Решение по дело №480/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, против Решение №270/08.11.2024 г., постановено по АНД № 231/2024 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № **********, с който на „АВТОМАГИРСТРАЛИ – ЧЕРНО МОРЕ“ АД за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.

Релевирани са касационните основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, вр. чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение. Въз основа на изложените мотивирани възражения в подкрепа на всяко от касационните основания се претендира отмяна на решението и потвърждаване на оспорения ЕФ като законосъобразен. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на размера на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Ответник „АВТОМАГИРСТРАЛИ – ЧЕРНО МОРЕ“ АД, с представляващи Д. Х. Д. и Я. Д. Х. /заедно и поотделно/, чрез юрисконсулт М. Ш. оспорва жалбата, като излага подробни съображения за неоснователност на касационните доводи. Отправено е искане за отхвърляне на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурор от Окръжна прокуратура – Варна е изразил становище за оставяне в сила на оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд, от страна, която има интерес да оспори въззивното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348, ал.1 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено, че касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че в 06.52 ч. на 17.08.2021 г., в землището на [населено място], обл. Варна, моторно превозно средство собственост на „Автомагистрали – Черно море“ АД с ДК№[рег. номер], с допустима техническа маса 33000, с брой оси 3, категория Евро 3, без ремарке, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Същевременно не била заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. Това било установено с помощта на устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

Районният съд е приел, че в случая са налице следните самостоятелни основания за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. ЕФ е издаден извън сроковете по чл. 34 от ЗАНН, които са приложими и в този вид производства и които имат преклузивен характер, от което е направен извод, че с изтичането им е преклудирана възможността за административнонаказващия орган да ангажира отговорността на нарушителя. Обоснован е извода му с нормата на чл.189ж ЗДвП, която не дава уредба да сроковете за издаване на ЕФ, поради което на основание чл. 1 ЗАНН следва да се приложи чл. 34 ЗАНН.

Нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, обективно осъществено от наказаното дружество е извън обхвата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от същия закон, установени и заснети от електронна система по чл.167а, ал.3 от Закона за движението по пътищата. Поради това заснетото в случая нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, а не както е процедирано в разглеждания казус – с издаване на ЕФ. Констатираното е възприето от въззивния съд като съществено нарушение на процесуалните правила, което е счел за достатъчно основание за отмяна на атакувания ЕФ като незаконосъобразен. В мотивите на въззивното решение изрично е обърнато внимание, че настъпилата законодателна промяна, изразяваща се в допълване текста на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП с вписването на "-3б", добавен след израза "чл. 179, ал. 3", обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., не променя този извод на съда. Съобразено е, че нормата е процесуална и се прилага незабавно от момента на нейното влизане в сила, но процесният ЕФ е издаден преди тази дата, т.е. при действието на нормата в нейната предходна редакция. Според съда самата законодателна промяна подчертава правилността на горния извод, че за нарушения на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП може да се издава ЕФ от 13.02.2024 г. Въззивният съд е изложил подробно мотивирани съображения за противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителният характер на Директивата и позовавайки се на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, съдът приел, че при приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2500 (две хиляди и петстотин) лв., като не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът е посочил, че единствения начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл.179, ал.3б вр.чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП – да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. Обсъдена е и евентуалната приложимост на чл.185 от ЗДвП като субсидиарна норма, но с оглед предвиждането с нея единствено на глоба като наказание за ФЛ преценил, че тя е неприложима при нарушения, извършени от ЮЛ, какъвто е и настоящия казус. С тези съображения РС – Девня е отменил ЕФ и присъдил в полза на дружеството разноски в производството.

Оспореното решение е правилно и законосъобразно.

Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) към датата на извършване на нарушението –17.08.2021 г., регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., обхватът на нормата е разширен до нарушенията по чл.179 ал.3 - 3б от ЗДвП включително, което е несъмнено доказателство, че към 17.08.2021 г. санкционирането на осъщественото от дружеството административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Правилен е изводът на въззивния съд, че санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е достатъчно основание за отмяната на фиша.

При издаване на електронен фиш по аргумент на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП са неприложими сроковете по чл.34 от ЗАНН, поради което не се споделя извода на районния съд, че електронния фиш е издаден след срока по срока по чл.34, ал.1 и ал.2 от ЗАНН.

В допълнение към изложеното от РС - Девня, по отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето по дело С-61/23 на СЕС от 21.11.2024 г., съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В този смисъл санкционната норма на чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по същия закон, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена санкция в размер 2500 лв., следва да остане неприложена. Както правилно е преценил и районният съд, в ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като съдът правилно е установил, че са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-касационен ответник.

Решението е законосъобразно, което налага оставянето му в сила.

Предвид изхода на спора по аргумент на противното на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.3 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Ответникът е представляван в касационното производство от юрисконсулт. Делото не е с фактическа и правна сложност. На основание чл. 63д, ал.1, ал.3 и ал.5 ЗАНН, вр. чл.27е НЗПП, АПИ следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника сумата в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение №270/08.11.2024 г., постановено по АНД № 231/2024 г. по описа на Районен съд – Девня.

ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура”, да заплати на "АВТОМАГИСТРАЛИ - ЧЕРНО МОРЕ“ АД, ЕИК ********* възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.