РЕШЕНИЕ
№ 2063
гр. Варна, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20233110110455 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен от „А. Р. Д.“ ЕООД срещу „А. Б. Т.“ ЕООД
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с
идентификатор ******* по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-
18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
на КККР, засягащо поземления имот от 26.06.2023 г., с адрес: гр. Варна,
район *******, к.к. „*******“, с площ от 248 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна
улица, номер по предходен план: **, кв. **, съседи: *******, *******,
*******, *******, *******, *******, на основание давностно владение,
осъществявано в периода от 12.01.2011 г. до предявяване на исковата молба –
15.08.2023 г.
В срока по чл. 131 ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
Първо по делото заседание е проведено на 17.05.2024 г., като редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
1
съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения:
Ищецът „А. Р. Д.“ ЕООД /с предишно наименование „М.***“ ЕООД/ е
собственик на поземлен имот с идентификатор *******, находящ се в гр.
Варна, район *******, който дружеството е придобило по силата на договор
за покупко-продажба, вписан в СВ под акт ******* г. С Разрешение за строеж
№ ***/09.08.2011 г., издадено от Главния архитект на Община Варна, е
разрешено изграждането на сграда от четвърта категория в описания
поземлен имот, като строителството е реализирано и сградата, ведно с
прилежащата инфраструктура, е въведена в експлоатация съгласно
Удостоверение с № **/23.4.2013 г. на Главния архитект на Община Варна. От
закупуването на поземлен имот ******* ищецът владее и съседния имот с
идентификатор *******. В процесния имот от служители на ищцовото
дружеството е положена асфалтова настилка с маркировка за паркиране на
автомобили на дружеството на 04.06.2012 г., имотът е ограден и са поставени
кабина за охраната и механична бариера, положена е маркировка и са
поставени указателни знаци, както и табела, че имотът е собственост на
„М.***“ ЕООД, изградено е осветление и е ограничен достъпът на външни
лица до имота. Ищецът е придобил собствеността върху процесния недвижим
имот по силата на упражнявано давностно владение в периода от м. януари
2011 г. до предявяване на исковата молба.
Ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на иска с
твърдения, че през м. август 2023 г. получил писмо от ответника „А. Б. Т.“
ЕООД, което претендира, че е собственик на процесния имот. Сочи, че
последното известно време е било собственик на имот в близост и е
използвало имот с идентификатор ******* за паркиране на ползван от
дружеството автомобил.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на исковата претенция, ищецът е представил писмени
доказателства, както и е ангажирал гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля Г. Т., които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната
съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на
претенцията.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и
предявеният иск следва да се уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане за произнасяне по
направените по делото разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноските, сторени в исковото производство, както следва:
държавна такса за производството – 60 лева /колкото е претендираният
размер със списъка по чл. 80 ГПК/, държавна такса за издаване на съдебни
удостоверения – 10 лева, държавна такса за преписи – 18 лева, държавна
такса за вписване на исковата молба – 10 лева.
2
Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани
в полза на ищеца, доколкото по делото не са представени доказателства за
извършването на такива.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „А. Р.
Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, и
ответника „А. Б. Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, че ищецът е собственик на поземлен имот с
идентификатор ******* по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-
18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
на КККР, засягащо поземления имот от 26.06.2023 г., с адрес: гр. Варна,
район *******, к.к. „*******“, с площ от 248 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна
улица, номер по предходен план: **, кв. **, съседи: *******, *******,
*******, *******, *******, *******, на основание давностно владение,
осъществявано в периода от 12.01.2011 г. до предявяване на исковата молба –
15.08.2023 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА „А. Б. Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на „А. Р. Д.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. *******, СУМАТА ОТ 98
/деветдесет и осем/ лева, представляваща разноски, извършени в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3