Решение по дело №1149/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Айна Кънстракшън“ ЕООД – гр.С., с посочен съдебен адрес:*** , офис ., представлявано от Х. Г.– управител, подадена чрез пълномощник, против Решение №140/10.07.2023г., постановено по АНД №281/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на решението при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на закона. На първо място в тази връзка се сочи, че пред районния съд били наведени оплаквания за териториална некомпетентност на издателите на АУАН и НП. Контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково нямали териториална компетентност, респ. и развилото се въз основа на проверката административнонаказателно производство също било водено от актосъставител и наказващ орган, които нямали такава компетентност. Дружеството жалбоподател било със седалище и адрес на управление в гр.С., поради което същото можело да бъде проверявано единствено от ДИТ – София и ДИТ – Софийска област, като органите на тези дирекции имали компетентност да проведат административнонаказателното производство, доколкото мястото на нарушението било на територията на гр.С. с оглед осъществяване на същото чрез бездействие. Действието било дължимо именно в този град, предвид това, че съгласно чл.62 ал.3 от КТ за сключения трудов договор следвало да бъде подадено уведомление пред съответната териториална дирекция на НАП, която по аргумент от разпоредбата на чл.1 от Наредба №5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ, била тази дирекция, в която се намирало седалището и адреса на управление на работодателя. С липсата на обосновано произнасяне по изложените оплаквания, районният съд бил нарушил процесуалните права на дружеството по реализиране на защитата му. Също така, неосновано отказал да допусне разпит на лицето Е.М.за да се установи дали то действително полагало труд по време на проверката на 25.11.2022г. и в какви отношения било с „Айна Кънстракшън“ ЕООД. Съдът отказал и да допусне относими, необходими и допустими доказателства, и не изискал от АНО в цялост преписката по извършената контролна проверка, резултатите от която послужили за провеждането на административнонаказателното производство, от която преписка можело да се установи дали проверяваното дружество представило по време на проверката документи – Договор от 10.08.2022г. между „Айна Кънстракшън“ ЕООД и „„Айна иншаат таахют турз.сан.тидж.лимитед ширкети”, който бил представен от дружеството жалбоподател пред РС, от който ясно се установявало, че турското дружество било подизпълнител на българското и извършвало за своя сметка строителни работи на обекта. На следващо място, от свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта се установявало, че авторът на декларацията по чл.402, ал.1, т.3 от КТ Е.М.не владеел български език, като в нарушение на приложимия по аналогия чл.14 от АПК не му бил осигурен преводач на разбираем за него език. РС не мотивирал възражението на жалбоподателя за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно нарушение на разпоредбите на чл.14 АПК и чл.21 ал.1 НПК, вр. чл.84 от ЗАНН в хода както на административното, така и на административнонаказателното производство, като изградил немотивиран извод за доказване от страна на АНО на извършването на нарушение и неговото авторство. В резултат на допуснатите от районния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила било допуснато и нарушение на закона, доколкото било потвърдено НП за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател за недоказано нарушение.

По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно – отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът, Директор на Дирекция „Инспекция по труда – Хасково“, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

С Решение №140 от 10.07.2023г., постановено по АНД №281/2023г., Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление №26-2300039 от 12.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, с което за нарушение на чл.61 ал.1 от Кодекса на труда КТ), на основание чл.416 ал.5 от КТ и във връзка с чл.414 ал.3 от КТ, на „Айна Кънстракшън“ ЕООД, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, и осъдил дружеството да заплати на ДИТ – Хасково сумата от 80 лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са законосъобразни от формална и процесуалноправна страна. Не били допуснати съществени нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура. Спазени били изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не били налице нарушения на чл.40 от ЗАНН, а АУАН и НП били издадени от компетентни органи и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Възражението относно териториална некомпетентност на актосъставителя и на АНО приел за неоснователно, като обосновал извода си. Административното нарушение било извършено в мястото, където следвало да бъде сключен трудовият договор, а именно работното място. Правилно, в съответствие с фактическата обстановка по случая и материалния закон, била ангажирана отговорността на дружеството. Налице били трудовоправни отношения между Е. А.М.и дружеството жалбоподател към датата на нарушението – 25.11.2022г. Проверяващите възприели пряко и непосредствено извършваната от М. дейност, която била в изпълнение на трудови задължения. Възражението за неизяснена фактическа обстановка било неоснователно. В тази връзка, нямало как на 25.11.2022г. на работника да бил връчен Трудов договор от 12.12.2022г. и да започнал да работи на 10.11.2022г., както било посочено в попълнената от работника декларация. Съдът не кредитирал визирания трудов договор, справката за приети и отхвърлени уведомления и др., тъй те били представени едва в хода на проверката по документи. Същите противоречали на останалите доказателства, вкл. и на декларираното лично от работника, и били съставени с цел избягване на административнонаказателна отговорност. Представеният от страна на процесуалния представител на дружеството жалбоподател Договор за строително-монтажни работи от дата 10.08.2023г. не променял изводите на съда, тъй като и в този договор, и в Договора от 09.08.2022г., приложен в АНП, не било предвидено, че работната сила се наемала само и единствено от турската фирма „Айна иншаат таахют турз.сан.тидж.лимитед ширкети”, т.е. изпълнителят в лицето на жалбоподателя, също можел да наема работници по трудово правоотношение, както било станало и в настоящия случай. Съдът изложил в решението и мотиви относно възраженията, касаещи извършената проверка на работното място и неяснотата относно естеството ѝ от страна на работника. Налице са и мотиви по отношение размера на наказанието и липсата на основания за определяне на случая за маловажен.

Настоящата инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно.

При спазване на процесуалните правила, районният съд е събрал необходимите и относими доказателства за установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на същите, въз основа на което е формулирал крайния си извод за потвърждаване на обжалваното пред него НП.

Не са налице съществени нарушения на процесуални правила, които да опорочават административнонаказателната процедура и да са основания за отмяна на санкционния акт. Съставеният АУАН и издаденото НП отговарят на изискванията на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Предвид направеното и в двата акта достатъчно ясно описание на нарушението, с посочване на датата и мястото на извършването му, и обстоятелствата, при които това е станало, не се е стигнало до неразбиране от страна на дружеството за какво го санкционират и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита.

Правилен е изводът на районния съд, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като съображенията му в тази насока са подробни и обосновани, поради което същите не следва да се преповтарят. В тази връзка неоснователни са наведените в касационната жалба възражения за липса на мотиви в обсъжданата насока. Правилни са и изводите за това, че е доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение на посочените в тези актове дата и място.

С обжалваното пред районния съд наказателно постановление, дружеството-касатор е санкционирано за това, че в качеството си на работодател е нарушило разпоредбата на чл.61 ал.1 от КТ, като не е сключило трудов договор с лицето Е. А.М.преди постъпването му на работа на визирания в АУАН и НП обект.

Съгласно чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ изрично регламентира, че трудовият договор се сключва в писмена форма.

В случая от събраните по делото доказателства се налага извода, до който е достигнал и районният съд, че извършеното административно нарушение е доказано от обективна страна. Касационната инстанция намира, че правилно районният съд е приел, че са били налице трудовоправни отношения между Е. А.М.и „Айна Кънстракшън“ ЕООД към датата на нарушението – 25.11.2022г., и след като към този момент е съществувало трудово правоотношение, но с лицето не е бил сключен писмен трудов договор преди постъпването му на работа, то безспорно работодателят не е спазил правилото на чл.61, ал.1 от КТ. Наличието на трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ, се установява от събраните по делото доказателства – разпит на свидетелите Г. А.и П. Н.., които са обсъдени от районния съд в съвкупност с писмените доказателства, сред които е и попълнената на български език декларация от Е.М.. От показанията на посочените свидетели се установява, че са възприели пряко и непосредствено извършваната от лицето М. дейност, която явно е в изпълнение на трудови задължения, а и същият изрично декларира това, поради което се налага извод за законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че в резултат на допуснати от районния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила било допуснато и нарушение на закона, доколкото било потвърдено НП за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството за недоказано нарушение и авторство.

Касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон от районния съд, въз основа на фактите, установени от него в обжалваното решение. В тази връзка съдът намира, че релевантните факти по делото са установени въз основа на надлежно събрани писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са допуснати нарушения при събиране и преценка на същите, още по-малко при тълкуването и прилагането на законовите норми. Правилно районният съд, както и актосъставителят и административнонаказващият орган са преценили в съвкупност доказателствата при формиране на извода, че Е. А.М.е бил в трудови правоотношения именно със санкционираното дружество, а не с друго. Следва да се посочи, че верността на тази констатация не е оборена с писмени доказателства, които да сочат по несъмнен начин, че работодател на Е. А.М.към 25.11.2022г. е било друго лице – различно от касатора, за което той да е полагал труд на описания в АУАН и НП обект. Освен това, ако действително друго лице е било работодател на М. към момента на проверката на място на обекта, неясно е защо при проверката по документи на 16.01.2023г. в ДИТ – Хасково от страна именно на „Айна Кънстракшън“ ЕООД е представен сключен с Е. А.М.Трудов договор №11/12.12.2022г., който, с оглед дата на сключване и предвид останалите доказателства по делото, правилно не е бил кредитиран от РС за релевантен в случая, тъй като към дата на проверката на място реално писмен трудов договор не е бил налице.

Споделят се и изводите на РС във връзка с представените Договори за строително-монтажни работи от 09.08.2022г. и 10.08.2023г., а именно, че изпълнителят в лицето на жалбоподателя е можел да наема работници по трудово правоотношение, но явно това не е било сторено. Правилни са изводите на съда и по отношение размера на наказанието и липсата на основания за определяне на случая за маловажен. Споделят се и изводите за дължимите разноски по делото.

Възражения за неспазване на чл.14 от АПК с оглед неосигуряване на преводач на М. са несъстоятелни както от гледна точка на писмените доказателства по делото, така и с оглед показанията на свидетелите. Безспорно от същите се установява, че лицето владее български език и по собствено желание собственоръчно е попълнило декларация на този език.

В заключение, настоящата инстанция напълно споделя всички изложени в проверяваното решение изводи и по аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК не е необходимо да ги преповтаря.

По тези съображения настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №140/10.07.2023г., постановено по АНД №281/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: