№ 16247
гр. ..............., 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110153126 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
С Решение № 20207694/04.11.2021 г. по гр. д. № 75395/2018 г. по описа на СРС, 177
състав, са отхвърлени предявените от Н. К. М. срещу Р. Б. Й. иск с правно основание чл.
29 ЗЗД за унищожаване на договор за прехвърляне на 5/8 идеални части от недвижим имот –
ап. № , находящ се в гр. ..............., ж.к. , вх, ет, като даване вместо изпълнение, обективиран
в Нотариален акт № , т. , нот. дело № 112/30.05.2013 г. на нотариус Х. В., като сключен
поради измама, и иск с правно основание чл. 30 ЗЗД за унищожаване на договор за
прехвърляне на 5/8 идеални части от недвижим имот – ап. № , находящ се в гр. ..............., ж.
к. , вх, ет, като даване вместо изпълнение, обективиран в Нотариален акт № , т. , нот. дело №
112/30.05.2013 г. на нотариус Х. В., като сключен поради заплашване.
С влязло в сила Решение № 3968/18.07.2023 г. по в. гр. д. № 6174/2022 г. по описа
на СГС, 2Д, е изцяло обезсилено Решение № 20207694/04.11.2021 г. по гр. д. № 75395/2018
г. по описа на СРС, 177 състав, и делото е върнато на СРС за ново разглеждане на
делото от друг състав на съда на действително предявения иск с правно основание чл.
26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.
При новото разглеждане на делото от СРС е образувано настоящото гр. д. №
53126/2023 г. на СРС, 29 състав.
В исковата молба, уточнена с молби от 01.10.2018 г. /л. 25 СГС/, 22.06.2020 г.,
25.08.2020 г., 13.10.2020 г., 14.10.2020 г. и 03.05.2023 г. /СГС/, ищецът Н. К. М. излага
фактически твърдения, че въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № , нот. дело № 635/2006 г. по описа на нотариус В. Ч., с рег.
№ . на НК, той и съпругата му Г. Ц. М.а са придобили правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ апартамент № , находящ се в гр. ..............., ж. к. , бл. № , вх,
ет., /подробно индивидуализиран в ИМ/. Съпругата му Г. Ц. М.а починала, като
притежаваните от нея вещни права върху гореописания имот били придобити по силата на
наследственото правоприемство от ищеца и техните деца. Така собственици на имота
станали следните лица при следните квоти: Н. К. М. – 5/8 идеални части, П. Г. М. – 1/8
идеална част, К. Н. К. – 1/8 идеална част, Г. Н.а М.а – 1/8 идеална част. Твърди, че за
притежаваните от последните вещни права върху исковия имот узнали лицата Т. И. Д., К. Г.
Й. – съпруг на Р. Б. Й., и Г. Й. – баща на К. Г. Й.. Навежда твърдения, че Т. И. Д.
неправомерно мотивирал К. Н. К. да му продаде с договор за продажба, обективиран в
1
Нотариален акт № /30.04.2013 г. по описа на нотариус П. П., с рег. № . на НК, собствената си
1/8 идеална част от гореописания имот, срещу което не му заплатил продажна цена, а му
казал, че ще му заплати такава, ако подпише от името на ищеца като „издател“ запис на
заповед от 07.10.2010 г., с който Н. К. М. се задължавал да заплати на Р. Б. Й. сумата в
размер на 25 000 лева. Поддържа, че Т. И. Д. неправомерно мотивирал и Г. Н.а М.а да
подпише записа на заповед като „поръчител“. Оспорва да е подписвал процесния запис на
заповед, както и да се е намирал във финансови отношения с ответницата. Отделно от това
твърди, че записът на заповед е антидатиран. Излага, че през м. май 2013 г. лицата К. Й. и Г.
Й. са отправили към него заплахи, че ще го пребият и „застрелят“, ако не се снабди с
данъчна оценка за апартамент № . и не им го продаде. На 30.05.2013 г. същите две лица – К.
Й. и Г. Й., заедно с И. Н. Т., противно на волята на ищеца, го вкарали насила „с дърпане,
ритане и блъскане“ в лек автомобил и го откарали в гр. ..............., на паркинг пред НДК,
където отново с насилствени физически действия, придружени със заплахи, че го застрелят,
ако не продаде имота си, го отвели в кантората на нотариус Х. В.. Вследствие така
описаните действия, които предизвикали у ищеца страх за здравето и живота му, той
подписал предварително изготвен от нотариуса нотариален акт, обективиращ оспорения
договор за продажба на апартамент № .. При тези твърдения моли за постановяване на
съдебно решение, с което да се прогласи нищожността на договора за продажба от
30.05.2013 г., обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот вместо
изпълнение на парично задължение № , том , рег. № , дело № 112/2013 г. по описа на
нотариус Х. В., с рег. № . на НК, в частта, в която се е разпоредил със собствените си 5/8
идеални части от правото на собственост върху апартамент № ..
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Р. Б. Й. е депозирала писмен отговор на исковата
молба, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Моли за
постановяване на съдебно решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е спорно, а се установява от приетия като писмено доказателство
Нотариален акт № , том , рег. № , дело № 635/2006 г. на нотариус В. Ч., с рег. № . на НК,
че на 24.10.2006 г. Ф. Д.а Д. е продала на Г. Ц. М.а следния свой собствен недвижим имот:
апартамент № , находящ се в гр. ..............., ж. к. , бл. № , вх, ет., – процесния имот, срещу
заплащане на продажна цена в размер на 17 000 лева. Видно от Удостоверение за
граждански брак № /18.12.1987 г. е, че считано от 18.12.1987 г. Г. Ц. М.а се е намирала в
граждански брак с ищеца Н. К. М., респ. разпоредителната сделка от 24.10.2006 г. е била
сключена по време на брака между последните двама и придобитото по възмезден начин
недвижимо имуществено е станало тяхна съпружеска имуществена общност /СИО/.
От представеното Удостоверение за наследници изх. № /03.09.2015 г., издадено от
Столична община – район , се установява, че на 06.03.2009 г. Г. Ц. М.а е починала, като тя е
оставила за свои наследници по закон следните лица: Н. К. М. – преживял съпруг, П. Г. М. –
син, К. Н. К. – син, Г. Н.а М.а – дъщеря. Следователно, с оглед смъртта на Г. Ц. М.а и
настъпилото наследствено правоприемство собственици на процесния имот са станали,
както следва: Н. К. М. – 5/8 идеални части, П. Г. М. – 1/8 идеална част, К. Н. К. – 1/8 идеална
част, Г. Н.а М.а.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за продажба на
наследство от 30.04.2013 г., сключен между К. Н. К. – като продавач, и Т. И. Д. – като
купувач, с който продавачът продава на купувача цялото си наследство като съвкупност от
права и задължения, оставено му от майка му Г. Ц. М.а, починала на 06.03.2006 г., за сумата
от 4 000 лева.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на парично задължение № , том ,
рег. № , дело № 112/2013 г. по описа на нотариус Х. В., с рег. № . на НК, с който на
30.05.2013 г., след като е констатирано, че по силата на запис на заповед от 07.11.2010 г. Н.
К. М. – като издател, се е задължил да заплати на падеж 07.11.2012 г. на Р. Б. Й. сумата от
25 000 лева, при поръчители Г. Н.а М.а и Т. И. Д., но не е изпълнил задължението си по
записа на заповед, страните са се съгласили, че вместо плащане на сумата по записа на
заповед, ведно с дължимата върху нея лихва от 08.11.2012 г. до настоящия момент, Н. К. М.,
Г. Н.а М.а и Т. И. Д. прехвърлят на Р. Б. Й. собствените си общо 7/8 идеални части от
2
следния недвижим имот: апартамент № , находящ се в гр. ..............., ж. к. , бл. № , вх, ет.,
/подробно индивидуализиран/.
По делото е представен и приет документ, наименуван „Жалба“ от 22.09.2015 г. /л.
18 СГС, гр. д. № 7386/2018 г./, с подател Н. К. М., адресиран до Директора на МВР – гр.
Радомир, без положен печат и входящ номер, удостоверяващи действителното депозиране
на жалбата.
По делото са изискани и приложени в заверен препис материалите по ДП № ЗМ
18/2016 г. по описа на СДВР, прокурорска преписка № 50616/2016 г. по описа на СРП, от
които се установява, че с Постановление за образуване на досъдебно производство от
04.01.2016 г. на прокурор при СРП е образувано досъдебно производство /ДП/ срещу
неизвестни извършители за това, че през м. май 2013 г. в гр. ..............., с цел да принудят Н.
К. М. да се разпореди със свое право /да прехвърли правото си на собственост върху
идеалните си части от процесния апартамент № ./, го заплашили с насилие и заплаха за
убийство, което е извършено от две или повече лица – престъпление по чл. 213А, ал. 2, т. 1 и
т. 4, вр. ал. 1 НК. Видно от материалите по преписката е, че ДП е образувано по повод жалба
на Н. К. М., чието съдържание е идентично със сезиращата СГС искова молба вх. №
146731/27.11.2019 г.
Сред материалите по прокурорската преписка е и ксерокопие на запис на заповед без
протест от 07.11.2010 г., съгласно който Н. К. М. се е задължил неотменимо и безусловно да
заплати на падежа 07.11.2012 г. на Р. Б. Й. сумата в размер на 25 000 лева. Като авалисти в
записа на заповед подписи са положили Г. Н.а М.а и Т. Д. И.. По делото са събрани данни, че
запис на заповед от 07.11.2010 г. не се съхранява в оригинал при нотариус Х. В., с рег. № . на
НК, а нот. дело № 112/2013 г. по описа на същия нотариус е унищожено поради изтичане на
срока за съхранението му. На л. 110 от преписката на СРП се установява писмо изх. № 01-
ИСК-01190/19.01.2017 г., изходящо от „...................“ ЕАД и адресирано до СДВР, в което се
съдържа информация за извършен на 03.06.2013 г. от К. Г. Й. паричен превод в полза на Н.
К. М. на сумата в размер на 2 500 лева.
С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.02.2017 г.
на прокурор при СРП е прекратено ДП № ЗМ 18/2016 г. по описа на СДВР, прокурорска
преписка № 50616/2016 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 213А, ал. 2, т. 1 и т. 4, вр. ал. 1 НК. Като мотив за прекратяването му е
изтъкната липсата на доказателства, подкрепящи тезата на пострадалия Н. К. М. за
извършени спрямо него заплашителни вербални и физически действия, мотивирали го да
прехвърли вещните си права върху процесния имот, респ. установяващи по несъмнен и
категоричен начин твърдяното от пострадалия престъпно деяние, включено в престъпния
състав на чл. 213А, ал. 2, т. 1 и т. 4, вр. ал. 1 НК. Съгласно писмо вх. № 57767/21.02.2024 г.
СРП не разполага с данни постановлението за прекратяване да е било обект на последващ
съдебен или инстанционен контрол, поради което съдът приема, че същото е влязло в сила
като необжалвано.
В производството пред районната инстанция са изслушани по реда на чл. 176 ГПК
ищецът Н. К. М. и ответницата Р. Б. Й..
Изслушан по реда на чл. 176 ГПК ищецът Н. К. М. заявява следното: „Имам сключен
договор с ответницата за прехвърляне на имота в Л.. Синът ми е имал отношение с Т..
Имам договор с ответницата, с който й прехвърлих имота, но намерението ми беше да
прехвърля имота на Т., за да погася задължения на сина си към него. Вярно е, че синът ми
К. К. е прехвърлил своите вещни права върху процесния апартамент на лицето Т. Д.. Аз не
съм разговарял с лицето Т. Д., за което от делото е видно, че е починало към днешна дата.
Знам, че синът и дъщеря ми са подписвали документи във връзка с прехвърляне на имота на
Т., чието съдържание точно не знам. Вярно е, че съм имал опасения, че Т. ще предприеме
действия за обявяване за окончателен на предварителния договор, по който съм
получил капаро от 3500 лв. К. плати на Т. пред кантората на нотариуса сумата от
9000 лв. Нямам задължение от 25 000 лв. към Р.. Аз заявих, че желая да си погася
задълженията към тях, като им прехвърля правата върху апартамента в Л. К. и Иво
М. постоянно ме следяха, като те искаха да възпрепятстват прехвърлянето на имота на
Т.. Р., аз и К. отидохме заедно в кантората на нотариуса, както и К. и Г.. Пътувах с К.
до нотариалната кантора, като волята ми не беше да прехвърля апартамента, тъй като
неговата стойност е по-висока от тази, която аз дължа. Не са упражнявани каквито и да е
физически действия при придружаването ми до нотариалната кантора. Не е вярно, че
трето лице ме е принуждавало да подавам жалба, сам исках да заведа делото. К. го познавам
3
от малък. Задочно познавах Р., тъй като ми беше известно, че тя е съпруга на К., като в
отношения със същата влязохме при подписването на нотариални акт. С К. се уважаваме,
познаваме се преди датата на прехвърляне, но парите, които той ми предложи са
малко за апартамента и твърдя, че сумата от 25 000 лв. не ми е плащана. Не сме се
карали след датата на прехвърлянето на имота. След като подписахме договора се
чувствах излъган за сумата, за която продадох имота, тъй като, считам, че тя е
ниска, поради което две-три години не си говорехме с К., но към днешна дата сме в добри
отношения. Живея в с. К....................... Ходя във Франция. В с. К...................... не работя.
Занимавам се с домашна работа, като цепене на дърва. Затова ходя до Франция, за да
получавам пари. Всяка година ходя във Франция. Последно бях във Франция на 22.02.2024 г.
Случва се да ходя всяка година, като ходя за различен период от време, някъде за месец,
месец и нещо. Известно ми, е че синът ми К. е прехвърлил своите права върху апартамента
на Т., но не ми е известно за колко точно пари, доколкото ми е споделил това е за около 4500
лв. За тази сума разбрах от нотариуса, какво реално е получил не знам. Подписвал съм
предварителен договор, като предявеният ми от съда предварителен договор от 30.05.2013 г.
носи моят подпис под т. 1 за продавач. С Т., Р. и К. сме ходили при нотариуса и сме
подписали нотариален акт. Не съм получил 25 000 лв. от Р. Й.. Не съм подписвал
документ, че съм получил въпросната сума. Притеснявах се Т. да не ми стори нещо и
затова прехвърлих апартамента на Р.. След като подписахме при нотариуса, И. М. закара
мен и Г. до с. К....................... Прехвърлих апартамента, за да си погася задълженията.
Уговорката ни беше да ми погасят задълженията за вода и за данъци, които бяха непогасени.
Уговорката беше К. да ги погаси. Не е имало физическо насилие спрямо мен. Твърдя, че не
е имало насилствени действия, поради което няма как да е имало свидетели на
подобни действия. Говори ми нещо името Методи. Методи е мой познат от с.
К......................, бяхме в добри отношения, но той почина преди около две години. Методи
ми обясни, че парите, които са били уговорени по сделката за имота в „Л. всъщност са
малко за стойността на апартамента. Нямам ясен спомен дали той ми е казвал, че ако кажа
някому, че съм бил заплашван да прехвърля апартамента, ще мога да си го върна. К. и
Любомир ме убедиха, че трябва да се откажа от делото и от адвокат Н., но считам, че
делото ми трябва да се разгледа и че всъщност, парите за имота са малко и вече съм
сторил разходи за адвокат Н., поради което и не поддържам молбите, с които съм се
отказал от делото. Желая да ми се плати апартамента. Апартаментът беше за ремонт.
Искам делото да бъде разгледано, за да ми се възстановят парите, които съм сторил
като разноски за адвокат Н. и да ми се доплати разликата до стойността на имота. За
апартамента съм получил от К. сумата от 17 000 лв. Считам, че ми дължи разликата до
стойността на апартамента, като от тази сума следва да се приспадне стореният от него
ремонт, който оценявам на 10 000 лв.“.
Изслушана по реда на чл. 176 ГПК ответницата Р. Б. Й. заявява следното: „Познавам
Н. К. М.. Той живее в с. К......................, където аз живея от 1995 година. Аз и моето
семейство финансово сме подпомагали Н. М., като сме му помагали в домашните работи и
финансово, включително и за закупуване на дрехи. Имам спомен, че е подписвана запис на
заповед, но тъй като с Н. М. сме подписвали множество документи, всички те са били
изготвяни от адвокат, нямам конкретен и ясен спомен за точната дата, на която е подписан
записът на заповед. Сумата по записа на заповед беше в размер на 25 000 лв., но тази
сума не беше предадена към датата на подписване на записа, а отделни суми, в
различен период от време, последователно бяха предавани на лицето. Всички суми,
които съм давала на Н., са били в брой. Сумата в общ размер на 25 000 лв., заплащана на
части в различни периоди, е била заплащана, както чрез лични средства в брой, ката и чрез
лични средства по банкова сметка, като не мога да кажа с точност, кои суми как са били
заплащани, но се е случвало и пари в брой, и пари от банкова сметка да му предавам.
Познавам Н. М. от 1995 година, поради което отговорът ми е отрицателен – не е вярно, че
сме се срещнали за първи път на 30.05.2013 г. На 30.05.2013 г., датата на подписване на
нотариалния акт, се срещнахме заедно с Н., неговата дъщеря Г., синът му К., съпругът ми К.,
Т. и адвокатката на Т. на ул. ....................“ в близост до нотариалната кантора, тъй като
същата беше в близост ние пешеходно отидохме заедно в нея, като не е имало проблеми
помежду ни, всичко премина в доброволно желание“.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
.............. и И. М. Т..
От разпита на свидетеля .............. се установява, че той познава ответницата Р. Б. Й.
покрай познанството си с нейния съпруг К., с когото ходят заедно на лов и се занимават с
4
кучета. Свидетелят заявява, че му е известно, че К. и Р. са закупили апартамент в Л. който се
намирал на около 150 метра от неговия имот в същия квартал. Апартаментът, който
семейството на ответницата било закупило, по спомени на свидетеля, преди години било
използвано за общежитие, а в квартал Л.живеела по-бедната част на обществото. Поради
това и когато К. му споделил, че мисли да купи жилище в Л. свидетелят го посъветвал да не
го прави, тъй като не било хубаво. Свидетелят заявява, че има ясен спомен за случка след
24.05.2013 г., малко след имения му ден, при която отишъл да вземе от К. едно куче. Преди
това му се обадил, като по телефона К. му казал да побърза, защото ще ходи да прехвърля
апартамента. Чакал го на центъра в с. К...................... заедно с „Начо и едно момиче, което
беше слабичко и нисичко, което после се оказа, че е на Начо дъщеря“. К. и другите две лица
се качили в кола – отпред се качил Начо, отзад – момичето, и отпред К., и тръгнали, а
свидетелят отишъл при бащата на К., за да си взема кучето. Видимо не се забелязвало да има
конфликт между К. и другите две лица, които били с него. Не му е известна цената, за която
Р. и К. са закупили апартамента в Л. На 01.06.2024 г., привечер, свидетелят Н............... ходил
в с. К...................... и видял К. и Начо на центъра да си говорят с нормален тон. Свидетелят
не се е запознавал лично с Начо и не го е виждал никога в Л. Виждал го е само два пъти –
при описаната ситуация в автомобила с К. и Р., както и в случката от 01.06.2024 г. От К.
узнал, че името на господина, който е бил в автомобила с него, е Начо.
От разпита на свидетеля И. М. Т. се установява, че той познава К. и Р. от много
години – още преди 2013 г., от с. К....................... Откакто бил роден, свидетелят живеел в с.
К...................... и познавал Н.. Известно му било, че Р. и К. са искали да закупят апартамент в
Л. който се продавал от Н.. Твърди, че няма спомен на 30.05.2013 г. да е пътувал в автомобил
с Н., Г. – дъщеря му, и К. в посока НДК гр. ..............., нито да е виждал на въпросната дата К.
и Р. да пътуват с автомобил. Заявява, че лично е дал пари на К. за покупката на апартамента
в Л. Парите бил изтеглил като заем от „...................“. Сумата, която бил изтеглил, възлизала
на около 19- 20 000 лв. – изтеглил парите наведнъж и дал едната част от тях на Н., едната
част на дъщеря му, а другите пари дал на К., за да погаси консумативните сметки за
купувания апартамент. Свидетелят помни, че е ходил заедно с К. на оглед на апартамента
преди закупуването му. Апартаментът бил в много лошо състояние – „беше почупен,
нямаше ток, вода, парно, нищо нямаше, вътре беше гробница. Вътре имаше спринцовки, все
едно наркомани са живеели там.“. По лични наблюдения на свидетеля отношенията между
К. и Н. са добри.
При така установеното от фактическа страната, съдът намира следното от
правна страна:
С влязло в сила Решение № 3968/18.07.2023 г. по в. гр. д. № 6174/2022 г. по описа на
СГС, 2Д, е изцяло обезсилено Решение № 20207694/04.11.2021 г. по гр. д. № 75395/2018 г. по
описа на СРС, 177 състав, и делото е върнато на СРС от стадия на изготвяне на доклад с
конкретни указания на въззивната инстанция – да бъде разгледан действително
предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр.
1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот
вместо изпълнение на парично задължение, обективиран в Нотариален акт № , том , рег. № ,
дело № 112/2013 г. по описа на нотариус Х. В., с рег. № . на НК, с който Н. К. М. е
прехвърлил в полза на Р. Б. Й. притежаваните от него 5/8 идеални части от правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № , находящ се в гр.
..............., ж.к. Л. бл., , вх, ет, поради липса на съгласие.
На първо място, по наведените от ответницата възражения в първото открито съдебно
заседание при новото разглеждане на делото, касаещи автентичността на депозираните пред
СГС молби вх. № 82178/12.09.2023 г. и вх. № 83083/15.09.2023 г., обективиращи изявления
на ищеца за оттегляне на предходно депозирани от негово име молби за отказ от иска и
оттегляне на пълномощията, дадени на адвокат И. Неврокоска, настоящият съдебен състав
намира, че с оглед на изявленията на Н. К. М., направени лично в проведеното на
05.06.2024 г., СРС не е валидно десезиран с предявения иск и дължи неговото разглеждане
по същество. В тази насока следва да се посочи още, че според трайната практика на ВКС –
така Решение № 121/13.07.2017 г. по т. д. № 145/ 2017 г., I ТО, Определение № 62/17.01.2014
г. по ч. гр. д. № 7849/2013 г., III ГО, и други, молбата за оттегляне или отказ от иска е
оттегляема до постановяване от съда, на основание чл. 232 ГПК, респ. – чл. 233 ГПК, на
определение за прекратяване на производството по делото. Когато ищецът е оттеглил
волеизявлението си за оттегляне или отказ от иска, преди съдът да се произнесе по
5
направеното искане, както е в разглеждания случай, не е налице валидно волеизявление и
съдът не може да прекрати делото. С оглед така изложеното съдът дължи разглеждане по
същество на спора.
Принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване
на иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или
на отделни клаузи от нея. Съдът, сезиран с иск за прогласяване нищожността на правна
сделка, е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на
сделката. Ако искът се отхвърли поради неосъществяване на твърдения от ищеца
опорочаващ факт, само този факт се обхваща от обективните предели на силата на
пресъдено нещо. Останалите опорочаващи сделката факти, ако има такива, не се
преклудират и могат да бъдат предмет на нов иск. Съдът е ограничен от диспозитивното
начало в гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва
служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно
доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства – в този смисъл
приетото в Тълкувателно решение № 1/2022 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК, ВКС.
Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи
произнасяне, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет
на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата
молба /чл. 127 ГПК/. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения
и формулирания във връзка с тях петитум са определящи да вида и за правната
квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за
да разреши въведения от ищеца спор. В разглеждания случай в исковата молба и в
последващите уточнителни молби ищецът поддържа, че е сключил процесния договор за
прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на парично задължение поради
извършени спрямо него насилствени действия – вкарване насила с дърпане, ритане и
блъскане в лек автомобил, и заплахи за убийство, след което е бил отведен в кантората на
нотариус Х. В., където против волята си е подписал Нотариален акт № , том , рег. № , дело
№ 112/2013 г. Конкретно ищецът твърди физическа принуда, в резултат на която се е
съгласил да подпише договора, т. е. върху него са упражнени фактически действия с цел да
се изтръгне от него съгласие за сключване на сделката, която сделка той не би сключил при
нормални обстоятелства.
В случая, както се посочи по-горе, делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на районната инстанция с конкретни указания на въззивната инстанция – да се
разгледа действително предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.
Следователно настоящият съдебен състав, противно на изложеното от ищцовата страна в
срока по чл. 149, ал. 3 ГПК, няма правомощия и задължения да разглежда служебно всички
възможни основания за нищожност на оспорената разпоредителна сделка, извън конкретно
наведеното такова за нищожност поради липса на съгласие. В тази насока следва да бъде
отбелязано, че задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 1/2022 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК, ВКС, вменяват задължение на гражданския съд да
се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства, но последното важи само когато предмет на
делото са правоотношения, произтичащи от правна сделка - иск за собственост, иск за
изпълнение по чл. 79 ЗЗД и др., но не и когато предмет на делото е именно иск за нищожност
на сделката. В този случай съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата
молба порок на сделката.
При горните мотиви съдът следва да разгледа единствено твърденията на ищеца за
упражнено спрямо него физическо насилие, опорочило волята му да сключи оспорената
сделка, до степен, че такава изначално липсва, т. е. за нищожност на процесния договор
поради липса на съгласие.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД, нищожни са договорите, при които
липсва съгласие. Според становището, прието в Тълкувателно решение № 5/2014 г. на
ОСГТК, ВКС, липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на
правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана
липса на съгласие“ /например – изтръгнато е с физическо насилие, направено е без
намерение за обвързване – на шега и др./. По същината си насилието представлява
упражняването на фактически действия спрямо едно лице с цел да се изтръгне от него
6
съгласие, което то при нормални обстоятелства не би дало. Насилието може да се упражнява
както спрямо лицето, което ще бъде принудено да сключи договора, така и спрямо негови
близки – роднини или приятели. При насилието винаги водеща е физическата принуда, а
когато водеща е психическа принуда, е налице заплашване. При липсата на съгласие волята
се изразява изрично, но тя е толкова негодна, че изобщо не може да породи правни
последици.
Основателността на предявения установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2,
изр. 1, пр. 2 ЗЗД е обусловена от кумулативното позитивно установяване на следните
материални предпоставки: сключването на договор за прехвърляне на недвижим имот
вместо изпълнение на парично задължение между страните по делото със сочените в
исковата молба предмет и съдържание, и пороците, които се твърди, че влекат нищожност на
договора – конкретно да се докажат фактическите твърдения, обосноваващи предпоставките
за нищожност на сделката поради липса на съгласие, а именно че процесният договор за
покупко-продажба е сключен при липса на воля за това, в резултат на упражнено спрямо
ищеца физическо насилие. Съобразно изричното правило на чл. 154 ГПК доказателствената
тежест за установяване на горепосочените обстоятелства носи ищецът по делото.
След извършен съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал
настоящият съдебен състав намира предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1,
пр. 2 ЗЗД за недоказан по изискуемия несъмнен и категоричен начин. Мотивите за това са
следните:
За установяване на фактическите си твърдения по делото, че е бил обект на
упражнено физическо насилие, мотивирало го да сключи процесната разпоредителна сделка,
ищецът ангажира единствено писмени доказателства и доказателствени средства, които
обаче не подкрепят тезата му. От една страна, по делото са изисквани и приложени в заверен
препис материалите по ДП № ЗМ 18/2016 г. на СДВР, прокурорска преписка № 50616/2016 г.
на СРП. Видно от тях, воденото срещу неизвестен извършител ДП е било прекратено с
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.02.2017 г. на прокурор
при СРП, при мотив за прекратяването му липсата на доказателства, подкрепящи тезата на
пострадалия Н. К. М. за извършени спрямо него заплашителни вербални и физически
действия, мотивирали го да прехвърли вещните си права върху процесния имот, респ.
установяващи по несъмнен и категоричен начин твърдяното от пострадалия престъпно
деяние, включено в престъпния състав на чл. 213А, ал. 2, т. 1 и т. 4, вр. ал. 1 НК.
Следователно така приобщените материали не сочат за наличие на окончателен акт на
наказателния съд, ползващ се със задължителна сила съгласно чл. 300 ГПК и установяващ
извършени спрямо Н. К. М. престъпни насилствени действия, чрез които той да е бил
склонен да подпише оспорения договор за продажба. С оглед на наведените от страните по
делото съображения относно доказателствената стойност на така приобщените материали
следва да се изтъкне принципното правно положение, че гражданският съд може да
преценява само и единствено доказателствата, които са били събрани непосредствено пред
него, в производството по делото или в производство за обезпечаване на доказателства по
реда на чл. 207 ГПК, като единственото изключение от това правило е уредено в чл. 232
ГПК при оттегляне на иска. В тази насока, съставените протоколи за разпит на свидетели от
други органи – конкретно в рамките на инициираното наказателно производство, биха могли
да послужат само за доказване съществуването на свидетел, който има впечатления за
правнорелевантни факти, но не могат да бъдат преценявани по същество в настоящото
гражданско производство. Поради това и съдът не дължи съпоставка на гласните
доказателства, дадени от едни и същи лица в качеството на свидетели в гражданския и
наказателния процес, а следва да обсъди единствено изслушаните от него. За да бъдат
преценени от съда, доказателствата, събрани в производството пред други органи, те трябва
да бъдат събрани отново от гражданския съд, който разглежда делото с участието на
страните по него. Изявленията за знание на страните, които съдържат признание на
неизгодни за тях факти, имат значение на извънсъдебно признание – преценяват се по
вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото, в т. ч.
обстоятелствата, при които е било направено признанието. Когато подобно изявление е
направено в друго производства, то се доказва чрез представения в това производство
подписан документ, изходящ от страната или чрез съответния официален документ,
съставен по реда на съответното производство – в този смисъл Решение № 198/10.08.2015 г.
по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, ІV ГО. При тези съображения съдът намира, че
свидетелските показания, събрани в рамките на ДП № ЗМ 18/2016 г. на СДВР, прокурорска
преписка № 50616/2016 г. на СРП, материалите по което са приобщени по настоящото дело,
7
не са годни доказателствени средства в гражданския процес и не могат да бъдат
преценявани от съдебния състав при формиране на фактическите и правните му изводи по
основателността на предявения иск.
Що се касае до представените по делото едностранно изготвени от ищеца документи
като жалба от 22.09.2015 г. и прочие, съдържащи данни за упражнено спрямо него физическо
насилие и заплахи, доколкото същите съдържат изгодни единствено за съставилата ги страна
обстоятелства, съдът не може да изгражда изводите си за доказаност на иска въз основа на
тях.
На следващо място, по делото са изслушани обясненията на ищеца, които настоящият
състав счита, че опровергават собствените му твърдения, наведени в процеса и очертаващи
пределите на търсената от него правна защита. В тази насока следва да се отбележи
следното: Обясненията на страната съставляват изявления за факти, които подлежат на
доказване. Като доказателство обясненията на страната могат да бъдат ползвани само
когато съставляват изявление за неизгодни за нея факти, които съдът следва да цени
наред с всички доказателства по делото. В конкретния случай, при изслушването на
ищеца Н. К. М. в проведеното на 05.06.2024 г. открито съдебно заседание, същият
добросъвестно заявява: „Р., аз и К. отидохме заедно в кантората на нотариуса, както и
К. и Г.“, „Не са упражнявани каквито и да е физически действия при придружаването
ми до нотариалната кантора“, „След като подписахме договора се чувствах излъган за
сумата, за която продадох имота, тъй като, считам, че тя е ниска“, „Не е имало
физическо насилие спрямо мен. Твърдя, че не е имало насилствени действия, поради
което няма как да е имало свидетели на подобни действия“, „Искам делото да бъде
разгледано, за да ми се възстановят парите, които съм сторил като разноски за адвокат
Н. и да ми се доплати разликата до стойността на имота. За апартамента съм получил
от К. сумата от 17 000 лв. Считам, че ми дължи разликата до стойността на
апартамента, като от тази сума следва да се приспадне стореният от него ремонт, който
оценявам на 10 000 лв.“. Така дадените обяснения съдържат признание на ищеца за
осъществяването на неизгодни за него факти – а именно, че спрямо него не е било
упражнявано физическо насилие с оглед явяването му в нотариалната кантора на нотариус
Х. В., че е получил от съпруга на ответницата сумата от 17 000 лв. за процесния апартамент,
вкл. че последният е извършвал ремонт в имота, но по преценка на ищеца продажната цена,
срещу която се е разпоредил с вещните права върху апартамента, е твърде ниска, което го е
накарало да се чувства излъган от семейството на ответницата. Посочените изявления сами
по себе си изключват собствените твърдения на ищеца за липса на съгласие от негова страна
за сключване на процесната сделка, а сочат на несъгласие на същия със съществени нейни
елементи, касаещи нейната цена и изпълнението на същинските задължения на страните,
които обаче не са от естество да опорочат валидността на сделката, като същевременно
представляват индиция за наличие на каузално правоотношение, във връзка с което е
издаден записът на заповед от 07.11.2010 г.
Обясненията на ответницата не съдържат изявление за неизгодни за нея факти,
поради което съдът не цени същите при формиране на изводите си. За пълнота следва да се
отбележи, че изнесените в тях данни относно конкретния начин на престиране на сумата по
записа на заповед от 07.11.2010 г. са ирелевантни за настоящия правен спор, като
същевременно те принципно не са и годно доказателство за установяване предаване на
сумата от 25 000 лева, предмет на издадения запис.
По отношение наведените от ищцовата страна доводи във връзка с валидността на
записа на заповед от 07.11.2010 г. следва да се посочи, че те също са неотносими към
фактическите обстоятелства, включени в предмета на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, поради
което съдът не дължи обсъждането им по същество. Това е така и доколкото, противно на
искането на ищеца, направено в срока по чл. 149, ал. 3 ГПК, съдът да приложи служебното
начало в гражданския процес и в случай, че не счете за основателен конкретно предявеният
иск за нищожност, да разгледа всички останали такива, вкл. нищожност поради липса на
основание, противоречие със закона и прочие, както вече се изтъкна и както изрично е
прието в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2022 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК,
ВКС, принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по
реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни
клаузи от нея и съдът, сезиран с иск за прогласяване нищожността на правна сделка, е
обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката. Ако искът
се отхвърли поради неосъществяване на твърдения от ищеца опорочаващ факт, само този
факт се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо. Останалите
8
опорочаващи сделката факти, ако има такива, не се преклудират и могат да бъдат предмет на
нов иск. Съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма
правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички възможни основания за
нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания страните да сочат
доказателства. В случая, съобразно изричните указания на въззивната инстанция, дадени в
проведеното на 26.04.2023 г. открито съдебно заседание, с писмена молба от 03.05.2023 г. /л.
34 СГС/ ищецът е формулирал искането си към съда и същото се свежда до прогласяване на
процесната сделка за нищожна поради липса на съгласие. Съобразно посочената молба и
ясната воля на ищеца, обективирана в нея, въззивната съдебна инстанция е определила
правилната правна квалификация на предявения иск и е върнала делото на СРС с конкретни
указания за разглеждане на съобразения с изявената воля на страната иск за нищожност.
поради това съдът в настоящото производство дължи преценка единствена на
обстоятелствата, при които е обективирана волята на ищеца, за сключване на договора от
30.05.2013 г., и съответно изявена ли е тя в резултат на упражнено спрямо него физическо
насилие.
Ангажираните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите .............. и И. М. Т. не съдържат данни за осъществено спрямо ищеца физическо
насилие, поради което също не са от естество да обслужат тезата му в процеса, поради което
съдът намира за ненужно да навлиза в подробен анализ на същите.
По отношение на съображенията на ищеца, наведени в последното по делото открито
съдебно заседание и развити в писмата му защита в срока по чл. 149, ал. 3 ГПК, относно
конкретния обем на действително притежаваните от Н. К. М. вещни права върху процесния
имот към датата на сключване на процесната сделка в контекста на представените
доказателства за обявената смърт на лицето П. Г. М., съдът намира същите за ирелевантни
досежно валидността на последната. В този смисъл съдът съобрази трайната и
непротиворечива практика на ВКС, вкл. мотивите на ТР № 4/07.07.2010 г. по т. д. № 4/2009 г.
на ОСГК, ВКС, че разпореждането с чужда вещ не би могло да обуслови нищожност на
договора.
При горните мотиви и с оглед липсата на други събрани доказателства или
доказателствени средства в подкрепа твърденията на ищеца за упражнено спрямо него
физическо насилие, за да сключи оспорената сделка, както и с оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, съдът намира предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.
Относно разноските в производството
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответната страна. Последната претендира разноски за адвокатски хонорар в настоящото
производство в размер на 1 600 лева, за реалното извършване на които представя договор за
правна защита и съдействие от 21.05.2024 г. с отбелязване за извършено плащане на сумата в
брой, поради което същите следва да се присъдят.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ..............., ул. , ет,
ап, срещу Р. Б. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. ..............., ж. к. , вх, ет, ап. , иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на парично задължение, обективиран в
Нотариален акт № , том , рег. № , дело № 112/2013 г. по описа на нотариус Х. В., с рег. № . на
НК, с който Н. К. М. е прехвърлил на Р. Б. Й. притежаваните от него 5/8 идеални части от
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № , находящ се в
гр. ..............., ж.к. Л. бл., , вх, ет, поради липса на съгласие.
ОСЪЖДА Н. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ..............., ул. , ет, ап, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Р. Б. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. ..............., ж. к. , вх,
ет, ап. , сумата от 1 600,00 лева – сторени разноски в производството по гр. д. № 53126/2023
г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10