ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Варна, №…………./………..2021 година
Варненският апелативен съд –
търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Като разгледа докладваното от съдия
В. Аракелян в. т. д. № 66/2021 г. по описа на
Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 267 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от
Промишлено-производствена земеделска кооперация „Зора“ /ППЗК „Зора“/ против
решение № 260320 от 29.10.2020 г., постановено по т. д. № 726/2020 г. по описа
на Варненския окръжен съд, с което е осъдена да заплати на бившия председател К.С.К.
сумата от 30 826.34 лв., остатък от
дължима главница по договор за заем от 10.11.2015 г., сключен между К.С.К. и
ППЗК „Зора“, ведно със законната лихва от завеждане на иска – 09.06.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2 734.95 лв., представляваща направени разноски в производството
пред първа инстанция, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК.
В депозираната въззивна жалба ППЗК
„Зора“, чрез законния си представител председателя Петър Василев Петров, излага
доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е квалифицирал спора между страните
по чл. 240 от ЗЗД. Навежда доводи, че процесният договор за заем е нищожен, в
която насока ответникът е направил възражения пред първата инстанция, но същите
не били взети предвид. В тази насока счита, че К.С.К. в качеството си на
председател не е имал правомощия да сключва договора за заем, поради което
извършил действия в нарушение на закона и във вреда на кооперацията. Счита, че
съдът не е изследвал въпроса дали е налице обогатяване от насрещната страна за
сметка на кооперацията жалбоподател. Сочи, че договорената лихва в чл. 3 б. „а“
от договора за паричен заем е прекомерна и че не става ясно на какво основание
ищецът претендира такса за одобрение, застраховка, както и такса за предсрочно
погасяване. Намира клаузата за кореспондираща с кредитна дейност, каквато
ищецът не е доказал, че има право да извършва. Инвокира доводи за наличието на
неравноправна клауза, визирайки чл. 8 от договора за заем. Твърди, че ищецът не
е доказал сключването на договора за банков кредит със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД /ново
наименование „Банка ДСК“ ЕАД/ . Жалбоподателят сочи, че не е получавал покана
за доброволно изпълнение, доколкото същата е изпратена чрез телепоща от трето
лице, за което не се представят доказателства, че било упълномощено. В тази
връзка оспорва изводите на съда за настъпила предсрочна изискуемост. От друга
страна сочи, че до месец април 2019 г. кооперацията е превеждала ежемесечно
суми по договора в размер на 815.41 лв., с оглед на което не бил дължим остатък
по заема. Твърди, че „Монимилк“ ЕООД не е съществувало към датата на сключване
на тристранното споразумение, представено по делото и че съдът не е изследвал
на какво основание ищецът не е претендирал своевременно плащане към
горепосоченото дружество. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски.
Прави доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран
писмен отговор от страна на К.С.К., чрез адв. А.А.С.,
в който се релевират доводи за правилността на обжалваното решение. Счита, че
правото на оспорване на представените по делото доказателства е преклудирано,
доколкото въззивникът не е направил това с депозирането на отговора на исковата
молба пред първа инстанция. Намира за недопустимо направеното доказателствено
искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Моли за потвърждаване
на решението. Претендира
разноски.
Няма доказателствени искания.
По повод на доказателствените искания
на ППЗК „Зора“, релевирани във въззивната жалба, настоящият съдебен състав
намира следното:
Във въззивната жалба се съдържа
искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като са посочени
конкретни въпроси, които да бъдат поставени като задача на вещото лице. На
следващо място е направено искане за издаване на съдебно удостоверение, по
силата на което въззивникът да се снабди от Община Варна – НБД „Население“ с
удостоверение за родствени връзки на К.С.К., с оглед доказването на факта, че
лицето Иринка Маринова е майка на същия.
Така направените доказателствени искания, съдът счита, че следва да бъдат
оставени без уважение, поради недопустимостта за сочене на доказателства пред
въззивна инстанция и отсъствието на процесуално нарушение от страна на
първоинстанционния съд, което би обосновало евентуално приложението на чл. 266,
ал. 3 от ГПК.
Настоящият съдебен състав, намира, че
жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА производството в
о. с. з. на …....……2021 г. от ...……часа.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията
на въззивника, съдържащи се във въззивната жалба за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и за
издаване на съдебно удостоверение.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис
от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.