от своя страна бута останалите две греди, които паднали и затиснали
ходилото на десния му крак. Излага, че за инцидента е подадена декларация за
трудова злополука пред ТП на НОИ София област под № В – 1362/17.09.2016 г., въз
основа на който е изготвен протокол за резултати от извършено разследване на
злополуката № 5103-14-27/04.10.2016 г. и е издадено разпореждане №
5104-14-57/05.10.2016 г. на ТП на НОИ - Плевен, с което злополуката е приета за
трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Твърди се, че след злополуката, ищецът е откаран в
Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Д-р Георги Странски”, където
е приет за лечение с диагноза: „конквасацио педис декстра (смачкване на дясното
ходило). Излага се, че при постъпването му лекуващите лекари са констатирали
като обективно състояние: „деформация по средната част на метатарзалните кости
на дясно ходило, пунктиформени рани от дорзално и напречна рана от плантарно
ангажираща разстоянието от II V лъч“, както и умерено кървене. Описва се, че
ищецът е подготвен незабавно за оперативно лечение и на същата дата е претърпял
перативна интервенция, състояща се в: щателна хирургическа обработка на раните,
дебридман, алиниране на фрактурираните кости и фиксация с Киршнерови игл Сочи
се, че след извършване на операцията ищецът е останал за наблюдение в болницата
до 30.09.2016 г. когато е изписан с препоръка за поставяне на превръзки с
йодасепт солуцио през 3 дни, медикаментозно лечение, продължаване на
антикоагулантната профилактика и придвижване с помощни средства, както и за
консултативни прегледи в рамките на един месец. Твърди се, че няколко дни след
изписването си ищецът е прегледан от съдов хирург, който установил некроза на
всички пръсти на ходилото и след консултация с ортопед е насочен за оперативно
лечение, като на 04.10.2016 г. е приет в МБАЛ „Авис - Медика” ООД, където на
същата дата е претърпял нова оперативна интервенция, при която е извършена
ампутация през средата на дясното стъпало и е отстранена цялата негова предна
част, включваща всичките пръст Излага се, че ищецът е изписан на 09.10.2016 г.
с препоръки за поставяне на превръзки през 3 дни, снемане на конците на 20-тия
ден, придвижване с помощни средства за период от 60 дни, както и за
антитромбозна профилактика със зибор и агапулин, назначени са и контролни
прегледи на 15-тия и 30-тия постоперативни дн Твърди се, че причинените травми
и последвалото лечение причиняват на ищеца постоянни и силни болки и страдания,
както непосредствено след инцидента, така и през целия възстановителен период.
Излага се, че той постоянно приема болкоуспокояващи, често се буди през нощта
от болка, не може да спи, както и, че периодичната смяна на превръзките е доста
мъчителна и свързана с болки процедура. Сочи се, че ищецът отделно от това е
търпял и неудобства в бита, тъй като около 1 месец бил изцяло на легло, време
през което неговите родителите са се грижили за него и му помагали за хранене,
обличане, ставане, сядане, придвижване до тоалетна и т.н. Излага се, че ищецът
е напълно безпомощен в ежедневието си и не може да извършва и най- елементарни
дейности без помощта на близките си, като опитите му да се раздвижва са
започнали след 1-вия месец. Твърди се, че към настоящия момент ищецът още не е
възстановен, чувства тъпа болка в областта на ампутацията, особено при смяна на времето, както и, че кракът му не е
пълноценен, няма сигурност и стабилност. Сочи се, че пострадалият е приел
особено мъчително случилото се, тъй като преди злополуката е бил физически
активен, обичал да играе волейбол с приятели, карал е и велосипед. Излага се,
че случилото се го депресирало много, изпитвал голям дискомфорт, поради
постоянната загуба на равновесие при ходене, като към момента все още нямал
стабилност и ходил единствено с високи, укрепващи глезена обувки, за да
стабилизира крака, като продължавал да куца. Сочи се, че ищецът изживявал
претърпяната злополука и последиците от нея изключително негативно и в
емоционален план, като по време на възстановяването си изцяло е преустановил
социалните си контакти, тъй като се притеснявал се от външния си вид и намирал
крака си за особено отблъскващ. Сочи се, че тъй като не можел да работи и да
изкарва пари се чувствал се изцяло безпомощен и в тежест на близките с Твърди
се, че ищецът не е обезщетяван във връзка с настъпилата трудова злополука,
поради което за него е възникнал правен интерес от иск срещу работодателя.
Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
В
проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца моли съда да
уважи предявения иск. Счита, че от
събраните по делото доказателства се е установило по несъмнен начин, че в
негова полза е възникнало претендираното право на обезщетение. При определяне
размера на същия моли съда да вземе предвид събраните по делото доказателства.
Твърди и, че не е налице сочената от ответника груба небрежност от страна на
ищеца. Излага, че ищецът, с оглед на длъжността, която е заемал е могъл да си
дава сметка за потенциални рискове и опасностите, свързани с неговата професия,
а не с всички потенциални рискове, на които е бил изложен в предприятието.
Твърди, че по делото не са се събрали доказателства работодателят да е изградил
система, която да предпазва и работници,
които се обучават какъвто е бил и ищецът. Навежда доводи, че квалифицираната
форма на груба небрежност не може да се приложи спрямо необучени лица.
В дадения от
съда срок ответника по делото е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че
депозираният частичен иск е допустим, но неоснователен. Излага, че изключителна вина за настъпилата
злополука има ищеца, който бил нарушил задължителните за спазване правила за
здраве и безопасност, тъй като напуснал
работното си място и е започнал да извършва дейност за която нито е нает, нито
му е възложена. Сочи, че действително
между страните е възникнало трудово правоотношение, както и, че в изготвения и
подписан договор работника е удостоверил, че е запознат с правилника за
вътрешния трудов ред и вътрешните правила за работната заплата, положен е
подпис и за връчване на трудовия договор, длъжностната характеристика и
заверено удостоверение от ТД на НАП, с уведомление по чл. 62 от КТ. Излага, че
същия е постъпил на работа на 12.09.2016 г. като по заповед на Директора на
завода Д.Р. е бил прикрепен за обучение към С.Й.А. и В.О.М., с указание да бъде
обучен как да се асемблират детайли, възли и елементи на изработваната в
момента метална конструкция. Твърди, че
не му е била поставяна самостоятелна работа за изпълнение, нито му е било
нареждано да изпълнява други служебни работи, освен тези за които е нает на
работа. Сочи, че ищецът има трудов опит като работник в производствено
предприятие, но изработването на метални елементи съгл. конструктивни чертежи
изисква и минимално обучение в тънкостите на работата от по - опитните работниц
Твърди, че при постъпването му на работа са му връчени всички изискуеми по
закон документи и уведомления, в това число - длъжностна характеристика, в
която подробно е описана длъжността и изискванията и отговорностите за нея,
която е приета от работника. Сочи, че за факта, че се е запознал със същата
ищецът е подписал нарочна декларация. Твърди се, че на ищеца е проведен и начален инструктаж, при протичането на
който същият е инструктиран съгласно законовите изисквания, като във връзка с
конкретната длъжност същия е
инструктиран изрично с изискванията на безопасност и здраве при работа отнасяща
се да технологичния процес, машините и приспособленията, с които ще работи
конкретно. Сочи се и, че ищецът е запознат и с инструкциите за безопасна работа
с повдигателни съоръжения, сапани и въжета, лапи за повдигане, вериги, куки,
полиестерни и текстилни сапани, греди за повдигане; общите изисквания за
безопасност и експлоатация на енергийните уреди и съоръжения на територията на
„МПК- Плевен”ЕООД; съществуващите опасности и рискове за здравето; знаци и
сигнали за безопасност; Конкретни разпоредителни разпоредби на територията на
„МПК-Плевен”ЕООД. Излага се, че провеждането на инструктажа е удостоверено с
декларация, подписана от ищеца, както и, че впоследствие същия е вписан и в
книгата за начален инструктаж под № 262 от 12.09.2016г., Излага се, че на ищеца е направена и
съответната застраховка”Трудова злополука” в ЗАД „ Булстрад Виена Иншуърънс
Груп”. Твърди се, че от страна на работодателя са изпълнени всички изисквания
както на закона, така и допълнителни такива по съответните стандарти, за
информираност на работниците за рисковете при работа, за мерките за безопасност,
за работата с машините и за всички възможни опасности , които могат да се
предвидят от работодателя с цел недопускане увреда на живота и здравето на
работещи в предприятието. Описва се, че в деня на злополуката ищецът самоволно
е напуснал работното си място и е взел управлението на пулта на крана от С.Й.А.,
за да разтоварва продукция, без това да му е нареждано от никого. Твърди се, че работната група към която
е бил прикрепен е с конкретното работно
място под естакадата на цеха, намираща се пред производственото хале, която се
обслужва от кран с кранист и работниците нямат достъп до повдигателни
съоръжения. Сочи се, че до деня на инцидента ( от общо двата работни дни ,
които е имал) на ищеца не е възлагана изобщо конкретна работа, до преценка че
може да се справи сам. Излага се, че последният е настоял пред С. А., че може
да се справи и му е неудобно те да работят, а той да сед Твърди се, че поведението на ищеца в деня на
злополуката е проява на груба небрежност и самонадеяност изразяваща се в
погазване на правилата за вътрешния трудов ред. Излага се, че с поведението си
ищеца е застрашил и здравето и безопасността и на останалите присъстващи
работници, тъй-като събаряйки гредите, същите е могло да затиснат и други
работниц Сочи се, че механизмът на
причиняване на злополуката е резултат от поредица нарушения извършени от ищеца
и изразяващи се в следните действия: при транспортиране на готов елемент
на 15.09.2016 г. Д. не е спазил изискването товарът да е повдигнат на височина
не по-малко от 50см. над издадените греди, за да има възможност за пренасянето
му през товарите без закачане; не е спазена забраната при повдигане и спускане
на товари, операторът да не е в непосредствена близост до стени, колони,
складирани материали; управлявал е крана през 3 бр. складирани греди от
далечната страна на товара; не е спазил изискванията за безопасна работа със
съоръжението и станал причина за тежък производствен инцидент, довел и до
увреда на здравето му. Поради изложеното счита, че работникът е допринесъл за
вредоносния резултат, като е допуснал груба небрежност, поради което прави и
възражение за съпричиняване на вредата.
Твърди, че липсват данни да протичане на възстановяването при твърдените
от ищеца непоносими болки и страдания, съответно безпомощност при ежедневните
операции като сядане, ставане, обличане, събличане, хранене и придвижване до
тоалетната за период от един месец и повече. Сочи се, че в почти всички
изброени нормално човек си служи с ръцете с Излага, че не са представени
доказателства за вземането на силни болкоуспокояващи лекарства, чието изписване
обикновено е резултат от специфични рецепт Сочи и, че липсват доказателства и
за закупувани лекарства поначало, както и доколко е изпълнил препоръките на
лекарите за приема им понастоящем. Твърди, че освен бланкетното посочване в
исковата молба на търпени постоянни и силни болки и страдания за доказването им
не са приложени никакви доказателства, при положение, че се касае за обективно
физическо състояние, което успешно се преодолява с приемането на медицински
медикаменти - лекарства. Счита, че не са представени и доказателства в подкрепа
на твърдението, че ищецът не може ищеца да играе любимите си спортове. Сочи и,
че не отговаря на истината твърдението, че към момента на предявяване на
исковата молба ищецът не се е възстановил и няма стабилност при ходене,
тъй-като същият лично през последните 3 месеца е носел в предприятието -
ответник болничните си листове и ги е предавал в ТРЗ отдел, намиращ се на втория етаж и изискващ качване по стълбите.
Твърди, че при тези посещения ищецът не само не носел патерици и/или бастуни,
но не и бил придружаван от никого и се придвижвал с лекота и без чужда помощ,
на което обстоятелство са свидетели повече от 50 души работниц Поради изложеното счита, че искът е
неоснователен и недоказан, поради което моли съда да го отхвърл Алтернативно,
ако се присъди обезщетение за неимуществени вреди, моли същото да бъде намалено, като се приеме,
че работникът е допринесъл за вредоносния резултат като е допуснал груба
небрежност. Моли съда да отхвърли претенцията за присъждане на законната лихва
от деня на увреждането. Ако се присъжда такава, то моли тя да е от деня,
следващ този, в който са получили исковата молба, тъй като тя изпълнява
функцията на покана за изпълнение при липса на доказателство по делото за
получена такава покана в по-ранен момент- чл. 84, ал.2, вр.с ал.1 , вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Прави се и възражение за прихващане със следните суми: сума
в размер на 1000 лева, дадени на 09.10.2016 г. на майката на ищеца, както и
дадените в последствие от дружеството ответник суми избор на екип в размер на
200 лева.
В проведеното по делото
о.с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения
иск. В условията на евентуалност моли съда, ако уважи иска, доколкото
отговорността на работодателя е обективна и безвиновна да определи справедливо
обезщетение в размер на около 10 000 лева. Твърди, че от събраните по
делото доказателства се е установило, че въпреки причинената травма лечението
на ищеца е протекло без усложнения, леко и спокойно, раната е заздравяла адекватно
и нормално. Навеждат се подробни доводи, относно наличието на груба небрежност
от страна на ищеца, доколкото същият е тръгнал да изпълнява работа, която не му
е разпоредена и вменена, поради което с действията си е създал опасност за
живата и здравето на др. работниц Счита,
че ищецът е допринесъл със 70% за допринесъл за настъпването на трудовата
злополука. Прави възражение за прихващане с платените на ищеца суми в размер на
1200 лева. В нарочни писмени бележки твърди, че по делото не са се събрали
доказателства, от които да се установи, че злополуката е настъпила при или по повод изпълнение на задълженията,
тъй като на работника не са възлагани никакви трудови задачи, тъй като бил
прикрепен към др. работници с цел да се обучава. Твърди, че действията на ищеца са поредица от
нарушаване на правилата за БЗУТ в дружеството, започващи от самоволното
напускане на работното място, преминаващи в работа, която не му е възложена, и
за която не е имал знания, но е счел, че притежава такива и, че ще се справи,
завършващи с производствен инцидент, довел до увреда на здравето му. Навежда
подробни съображения относно неоснователността на претендираните вреди и
относно съпричиняването от страна на ищеца. Претендира и присъждане на разноск
Конституираното по
делото трето лице – помагач на страната на ответника – ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ АД в нарочна писмена
молба оспорват предявения частичен иск. Счита, че претендираното обезщетение е
прекомерно. Поддържат изложеното от ответника. Твърди се, че ищецът е проявил
груба небрежност, както и, че не е спазил правилата за безопасност на труда,
като по този начин е налице изключение от раздел ІХ „Общи изключения“ т.10 от
ОУ по задължителната застраховка трудова злополука. Оспорва и наличието на валидно
застрахователно обезщетение между него и ответника, като навежда пространни
доводи в тази насока. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
В проведеното по делото
о.с.з. третото лице – помагач не изпраща
представител.
СЪДЪТ, като взе предвид молбата и
ангажираните с нея доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от приложения по
делото трудов договор № 208 от 12.09.2016 г., че ищецът е започнал работа при
ответника на длъжността „шлосер“, с място на работа „производствен цех“.
Установява
се от приложената декларация за трудова злополука с вх. № 5101-14-57 от
17.09.2016 г., че ответникът е декларирал настъпилата злополука с ищеца станала
на 15.09.2016 г. в производствен цех в ***, при монтаж и демонтаж на детайли и
възл Декларирано е, че станало при преобръщане на метална греда, подхлъзване и
падане на работника.
Видно
е от протокол № 5103-14-27 от 04.10.2016 г. издаден от Териториално поделение
на НОИ – Плевен, че са констатирани нарушения на следните нормативни актове:
Разпоредбата на чл.281, ал.5 от КТ, чл.19, ал.1 от ЗЗБУТ, чл.2 и чл.6 от
Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, чл.164 и чл.166 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за ЗЗБУТ на работните места и при използване на работно
оборудване. От същия протокол се установява, че на работодателя са дадени
предписания за недопускане на подобни злополуки
изброени подробно в протокола.
Видно
е от разпореждане № 5104-14-57 от 05.10.2016 г. на ТП на НОИ – Плевен, че на
осн.чл.60, ал.1 от КСО декларираната трудова злополука станала с ищеца е приета
за такава по чл.55, ал.1 от КСО.
От
приобщените по делото епикризи от клиника по ортопедия и травматология и МБАЛ
„Авис Медика“ ООД се установява, че на ищеца са извършвани оперативни
интервенции по повод на постъпилата злополука.
Установява
се, че свидетелите на трудовата злополука С.Й.А., В.М.М., както и пострадалият
от нея - Д. са дали обяснения по повод на настъпилата злополука.
Видно е от приложената по делото Заповед № З
470/07.01.2017 г. издадена от ответника по делото, след настъпването на
трудовата злополука че същият е определил следните видове инструктаж: начален
/с продължителност 1 работен ден/; на работното място /1 работен ден/ и
периодичен /от първо до 10 число на месеца, започващ тримесечието с
продължителност не по-малко от 2 часа/. Определено е и, че инструктажът следва
да обхваща всички работници и служители в зависимост от характера на
извършваната работа.
Видно
е от приобщената заповед № З-899/15.01.2015 г., че инженер Д.Р. е определено за
лице, който да извършва инструктажите.
Установява
се от депозираното удостоверение № 457 от 04.12.2015 г., издадено от СТМ
„Хипократ“ ЕООД на името на инж. Д.Р., че същият е завършил курс за ежегодно
обучение на длъжностни лица по безопасност и здраве при работа.
По делото е депозирана и програма с конкретни
мерки за управление на риска, утвърдена на 01.02.2016 г., от които се
установява и какви мерки се предприемат за управлението на същия.
Установява се от приложената по делото книга
за начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана,
че ищецът е инструктиран за същата на 12.09.2016 г. под № 263.
Видно е, че е издадена служебна бележка № 263
от 12.09.2016 г. от ответното дружество, че на ищеца е проведен начален
инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана.
Установява
се от депозираното по делото заключение от СТМ „Хипократ“ ЕООД, че ищецът е
пригоден да изпълнява длъжността „шлосер“.
Видно от приложената по делото длъжностна
характеристика за длъжността „шлосер“, че дейността на ищеца е свързана със: с
изпълняване на шлосерски дейности по монтаж, демонтаж на конструкции, детайли,
възли, паропроводи, водопроводи, въздуховоди и резервоари; изпълнява шлосерски
работи в съответствие с изискванията на техническата документация и
технологичното предписание на детайлите; следи за нормалната работа и
техническото състояние на машините, инструментите и съоръженията, с които
работи; следи за недопускане на преразход на използваните материали и
консумативи; използва различни видове – ръчни и стационарни,
електроинструменти, удължители и други, като следи за правилната им
експлоатация и при използване на лични предпазни средства; при производствена
необходимост, изпълнява и монтажни и помощни дейности; работи само с изправни
машини, инструменти и съоръжения и при повреда сигнализира прекия ръководител и
персонала по поддръжката; изпълнява всички инструкции по безопасност на труда,
ППЗ, първа помощ и правилника за вътрешния трудов ред. Във връзка с посочените
задачи в трудовата характеристика са записани и следните отговорности:
качествено и оптимално изпълнение на шлосерските работи и изработване на
метални детайли без брак и в съответствие с предписаните изисквания; стриктно
спазване на технологичната дисциплина при осъществяване на трудовите си
задължения; стриктно спазва инструкциите за работа с използваното оборудване и
го поддържа в изправно техническо състояние; влага предписаните в
документацията количества и материали и следи за постигане на геометрията на
детайла; носи отговорност както за собствената си безопасност, така и за
безопасността на лицата, които могат да пострадат от негови действия или
бездействия; спазване на трудовата дисциплина, установения ред, изискванията на
нормативните актове по безопасност и здраве на работата, хигиена на труда и
ППС. Видно е, че длъжностната характеристика е връчена на ищеца на 12.09.2016
г. По делото са представени и доказателства за завършено образование и трудов
стаж на ищеца, което се установява, че същият е придобил специалност „техник на
енергийни съоръжения и инсталации; ядрена енергетика“.
Установява
се от извадката от книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа на
ответника за провеждан инструктаж в периода от 04.07.2016 г. до 13.09.2016 г.,
че ищецът е инструктиран на 12.09.2016 г. на работното си място. По делото е
депозирана и програма за провеждане на обучение по безопасност, хигиена на
труда и противопожарна охрана на работниците и служителите от 17.10.2016 г.,
/след датата на трудовата злополука/ издадена от ответника по делото, в която
са посочени целите на обучението, неговият обхват и организация.
От депозираната по делото инструкция за
безопасна експлоатация на повдигателните съоръжения с електротелфери,
управлявани от пода се установява и начина по който следва да се използва
съответната машина.
Установява
се и, че ответникът е създал инструкция за безопасна работа на прикачвачи на
товар
Видно
от депозирания по делото договор, сключен между ответника и ЕТ „ОТН 52 П.В.“,
че ответникът е възложил на едноличния търговец техническия надзор на
съоръженията с повишена опасност, ползвани от „МПК – Плевен“ ЕООД.
По
делото са депозирани лицензиите ЕТ „ОТН 52 П.В.“, от които се установява, че
същият може да осъществява технически надзор на съоръженията с повишена
опасност. От приложената по делото застрахователна полица № ********** Р 00109
с валидност на застраховката от 31.03.2016 г. до 30.03.2017 г., че ответникът е
застраховал при ТЛП служителите и работниците си със застрахователно покритие
изброени в договора.
По
делото е депозиран и списък на застрахованите лица по трудовата злополука, като
ищецът е включен в добавък към нея /лист 96/.
Установява
се от приложената по делото заповед № З – 412/19.01.2010 г., че ответникът е
наредил да се изработят информационни табла на които да се залепят
инструкциите, правилата, заповедите и другите, за осигуряване на здравословно и
безопасни условия на труд, както и къде следва да бъдат монтирани те.
По
делото са депозирани и копия на инструкциите, които се твърди, че са разлепени
в предприятието, без обаче да са представени доказателства кога са разлепени в
предприятието.
От приобщеното по делото медицинско
досие на ищеца от „Авис Медика“ ООД се установява и какви манипулации и
какво лечение е предприето спрямо него.
Установява
се от приложеното по делото: РКО от 09.10.2016 г., както и от издадената
фактура от МБАЛ „Авис Медика“ ООД, че ответникът е изплатил на ищеца обща сума
от 1200 лв. във връзка с неговото лечение.
По
делото е приобщено и копие на експертно решение №2871/25.08.2017 г., от което
се установява, че на ищеца е определена 50 % трайна нетрудоспособност, със срок
на инвалидизацията 3 г.
По
делото е изслушано и заключение по допусната СМЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото. В
заключението си вещото лице сочи, че: на ищеца е причинена разкъсно – контузна
рана, тежко монофрагментно счупване на всички стъпални кости от предната група
и размачкване на меките тъкани; че е налице причинно – следствена връзка между
производствената травма, първоначално констатираните в ортопедичната клиника
увреждания, настъпилите усложнения – некроза на засегнатите тъкани и ампутация
на част от стъпалото; че пострадалият е приет в ортопедична клиника на университетската
болница в гр. Плевен, където е извършена
операция, като съчленили счупените костни фрагменти със специални ортопедични
игли, но че в последствие се установило, че поради размачкване на тъканите и
увреждане на малките съдове е настъпила некроза на засегнатите участъци, което
е довело до втора операция, изразяваща
се в ампутация на предната половина на стъпалото, вкл. всички пръсти и предната
група стъпални кости на десния крак; че периодът на зарастване на раните от
операцията е около 3-4 месеца; че по време на лечението и зарастването на
раните след операцията ищецът е търпял болки и страдания, които могат да се
определят като силни през първите четири – пет седмици, средни през следващите
две седмици – две седмици и половина и слаби за още около две – две седмици и
половина; през първите 3-4 месеца предвижването се е извършвало единствено с
патерици; че на ищеца са причинени невъзстановими увреждания, тъй като предната
половина на стъпалото до глезенната стваа / сгъвката/ на крака е ампутирана и
тези части от стъпалото са невъзстановими; че е причинено осакатяване на десния
крак, като за в бъдеще функцията на ходене може да бъде възстановена единствено
с използване на помощни средства / патерици, проходилки, бастун и изработване
на специална ортопедична протеза. В проведеното по делото о.с.з. уточнява, че
след зарастване на раната ищецът може да ходи сам на кратки разстояния /около
100-200 м./, но че походката му е неустойчива. Излага, че след ампутацията на
крака ищецът не може да тича, ходи на дълги разстояния.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите С.П.Д., Д.Й.Р., С.Й.А., В.М.М.,
Р.П.Д. и В.О. М..
Свидетелката С.П.Д., майка на ищеца разказва,
че е научила за трудовата злополука от сина си, който й се обадил и тя тръгнала
за Плевен, като се обадила и на съпруга си да тръгва от работата си в гр. Козлодуй. Разказва, че
като отишла в болницата синът й е бил транспортиран вече там, както и, че имало много кръв, а
тойвикал, че много го бол Свидетелства, че е опериран около 13. 00 часа.
Твърди, че му били сложили стабилизатори на пръстите. Свидетелства, че след операцията е останал в
болницата около 18 дена, като през първите 10 дни не е ставал от леглото, както
и, че кракът му бил поставен на стойка, за да не движ Излага, че през това
време синът й е изпитвал силни болк Сочи, че през това време тя и съпругът й са
го обслужвали, като синът й се хранел в леглото, а физиологичните функции
осъществявал посредством оринатори и подлоги, пак на леглото. Разказва, че след
като го изписали от болницата още на следващия ден отишли на консултация в гр. София,
където му казали, че кракът му е за ампутация. Сочи, че още там кракът му
започнал да почернява и, че търсели лекар който да извърши оперативната
интервенция, защото кожата започнала „да се разпада“. Твърди, че синът й трудно
приел ампутацията, че имал болки постоянно вземал болкоуспокояващи, а в къщи и съдоразширяващ Разказва, че след
ампутацията престоял в болницата 6 или 7
дни, а след това ходили по два пъти в
седмицата да му правят превръзки, защото никой не смеел да му погледне кракът.
Обяснява, че една на последната превръзка през месец януари синът й погледнал
крака си и като излязъл от кабинета бил пожълтял от уплаха. Обяснява, че след като се прибрал в къщи не можел да стъпва на крака си
и още близо месец след това лежал. Свидетелства, че не можел сам да се
обслужва, че дори и храна не можел да си сложи и да отиде сам до банята. Излага, че синът й се изправял в кревата още
през ноември месец, като около Нова година ходил с патерици, а през февруари
месец си стъпил на крака, като започнал полека да се предвижва в дома им. Твърди, че в момента на сина й е много
трудно, че искал да отиде с другите деца на басейн но че му било неудобно да си
събуе обувката, защото не знаел как ще реагират околните. Сочи и, че се появила
задръжка в общуването с приятелите му. Твърди, че има коренна разлика в
поведението му преди и след инцидента. Обяснява, че преди инцидента синът
й много й помагал в къщи, че
непрекъснато работел, още след завършване на училище, че спортувал, играел
волейбол, докато след инцидента не можел да спортува, да играе, да носи тежко,
да й помага. Разказва, че протезата му, която ме е сложена май или юни тази
година му е неудобна и, че много трудно върви с нея. Сочи, че има удължение в
обувката на маратонката, която прави по-приемливо ходенето, но че не може да
ходи постоянно с него, защото глезенът му поддава. Излага, че може да шофира
само с протезата. Сочи, че единствената помощ, която е оказал работодателя е от
1000 лева, която настояли да вземат. Обяснява, че искали фактура, за да могат
да си оправдаят парите и, че те им дали тази за избор на екип. Твърди, че за
избор на екип те са си платили и, че после тези 190 лева не са им били дадени
от работодателя.
Свидетелят Д.Й.Р.,
директор на „МПК-Плевен“ – ЕООД подробно обяснява процедурата за приемане на
нови работници в дружеството. Твърди, че всички новопостъпили работници, вкл. и
ищеца минават през описаната процедура. Сочи, че преди да се сключи трудов
договор освен всички изискуеми документи лично той разговаря с лицето, като
го запознава с вида на работата във фабриката, с изискванията съгласно
закона за безопасност и противопожарни условия на труд,развежда ги из цялата
фабрика, показва им конкретните работни места, запознава ги с всички табла,
където са написани инструкциите и изискванията за безопасна и здравословна
работа, като след това води беседа с тях във връзка с правилника за работа във
фабриката, организацията на движението на работа в завода, достъпа, начина на
използване на оборудването и на машините, запознава ги с аварийните входове и
изходи на фабриката, с таблата за противопожарна безопасност. Сочи, че след като направи този начален
инструктаж, задава въпроси и ги предупреждава, че следва да четат таблата в
цеха. Свидетелства, че винаги когато има
новопостъпили работници ги прикрепят към стари работници, които са запознати с
работата с цел да получат първоначални знания, самите методи на
работа, както и някои тънкост Разказва,
че по времето на инцидента правили конструкция за фуражния завод в Добрич
и прикрепили към бригадата от двама
човека /С. и В./ – шлосер и заварчик и ищеца. Сочи, че конкретната група, към
която е бил прикрепен ищецът е работила под естакадата извън самата фабрика,
като имало стенд, и трябвало да се направи двойна греда, да се съберат в
комплект на определен размер и след това да се точковат на определени места и
да стане цяло изделие. Твърди, че в този
ден имал оперативка с двамата си заместници и, чули отвън необичаен шум и
изтичали долу и видели, че гредите, които ги били точковали са ги качили на
някаква количка и са ги вкарала вътре в цеха.
Свидетелства, че неговия заместник пръв изтичал и видял, че има човек
паднал на земята и след като отишли В.М. му указал първа помощ. Сочи, че се
обадили на спешна помощ, като междувременно изнесли пострадалия на чист въздух
под естакадата, като след 10 минути дошла линейката и го откарала. Твърди, че
откакто е директор на фирмата – от 16 г. във фабриката не е имало трудова
злополука, като единствената такава била с охранител стганала на път за работа.
Обяснява, че злополуката е станала вътре в цеха. Излага, че отвън на естакадата
има кран с кранист и използват площта, за да събират по-големи габаритни
елемент Сочи, че елементите, които били сглобени, точкувани са придвижени в
цеха на количка, която се движи по релсов път. Обяснява, че злополуката е
станала, като са хванали крайната греда и са се опитали да минат през двете
тръби, като е трябвало да минат от дясно на ляво, а те тръгнали на
обратно. Твърди, че има правилник за
разтоварване на тези елемент Излага, че в конкретният случай С. е този, който
трябвало да направи това преместване, тъй като най-старши на групата той се
занимава с тези дейност Сочи, че знае, че на майката на ищеца са дали 1000
лв., за да ги подпомогнат за лекарства и консуматив За други плащания сочи, че
не знае.
Свидетелят С.Й.А.,
свидетелства, че в деня на злополуката бил заедно с ищеца, тъй като той бил
прикрепен към него да гледа и да му се обяснява кое как се работ Разказва, че
ищецът проявявал инициатива и желание да помага, но че той му казал да не бърза, че трябва
време да свикне. Сочи, че в работна група бил с още един колега В. М., тъй като към всеки шлосер има и заварчик.
Излага, че му поставяли леки задач.Твърди, че в деня на инцидента му казал да
гледа отстрани, от естакадата на крана, където има обозначение за машини, за
инструкции за безопасност, но, че влязъл
с него и видял за какво става на въпрос, взел пулта и изявил желание да
разтовари последния елемент, тъй като искал да работи и се сърдил, че не му
дават работа. Твърди, че му извикал да спре, но че той се паникьосал и не
отреагирал както трябва, както и, че ако го бил послушал нямало да се стигне до
инцидента. Излага, че не е трябвало да прави маневрата с товара и, че не е
освободил правилно захвата. Сочи, че докато се обърнал, да върне количката, за
секунди без да го попита ищецът поел пулта, не откачил правилно захвата и след
като му викнал „ спри“, той се паникьосал, подхлъзнал се и детайла тръгнал към
него и той не могъл да се отдръпне. Сочи, че вдигнал елемента и заедно с други
колеги, му оказали първа помощ. Подробно обяснява и начина на работа с пулта,
като обяснява и, че друг път той /свидетеля/ е разтоварвал конструкци Разказва,
че той не е бил бригадир на пострадалото лице, а са били колеги и именно като
на колега е обяснявал чертежи и др. неща. Излага, че всички знаят как се борави
с телферите, тъй като се провеждат периодично инструктаж Обяснява, че на всяка
машина има инструкция за безопасност и,
че тя трябва да се спазва, както и, че инструкцията периодично се чете. Сочи,
че за работа с тези машини ги инструктират още при започването на работа. Твърди,
че млад работник може до 2-3 месеца да се обучава и постепенно да започне да
изпълнява тези дейности, като през този период, този работник е помагач,
прикрепен към някоя бригада. Излага, че управителите, началника на цеха могат
да преценят дали може да работи с тези машин Твърди, че след инцидента е виждал
ищецът, като в началото той се движил с помощни средства, а последният път като
дошъл в предприятието бил с автомобила с Обяснява, че в предприятието се следи
да се спазва реда за безопасност на труда, както и, че им дават предпазни
материал
Свидетелят В.М.М.,
заместник директор в ответното дружество
свидетелства, че в деня на инцидента бил в кабинета на директора и чул
удар от падащо нещо в цеха, погледнал през витрината и видял суматоха между работниците,
които гледали в конкретна посока. Сочи,
че като отишъл на място стоял на стол и
се държал за крака, след което той си свалил колана на панталона, спрял му
кръвта и го изкарали навън, за да го вземе линейката, която била извикана.
Излага, че неговите задължения са
свързани с това да следи отблизо работата на всеки един от работниците. Твърди,
че през деня минава няколкократно да гледа как вървят работите по монтаж, както и, че си прави собствени наблюдения и
ежедневно с колегите директори обсъждат до къде е стигнало. Излага, че
преценката за работата на работниците не я взема само той, а я обсъжда с
колегите с Сочи, че новоназначените работници първо се прикрепят към по-опитни
колеги, с които да работи, да подава нещо,
да гледа как се сглобява. Излага, че времето през което всеки се обучава
е различно, както и, че преди да пуснат
някой да работи сам взимат и мнението на майстора към когото е прикрепен.
Свидетелства, че той инструктира работниците за спецификата на самата работа, за
безопасността им, включваща да имат лични предпазни средства и да се
работи с тях. Обяснява подробно как се
извършва инструктажа. Сочи и какви машини има в цеха, както и, че на всяка
машина има инструкция как се работи с нея. Твърди, че в цеха няма случай да се
смесват длъжностите. Подчертава, че новите работници са прикрепени към
по-старши работници, като той само
гледа, придържа, подава рулетка, извършва по елементарни неща, разчита чертежи
и като се отдели първо му се дават елементарни за сглобяване конструкци
Свидетелят Р.П.Д. главен счетоводител при
ответника свидетелства че на ищеца са платени с РКО 1000 лева и 200 лв. за
операция с фактура в брой. Твърди, че
200 лева са заплатени от негов колега в брой на каса на „Авис Медика“. Излага,
че пролетта когато му донесъл болничните
листове накуцвал леко и се движел без помощни средства.
Свидетелят В.О.М. свидетелства, че е работил при ответника. Твърди, че по време на злополуката с ищеца бил на работното си място под естакадата и не е
видял самата злополука, а го видял когато дошла линейката. Сочи, че бил назначен като ученик да гледа и да се учи,
без да пипа никакви средства към бригадата, в която бил той и С.. Излага, че С.
е този, който му обяснявал. Разказва, че
в деня на злополуката сглобявали конструкция, както и, че детайлите по нея се
сглобяват навън. Твърди, че тяхно задължение е само да натоварят количката, а
други лица имат задължение да я разтоварят. Твърди, че неговата работа е до
входа на производствения цех, както и, че в трудовите му функции не е записано
като задължение да разтоварват. Излага,
че не е видял инцидента с ищеца. Обяснява, че всеки ден и всеки месец те биват
инструктирани за безопасност по време на работа, че им раздават лични предпазни
средства. Сочи, че обучението на всеки едни трае различно и то зависи от
неговите качества и, че това зависи от директора.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на
предявения иск с правно основание чл.
200 КТ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на трудово правоотношение между него и ответника, по силата на което
е заемал длъжността „шлосер”, че на твърдяната дата – 15.09.2016г. е настъпила
злополука при сочените от него фактически обстоятелства; че злополуката, при
която е получил увреждания на здравето е настъпила при или по повод изпълнение
на трудовите му задължения, както и, че в резултат на нея действително е
претърпял твърдените вреди, техния вид и размер и изискуемост. В тежест на ответника от своя
страна е да установи наведените от
него положителни факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици, в
т.ч. че е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, че пострадалият е допуснал евентуално груба
небрежност допринасяйки за трудовата злополука; или че с действията или
бездействия си е съпричинил настъпването на вредоносния резултат.
Разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ предвижда, че за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна намалена
работоспособност под 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя
работодателят отговаря имуществено независимо, от това дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е
безвиновна и гаранционно-обезпечителна. Същият отговаря за уврежданията,
причинени на работника или служителя при изпълнение на неговите трудови
задължения, независимо дали тези увреждания се дължат на виновно поведение на
длъжностното лице, тъй като работодателят е задължен да осигури безопасни
условия на труд и предотврати настъпването на злополук Работодателят носи
имуществена отговорност, както за имуществените, така и за неимуществените
вреди, които са пряка и непосредствена последица от трудовата злополука.
Между страните не се
спори относно наличието на трудово правоотношение помежду им, както и факта на
настъпване на трудова злополука по време на съществуване на правоотношението.
От приетото и събрано като писмено доказателство разпореждане на НОИ се
установява наличието на необходимите елементи от фактическия състав на
трудовата злополука, съобразно чл. 55, ал.1 от КСО, а именно: внезапен и травматичен характер на увреждането,
получено по време на работа, резултата от увреждането, изразяващ се във
временна нетрудоспособност и причинната връзка между резултата и извършваната
работа. Отразените в разпореждането обстоятелства мотивирали длъжностното лице
да приеме злополуката за трудова, не са оспорени от ответника, поради което
съдът приема посочените факти за установен
Между страните е
спорно дали злополуката е станала именно във връзка с изпълняването на
трудовите функции на ищеца. В длъжностната характеристика на заеманата от
пострадалото лице длъжност – „шлосер“ са
предвидени и дейностите, които следва да извършва работника, като в т. 1 от
същата е записано, че изпълнява трудови
задачи, характеризиращи съдържанието на длъжността. Предвидено е и, че при необходимост може да
изпълнява и помощни функци От друга страна свидетелят А., изпълняващ същата
длъжност като ищеца и към когото е бил прикрепен за обучение пострадалия
свидетелства, както относно начина по който се управлява машината, с която се
разтоварва товара, така и, че и друг път е разтоварвал конструкци В тази посока
са и показанията на директора на предприятието, който сочи, че именно шлосерът С. е бил този, който е следвало да разтовари
сегментите. Поради изложеното съдът счита, че именно лицата изпълняващи
длъжността“шлосер“ са се занимавали и с разтоварването на конструкциите, което
води до извод, че злополуката е станала при изпълнение на трудовите задължения
от страна на ищеца.
По делото безспорно се установи и,
че в резултат на злополуката, ищецът е претърпял телесно увреждане, обусловило
трайно разстройство на здравето и довело до неговата инвалидизация, поради
което съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на
имуществената отговорност на работодателя за обезщетяване на вреди от трудова
злополука.
Въз основа на
приетите по делото доказателства се установи, че: ищецът е претърпял две хиругически интервенции, като при
едната лекарите се опитали да спасят премазаната част от крака му, а при
другата е настъпила ампутация на същата че в продължение на седмици е бил на
легло, като два месеца по късно е започнал да се движи по – малко, а през пролетта е започнал
да се предвижва с помощта на протеза. По
делото се установи и, че в продължение
на няколко месеца ищецът е търпял болки,
налагащи прием на обезболяващи, както и редица превръзки на
раната, които също са му причинявали болки и дискомфорт. Доказа се и, че претърпяната телесна травма е дала негативно отражение
върху психическото състояние на ищеца. Към датата на злополуката същият е бил 25-годишен младеж с хобита,
обичал да спортува, срещал се с приятели, работел и помагал на родителите с Неспособността
да води активния си начин на живот, безвъзвратната липса на
част от ходилото му, е допринесла за
преживяването на допълнителни психически страдания и отдръпване от обкръжаващата го среда. Съдът, след като съобрази тежестта на претърпените физически и
психически болки и страдания от пострадалия, вида и характера на увреждането,
липсата на възможност за пълно възстановяване, предвид
настъпилата ампутация, както и младата му
възраст, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и съобразно обичайната съдебна
практика, по справедливост определя размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди в размер на 40 000 лева.
Ответникът от своя страна е направил възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, поради груба небрежност от негова страна. Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. При деликта обезщетението може да се намали, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Без правно значение е дали
пострадалият е допринесъл за увреждането си със свои действия или със свои
бездействия, съпричиняването е "деяние" на пострадалия, което е в
причинна връзка с увреждането и то влече своите последици независимо от това
дали е "виновно" или "невиновно". Съобразно трайната практика на ВКС при трудовата злополука обаче обезщетението може
да се намали, само ако пострадалият е допринесъл за увреждането
си, като е допуснал груба небрежност. Съзнаваната небрежност (самонадеяността)
в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са
несъотносими, в наказателното право самонадеяността е форма на небрежността,
която е уредена отделно и има свое самостоятелно значение, докато грубата
небрежност в гражданското право е степен на небрежността (гражданското право не
различава формите на небрежността). Небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена
категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното
отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. При трудовата злополука е налице съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче
не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Неспазването на правилата за безопасност е нарушение на трудовата дисциплина,
като в зависимост от вида на нарушените правила нарушението може да бъде
толкова тежко, че да обоснове дисциплинарно уволнение, но груба небрежност е
налице и когато неспазването на правилата за безопасност не е най-тежкото
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като и съпричиняването при допусната
груба небрежност има своите степени (степен на съпричиняване). Тоест, за да бъде
намалена отговорността на работодателя пострадалият е извършил определени действия
в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки
възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се е
надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения. За да
се приеме, че предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ
са налице е необходимо извършването на такива действия от страна на пострадалия
и то със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните последици и
самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното настъпване да
бъде установено по категоричен начин по делото, като доказателствената тежест е
на работодателя. Ответникът твърди, че трудовата злополука е станала, както
защото ищецът е напуснал работното си място, така и защото не е спазил
безопасните условия на труд, с които е бил запознат и инстурктиран. От
събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че злополуката е
станала именно при изпълнение на служебните задължения на ищеца, а не както
твърди работодателя при напускането на работното място, доколкото и двамата
свидетели от страна на ответника – А. и Р.сочат, че шлосерите разтоварват
елементите на конструкцията. Съдът счита за неоснователно твърдението на
ответника, че трудовата злополука е
станала защото ищецът не е съблюдавал и спазил безопасните условия на труд, с
които е бил запознат и инструктиран. В случая от проверката на ТП на НОИ Плевен
по повод на настъпилата злополука се установява, че работодателят е допуснал
нарушения на редица разпоредби на нормативни актове, гарантиращи безопасните
правила на труд, вкл. и като не е определил:
видовете обучения и инструктажи, лицата, които ще бъдат инструктирани и
обучавани, какви програми за обучение ще се провеждат, както и, че не е
осигурил писмени инструкции при използването на работното оборудване, при което
се създава риск за работата на работещите. В тази връзка са и направените
предписания от извършилите проверката лица. По делото не се представиха както
доказателства, че при извършения начален инструктаж и последващ такъв ищецът е
бил запознат с технологията на работа на машината, както и, че са били налице
писмени инструкции за използването на работното оборудване, каквито са били и
констатациите при извършената проверка. Книгата за начален инструктаж не е
представена в цялост по делото, поради което и не може да се прецени за какво
точно е инструктиран ищецът, доколкото в
нея е следвало да се опише
подробно инструктажа, който се извършва. От подписаната от ищеца
служебна бележка №263/12.09.2017 г. също не може да обоснове извод, че е
инструктиран за безопасна работа при разтоварване на елементи от
конструкция. Представените по делото снимки на заповеди и
инструкции не могат да обосноват извод за това кога са разлепени в
предприятието, като е много вероятно да са разлепени и в последствие, с оглед
на дадените предписания. С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да
отбележи, че личното невнимание на
ищеца, каквото без съмнение е налице не може да се квалифицира като проявена
груба небрежност, тъй като от него не може да се презюмира съзнание у работника
за настъпването на вредите. Напротив, то указва на непроявена бдителност и
съобразителност при изпълнение на задачата, но не и за предвиждане настъпването
на вредите и увереност, че същите ще бъдат предотвратен С оглед на изложеното
съдът счита, че не е налице съпричиняване от страна на ищеца, поради което и
определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лева следва да се
определи в цялост. Искът за горницата над 40 000 лева до претендираните 150 000 лева, представляващи
частичен иск от 200 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Доколкото се явяват
основателни претенциите на ищеца, по следва да бъдат разгледани и възраженията
за прихващане от ответното дружество със сумата от 1200 лева, които са дадени на майката на ищеца за
посрещане на разходите по лечението. Константната съдебна практика приема, че възражението за прихващане е средство за защита на ответника срещу
предявения иск, като резултатът, който може да постигне с него е отхвърляне на иска поради погасяване на вземането
по него чрез прихващане с насрещно вземане на ответника към ищеца.
Процесуалното право да се предяви възражение за прихващане е елемент от правото
на защита на ответника в процеса, поради което и
съдът е длъжен да разгледа същото. По делото са депозирани доказателства, че ответникът е предоставил на майката на
ищеца сумата от 2000 лева, както и, че е заплатена от него сума от 200 лева за
избор на екип в „Авис Медика“. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал.1 изречение второ от ЗЗД прихващането
не може да бъде направено под условие освен по условието, че предявеното в съда
вземане ще бъде уважено.
В настоящия случай в полза на
ответника не е възникнало компенсационното право, тъй като
той е престирал в полза на ищеца сумата от 1200 лева, с които обаче
ответникът е преодолял имуществени
вреди, настъпили от увреждане на здравето на ищеца. Следователно прихващане на
тази сума пари би следвало да бъде
извършено срещу вземането на ищеца за обезщетение за имуществените вреди, но
такива в настоящия процес не се претендират. Поради изложеното съдът счита, че направеното
възражение за прихващане е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Следва сумите по
основателните искове да бъдат присъдени ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането, доколкото при деликт, длъжникът изпада в забава от
момента на увреждането- чл. 84, ал.3 от ЗЗД.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да
бъдат възложени по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените от ищеца в
производството разноски в размер на 48,00
лева, сторени във връзка с призоваването на ответника.
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС държавна такса върху уважената
част от иска в размер на 1552 лева, както и сумата от 140 лева за
възнаграждение на вещо лице по назначените по делото ССЕ, от които 120 лева за
изготвяне на заключението и 20 лева за явяването на вещото лице.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „МПК
– Плевен“ ЕООД ЕИК *********, с адрес на
управление *** да заплати на
Д., ЕГН ********** с адрес ***, чрез процесуалния си
представител адв. Й.Й. сума в размер на сумата от 40 00 лева представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на настъпилата на 15.09.2016 г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата
на трудовата злополука - 15.09.2016
г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата над присъдените 40 000 до претендираните 150 000
лева, представляващи частичен иск от 200 000 лева, претендирани като обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпилата на 15.09.2016 г. трудова злополука на основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „МПК
– Плевен“ ЕООД ЕИК *********, с адрес на
управление *** да заплати на Д.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 58. 00 лв., представляваща сторени разноски
в производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „МПК – Плевен“
ЕООД ЕИК *********, с адрес на управление *** да заплати полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Плевенски районен съд обща сума в размер на 1692.00 лв., представляваща
дължимата по делото държавна такса върху уважените искове и възнаграждение за изготвена СМЕ, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на ответника З. „Б.В.Г.“
АД.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: