Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на десети март две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 522 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 236, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „И.” АД /н/, представляван от синдика на дружеството Н.Г.
/Н.Г. е бил синдик на дружеството към момента на подаване на исковата молба и
до 23.02.2021 г., когато за синдик на ищцовото дружество е назначен Т.И./, твърди, че между него и ответника „Р.с.” ЕООД е имало сключен договор за наем от 02.05.2012 г., с който
ищецът предоставя на ответника под наем реална част от собствения си поземлен
имот с идентификатор 68134.4361.35, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин”, с
обща площ на имота от 11782 кв. м., която реална част съставлява терен – зона
„север”, с площ от 985 кв. м.; преместваеми съоръжения, находящи се в
гореописаната реална част на поземления имот – павилиони, тяло „А” с обща площ
от 48.50 кв.м.; тяло „Б” с обща площ от 48.50 кв.м.; тяло „Г” с обща площ от
32.40 кв.м.; тяло „Д” с обща площ от 32.40 кв.м.; единадесет броя метални
клетки с площ на всяка една от 9 кв.м.; описани в договора метални сергии и
покрит пазар, с площ от 750 кв.м. Твърди, че е изпълнил задължението си да
предаде на ответника държането на тези имоти, но ответникът не е изпълнил
задължението си да върне същите след изтичане на уговорения с договора срок,
съответно е продължил да ползва същите и след прекратяване на наемното
правоотношение. На 11.02.2020 г. на ответника е изпратена покана от синдика, чрез ЧСИ С.П., с която
синдикът кани ответника в 15 дневен срок
да заплати дължимите във връзка с това ползване суми, но такова плащане не е
направено и ответникът не е върнал държането на имотите. Предвид изложеното
иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 216 000 лева,
представляваща обезщетение за ползването на имота след изтичане на срока на
договора за наем от 02.05.2012 г., за периода от 01.03.2017 г. до 01.03.2020
г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане
/с молба с вх. № 33812/18.03.2020 г. ищецът е направил уточнение, че претендира
от ответника сумата за главница като дължима за продължаващо след прекратяване
на наемното правоотношение ползване на имота, съответно с определение от
27.05.2020 г. Съдът е допуснал поисканото изменение в основанието на предявения
иск за главницата от 216 000 лева/, както и лихва за забава върху
дължимото обезщетение в размер на 660
лева за периода 28.02.2020 г. – 09.03.2020 г. Претендира направените в производството разноски. В исковата молба е
посочена банкова сметка ***, съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Препис от исковата молба е връчен на ответника „Р.с.” ЕООД, като в
законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба, с който се оспорва
основателността на предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че договорът
за наем е прекратен на 31.12.2016 г., с изтичане на уговорения от страните с
договора и споразумение към него от 01.11.2013 г. срок. Оспорва твърдението на
ищеца, че след прекратяване на договора е продължил да ползва имотите – предмет
на договора за наем. Поддържа, че след 31.12.2016 г. ищецът е сключил договори
за наем на тези имоти с трети лица. Моли съда да отхвърли исковете, като му
присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Между страните по делото, на 02.05.2012 г., е сключен
договор за наем, съгласно който ищецът
предоставя под наем на ответника за срок от 3 години, считано от датата
на подписване на договора, реална част от собствения си поземлен имот с идентификатор
68134.4361.35, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин”, с обща площ на имота от
11782 кв. м., която реална част съставлява терен – зона „север”, с площ от 985
кв. м. и е означена с червен цвят върху скица, която се явява неразделна част
от договора за наем; преместваеми съоръжения, находящи се в гореописаната
реална част на поземления имот – павилиони, тяло „А”, с номера от А1 до А8, с обща площ от 48.50 кв.м.; тяло „Б”, с номера
от Б1 до Б8, с обща площ от 48.50 кв.м.;
тяло „Г”, с номера от Г1 до Г6, с обща
площ от 32.40 кв.м.; тяло „Д”, с номера от Д1 до Д6, с обща площ от 32.40 кв.м.; единадесет броя
метални клетки с площ на всяка една от 9 кв.м.; посочени в договора метални сергии /които не са
индивидуализирани като брой и площ/ и покрит пазар, с площ от 750 кв.м. По делото не е представена посочената в договора като
неразделна част от него скица, върху която следва да е отразена отдадената под
наем реална част от имота и посочените
номера на преместваемите съобръжения.
В чл. 1, ал. 4 от договора е посочено, че обектите,
заедно с всички вътрешни инсталации и ДМА се предават със съставянето и
подписването на приемо-предавателен протокол, в който се описва състоянието на
предаваните обекти, вътрешни инталации и ДМА. Посочено е, че този протокол е
неразделна част от договора, но по делото такъв протокол не е представен.
Съгласно чл. 7 от договора наемодателят поема задължение да предаде обектите на
наемателя в деня на подписване на приемо-предавателния протокол по чл. 1, ал. 4
от договора. Уговорената месечна наемна
цена е в размер на 6000 лева с ДДС. С допълнително споразумение от 02.05.2012
г. страните удължават срока но договора до 31.12.2016 г.
Като писмени доказателства са приети и документи,
касаещи собствеността на недвижимия имот, които обаче са неотносими към
предмета на спора, отнасящ се до изпълнението на облигационни задължения.
С уведомление с изх. № 49 от 05.12.2016 г. ищецът
уведомява ответника, че няма да продължи срокът на подписания на 02.05.2012 г.
договор. Съдът намира, че това уведомление е достигнало до ответника, тъй като
именно той представя препис от това уведомление като доказателство по делото. С
уведомление с вх. 037/20.04.2016 г. на ищеца, последният е уведомен от ответника, че е в невъзможност да ползва
обект тяло А по договора за наем, тъй като от 28.07.2016 г. този обект е
собственост на трето лице, което е лишило наемателя от възможността да полза
обекта, поради което ответникът претендира заплащане на обезщетение по чл. 237,
ал. 3 от ЗЗД.
Като писмено доказателство е приета и покана до
ответника, с която синдикът на дружеството ищец го уведомява, че разваля
сключения на 02.05.2012 г. договор за наем., на основание чл. 644, ал. 1 вр.
чл. 658, ал. 1, т. 6 и т. 8 от ТЗ. За надлежното връчване на тази покана от ЧСИ
С.П. по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ не са представени доказателства, тъй като
липсват данни да е залепено уведомление по чл. 50, ал. 4 от ГПК, но доколкото
самият ответник представя като доказателство по делото подаден от него отговор
на тази покана, то съдът намира за установен фактът, че поканата е достигнала
до своя адресат. С този отговор ответникът оспорва към датата на поканата да
има действащ между страните договор за наем от 02.05.2012 г., който да бъде развален
от синдика с отправената покана.
По делото е представен и договор за наем от 17.07.2019
г, сключен между ответника и трето, неучастващо в производството лице, но
доколкото от вписаното в него описание на имота – предмет на договора, не може
да се установи идентичност с някои от обектите – предмет на процесния договор, Съдът
намира, че това доказателство, както и останалите писмени доказателсва,
свързани с този договор и лицето наемател по него, са неотносими към настоящия
спор, съответно Съдът не формира правни изводи въз основа на тях.
Ответникът представя уведомления, които е отправил до
трети лица, но предвид изрично направеното от ищеца оспорване и непредставянето
на доказателства по смисъла на 181 от ГПК, че тези документи са съставени на
посочената в тях дата, съдът не ги обсъжда.
С определението от 16.08.2021 г. съдът изрично не е
допуснал като писмени доказателства по делото приложените към допълнителната
искова мола такива, предвид нечетливия им вид. До приключване на съдебното
дирене ищецът не е представил тези доказателства в четлив вид, съответно същите
няма как да бъдат част от събрания по делото доказателствен мателиал.
По иска с правна квалификация чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
Искът по чл.236 ал.2 ЗЗД дава възможност на бившия
наемодател да претендира обезщетение от бившия наемател, ако след прекратяване
на договора за наем имотът продължи да бъде ползван от бившия наемател. В
случая се установи, че наемният договор е договорът за наем е прекратен,
считано от 31.12.2016 г., с изтичане на уговорения от страните срок. Ищецът, в
съответствие с носената от него по чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствена тежест,
не установи след прекратяване на наемните правоотношения ответникът да е
останал да ползва имота. Ищецът не проведе и пълно главно доказване, че е
предал на ответника държането на реалната част от имота и намиращите се върху
нея преместваеми съоръжения – предмет на процесния договор за наем, тъй като не
са представени описаните като неразделна част от договора скица, върху която да
е отразена реалната част от имота и преместваемите съоръжения и
приемо-предавателния протокол по чл. 1, ал. 4 от договора, с който протокол
съгласно постигнатото от страните съгласие наемодателят установява изпълнението
на задължението си да предаде обектите на наемателя. Затова обстоятелството, че
ответникът не установява да е изпълнил задължението си по чл. 233, ал. 1, изр.
1 ЗЗД да върне наетия имот след прекратяване на наемното правоотношение, само
по себе си не е основание да се приеме за установено по категоричен начин
продължило след прекратяване на договора за наем ползване на конкретно
индивидуализирана част от имота и разположени върху него преместваеми обекти.
Правилата за разпределение на доказателствената тежест
задължават Съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно
доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са осъществени. Ето
защо не се установява наличието на твърдяното от ищеца право по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, съответно предявеният иск за присъждане на обезщетение следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предвид извода на Съда за неоснователност на главния
иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на лихва за
забава върху обезщетението.
При този изход на производството, ответникът би имал право на разноски, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, но предвид липсата на реално направени от ответника разноски,
такива не следва да му се присъждат.
Ищецът следва да бъде осъден, на основание 77 от ГПК,
да заплати по сметка на Софийски градски съд дължимата държавна такса по
исковете в общ размер от 8690 лева /8640 лева по иска за главницата и 50 лева
по иска за лихвата/, от предварителното заплащане на която е освободен,
съобразно разпоредбата на чл. 620, ал. 5
от ТЗ.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „И.” АД /н/, ЕИК********, срещу „Р.с.“
ЕООД, ЕИК ********, искове с правна квалификация чл. 236, ал. 2 ЗЗД за сумата
от 216 000 лева,
представляваща обезщетение за ползването на имота след прекратяване на договор за наем от 02.05.2012 г. за периода от 01.03.2017 г. до
01.03.2020 г. и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 660 лева, представляваща лихва за забава върху
дължимото обезщетение за периода 28.02.2020
г. – 09.03.2020 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „И.” АД /н/, ЕИК********, на основание чл. 77 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 8690 лева /осем
хиляди шестстотин и деветдесет лева/, представляваща дължима държавна такса по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да бъде изпратен на ответника на
вписания в Търговския регистър на 11.04.2022 г. нов адрес на управление.
Съдия: