МОТИВИ ПО НОХД № 609/2019 г. по описа на
Пловдивски районен съд, ХXV наказателен състав
С внесен в съда обвинителен акт
Районна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение срещу:
Г.З.М., родена
на ***г***, …,
българска гражданка, със средно образование, работеща, неомъжена, неосъждана,
живуща ***1, ЕГН **********, за това че:
- на
15.04.2018г. в гр.Пловдив, е управлявала моторно превозно средство - лек
автомобил марка „БМВ” Х5, с рег. № … с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,38 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство – дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARDM – 0244 - престъпление по чл. 343Б ал. 1 от НК
- в това, че на 15.04.2018г. в гр. Пловдив, е
управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ” Х5, с рег. № …
след употреба на наркотични вещества – канабис - тетрахидроканабинол /ТНС 5/,
установен по надлежния ред с Дрегер “DRUGTEST 5000” с фабричен № ARJF – 0026 с
№ на проба 164 - престъпление по чл. 343Б ал. 3 от НК
- в това, че на 15.04.2018 г. в гр. Пловдив, при управляване на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „БМВ” Х5, с рег. № …,
собственост на К.Б. *** е нарушила правилата за движение –чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП: „Всеки
участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да причинява
имуществени вреди“; чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП: “На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство с
концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози“; чл.20 ал.1 от ЗДвП: “Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и по
непредпазливост е причинила значителни имуществени вреди на следните моторни
превозни средства– лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № …,
собственост В.Р.Щ. от с.Б., възлизащи на
стойност 215,48 лв.; лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№ …,
собственост на П.А.М. ***, възлизащи на стойност 875,48 лв.; лек автомобил
„Ровър 25“ с рег. № …, собственост на А.Р.Г. от с. О,
възлизащи на стойност 1 068,80 лв.; товарен автомобил „Шкода Йети“ с рег.
№ …,
собственост М.Г.М.-М. ***, възлизащи на стойност 1 930,87 лв; лек
автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № …, собственост на Д.
***, възлизащи на стойност 242,59 лв.; лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№
…,
собственост на Д. К.Х.
***, възлизащи на стойност 807,50 лв. ; лек автомобил „Фиат Стило“ с рег. № …,
собственост на П.Г.М. ***, възлизащи на стойност 4 861,20 лв.; лек
автомобил „Шевролет Епика“ с рег. № …, собственост на Д.З.А.
***, възлизащи на стойност 7 720,21 лв.; лек автомобил „ Ауди А4“ с
рег.№ …,
собственост Д.И.Д. от гр.С., възлизащи на
стойност 3 884,86 лв.; лек автомобил „Ауди 80 ” с рег. № …,
собственост на В.С.К. ***, възлизащи на
стойност 738,73 лв. и лек автомобил марка „БМВ” Х5 с рег.
№ …, собственост на К.Б. ***, възлизащи на
стойност 17 409,47 лв., като общата стойност на причинените имуществени
вреди възлиза на 39 755,19 лв. – престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „А” вр.
чл. 342 ал. 1 от НК
- в това, че на 11.05.2018г. в гр.Пловдив, е причинила
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на носа с оток и кръвотечение,
довела до болка и страдание, без разстройство на здравето на К.Г. ***, по
хулигански подбуди - престъпление по чл.131 ал.1 т. 12 вр чл. 130 ал. 2 от НК.
Производството по
делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е бил предявен граждански
иск в размер на 2 000лева, за претърпени неимуществени вреди от извършено
престъпление по чл.131
ал.1 т. 12 вр чл. 130 ал. 2 от НК, от пострадалата К.Г.А.. Същия е бил приет за съвместно разглеждане, като постр. А. е
конституирана като граждански ищец с повереник адв. Д.. Отделно от това
пострадалата А. своевременно е подала молба да бъде конституирана и като частен
обвинител като пострадала от извършеното престъпление, в резултат на което е
била конституирана и като такава с повереник адв. Д..
Представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа така повдигнатите
срещу подсъдимата обвинения, като прави искане по отношение на подсъдимата М.
да бъдат определени за всяко от престъпленията наказания ориентирани към
средния размер, които да бъдат намалени с 1/3 в съответствие с процедурата по
която се разглежда делото. На основание чл. 23, на подсъдимата М. следва да
бъде наложено едно общо най-тежко наказание към което да бъдат присъединени и
наложените наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС.
Адв. Д. в качеството й на повереник на гражданския ищец и частен обвинител А.,
моли съда да признае подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т. 12
вр чл. 130 ал. 2 от НК, тъй като обвинението е доказано
от събраните по делото доказателства. Предлага наказанията които следва да
бъдат наложени на подс. М. да бъдат под средния размер, след което да бъдат
намалени с 1/3 и да бъдат отложени по реда на чл. 66 от НК за изпълнение. Моли
предявения граждански иск да бъде уважен изцяло.
Гражданския ищец и частен обвинител А., поддържа заявеното от нейния
повереник адв. Д..
Защитникът на подсъдимата адв. Т. предлага на подсъдимата да бъдат наложени
наказания ориентирани към минимума, които да бъдат намалени с 1/3 в
съответствие с процедурата по която се разглежда делото. На основание чл. 23,
на подсъдимата М. да бъде наложено едно общо най-тежко наказание. Моли да не
бъде прилагана разпоредбата на чл. 24 от НК. Направените по делото разноски да
бъдат присъдени на подс. М.. Заявява че гражданския иск е основателен, но по
отношение на размера който следва да бъде присъден моли съда да прецени по
справедливост.
В качеството на защитник на подсъдимата е встъпила и нейната майка – Т.М.,
която заявява че няма какво да добави и поддържа всичко казано от адв. Т..
Заявява че съжалява за случилото се и са си взели поука от него.
Подсъдимата Г.З.М.
се признава за
виновна, като сочи, че признава изцяло фактите по обвинителния акт, изразява
съжаление за случилото се, не дава обяснения, моли да не влиза в затвора.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Подсъдимата Г.З.М.
е родена
на ***г***, …,
българска гражданка, със средно образование, работеща, неомъжена, неосъждана,
живуща ***1, ЕГН **********.
Подсъдимата Г.З.М.
била правоспособен водач на моторно превозно средство с придобити категории „В“
и „М“. Същата живеела със своя приятел – св.П.
Л.
Н. в
гр.П.
на бул.“М.“
№…
вх….
ет….
ап…. в
комплекс „О.“
…
Тя работела като танцьорка в нощен клуб „Мегами“ в гр.Пловдив. На 14.04.2018г.
около 23:30ч. подс.М. потеглила от обитаваното от нея жилище с лек автомобил
марка „БМВ” Х5, с рег. № …, собственост на
св. К.Б. ***, който бил ползван от св.П. Н. Последният бил
упълномощен с пълномощно от собственика на колата да я управлява и да се
разпорежда с нея. Преди да тръгне, в дома си тя употребила наркотично вещество
- канабис - тетрахидроканабинол. След като пристигнала до работното си място, подс.М.
паркирала управлявания от нея автомобил вдясно от входа. После влязла в
заведението и около 01:00ч. на 15.04.2018 г. започнало представлението, в което
участвала като танцьорка. Около 01:30ч. на същата дата в заведението тя
употребила алкохол – водка. Около 05:30ч. на същата дата - 15.04.2018 г. завършила програмата в нощния
клуб, след което подс.М. го напуснала и отишла до лекия автомобил, с който
по-рано дошла. Качила се сама в превозното средство, на шофьорското място и потеглила
обратно към дома си в гр.П. в комплекс „О.“
...
Докато се движела с лекия автомобил марка „БМВ” Х5, с рег. № …
по платното за движение на бул.“Македония“ в гр.Пловдив в посока от запад на
изток, тя изгубила контрол над автомобила и се отклонила на дясно. През това
време в дясната част на платното за движение на бул.“Македония“ били паркирани:
лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № …, собственост на
св.В.Р.Щ. от с.Б.;
лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№ …, собственост на
св.П.А.М. ***; лек автомобил „Ровър 25“ с рег. № …,
собственост на св.А.Р.Г. от с. О.; товарен автомобил
„Шкода Йети“ с рег. № …, собственост на М.Г.М.-М. ***; лек
автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № …, собственост на
св.Д. ***; лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ …,
собственост на св.Д.К.Х. ***; лек автомобил „Фиат Стило“
с рег. № …,
собственост на св.П.Г.М. ***; лек автомобил „Шевролет Епика“ с рег. № …,
собственост на св.Д.З.А. ***; лек автомобил „ Ауди А4“ с рег. № …,
собственост на св.Д.И.Д. от гр.С. и лек автомобил
„Ауди 80” с рег.№ …, собственост на св.В.С.К. ***.
Поради допуснатото от подс.М. отклонение на дясно на управляваното от нея
превозно средство, лекият автомобил марка „БМВ” Х5, с рег. № …
се ударил във всеки един от паркираните на платното за движение гореописани
превозни средства. Първият удар бил между л.а. „БМВ Х5“ с рег. № …
и л.а. „Тойота Корола с рег. № …, а вторият удар
бил между л.а. „БМВ Х5“ с рег. № … и л.а. „Рено
Меган“ с рег.№ ...
Третият удар бил между л.а. „БМВ Х5“ с рег. № …
и л.а. „Ровър 25“ с рег. № … Четвъртият удар
настъпил между л.а. „БМВ Х5“ с рег. № … и т.а „Шкода Йети“
с рег. № ….
Петият удар бил между л.а. „БМВ Х5“ с рег. № …
и л.а. „Хонда Джаз“ с рег. № ... Шестият удар
настъпил между л.а. „БМВ Х5“ с рег. № … и л.а. „Фолксваген
Пасат“ с рег.№ ...
Седмият удар бил между л.а. „БМВ Х5“ с рег. № …
и л.а. „Фиат Стило“ с рег. № …. Осмият удар
настъпил между л.а. „БМВ Х5“ с рег. № … и л.а. „Шевролет
Епика“ с рег. № ….
Деветият удар бил между л.а. „БМВ Х5“ с рег. № …
и л.а. „Ауди А4“ с рег. № …, а десетият удар-
между л.а. „БМВ Х5“ с рег. № … и л.а. „Ауди 80“ с
рег.№ ...
При пътния инцидент били причинени щети по всяко едно от превозните средства,
участвали в него. Лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № …,
собственост на св.В.Р.Щ. от с.Б. бил с простърган и
огънат ляв преден калник, а предната лява джанта на колата била леко
простъргана. Лек автомобил марка „Рено Меган“ с рег. № …,
собственост на св.П.А.М. бил ударен, като бил счупен предния му десен калник,
предната му дясна гума била пръсната и липсвало голямо парче от нея и джантата
й също била счупена. Лек автомобил „Ровър 25“ с рег. № …,
собственост на св.А.Р.Г. от с. О. бил със счупено
странично огледало, счупен мигач, надран от лявата му страна, като задната му
лява гума и джантата й били повредени. Товарен автомобил „Шкода Йети“ с рег. № …,
собственост на М.Г.М.-М. *** бил ударен, като била повредена задната лява гума
с джантата и били причинени застъргвания от лявата му страна. Лек автомобил
„Хонда Джаз“ с рег. № …, собственост на св.Д. *** бил със
застъргана задна броня. На лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ …,
собственост на св.Д.К.Х. *** цялата му лява половина
била смачкана- задната и предната лява врата- повредени, както и задната лява
гума. На лек автомобил „Фиат Стило“ с рег. № …,
собственост на св.П.Г.М. *** били повредени лява врата, ляв калник, ляв заден
фар и задно стъкло. Лек автомобил „Шевролет Епика“ с рег. № …,
собственост на св.Д.З.А. *** бил ударен в лявата част, като задната му броня и
задната му лява врата били деформирани, ляв калник бил повреден, а задната лява
гума останала без налягане. На лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № …,
собственост на св.Д.И.Д. от гр.С. било счупено задно
стъкло, заден ляв калник бил деформиран, а задна лява гума и джанта били
повредени. На лек автомобил „Ауди 80” с рег.№ …,
собственост на св.В.С.К. *** били счупени преден десен калник, предна дясна броня,
врата и странично огледало. Настъпили щети и по управлявания от подс.М. лек
автомобил „БМВ Х5“ с рег.№ …, собственост на
св.К.Б.З., като страничните десни врати били деформирани, преден десен калник и
преден капак били повредени, липсвал преден десен калник. По този начин тя
нарушила следните правила за движение –чл.
5 ал.1 т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата: с
поведението си не трябва да причинява имуществени вреди“; чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП: “На водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози“; чл.20 ал.1 от ЗДвП: “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“. След настъпилите десет удара на
лекия автомобил марка „БМВ” Х5, с рег. № … във всеки един от
гореописаните коли управляваният от подс.М. автомобил преустановил движението
си. Подсъдимата М. излязла от него и се насочила към дома си. Силният шум от
настъпилите десет удара бил възприет от
св.С.
Н.
Н.,
който живеел на същия булевард „М.“ – на №…
в комплекс „О.“
….
Свидетелят С.
Н.
излязъл от комплекса около 5 мин. по–късно и видял, че пътят бил запушен от
управлявания от подс.М. катастрофирал лек автомобил марка „БМВ” Х5, с рег. № ….
Свидетелят С.
Н.
видял подс.М., която вървяла към него, след като слязла от управляваното от нея
превозно средство. Свидетелят С. Н.
я придружил до апартамента, в който живеела с приятеля си св.П.
Н. После подс.М. влязла вътре в жилището и обяснила на св.П.
Н.,
че била ударила ползвания от него лек автомобил до блока, в който живеели. След
това св.П.
Н.
излязъл навън, за да провери състоянието на превозното средство, с което подс.М.
катастрофирала. Междувременно настъпилият пътен инцидент бил забелязан от св.Н.
П.,
който живеел на същия бул.“М.“ на № … и се прибирал към дома си. Той веднага сигнализирал на
телефон 112 и съобщил за инцидента. На местопроизшествието пристигнал св.П.
Р. А.
– с.п.
при 01 РУ при ОДМВР гр.Пловдив и неговият колега В.
К.,
които били изпратени от ОДЧ на 01 РУ при ОДМВР гр.Пловдив във връзка с
подадения сигнал за настъпило пътно - транспортно произшествие. На мястото св.А.
установил управлявания от подс.М. лек автомобил марка „БМВ Х5“, с рег. № …,
който се намирал в насрещното за движение платно, като бил перпендикулярно на
другите паркирали коли отстрани от дясно. Колата била ударена основно в предна
дясна част и предната й дясна гума липсвала, като се намирала на около 15 метра
от автомобила. Въздушните възглавници от страната на шофьора и на предна дясна
седалка били отворени. По цялото продължение на улицата имало паркирани
автомобили, десет на брой с различна степен на увреждане. След това св.А.
и неговият колега К. влезли във входа, в който живеели подс.М.
и св.П.
Н.
и там установили самият св.П. Н.,
който се бил насочил към претърпелия инцидента ползван от него лек автомобил
„БМВ Х5“, с рег. № ... Заедно със св. П.
Н.
полицейските служители се качили до ползваното от подс.М. и св.П.
Н.
жилище, където установили подс.М.. Свидетелят А.
и неговият колега К. поканили подс.М. и св.П.
Н. да
отидат на мястото на катастрофата. На местопроизшествието пристигнал и екип на
Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР гр.Пловдив, в състава на който били
св.Ю.
Н.
Ч.
и неговият колега А. Т. Пред полицейските служители на
01 РУ при ОДМВР гр.Пловдив и Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР
гр.Пловдив подс.М. признала, че докато се прибирала от работа и управлявала
лекия автомобил „БМВ” Х5, с рег. № … загубила контрол
над автомобила, ударила паркираните на пътното платно вдясно коли и така
настъпил пътният инцидент. За стореното от нея тя признала и пред св.Т. А.
Б.–
м. П.
и.
при 01 РУ при ОДМВР гр.Пловдив и пред св.Н. З.
Г.
– и.
при 01 РУ при ОДМВР гр.Пловдив. Подсъдимата М. била изпробвана за употреба на
алкохол с техническо средство – дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARDM – 0244, което отчело положителна проба – 1,38 промила.
Свидетелят Ю.
Ч.
издал талон за изследване с № …, в който подс.М.
записала, че не приемала показанията на дрегера, без да поясни защо. Подсъдимата
М. била съпроводена от автопатрул на 01 РУ при ОДМВР гр.Пловдив до Сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР гр.Пловдив за извършване на проба за
употреба на упойващи вещества. Свидетелят Т.
Б.
– м.и.
в Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР гр.Пловдив изпробвал подс.М. за
употреба на упойващи вещества с техническо средство - Дрегер “DRUGTEST 5000” с
фабричен № ARJF – 0026 с № на проба 164, като уредът отчел употреба на канабис
– тетрахидроканабинол /ТНС 5/. На подс.М. бил издаден протокол за извършената
проба и талон за медицинско изследване, като същата заявила и вписала в талона,
че не приемала показанията на техническото средство, с което била изпробвана за
употреба на упойващи вещества. На подс.М. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение- за управление на моторно превозно средство след
употреба на алкохол и под въздействие на наркотично вещество, като с акта било
иззето свидетелството й за управление на моторно превозно средство. Последната
не направила възражения по съставения й акт. Подсъдимата М. била приведена в
УМБАЛ „Св.Георги“ гр.Пловдив, но отказала да даде кръв за извършване на
химическо изследване.
Бил е извършен
оглед на местопроизшествие, за който е бил съставен протокол и фотоалбум, при който
са били иззети два броя дактилоскопни следи от вътрешната страна на стъклото на
автомобил марка „БМВ Х5“ с рег. № ….
На 10.05.2018г. в
00:00ч. св. К.Г.А.,
нейният приятел св.В. Й.
Н.
и свидетелите Е.
Л.
К.и
Г.
С.
О. отишли
в дискотека „Мегами“ в гр.Пловдив. Около 02:50ч. на 11.05.2018г. св.А. и св.О. отишли
до тоалетното помещение в заведението. Свидетелката О.
влязла в една от тоалетните кабинки, а св.А. останала пред вратата на
кабинката, за да я изчака. Докато се намирала пред вратата на кабинката, в
близост до огледалото, в помещението, от кабинка, която се намирала срещу св.А.
излезли подс.Г.З.М. и св.П. Л. Н.
На св.А. й направило впечатление, че от въпросната кабинка излизали двама
човека, поради което се обърнала към тях. Подсъдимата М., която излизала преди
св.П.
Н.
възприела погледа на св.А. и непровокирана по никакъв начин свила в юмрук
дясната си ръка, замахнала с нея и ударила св.А. в лицето. От удара от носа на
св.А. потекла кръв, станало й лошо и паднала на земята. Свидетелят Н.
реагирал на действията на подс.М. с думите: „Какво правиш“? „Защо го направи?“,
които отправил към подс.М.. По същото време в тоалетното помещение се намирали
свидетелите М. П.
Т.
и Р.
С.А.,
които били с гръб, когато подс.М. ударила св.А.. Свидетелката Т.
обаче, чула шума от удара, който подс.М. нанесла в лицето на св.А. и думите на св.П.
Н.
с които потърсил обяснение на подс.М. за стореното. Свидетелката Т.
веднага се обърнала и видяла подс.М., която стояла на съседното сепаре в
заведението, да излиза бързо от тоалетното помещение. Свидетелите Т. и
А.
се притекли на помощ на св.А. и разбрали от нея за случилото се. Междувременно
от тоалетната кабинка, която ползвала излязла и св.О. Последната също разбрала
за нанесения от подс. М. на св.А. удар и възприела състоянието на св.А.. На
помощ се притекъл и приятелят на св.А. – св.В.
Н.
и приятелката й – св.Е. К.,
които също възприели състоянието на св.А. и разбрали за това как тя безпричинно
е била ударена. След случилото се св.А. и св.Т.
посочили на св.З.
М.
Б.
– о.
в „Трафик СОТ“ ООД гр.Пловдив подс.М., като извършител на нанесения удар на св.А..
За случилите се събития разбрали и пристигналите на мястото п.
с.
– св.С.
М. и
св.С.
Ш. Свидетелят М.
Н. –
п.
при 02 РУ при ОДМВР гр.Пловдив пък се разминал на влизане в тоалетната, на
вратата на тоалетната с подс.М. и нейният приятел св.П.Н., които излизали от
там, непосредствено след като подс.М. нанесла удара в лицето на св.А..
С протокол за
доброволно предаване е бил приобщен диск със записи от камера, монтирана във
фоайето на тоалетната в клуб „Мегами“, на който е бил извършен оглед на ВД.
Така описаната в рамките на обвинителния акт фактическа
обстановка по осъществяване на всяко от престъпните деяния, призната от
подсъдимите в процедурата по глава 27 от НПК, съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода
на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.373,
ал.3 от НПК, като на базата и на тези доказателства съдът прие за напълно
установени изложените в обвинителния акт обстоятелства.
Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелите С.
Н. Н., Т. А. Б., Н. З.
Г., П.
Л. Н., П. Р. А., Т.
С.
Б., Ю.
Н. Ч., О.
Р.
Ш., Н.
Д.
П., П.А.М.,
Д.И.Д., В.С.
К., П.Г.М.,
Д.З.А., А. Г. М.,
В.Р.Щ., А.Р.Г.,
К.Г.А.,
Г.
С.
О.,
В.
Й.
Н., Е.
Л. К., М.
П.
Т. ,Р.
С.
А., Р.
К.
К.,
С.
Т. М.,
С.
П.
Ш., М.
Д. Н.,
З.
М.
Б., К.
Г. П, Б.
И.
Б.,
К.
Е.
А.,
Г.
К.
К.,
Р. И.
Ч.,
Н.
С.
Х., К.Б.З., М.Г.М.-
М., като всеки от тях описва това на което сам е станал
свидетел. Показанията на разпитаните по делото свидетели се оценяват като
логични, последователни и в съответствие със съдържанието на събраните по
делото веществени доказателства и направеното от подсъдимата самопризнание.
Като цяло показанията на посочените свидетели и по-специално тези, които имат
качеството на очевидци са еднопосочни досежно развилите се събития. Не се
наблюдават съществени противоречия по отношение на фактите очертаващи извършените
престъпления които да налагат самостоятелния им анализ. Направеното от подсъдимата
в съдебно заседание признание на вината се подкрепя от една достатъчна
съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса.
Така признанието на подсъдимата намира опора, както в показанията на разпитаните
по делото свидетел, чийто показания съдът кредитира, така и в събраните по
делото писмени доказателства – съдебно медицинско удостоверение, пълномощни,
оглед на веществено доказателство, протоколи за доброволно предаване, заповеди,
оглед на местопроизшествие, албум към него, вносна бележка, справка за
нарушител водач, амбулаторен лист и медицинска документация, АУАН,
талонисправка за преминат периодичен технически преглед на техническото
средство дрегер дръг тест, протокол от използването му, справки от
информационните масиви на МВР, разписки,
справки за съдимост и характеристични справки. При постановяване на присъдата
си съдът взе предвид събраните в досъдебната фаза писмени доказателства и
доказателствени средства.
Съдът кредитира изготвеното в хода на досъдебното производство заключение
от извършената Дактилоскопна експертиза обективирано в Протокол № 450 видно от което
дактилоскопни следи №1 и №2 иззети при извършения
оглед на лекия автомобил управляван от подс. М. при настъпилото ПТП, били годни за
идентификация. Дактилоскопна следа №1 била оставена от ляв палец на лицето Г.З.М.
ЕГН **********. Следа №2 била оставена от дясна длан на лицето Г.З.М. ЕГН **********.
Съдът кредитира и изготвеното в хода на досъдебното производство заключение
от извършената съдебно-медицинска
експертиза, видно от което на
пострадалата А. е било причинено контузия на носа с оток
и кръвотечение. Описаните увреждания били в резултат на удари с или върху твърд
тъп предмет и отговаряли по време и
начин да са били причинени, както се съобщавало в данните по делото и по
начина, който бил описан от пострадалата – при процесния инцидент, с който били
в пряка причинна връзка. На постр. А. било причинено болка и
страдание. Съдът кредитира напълно и заключението на назначената и изготвена по делото
допълнителна съдебно-медицинска експертиза,
видно от което, от представената документация се
установявало, че подс.М. съобщавала за „подпиране с ръка“ на пострадалата А. с което била нанесена телесната повреда. Предвид данните от съдебно-медицинска
експертиза № 130/2018г. и данните от новите свидетелски показания вещото лице дало заключение, че на А. е било причинено контузия на носа с оток и
кръвотечение, които увреждания не биха могли да се получат по начина, който бил
описан от М. – при подпиране или опиране. За получаването на описаните
увреждания се изисквало по-голяма сила, която се е получила при насочен удар,
както съобщавала пострадалата А.. Квалификацията на телесната повреда била
същата.
Съдът кредитира и изготвеното в хода на досъдебното производство заключение
от извършената комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, видно от което Г.З.М.
ЕГН ********** не страдала от психично заболяване и не се водела на
психиатрично диспансерно наблюдение към Център за психично здраве – Пловдив. По време на инкриминираните
деяние Г.З.М. ЕГН ********** е могла да разбира свойството и значението на
извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Г.З.М. ЕГН ********** е могла
да възприема правилно обстоятелствата и фактите, които имат значение за делото
и можела да дава достоверни обяснения за тях, ако желаела. Тя можела да участва
пълноценно в наказателното производство и да се защитава сама.
Съдът кредитира и изготвеното в хода на досъдебното производство заключение
от извършената авто-техническа
експертиза е видно от която ударите били
настъпили на платното за движение в конфликтни точки на първоначален контакт,
които се намирали:
Първият удар между
л.а. „БМВ Х5“ и л.а. „Тойота Корола“
Ø По дължина на около
69-70 м. западно от ориентира приет в протокола за оглед
Ø По широчина на
около 5-5,5 м. южно от ориентира.
Вторият удар между
л.а. „БМВ Х5“ и л.а. „Рено Меган“
Ø По дължина на около
65-66 м. западно от ориентира приет в протокола за оглед.
Ø По широчина на
около 5-5,5 м. южно от ориентира.
Третият удар между
л.а. „БМВ Х5“ и л.а. „Ровър 25“
Ø По дължина на около
58-59 м. западно от ориентира приет в протокола за оглед.
Ø По широчина на
около 5-5,5 м. южно от ориентира.
Четвъртият удар
между л.а. „БМВ Х5“ и т.а. „Шкода Йети“
Ø По дължина на около
53-54 м. западно от ориентира приет в протокола за оглед.
Ø По широчина на
около 5,-5,5 м. южно от ориентира.
Петият удар между
л.а. „БМВ Х5“ и л.а. „Хонда Джаз“
Ø По дължина на около
50-51 м. западно от ориентира приет в протокола за оглед.
Ø По широчина на
около 5,5-6,5 м. южно от ориентира.
Шестият удар между
л.а. „БМВ Х5“ и л.а. „Фолксваген Пасат“
Ø По дължина на около
38-39 м. западно от ориентира приет в протокола за оглед.
Ø По широчина на
около 5-5,5 м. южно от ориентира.
Седмият удар между
л.а. „БМВ Х5“ и л.а. „Фиат Стило“
Ø По дължина на около
28-29 м. западно от ориентира приет в
протокола за оглед.
Ø По широчина на
около 5-5,5 м. южно от ориентира.
Осмият удар между
л.а. „БМВ Х5“ и л.а. „Шевролет Епика“
Ø По дължина на около
22-23 м. западно от ориентира приет в протокола за оглед.
Ø По широчина на
около 5-5,5 м. южно от ориентира.
Деветият удар между
л.а. „БМВ Х5“ и л.а. „Ауди А4“
Ø По дължина на около
19-20 м. западно от ориентира приет в протокола за оглед.
Ø По широчина на
около 5-5,5 м. южно от ориентира.
Десетият удар между
л.а. „БМВ Х5“ и л.а. „Ауди 80“
Ø По дължина на около
12-13 м. западно от ориентира приет в протокола за оглед.
Ø По широчина на
около 5-5,5 м. южно от ориентира.
Скоростта на
движение на л.а. „БМВ Х5“ непосредствено преди задействане на спирачната му
система е била около 69 км/ч.
В анализираната
пътна ситуация, вещото лице дало заключение че водачът на л.а.
„БМВ Х5“ е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на
удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране със
скоростта, с която се е движел, ако е реагирал на разстояние по-голямо или
дължината на пълния спирачен път т.е. по-голямо от 52 м. Водачът на л.а. „БМВ
Х5“ е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако не е загубил
контрол над автомобила и се е движил по лявата лента на платното за движение,
за да заобиколи паркираните автомобили.
Най-вероятен от
техническа гледна точка бил следният механизъм на анализираното пътно -
транспортно произшествие: Водачът Г.З.М. е управлявал л.а. „БМВ Х5“ по платното
за движение на ул.“Македония“ в посока от запад на изток. През това време в
дясната част на платното са били паркирани л.а. „Тойота Корола“ с рег. № …, л.а. „Рено Меган“ с рег. № …,
л.а. „Ровър 25“ с рег. № …, т.а. „Шкода Йети“
с рег. № …,
л.а. „Хонда Джаз“ с рег. № …, л.а. „Фолксваген
Пасат“ с рег. № …,
л.а. „Фиат Стило“ с рег. № …, л.а. „Шевролет
Епика“ с рег. № …,
л.а. „Ауди А4“ с рег. № …, л.а. „Ауди 80“ с
рег. № ….
Водачът на л.а. „БМВ Х5“ по субективни причини е загубил контрол над автомобила
и след като се е отклонил на дясно, са настъпили десет удара в паркираните
автомобили. След пътно - транспортното произшествие автомобилите се установили
на местата и в положенията отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума
на местопроизшествието.
Основната причина
за настъпилото произшествие от техническа гледна точка била, че водачът на л.а.
„БМВ Х5“ – Г.З.М. по субективни причини е загубила контрол над автомобила и той
се е отклонил на дясно, където са настъпили десет удара в паркираните на
платното автомобили.
По данните от ДП и
анализа била разработена динамична мащабна скица на автотранспортното
местопроизшествие, която била приложена като неразделна част към настоящата
експертиза.
Съдът кредитира напълно и изготвеното в хода на досъдебното производство
заключение от извършената авто-оценъчна експертиза е видно от която:
1.
Стойността
на причинените имуществени вреди по л.а. „Тойота Корола“ с рег. № …
към датата на настъпилото произшествие – 15.04.2018г. била 215,48 лв.
2.
Стойността
на причинените имуществени вреди по л.а. „Рено Меган“ с рег. № …
към датата на настъпилото произшествие – 15.04.2018г. била 875,48 лв.
3.
Стойността
на причинените имуществени вреди по л.а. „Ровър 25“ с рег. № …
към датата на настъпилото произшествие – 15.04.2018г. била 1 068,80 лв.
4.
Стойността
на причинените имуществени вреди по т.а „Шкода Йети“ с рег. № …
към датата на настъпилото произшествие – 15.04.2018г. била 1 930,87 лв.
5.
Стойността
на причинените имуществени вреди по л.а „Хонда Джаз“ с рег. № …
към датата на настъпилото произшествие – 15.04.2018г. била 242,59 лв.
6.
Стойността
на причинените имуществени вреди по л.а „Фолксваген Пасат“ с рег. № …
към датата на настъпилото произшествие – 15.04.2018г. била 807,50 лв.
7.
Стойността
на причинените имуществени вреди по л.а „Фиат Стило“ с рег. № …
към датата на настъпилото произшествие – 15.04.2018г. била 4 861,20 лв.
8.
Стойността
на причинените имуществени вреди по л.а „Шевролет Епика“ с рег. № …
към датата на настъпилото произшествие – 15.04.2018г. била 7 720,21 лв.
9.
Стойността
на причинените имуществени вреди по л.а „Ауди А“ с рег. № …
към датата на настъпилото произшествие – 15.04.2018г. била 3 884,86 лв.
10. Стойността на
причинените имуществени вреди по л.а „Ауди 80“ с рег. № …
към датата на настъпилото произшествие – 15.04.2018г. била 738,73 лв.
11. Стойността на
причинените имуществени вреди по л.а „БМВ Х5“ с рег. № …
към датата на настъпилото произшествие – 15.04.2018г. била 17 409,47 лв.
Общата
стойност на причинените имуществени вреди възлиза на 39 755,19 лв., което
говори за причинени от подсъдимата значителни имуществени вреди, тъй като
вредите надхвърлят равностойността на 14 МРЗ
за страната към момента на деянието.
Съдът кредитира и изготвеното в хода на досъдебното производство заключение
от извършената видео-техническа
експертиза е видно от която:
1.
При
извършеното изследване на наличните в предоставените оптични носители и
описаните в т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 на изследователската част видеофайлове не
се установили следи от манипулация или намеса върху записаната информация.
Видеозаписите били цифрови презаписи от оригинални файлове, на записан върху
твърдия диск на видеоохранителната система видеозапис.
2.
След
извършен преглед на видеофайл с обозначение „DVD – in_ DVR-in_Camera 11_
20180415053012_20180415062046_9209.mp.4“ описан в т.1 на изследователската част
на протокола били експортирани снимки кадри, описан бил лекият автомобил марка
„БМВ Х5“, с рег. № …, движението на автомобила, водачът
управляващ автомобила и неговите действия.
Резултатът от
сравнителния анализ позволявал да се направи извод, че било възможно лицето от
видим женски пол, което било заснето на видеофайла да управлява лек автомобил марка „БМВ Х5“ с рег.
№ …
да е лицето Г.З.М. ЕГН **********.
3.
При
прегледа на видеофайлове от дата 15.04.2018г. с времеви интервал от 05:57:00ч.
до 06:01:59ч. налични в оптични носители описани в т.2 и т.3 на изследователската
част на протокола не се наблюдавал заснет лек автомобил марка „БМВ Х5“ с рег. №
...
4.
След
прегледа на видеофайл с обозначение „DOWNLOAD_2018041505901_1001_8.Dav“ описан
в т.4 на изследователската част на протокола се установило, че за времето на
дата 15.04.2018г. от 05:59:03ч. до 05:59:04ч. в обхвата на камерата попадал лек
автомобил, тъмен на цвят, който се движил по пътното платно.
Извлечените
изображения били с недостатъчно съдържание и качество и негодни за извършване
на идентификация, от което следвало, че не можело да се установи дали заснетият
автомобил е марка „БМВ Х5“ с рег. № …, като не можело да
се установи и дали водачът управляващ автомобила е лицето Г.З.М. ЕГН **********.
5.
След
прегледа на видеофайл с обозначение „PLD – TCC – VMS1_11. 403
/2018-04-15T05_57_41 – 2018-04-15T05_58_02/. Mkv“ описан в т.5 на
изследователската част на протокола се установило, че за времето на дата
15.04.2018г. от 05:57:45ч. до 05:57:54ч. в обхвата на камерата попадал лек
автомобил тъмен на цвят, който пресичал кръстовището. От кадрите се
наблюдавало, че по формата на купето автомобилът вероятно е марка „БМВ Х5“.
Извлечените
изображения били с недостатъчно съдържание и качество и негодни за извършване
на идентификация, поради което не можело да се установи дали заснетият
автомобил бил с рег. № …, като не можело да се установи и
дали водачът управлявал автомобила било лицето Г.З.М. ЕГН **********.
Съдът приема че всички назначени и изготвени в хода на досъдебното
производство експертизи са изготвени от вещи лица в кръга на тяхната
компетентност, отговорили са на поставените в постановлението с което са
назначени въпроси пълно и точно, поради което ги кредитира напълно.
В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива
противоречия или непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е
приет с внесения в съда обвинителен акт.
Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите констатации на
същия като обосновани и правилни. При тези доказателства по делото съдът
приема, че с деятелността подсъдимата е осъществил от обективна и субективна
страна състава на вменените й престъпления. Налице са и безспорни и достатъчни
по смисъла на т.4 от ТР 1/2009 г. на ВКС доказателства относно всички
квалифициращи белези на престъпленията, които подкрепят направените
самопризнания на подсъдимите в съдебното заседание.
Така подсъдимата Г.З.М. от
обективна и субективна страна състава на следните престъпления:
-
по чл.343Б, ал.1 от
НК, за
това, че на 15.04.2018г. в гр.Пловдив, е управлявала моторно превозно средство
- лек автомобил марка „БМВ” Х5, с рег. № … с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,38 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство – дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARDM – 0244.
-
по
чл.343Б, ал.3 от НК, за това, че на 15.04.2018г. в гр.Пловдив,
е управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ” Х5, с рег.
№ …
след употреба на наркотични вещества – канабис - тетрахидроканабинол /ТНС 5/,
установен по надлежния ред с Дрегер “DRUGTEST 5000” с фабричен № ARJF – 0026 с
№ на проба 164.
-
по
чл. 343, ал. 1, б. „А” , вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, за това, че на 15.04.2018
г. в гр. Пловдив, при управляване на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ” Х5, с рег. № …,
собственост на К.Б. *** е нарушила правилата за движение –чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП: „Всеки
участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да причинява
имуществени вреди“; чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП: “На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство с
концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози“; чл.20 ал.1 от ЗДвП: “Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и по
непредпазливост е причинила значителни имуществени вреди на следните моторни
превозни средства– лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № …,
собственост В.Р.Щ. от с.Б., възлизащи на
стойност 215,48 лв.; лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№ …,
собственост на П.А.М. ***, възлизащи на стойност 875,48 лв.; лек автомобил
„Ровър 25“ с рег. № …, собственост на А.Р.Г. от с. О.,
възлизащи на стойност 1 068,80 лв.; товарен автомобил „Шкода Йети“ с рег.
№ …,
собственост М.Г.М.-М. ***, възлизащи на стойност 1 930,87 лв; лек
автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № …, собственост на Д.
***, възлизащи на стойност 242,59 лв.; лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№
…,
собственост на Д. К.Х.
***, възлизащи на стойност 807,50 лв. ; лек автомобил „Фиат Стило“ с рег. № …,
собственост на П.Г.М. ***, възлизащи на стойност 4 861,20 лв.; лек
автомобил „Шевролет Епика“ с рег. № …, собственост на Д.З.А.
***, възлизащи на стойност 7 720,21 лв.; лек автомобил „ Ауди А4“ с
рег.№ …,
собственост Д.И.Д. от гр.С., възлизащи на
стойност 3 884,86 лв.; лек автомобил „Ауди 80 ” с рег. № …,
собственост на В.С.К. ***, възлизащи на стойност 738,73 лв. и лек автомобил
марка „БМВ” Х5 с рег. № …, собственост на К.Б. ***, възлизащи на
стойност 17 409,47 лв. , като общата стойност на причинените имуществени
вреди възлиза на 39 755,19 лв.
-
по
чл.131,ал.1,т.12 вр. чл.130,ал.2 от НК, за това, че на 11.05.2018г. в
гр.Пловдив, е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на носа
с оток и кръвотечение, довела до болка и страдание, без разстройство на
здравето на К.Г. ***, по хулигански подбуди.
Относно престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК и престъплението по чл.
343б, ал. 3 от НК
От обективна страна, налице е извършено от подсъдимата М. съставомерно деяние по посочените текстове от
наказателния закон. В настоящия казус са налице от обективна страна всички
признаци на горепосочения състав на чл.
343б, ал. 1 НК, както и на състава по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Фактът, че на процесната дата и място подсъдиматат М. е управлявал процесното моторно превозно
средство, съдът намери за несъмнено установен от показанията на разпитаните по
делото свидетели, изготвената дактилоскопна експертиза и направеното от
подсъдимата самопризнание. В подкрепа на изложеното се явява и заключението от
изготвената Видеотехническа експертиза, която макар и със заключение за
вероятност се явява в подкрепа на останалите събрани по делото доказателства.
Въпросният автомобил, който е бил
управляван от подсъдимата е безспорно „Моторно превозно средство“, което
съгласно легалната дефиниция, описана в пар. 6, т. 11 ЗДвП се определя като
пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на
релсовите превозни средства. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно
задължителното за съдилищата Постановление № 1/17.01.1983г., постановено по н.
д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС на
РБ, под
понятието управление при престъпленията против транспорта се разбира
всяка деятелност “с механизмите и приборите на превозното средство...”. В
случая безспорно е налице подобно боравене от подсъдимата с приборите и
механизмите на горепосоченото МПС, тъй като същата е привела в движение
двигателя на моторното превозно средство и е предприела управление на същия в
гр. Пловдив.
В случая е налице и изискуемото за съставомерността на деянието по чл.
343б, ал. 1 НК наличие на алкохол в кръвта на извършителя над 1,2 на хиляда.
Горепосоченият елемент от обективна страна в случая е безспорно налице, тъй
като в издишания от подсъдимата М. въздух, като водач на МПС, е установена
концентрация на алкохол от 1,38 на
хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство
– дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARDM – 0244. В случая под надлежен ред следва да се разбира реда, установен в Наредба
№30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество
от водачите на моторни превозни средства. В настоящия случай, са спазени всички
изисквания на Наредбата, съгласно която
употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява
посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и
лабораторни изследвания.
По отношение на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, също е налице и
изискуемото за съставомерността на деянието употреба на наркотични вещества – канабис
– тетрахидроканабинол. Горепосоченият елемент от обективна страна в случая е
безспорно налице, тъй като установен по надлежния ред с техническо средство с което се изследва употреба на наркотични вещества - Дрегер “DRUGTEST
5000” с фабричен № ARJF – 0026 с № на проба 164.
От субективна страна и двете престъпления са извършени виновно, при пряк
умисъл, като форма на вината по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Както към момента
на деянието, така и към настоящия момент подсъдиматат е пълнолетно и психически
здраво лице. Същата е съзнавала общественоопасния характер на деянията,
предвиждал е техните общественоопасни последици и е искала настъпването на тези
последици. Подсъдиматат е съзнавала, че е употребила алкохол и наркотични вещества
– канабис, и въпреки това съзнателно е привела в движение лекия автомобил и го
управлявала, създавайки по този начин опасност за имуществото, живота и
здравето на другите участници в движението по пътищата. Ето защо в случая
следва да се приеме, че подсъдиматат М. е съзнавала общественоопасен характер
на деянията и е предвиждала и желаела настъпването на общественоопасните
последици.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че подсъдиматат М. действително е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна състава на
престъпленията по чл. 343б, ал. 1 НК и по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради
което я призна за виновна по тези текстове от Наказателния кодекс.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
Разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 НК предвижда наказание от една до три
години лишаване от свобода, както и глоба в размер от 200 до 1000 лева.
Разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК предвижда наказание от една до три
години лишаване от свобода, както и глоба в размер от 500 до 1500 лева.
Съгласно чл. 343г НК, във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в,
ал. 1 Съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал.
1, т. 7 – лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност.
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното
от подсъдимата М. престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, Съдът, след като съобрази
целите на наказанието по чл. 36 НК, както и обстоятелствата по чл. 54 НК,
счете, че на подсъдимата следва да бъде определено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 500.00 лева,
както и на основание чл. 343г, вр. чл.
343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1 НК наказание Лишаване от
право да управлява мпс за срок от една година и шест месеца. Тъй като
производството протече по реда на глава 27, а именно по реда на чл. 371, т. 2
от НПК, на
основание чл. 373 ал. 2 вр. чл. 372 ал. 4 от НПК вр. чл. 58а ал. 1 вр. чл. 54
от НК, наказанието лишаване от свобода следва да бъде
редуцирано с 1/3, като подсъдимата беше осъдена на наказание една година
лишаване от свобода.
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното
от подсъдимата М. престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, Съдът, след като съобрази
целите на наказанието по чл. 36 НК, както и обстоятелствата по чл. 54 НК,
счете, че на подсъдимата следва да бъде определено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 800.00 лева,
както и на основание чл. 343г, вр. чл.
343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1 НК наказание Лишаване от
право да управлява мпс за срок от една година и шест месеца. Тъй като
производството протече по реда на глава 27, а именно по реда на чл. 371, т. 2
от НПК, на
основание чл. 373 ал. 2 вр. чл. 372 ал. 4 от НПК вр. чл. 58а ал. 1 вр. чл. 54
от НК, наказанието лишаване от свобода следва да бъде
редуцирано с 1/3, като подсъдимата беше осъдена на наказание една година
лишаване от свобода.
Съдът прие че не са налице изключителни или многобройни смегчаващи
обстоятелства и наказанията и за двете престъпления следва да бъдат определени
при условията на чл. 54 от НК.
Съдът определи наказанията и за двете престъпления по чл.
343б,ал. 1 от НК и по чл. 343б, ал. 3 от НК в този размер, ориентиран към
законоустановения минимум, но не точно на него, като прие наличие на превес на
смекчаващи вината обстоятелства. Като такива се отчетоха чистото съдебно минало
на подсъдимата, сравнително младата й възраст и трудовата й ангажираност. От
друга страна съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства, факта че
подсъдимата М. е управлявала МПС след като е употребила не само алкохол, но и
наркотични вещества. Още повече видно от приложената справка за нарушител
водач, подс. М. е правоспособен водач сравнително от скоро и това би трябвало
да я мотивира при липсата на достатъчен опит още по стриктно да спазва
правилата за движение, а не да ги нарушава. Последното беше отчетено от Съдът
при определянето на наказанието лишаване от правоуправление, като размерът на
същото съдът ориентира над законоустановения минимум. При налагане на това кумулативно предвиденото наказание наред с наказанието лишаване от свобода и глоба, Съдът, в настоящия си съдебен състав, прие, че
подсъдиматат следва да бъде лишен от право да управлява МПС именно в посочения
срок от една година и шест, който счита, че отговаря на целите, визирани в чл. 36 НК и служи
адекватно за поправянето и превъзпитанието на дееца. В казуса, след като Съдът
съобрази изложеното по-горе за индивидуализацията на наказанието, намери, че
наказанието лишаване от правоуправление се явява справедливо определено именно
в посочения размер и съответства на обществената опасност на деянието,
извършено от подсъдимата, както и на нейната личност с оглед постигане на целта на индивидуалната
превенция по чл. 36 НК, като отчете и това, че независимо, че подсъдиматат е
правоспособен водач, е игнорирала своите задължения като водач, като в конкретния
казус обществената опасност на деянието не е занижена и в тази насока съдебната
инстанция отчита зачестилите пътнотранспортни произшествия с причиняването на
различни по вида и характера си телесни повреди от пияни водачи, включително и
с по-тежки последици, поради което обществената нетърпимост срещу подобен род
престъпни посегателства е особено засилена, като по този начин чрез лишаване от
правоуправление на водача в указания срок счита, че ще се въздейства спрямо
останалите членове на обществото при засилената чувствителност срещу
зачестилите престъпления по транспорта с пияни водачи и вредоносни последици, а
също така, както бе отбелязано ще се способства и за постигане на целите на
индивидуалната превенция - да се въздейства поправително и превъзпитателно
спрямо подсъдимата да спазва законите и добрите нрави, като кумулативно
наложени наказанието лишаване от свобода и глоба в посочения размер и лишаването от правоуправление за срок от
една година и шест месеца, отговарят
на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Относно престъплението
по чл.
343, ал. 1, б. „А” , вр. с чл. 342 ал. 1 от НК:
От обективна страна подсъдимата е нарушила правилата за движение по
пътищата, визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП,
и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като в резултат на това е предизвикала пътно –
транспортно произшествие и е причинил значителни имуществени вреди на следните моторни
превозни средства– лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № …,
собственост В.Р.Щ. от с.Б., възлизащи на
стойност 215,48 лв.; лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№ …,
собственост на П.А.М. ***, възлизащи на стойност 875,48 лв.; лек автомобил
„Ровър 25“ с рег. № …, собственост на А.Р.Г. от с. О.,
възлизащи на стойност 1 068,80 лв.; товарен автомобил „Шкода Йети“ с рег.
№ …,
собственост М.Г.М.-М. ***, възлизащи на стойност 1 930,87 лв; лек
автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № …, собственост на Д.
***, възлизащи на стойност 242,59 лв.; лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№
…,
собственост на Д. К.Х.
***, възлизащи на стойност 807,50 лв. ; лек автомобил „Фиат Стило“ с рег. № …,
собственост на П.Г.М. ***, възлизащи на стойност 4 861,20 лв.; лек
автомобил „Шевролет Епика“ с рег. № …, собственост на Д.З.А.
***, възлизащи на стойност 7 720,21 лв.; лек автомобил „ Ауди А4“ с
рег.№ …,
собственост Д.И.Д. от гр.С., възлизащи на
стойност 3 884,86 лв.; лек автомобил „Ауди 80 ” с рег. № …,
собственост на В.С.К. ***, възлизащи на стойност 738,73 лв. и лек автомобил
марка „БМВ” Х5 с рег. № …, собственост на К.Б. ***, възлизащи на
стойност 17 409,47 лв. , като общата стойност на причинените имуществени
вреди възлиза на 39 755,19 лв.
Налице
е нарушение на посочените императивни разпоредби на ЗДвП. Подсъдимата не е
спазил забраната да не управлява пътното превозно средство под въздействие на
алкохол, в кръвта над 0,5 на хиляда, и след употреба на наркотични вещества, с
поведението си да не причинява имуществени вреди и да контролира непрекъснато
управляваното от нея моторно првозно средство. Същата е управлявал лек автомобил
марка и модел - "БМВ Х5“, с peг. № …, с концентрация на алкохол в кръвта
1,38 на хиляда и след употреба на наркотични вещества. Наред с това той не е
контролирал непрекъснато управляваното от нея МПС и по субективни причини е
загубила контрол над автомобила, отклонила се е надясно и в резултат на това са
настъпили десет удара в паркираните на пътното платно автомобили. Последица от
така нарушените правила за движение по пътищата от страна на подсъдимия е
настъпилото ПТП и причинените значителни имуществени вреди на единадесет на
брой автомобили, в общ размер на 39 755,19
лв.
На
значителните имуществени вреди по смисъла на обективния признак по чл. 343, ал. 1 б. "А" от НК
отговаря равностойността на 14 минимални работни заплати към момента на
извършване на деянието, съгласно Решение № 312/27.06.2008 г. на ВКС по н. д. №
273/2008 г., ІІІ н. о. Към момента на извършване на престъплението минималната
работна заплата за страната е била в размер на 510 лева. Поради това и следва
да се приеме, че с деянието си подс. М. е причинила значителни имуществени
вреди, тъй като към момента на извършване на престъплението 14 минимални
работни заплати са се равнявали на 7 140 лева, а причинените имуществени вреди
по единадесетте автомобила са в общ размер на 39 755,19 лв.
От
субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, тъй като подсъдимата
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на престъплението,
но е била длъжна и е могла да ги предвиди.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
За
престъплението по чл. 343, ал. 1, б.
"А", вр. чл. 342, ал. 1 от НК законодателят е
предвидил наказание до една година лишаване от свобода или пробация. Като
съобрази разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от НК,
както и обстоятелството, че извършеното се характеризира с по – висока степен
на обществена опасност, доколкото размерът на причинените имуществени вреди
многократно надхвърля определения критерий за значителни имуществени вреди и
доколкото деянието е извършено след употреба не само на алкохол, но и на
наркотични вещества, съдът счита, че от алтернативно предвидените наказания
следва на подсъдимия да бъде наложено по – тежкото по вид, а именно лишаване от
свобода. В конкретния случай производството е проведено по реда на Глава ХХVІІ
от НПК, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК
и съобразявайки се с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК съдът следва да
наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 58А от НК /в редакцията, действаща към
датата на извършеното деяние/. При индивидуализиране на наказанието лишаване от
свобода, съобразно разпоредбата на чл. 58А, ал. 1, вр. чл. 54 от НК съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата, оказаното от
нея съдействие в хода на досъдебното и съдебното производство, младата й
възраст и трудовата й ангажираност. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
прецени по – високата степен на обществена опасност на извършеното, доколкото
размерът на причинените имуществени вреди многократно надхвърля определения
критерий за значителни имуществени вреди и престъплението е извършено след
употреба на значително количество алкохол и след употреба на наркотични
вещества. Като анализира така индивидуализиращите отговорността обстоятелства
настоящият съдебен състав счете, че наказанието на подсъдимата "Лишаване
от свобода" следва да бъде в размер на шест месеца лишаване от свобода,
което на осн. чл. 58А, ал. 1 от НК
да се намали с една трета, като наказанието "Лишаване от свобода",
което следва да се изтърпи от подсъдимата следва да бъде в размер на четири месеца
лишаване от свобода. Това наказание съответства както на обществената опасност
на извършеното, така и на личността на подсъдимата и според преценката на съда
би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо нея, а така
също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на
обществото.
Само за
пълнота следва да се посочи, че в случая не следва да се определи и наложи
наказание при условията на чл. 58А, ал. 4 от НК,
тъй като не са налице основанията на посочената законова норма. Законодателят е
предвидил такава възможност само, когато са налице едновременно за прилагане
условията на чл. 58А, ал. 1 – 3 и чл. 55 от НК и приложението на чл. 55 от НК би се явило по – благоприятно
за дееца, но съдът счита, че в конкретния случай не е налице изключително или
пък многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Приложението на чл. 55 от НК би се наложило да бъде
сторено при старата редакция на чл. 58А от НК – действаща до изменението й
с ДВ бр. 26 от 2010 г., предвиждаща определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, но към инкриминираната дата
е в сила новата редакция на чл. 58А от НК, указваща единствено
привилегията за намаляване на определеното съобразно правилата на Общата част
на НК наказание с една трета, не и за задължително прилагане на чл. 55 от НК.
На
основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 1, б. "А", вр. чл. 342, ал. 1 от НК на подсъдимата М.
следва да бъде наложено наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от
една година и шест месеца. Както се каза по – горе извършеното от подсъдимата
престъпление е с по – високата степен на обществена опасност в сравнение с
престъпленията от този вид, като поведението му е съществено укоримо. Срокът на
наложеното наказание съдът определи като отчете посочените по – горе смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелството. Кумулативно предвиденото наказание
"лишаване от право да управлява МПС" в по – висок размер би се явило
твърде тежко с оглед личността на дееца.
Относно престъплението
по чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК:
От обективна страна,
налице е извършено от подсъдимата М.
съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон.
Подсъдимата е причинила с поведението си на пострадалата А. описаните в
медицинската експертиза увреди, като е действала по хулигански подбуди, както е
прието в обвинителния акт.
На първо място, от обективна страна е установено категорично, че подс. Г.М.
на 10.05.2018г. била в дискотека „Мегами“, където около 02.50ч. посетила
тоалетната на заведението. Там видяла пострадалата К.А., и без определена
причина, непровокирана по никакъв начин, свила ръка в юмрук, замахнала с нея и
ударила свидетелката А. в лицето. От удара от носа на св.А. потекла кръв,
станало й лошо и паднала на земята. По същото време в тоалетното помещение се
намирали свидетелите М. П. Т.и
Р.
С.
А.,
които били с гръб, когато обв.М. ударила св.А.. Свидетелката Т. обаче,
чула шума от удара, който обв.М. нанесла в лицето на св.А. и думите на св.П.Н., с които
потърсил обяснение на обв.М. за стореното. Свидетелката Т.
веднага се обърнала и видяла обв.М., която стояла на съседното сепаре в
заведението, да излиза бързо от тоалетното помещение. Свидетелите Т.
и А.
се притекли на помощ на св.А. и разбрали от нея за случилото се. Междувременно
от тоалетната кабинка, която ползвала излязла и св.О..
Последната също разбрала за нанесения от обв. М. на св.А. удар и възприела
състоянието на св.А.. На помощ се притекъл и приятелят на св.А. – св.В.
Н.
и приятелката й – св.Е.К.,
които също възприели състоянието на св.А. и разбрали за това как тя безпричинно
е била ударена. След случилото се св.А. и св.Т.
посочили на св.З.
М.
Б.
– о.
в „Трафик СОТ“ ООД гр.Пловдив обв.М., като извършител на нанесения удар на св.А..
За случилите се събития разбрали и пристигналите на мястото п.
с.
– св.С.
М.
и св.С.
Ш.
Свидетелят М. Н.
– п.
при 02 РУ при ОДМВР гр.Пловдив пък се разминал на влизане в тоалетната, на
вратата на тоалетната с обв.М. и нейният приятел св.П.Н., които излизали от
там, непосредствено след като обв.М. нанесла удара в лицето на св.А.. Показанията на всички
посочени по горе свидетели и на пострадалата А., несъмнено доказват извършеното
от подс. М. престъпление. Направеното от подсъдимата в съдебно заседание
признание на вината се подкрепя от една достатъчна съвкупност от доказателства,
събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса. Така признанията на подсъдимата
намират опора, както в показанията на свидетелите посочени по-горе чийто
показания съдът кредитира, така и в събраните по делото писмени доказателства.
С оглед на изводите на всяка от двете съдебно – медицински експертизи,
съдът приема, че с действията си, подсъдимата Г.М. е причинила по отношение на
пострадалата свидетелка А. контузия на носа с оток и кръвотечение, причинили й
болка и страдание, сиреч лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Относно квалификацията на престъплението по т.12 на чл.131, ал.1 от НК, а
именно същото да е извършено по хулигански подбуди, то според съда от
доказателствата по делото се установява наличието на този квалифициращ белег на
вменените на всеки от подсъдимата престъпление. Престъплението по чл.131, ал.1,
т.12 от НК изисква като своя специфична характеристика на състава наличието и
на хулигански мотив при осъществяването му, което означава, че действията на
извършителя следва да са безпричинни и продиктувани единствено от желанието му
за саморазправа, без оглед на каквито и да било лични мотиви за извършване на
деянието, като подсъдимата следва без конкретна причина да е насочила
действията си към пострадалата с цел да изрази неуважението си и незачитането
на обществените порядки. В конкретния случай по делото се установи че подс. М.
и пострадалата изобщо не са се познавали и дори не са се видели преди това в
заведението в което са се забавлявали. Не е установено да са имали някакви
предхождащи инцидента влошени взаимоотношения което да може да провокира
последвалите действия на подсъдимата. Следователно,
в поведението на подсъдимата не може да се търси някакъв личен мотив, при това
свързан конкретно с личността на пострадалата, за осъществяване на престъпното
поведение. Установява се от доказателствата по делото, че подсъдимата и
пострадалата са били в дискотека „Мегами“ където не се случило нищо което да
провокира последвалите действия от страна на подсъдимата. В последствие в
тоалетната на дискотеката, в късните часове, пред много хора, подсъдимата нападнала
пострадалата А. и, й нанесли удар с ръка свита в юмрук в лицето довел до
причинавяне на лека телесна повреда контузия на носа с оток и кръвонасядане. Така
възникналата ситуация, по никакъв начин не може да очертае наличието на някакъв
чисто личен мотив, доколкото обективните действия на подсъдимата, предизвикани
единствено от факта на присъствието на пострадалата в тоалетната на дискотеката,
който факт стои извън личността на пострадалата, демонстрират именно неуважение
и незачитане на обществените порядки и на личността като цяло. Поведението на
подсъдимата, насочено към саморазправа, без каквато и да е причина за това, и
проявата на груба сила и показване на надмощие над пострадалата, очертава
характеристиките на посочения задължителен елемент от субективната страна на
деянието, а именно хулиганският мотив.
Друг мотив и друга цел не се установява да е имало тогава, когато подсъдимата
е употребила сила към пострадалата, освен да покаже себе си като по-силна,
както и необвързана с каквито и да било
правила за нормално общуване и поведение. В крайна сметка се установява
категорично от обективното поведение на подсъдимата, че тя е демонстрирала
именно това, че не се смята за обвързана със спазването на общоприетите норми
за прилично и сдържано поведение, като е предприела безпричинно нападение на
пострадалата, което не е приемливо и е в противоречие с установените правила за
прилично и сдържано поведение. Не са налице доказателства поведението на
подсъдимата да е било провокирано от тежка обида или друго противозаконно
действие, за да се обсъжда дори и евентуално хипотезата на чл.132 от НК.
Изложеното по-горе недвусмислено се подкрепя от приложеното по делото
веществено доказателство СД, съдържащо запис на случилото се в тоалетната на
дискотеката, чието съдържание е било пресъздадено чрез извършения оглед на ВД.
От субективна страна подсъдимата е действала умишлено с пряк умисъл, като е
съзнавала общественоопасния характер на извършеното от нея и е предвиждала и
целяла общественоопасните последици на престъплението. За този извод съдът
взема предвид обективните действия на подсъдимата.
Предвид изложеното и съдът прие, че следва да признае за виновна подсъдимата
М. и по отношение на това престъпление.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
За
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 от НК, законът
предвижда наказание до осем месеца лишаване от свобода или пробация или глоба
от 100 до 300 лева. Като съобрази разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от НК, както и
обстоятелството, че извършеното се характеризира с по – висока степен на
обществена опасност, доколкото са това деяние е извършено след като подсъдимата
вече е била привлечена като обвиняема за извършени от нея три други
престъпления от общ характер и спрямо нея е била взета мярка за неотклонение.
Въпреки изложеното подсъдимата извършва ново умишлено престъпление от общ
характер което я очертава като личност с по-висока обществена опасност. С оглед
на това, съдът счита, че от алтернативно предвидените наказания следва на
подсъдимата да бъде наложено по – тежкото по вид, а именно лишаване от свобода.
В конкретния случай производството е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК,
при условията на чл. 371, т. 2 от НПК
и съобразявайки се с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК съдът следва да
наложи на подсъдимата наказание при условията на чл. 58А от НК /в редакцията, действаща към
датата на извършеното престъпление/. При индивидуализиране на наказанието
лишаване от свобода, съобразно разпоредбата на чл. 58А, ал. 1, вр. чл. 54 от НК съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата, оказаното от
нея съдействие в хода на досъдебното и съдебното производство, младата й
възраст и трудовата й ангажираност. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
прецени по – високата степен на обществена опасност на подсъдимата по
изложеното по-горе съображение. Като анализира така индивидуализиращите
отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че наказанието на
подсъдимата "Лишаване от свобода" следва да бъде в максимален размер от
шест месеца лишаване от свобода, което на осн. чл. 58А, ал. 1 от НК да се намали с една
трета, като наказанието "Лишаване от свобода", което следва да се
изтърпи от подсъдимата следва да бъде в размер на шест месеца лишаване от
свобода. Това наказание съответства както на обществената опасност на
извършеното, така и на личността на подсъдимата и според преценката на съда би
постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо нея, а така също
би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на
обществото.
Само за
пълнота следва да се посочи, че в случая не следва да се определи и наложи
наказание при условията на чл. 58А, ал. 4 от НК,
тъй като не са налице основанията на посочената законова норма. Законодателят е
предвидил такава възможност само, когато са налице едновременно за прилагане
условията на чл. 58А, ал. 1 – 3 и чл. 55 от НК и приложението на чл. 55 от НК би се явило по – благоприятно
за дееца, но съдът счита, че в конкретния случай не е налице изключително или
пък многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Приложението на чл. 55 от НК би се наложило да бъде
сторено при старата редакция на чл. 58А от НК – действаща до изменението й
с ДВ бр. 26 от 2010 г., предвиждаща определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, но към инкриминираната дата
е в сила новата редакция на чл. 58А от НК, указваща единствено
привилегията за намаляване на определеното съобразно правилата на Общата част
на НК наказание с една трета, не и за задължително прилагане на чл. 55 от НК.
На
основание чл. 23, ал. 1
от НК на подсъдимата Г.З.М. следва да бъде наложено едно общо
най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода.
На основание чл. 67 ал. 3 вр. чл. 42а ал. 2 т. 3 вр. чл. 42б ал. 3 т. 3
от НК настоящия състав прие че на подсъдимата Г.З.М. следва да бъде наложено през периода на определения
изпитателен срок пробационна мярка – „Ограничение в свободното придвижване“,
изразяващо се в забрана на напускане на жилището, което обитава на адрес град П.,
ЖК “Т.“
бл. …
вх. …
ет. …
ап. … за периода от 22:00 часа до 06:00 часа на всеки ден
в продължение на една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в
сила. С налагането на тази
пробационна мярка, настоящия състав намира че целта на индивидуалната превенция
спрямо подс. М., а и на генералната такава би била постигната в най пълна
степен. Съдът съобрази особенностите на дееца, неговата млада възраст и
заявеното от него желание да се превъзпита.
С оглед
посочената липса на предходни осъждания, както и за постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция, настоящият състав е на становище, че
така наложеното на подсъдимия едно общо най-тежко наказание в размер на една
година лишаване от свобода не е необходимо да се изтърпи от същата реално.
Поради това и на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието следва да бъде
отложено за срок от четири години, считано от влизане на настоящата присъда в
законна сила.
На
основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от НК следва да се приспадне от наложеното на подсъдимата Г.З.М. едно общо най - тежко
наказание „Лишаване от свобода” в
размер на една година, времето през което същата е била задържана по реда на
ЗМВР за срок от 24 часа и по реда на НПК за срок до 72 часа, считано от
15.05.2018г. до 19.04.2018г., задържане по реда на ЗМВР за срок от 24 часа и по
реда на НПК за срок до 72 часа, считано от 14.05.2018г. до 18.05.2018г., както
и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 22.05.2018г. до
01.08.2018г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
На
основание чл. 23, ал. 2
от НК към така наложеното на подсъдимата Г.З.М. едно общо най–тежко
наказание от една година и лишаване от свобода следва да се присъедини
наказанието лишаване от право да управлява мпс за срок от една година и шест
месеца.
На
основание чл. 59, ал. 4
от НК от така наложеното на подсъдимата г.з.м. наказание лишаване от
право да управлява мпс за срок от една година и шест месеца, следва да се
приспадне времето, през което същата е била лишена от това право по административен
ред, считано от 15.04.2018г. до влизане в сила на настоящата присъда.
На
основание чл. 23, ал. 3
от НК към така наложеното на подсъдимата Г.З.М. едно общо най-тежко
наказание от една година лишаване от свобода следва да се присъедини
наказанието глоба в размер на 800 лева.
По отношение на предявения граждански иск.
След
като призна подсъдимата Г.З.М. за виновен в извършване с правна квалификация чл. 131 ал. 1 т. 12
вр. чл. 130 ал. 2 от НК, съдът
намери, че така предявения от гражданския ищец от К.Г.А. с ЕГН ********** срещу подсъдимата Г.З.М. за сумата от 2 000
лева, съставляващи причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, причинени от описаното престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2от НК, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 11.05.2018г. до окончателното й изплащане на сумата за доказан по
основание.
В този
смисъл установи се, съгласно вече посоченото, че подсъдимата М. е причинили на К.А.
лека телесна повреда, изразяваща контузия на носа с оток и кръвотечение, довели
до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето.
Установи
се още, че подсъдимата М. е извършила същото престъпление виновно, както и че
гражданския ищец А. е претърпяла неимуществени вреди от същото, изразяващи се в
изпитана болка от причинените от М. наранявания по лицето, а имено – кръвотечение
от носа, оток в областта на носа, като това състояние продължило около две седмици,
както и променило психичното състояние на А. която в резултат на изпитаното
унижение пред приятелите й и претърпените болки започнала да се притеснява.
Съгласно
чл. 45 от ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Ето защо
приетата за разглеждане искова претенция се преценява като доказана по
основание.
При
преценка установеността на исковата претенция по размер, следва да се съобрази,
че съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В
този смисъл съдът намери, че се касае за претърпени от гражданския ищец А. неимуществени
вреди с умерен интензитет и доколкото горните неблагоприятни последици могат да
бъдат остойностени само по справедливост, поради което съдът намери обезщетение
в размер на сумата от 2 000 лева за достатъчна да обезщети претърпените от
гражданския ищец неимуществено вреди, като се съобрази с обективни критерии за
стойност, като размера на минималната работна заплата за страната към момента
на увреждането.
Подсъдимата
М. следва да бъде осъдена да заплати и законната лихва от датата на увреждането
– 10.05.2018г. до окончателното й изплащане, доколкото при вреди от непозволено
увреждане лихвата за забава не е мораторна, а компесаторна и се дължи от датата
на деликта до окончателното изплащане на сумата.
Ето
защо съдът осъди подсъдимата Г.З.М. да заплати на гражданския ищец К.Г.А. с ЕГН **********
сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 2 от НК ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от 11.05.2018г. до окончателното й
изплащане.
По отношение на разноските:
След като
намери подсъдимия подсъдимата М. за виновна в извършване на престъпление с
правна квалификация чл.
131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 2 от НК, съдът счете, че на основание чл. 189, ал.
3 от НПК подсъдимата Г.З.М. следва да бъда осъден да заплати
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Също на
основание чл. 189, ал.
3 от НПК подсъдимата Г.З.М. следва да бъда осъден да заплати на
гражданския ищец и частен обвинител К.Г.А. с ЕГН ********** и сумата от 500 лева, направени разноски по
делото за процесуално представителство от повереник.
Отново
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът счете, че подсъдимата Г.З.М.
следва да бъда осъден да заплати направените разноски по досъдебното
производство в размер на 1 751,61 лева по сметка на ОДМВР – Пловдив.
По отношение на веществените доказателста:
Съдът прие че вещественото
доказателство – 1 брой проба от дрегер „DRUGTEST 5000“, оставена на съхранение
при Домакина на Второ РУ при ОДМВР Пловдив, следва да се унищожи
като вещ без стойност след влизане на присъдата в сила, а веществените
доказателства - 5 броя диска, приложени от лист 195 до лист 199 от том І на
досъдебното производство и 1 брой диск, приложен на лист 87 от том ІІ на
досъдебното производство, да останат по същото.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.