Р Е
Ш Е Н
И Е № 382
10.07.2020 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Трети граждански състав
на девети юни
през две хиляди и двадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия: Нели Иванова
секретар
Ваня Кирева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело №1525 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“ рег.№*********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, вписан в
ТР при Агенцията по вписвания, със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к.1766, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14, представляван от заместник
управителя Димитър Димитров, чрез юриск.Николета Ангелова Матева, против Р.Й.Д.
с ЕГН:********** ***, установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК и при
условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.240 вр.чл.79
и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че с договор за потребителски заем от 22.02.2017г. отпуснал паричен
кредит в размер на 3000лв. и закупуването на застраховка от 604,80лв. Сумата,
предмет на договора била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от
същия, с което ищецът изпълнил задълженията си. Усвояването на посочената сума
ответника удостоверил с полагането на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“. Въз
основа на чл.3 от същия за ответника възникнало задължението да погаси заема на
36 месечни вноски, всяка от които по 148,93лв., които съставлявали изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването и съгласно годишния процент на
разходите 40,82% и годишния процент 31,98%, посочени в параметрите по договора.
Длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита на 05.03.2018г., като
към тази дата били погасени 11 месечни вноски. На основание чл.5 от договора
вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да изплати
остатъка по заема в размер на 3404,05лв., представляващ оставащите 25 броя
погасителни вноски към 05.04.2018г., към която дата станал изискуем в целия му
размер. Кредитора изпратил покана за доброволно изпълнение, в която изрично
обявил вземането си за изискуемо и го поканил да го погаси. При условие, че
установителния иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост
на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, при условията на евентуалност се предявява осъдителен иск.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се установи
наличието на вземане на ищеца от ответника в размер на 2489,86лв.,
представляващи главница по кредита, 914,19лв. – законна лихва за забава за
периода 05.04.2018г. – 08.03.2019г., ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане. При условията на
евентуалност се иска разглеждане на осъдителен иск. Претендира присъждане на
разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника особен представител адв.Д.Т.
депозира отговор на исковата молба, като оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Твърди, че не е настъпила предсрочната изискуемост
на кредита, тъй като същата не настъпва автоматично, а има действие от момента
на получаване на волеизявлението на кредитора от длъжника. По предявения
осъдителен иск, съгласно цитираното тълкувателно решение, размерът на вземането
на кредитора при предсрочна изискуемост следвало да се определи в размер само
на непогасения остатък от главницата и законната лихва от датата на настъпване
на предсрочната изискуемост до датата на плащане. Навежда доводи за недължимост
на сумата за застрахователна премия, поради липсата на доказателства за
плащането й. В отговора на исковата молба се навеждат доводи също така за
недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК, като изрично се визират
разпоредбите на закона, които се твърди, че не са спазени. Предвид изложените
съображения се иска отхвърляне изцяло на предявените искове като неоснователни
и недоказани.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.02.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като
заемодател и Р.Й.Д. като заемател е сключен договор за потребителски паричен кредит.
С подписване на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя
парична сума в размер на 3000лв. Редът и условията, при които е отпуснат
кредитът се уреждат в договора, в който е уговорено, че размерът на месечната
погасителна вноска е 148,93лв., като общият брой на вноските е 36. Уговорен е
годишен процент на разходите в размер на 40,82%, лихвен процент от 31,98%,
застрахователна премия от 604,80лв., такса ангажимент 105лв. и общата стойност
на плащанията в размер на 5361,48лв. В самия договор е визиран и погасителния
план с падежните дати на месечните погасителни вноски. Представени са към
договора за заем медицински въпросник за приемане за застраховане, сертификат
за сключената застраховка и общи условия за застраховка „Защита на плащанията“.
На кредипотолучателя е представен СЕФ за предоставяне на информация за
потребителските кредити. На 09.08.2018г. до ответника е изпратена покана за
погасяване на задължението към дружеството, като е уведомен за настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита поради просрочване на две или повече
месечни вноски.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните
съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи,
чиито заключения приема като компетентно и обективно дадени.
Съдебно-счетоводната експертиза при извършената проверка
установява, че с платежно нареждане за кредитен превод от 22.02.2017г.ищецът
превежда по банковата сметка на ответника сумата от 2895лв., след удържане на
такса ангажимент, която се заплаща еднократно. Лихвеният процент по кредита е
31,38%, а ГПР е 40,82%. По отношение на сумите по застраховката вещото лице
сочи, че не му е предоставена информация за извършени към застрахователя
плащания, включващи застраховка на ответника в размер на 16,80лв. Сумата за
застраховката била превеждана с общ превод към застрахователя. Механизмът на
плащане на застраховките по кредита не се извършва за всяка една поотделно, а с
обща сума към застрахователя. Експертизата установява, че дължимата от
ответника главница по процесния кредит е в размер на 2389,06лв.; дължимата
застраховка – 100,80лв. за периода 05.03.2018г. – 05.08.2018г.;
възнаградителната лихва е в общ размер на 914,19лв., а мораторната лихва –
245,53лв.
Съдебно-техническата експертиза след извършване на необходимите
проверки сочи, че вида на шрифта на процесния договор за кредит от
22.02.2017г., сключен между страните, е Garamond, а размера е 12.
Изключение от размера на шрифта правят „подпис на клиент“, „подпис на
кредитор“, където вида на шрифта е Garamond, а размера 11. Изключение
са също така записванията „страница 1 от 7“, „страница
2 от 7“, „страница 3 от 7“, „страница 4 от 7“, „страница 5 от 7“, „страница 6
от 7“, „страница 7 от 7“, намиращи се в долната част на листовете, където
използвания шрифт е Times New Roman с размер 10.
Във връзка с подадено заявление от ищеца по чл.410 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№320/26.03.2019г. по ч.гр.д.№691/2019г. по описа на РС-Хасково, с която е
разпоредено длъжникът Р.Й.Д. *** да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.Париж“ сумите от 2489,86лв. – главница по договор
за потребителски кредит от 22.02.2017г.; 914,19лв. – възнаградителна лихва от 05.03.2018г.
до 05.03.2020г.; 234,01лв. – мораторна лихва от 05.04.2018г. до 08.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 25.03.2019г. до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Така издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление
по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което е указано на ищеца – заявител, че
има възможност да предяви иск по чл.422 от ГПК в едномесечен срок за
установяване дължимост на вземането.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.240 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за
посочените в исковата молба суми. Искът е подаден от надлежно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес, в предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим, а
разгледан по същество същият е основателен и доказан, поради следните
съображения:
Между ответника и ищцовото дружество са възникнали валидни правоотношения по договор за паричен
заем по чл.9
и сл. от ЗПК. Съгласно чл.9
ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане. От приетите като доказателства по делото договор за потребителски
кредит от 22.02.2017г., сертификат за сключена застраховка, Общи условия за застраховка „Защита на
плащанията“, както и стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, се установява, че между страните е
сключен договор за заем с определени условия в същия за усвояване на
предоставената заемна сума и съответното връщане на същата. С полагане на
подписа си под този договор ответникът е приел предложените му от заемодателя
условия на усвояване и връщане на заема, неговия размер, договорените лихвени
проценти.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че е
налице валидно сключен договор за заем между страните, като в тази връзка съдът
намира за неоснователни възраженията на особения представителна ответника за
недействителност на същия. По делото не се ангажираха доказателства, от които
да се установи наличието на твърдените пороци на договора за заем. Установи се,
че ответникът е заплатил първите шест вноски от договорените 36 месечни вноски,
след което е преустановил плащанията по договора. Установи се настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита, доколкото същата е уговорена от страните в
договора да настъпи при неплащане на две или повече погасителни вноски, т.е.
налице е обективно настъпване на предсрочната изискуемост. По отношение на
възраженията за липса на уведомление, изпратено до ответника и получено от
него, съдът намира същите за неоснователни. От една страна ищецът представи по
делото поканата, изпратена до ответника на единствения известен адрес на
последния. Действително тази покана е останала неполучена от длъжника, но съдът
счита, че това не опорочава настъпване на предсрочната изискуемост. От данните
по делото се установи, че ответникът няма регистриран друг различен адрес от
вече известния на неговия кредитор. Установи се също така, че и към момента
ответникът не пребивава на този адрес, тъй като издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в заповедното производство и призоваванията му в
настоящото са извършвани по реда на чл.47 от ГПК, т.е. чрез залепване на
уведомления. Ето защо, от една страна следва извода, че не се опорочава настъпването
на предсрочната изискуемост, основанията на която страните са уговорили изрично
в подписания от тях договор. Ответникът е бил наясно още със спиране на
плащанията по кредита, че след просрочването на две и повече погасителни вноски
ще стане изискуем целия кредит. От друга страна Към момента на предявяване на
иска вече е изтекъл изцяло договорения срок на кредита, като е настъпил падежа
и на последната погасителна вноска. Следва да се вземе предвид и факта, че
ответникът не е намерен от ищеца за връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост, но след това не е намерен и от съда за връчване на заповедта за
изпълнение и за призоваване по настоящото дело, което сочи на извода, че трайно
не пребивава на този адрес, а няма друг известен. При тези данни по делото
съдът намира за неоснователно възражението относно липсата на предпоставки за
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Неоснователни се явяват и
другите възражения относно действителността на процесния договор за кредит. От
депозираната съдебно-техническа експертиза се установи по категоричен начин, че
размера на шрифта на договора за кредит е 12, поради което съдът счита, че е
изпълнено законовото основание за неговата валидност. Изключенията, описани
подробно от вещото лице в заключението относно по-малък шрифт, а именно 10 и
11, нито касаят клаузи от договора, нито съставляват на практика част от текста
на този договор, тъй като са указания къде да се положи подпис и указват
номерата на отделните страници. Неоснователно е също така възражението за
липсата на конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР, което водило
до неяснота относно включените в него компоненти. Съвсем ясно е обяснено и
фиксиран размера на ГПР, който не надхвърля допустимия такъв, за да се приеме
за неравноправна тази клауза или да доведе до недействителност на същата. Напълно
ясен и пълен е и погасителния план към договора за кредит, като в тази връзка
възраженията в отговора на исковата молба се явяват неоснователни. Става ясно
какво включва всяка една от месечните погасителни вноски, как е формиран нейния
размер, кога е падежа на всяка вноска. Освен това още в началото на подписания
от страните договор са визирани размерите на отделните плащания за главница,
застраховка, лихви и т.н., като е изчислен и посочен и крайния размер на
дължимата сума от кредитополучателя. Съдът не констатира противоречие между
размера на договорената възнаградителна лихва и добрите нрави, тъй като липсват
данни от които да се установи неравноправно третиране на ответника в конкретния
случай. Договорения между страните размер на лихвения процент не надхвърля
максималния, за да се правят изводи в обратната насока. При тези данни по
делото съдът намира за основателен и доказан предявения иск в настоящото
производство.
Предвид твърдения от ищеца отрицателен факт, а именно неизпълнение на
поетите от ответника задължения по договора за заем, изцяло в тежест на
последния е на установи изпълнение точно и в срок на това свое задължение.
Въпреки дадените в тази насока указания с доклада по делото, доказателства за
извършени плащания в договорените срокове не бяха ангажирани в настоящото
производство. Ето защо, следва така предявения установителен иск да се уважи
изцяло.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спора, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 122,76лв. разноски по заповедното производство / от които 72,76лв.
– държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение/, както и сумата от 1001,83лв. разноски по исковото
производство / от които 126,83лв. – държавна такса; 50лв. – юрисконсултско
възнаграждение; 485лв. – депозит за особен представител; 340лв. –
възнаграждение за вещи лица/. Или общо размера на дължимите от ответника
разноски за двете съдебни производства възлиза на сумата от 1124,59лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Й.Д. с
ЕГН:********** ***, че дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“ рег.№*********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, вписан в
ТР при Агенцията по вписвания, със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к.1766, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14, представляван от
заместник управителя Димитър Димитров, сумите от 2489,86лв. – главница; 914,19лв. – възнаградителна лихва от 05.03.2018г.
до 05.03.2020г.; 234,01лв. – мораторна
лихва от 05.04.2018г. до 08.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.03.2019г. до окончателното изплащане, произтичащи от договор за потребителски кредит с
номер PLUS-14531104 от 22.02.2017г., сключен между страните, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №320/26.03.2019г. по ч.гр.д.№691/2019г. по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА Р.Й.Д. с ЕГН:********** ***,
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********,
вписан в ТР при Агенцията по вписвания, със седалище и адрес на управление
гр.София, п.к.1766, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14, представляван
от заместник управителя Димитър Димитров, направените в заповедното и в настоящото
производство разноски общо в размер
от 1124,59лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: