№ 3657
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско
дело № 20221100510229 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на Д. В. Д., с ЕГН **********, длъжник по изп. д. №
20229210401390 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, срещу постановление от
09.08.2022г., с което съдебният изпълнител оставил без уважение възражението на
длъжника, с вх. № 20764/15.07.2022 г., за намаляване размера на приетото по
изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя и за
намаляване размера на разноските, съгласно приложен по делото списък на разноските на
взискателя.
Жалбоподателят поддържа, че съдебният изпълнител незаконосъобразно не намалил
адвокатското възнаграждение от 400 лв., което не било съобразено с чл. 10 на Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли съда да намали
претендирания адвокатски хонорар до минималния размер, съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1/2004 г., както и да редуцира разноските за плащане на държавна такса за издаване на
изпълнителен лист и такса за преводно нареждане.
Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата – Д.П.П., с ЕГН **********, не
е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, с които да оспори жалбата.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител относно
разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК). Съгласно разясненията, дадени с т. 2
1
на Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на
обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който
се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, поради
което, съдът приема, че жалбата е допустима и в тази част.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изп. д. № 20229210401390 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, е образувано по
молба от 14.06.2022 г. на Д.П.П., чрез пълномощник адв. Д.П.Щ., въз основа на
изпълнителен лист от 05.04.2022 г. от РС -Бургас, издаден на основание влязло в сила
Определение №4007/15.06.2017г. по гр.д № 6884 от 2016г.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано събиране на сумата по
изпълнителния лист, както и на таксата за изпълнителен лист в размер на 5. 00 лв., както и
3. 00 лв. – за платена преводена такса за издаване на изпълнителен лист. Претендирано е и
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 400 лв. Взискателят е
посочил кумулативно няколко изпълнителни способа.
По изпълнителното дело е приложено пълномощно от 01.06.2022 г., с което
взискателят упълномощил адв. Д.П.П. да го представлява по изпълнителното дело.
Представен е и договор за правна защита и съдействие от същата дата, съгласно който е
уговорено адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и за
процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане, в размер на 400 лв., платено в брой на момента.
На 07.07.2022 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която
като дължима е посочена сумата от общо 1 228,78 лв., от които 171 лв. – присъдени
разноски, 673 лв. – разноски по изпълнителното дело, 384. 78 – такси по ТТРЗЧСИ,
дължими към 18.07.2022 г.
С възражение с вх. № 20764/15.07.2022 г., подадено в двуседмичен срок от
получаване на поканата, длъжникът поискал от ЧСИ да намали размера на приетия по
делото адвокатски хонорар от 400 лв. съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. Оспорил
е заплащането на държавна такса в размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист и такса
преводно нареждане в размер на 4 лв. за същия, както и искането за присъждане на разноски
за път с автомобил в размер на 264 лв.
С обжалваното постановление (по правната си същност разпореждане) от 09.08.2022
г. съдебният изпълнител отказал да намали адвокатското възнаграждение и приетите
разноски по изпълнителното дело, в общ размер на 673 лева, съгласно Списък на
извършените разноски, депозиран от взискателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство), когато изпълнителните
2
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато
разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна
е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която се намира в част І на ГПК – Общи
правила, поради което е приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази
разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед
всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед
извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, какъвто е и настоящият случай – тогава вписването на направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Само заплатените от
страната разноски подлежат на възмездяване. Ако страните по договора за правна защита, в
съответствие със свободата на договаряне са отложили плащането, това е относимо
единствено в отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително
тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в относимата й за спора редакция към 24.08.2020 г.) за защита по
изпълнително дело е предвидено, че минималният размер на адвокатското възнаграждение
за образуване на изпълнително дело е 200. 00 лв., а за процесуално представителство, защита
и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1 000 лв. - 200 лв., и за вземания над 1 000 лв. - 1/2
от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7, а чл. 7, ал. 2 определя размера на
възнаграждението според материалния интерес.
В случая по делото се установи, че уговореното възнаграждение от 400 лв. е
заплатено в брой. Съдът намира, че незаконосъобразно с атакуваното постановление
съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение. Приложима в
случая е само разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., тъй като извършените от
процесуалния представител на взискателя действия са подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело, посочването в молбата за образуване на изпълнителен способ, респ.
възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, което е условие за нейната редовност - арг. чл. 426, ал. 2
ГПК, като съгласно същата разпоредба взискателят може да посочи едновременно няколко
начина на изпълнение само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му, както и
подадено становище от адвокат Щерев по възражението на длъжника. В случая не са налице
обстоятелства, които да обуславят приложението на т. 2 на чл. 10 от Наредба № 1/2004 г.,
3
тъй като не е налице кумулативно изискваното условие от пълномощника да са осъществени
действия с цел удовлетворяване на вземането. Длъжникът е превел по сметка на ЧСИ
посочената в поканата за доброволно изпълнение сума в срока за доброволно изпълнение.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение в полза на взискателя
следва да бъде намалено от приетия от ЧСИ размер от 400 лв. на 200 лв.
По възражението относно разноските за изпълнителния лист на жалбоподателя е
неоснователно. Изпълнителният лист възпроизвежда изпълнителния титул и не може да
предвижда друго извън съдебния акт, въз основа на който се издава - чл. 405, ал. 1 ГПК.
Производството по издаване на изпълнителния лист се развива пред съда и предхожда
самото изпълнително дело, но изпълнителният лист е абсолютна процесуална предпоставка
за започване на изпълнителния процес, защото той, а не изпълнителното основание
овластява съдебния изпълнител да започне принудително изпълнение при сезирането му с
такова искане. От систематичното място на разпоредбите за издаване на изпълнителния
лист, които се намират в общите положения за изпълнителното производство се налага
извод, че разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в разноските за
изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК и следва да се съберат от съдебния
изпълнител извън сумите по изпълнителния лист, в настоящия случай тези разноски
възлизат на 5. 00 лв. - проста държавна такса за издаване на изпълнителния лист. Не
представляват разноски по изпълнението и съответно са недължими от длъжника - банкови
или други такси и комисионни, каквото е платената преводна такса в размер на 4 лева за
издаване на изпълнителен лист.
По отношение на присъдените разноски за придвижване, съдът намира следното.
Направените пътните разходи в изпълнителното производство, извършени от
пълномощника на взискателя при сегашната уредба на отговорността за разноски не се
овъзмездяват. Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на
разноските, направени в производството и възнаграждението на един адвокат, като в
обхвата й не попадат други облигационни вземания на страните, независимо от техния
източник. Под "разноски" в производството следва да се разбират тези парични средства,
които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални
действия. Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във
връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита.
Фактическите действия на страните като командировки, пътни разноски и пр. не
представляват такива разноски. Заплащането на разходи по повод пътуване до района на
действие на ЧСИ също е извън обхвата на отговорността за разноски и такъв не се включва
в съдебните разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК. Няма ограничение, включително по ЗАвд и
Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия АС на свободата на договаряне между клиент и адвокат
(чиито отношения максимално се доближават до тези от договор за поръчка)което да не
позволява пътните разходи за процесуално представителство на адвоката да се имат предвид
в размера на договореното адвокатско възнаграждение и да се овъзмездят чрез
присъждането му. Единственото ограничение, което чл. 36, ал. 2ЗАдв поставя към свободно
4
договореното адвокатско възнаграждение, е то да е справедливо и обективно и не по ниско
от минималния размер по Наредба № 1 от 2004 г. Ето защо, разноските в размер на 264 лева,
представляващи пътен разход, сторен от пълномощника на взискателя, в изпълнителното
производство, не следват да се понасят от длъжника.
В настоящото съдебно производство не са поискани разноски и такива не следва да се
присъждат. За пълнота съдът следва да добави, че в производство относно дължимостта и
размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради
което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл определение №
393/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г., ІV ГО, определение № 489/17.10.2017 г. по ч.
гр. д. № 3926/2017 г., ІV ГО, определение № 52/19.03.2019 г. по ч. гр. д. № 740/2019 г., І ГО,
определение № 75/14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4561/2018 г., ІІІ ГО, определение №
76/14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4562/2018 г., ІІІ ГО, определение № 158/08.04.2019 г. по ч. гр.
д. № 87/2019 г., ІІІ ГО, определение № 119/04.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1975/2019 г., ІІ ГО и
др.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Д. В. Д., с ЕГН **********, Постановление от
09.08.2022г. по изп. д. № 20229210401390 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с
което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражение на длъжника, с вх. №
20764/15.07.2022 г., за намаляване размера на разноските по изпълнението, в частта, в която
в тежест на длъжника са възложени разноски по изпълнението, както следва: адвокатско
възнаграждение за разликата над сумата от 200. 00 лева до размера от 400. 00 лева; такси и
разноски по изпълнителното дело за сумата от 4.00 лева, представляваща платена преводна
такса за издаване на изпълнителен лист, както и за сумата от 264. 00 лева, представляваща
разноски за пътни разходи, сторени от пълномощника на взискателя Д.П.П., с ЕГН
**********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5