Р Е Ш
Е Н И Е № 260005
Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
Хасково, 10.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО, 7–ми
граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември две
хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Жисова
при участието на
секретаря Велислава А., като разгледа докладваното от съдия Жисова гр. д. №
2222 по описа за 2020г. на Районен съд - Хасково, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от Д. К. К. – изпълнителен директор, заедно с М. С. – член на
съвета на директорите, чрез адвокат В. Г., с предявени обективно съединени
искове по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с
чл.92 ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено
съществуването на вземания против Н.В.Т., ЕГН **********. За претендираните
суми е издадена заповед № 142 от 13.02.2020г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 358 по описа за 2020г. на
Районен съд – Хасково.
Ищецът
твърди, че ответникът бил негов абонат по силата на договори за мобилни услуги
от **.**.****г., сключени с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги и титуляр по мобилни номера,
както следва:
-
Мобилен номер ********** с избран абонаментен план Интернет 10,99 с уговорен
срок на действие за 24 месеца, до **.**.****г.;
-
Мобилен номер ********** с избран абонаментен план Тотал 30,99 с неограничени
национални минути и роуминг в зона ЕС, с уговорен срок на действие за 24
месеца, до **.**.****г. Ответникът се възползвал от предоставената му
възможност и взел мобилно устройство на преференциална цена от 9,99лв., платима
на каса, в брой., съгласно т.7 от Договора. Станадартната цена на мобилното
устройство (в брой, без абонамент) била 69.90лв., а общата лизингова цена с
избраната от ответника програма Тотал 30.99 била 9.99лв. Отстъпката, която
получил възлизала на сума в размер на 59.91 лв.
Въз
основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на
абоната № *********. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор
„при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна
по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми“.
За
потребените от ответника Н.В.Т. услуги за периода **.**.****г. до **.**.****г.
дружеството ищец издал:
-
фактура №**********/**.**.****г. за отчетния период на потребление от
**.**.****г.- **.**.****г. на стойност в размер на 53.78лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната услуги, от които: За мобилен номер:
*********: 11,82лв.л/без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент Интернет; За
мобилен номер *********: 33,32лв./без ДДС/ за месечен абонамент Тотал и
потребление извън месечния пакет в размер на 0,19лв./без ДДС/, генерирано за
Кратки текстови съобщения (SMS). Вследствие на частично погасяване в размер на
15.51лв. незаплатеният остатък по фактурата е в размер на 38.89лв. Дължимата
сума била платима в срок 09.04.2018г. Към фактурата било приложено извлечение
от потреблението на ползвания мобилен номер;
-
фактура №**********/**.**.****г. за отчетния период на потребление от
**.**.****г. - **.**.****г. с дължима стойност за плащане в размер на 46.98лв.
за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от
които: За мобилен номер: *********: 9,16лв./без ДДС/ за месечен абонаментен
план Интернет, За мобилен номер *********: 25,87лв./без ДДС/ за месечен
абонаментен план Тотал и потребление извън месечния пакет в размер на
2,67лв./без ДДС/, генерирано за Други услуги (номера 0700/0800/00800) -
0,87лв./без ДДС/ и за Кратки текстови съобщения (SMS) - 1,78лв./без ДДС/.
Дължимата сума била платима в срок 10.05.2018г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер;
-
фактура №**********/**.**.****г. за отчетния период на потребление от
**.**.****г. - **.**.****г. с дължима стойност за плащане в размер на 41.98лв.
за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от
които: За мобилен номер: *********: 9,16лв./без ДДС/ за месечен абонаментен
план Интернет, За мобилен номер *********: 25,87лв./без ДДС/ за месечен
абонаментен план Тотал. Дължимата сума била платима в срок 20.11.2016г. Към
фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер;
Ищецът
твърди, че ответникът потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност
127.85 лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец
03/2018г., за месец 04/2018г. и за месец 05/2018г. Към всяка от фактурите имало
приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
С кредитно известие № ********* от **.**.****г. било извършено строниране на
пропорционално начислените месечни абонаментни такси за ползваните номера,
както следва: По договор за мобилни услуги от **.**.****г., за мобилен номер
********** било извършено сторниране, като била приспадната сумата в размер на
3,25 лв. /без ДДС/, или 3,90 лв. с ДДС. Така от начислената сума в размер на
36,27 лв., оставал дължим остатък в размер на 32,27лв.; По договора за мобилни
услуги от **.**.****г. за мобилен номер номер ********** било извършено
сторниране, като била приспадната сумата в размер на 9,16 лв. /без ДДС/, или
10,99 лв. с ДДС и била начислена такса в размер на 0,98 лв. с ДДС. Така от
начислената сума в размер на 105,50 лв., оставал дължим остатък в размер на
95,48лв.
Постъпилото
плащане в размер на 15,51 лева, което покривало част от задълженията на абоната
и което било отнесено към фактура №**********/**.**.****г., погасило съразмерно
суми и по двата договора. Постъпващите плащания, според ищеца, не погасявали
точно определен договор или точно определена услуга, а се отнасяли към цялата
дължима сума за периода, като се разпределяли съразмерно по начислените
суми.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 127.85 лв., ангажирало
договорната му отговорност по т.11 от процесните договори за услуги, като във
връзка с чл.75, вр.с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор, дружеството ищец
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Н.В.Т. за ползваните
абонаменти и издал по абонатен номер № ********* на дата **.**.****г. крайна
фактура №**********. Датата на деактивация на процесния абонамент била
19.07.2018г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така,
абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не спазил крайния
срок за ползване на абонаментите, както следва: Интернет 10,99 за мобилен номер
********* до **.**.****г., съгласно Договора от дата **.**.****г.; Тотал
30,99лв. за мобилен номер ********* до **.**.****г., съгласно Договора от дата
**.**.****г.
Неизпълнението
на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена
фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид
влизане в сила на постигната Спогодба между „Теленор“ и Комисия за защита на
потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирали при
предсрочно прекратяванае на договорен абонамент, начислената на абоната
неустойка в размер на 148.78лв. била формирана съобразно новите правила за
изчисление, уговорен в в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги.
Претендираната неустойка била в размер на 148.78лв., представяваща стойността на
три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер.
Съгласно т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, в случай на
прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или
инициатива на потребителя или по наушение на задълженията му по договора или
приложения/документи, свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка сим
карта, по отношение на която е налице прекратяване (1) неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до
итичане на уговорения срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС, (2) а в случай, че е
предоставена отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят дължи и възстановяване
на част от стойността на ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок
на договора. (3) В случаите, в които на абоната е предоставено мобилно
устройство за ползване на услуги, съгласно посоеното в подписания договор или
по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи
такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без
абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на
договора и заплатената от него при преодставянето му (в брой или съответно
лизингова цена по договора за лизинг, какъвто съответства на оставащия срок на
договора.
Неустойката
била формирана, както следва:
-По
Договор за мобилни услуги от **.**.****г. за мобилен номер ********* с абонаментен
план Интернет 10.99лв., се дължала неустойка в размер на 27.48 лв,
представляващи равностойността на три месечни абонаментни такси, където
стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 9.16 лв. х 3 = 27.48 лв.;
-По
Договор за мобилни услуги услуги от **.**.****г. за мобилен номер ********* с
избран абонаментен план Тотал 30,99, се дължала неустойка в размер на
121.30лв., от които: За абонаментен план Тотал се дължала неустойка в размер на
77,47лв., представляваща развностойността на три месечни абонаментни такси,
където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 25,82лв х 3 =
77,47лв.; Към Абонаментен план Тотал 30,99лв била начислена и неустойка за
ползване на устройство в размер на 43.83лв., представляваща такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от
него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за
лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
Ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК срещу ответника Н.В.Т., въз основа на което било образувано
ч. гр. д. № 358/2020г. по описа на PC – Хасково и била издадена заповед за
изпълнение относно горепосочената сума, но тя била връчена на длъжника при
условията на 47, ал. 5 ГПК.
Дружеството
ищец иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено
по отношение на ответника Н.В.Т., че към него съществува изискуемо вземане в
размер на 127.85лв., представляващо дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги по Договори за мобилни услуги от
**.**.****г., за периода от **.**.**** г. до **.**.****г., от които: 32.27лв.
по Договор за мобилни услуги от **.**.****г. за мобилен номер **********,
представляваща месечни абонаментни такси за периода **.**.**** г. до
**.**.****г.; 95,48лв. по Договор за мобилни услуги от **.**.****г, за мобилен
номер **********, представляваща месечни абонаментни такси и потребление извън
пакета, за периода **.**.**** г. до **.**.****г., както следва: За месечни
абонаментни такси - 77,46лв./без ДДС/, За потребление извън пакета 2,84лв./без
ДДС/, от които: Кратки текстови съобщения (SMS) - 1,97лв. /без ДДС/ за периода
**.**.**** г. до **.**.****г.; Други услуги (номера 0700/0800/00800) - 0,87лв.
/без ДДС/ за периода **.**.**** г. до **.**.****г.; както и че към него
съществува изискуемо вземане в размер на 148.78лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договори за мобилни услуги от **.**.****г., от
които: 27.48 лв. - по Договор за мобилни услуги от **.**.****г. за мобилен
номер **********, представляваща равностойността на три месечни абонаментни
такси и 121.30лв. - По Договор за мобилни услуги услуги от **.**.****г. за
мобилен номер ************, от които: 77,47лв. - за абонаментен план Тотал,
представляваща равностойността на три месечни абонаментни такси, където
стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 25,82лв х 3 = 77,47лв.;
43.83лв. неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство,
представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството
(в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или
обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата, като се
претендират направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното
производство, за което представят списък по чл.80 ГПК.
Назначеният особен представител
на ответника оспорва наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните, както и на валидно сключени
договори, вкл. че ищецът е предоставял на ответника мобилни услуги. Възразява
се по отношение на обстоятелството, че далекосъобщителните услуги,
индивидуализирани по вид, количество и стойност за периода, посочен в исковата
молба действително са използвани от ответника. Оспорва се и размера на
претенцията за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги по Договори за мобилни услуги от дата **.**.****г. Оспорва се
редовността на воденото от ищеца счетоводство, както и всички представени от
ищцовото дружество за установяване на вземането писмени доказателства, относно
начина на изчисляване и отразените в тях данни. В тази връзка се възразява
срещу представените справки (извлечения) за потребление на двата мобилни номера
и издадените въз основа на тях данъчни фактури, като са изложени твърдения, че
същите са съставени от ищеца, че удостоверяват единствено изгодни за него факти
и будят съмнение относно истинността на отразените в тях обстоятелства. Същите
не доказвали предоставени услуги, както и размера на претендиралите за тях
цени. Представените фактури не били подписани от ответника, поради което същите
сами по себе си, без да са подкрепени с други доказателства, не били достатъчни
да установят по един несъмнен и категоричен начин, че визираното в тях
задължение съществува, нито в какъв вид, количество и стойност са и дали са
предоставени такива услуги. Оспорва се също така дали, кога и как било
настъпило твърдяното от ищеца предсрочно прекратяване на договорите и дали то
било по вина на ответника. Оспорва се и основанието за претендиране на
неустойка и нейния размер. Съгласно посочения в исковата молба чл. 75 от
приложения по делото екземпляр от ОУ на ищеца, при неспазването на което и да е
задължение от част XIII /задължения на потребителите/, или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има
право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б и 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Посочените т. 196 и 19в от
ОУ предвиждали множество хипотези /в т.ч. неизпълнение на задължението на
потребителя да заплаща в срок фактурираните задължения/, при настъпването на
които операторът има право да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. При всички случаи
обаче, за да се счита, че ищецът се е възползвал от правото си едностранно да
прекрати договора, това следвало да е сторено от него при
спазване общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, вкл. изр. последно -
т.е. - да е налице писмено предупреждение, с даден в него срок, след изтичането
на който договорът ще се счита развален. Особения представите на ответника
твърди, че в случая такова писмено предупреждение липсва.
Поради това счита, че не е настъпило прекратяване на договорите преди
изтичането на предвидените в тях срокове, поради поведение на потребителя, и
следователно, че за ответника не е възникало задължение да плати на ищеца
обезщетение. Прави се възражение за нищожност на т.11 от двата Договора
сключени на **.**.****г., а именно клаузата и в двата договора, предвиждаща
плащането на неустойка и нейния размер, като ответникът чрез особения си
представител счита същата за неравноправна клауза по см. чл. 143 от Закона за
защита на потребителите. Оспорва се изцяло и претенцията на ищеца за лихви като
неоснователна. Счита, че същите не се дължат с оглед акцесорния им характер и
предвид неоснователността на главния иск. Прави възражение за прекомерност на
претендиралото адвокатско възнаграждение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както
и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Договор
за мобилни услуги от **.**.**** г. за предпочетен номер ************ е, че страните са
се намирали в
договорна обвързаност, считано от посочената дата, по силата на която
ответникът имал право да ползва услугите на оператора за посочения номер при
избран абонаментен план „Интернет 10,99“ с 1800 MB мобилен
интернет на максимална скорост в зона на ЕС на месец, определен съгласно
политиката за справедливо ползване, роуминг, 1500 MB мобилен интернет на
максимална скорост в БГ на месец, пространство за съхранение в Capture“, а от представената по делото
Декларация – съгласие (л. 11 от делото) се
установява, че
ответникът декларира, че е получил екземпляр от Общите условия на оператора,
както и, че му е предоставена информацията по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита
на потребителите. В тази връзка процесните общи условия (Общи
условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услугия) са
представени на л. 22 до 29 от делото.
Видно
от Договор за мобилни услуги от **.**.**** г. за предпочетен номер **********, е че страните се намирали в
договорна обвързаност, считано от посочената дата, по силата на която
ответникът имал право да ползва услугите на оператора за посочения номер при
избран абонаментен план „Тотал 30,99 с неограничени национални минути и роуминг
в зона ЕС“, в чийто предметен обхват е включено и получаване от потребителя на мобилно
устройство марка ******************, а от представената по делото Декларация
– съгласие (л. 15 от делото) се
установява, че ответникът
декларира, че е получил екземпляр от Общите условия на оператора, както и, че
му е предоставена информацията по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите. В тази връзка процесните общи условия (Общи
условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услугия) са
представени на л. 22 до 29 от делото.
За дължимите от ответника суми за
процесния период са издадени и представени фактури, както следва: фактура №**********/**.**.****г. за отчетен период на потребление от
**.**.****г.- **.**.****г. и начислена обща сума за плащане 53.78лв.; №**********/**.**.****г.
за отчетен период на потребление от **.**.****г. - **.**.****г. и начислена
обща сума за плащане 46.98лв.; № **********/**.**.****г. за отчетен период на
потребление от **.**.****г. - **.**.****г. и начислена обща сума за плащане
41.98лв., №**********/**.**.****г. за отчетен период **.**.**** г. – **.**.**** г. и начислена обща сума за
плащане 148.78 лв.
Представени по делото са и Общи
условия на оператора за взаимоотношенията с потребителите на електронни
съобщителни услуги с последно изменение на същите от 20.09.2018 г. (л. 22-29).
Съдът
назначи и изслуша заключенията на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, които
възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадени. Приетата съдебно-счетоводна
експертиза, сочи, че стойността на месечните абонаменти за процесния период, както и на потреблението извън включеното в абонамента с отчитане на
извършените плащания от абоната съответстват на отразеното в по-горе посочените
фактури. Дължимата
неустойка възлиза общо на 148,78 лева, включваща 104.94
лева – трикратния размер на месечните абонаменти за двата мобилни номера и
43.84 лева – преизчислена отстъпка за мобилно устройство от датата на
прекратяване на договора до оставащия срок на същия. Приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, установява, че са предоставяни далекосъобщителни услуги чрез
обществена съобщителна подвижна клетъчна мрежа от оператора като потреблението е било ограничено за номер ********* на
**.**.****г., а за номер ********* на **.**.****г.
От
материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 358/2020г. по описа на РС - Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява още, че
въз основа на заявление с вх. № 2819/12.02.2020г. в полза на ищеца срещу
ответника е издадена Заповед за изпълнение № 142/13.02.2020г. за процесната
сума в размер от 127,85 лева по договор за мобилни услуги и от 148,78 лева
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за абонамент на услуги, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
12.02.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените в производството
разноски, от които 25.00 лв. за заплащане на държавна такса и 180.00 лв. –
адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 14.08.2020г., връчено на ищеца на
02.09.2020г., е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията
си в едномесечен срок от съобщението като последният е сторил това.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет
на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр.
с чл.92 ал.1 от ЗЗД,
които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано
заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му
за връчването на издадената заповед
за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани
по същество, първият и вторият иск се явяват изцяло основателни, а третият и
четвъртият неоснователни, като съображенията за това са следните:
Предявени са установителни искове, с правна квалификация чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено задължение на
ответника за месечни абонаментни такси и за потребени далекосъобщителни
услуги по процесните договори за сочения период.
Основателността на предявените, при условията на обективно кумулативно
съединяване, искове за установяване задължението на ответника да заплати
стойността на месечни абонаментни такси за потребени далекосъобщителни услуги
се обуславя от предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за заплащане на
определена парична сума, настъпил падеж на това задължение и релевирано
неизпълнение от страна на задълженото лице. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК
ищецът носи доказателствената тежест да установи положителните факти,
представляващи елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение
на конкретното задължение, фактически състав. Неизпълнението на валидно
възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за доказването на
който е достатъчно твърдението на претендиращия реално изпълнение. Задълженото
лице носи доказателствената тежест да установи факта на изпълнение на
договорното си задължение, като при липсата на ангажирани доказателства в този
смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за доказано. За
установяване на възникнало валидно правоотношение между страните следва да
бъдат представени доказателства за правопораждащия го факт, страните и неговото
съдържание. В случая, представените и подписани от страните Договори
за мобилни услуги от **.**.**** г. за предпочетен номер *********** и за предпочетен номер **********
установяват юридическия факт, породил облигационни правоотношения между същите, които са
срочни, поради което и за претендирания период страните са се намирали в
договорна обвързаност. И двата договора откъм съдържание отговарят на
законовите изисквания за такива, сключени при общи условия, като включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите. Видно
от положения от ответника подпис върху представените по делото декларация-съгласие към всеки от договорите и неоспорени от страните, е, че същият е декларирал, че е
получил подписан екземпляр от ОУ, което сочи, че е запознат със съдържанието им
и е съгласен с условия по тях.
За да е елемент от същото, задължението
на ответника да заплати стойността на потребени далекосъобщителни услуги,
ищецът следва да установи реалното им предоставяне за процесния период. Така,
представените от ищеца по делото фактури, съобразно и с
ответните оспорвания,
не съставляват писмени доказателства за посочените по-горе релевантни за иска
обстоятелства, а именно предоставяне от ищеца на договорените електронни услуги
за исковия период, доколкото съставляват едностранно издадени от ищеца -
оператор частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила за установените в тях факти, респ. не доказват
получаването на услугата от ответника, нито изправността на ищеца като страна
по облигационните отношения. Именно заради това, за да докаже сочените
обстоятелства, ищецът е инициирал назначаване на съдебно- техническа
експертиза, която установи, че са предоставяни далекосъобщителни услуги чрез
обществена съобщителна подвижна клетъчна мрежа от оператора. Експертът установи
още, че е налице потребление на далекосъобщителните услуги от посочените
предпочетени номера ********** и **********.
Претендираната сума по Договор за мобилни услуги от **.**.**** г. за предпочетен номер
********** в размер на 32.27лв. представлява месечни абонаментни такси за
периода **.**.**** г. до **.**.****г., а тази по Договор за мобилни услуги от
**.**.**** г. за
предпочетен номер ********** в размер на 95,48лв. се търси като сбор от сума, представляваща месечни
абонаментни такси и потребени мобилни услуги извън месечните абонаментни такси, след извършени приспадания с кредитни известия.
Досежно сумите от 32.27 лв. по
Договор за мобилни услуги от **.**.**** г. за предпочетен номер ********** и от
77.46 лева без ДДС или 92.95 лева с ДДС по Договор за мобилни услуги от
**.**.**** г. за
предпочетен номер **********, представляващи месечни абонаментни такси, съдът
намира същите за доказани по основание и размер. Както се посочи
по-горе страните са обвързани от посочения източник на облигационни отношения,
а именно – процесните договори за мобилни услуги от **.**.**** г.
като видно от представените фактури, е че месечните абонаментни такси са от по 9,16 лв. без
ДДС за абонаментен план „Интернет 10,99“ и 25,82 лева за
абонаментен план „Тотал 30.99“ Съгласно т.
23, б. „б“ от Общите условия месечният абонамент осигурява достъп до услугите,
за които е сключен договора и включва разходите за поддръжка на мрежата и се
предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съгласно избрания от него
абонаментен план. Следователно, задължението за заплащането му не е обвързано
от потреблението на мобилни услуги, и се дължи без значение дали мобилният
оператор действително ги е доставил и съответно дали абонатът ги е потребил.
По отношение на разликата до пълно
претендирания размер от 95,48лв. по Договор за мобилни
услуги от **.**.**** г. за
предпочетен номер *********, представляваща ползвани мобилни услуги извън
месечните абонаментни такси (2,53 лв.) съдът намира същата също за
дължима. В този смисъл в действителност, съгласно заключението на назначената
съдебно-техническа експертиза, абонатът реално е потребявал
далекосъобщителни услуги до **.**.**** г. Поради това съдът намира, че следва да уважи и претенцията за ползвани услуги извън месечните
абонаменти.
При
това положение и във връзка с ответните оспорвания за липсата на данни за
настъпилото предсрочно прекратяване на договорите следва да се посочи, че
ответникът дължи претендираните абонаментни такси за релевантния период, както
и стойността на ползваните мобилни
услуги извън месечните абонаментни такси. От т. 27 на Общите условия се установява, че плащането се
извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й, като в случая той очевидно е изтекъл. Падежът на претендираните
вземания се счита да е настъпил най-късно 18 дни след датата на последната фактура № ********** от **.**.****г.
Ето
защо съдът счита, че първият и вторият иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД (за суми в размер на 32,27 лева, представляваща главница по Договор за
мобилни услуги от **.**.**** г. за предпочетен номер ********** и 95.48 лева,
представляваща главница по Договор за мобилни услуги от **.**.**** г. за предпочетен номер ***********) са изцяло основателни и доказани.
Като законна последица от горното,
върху уважения размер на претенциите следва да се присъди и законна
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
– до окончателното й изплащане. Вземанията са дължими
ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано
ч. гр. д. № 358/2020г. по описа на РС – Хасково - 11.02.2020г., до
окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Досежно сумата от 148.78 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на двата
договора, съдът
намира следното:
Ищецът претендира посочената сума
като сбор от следните компоненти, а именно: 27.48 лв. -
по Договор за мобилни услуги от **.**.****г. за мобилен номер **********,
представляваща равностойността на три месечни абонаментни такси и 121.30лв. -
По Договор за мобилни услуги услуги от **.**.****г. за мобилен номер *********,
от които: 77,47лв. - за абонаментен план Тотал, представляваща равностойността
на три месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е
взета без ДДС, или 25,82лв х 3 = 77,47лв.; 43.83лв. неустойка за предоставено
за ползване мобилно устройство, представляваща такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата
към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора.
В
приложените към делото договори за мобилни услуги се предвижда, че при
прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ
карта/номер, посочен в него, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение
на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него и
приложимите общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване: а) неустойка в размер на сумата от стандартните
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане
на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти като в
допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове съответстваща на оставащия срок на договора и б) в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му
(в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства
на оставащия срок на договора.
Така, по
отношение на сумите в размер на 27.48 лв. и 77,47лв., представляващи договорна
неустойка, формирана от стойността на тримесечни абонаментни такси, съдът
намира, че размерът на същите е определен съгласно сключената спогодба между
мобилния оператор и Комисията за защита на потребителите. Бланкетно е
посочено от особения представител на ответника, че т.11 от процесните договори
за мобилни услуги представлява неравноправна клауза, който извод не се споделя
от настоящия съдебен състав.
Досежно
сумата в размер 43.83лв., представляваща разликата между стандартната
цена на предоставеното устройство, като според настоящия
съдебен състав се
доказа реалното му предоставяне чрез положения от ответната страна подпис в
процесния договор, който предвижда, че "С подписването на този договор са
предоставени/закупени 1 брой/броя устройства" – в случая
индивидуализираното в договора такова – марка ****************** (без абонамент)
съгласно ценова листа действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от потребителя при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), съдът счита същата за недължима, поради
което и претенцията в тази си част следва да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендираната сума безспорно има неустоечен характер и то втори
такъв, дължим едновременно с първата неустойка, тъй като цели именно
обезщетяване вредите от неизпълнение на задълженията по договора от страна на
потребителя. Това категорично накърнява добрите нрави и справедливостта по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД и се явява нищожна. Предвиждайки в
договора за едно и също неизпълнение две различни и едновременно дължими
санкции, се надхвърля безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на
неустойката и същата се явява необосновано висока по смисъла на чл. 143, т. 5
от ЗЗП, приложима в случая. Самата клауза не е индивидуално уговорена,
изхождайки от цялото съдържание на договора (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП), поради
което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се
прилага.
Отделно от горните аргументи обаче съдът
намира, че претендираните суми за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги от **.**.**** г. са недължими на друго
основание: прекратяването на договора поради неизпълнение на договорни
задължения се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма.
Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря длъжникът,
включително неплащането на възникнали задължения през предварително определен
срок в договора е основание за развалянето му според разписаното в чл. 87, ал.
1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесният договор е сключен в писмена форма,
изявлението за прекратяването му същото следва да е в такава форма и с него
следва да се дава подходящ срок за изпълнение. По делото липсват данни, а и
твърдение да е отправяно нарочно волеизявление за развалянето на договора респ.
то да е получено от абоната. Операторът не е ангажирал доказателства в тази
насока, поради което съдът намира, че същият не е упражнил надлежно правото си
да прекрати договора преди изтичане на срока му. А само предсрочното негово
прекратяване води до възникване на уговорената между страните компенсаторна
неустойка. Макар подаването на заявление по чл. 410 ГПК /11.02.2020 г./ да предшества крайния срок на
договорите /**.**.**** г./, доколкото то има за свой адресат съда и
предвид едностранният характер на заповедното производство, същото не може да
се разглежда като отправено до длъжника волеизявление за прекратяване на
договорната връзка между страните. Съгласно трайната съдебна практика подобна
роля може да изиграе само исковата молба, тъй като препис от нея се връчва на
неизправната по договора страна, стига разбира се, в нея кредиторът да се
позова на последиците от прекратяване на договора. В случая обаче исковата
молба е подадена в съда на 01.10.2020 г., тоест след изтичане на първоначалния
срок и по двата процесни договора. По тези съображения по делото остана
недоказано надлежното прекратяване на процесния договор преди изтичане на
първоначалния му срок, което препятства възникването в полза на ищеца на
претендираното вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на това
основание.
Предвид изложеното възраженията на ответната
страна в тази си част са напълно основателни.
По тези
съображения съдът счита, че исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно т.
12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове,
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен
диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В случая към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към
този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо
следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч.
гр. д. № 358/2020г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени
доказателства се установява, че те са действително направени, но съобразно
установения по делото размер на вземанията, следва да бъдат намалени на общо
94.74 лв.
С оглед
изхода на настоящото производство и двете страни имат право на разноски, но на ответника не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването
им. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат такива, съразмерно на
уважената част от исковете, а именно сумата от 487,59 лв., съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК. Възражението
на ответника по чл. 78, ал.5 ГПК - за прекомерност на претендирания като
разноски адвокатски хонорар е неоснователно, доколкото възнаграждението от 360
лв. общо за заповедното и настоящото производство не надвишава значително
изчисленият съобразно чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ минимум от 300 лв. и съответства на
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Н.В.Т.,
ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***, че дължи на „Теленор
България" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С.,
*********************************, сграда 6, сума в размер на 127.85лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги по Договори за мобилни услуги от **.**.****г., за периода от
**.**.**** г. до **.**.****г., от които: 32.27лв. по Договор за мобилни услуги
от **.**.****г. за мобилен номер **********, представляваща месечни абонаментни
такси за периода **.**.**** г. до **.**.****г.; 95,48лв. по Договор за мобилни
услуги от **.**.****г, за мобилен номер **********, представляваща месечни
абонаментни такси и потребление извън пакета, за периода **.**.**** г. до
**.**.****г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 358/2020г. по описа на Районен
съд - Хасково – 11.02.2020г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Теленор
България" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С.,
*******************, сграда 6, срещу Н.В.Т., ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал.
1 ЗЗД, за установяване по
отношение на Н.В.Т., че
дължи на „Теленор България" ЕАД сума в размер на 148.78лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договори за мобилни
услуги от **.**.****г., от които: 27.48 лв. - по Договор за мобилни услуги от
**.**.****г. за мобилен номер **********, представляваща равностойността на три
месечни абонаментни такси и 121.30лв. - по Договор за мобилни услуги услуги от
**.**.****г. за мобилен номер **********, от които: 77,47лв. - представляваща
равностойността на три месечни абонаментни такси без ДДС (25,82лв х 3 =
77,47лв.); 43.83лв. - неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство марка ******************.
ОСЪЖДА Н.В.Т., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. С., *************************, сграда 6, сумата от
582,33 лв., от която 487,59 лв., представляваща направени разноски по
настоящото дело и 94.74 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. №
358/2020г. по описа на Районен съд - Хасково, за които е издадена Заповед № 142
от 13.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: /п/
не се чете
/Хр. Жисова/
Вярно с оригинала!
Секретар: М. П.