О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №260023/13.1.2021 г.
13.01.2021
г. гр.Ямбол
Ямболският
окръжен съд,………втори въззивен граждански състав
на…тринадесети…януари……..две хиляди двадесет и първа година
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тагарева
Членове: Николай Иванов
Галина Вълчанова
секретар
като разгледа докладваното от съдия
Г.Вълчанова
възз.ч.гр.д. № 631 по описа на 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба
на „Юробанк България“ АД гр.София против определение
№ 260469/10.11.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 1034/2020 г. по описа на ЯРС в
частта, с което е спряно изпълнението на заповед № 419/29.05.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
отношение на длъжниците К.Т.Ф. и М.К.Ф. като се желае неговата отмяна.
Съображенията на частния жалбоподател са за това, че
след анализ на разпоредбата на § 13 т.1 от ЗЗП не може да се изведе извод, че
физическите лица-длъжници попадат в дефиницията на понятието „потребител“.
Според банката в случая се касае за сключен договор за многоцелеви кредит, с
който е рефинасиран ипотечен кредит към „ДСК“ АД,
който от своя страна е бил ползван за закупуване на недвижим имот – сграда за
търговия с цел използването й за търговия и извличане на търговска печалба.
Поради това освен, че са физически лица, след като са ползвали процесния кредит за рефинансиране на другия, който бил с
посочената цел, длъжниците не отговарят на условието за „потребители“ по ЗЗП,
тъй като са ползвали средствата за търговски цели.
Другият довод на частния жалбоподател за неправилност
на атакуваното определение е относно това, че не са неравноправни клаузите на
два от сключените анекси, както е приел първоинстанционния
съд. Клаузите са уговорени индивидуално, тъй като това е предприето след
изрична молба на кредитополучателите за въвеждане на гратисен
период, промяна на договорената лихва, което съответства изцяло на волята на
длъжниците. Преструктурирането на кредита чрез натрупването на просрочените
лихви към главницата не е извършено едностранно от банката, а със съгласието на
длъжниците. Натрупването е извършено в моментите, в които длъжниците са били
във влошено финансово положение и ако не са били сключени анексите, това би
довело до нарушаване на баланса на отношенията между страните и е целяло
облекчаване състоянието на кредитополучателите и предотвратяване на затрудненията
им.
От длъжниците К.Т.Ф. и М.К.Ф. е депозиран отговор на
частната жалба, с която се заявява, че постановеното определение за спиране е
правилно, обосновано и в съответствие с материалния закон. Правилни са изводите
на съда, че кредиторът се е възползвал от неравноправни клаузи по договора и
анексите към него като по този начин е
увеличил размера на дълга с капитализиране на изтекли договорни и наказателни
лихви и разноски. Длъжниците-кредитополучатели са
потребители по смисъла на ЗЗП, тъй като са физически лица и в договора не е
посочено за каква цел се предоставя кредита, като с част от отпуснатата сума е
рефинансиран друг ипотечен кредит. Иска се оспорваното определение да бъде
оставено в сила като правилно.
Съдът след като се запозна със становището на частния
жалбоподател и длъжниците, както и с делото на ЯРС, образувано като заповедно
производство, приема за установено следното:
Ч.гр.д. № 1034/2020 г. е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК със заявител „Юробанк България“ АД гр.София и длъжници К.Т.Ф., М.К.Ф. и
„ВИН.КО“ ЕООД с.Хаджидимитрово за задължение, произтичащо от договор за предоставяне
на многоцелеви кредит с ипотека № 0010-0206-000 000 00825/15.11.2007 г., ведно
с прилежащите му Анекс № 1/23.12.2009 г., Анекс № 2/30.05.2012 г., Анекс №
3/28.09.2012 г., Анекс № 4/11.12.2012 г., Анекс № 5/11.12.2012 г. и Анекс №
6/22.12.2015 г. претендираните суми са общо в размер 95 230,08
евро и 360 лв., в които се включва главница, възнаградителна
лихва, наказателна лихва, нотариални такси и такси. Съдът е издал заповед №
419/29.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против тримата длъжници за всички претендирани по заявлението суми от банката. В
законоустановения срок длъжниците са подали възражение по чл.414 от ГПК, че не
дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, както и са
депозирали искане по чл.420 от ГПК за спиране на изпълнението по издадената
заповед, тъй като вземането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител и неправилно е изчислен размерът на вземането по договор,
сключен с потребител. Съдът е уважил искането за спиране по отношение на
длъжниците физически лица и е постановил атакуваното в настоящото производство
определение.
При така установената фактическа обстановка, ЯОС
намира, че частната жалба е
процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в
процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е
неоснователна по следните съображения:
Предпоставките
за спиране изпълнението на издадена заповед, в случая по чл.417 от ГПК, са
регламентирани в чл.420 ал.1 и ал.2 от ГПК, а конкретно атакуваното спиране
попада в хипотезата на чл.420 ал.2 т.2 от ГПК - съдът, постановил незабавното
изпълнение може да го спре
и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато
е направено искане за спиране, подкрепено
с писмени доказателства, че вземането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител. Т.е. договорът,
въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение следва да е сключен с
потребител и вземането следва да се основава на неравноправна клауза като
възраженията на кредитора са за липсата и на двете предпоставки и съответно са
неоснователни.
Въззивният съд счита, че кредитополучателите
– длъжници К.Т.Ф. и М.К.Ф. по договора за
многоцелеви кредит с ипотека са потребители по смисъла на § 13 т.1 от ЗЗП –
физическо лице, което придобива и ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност и това физическо лице действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Изложените от
банката съображения за това, че физическите лица кредитополучатели са ползвали
кредита за търговска дейност не са подкрепени с доказателства. Процесния договор за кредит е наименован като „многоцелеви“
и в него е посочено, че предоставената сума ще се ползва за рефинансиране на
друг ипотечен кредит и за текущо потребление. Липсват доказателства
рефинансирания ипотечен кредит в ДСК АД да е бил свързан с търговска дейност на
настоящите кредитополучатели и доводите на жалбоподателя се основават
единствено на неговите съждения. Т.е. длъжниците по заповедта К.Т.Ф. и М.К.Ф. са потребители по смисъла на ЗЗП и по
отношение на тях е налице предпоставката на чл.420 ал.2 от ГПК да искат спиране
на заповедта за изпълнение.
Налице са
неравноправни клаузи, както правилно е преценил районния съд в Анекс №1/2009 г.
и Анекс №5/2012 г. относно възнаградителните лихви,
определени като сбор от базов лихвен процент –променлива величина и надбавка, промяната,
на които е предоставена едностранно на банката в зависимост от пазарните
условия за привличане на финансов ресурс от банката или при наличие на
предпоставките по Общите й условия. Такива клаузи в допълнителни споразумения между страните по договор
за кредит не могат да бъдат приети за индивидуално уговорени по смисъла на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, т.е. съгласно практиката ВКС същите са недействителни, дори и инициатор
за тях
да е бил длъжникът и да е бил уговорен гратисен
период.
Освен, че
посочените клаузи от анексите към договора за кредит са неравноправни, клаузите
по анексите, определящи дълга към момента на сключване на всеки от тях са
нищожни като водещи до анатоцизъм. Чл.1 от Анекси №
1, 2, 5 и 6 е за това, че страните се съгласяват, че към датата на сключване на
съответния анекс сумата на просрочени задължения е формирана от просрочена
главница, лихви, такси и комисиони, а в следващия чл.2 е договорено, че общата
сума на просрочените задължения по чл.1 и лихвите, дължими през периода с
по-ниска лихва се прибавят към редовната главница по договора за кредит и
новообразувана сума се счита за главница, отпусната на кредитополучателя. ВКС е
постановил решение по чл.290 от ГПК № 66/29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г., II т.о., с което е приел за правилен извода,
че уговорките в сключените допълнителни споразумения със страни потребители за
увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях
на възнаградителни лихви са нищожни на основание
чл.26 ал.4 във връзка с чл.10 ал.3 от ЗЗД, тъй като е налице анатоцизъм, доколкото с наредба на БНБ не се предвижда
олихвяване на изтекли лихви. По същите съображения следва да се приеме в
настоящия случай, че клаузите на чл.2 от Анекси № 1, 2, 5 и 6 са нищожни клаузи
след като изрично е договорено, че при сключването им олихвяваната главница по
кредита се променя с прибавяне към нея на досега просроченото задължение,
състоящо се от главница, лихви, такси и комисиони.
При установеното наличие на предпоставките на
чл.420 ал.2 от ГПК, ЯРС правилно е постановил спиране на изпълнението на
издадената заповед за изпълнение и частната жалба срещу това определение следва
да бъде оставена без уважение.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, гр.София против
определение № 260469/10.11.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 1034/2020 г. по
описа на ЯРС в частта, с което е спряно изпълнението на заповед №
419/29.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по отношение на длъжниците К.Т.Ф. и М.К.Ф..
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.