№ 33
гр. С., 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500707 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
С решение № 199 от 23.08.2023 г. по гр. д. № 749/2022 г. по описа на Районен съд – И.
съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето М. Д.
А.а ЕГН ********** на майката Г. Д. Д. ЕГН ********** от с. К.; определил е
местоживеенето на детето при майката и е определил режим на лични отношения на детето
М. с бащата Д. Г. А. ЕГН ********** от гр. С., а именно: бащата да има право да
осъществява лични отношения с детето, както следва: да взема детето при себе си всяка
втора и четвърта седмица от месеца за времето от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с
преспиване; всеки вторник и четвъртък за времето от 18.00 ч. до 19.00 ч. посредством
софтуерни програми „Viber“, “Messаnger”, “Whatsapp” и др.; за Коледните празници – всяка
нечетна година за времето от 10.00 ч. на първия ден, обявен за началото на празниците
/почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден, обявен за празничен, с право на преспиване; за
Новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден, обявен
за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден, обявен за почивен ден с
право на преспиване; за Великден – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден,
обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден, обявен за
празничен /почивен ден/ с право на преспиване; определен е и режим на лични контакти с
преспиване и през останалите празници, когато с Постановление на МС са обявени повече от
1
1 почивен ден; на личните и семейни празници бащата да има право да взема детето при себе
си, както следва: на 21 септември /рожден ден на бащата/ за времето от 17.00 ч. до 21.00 ч.
на същия ден, а ако рождения ден съвпада с почивен ден – от 10.00 ч. до 21.00 ч.;
определено е бащата да има право да взема детето при себе си 31 дни през лятото, както
следва: за времето от 1 юли до 15 юли без прекъсване и от 1 август до 16 август без
прекъсване, като майката е задължена през този период да предоставя детето, независимо
дали ползва или не платен или неплатен годишен отпуск, както и по 4 дни през зимата и по
4 дни през пролетта през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, а в
случай, че майката ползва платен отпуск през този период, то следва да уведоми бащата
най-малко два месеца по-рано, в противен случай бащата ще има право на лични контакти с
детето М. А.а в посочен от него период през тези сезони. Посочено е, че и двамата родители
имат право да присъстват на всички важни събития в живота на детето – рожден ден, имен
ден, както и празници и мероприятия в детската градина, училището и др. С решението
бащата е осъден да заплаща на детето М. чрез неговата майка и законен представител
издръжка в размер на 250 лева, считано от влизане в сила на решението до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня, следва последния ден от месеца, за
който издръжката се дължи.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в частта относно
упражняването на родителските права по отношение на детето, режима на лични контакти
на детето с бащата, както и в частта за издръжката. Моли съда да отмени обжалваното
решение и вместо него да постанови друго, с което да предостави упражняването на
родителските права по отношение на детето на бащата, при когото да бъде определено и
местоживеенето му по настоящия адрес в гр. С., а майката да бъде осъдена да заплаща
месечна издръжка на детето в минимален размер и да бъде определен режим на лични
контакти на детето с майката. Моли също така постановените от районния съд привременни
мерки да бъдат изменени, като до влизане в сила на съдебното решение бъдат определени
същите мерки, които се искат от ищеца и при постановяване на решение по съществото на
спора.
Ответницата оспорва въззивната жалба и направените с нея искания.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди в исковата молба, че страните живели съвместно в продължение на около
10 години преди подаване на исковата молба. Към момента на запознанствто им майката
имала дете от предишна възраст, което понастоящем е на 18 години и се отглежда от
родителите на ответницата. Семейното им жилище бил апартамент, собственост на
родителите на ищеца в гр. С.. На 08.05.2019 год. се родило детето на страните М..
Постепенно отношенията им се влошили, като за отглеждането на детето основни грижи
полагали родителите на ищеца. Майката напуснала работа в аптеката, където работела
дотогава като оператор, поради неразбирателство с колегите си. Психическото състояние на
2
ответницата било нестабилно, като поведението й се характеризирало с чести пристъпи на
истерия и неконтролируеми крясъци. Започнала да провокира скандали, за обижда близките
си, като дори посягала физически на ищеца. На 16.07.2022 год. /събота/ ответницата
напуснала семейното жилище с детето под претекст, че отива до родното си с. К. при
роднините си за уикенда. Трябвало да се върне в понеделник, тъй като към този момент
работела в склад в гр. С., но не се върнала. Напуснала работа и понастоящем е безработна.
Оттогава ищецът е възпрепятстван да вижда дъщеря си. В момента ответницата живее в
жилището на семейството си в с. К., което отглежда животни. Променена е неблагоприятно
битовата и семейна среда, с които детето е свикнало преди раздялата на родителите. Детето
често става обект на крясъци и тормоз от страна на майката и свидетел на семейни
скандали. Бащата е финансово обезпечен и от много години работи на постоянна и сигурна
работа като секретар в отдел „Детско-юношески футбол“ на БФС. В грижите за детето може
да разчита изцяло на помощта на родителите си и на сестра си. Притежава подсигурена
материална среда и отлични битови условия за отглеждането на детето в гр. С.. До момента
на раздялата на страните детето е отглеждано именно в дома на родителите на бащата, като
промяната е стресова за него. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.
127, ал. 2 от СК да предостави на него упражняването на родителските права по отношение
на детето, а ответницата да бъде осъдена да му заплаща месечна издръжка, както и да бъде
определен подходящ режим на лични отношения на майката с детето.
В отговора на исковата молба ответницата оспорва изцяло предявения иск. Сочи, че
причина за раздялата на страните е поведението на ищеца, който от години злоупотребявал с
алкохол; станал агресивен и започнал да гони ответницата от дома им; престанал да се
грижи за детето. Оспорва тя да е имала каквито и да било проблеми в психическо
отношение. Сочи, че дъщеря им е добре и се чувства щастлива и спокойна в средата, в която
понастоящем расте. Моли да бъде предоставено на нея упражняването на родителските
права по отношение на детето, а бащата да бъде осъден да му заплаща издръжка в размер на
250 лева месечно, както и да бъде определен подходящ режим на лични отношения на
бащата с детето.
Видно от удостоверение за раждане от 10.05.2019 год., издадено от СО-район „К.П.“,
детето на страните М. А.а е родено на 08.05.2019 год.
Бащата Д. А. работи по трудов договор на длъжност „секретар“ в отдел „ДЮФ“ на БФС с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1650 лева, видно от допълнително
споразумение от 01.04.2022 год. към трудовия му договор, сключен през 2006 год.
Според служебна бележка от 01.08.2022 год. детето М. А.а е записано в ДГ „Р.“, с. К..
През периода м. юли 2021 год. – м. юни 2022 год. майката Г. Д. е получавала среден
месечен доход в размер около 1075 лева – брутен доход по ЗДДФЛ, видно от удостоверение,
издадено от „С.“ ООД, МЦ „М.“.
По делото е прието становище на ДСП-И. от м. октомври 2022 год., според което майката
Г. Д. е с постоянен и настоящ адрес в с. К., ул. „Д.“ № 6. Страните са разделени от м. юли
3
2022 год., като детето се отглежда от майката Д. и от нейните родители. При проведената
социална анкета е установено, че детето М. е във видимо добро здравословно състояние,
облечена с подходящо за времето, сезона и пола облекло; не се наблюдава неглижиране на
детето от страна на майката. Детето има записан личен лекар в гр. С., като са му направени
всички задължителни имунизации; водено е редовно и на профилактични медицински
прегледи. Към момента на анкетата детето все още не посещава редовно детската градина в
с. К., където майката е подала документи за записването му. Към момента на изготвяне на
социалния доклад ответницата е регистрирана като безработна и получава обезщетение за
безработица. Домът на семейството в с. К. представлява двуетажна къща, състояща се от
шест стаи, като детето живее на първия етаж заедно с майка си, баба си и дядо си. На втория
етаж живее по-големият син на ответницата, който е пълнолетен. За детето М. е осигурено
всичко необходимо за отглеждането и възпитанието му. Хигиената в жилището е на
отлично ниво, дворът на къщата е добре подреден, като за детето има място за игра и
забавления. Майката е регистрирана като безработна в БТ на 08.08.2022 год. и получава
месечно обезщетение. Детето общува отлично с по-големия си брат и с децата от квартала.
Майката отрича да възпрепятства контактите на детето с бащата, но сочи конфликните й
взаимоотношения с бащата. Детето е привързано към майката и е спокойно в нейно
присъствие. Не се наблюдават конфликти или напрежение в общуването им.
Приет е и социален доклад на ДСП-И. от 08.11.2022 год., според който детето вече
посещава редовно детската градина в с. К., като престоят му там бил до обяд, за да може
плавно да свикне с новата среда. Бащата изразил несъгласието си с решението на майката
детето да посещава детската градина, като дори сезирал различни институции. Майката е на
становище, че в интерес на детето е да се социализира и да общува със свои връстници в
подходяща среда, каквато предлага детската градина по настоящото му местоживеене.
Според социален доклад на ДСП „С.“, гр. С. от м. ноември 2022 год. след раздялата на
страните и установяването на детето в с. К., майката блокирала телефонните номера на
бащата и на неговите родители, поради което те не могат да поддържат връзка с детето по
всяко време. Ищецът успява да се чуе с детето само от стационарен телефон от неговата
служба. Бащата съобщава, че е правил опити да се види с детето в с. К., но е възпрепятстван
от ответницата. За последно е виждал детето през м. септември 2022 год. Обитаваното от
ищеца жилище се намира в гр. С., кв. „Р.“, собственост на родителите му. Състои се от две
спални, голям хол и кухня, баня и тоалетна. За детето има обособено пространство в едната
спалня – има собствено креватче, играчки и дрехи. Има всички удобства за отглеждане на
детето.
Според показанията на св. А.а – майка на ищеца, ответницата напуснала семейното
жилище през м. юни 2022 год. доброволно, като по никакъв начин не е била заставена да си
тръгне. Върнала се на работа преди детето да навърши две години, като основно грижите за
него поела свидетелката, която ходела всеки ден до дома им в кв. “Д.”, за да го гледа.
Свидетелката и съпругът й се преместили в кв. “Р.”, за да е по-удобно за младото семейство.
Г. Д. често вдигала скандали без причина, била нервна и изпитвала безпричинни страхове
4
/от тъмното и др./. Свидетелката смята, че Г. имала нужда от специализирана помощ и
терапия, като от сина си знае, че първоначално Г. се съгласила, но по-късно отказала да
посети специалист. Ищецът осигурявал всичко необходимо за просперитета на семейството,
а ответницата разполагала с всичко, което той печелел. Работел и допълнително, за да може
семейството да бъде обезпечено. До фактическата раздяла на страните детето било много
привързано към баща си. След това ответницата блокирала телефоните им номера и бащата
и родителите му не можели да се чуват с М., дори в дните, определени от съда. Тъй като
ищецът работел до 17.30 ч., нямал възможност да пътува до с. К., за да види детето според
определените от съда привременни мерки. Бащата е много грижовен и може да се грижи и
сам за детето, въпреки че се налага да работи и в събота и неделя. Не злоупотребява с
алкохол. Детето споделяло, че се страхува от животните на село.
Свидетелката П. – сестра на ищеца твърди, че от раждането на детето основно грижите за
него били полагани от бащата и неговите родители. Г. се страхувала да остава сама в дома си
с детето, привиждали й се непознати хора и често изпитвала безпричинна паника.
Ответницата била непостоянна и често сменяла работата си. Случвало се между страните да
избухват скандали, когато ищецът искал сметка от ответницата къде отиват дадените от него
пари за семейството и за битовите разходи. Ответницата често изпадала в истерия от
дреболии и обиждала ищеца в присъствие на детето. Ищецът бил този, който пазарувал и
готвел след работа. Обръщал имного внимание на детето. Сдържан е и спокоен. Не
отговарял на нападките на Г.. Имало случай, при който бащата отишъл до с. К. да се види с
детето в определен от съда ден, но майката не му осигурила достъп до него. До раздялата на
страните детето било много привързано към баща си и неговите роднини и почти не
познавало баба си и дядо си по майчина линия. Свидетелката знае от самата Г., че бащата на
последната понякога посягал на майка й. Не знае в каква среда живеят децата понастоящем.
Свидетелят К. – приятел на ищеца от 20 години твърди, че по времето, когато живеел в С.,
често отсядал в апартамента на семейството му. Самият Д. често му споделял, че има
проблеми в отношенията с Г., която често избухвала и предизвиквала скандали. Свидетелят
също бил очевидец как тя се изнервя безпричинно и крещи по дребни поводи. От момента
на раздялата с Г. ищецът често споделял пред свидетеля, че много тъгува за детето.
Оплаквал се, че Г. не вдига телефона си и препятства контактите му с М.. Бащата е
изключително отговорен и дисциплиниран човек. В работата си е много уважаван от
колегите. Основно Д. осигурявал финансово и материално семейството преди раздялата.
Според показанията на св. Д. – сестра на ответницата, последната напуснала семейното
жилище заради прекомерната употреба на алкохол от страна на Д. А.. Свидетелката е била
очевидец на агресивно поведение на ищеца спрямо ответницата. Последната също й е
споделяла за такова неприемливо поведение. Знае, че роднините му са я гонили, като Г.
плачела по телефона, когато й споделяла за проблемите с ищеца. Детето понастоящем се
чувства отлично в с. К.. Гледано е добре, посещава детска градина и има изграден
приятелски кръг. Родителите на ответницата също помагат в грижите за детето. Те
отглеждат животни /овце/, но не в двора на къщата в с. К., а на 4 км. извън селото.
5
Ответницата има необходимите качества да се грижи и възпитава детето М.. Счита, че не са
били ограничавани контактите на бащата с детето от страна на Г., но знае, че последната
блокирала телефоните на роднините на детето по бащина линия.
Свидетелят М. твърди, че бил свидетел как ищецът злоупотребява с алкохол и как се
държал надменно и подигравателно с ответницата. Бил свидетел как една вечер я изгонил с
детето. В момента детето разполага с всички необходими условия в къщата в с. К., където
живее постоянно. Посещава детска градина. Има приятели. Майката се грижи добре за него.
Д. непрекъснато звънял по телефона и искал да говори с детето, като прекалявал с
обажданията, което наложило Г. да блокира телефона му и този на роднините му. В задния
двор на къщата в с. К. има куче, петел и кокошки. Счита, че детето не изпитва страх от тези
животни.
Според показанията на св. Д. – баща на ответницата, последната напуснала семейното
жилище, тъй като ищецът злоупотребявал с алкохол и я гонел от дома им. Ищецът се
обаждал на свидетеля по телефона с думите “Елате и си я прибирайте!” Обвинявал
ответницата, че вземала пари от него, не плащала битовите сметки и др. Детето се чувства
прекрасно в с. К.. Г. е много привързана към него. Същата няма психически разстройства, не
взема лекарства. Преди раздялата на страните Г. работела по два дни в седмицата, а през
останалото време се грижела за детето. В грижите за него помагала и майката на Д.. В
момента ответницата е регистрирана като безработна в бюрото по труда, като родителите й
помагат финансово. След раздялата ищецът дошъл 2 пъти в с. К. да види детето. Обаждал се
основно по телефона. Свидетелят и ищеца били в лоши отношения заради подаден от А.
сигнал срещу Д. за отправени заплахи, а всъщност конфликтът бил породен от отправените
упреци от страна на свидетеля към ищеца за това, че отказвал да изпрати дрехите и личните
вещи на Г. в с. К.. Детето няма достъп до кучето и птиците, отглеждани в задния двор на
къщата в специално заградено място.
Свидетелят Д. е разпитан и от въззивния съд в о.с.з. на 24.01.2024 год. Твърди, че детето
се чувства много щастливо с майка си. Последната вече е започнала работа в гр. П., като
ходи там по два дни в седмицата, като през останалото време е с детето. Последното има
самостоятелна стая. Ходи редовно на детска градина. Не страда от сериозни заболявания,
само понякога от настинки. М. разговаря често с баща си по телефона от нейната стая.
Когато детето е връщано от бащата след по-дълъг престой при него, било стресирано, като
свидетелят не може да обясни причината за това.
Свидетелят С. - лекар, който прегледал детето М. през м. февруари 2023 год. по
настояване на бащата заради висока температура, при прегледа същият установил следи от
ухапване от насекомо по дланите и краката на детето, като ухапванията били характерни и
причинени най-вероятно от дървеници. Детето към момента на прегледа било с остра
инфекция на горните дихателни пътища и сливиците. Свидетелят предписал антибиотик.
Според свидетеля М. – личен лекар на детето, майката го води регулярно на
профилактични прегледи, както и при остри вирусни заболявания. Детето понякога страда
от обичайни респираторни инфекции, като е водено на преглед при всяко неразположение.
6
Като цяло същото е в добро здравословно състояние и с всички направени задължителни
имунизации. Свидетелят не е забелязал следи от ухапвания по детето, когато то е било на
преглед при него.
Съгласно показанията на разпитания във въззивното производство свидетел К. – колега на
въззивника, който му помага да осъществява личните контакти с детето М., бащата ходи два
пъти в месеца в с. К., за да се види с детето. Когато последното трябвало да се върне при
майка си, то се криело в апартамента на бащата и не искало да тръгва. Понякога казвало, че
не иска в „гадния К.“ при майка си. Детето се чувства добре с баща си и е много послушно.
Често боледува, като бащата го води в гр. С. на прегледи в частни клиники, когато се налага.
Според заключението на приетата в първоинстанционното производство комплексна
съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза на вещите лица Й. и Л., ответницата Г.
Д. е без фамилна обремененост с психични заболявания; отсъстват данни за
неконтролируема соматична патология, която да осигури терен за развитие на
органичнообусловени психични симптоми. Няма данни същата да употребява психоактивни
вещества. В поведенчески план нищо не може да се отнесе към специфични страхове или
фобийни преживявания. При ответницата е налице задоволителна емоционална и
поведенческа компетентност и зрялост, съответстващи на описа и социалната
принадлежност. Налице е частична дефицитност, свързана със склонност към реактивно
поведение и тенденция към завишен невротизъм и тревожност – свръхмерна реакция на
гняв и раздразнителност, потвърдено от самата Д.. Допустимо е тази повишена реактивност
да се дължи на състояние на дистрес – неудовлетворение от личните взаимоотношения,
натиск, разочарование от обидно отношение и рестрикции. Според вещите лица обаче по
отношение на двамата си родители детето не дава сигнали за разстроена комуникация. В
защитена среда – при близките си и с пълноценна подкрепа от тяхна среда, ответницата е с
възстановени ресурси и е по-овладяна, уверена и конструктивна. Не са налице данни за
психотично разстройство у ответницата. Същата на моменти изпитва повишена тревожност,
но без специфична фобийна симптоматика и без повлияване на поведението при
извършване на ежедневните й дейности.
Според комплексната експертиза на в.л. Й. и Л. при ищеца А. са налице данни за употреба
на алкохол, но без зависимост. Няма сигурни данни за загуба на контрол върху приетото
количество алкохол, но са налице данни за снижаване на задръжните процеси по отношение
на вербалната комуникация при употреба на алкохол. При същия няма данни за наличие на
психично или др. заболяване и би могъл да полага грижи за детето си с подкрепата на
близките си.
Видно от представения във въззивното производство трудов договор от 09.10.2023 год.,
майката Г. Д. е започнала работа в „С. 2“ ЕООД на длъжност „стоковед“ в аптека с място на
работа в гр. П. с месечно трудово възнаграждение в размер на 1000 лева.
Според предоставената във въззивното производство информация от Център за
7
обществена подкрепа – гр. Д.Б., ответницата е потребител на услугите в центъра от м.май
2023 год. Заключението на специалистите, работещи с детето и майката е, че М. А.а е добре
обгрижено дете, чувства се добре в дома си в с. К., където има спокойна атмосфера, като не
са наблюдавани рискове в грижата спрямо нея.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
При преценка на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на
родителските права съдът следва да обсъди установените по делото факти относно
възпитателските качества на всеки един от родителите, моралния облик, начин, вид,
продължителност, ефективност на полаганите грижи към детето, желанието да живеят с
детето, привързаността на детето към съответния родител, дали родителят разполага с
помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, социалната
среда, в която предстои да живее детето /включително бит, нрави, схващания, манталитет на
обкръжаващите родителя лица/, жилищно-битови условия на живот, финансови
възможности, начин на живот, пол и възраст на детето.
В конкретния случай съдът намира, че упражняването на родителските права следва да
бъде предоставено на майката. Установи се по делото, че от фактическата раздяла на
страните през м. юли 2022 год. детето живее с майка си, по-големия си брат и баба си и дядо
си по майчина линия в с. К., където е записано и посещава детска градина. Установи се, че
условията на живот в дома на майката са отлични, като на М. е осигурено всичко
необходимо за отглеждането и възпитанието й, хигиената в жилището е на отлично ниво,
дворът на къщата е добре подреден, като за детето има място за игра и забавления, детето се
чувства много добре и има приятелски кръг, като родителите на ответницата също помагат в
грижите за него /св. Д., М., Д. и социален доклад на ДСП-И./. Не се установи детето да има
непосредствен досег с животни, които биха застрашили неговото здраве и сигурност.
Родителите на ответницата отглеждат овце, но не в двора на къщата в с. К., а на 4 км. извън
селото. В задния двор на къщата в заградено място има куче и няколко птици, като детето
не изпитва страх от тях. Установи се също така, че майката има всички необходимите
качества да отглежда детето М. лично и с помощта на роднините си. Недоказани останаха
твърденията на бащата за влошено психично заболяване на майката и неспособността й да
полага грижи за детето. Според заключението на приетата в първоинстанционното
производство комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза ответницата
Г. Д. не страда от психични заболявания и няма данни да употребява психоактивни
вещества, а в поведенчески план при нея е налице задоволителна емоционална и
поведенческа зрялост. Склонността й към реактивно поведение и тенденция към завишен
невротизъм и тревожност са били резултат от състоянието на стрес и влошените
взаимоотношения с ищеца по време на съвместното им съжителство. В защитена среда при
близките си и с пълноценна подкрепа от тяхна среда, ответницата е с възстановени ресурси
и е напълно способна да се грижи отлично за детето М..
Съдът намира, че интересът на детето налага майката да бъде предпочетена като
8
родител, който ще продължи да упражнява родителските права и с оглед установената през
последната година и половина по-голяма привързаност на детето към майката, която е
резултат от едно фактически създадено положение. Детето се чувства щастливо и спокойно
с майка си и роднините си по майчина линия – баба, дядо и по-голям брат, с които живее в
общо домакинство и които също помагат в отглеждането му; посещава детска градина и е
изградило приятелства и социални контакти. Следва да се отчете и факта, че за издръжката
на детето помагат и родителите на ответницата, които осигуряват средства за неговото
отглеждане и възпитание. Майката вече е започнала работа и получава трудово
възнаграждение в размер над МРЗ за страната, като пътува до гр. П., където е работното й
място само два дни в седмицата, а през останалото време е в с. К. и има възможност да се
грижи за детето.
Съдът счита, че една евентуална промяна в мястото на живот и отглеждане на детето би
се отразило негативно на неговата психика, тъй като същото ще трябва да се адаптира
отново в друга социална среда в друго населено място, далече от повечето близки хора и
приятели, вкл. неговите баба и дядо по майчина линия, с които е живяло съвместно повече
от година и половина и които са полагали непосредствените грижи за него. Не се установиха
обстоятелства, които да налагат една такава цялостна промяна в начина на живот и грижите
за детето, която би била обоснована, само ако майката не би могла да полага адекватни
грижи за него или има категорични доказателства, че бащата би се справил по-добре с
неговото отглеждане и възпитание. Такива доказателства по делото не бяха ангажирани. Не
се доказаха и твърденията на ищеца, че ответницата неглижира здравето на детето. Според
социалния доклад на ДСП-И. и показанията на св. М. – личен лекар на детето, същото е
водено редовно от майката на профилактични прегледи, като са му направени и всички
задължителни имунизации. Същото периодично страда от обичайни за възрастта и времето
респираторни инфекции, но като цяло е в добро здравословно състояние. Не се доказа също
така забелязаните от св. С. следи от ухапвания по дланите и краката на детето да са
причинени именно от ухапване на дървеници и то в резултат на виновно поведение
/небрежност, лоша хигиена или др./ на майката. Касае се за единичен случай, без
категорични данни за причината за тези белези, като няма каквито и да било данни за
причинено продължително разстройство на здравето на детето или др. неблагоприятни
последици, и то в резултат на неглижиране на неговото здраве от страна на ответницата или
нейните роднини.
Недоказани останаха и твърденията на бащата, че майката и роднините й влияят
неблагоприятно върху психиката на детето поради чести скандали в дома им, физическо
насилие от страна на дядото, налагани наказания от майката на детето и др. В тази насока по
делото не се събраха каквито и да било доказателства. Колкото до установените по делото
инцидентни неприемливи прояви на вербална агресия, обиди и др., те са били двупосочни,
епизодични и са били наблюдавани и при двамата родители по време на съвместното им
съжителство /св. К., Д./. Според приетата комплексна експертиза детето не дава сигнали за
разстроена комуникация в отношенията с когото и да било от двамата родители, а в
9
защитена среда – при близките си и с пълноценна подкрепа от тяхна среда, ответницата е
спокойна и уравновесена, като поведението й по никакъв начин не би създало стрес за
детето и не би се отразило негативно върху неговата психика.
Относно блокирането от страна на ответницата на телефонните обаждания на ищеца, по
делото се установи от показанията на св. М., че причина за това е обстоятелството, че
бащата звънял непрекъснато и прекалявал с настояванията да разговаря с детето, с което
целял да компенсира невъзможността да спазва определения режим на лични отношения,
предвид ангажираността му на работното място до 17.30 ч., както и работата му през
почивните дни /св. А.а/. Безспорно, това поведение на майката, което е довело до
ограничаване на контактите по телефона на бащата с детето, е неприемливо, но въз основа
на изменените привременни мерки с определението на съда от 03.01.2023 год., това
поведение е преустановено, като от показанията на разпитания във възивното производство
св. Д. също се установи, че понастоящем привременните мерки се спазват, като детето
свободно общува и разговаря с баща си, вкл. по телефона.
В отношенията си с детето и поведението пред него от момента на фактическата раздяла
на страните не се установи майката да е имала укорими прояви, които да застрашават
морала на детето, неговата психика или да му вредят по какъвто и да било начин.
Доказателства в тази насока по делото не се събраха. Обстоятелството, че според св. К.
детето не искало да се връща при майката в с. К. след престоите му при ищеца, не обуславя
друг извод, тъй като не се установи по категоричен начин причината за това нежелание и
дали то не е било инцидентно. Напротив, според показанията на св. Д. детето се чувства
много щастливо с майка си, а когато е връщано от бащата след по-дълъг престой при него,
било уплашено и стресирано. С оглед ниската възраст на детето и все още лабилната му
психика посочената промяна в настроенията му може да се дължи на много фактори, като не
означава непременно отрицателно отношение към когото и да било от двамата родители.
От приетите по делото социален доклад, комплексна съдебно-психологическа и
психиатрична експертиза и показанията на свидетелите може да се направи извод, че
майката се грижи добре за детето и има необходимия родителски капацитет, както и
възможност да продължи да го отглежда и възпитава.
По изложените съображения следва да се приеме, че упражняването на родителските
прана по отношение на детето М. следва да бъде предоставено на майката, като бъде
определен посочения в решението на районния съд режим на лични отношения на бащата с
детето, който напълно съответства на интересите на детето и родителите, като настоящият
състав споделя и препраща към мотивите на съдебното решение в тази част, на основание
чл. 272 от ГПК. Бащата ще следва да заплаща на детето издръжка в размер на 250 лева
месечно, считано от датата на влизане в сила на решението до настъпване на основания за
изменение или прекратяване на издръжката, която е в границите, установени в чл. 142, ал. 2
от СК, над минималния предвиден в закона размер и е съобразена с по-високите доходи на
бащата.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
10
обжалваното решение следва да бъде потвърдено
Съдът намира, че не са налице основания за изменение на постановените
привременни мерки с определението на РС-И. от 07.11.2022 год., изменени с определение №
3/03.01.2023 год., по изложените по-горе съображения относно необходимостта
упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде предоставено на
майката. С постановените по делото привременни мерки районният съд е определил и
подробен и подходящ режим на лични отношения на детето с неговия баща, който е
разширен, с възможност на детето да преспива и да прекарва възможно най-дълго време с
него. Отчетено е и обстоятелството, че бащата живее в друго населено място и с оглед
работното му време съдът е изменил първоначално определените мерки, като е постановил
същият да го вижда всяка първа и четвърта сряда от месеца за времето от 18.30 ч. до 20 ч.,
вместо първоначално определения режим за времето от 17.00 ч. до 19.00 ч. С оглед
влошената комуникация на страните съдът е детайлизирал и дните, през които бащата ще
има право да взема детето през пролетта и зимата, като е постановил също така майката Г.
Д. да осигури възможност за контакт с бащата във връзка с предаване на детето, вкл. като
отблокира телефонния номер, който използва Д. А., както и да отговаря на повикванията от
същия номер във връзка с предаване на детето в дните за осъществяване на личните им
отношения.
С оглед това и молбата на въззивника за изменение на постановените от районния
съд привременни мерки до окончателното приключване на делото с влязло в сила решение,
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата сумата 1200 лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 199 от 23.08.2023 г. по гр. д. № 749/2022 г. по описа
на Районен съд – И..
ОТХВЪРЛЯ молбата на Д. Г. А. от гр. С. за изменение на постановените
привременни мерки по реда на чл. 127, ал. 3 от СК с определение № 525/07.11.2022 год. и
определение № 3/03.01.2023 год. по гр.д. № 749/2022 год. на РС-И..
ОСЪЖДА Д. Г. А. ЕГН ********** от гр. С. да заплати на Г. Д. Д. ЕГН **********
от с. К. сумата 1200 лева, представляваща направени разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
11
пред ВКС на РБ.
Решението в частта с характер на определение по молбата на Д. Г. А. за изменение на
привременните мерки по реда на чл. 127, ал. 3 от СК е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12