и за да се произнесе, взе придвид следното:
С решение № 8/16.02.2006 г., постановено по гр. д. № 48/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд е отхвърлен предявения от Хафизе Руфат Мюмюн против Общинска служба “Земеделие и гори” гр. Кърджали иск с правно основание чл. 11 ал. ІІ от ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ОС “ЗГ”- Кърджали правото на наследниците на Хабиб Кадиров Мурадов /Хабиб Касимов Мурадов/ да възстановят собствеността си върху земеделски земи, находящи се в землището на с. Г. Зелениково, подробно описани в диспозитива на решението като неоснователен. Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Хафизе Руфат Мюмюн, която го обжалва чрез пълномощника си като незаконосъобразно и необосновано. Сочи се в жалбата, че правилно съдът признал за установено, че наследодателя на молителката- Хабиб Кадиров Мурадов доброволно станал член на ТКЗС с притежаваните от него земи в размер на 10.5 дка, находящи се в землището на с. Г. Зелениково. Неправилно обаче съдът приел, че земите след преустановяване дейността на ТКЗС, са били одържавени безвъзмездно и причислени към ДПФ. Впредставения по делото като писмено доказателство протокол за причисляване към ДПФ на земи, собственост на бивши членове на ТКЗС като "забележка" било записано, че "земите на лицата под № 2, 6, 9, 14 и 17 са причислени към ДПФ на основание решението на ОС на ТКЗС за преминаване към ДЗС..." В посочения протокол наследодателя на молителката- Хабиб Касимов Мурадов бил записан под № 7 и земите му не се включвали в ДПФ. Освен това, Кърджалийския районен съд имал вече утвърдена практика по идентични дела. Твърди се в жалбата, че от представените доказателства по делото било установено, че наследодателя на молителката бил собственик на земеделски земи в размер на 10.5 дка в землището на с. Г. Зелениково. Самата молителка описала в исковата молба подробно местностите, в които се намирали отделните ниви и тяхната площ и тази молба имала сила на клетвена декларация, каквато е допустима по смисъла на Закона за доказване правото на възстановяване собствеността върху земеделски земи. Производството било за доказване правото за възстановяване на собствеността на земеделски земи /удължаване на срока за подаване на заявление по смисъла на ЗСПЗЗ/, а не за доказване собствеността върху тези земи. Това било в прерогативите на служба "Земеделие и гори" гр. Кърджали, която въз основа на представените доказателства решавала дали да възстанови собствеността върху конкретно претендирани земи или да направи отказ и това решение можело да се атакува пред съда, който можело да се произнесе дали са налице условията за възстановяване на собствеността върху земите. Моли съда на основание чл. 208 от ГПК да се отмени атакуваното решение и вместо него се постанови друго, с което да се уважи претенцията. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Разноски не се претендират. Ответникът по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема становище. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна последните съображения: Предявен е иск с правно основание чл.11 ал. 2 от ЗСПЗЗ от Хафизе Руфат Мюмюн против Общинска служба "Земеделие и гори"- Кърджали. Ищцата твърди, че била наследник на Хабиб Кадиров Мурадов, б. ж. на с. Зелениково, общ. Кърджали, който притежавал земеделски земи общо в размер на 10.5 дка, находящи се в землището на с. Горно Зелениково, общ. Кърджали, а именно: 1. Нива в м. “Жьой башъ" с площ от 1.0 дка; 2. Нива в м. "Кьой башъ" сплощ от 0.5 дка; 3. нива в м. "Кьой алтъ" с площ от 2.0 дка; 4. Нива в м. "Кьой алтъ" с площ от 0.5 дка; 5. Нива в м. ”Юкакъ авлъ" с площ от 2.0 дка; 6. Нива в м. "Евянъ" с площ от 1.0 дка; 7. Нива в м. "Харман авлъ" с площ от 0.5 дка; 8. Нива в м. "Харманлък" с площ от 0.8 дка; 9. Нива в м. "Юкакъ авлъ" с площ от 0.8 дка; 10. Нива в м. "Ибрям йери" с площ от 1.0 дка и 11. Нива в м. "Юкакъ авлъ" с площ от 0.4 дка. Твърди, че наследниците на Хабиб Кадиров Мурадов пропуснали срока за подаване на заявление пред ОС "ЗГ"- Кърджали за възстановяване правото на собственост върху описаните земеделски земи, находящи се в землището на с. Горно Зелениково, общ. Кърджали. Моли, да се признае за установено по отношение на ОСЗГ- Кърджали правото на наследниците на Хабиб Кадиров Мурадов да възстановят собствеността върху земеделските земи. От събраните по делото доказателства се установява следното: Съгласно удостоверение за наследници № 150/29.11.2005 г., издадено от Кметство с. Енчец, Община- Кърджали ищцата е един от наследниците по закон на Хабиб Кадиров Мурадов, б. ж. на с. Зелениково, общ. Кърджали, който починал на 05.02.1980 г. и за което бил съставен акт за смърт № 2/06.02.1980 г. От представеното по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 148/25.11.2005 г. на кметство с. Енчец, общ. Кърджали, се установява, че имената Хабиб Кадиров Мурадов и Хабиб Касимов Мурадов са имена на едно и също лице. От удостоверение с изх. № 1234/08.12.2005 г. на Общинска служба "Земеделие и гори"- гр. Кърджали, се установява, че наследниците на Хабиб Касимов Мурадов /Хабиб Кадиров Мурадов/ не са подали заявление за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, находящи се в землището на с. Зелениково, общ. Кърджали. В същото удостоверение е посочено, че картата на възстановената собственост на земеделски земи в землището на с. Зелениково е влязла в сила и тези земи представлявали „общински остатък". От представеното по делото заверено ксерокопие на Протокол за причисляване към Държавния поземлен фонд на земи, собственост на бивши членове на ТКЗС от 19.10.1962 г. се установява, че наследодателят на ищцата е станал член на ТКЗС, в което е участвал с притежаваните от него земи общо в размер на 10.5 дка, находящи се в землището на с. Зелениково, които земи, след преустановяване дейността на ТКЗС са били одържавени безвъзмездно и причислени към ДПФ. От представения протокол обаче, не може да се направи извода, че наследодателят на ищцата е притежавал именно претендираните с исковата молба ниви, тъй като записаните в протокола под № 7 ниви от 10.5 дка, като притежавани от Хабиб Касимов Мурадов не са индивидуализирани по площ, местонахождение и граници. С оглед на така изложеното съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ е допустим- в предвидения от закона срок ищцата, респ. наследниците на Хабиб Кадиров Мурадов /Хабиб Касимов Мурадов/, б. ж. на с. Г. Зелениково, общ. Кърджали, не са подали заявление пред ОС "ЗГ"-Кърджали за възстановяване правото на собственост върху земеделска земя. Разгледан по същество обаче иска е недоказан и неоснователен. По делото се установява, че наследодателят на ищцата е бил член на ТКЗС, в което е внесъл собствени земеделски земи в размер на 10.5 дка, находящи се в землището на с. Г. Зелениково. Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал. З от ЗСПЗЗ, той, респ. неговите наследници имат право да възстановят собствеността си върху тях. Правото на собственост обаче върху конкретниземеделските земи се доказва с писмени доказателства, посочените в чл. 12 ал. 2 от ЗСПЗЗ. Представеното по делото заверено копие от Протокол за причисляване към Държавния поземлен фонд на земи, собственост на бивши членове на ТКЗС от 19.10.1962 г., е едно от предвидените от законодателя писмени доказателства, но само този протокол не е достатъчен, тъй като от него не се установява право на собственост върху конкретни земеделски земи. По делото не са представени други доказателства, които да индивидуализират по местонахождение, площ и граници притежаваните от наследодателя на ищцата към момента на колективизацията земеделски земи. Впрочем, с оглед представените по делото доказателства не може да се приеме за доказано, че наследодателят на ищцата е бил собственик именно на посочените в исковата молба ниви. Поради това следва да се приеме, че предявения иск с правно основание чл.11 ал. 2 от ЗСПЗЗ е недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Като е стигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила, а жалбата като неоснователна не следва да се уважава. Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8/16.02.2006 г., постановено по гр. д. № 48/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1/ 2/
|