№ 169
гр. Свиленград, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20235620100274 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Ищецът И. Г. Б., с ЕГН: **********, с адрес: с. Л************, чрез пълномощника
адв. Г. К. - П., АК - Хасково, иска от съда да осъди ответника „Електроразпределение ЮГ“
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов “ № 37, да му заплати сумата 306,37 лв., представляваща получена без основание сума
за неправомерно начислена ел. енергия за периода от 03.02.2023г. до 14.03.2023г., за обект
на потребление, находящ се в с. Л************, с клиентски № ********** и ИТН:
1610170, за което е издадена фактура № **********/05.04.2023г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на завеждане на иска - 26.04.2023г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за горепосочения обект на
потребление, чийто доставчик е ответникът. Твърди, че е получил от ответника писмо, в
което се посочвало, че при извършена на 14.03.2023г. проверка на електромер, монтиран на
горепосочения обект на потребление, било констатирано, че електромерът не отчита, което
се дължало на угаснал дисплей и за което бил съставен констативен протокол №
662903/14.03.2023г. В писмото било посочено, че поради това била извършена корекция на
сметката за ел. енергия на ищеца за периода 03.02.2023г. - 14.03.2023г, т.е. за 39 дни, така че
му била начислена допълнително ел. енергия на стойност 306,37 лв. С писмо с изх. №
0006529089538 от 18.04.2023г. ищецът бил известен от ответника, че на 25.04.2023г. ще
бъде преустановен достъпа му да електроразпределителната мрежа, ако в срок до
22.04.2023г. не плати задължението си, вследствие установеното неизмерване на ел. енергия.
Затова, ищецът платил процесната сума.
Ищецът твърди, че не дължи допълнително начислената от ответника сума за ел.
енергия, тъй като не я е потребил, не е извършил манипулация върху електромера и не носи
каквато й да е вина за установеното непълно или неточно измерване на електромера.
Последният бил собственост на ответника и той имал задължение да осигурява правилното
и коректното му функциониране. Счита, че от страна на ответника била извършена
недопустима едностранна корекция на сметката му за ел. енергия за процесния период, която
1
не съответствала на изискванията за точно измерване на потребената електроенергия.
Клаузата в Общите условия на ответното дружество, която регламентирала едностранната
корекция на сметките за ел. енергия, била неравноправна по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от
ЗЗП.
По изложените съображения ищецът моли съда да уважи иска и да му присъди
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск, като неоснователен. Твърди, че на 14.03.2023г.,
служители на ответното дружество извършили проверка на електромер № *********,
отчитащ доставяната електрическа енергия в обекта на ищеца, находящ се на горепосочения
адрес. При проверката се констатирало, че електромерът бил с изгаснал дисплей, поради
което консумираната ел. енергия не можело да бъде отчетена. Съставен бил Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
662903/14.03.2023г., подписан от служителите и свидетеля А.Д.А., присъствал на
проверката. Ответникът извършил преизчисление на количеството на ел. енергия, като
начислил допълнително количество ел. енергия на клиента в размер от 469 kWh. Периодът
от време, за който била извършена корекцията бил 39 дни, с начална дата 03.02.2023 г. –
датата на последния отчет на показанията на електромера, а крайна дата - датата на
извършената техническа проверка и демонтажа на електромера – 14.03.2023 г. Тъй като
електромерът не отчитал, нямало как да се приложат хипотезите на чл.52, ал.1, т.1 и т.2 от
ПИККЕ, поради липсата на отчетни данни за предходен отчетен период. Затова,
единствената възможна хипотеза в настоящия случай била да се вземат данни от отчетния
период, следващ подмяната на повреденото средство за търговско измерване. За исковата
сума ответникът издал процесната фактура, изпратена на ищеца с писмо с обратна разписка.
Ответникът счита, че е налице законово основание за начисляване на процесната сума
и че той няма задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца. Посочва, че
считано от 04.05.2019г. са в сила нови ПИКЕЕ, според които преизчислението на
количеството ел. енергия се извършва от операторите на съответните електрически мрежи.
Най-същественото изменение в новите ПИКЕЕ било изключването от процеса на
коригиране на количествата ел. енергия на крайните снабдители, като в тази връзка „ЕВН
България Ектроснабдяване“ ЕАД не издавал фактури за допълнително начислени
количества ел. енергия, така, както се правело по-рано, респ. ОУ на „ЕВН България
Ектроснабдяване“ ЕАД не намирали приложение в настоящия казус. Ответникът оспорва
твърдението на ищеца, че дружеството носи отговорност за неизмерването на ел. енергия от
електромера, тъй като последният бил негова собственост. Посочва, че в разпоредбата на
чл.52, ал.1 от ПИКЕЕ изрично било записано, че независимо от липсата на външно
въздействие върху електромера, преизчисляването на количеството ел. енергия се извършва,
респ. извършва се и когато електромерът е просто повреден, както било в случая.
Предвид изложеното, ответникът счита, че претендираната сума е основателно
начислена и му е дължима, поради което моли съда да отхвърли иска и да му присъди
разноски
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, установи от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че ищецът е потребител на електроенергия с клиентски номер
**********, за обект на потребление, находящ се в с. Л************, с ИТН: 1610170. Не е
спорно и обстоятелството, че този обект е присъединен към електрическата мрежа, поради
което между страните е налице облигационно правоотношение, пораждащо правото на
ищеца да закупува ел. енергия и насрещното право на ответника да получи цената за
доставената от него стока. Безспорно е и обстоятелството, че ищецът е заплатил процесната
сума, което се потвърждава и от приетия по делото фискален бон от 24.04.2023 г. /лист 16/.
От Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване № 662903/14.03.2023г. /лист 11 от делото/ се установява, че при извършена на
14.03.2023г. техническа проверка на електромер с фабр.№ *********, на обект – къща в с.
2
Лозен, на клиент И. Г. Б., с клиентки № ********** и с ИТ№ 1610170, е констатирано, че
електромерът е с „блокирал дисплей“. Протоколът е съставен в отсъствието на клиента и в
присъствието на свидетел, и е подписан от съставителите и от свидетеля. Констатациите в
протокола се потвърждават и от разпита на един от съставителите му – свидетеля Д. Г. Д. на
длъжност “електромонтьор” в ответното дружество.
С писмо изх. № 10366967-1/05.04.2023 г. ответното дружество е уведомило ищеца за
извършената проверка е че тя е констатирала „изгаснал дисплей“. В писмото се съдържа и
уведомление за това, че на основание чл.52, ал.1, т.1 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, ще бъде коригирана сметката на ответника за
ел. енергия за периода от 03.02.2023г. до 14.03.2023г., както и че допълнително начислената
ел. енергия е на стойност 306,37 лева. За извършената корекция е издадена фактура №
**********/05.04.2023г. на стойност 306,37 лв., която е изпратена на ищеца с
уведомлението.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице С. К.,
според заключението на която описаното в констативния протокол отразява техническото
съС.ие на електромера, който е бил с блокирал дисплей. Вещото лице е констатирало, че е
била налице техническа повреда на СТЕ, а допълнително начисленото количество ел.
енергия е правилно остойностено от ответника, съгласно изискването на чл.52, ал.1, т.2 от
ПИКЕЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на
отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на
остойностяване на неотчетени количества. Настоящият съдебен състав споделя практиката,
че ответното дружество не може едностранно да коригира отчетените показатели на
ел.енергия без да установи, че измервателното устройство е манипулирано умишлено от
потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния
период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на неправилно отчитане и т.н.
Съдът споделя и съдебната практика, според която е отречена изцяло възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи,
съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия.
Приема, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона
за защита на потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при
търговия с електрическа енергия. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа
енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на
доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер
на договорната отговорност, като в тази връзка съдът намира, че обективна отговорност не
може да се уреди с подзаконов нормативен акт и да се извежда по тълкувателен път.
Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно
отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя.
Ответното дружество е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото
устройство, поради което същия следва да полага необходимите грижи за правилното
функциониране на измервателното устройство, като констатираните неизправности бъдат
своевременно отстраняване и да не възлага тежестта за тези неизправности на потребителя.
Изложеното налага извода, че ответникът е получил процесната сума като недължимо
платена и при липса на възникнало за това основание.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноските в настоящото производство, доколкото такива се претендират и са
налице доказателства, че са действително направени. Ответникът следва да се осъди да
заплати на ищеца сумата 50 лв. – разноски за държавна такса. От ищеца се претендират и
разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съобразно
3
представения договор за правна защита и съдействие, уговорено е между ищеца и
упълномощения адвокат Г. К. П. възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Затова, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца
възнаграждение в минималния размер по чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размера на адвокатските възнаграждения, а именно сумата 400 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов “ № 37, на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, да заплати на И. Г. Б., с ЕГН: **********, с адрес: с. Л************, сумата
306,37 лева, представляваща получена без основание сума за неправомерно начислена ел.
енергия за периода от 03.02.2023г. до 14.03.2023г., за обект на потребление, находящ се в с.
Л************, с клиентски № ********** и ИТН: 1610170, за което е издадена фактура №
**********/05.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 26.04.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов “ № 37, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, да заплати на И. Г. Б., с ЕГН: **********, с адрес: с. Л************, сумата 50,00
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов “ № 37, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, да заплати на адвокат Г. Т. К. – П., ХАК, с адрес: гр. Свиленград, ул. „Александър
Стамболийски“ № 9, сумата 400,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4