Разпореждане по дело №33/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413 ал. 2 във връзка с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Т. Л. Чипилева и Б. Г. Ч., в качеството ин на заявители и поръчители срещу [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.„И” № 8, вх. Б, ет. 3, ап. 19, представлявано от Х. М. Х и срещу Х. М. Х, ЕГН [ЕГН], в качеството му на ФЛ, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за заплащане солидарно сума в размер общо на 6000.00лв., ведно със законната лихва от 23.03.2015г. до изплащането и, както и за сторените разноски по делото в заповедното производство.

Навадени са с частната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Като неправилни се оспорват доводите на съда по заповедното производство, че е налице несъответствие между заявеното в т. 9 б.”в” от депозираното заявление пред съда по заповедното производство по реда на чл. 410 от ГПК и обстоятелствата посочени в т. 12 от същото заявление, което несъответствие е послужило като основание за съда по заповедното производство да откаже издаването на заповед за изпълнение срещу [фирма] и Х. М. Х, за посочената в заявлението парична сума. Твърди се, че в подаденото заявление основанието на което се основава претендираното вземане и неговия размер са ясно и точно посочени, като съдът е следвало да издаде исканата заповед, тъй като не е налице противоречие в обстоятелствата на които искането обективно се основава. Иска се от жалбоподателите от въззивния съд, да отмени атакуваното разпореждане на заповедния съд в [населено място] и да постанови са де издаде исканата заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело и доводите на жалбоподателя намира следното:

Съдът, като прецени редовността на жалбата съгласно изискванията на чл. 413 ал. 2 от ГПК, чл. 274 и чл. 275 от ГПК, намира производството за допустимо. Жалбата е подадена в преклузивния законов срок, от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване пред по- горната съдебна инстанция.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна по следните съображения:

Производството по делото пред първата инстанция е било образувано по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от Т. Л. Ч, ЕГН [ЕГН] и Б. Г. Ч., ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място], ул. „Ш № 7, област Б.. Заявлението е основано на паричното вземане на двамата заявители, като поръчители по договор за банков кредит на длъжниците [фирма] и Х. М. Х, които твърдят че са изпълнили задължението на длъжниците и изплатили дължимата сума като поръчители по образуваното ИД № 1211/2011г. по описа на ЧСИ Г. Ц., общо и солидарно за периода от м. І. 2014г. до м. І.2015г. и за сумата общо от 6000лв.

Сочи се в заявлението, в т. 12 при конкретизирането на обстоятелствата от които произтича вземането, че [фирма] и Х. М. Х са длъжници по изпълнително дело № 1211/2011г. по описа на ЧСИ Г. Ц., във връзка с неизпълнено задължение за погасяване на задълженията си по Договор за банков кредит. Заявителите Т. Л. Ч, ЕГН [ЕГН] и Б. Г. Ч., ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място], ул. „Ш” № 7, област Б., са поръчители по договора за кредит и след като принудителното изпълнение по искана на банката кредитор е насочено срещу поръчителите солидарно, те са изпълнили задължението на длъжниците, като сумите са били събрани от съдия изпълнителя чрез наложен върху трудовите възнаграждение на поръчителите запор. Пояснява се, че за периода от м. І.2014г. до м. І. 2015г., от заплатата на Т. Л. Ч, са били удържани 960.00лв., а за същия период от заплатата на другия поръчител- Б. Г. Ч., са удържани 5 040лв.

За да отхвърли искането с обжалваното Разпореждане № 829 от 24.03.2015г., постановено по ч.гр. дело № 233/2015г. по описа на РС Гоце Делчев, съда по заповедното производство се е позовал на това, че претенцията на заявителите, така както е заявена в т. 9 б. „в” от заявлението, не съответства на обстоятелствата от обективна страна, посочени в т. 12 от същото, като искането да бъдат осъдени ответниците по заявлението- [фирма] и Х. М. Х да заплатят солидарно на кредиторите Т. Л. Ч, ЕГН [ЕГН] и Б. Г. Ч., ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място], ул. „Ш № 7, област Б., сумата 6000лв. не може да бъде уважено.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на ОС Благоевград излага следните правни доводи:

Заповедното производство е специално съдебно производство за защита- санкция при незаконосъобразно развитие на гражданското правоотношение и като такова има за основна цел да се извърши проверка дали претендираното от заявителя вземане се оспорва от длъжника. Поради това, че заповедта за изпълнение, която се издава от съда е изпълнително основание, то вземането следва да е изискуемо и дължимо, а също така ясно и точно индивидуализирано от заявителя. Съобразно чл. 410 ал. 1 т.1 от ГПК, заявителят можи да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато иска е подсъден на районния съд. В заявлението вземането следва да бъде точно индивидуализирано и посочено неговото основание и размер.

Първоинстанционния съд правилно е отчел, че при констатиране на нередовност на депозирането заявление, извън основанията изрично посочени в разпоредбата на чл. 425 ал.1 от ГПК, за съда не съществува законова възможност да остави заявлението без движение или да даде задължителни указания по реда на чл. 101 от ГПК на страната за отстраняването им, тъй като нормата на чл. 410 ал. 2 от ГПК не препраща изрично към чл. 129 от ГПК, относно проверката на редовността на заявлението. Съдът е задължен съобразно нормата на чл. 411 ал.2 т.1 от ГПК, да се произнесе едновременно както по отношение на редовността на депозираното заявление по чл. 410 ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 127 и чл. 128 от ГПК, така и по основателността на искането по чл. 418 от ГПК. Липсата на изрична или препращаща норма налага извода, че при нередовност по чл. 127 ал.1 и ал. 3 или по чл. 128 т.1 и 2 от ГПК, съдът се произнася с разпореждане за отхвърляне на заявлението и в този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС на РБ/Определение № 1/06.01.2009г. по ч.т.д. № 204/2008г. на І отд. на ТК; Определение № 2/08.01.2009г. по ч.т.д. № 311/2008г. на ІІ отд. на ТК и др./

Според настоящия състав на ОС Благоевград правилно и законосъобразно при верно изградени правни изводи, съда по заповедното производство в [населено място] е отказал да издаде поисканата заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като е съобразил че в заявеното основание по т. 9 б.”в” от заявлението и посочените във връзка с искането в т. 12 от същото допълнителни обстоятелства, се съдържат противоречия които от правна страна предпоставят отказ на съда да осъди длъжниците [фирма] и Х. М. Х да заплатят солидарно на заявителите Т. Л. Ч, ЕГН [ЕГН] и Б. Г. Ч., ЕГН [ЕГН], претендираната сума от 6000лв.

Длъжниците и поръчителите отговарят солидарно пред кредитора за поетия дълг, като той може да претендира изпълнение срещу всеки един от тях за цялото задължение, като може да предпочете срещу кой да насочи принудителното изпълнение в случай на виновно неизпълнение на поетите по договора задължения- само срещу длъжника или само срещу поръчителите или срещу всички тях или срещу всеки един от длъжниците или поръчителите поотделно. Именно защото отговорността на длъжниците и поръчителите е солидарна, всеки един от тях отговаря пред кредитора за цялото вземане.

Ако вземането е съществувало и поръчителят изпълни вместо длъжника, като плати цялото задължение, за него се поражда правото на регрес срещу длъжника, за всичко което е платил, със законната лихва върху главницата от деня на плащането. Съобразно разпоредбата на чл. 143 ал.1 от ЗЗД, поръчителят може да поиска от длъжника да му бъде платено, но само това което той е платил като дълг към кредитора на длъжника, т.е. при предявяване на обратен регресен иск, длъжниците ще дължат на поръчителите само това което всеки един от тях е платил, като отговорността на длъжниците към поръчителите по регресния иск, не може да бъде в този смисъл солидарна и то за целия дълг.

Поради различията в отговорността на длъжника и поръчителя към кредитора и тази при предявен регресен иск от поръчителя към длъжника, настоящия състав на въззивния съд възприема изцяло становището на съда по заповедното производство, че в този смисъл е налице несъответствия между заявеното основание по т. 9 б.”в” от заявлението и посочените във връзка с искането в т. 12 от същото допълнителни обстоятелства, което води до недопустимост за солидарното осъждане на длъжниците за претендираната сума от 6000лв. Ясно и точно е заявено от поръчителите, че след като са платили дълга вместо длъжниците по изпълнително дело № 1211/2011г. по описа на ЧСИ Г. Ц., то те имат право на регресен иск срещу [фирма] и Х. М. Х, но ответниците следва да им заплатят сумата от 6000лв. не солидарно, а само сумата която всеки от заявителите Т. Л. Ч и Б. Г. Ч. е платил вместо длъжниците по дълга. Така заявителят Т. Л. Ч може да иска да бъда издадена заповед за изпълнение срещу [фирма] и Х. М. Х но само до размера на платената от нея сума- 960.00лв., а заявителят Б. Г. Ч., може да иска да бъде издадена заповед за изпълнение и да бъдат осъдени [фирма] и Х. М. Х да му заплатят, но само сумата която той е платил по дълга- 5 040.00лв. Осъждането на ответниците [фирма] и Х. М. Х да заплатят на заявителите- Т. Л. Ч и Б. Г. Ч., общо и солидарно сумата от 6000лв., в този смисъл не съответства на заявените със заявлението обстоятелства поради което съдът по заповедното производство в [населено място], правилно и законосъобразно е отказал издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,въз основа на депозираното заявление от Т. Л. Ч и Б. Г. Ч. с вх. № 1868/23.03.2015г.

Водим от горното и на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба депозирана от Т. Л. Ч, ЕГН [ЕГН] и Б. Г. Ч., ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място], ул. „Ш № 7, област Б., срещу Разпореждане № 829 от 24.03.2015г., постановено по ч.гр. дело № 233/2015г. по описа на РС Гоце Делчев, с което е оставено без уважение, заявлението на Т. Л. Ч и Б. Г. Ч., в качеството ин на заявители и поръчители срещу [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.„И” № 8, вх. Б, ет. 3, ап. 19, представлявано от Х. М. Х и срещу Х. М. Х, ЕГН [ЕГН], в качеството му на ФЛ, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за заплащане солидарно сума в размер общо на 6000.00лв., ведно със законната лихва от 23.03.2015г. до изплащането и, както и за сторените разноски по делото в заповедното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: