Определение по дело №473/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1596
Дата: 16 юни 2020 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20203101000473
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 7 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……../….....06.2020г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

Мл.с. ФИЛИП РАДИНОВ

 

 

като разгледа докладваното от съдия Карагьозова

въззивно търговско дело № 473 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е въззивна жалба вх. 92452/11.12.2019г. от ЗАД „ЕВРОИНС", ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу решение №5030/20.11.2019г., постановено по гр.д. №6598/2019г. на ВРС, в частта, с която предявеният от „Вероника 2007 ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Варна, кв. „Младост“, бл.148, вх.1, ет.1, ап.3, иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ за присъждане на сумата от 10 лева, частичен иск от 1 167,95 лева, е уважен до размера от 0.07 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди по л.а. „Фолксваген голф“ с рег. В 3838 КР, изразяващи се в увреждане на предна дясна джанта, задна дясна джанта, гума Мишелин 195/65/15, гума Фулда 195/65/15, десен шенкел и греда под купето, настъпили на 19.06.2018г., по застрахователен договор „Каско“ със застрахователна полица № 10500100003580 от 26.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 30.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателят поддържа доводи за недопустимост на решението като постановено при наличието на абсолютна процесуална пречка за съществуването на правото на иск. Излага, че по предявен идентичен на процесния частичен иск е формирана сила на пресъдено нещо по гр.д.17120/2018г. на ВРС, поради което повторно предявеният иск подлежи на прекратяване на основание чл. 299, ал.2 от ГПК, а евентуално на основание чл.126, ал.1 от ГПК, в случай, че се приеме, че липсват данни за влизане в сила на решението. На следващо място обжалваното решение е постановено при нарушение на диспозитивното начало, предвид предприетото от ищеца десезиране на съда, с оглед искането му за отхвърляне на иска. Вместо да прекрати производството на някое от тези основания, в нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд се е произнесъл по същество. Прави се искане за обезсилване на решението и прекратяване на производството по иска като недопустимо, както и за присъждане на разноски за две инстанции.

В  срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Поддържа, че настоящият иск е за друга част от цялото вземане, поради което не е налице идентичност с предмета на гр.д. 17120/18г. на ВРС. С извършеното на 28.05.2019г. плащане на сумата от 1688.51 лева са погасени присъдените по гр.д. 17120/18г. разноски и законна лихва, както и главница до размера от 1167.88 лева, като ответникът е останал задължен за още 7 стотинки, поради което правилно искът е уважен до този размер. Развити са съображения за недължимост на разноски в полза на ответника в хипотезата на отхвърляне на иска поради плащане в хода на процеса.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба вх. 92452/11.12.2019г. от ЗАД „ЕВРОИНС", ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу решение №5030/20.11.2019г., постановено по гр.д. №6598/2019г. на ВРС, в частта, с която предявеният от „Вероника 2007 ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Варна, кв. „Младост“, бл.148, вх.1, ет.1, ап.3, иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ за присъждане на сумата от 10 лева, частичен иск от 1 167,95 лева, е уважен до размера от 0.07 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди по л.а. „Фолксваген голф“ с рег. В 3838 КР, изразяващи се в увреждане на предна дясна джанта, задна дясна джанта, гума Мишелин 195/65/15, гума Фулда 195/65/15, десен шенкел и греда под купето, настъпили на 19.06.2018г., по застрахователен договор „Каско“ със застрахователна полица № 10500100003580 от 26.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 30.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.07.2020г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

 

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

 

УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти  - Н.В..

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                     

 2.