О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 261022 Година 05.04.2021 Град
С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На пети април
Година
2021
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 297 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в който ответникът е подал писмен
отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата
молба е редовна, а предявените с нея осъдителни искове допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се уважат исканията на
ищеца и се изиска и приложи н.о.х.д. № 403/2018 г. на СтОС, ведно с намиращото
се в кориците му в.ч.н.д. № 587/2018 г. на ПАС, а от О. С. – да представи д.пр.
№ 349-зм-154/2017 г. по описа на О./пр.пр. № 1587/2017 г. по описа на ОП С. (чл.
186 и чл. 190 ГПК).
Следва
да се даде възможност на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание да поясни неясното си искане по чл. 192 ГПК за
задължаване на О., като посочи в писмена молба, с препис за това трето
неучастващо делото лице, кои точно документи във връзка с полицейската
регистрация на ищеца се намират у него и се иска от съда да го задължи да
представи, едва след което съдът ще се произнесе по това му доказателствено
искане (чл.
192,
ал. 1 ГПК).
Следва
да бъде даде на ищеца исканата възможност, да води най-късно в насроченото за
разглеждане на делото съдебно заседание две лица, които съдът да допусне и
разпита в същото заседание в качеството на свидетели по делото, за установяване
на посочените в исковата му молба обстоятелства, които са относими към предмета
на делото, необходими за правилното му решаване и е допустимо да се установяват
с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК, а другият посочен от него свидетел
ще бъде допуснат, ако водените не установят тези спорни факти (чл.
159, ал. 2 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се
призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и
проекта на съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис
от отговора на ответника. Страните следва да се напътят към спогодба чрез
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора (чл. 140, ал. 3 ГПК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им
разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно
за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно
удовлетворяване на претенциите по собствена воля, като освен това при спогодба
се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и
се изразяват по същество в това, че на 13.06.2017 г., от 12.50 часа до 13.40
часа, в жилището му в -, при условията на неотложност, били извършени обиск и
изземване по ДП № 349 зм 154/2017 г. на О.. Иззети били банкноти в евро и лева,
2 бр. мобилни телефони със сим карти и документи. На същата дата, от 13.50 часа
до 14.20 часа, било извършено, също при условията на неотложност, претърсване и
изземване в апартамента му на посочения адрес, като били иззети с протокол
документи и 2 бр. компютърни конфигурации. Повод за тези действия по
разследване било непосредствено получено съобщение от полицейски орган,
съдържащо достатъчно данни за осъществяване по занятие на банкови сделки, без
съответното разрешение. На 14.06.2017 г. бил привлечен в качеството на обвиняем
по ДП № 349 - зм - 154/2017 г. на О. /пр. пр. № 1587/2017 г. по описа на О./,
за това, че в периода от януари 2014 г. до юли 2017 г., в гр. С., в условията
на продължавано престъпление, без съответно разрешение, извършвал по занятие
банкови сделки - предоставяне на парични заеми срещу лихва - престъпление по
чл. 252, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Непосредствено след
привличането му бил извършен разпит на обвиняем. След приключването му била извършена
полицейската му регистрация, състояща се в описание, дактилоскопиране,
фотографиране и изземване на образци за ДНК профил. С постановление на
наблюдаващия прокурор от 14.06.2017 г., по ДП № 349 - зм - 154/2017 г. по описа
на О. /пр. пр. № 1587/2017 г. по описа на О./, бил задържан за срок от 72 часа
за довеждането му пред съд, като задържането започнало в 13.23 часа на
14.06.2017 г. На 16.06.2017 г. наблюдаващият прокурор отказал да изготви искане
по чл. 64, ал. 1 НПК и взел мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 5000 лева.
Постановлението било получено в следствения арест в 12.15 часа. По този начин
ищецът престоял в следствения арест в продължение на две денонощия. На
16.03.2018 г. с постановление на разследващ полицай му било повдигнато ново
обвинение, като посочената правна квалификация на осъщественото престъпление била
по чл. 252, ал. 1, пр. 1 НК. На 22.08.2018 г. в О. С. бил внесен обвинителен
акт срещу него за извършено престъпление по чл. 252, ал. 1 НК. По внесения
обвинителен акт било образувано НОХД № 403/2018 г. по описа на О. С. с
докладчик съдията С.Д.. С протоколно определение от 16.10.2018 г.
производството било прекратено, като делото било върнато на прокуратурата за
отстраняване на посочените допуснати на стадия на досъдебното производство
съществени процесуални нарушения. Срещу прекратителното определение бил подаден
частен протест от О. С.. С определение № 668/14.11.2018 г. по ВЧНД № 587/2018 г. по описа на А. П., било потвърдено
протоколно определение № 629/2018 г. по нохд № 403/2018 г. на О. С.. Според
въззивния съд обвинителният акт не отговарял на изискванията на чл. 246 НПК и
накърнявал правото на защита на подсъдимия в контекста на ТР № 2/2002 г. на
ОСНК на ВКС. Според съдебния състав, ръководно решаващият орган на фазата на
досъдебното производство не бил формирал становище и по субективната страна на
престъплението, която следвало да получи дължимия анализ заедно със събраните
доказателства. Определението не подлежало на обжалване и протест. С постановление
от 28.05.2019 г. на разследващ полицай било извършено ново, трето поред
привличане на обвиняем за извършено престъпление по чл. 252, ал. 1 НК. Извършен
бил разпит на обвиняемия. На 28.05.2019 г. на обвиняемия и неговия защитник били
предявени отново материалите по разследването. От страна на защитата било
направено искане за провеждане на очни ставки с разпитани по делото свидетели,
което искане било уважено от наблюдаващият прокурор. Проведени били поредица от
очни ставки в сградата на О. С., както следва: на 20.06.2019 г. - очна ставка
със свидетеля З.Д.С.; на 26.06.2019 г. - очна става със свидетеля Г.И.Ц.; на
28.06.2019 г. - очна ставка със свидетеля К.И.И.; на 03.07.2019 г. - очна ставка
със свидетеля И.С.С.; на 03.07.2019 г. - очна ставка със свидетеля В.А.С.; на
04.07.2019 г. - очна ставка със свидетеля Н.В.И.; на 08.07.2019 г. - очна
ставка със свидетеля З.Д.И.; на 09.07.2019 г. - очна ставка със свидетеля Т.Н.Т.;
на 11.07.2019 г. - очна ставка със свидетеля Н.И.П.. На 05.09.2019 г. било
извършено отново предявяване на материалите от разследването. Със своето
заключително постановление, разследващият полицай изразил становище за
предаване на съд на обвиняемия за извършено престъпление по чл. 252, ал. 1 НК. С
постановление от 10.10.2019 г. на зам. окръжен прокурор в О. С. било прекратено
наказателното производство по ДП № 349 - зм - 154/2017 г. по описа на О. /пр.
пр. № 1587/2017 г. по описа на О./, водено срещу ищеца за престъпление по чл. 252,
ал. 1 НК. Мотивите на окръжния прокурор били, че не било доказано по безспорен
и несъмнен начин това обвиняемият да е осъществил престъпния състав на чл. 252,
ал. 1 НК. Поради това наказателното производство следвало да бъде прекратено.
Събраните в производството доказателства не позволявали да се направи извод, че
целта на предоставяните заеми била получаването на доходи под формата на лихви.
Такива доказателства не били събрани. С посоченото постановление било
разпоредено връщането на иззетите веществени доказателства. Постановлението
влязло в сила на 01.11.2019 г., а веществените доказателства му били върнати на
26.11.2019 г. От така изложената фактическа обстановка можели да се направят посочените
в исковата молба правни изводи. Ето защо фактът на прекратяване на
наказателното производство водел до приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Ищецът
претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство,
приключило с постановление на ОП С. за прекратяването му. Преживял и изпитал
стрес, притеснения и безпокойство, присъщи на всеки човек, поставен в условията
на наказателна репресия. Първоначално повдигнатото обвинение по чл. 252, ал. 2 НК било за тежко престъпление, като предвиденото в НК наказание било лишаване
от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева,
като съдът можел да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на
дееца. Едва на 16.03.2018 г., при ново привличане на обвиняемия, квалификацията
на престъплението била изменена на чл. 252, ал. 1 НК, при което било предвидено
наказание лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от
имуществото на дееца. Значителна репресия по отношение на ищеца била упражнена
и посредством проведените на 13.06.2017 г. обиск и изземване и претърсване и
изземване. След първоначално повдигнатото обвинение била извършена полицейска
регистрация, състояща се в описание, дактилоскопиране, фотографиране и
изземване на образци за ДНК профил. След предявяването на постановлението за
привличане на обвиняем на 14.06.2017 г., ищецът бил задържан за две денонощия в
следствения арест, като на 16.06.2017 г., след внасянето на определената
гаранция в размер на 5000 лева, бил освободен. Извършени били множество
процесуално следствени действия с участието на обвиняемия, като за определени
период от време той почти ежедневно прекарвал значително време в сградата на О.
С.. Нещо повече. От страна на държавното обвинение бил внесен обвинителен акт в
О. С., като производството по делото приключило с прекратително определение и
връщане на делото на фазата на досъдебното производство за отстраняване на
допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия.
От момента на привличането му като обвиняем - 14.06.2017 г., до датата на
прекратяване на наказателното производство, изминал период от две годни и
четири месеца, който безспорно можел да се приеме за значителен и
продължителен. Съгласно
ЗСВ и НПК прокурорът бил държавният орган, който проверявал дали конкретно
деяние осъществявало състава на престъпление, имало ли основания за спиране или
прекратяване на наказателното производство, събрани ли били всички
доказателства за изясняване на обективната истина, подкрепяло ли се
повдигнатото обвинение от събраните доказателства, както и отстоявал и защитавал
обвинението в съдебния процес. Ето защо пасивно легитимиран по иска ответник,
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, се явявала Прокуратурата на Република
България, в чиято система се намирала О. С., от чиито конкретни действия били
причинени имуществени и неимуществени вреди на ищеца. Обвинението в
престъпление се явявало винаги неоснователно /незаконно/, когато образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради липса на данни за извършване на
престъпление или поради липса на данни за виновността на привлеченото към
наказателна отговорност лице. Преди привличането му като обвиняем, бил в добро
здравословно състояние, имал добро самочувствие, спокоен живот, добри семейни
отношения, широки контакти и приятелски отношения. По повод на воденото
наказателно производство се изтормозил психически и емоционално, бил психически
разстроен и често получавал главоболие. Започнал да изпитва страх, безпокойство
и срам от това, че бил обвинен в извършването на престъпление и бил регистриран
като „престъпник“ по неговите думи. Започнал да страни от приятелите и
познатите си, тъй като не желаел да дава обяснения за наказателното
производство, водено срещу него. Чувствал се обиден и унизен от това, че бил
несправедливо обвинен. Привличането му като обвиняем го карало да се чувства
несигурен и да се страхува, че можел да бъде осъден, като при това му бъде наложено
неимоверно тежко наказание. Основаната грижа и притеснение в този продължителен
период от време били той да докаже невинността си. Последователната му позиция
в хода на цялото наказателно производство била концентрирана в отстояване на
становището за неговата невиновност по повдигнатото му обвинение. При
разследването от негова страна било оказано пълно съдействие, давани били
обяснения, като през цялото време било отстоявано становището за невиновността
му. Изхождайки от духа и смисъла на закона и последователната съдебна практика,
следвало, че незаконно обвиненият в извършване на престъпление следвало
справедливо да бъде обезщетен, като това обезщетение трябвало да бъде
съразмерно на вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така
също и на обществените представи за справедливост. При определянето на
обезщетението следвало да се отчетат обстоятелствата относно личността на
увредения, данните за предишните му осъждания, начина му на живот и обичайната
среда, тежестта на престъплението, за което било повдигнато обвинението,
продължителността на наказателното производство, наложените мерки за
процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния
живот, както и стигнало ли се било до разстройство на психическото и
емоционалното състояние и здравето на пострадалия като цялост. В конкретния
случай справедливото обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
повдигнато обвинение и продължилото за периода от 14.06.2017 г. до 10.10.2019 г.
наказателно производство се равнявало на сумата от 8000 лева, която следвало да
се присъди ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство. В пряка причинна
връзка с незаконното му обвинение претърпял и имуществени вреди, изразяващи с в
заплатеното от него адвокатско възнаграждение за защита и процесуално
представителство, в размер на 800 лева. Било установено и доказано с намиращия
се в оригинал в кориците на делото договор за правна защита и съдействие.
Заплатеното възнаграждение не било прекомерно и било съобразено от една страна
с конкретната правна сложност на производството и извършените процесуално
следствени действия, а от друга с минимално установените размери на
адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/09.07.2004 г. Липсата на процесуална
възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес водела
до извод, че изразходваните средства в хода на наказателното производство,
прекратено поради недоказаност на обвинението, представлявали пряка и
непосредствена имуществена вреда за лицето, подложено на неоправдана
наказателна репресия, за която държавата, в лицето на органите на прокуратурата,
дължала обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ. На осн. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в
полза на ищеца следвало да се присъдят и всички направени от него разноски във
връзка с производството, в т.ч. заплатеното адвокатско възнаграждение и
внесената държавна такса.
Искането
е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 8000 лева за обезщетение на
претърпените неимуществени вреди и сумата от 800 лева обезщетение за
претърпените имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
повдигнатото и поддържано обвинение за осъществено престъпление по чл. 252, ал.
2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 252, ал. 1, пр. 1 НК по ДП № 349 -
зм - 154/2017 г. по описа на О. /пр. пр. № 1587/2017 г. по описа на О./, което
било прекратено, поради недоказаност на обвинението с постановление на зам.
окръжния прокурор в ОП С., и законна лихва върху тези суми от датата на влизане
в сила на постановлението за прекратяване - 01.11.2019 г., до изплащането им,
както и сторените по делото разноски.
Правната
квалификация на предявения иск за обезвреда - нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а на иска за законна лихва – нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че досъдебно производство
№ 3493М-154/2017 г. на О. С. било образувано на 13.06.2017 г., на осн. чл. 212,
ал. 2 НПК, като при условията на неотложност били извършени обиск и изземване,
и претърсване и изземване в жилище. На 14.06.2017 г. ищецът бил привлечен в
качеството на обвиняем по ДП № 349 - зм - 154/2017 г. по описа на О. /пр. пр. №
1587/2017 г. по описа на О./ за това, че в периода от януари 2014 г. до юли 2017
г., в гр. С., в условията на продължавано престъпление, без съответно
разрешение, извършвал по занятие банкови сделки - предоставяне на парични заеми
срещу лихва - престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. След приключването на разпита му била извършена полицейска регистрация,
състояща се в описание, дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци
за ДНК профил. С постановление на наблюдаващият прокурор от 14.06.2017 г. по ДП
№ 349 -зм - 154 / 2017 г. по описа на О. / пр. пр. № 1587/2017 г. по описа на О.
/, бил задържан за срок от 72 часа за довеждането му пред съд, като задържането
било започнало в 13.23 часа на 14.06.2017 г. На 16.06.2017 г. наблюдаващият
прокурор отказал да изготви искане по чл.64, ал.1 от НПК и взел мярка за
неотклонение „Гаранция" в размер на 5000 лева. Постановлението било
получено в следствения арест в 12.15 часа. По този начин ищецът престоял в същия
арест в продължение на две денонощия. На 16.03.2018 г. с постановление на
разследващ полицай му било повдигнато ново обвинение за извършено престъпление
по чл.252, ал.1, пр. 1 НК. На 22.08.2018 г. в О. С. бил внесен обвинителен акт
срещу него за извършено престъпление по чл.252, ал. 1 НК. По същия било
образувано НОХД № 403/2018 г. на О. С.. С определение от 16.10.2018г. съдебното
производството било прекратено, като делото било върнато на прокуратурата за
отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални
нарушения. Срещу прекратителното определение бил подаден частен протест от О. С..
С Определение № 668/14.11.2018 г. по ВЧНД № 587/2018г. на А. П., било
потвърдено протоколно определение № 629/2018 г. по НОХД № 403/2018 г. на О. С..
Според въззивния съд обвинителния акт не отговарял на изискванията на чл. 246 НПК и накърнявал правото на защита на подсъдимия в контекста на ТР № 2/2002 г.
на ОСНК на ВКС. Според съдебния състав, ръководно решаващият орган на фазата на
досъдебното производство не бил формирал становище и по субективната страна на
престъплението, която следва да получи дължимия анализ заедно със събраните
доказателства. Определението не подлежало на обжалване и протест. С постановление
от 28.05.2019 г. на разследващ полицай било извършено ново, трето поред
привличане на обвиняем за извършено престъпление по чл.252, ал.1 НК. С постановление
от 10.10.2019г. на О. С. наказателното производство по досъдебното производство
било прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, поради недоказаност на
обвинението срещу ищеца за престъпление по чл. 252, ал. 1 НК. Със същото
постановление били върнати иззетите веществени доказателства по делото. Ищецът
твърдял, че постановлението било влязло в сила на 01.11.2019 г., а веществените
доказателства му били върнати на 26.11.2019 г. По отношение на претенцията му
за 8000 лева неимуществени вреди, предявеният иск бил неоснователен и недоказан
по основание и размер. Срещу Прокуратурата на Република България била предявена
искова претенция за неимуществени вреди в размер на 8000, с която ищецът твърдял,
че търпял в резултат на воденото срещу него наказателно производство по ДП №
3493М-154 2017 г. по описа на О. - С. /пр. пр. № 1587/2017 г. по описа на О. - С./.
Към исковата молба не било приложено твърдяното постановление от 10.10.2019 г.
на ОП С., наказателното производство по ДП № 349 - зм - 154/2017 г. по описа на
О. /пр. пр. № 1587/2017 г. по описа на О./, както и не ставало видно кога то
придобило стабилитет. На следващо място, в тежест на ищеца, извън правното
основание на претенцията му, било да докаже търпените вреди, техният размер и
връзката им с повдигнатото обвинение. Същите не били подкрепени с доказателства
твърденията на ищеца, че бил търпял вреди - страх, безпокойство, срам и т.н. Прокуратурата
на РБ не дължала обезщетение за вреди във връзка с полицейската регистрация на
ищеца. Също така, претенцията за неимуществените вреди в размер на 8000 лева
била прекомерна. Към исковата молба липсвали доказателства за продължителност и
интензивност на разследването, както и за твърдяното задържане за период от 48
часа. Освен това, ако се докажело твърдението за продължителност на
производството от 2 г. и 5 месеца - същото не било извън разумния срок,
задържането от 48 часа не било продължително, ищецът бил с повдигнато обвинение,
което било тежко /по негови твърдения/ само за период от 9 месеца, като след
това му било повдигнато обвинение по чл. 252, ал. 1 НК, престъпление което не било
тежко. Взетата мярка за неотклонение „парична гаранция" не била ограничила
правата му. Също така, за самото му привличане като обвиняемо лице, били
необходими достатъчно доказателства, от които да се направело обосновано
предположение, че бил извършил деянието, за което бил привлечен като обвиняем,
Поради това, той бил допринесъл за увреждането си със собственото си виновно
поведение, като на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ се искало същото обезщетение да
бъдело значително намалено. По отношение на претенцията в размер на 800 лева за
имуществени вреди, предявеният иск бил неоснователен и недоказан по основание и
размер. Липсвали доказателства за договорен и заплатен адвокатски хонорар,
както и за реално осъществена адвокатска помощ /оригиналът на договора за
правна помощ следвало да бъде приложен по наказателното производство, по което бил
извършен разхода. Във връзка с началната дата на претенцията за законова лихва
- същата била дължима от стабилизиране на постановлението за прекратяване, като
понастоящем не било ясно кога постановлението от 10.10.2019 г. на О. С. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 349 - зм - 154/2017 г. по
описа на О. /пр. пр. № 1587/2017 г. по описа на О./ придобило стабилитет. С
оглед на това се уточнявало, че началният момент на лихвата съдът можел да
вземе след представяне на доказателства за стабилизиране на горното
постановление. Моли съда да отхвърли, като неоснователен и недоказан по
основание и размер, предявения иск.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по
делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй
като на тях е основал предявените искове, а ответникът носи тежестта да докаже
по делото твърдените в отговора му обстоятелства, защото на тях е основал
възраженията си срещу тези искове.
ДА
СЕ ИЗИСКАТ и ПРИЛОЖАТ н.о.х.д. № 403 по описа за 2018 г. на Старозагорския О.,
ведно с намиращото се в кориците му в.ч.н.д. № 587 по описа за 2018 г. на А. П..
ДА
СЕ ИЗИСКА от О. С. и ПРИЛОЖИ към материалите по настоящото дело досъдебно
производство № 349-зм-154 по описа за 2017 г. на О./пр.пр. № 1587 по описа за 2017
г. О. С..
ДАВА
възможност на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание да поясни неясното си искане по чл. 192 ГПК за задължаване на О.,
като с поправена писмена молба, с препис за това трето неучастващо делото лице,
да посочи кои точно документи във връзка с полицейската му регистрация се
намират у същото трето лице и се иска от съда да го задължи да представи, едва
след което съдът ще се произнесе по това му доказателствено искане.
ДАВА
възможност на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание да води две лица, които съдът да допусне и разпита в същото в
качеството на свидетели, за установяване на обстоятелствата, посочени в
исковата му молба, като третият посочен от него свидетел ще бъде допуснат, ако
водените не установят тези спорни факти.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 19.05.2021
г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: