Решение по дело №1020/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63а ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е във връзка с постъпила касационна жалба на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна срещу решение № 473/24.03.2023 г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено по НАХД № 3379/2022 г., с което е отменено наказателното постановление (НП) № 23-0000515 от 04.07.2022 г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на основание чл.104, ал.7 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на „ЦИМ ТРАНС“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 91в т. 2, предл. 1 от ЗАвПр.

Касаторът оспорва изводите на районния съд, че в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и в наказателното постановление /НП/ липсва описание на нарушението, дата и място на извършването му. Изтъква, че нарушението е безспорно установено с приложените доказателства. Не е съгласен с твърдението на съда, че лисва яснота дали изобщо е била извлечена процесната информация от дигиталния тахограф. Смята, че нито кражбата на документи в т.ч. и на флашка със служебна информация, нито продажбата на превозното средство не са основание за отпадане на административно-наказателната отговорност на наказаното дружество. Подчертава, че превозвачът по никакъв начин не е бил възпрепятстван от да свали поисканата от контролния орган информация. И ако му е бил необходим е трябвало да поиска от проверяващите допълнителен срок за изпълнение на техните указания. Сочи, че наказващият орган е длъжен да доказва отрицателни факти и причините за непредставяне на поисканите документи – дали става въпрос за несъхраняване или отказ. Иска отменя на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН.

Ответникът по касация - „ЦИМ ТРАНС“ ЕООД, представляван от управителя Ц. Н. И., чрез отговор на касационната жалбаизпратен по ел.поща чрез адв. М.Х. на 03.05.2023г. и в допълнително представена от процесуалния му представител молба с.д. № 8542 от 06.06.2023 г. оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че наложената на превозвача имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лв. е непропорционална на нарушението, за извършване на което е наложена. Позовава се на практика на Административен съд – Варна, както и на практика на Съда на ЕС и по-конкретно на Решение по С-210/ 2010 г. и на Решение по С-107/2019 година. В първото от тях СЕС е приел, че налагането на глоба с фиксиран размер без да е предвидена възможност за налагане на такава в различен размер в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза, а съгласно второто решение, националните съдилища следва по собствена инициатива да оставят без приложение разпоредбите на националното законодателство ако те противоречат на разпоредби на европейското законодателство при разглеждане на дела по приложение на второто. В тази връзка, счита че чл.104 ал.7 от ЗАвПр противоречи на европейското законодателство, поради което неговото приложение води до незаконосъобразност на процесното наказателно постановление.

Подчертава, че нарушението не е доказано по категоричен начин. Не става ясно дали дружеството е наказано за отказ да предостави информация, която съхранява или въобще не е съхранило процесната информация. Възразява срещу присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на административния орган, поради недоказване на неговото плащане, каквото условия поставя Тълкувателно решение №6/2013г. на ОСГТК на ВКС. Претендира присъждане на сторените от него съдебни разноски по представения списък, а именно: 500 лева адвокатско възнаграждение, за чието плащане е представена фактура от 25.04.2023г. и преводно нареждане от 11.05.2023г.

Представителят на контролиращата страна – ВОП намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалните правила и закона.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от страна в административно-наказателното производство, за която е налице правен интерес от оспорване на въззивното решение, доколкото същото се явява неблагоприятно за нея. Изложеното сочи на допустимост на жалбата, поради което съдът следва да я разгледа по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд-Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт със санкционен характер.

Административен съд-Варна в настоящия си състав, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Дружеството е наказано за това, че в качеството си на превозвач, притежаващ лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари № 13708, не е представило 7-дневен срок от датата на получаване на покана изх. № 82-00-51-82/ 26.01.2022 г., изисканата в Раздел І, т.5 от нея информация от служителите на ИА „Автомобилна администрация“ – РД – Варна за периода от 01.05.2021 г. до 30.07.2021 г., свалена на магнитен носител, извлечена от паметта на дигитален тахограф марка „Siemens AG“, тип 1381.10500, сер. № ********** с номер на одобрения тип е1-84, монтиран в МПС марка МАН, кат. N3, с рег. № В****НР. Отбелязано е в наказателното постановление, че информацията не е представена и до края на извършената проверка.

За да отмени наказателното постановление, въззивният съд е приел, че в съдържанието на АУАН и НП липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна, както и не са посочени обстоятелствата, при които е било извършено и факти, от които би могъл да се направи извод за датата на нарушението, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като възможността на санкционираното дружество да разбере за какво е наказано е била ограничена. Не става ясно дали за процесния период е била извлечена информацията, дали не е била съхранявана и съответно дали дружеството е отказало предоставянето . И в този смисъл, Варненският районен съд е заключил, че липсват доказателства за извършено от наказаното юридическо лице нарушение на чл.104 ал.7 от ЗАвПр. Предходната съдебна инстанция е подчертала, че е недопустимо факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението да се установяват едва в съдебното производство и същите трябва да фигурират в самото НП.

Обжалваното решение на Варненския районен съд е правилно.

Настоящият състав на касационната инстанция напълно споделя изводите на въззивния съд, поради което на основание чл.221, ал. 2, изр. ІІ-ро от АПК препраща към тях.

В санкционната норма на чл. 104 ал. 7 ЗАвПр, реципрочно на установените с чл. 91в т. 2 ЗАвПр задължения за превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са предвидени две форми на изпълнителното деяние, при осъществяване на които на нарушителя се налага предвиденото в разпоредбата административно наказание – 1/ несъхранение за период от 365 дни на тахографски листи, разпечатки и извлечени данни от дигиталния тахограф или от картата на водача или 2/ отказ вече съхранените тахографски листи и разпечатки и извлечени данни от дигиталния тахограф или от картата на водача да се предоставят за проверка от контролните органи.

Неосигуряването на фактическото извличане на данни от дигиталния тахограф или от картата на водача представлява отделен административно-наказателен състав – този на чл. 93г ал. 2 ЗАвПр, според който на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача, се налага имуществена санкция 3000 лв.

Легално определение на понятието „извличане“ е дадено в чл. 2 т. 2 б. „н“ от Регламент № 165/2014 г. на Европейския парламент от 04.02.2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт. По смисъла на тази разпоредба извличането представлява копиране заедно с електронния подпис на част или на пълен набор от файловете с данни, записани в електронната памет на бордовото устройство или в паметта на картата за тахограф, при условие, че при този процес не се изменят или изтриват записани данни. Съгласно чл. 38 от Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ извличането се извършва от превозвачите и от лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, като по отношение на данните от паметта на дигиталния тахограф то се извършва най-малко един път на 90 дни, докато по отношение на данните от картата на водача – най-малко един път на 28 дни.

От съдържащото се в АУАН и в НП фактическо описание на нарушението, според което превозвачът не е предоставил на контролните органи в указания законоустановен срок изисканата му с поканата информация на магнитен носител, извлечена от дигиталната карта на водача, изобщо не се разбира за каква форма на наказуемото изпълнително деяние става въпрос в случая – дали превозвачът не е извлякъл тази информация, поради което не я предоставя; дали я е извлякъл, но въпреки това не я е съхранил за период от 365 дни или дали въпреки факта на извличане и съхранение, отказва да я предостави. Известна яснота е внесена от АНО с позоваването в НП на разпоредбите на чл. 91в т. 2 предл. второ и на чл. 104 ал. 7 ЗАвПр, от което може да се заключи, че АНО по-скоро е приел, че не се касае за неизвличането, а за несъхранение в изискуемия срок или за отказ за предоставяне на информацията. Това обаче не е достатъчно, за да се направи извод, че за наказаното лице е било напълно ясно за неизпълнението на какво точно нормативно вменено му задължение се подвежда под административно-наказателна отговорност, за да може оттук адекватно да организира защитата си.

Отделно от това непредоставянето на информация предполага наличието на причини, стоящи извън несъхранението или отказа за предоставянето , защото ако беше обратното, то законодателят би използвал сборното понятие „не предоставя“, а не би си послужил с разграничението „не съхранява“ или “отказва“. Поради това неприцизно използваната терминология при индивидуализацията на изпълнителното деяние има за последица незаконосъобразността на наказателното постановление. Още повече, че в случая в преписката се съдържа удостоверение от началника на Първо РУ гр.Варна за извършена кражба на вещи, сред които и флашка със свалени данни от тахографите и дигиталните карти на шофьорите /според възраженията срещу АУАН/, от което може да се заключи, че в случая не е налице нито една от двете наказуеми според закона форми на изпълнителното деяние – несъхраняване или отказ, а временно съществуваща невъзможност за предоставяне на информацията поради обективни причини и получавайки възражението срещу акта за установяване на административно нарушение, наказващият орган ако е имал съмнения е следвало да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства, както изисква нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Практиката на този касационен състав е последователна и в същия смисъл са постановени решения по к.а.н.д. №183/2019г., к.а.н.д. №3480/2019г., к.а.н.д. № 890/2022г. и к.а.н.д.№ 1670/2022г.

Изложеното сочи в съвкупността си на неоснователност на касационната жалба, поради което атакуваното с нея решение на ВРС следва да се остави в сила. Предвид изложените съображения за незаконосъобразност на процесното НП, касационния състав не намира за необходимо да обсъжда аргументите на ответника по касационната жалба, касаещи незаконосъобразността на определения от законодателя фиксиран размер на имуществената санкция.

С оглед този изход на делото, ответникът има право да му бъдат присъдени сторените в касационното производство съдебни разноски на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН във връзка с чл.143 ал.4 от АПК, представляващи платено адвокатско възнаграждение, според приложения договор за правна защита и съдействие от 25.04.2023 г. в размер на 500 (петстотин) лева, който съответства на минимума, установен в чл.18 ал.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възстановяването на разноските трябва да бъде сторено от бюджета на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ съгласно чл.2 ал.1 от нейния устройствен правилник.

По изложените съображения, на основание чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, Шести тричленен състав на Административен съд-Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 473/24.03.2023 г. на Варненския районен съд, постановено по НАХД № 20223110203379/2022 г.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр.Варна да заплати на „ЦИМ ТРАНС“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Цветелина Неделчева Иванова съдебни разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: