Р Е Ш Е
Н И
Е
№ 291
гр.Свищов, 17.12.2019 г.
Свищовският
районен съд в публично заседание на 26.11.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 449 по описа за 2019 г., за да се произнесе взема
предвид:
Искове с правно основание чл. 220 ал.1, във вр. с чл. 326 от
КТ, и по чл.55 от ЗЗД .
Ищецът
„Шанс-М.Байчев“ ЕООД, с.Поликраище, чрез
адв.Ж.Д. твърди, че ответникът Т.Л.Т. *** е бил назначен на длъжност
„шофьор, тежкотоварен камион-12 тона и повече“ по силата на Трудов договор №2/28.01.2019г. с
трудово възнаграждение 560,00лева. Договорът е сключен с 6 месечен срок на
изпитване в полза на работодателя. Договорено е едномесечно предизвестие при
прекратяване на трудовия договор. Със Заповед № 030-2/28.01.2019г. ответникът е
командирован от управителя на ищцовото дружество в Германия с цел транспортни
услуги за 41 дни –от 30.01.2019г. до 11.03.2019г. , като са описани и дневните разходи за
командировка. След проведен разговор , по молба на ответника предварително му
били изплатени, освен трудовите му
възнаграждения и командировъчни разходи и сумата 1317,00лева под формата на
аванс. След приключване на командировката, ответникът подал заявление, че желае
трудовият му договор да бъде прекратен по взаимно съгласие. След като
предложението му не било прието от работодателя,
същият го уведомил , че следва да отработи едномесечно предизвестие, а в случай
че не желае да го отработи да заплати обезщетение за неспазено предизвестие в
размер на 560,00лева. Ответникът не се явил на работа, не заплатил обезщетение за неспазено
предизвестие , както и не възстановил сумата 1317,00лева, дадена предварително
като аванс, за който не е положил труд. По тази причина „Шанс-М.Байчев“ ЕООД,
с.Поликраище, чрез адв.Ж.Д. насочва претенцията си към Т.Л.Т. . При прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.326 ал.1 от ГПК , на основание чл.220 от КТ , работникът
дължи на работодателя обезщетение в размер на една брутна заплата. В случая
заплатата е в размер на 560,00лева. Освен това твърди, че са му преведени
1317,00 лева като аванс, като ответникът не е положил труд за тази сума , като
считат, че следва да върне като получени без основание. В съдебно заседание на
26.11.2019г., след изслушване на съдебно-икономическата експертиза, ищецът е
поискал увеличение на размера на иска по чл.55 от ЗЗД, като същият се счита за
предявен за сумата 1518,99лева, вместо 1317,00лева. На основание чл.214 от ГПК
е допуснато исканото изменение. Моли съда да бъде осъден ответникът да заплати гореописаните
суми, ведно със законната лихва от завеждане на делото-3.05.2019г.
В законоустановения срок е постъпил
отговор от ответника, чрез адв.И.И. , в който взема становище че предявените
искове са неоснователни.Не се спори, че между страните е сключен Трудов договор
№2/28.01.2019г., който е прекратен. Оспорва, че е бил надлежно командирован в
Германия, както и че е получил без основание сумата 1317,00лева. Заявява, че на
20.03.2019г. работодателят е получил заявлението му за прекратяване на трудовия
договор, като от тогава тече срок на предизвестието. В случая трудовият му
договор е прекратен на 19.04.2019г., с изтичане на срока на предизвестието,
поради което не дължи обезщетение за неспазено предизвестие. Евентуално, при
уважаване на тази претенция, счита че от обезщетението следва да бъде
приспаднато дължимото обезщетение на основание чл.224 от КТ за неизползван
платен отпуск 140,00лева. По отношение на претенцията по чл.55 от ЗЗД не
възразява , че на 7.03.2019г. е получил сумата 4330,00лева, която включва
дължимите му се командировъчни и заплата , не са налице недобросъвестно
получени суми.Моли исковете да бъдат отхвърлени. В съдебно заседание се
представлява от адв.И.,която поддържа изложеното в отговора и представя писмено
становище.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено:
Не се спори по делото , а видно от представените писмени доказателства ответникът
Т.Л.Т. е бил назначен на длъжност „шофьор, тежкотоварен камион-12 тона и повече“ по силата на Трудов договор №2/28.01.2019г. с
трудово възнаграждение 560,00лева. Договорът е сключен с 6 месечен срок на
изпитване в полза на работодателя. Договорено е едномесечно предизвестие при
прекратяване на трудовия договор. Със Заповед № 030-2/28.01.2019г. ответникът е
командирован от управителя на ищцовото дружество в Германия с цел транспортни
услуги за 41 дни –от 30.01.2019г. до 11.03.2019г. , като са описани и дневните разходи за
командировка- 30 дни по 27 евро на ден и 11 дни по 20,25 евро на ден. Съгласно
разходен касов ордер от 13.03.2019г. , издаден от ищеца командировъчните
разходи са изчислени на 2019,88лева.
Ответникът предприел изпълнение на Заповедта и заминал за Германия. На 7.03.2019г. по негова сметка от работодателя
била преведена сумата 4330,00лева,като
основание за плащане е посочено –заплата. Получаването на тази сума не се
оспорва от ответника.
След приключване на
командировката , на 14.03.2019г. , ответникът Т.Л.Т. изпратил до работодателя
„Шанс-М.Байчев“ ЕООД ,заявление, че желае трудовото му правоотношение да бъде
прекратено по взаимно съгласие на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ. Алтернативно
, в случай че предложението му не бъде прието, работодателят да счита това
заявление за предизвестие по чл.326 ал.1 от КТ.
Няма представени доказателства
кога е получено заявлението, но ищецът заявява ,че това е станало на
20.03.2019г. Същият не е приел предложението за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие и на 1.04.2019г. е отговорил на работника, че счита
неговото заявление за едномесечно предизвестие. Освен това му е заявил, че в
случай че не желае да отработи предизвестието, да заяви това писмено и да му
заплати обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ в размер на брутното му трудово
възнаграждение. Това уведомление е получено от работника на 4.04.2019г., видно
от приложеното извлечение за проследяване на пратка. Няма данни и твърдения ,
ответникът да е отговорил по някакъв начин на писмото на работодателя.
Със Заповед №13/19.04.2019г. на
работодателя „Шанс-М.Байчев“ ЕООД, представлявано от М.К.Б.е прекратено
трудовото правоотношение с Т.Л.Т. на основание чл.326 ал.1 от КТ, считано от
22.04.2019г. В самата заповед работодателят е вписал , че работникът му дължи
обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ в размер на 560,00лева.
Гореописаното е прието за
установено от приетите като доказателства трудов договор , заповед за
командировка , заповед за прекратяване на трудово правоотношение, разменена
кореспонденция между страните. По
фактите няма спор между страните.
При тези ,доказателства съдът намира
, че и двата предявени иска от работодателя са неоснователни и недоказани.
По предявения иск по чл.220 ал.1 от КТ, ищецът следва да докаже , че трудовото
правоотношение с ответника
е прекратено на
основание чл.326 от КТ и работникът не е спазил срокът на предизвестието. При прекратяване на трудовото правоотношение с
незпазено предизвестие, на основание чл.220 ал.1 от КТ ответникът би му дължал
обезщетение в размер на едно брутно месечно възнаграждение.
Предизвестието по естеството си представлява уведомление ,отправено от едната
страна в трудовото правоотношение към другата, съдържащо решението на първата
да упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение, като то съдържа и посочване на срок - датата, от която започва
да тече предизвестието, или срокът, след изтичане на който трудовият договор ще
бъде прекратен. В случаите, когато по силата на закона страната може да
прекрати трудово правоотношение с отправяне на предизвестие, според чл. 335,
ал. 2, трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а
при неспазването на срока на предизвестието - с изтичане на съответната част от
срока на предизвестието. Неспазването на срока на предизвестието означава, че
някоя от страните по трудовото правоотношение решава да не изчака неговото
изтичане, а то да бъде прекратено преди този момент. Ако страната в трудовото
правоотношение реши да се възползва от тази законова възможност, то трудовият
договор се прекратява в деня на изтичане на тази част от срока на
предизвестието, който страната, поискала прекратяването на договора преди
изтичането на срока на предизвестието, е посочила. Следователно, меродавен е
моментът на прекратяването на трудовото правоотношение, посочен от страната,
която е поискала прекратяването му чрез неспазване срока на предизвестието. В
случай, че предизвестие по силата на закона се дължи, но страната заяви, че не
желае срокът да бъде спазен изобщо, то трудовото правоотношение се прекратява в
момента на достигане на изявлението до другата страна, или в момента, който
страната е определила като дата на прекратяване на трудовото правоотношение и
страната дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ.
В конкретния случая не сме
изправени пред хипотеза на прекратяване на трудовия договор преди изтичане на
срока на предизвестието. Работникът не е сочил дата, от която иска да бъде
прекратен договорът му , а самата
Заповед №13/19.04.2019г. на работодателя „Шанс-М.Байчев“ ЕООД,
представлявано от М.К.Б., с която е
прекратено трудовото правоотношение с Т.Л.Т. на основание чл.326 ал.1 от КТ е
издадена на 19.04.2019г. и същата само регистрира че счита трудовото
правоотношение за прекратено от
22.04.2019г. Това представлява точно един месец от получаване на Заявлението на
Т.Т., че желае трудовия му договор да се прекрати. Т.е. в случая самият
работодател, издавайки въпросната заповед
е приел, че работникът е спазил предизвестието, посочвайки дата на
прекратяване 22.04.2019г., точно месец след получаване на заявлението. При това
положение работодателят няма никакво основание да си начислява в Заповед
№13/19.04.2019г. обезщетение за
неспазено предизвестие.
Друг е въпросът, че работодателят
твърди, че след като е изпратил заявление , че желае трудовия му договор да се
прекрати, ответникът не се е явявал на работа. В случая работникът е упражнил
свое субективно преобразуващо право за
едностранно прекратяване на трудовия договор, в което не е посочил дата, от която да се счита за прекратен договорът, т.е.
същият е в срок на едномесечно предизвестие.
В периода до изтичане на срока на предизвестието работникът или служителят е
длъжен да изпълнява възложената му работа и да спазва трудовата дисциплина.
През това време на общо основание работодателят има право да налага
дисциплинарни наказания, включително и уволнение, при нарушение на трудовата
дисциплина като съвкупност от всички трудови задължения на работника или
служителя, извършени преди или след предизвестието. Работодателят не е предприел никакви действия да
санкционира работника за неспазване на трудовата дисциплина и неявяване на
работа, напротив –след изтичане на срока на предизвестието е издал Заповед №13/19.04.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл.326 от КТ.
Предвид гореизложеното , съдът намира че искът по чл.220
ал.1 от КТ е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
По иска по чл.55 от ЗЗД за получени
без основание 1317,00 лева, които впоследствие са увеличени на 1518,99лева-
Ищецът следваше да установи механизма на изплащане на трудово възнаграждение и
командировки от работодателя, през кой месец се твърди че е преведен аванс и за
кой бъдещ период. С кои свои действия ответникът е допринесъл за получаване на
тази сума без основание.
Безспорно, общ принцип в правото е изискването за
добросъвестност при упражняване на предоставените права, изрично той е
прокламиран и в чл. 8, ал. 1 КТ, което изисква точно и честно отношение на
всеки един субекти по трудовото правоотношение, изпълнение на правата и задълженията
в съответствие със законовите разпоредби. Нормата е обща и законодателят е
създал оборимата презумпция по чл. 8, ал. 2 КТ, че трудовите права и задължения
се осъществяват от страните по трудовото правоотношение добросъвестно съобразно
изискванията на законите, до установяване на противното. По
общо правило, добросъвестността няма отношение към задължението да се върне
онова, което е получено без основание. Привилегия, създадена само в полза на
работника/служителя и само за получена от него сума като трудово възнаграждение
и обезщетенията по трудовото правоотношение е предвидена в чл. 271, ал. 1 КТ -
дори когато сумата е получена без основание, работникът/служителят може, но не
е длъжен да я връща, ако е бил добросъвестен при получаването й.
При приложението на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и връзката му с чл.
271, ал. 1 КТ също следва да се изследва добросъвестността на работника. След
като е налице добросъвестност на работника или служителя при получаване на суми
по трудово правоотношение, макар и при липса на основание, предявеният иск се
явява неоснователен. За наличието на добросъвестността на работника или
служителя при получаване на трудовото възнаграждение е достатъчно той да не е
знаел, че няма право да получи съответното възнаграждение, т. е. добросъвестността
му се предполага до установяване на противното - чл. 8, ал. 2 КТ - доказване на
неговото знание относно липсата на основание за получаване на сумата. Ищецът
работодател не е оборил тази презумпция.
Видно от приложените доказателства ответникът Т.Л.Т.
е назначен на длъжност „шофьор, тежкотоварен камион-12
тона и повече“ по силата на Трудов
договор №2/28.01.2019г. с трудово
възнаграждение 560,00лева. Със Заповед
от същата дата № 030-2/28.01.2019г. ответникът е командирован от управителя на
ищцовото дружество в Германия с цел транспортни услуги за 41 дни –от
30.01.2019г. до 11.03.2019г. , като са
описани и дневните разходи за командировка- 30 дни по 27 евро на ден и 11 дни
по 20,25 евро на ден. Работникът
предприел изпълнение на заповедта и заминал за Германия. На 7.03.2019г. по негова сметка от работодателя
била преведена сумата 4330,00лева, като
основание за плащане е посочено –заплата. Получаването на тази сума не се
оспорва от ответника. Възражението му е досежно уговорка между него и
работодателя за заплащане на по-високо трудово възнаграждение от вписаното в
Трудовия договор, което е в размер на минималната работна заплата. Освен това
не е искал аванс, каквото пък е твърдението на ищеца- сумата 1518,99 лева била
аванс, като работникът не отработил предварително платената заплата.
По делото е допуснатата и приета съдебно-икономическа експертиза , която не
допринася особено за изясняване на обстоятелствата, и която съдът не кредитира изцяло
и по точно относно изчисленията на дължимото
трудово възнаграждение. Въпреки това, след запознаване със счетоводството на
ищцовото дружество,вещото лице никъде не споменава за изплатен аванс- в какъв размер и за какъв
бъдещ период . Предвид на това, съдът
приема, че сумата , преведена на Т. на 7.03.2019г. представлява заплати и
командировъчни разходи, както е вписано в платежното нареждане.
Вещото лице по икономическата експертиза е дало становище, че при спазване
на нормата на чл.31 от Наредбата за служебните командировки в чужбина –командировъчните
разходи на ответника са 2165,10 лева, а не както ги е определил работодателя
2019,88лева. Дължимото трудово възнаграждение вещото лице и изчислявало според
работни дни от ведомостите / присъствени форми/ на работодателя, за период от
29.01.2019г. до 7.03.2019г. Реално ответникът Т. е в трудово правоотношение до
22.04.2019г. Тоест тези разминавания не могат да обосноват претенцията на
работодателя и по размер.
С оглед на гореизложеното не се доказаха твърденията на работодателя , че сумата / първоначално 1317,00лева, впоследствие
завишена на 1518,99 лева/ е аванс, изплатен по молба на ответника. Никъде във ведомостта работодателят не е отразил авансово
плащане за бъдещо трудово възнаграждение, платено на ответника. Работодателят сам е
решил и е начислил трудово възнаграждение, различно от уговореното, което
ответникът
е получил. За това той не следва да носи отговорност, тъй като същият по никакъв начин не е
участвала при определянето, начисляването и изплащането му. Евентуалната
разлика на посочените възнаграждения в платежната ведомост, и разминавания с реално изплащаното и паралелното им водене не са предмет на настоящото
производство. Възнаграждението е получено
добросъвестно и не се дължи връщането му.
С оглед на горното, предявеният иск по чл.55 от ЗЗД е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В
тежест на ищеца на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК следва да се възложат направените по делото от ответника разноски в размер на
400,00лева-заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното , съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл.220 ал.1 от КТ иск от „Шанс-М.Байчев“ ЕООД, с ----,
със седалище ***, представлявано от М.К.Б.против Т.Л.Т. с ЕГН **********, с
адрес *** за сумата 560,00 лева –
обезщетение за неспазено предизвестие, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл.55 от ЗЗД иск от „Шанс-М.Байчев“
ЕООД, с ----, със седалище ***, представлявано от М.К.Б.против Т.Л.Т. с ЕГН **********,
с адрес *** за сумата 1518,99 лева -неснователно
получено трудово възнаграждение-аванс, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Шанс-М.Байчев“ ЕООД, с ----,
със седалище ***, представлявано от М.К.Б.да заплати на Т.Л.Т. с ЕГН **********, с адрес *** направените
по делото разноски в размер на 400,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: