№ 280
гр. Пловдив, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20255001000354 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №70 от 17.02.2025 г.,постановено по т.д.№537/2024 г. по
описа на ОС-Пловдив,е осъден ответникът ЗК „Уника“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Тодор Александров“ № 18
на основание чл.432 от КЗ да заплати на ищцата Н. Р. М. с ЕГН ********** от
с. *******, общ. *********, обл. ********, ул. „********“ № 17 сумата от 10
000 лева-частичен иск от общата сума 120 000 лева, която сума представлява
обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди, а именно болки и
страдания, вследствие на обстоятелството, че на 08.04.2024 год. около 07:20 ч.
в гр. ******** на кръстовището между бул. „Руски“ и ул. „Любен Каравелов“
при пресичане на пешеходна пътека е била ударена от лек автомобил марка и
модел „Хавал Х2“ с рег. №******** и водач Я.Т.И., при което на същата са й
причинени следните травматични увреждания: счупване на горния край на
тибията, закрито/фрактура кондили латералис тибия декстра; загуба на
съзнание; множество травми и наранявания по глава, синуси, тяло и крайници,
психически стрес, за което деяние е налице влязло в сила споразумение по
НОХД 6648/ 24г. по описа на ПРС, ведно със законната лихва начиная от
02.09.2024г. до окончателното изплащане, като са отхвърлени иска за
главницата до пълния му претендиран размер от 90 000 лева и иска за лихвата
за периода от 15.04.24г. до 01.09.2024г.,като недоказани и неоснователни в
1
тази им част.
Със същото решение е осъден ответника ЗК „Уника“ АД, ЕИК
*********, да заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 400 лева съразмерно
на уважената част от исковете, както и сумата от 62 лева заплатени от
бюджета на съда възнаграждения на назначените по делото експертизи,а на
адвокат П. К.- Булстат ********* от САК гр.******, ул. **** №1, ап.9 е
осъден да заплати на основание чл.38 от ЗА сумата от 400 лева адвокатско
възнаграждение, ведно с ДДС.
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ищцата в
първоинстанционното производство Н. Р. М. с ЕГН **********,чрез
пълномощника й адв. П. К. и с тази жалба решението се обжалва в частта,с
която е отхвърлен иска на ищцата за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за разликата над уважения размер до размера от 70 000
лв.,частичен иск от 120 000 лв.,както и в частта,с която е отхвърлена
претенцията й за лихва за забава за периода от 15.04.2024 г. до 01.09.2024 г.
Жалбоподателката счита,че в обжалваните от нея части
първоинстанционното решение е неправилно.В тази връзка поддържа,че
гражданският й иск за обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от
нея вследствие на нанесените й при процесното ПТП телесни увреждания,е
уажен в занижен размер,който не съответства на претърпените от нея морални
вреди и е в противоречие с принципа на справедливост,поради което не може
да репарира ненесените вреди от морално естество.Според нея,присъдената
сума не съответства и на съдебната практика при компенсиране на вреди от
този тип и показва незачитане на човешкия живот и здраве,не е съобразена и с
установения лимит на отговорност на застрахователя.Заявява,че присъдената
сума съответства на съдебна практика от преди 7-8 години,когато и премиите
и лимитите на отговорност по ЗГО са били 20-30 пъти по-ниски.Поддържа
още,че съдът неправилно е присъдил законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди на ищцата,считано от датата на предявяване на
иска.Според нея,в случая лихвата за забава следва да се начисли,ако не от
датата на ПТП,то считано от 20.05.2024 г. До окончателното изплащане на
сумата,така както е съгласно чл.429,ал.3 от КЗ,както и следва да се присъди
лихва върху изплатената от ответника след завеждане на ИМ сума в размер на
40 000 лв.,считано от 20.05.2024 г. до плащането.
В жалбата се твърди още,че съдът формално е маркирал в решението си
част от критериите по прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди,като не е съобразил в
достатъчна степен конкретните,обективно съществуващи факти:броя и вида
на уврежданията на пострадалата,продължителността на възстановяването
й,неудобствата и ограниченията,влошеното качество на живот,възрастта на
пострадалата,както и интензивните болки,които същата е търпяла в началния
период на възстановяването си,а и отражението на инцидента върху психиката
й.Подобни доводи в тази насока се съдържат в жалбата.Такива се развиват и за
обосноваване на поддържаното в жалбата твърдение,че съдът не е обсъдил в
достатъчна степен наличните по делото доказателства при определяне размера
на обезщетението и неправилно бил приел,че към момента пострадалата е с
2
изцяло възстановени движения на увредената част от тялото.В жалбата са
посочени и конкретни съдебни решения,които жалбоподателката счита,че
касаят размера на обезщетения на претърпени неимуществени вреди от същия
вид и за същия период и които моли въззивният съд да вземе предвид при
постановяване на решението си.Развити са и аргументи по повод
поддържаното в жалбата твърдение,че законната лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди неправилно е била присъдена,считано
от 02.09.2024 г.-датата на предявяване на иска,а е следвало да се присъди от
посочената в жалбата по-ранна дата.
Въз основа на поддържаните в жалбата доводи е поискано да се отмени
първоинстанционното решение в обжалваните му части и да се постанови
друго такова,с което да бъде уважен предявения от жалбоподателката иск до
сумата от 70 000 лв.,частичен иск от 120 000 лв.,т.е. за още 20 000 лв. за
причинените й неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и
страдания,вследствие на причинените й телесни увреждания от процесното
ПТП,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 20.05.2024 г. до
окончателното плащане,както и да се присъди законна лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 20.05.2024 г.
до 02.09.2024 г. и да се присъди лихва върху изплатената от ответника след
завеждане на ИМ сума в размер на 40 000 лв.,считано от 20.05.2024 г. до
плащането.Поискано е също да бъде определено адвокатско възнаграждение
на пълномощника на жалбоподателката на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА за
представителство пред апелативния съд,заедно с начислен ДДС.
От въззиваемия ЗК”УНИКА”АД-гр.София с ЕИК ********* е подаден в
законния срок писмен отговор на въззивната жалба,чрез упълномощения
юрисконсулт на дружеството-И. М.,в който е изложено становището,че
жалбата е неоснователна,а постановеното първоинстанционно решение е
правилно, обосновано и законосъобразно в своята цялост.Конкретни доводи в
тази насока са развити в отговора.Посочен е факта,че дружеството-
застраховател е изплатило на ищцата първоначално сумата от 40 000 лв. Като
обезщетение за неимуществени вреди,а след постановяване на обжалваното
решение й е изплатило и присъдената с решението сума от 10 000 лв.,ведно
със законна лихва за периода от 02.09.2024 г. до 26.03.2025 г.-датата на
плащането.В тази връзка към отговора е приложено платежно
нареждане.Поискано е в полза на дружеството да бъдат присъдени сторените
в настоящото производство разноски.
По делото е налице и частна жалба,подадена от адв. П. К. като
пълномощник на Н. Р. М.,против определение №568 от 11.04.2025
г.,постановено по т.д.№537/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,с което е
оставена без уважение като неоснователна молба с вх.№10339/18.03.2025
г.,подадена от адв.П. К. като пълномощник на Н. М.,съдържаща искане по
смисъла на чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение №70 от
17.02.2025 г. в частта му за разноските чрез увеличаване размера на
присъденото адвокатско възнаграждение на представителя на ищцата с още
4833 лв.,ведно с ДДС.
В частната жалба се поддържа,че обжалваното определение е
3
неправилно и в тази връзка-че в определението съдът изобщо не е разгледал
изложените в молбата по чл.248 от ГПК съображения.Заявено е в този
контекст,че се поддържат изцяло изложените в същата молба доводи,а се
развиват такива и в частната жалба,въз основа на които се поддържа
основното становище,че присъденото в полза на процесуалния представител
на ищцата адвокатско възнаграждение е неправилно изчислено,занижено е и
не е съобразено с разпоредбите на НМРАВ.Поискано е въз основа на същите
доводи да се отмени обжалваното определение и да се присъди допълнително
адвокатско възнаграждение на представителя на ищцата в размер на още 4833
лв. с ДДС.
Препис от частната жалба е връчен редовно на насрещната страна-
ЗК”Уника”АД с ЕИК *********,като в законния едноседмичен срок
дружеството не е подало писмен отговор на частната жалба,но в молба с вх.
№7649 от 23.09.2025 г. е изразило становище за оспорване на същата,както и
на молбата по чл.248 от ГПК.
Във връзка с въззивната жалба не са заявени доказателствени искания от
страните пред настоящата въззивна инстанция.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателката оплаквания,а също и със
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от
страна /ищцата в първоинстанционното производство/,имаща правен интерес
да обжалва конкретното първоинстанционно решение в атакуваните му части
и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от
ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че
същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен
съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в
изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло
с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд
намира,че решението е процесуално допустимо в обжалваните му части.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският
апелативен съд приема следното:
По т.д.№537/2024 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав,е
предявен от Н. Р. М. с ЕГН ********** срещу ЗК „Уника“ АД-гр.София, ЕИК
*********, осъдителен иск за заплащане на сумата от 90 000 лева - частичен
4
иск от общата сума 120 000 лева, която сума представлява обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени вреди, а именно болки и страдания,
вследствие на обстоятелството, че на 08.04.2024 год. около 07:20 ч. в гр.
Пловдив на кръстовището между бул. „Руски“ и ул. „Любен Каравелов“ при
пресичане на пешеходна пътека е била ударена от лек автомобил марка и
модел „Хавал Х2“ с рег. №******** и водач Я.Т.И., при което на същата са й
причинени следните травматични увреждания: счупване на горния край на
тибията, закрито/фрактура кондили латералис тибия декстра; загуба на
съзнание; множество травми и наранявания по глава, синуси, тяло и крайници,
психически стрес, ведно със законната лихва начиная от 15.04.24г.-датата,на
която изтича срокът по чл.429,ал.3 от КЗ във вр. С чл.430,ал.1 от КЗ до
окончателното изплащане.
С решение №70 от 17.02.2025 г.,постановено по същото
дело,първоинстанционният съд се е произнесъл по така предявения
иск,приемайки го за доказан по основание и частично основателен по
размер.Счел е,че справедливия размер на обезщетението за претърпените от
ищцата неимуществени вреди вследствие на процесния пътен
инцидент,настъпил на 08.04.2024 г. в гр.Пловдив,възлиза на сумата от 50 000
лв.,при което положение и след приспадане на изплатеното от ответника след
завеждане на делото обезщетение от 40 000 лв.,първоинстанционният съд е
уважил иска до размера от 10 000 лв.,а за разликата до пълния предявен
размер от 90 000 лв.-частичен иск от 120 000 лв.,е отхвърлил иска като
неоснователен.Относно претендираната законна лихва върху главницата
съдът е приел,че непредставянето на данни за банковата сметка от страна на
лицето по чл.380,ал.1 от КЗ има последиците на забава на кредитора по
отношение на плащането,като застрахователят не дължи лихва по чл.409 от
КЗ за времето на тази забава.Поради това и като е констатирал,че в случая
кредиторът /ищцата/ е посочила банкова сметка на 17.09.2024 г.,т.е. след
завеждане на делото,първоинстанционният съд е счел,че законната лихва
върху уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да
се присъди от датата на предявяване на иска-02.09.2024 г. до окончателното
плащане,а за периода от 15.04.2024 г. до 01.09.2024 г. иска за законна лихва за
забава е отхвърлен като неоснователен.
Предвид предметните предели на въззивната жалба и изложените в нея
оплаквания,пред настоящата инстанция са спорни само въпросите за
справедливия размер на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди и началния момент,от който се дължи от ответника лихва за забава
върху обезщетението.Жалбата не съдържа оплаквания срещу възприетия от
първоинстанционния съд извод за установеността на иска по чл.432,ал.1 от КЗ
по основание,а това дори е и признато от ответника чрез извършеното от него
след образуване на делото плащане в полза на ищцата на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.,осъществено на
датата 17.09.2024 г.Не е налице спор пред въззивната инстанция и по
отношение на заявеното от ответника в първоинстанционното производство
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата,прието от
първостепенния съд за неоснователно.Затова с настоящото решение
5
въззивният съд дължи преценка само относно справедливия размер на
търсеното от ищцата обезщетение и досежно началния момент,от който
следва да бъде присъдена лихвата за забава върху обезщетението.И именно в
тази връзка въззивният съд приема следното:
От заключението на съдебно-медицинската експертиза,изготвено от
вещото лице д-р Д.М. /специалист ортопед-травмотолог/ и приложената към
първоинстанционното дело медицинска документация се установява,че по
време на процесното ПТП,станало на датата 08.04.2024 г.,ищцата Н. М. е
получила травматични увреждания,изразяващи се в счупване на външния
кондил на горния край на дясна голямопищялна кост,контузия на
главата,подкожен хематом в ляво и мозъчно сътресение,без пълна загуба на
съзнание.Както сочи вещото лице,по своя медико-биологичен признак
травмата в областта на десен долен крайник представлява трайно затруднение
на движенията на същия крайник за период повече от 30 дни.Контузията на
главата и мозъчното сътресение,без пълна загуба на съзнание,е причинило на
ищцата временно разстройство на здравето неопасно за живота.За тези
увреди,както се сочи в експертното заключение,е проведено консервативно и
оперативно лечение,като по спешност е извършено оперативно наместване на
фрактурата на дясна подбедрица и фиксация с метална остеосинтеза-плака с
винтове и по-късно оперативно отстраняване на поставените плаки и винтове-
през м. ноември 2024 г.Вещото лице сочи още,че ищцата е била приучавана да
ходи с две патерици,без да натоварва оперирания крак,поставена й е ортеза,а
след свалянето й е извършено постепенно раздвижване на дясна колянна
става.След зарастване на фрактурата,към 4-тия месец от травмата е
предприето постепенно приучаване към ходене и натоварване.За контузията
на главата с комоцио,поради придружаващо гадене и повръщане,е извършено
консервативно лечение с медикаменти.От извършения клиничен преглед на
ищцата на датата 20.01.2025 г.,вещото лице д-р М.,е установило,че ищцата се
придвижва без помощни средства,оплаква се от болка в областта на дясно
коляно и подбедрица при по-продължително ходене,натоварване и промяна на
времето.Според експерта,обективно са възстановени движенията в дясна
колянна става и липсва хипотрофия на мускулатурата.В обясненията
си,дадени от вещото лице в съдебно заседание на 04.02.2025 г.,същото
уточнява,че движенията в увредения долен крайник са запазени,а това според
експерта означава,че флексията при клякане и свиване е напълно
възстановена.Вещото лице заявява,че не може да каже дали при клякане
ищцата изпитва болка,тъй като това е субективен фактор,който не може да се
докаже,оцени или измери.В повечето случаи,според д-р М.,лицата с
вътреставни увреждания,при натоварване в движение и при промяна на
времето получават оплаквания от дискомфорт и болки и не може да се каже
дали тези болки,които и ищцата има,ще изчезнат с времето напълно.Сочи още
в дадените устни обяснения,че вътреставното счупване,което е получила
ищцата,води до промяна на хрущяла,като след време,в зависимост от
изискванията на лицето към ставата,може евентуално да се развие по-ранна
артрозна болест.Последното обаче не следва да се взема предвид при преценка
на справедливия размер на обезщетението,тъй като се касае само за едно
6
прогнозирано от вещото лице бъдещо заболяване,което може да се прояви,но
може и да не настъпи при ищцата.По отношение на полученото от ищцата
мозъчно сътресение вещото лице обяснява,че то предполага класическите
ограничения-да не се гледа телевизия,да не се чете,като при всеки човек това е
индивидуално и някакъв режим трябва да се спазва поне един месец.
Във връзка с установяване на търпените от ищцата неимуществени
вреди вследствие на получените от нея травми при процесното ПТП е
разпитана в първоинстанционното производство свидетелката Ш.Р.И.-леля на
ищцата.Същата казва,че за пръв път е видяла ищцата след
катастрофата,когато те е била в болницата и тогава ищцата била много
бледа,притеснена и започнала да плаче,когато видяла свидетелката.Хващала
си главата,тъй като имала болки,изпитвала силни болки и в десния си
крак.Свидетелката постоянно ходела с дъщеря си в болницата при ищцата,за
да й помага и там последната престояла около една седмица.Докато била в
болницата,ищцата била неподвижна и била такава два месеца,през което
време не можела да се движи.След това четири месеца била на
патерици,опитвала се да стъпва,но й било много трудно-не можела да стъпва
на десния си крак,както сочи свидетелката.последната сочи,че ищцата имала
болки в главата и в крака и след като се прибрала вкъщи от
болницата,повръщало й се и вземала успокоителни.Свидетелката казва още,че
ищцата е претърпяла и втора операция след около четири месеца,при която са
й махнали сложените в травмирания крак пирони.И след тази операция се
наложило ищцата да ползва патерици,за да може да се движи и
самообслужва,като свидетелката не уточнява за колко време се е наложило
това.Св. И. сочи още,че катастрофата се е отразила негативно на начина на
живот на ищцата-на възможността й да се грижи за болната си майка и за
дъщеря си,която била ученичка,отразила се зле и финансово на
ищцата.Същата катастрофа се отразила много зле на ищцата и
психически,както и емоционално,според преценката на свидетелката.Ищцата
вземала успокоителни,плачела,не искала да вижда и хора.Според
свидетелката,ищцата Н. не е възстановена и към момента /т.е. към момента на
проведения разпит на свидетелката,осъществен в открито съдебно заседание
на 04.02.2025 г./.Ищцата продължавала да усеща болки в крака и главата,както
сочи свидетелката,имала световъртежи,повръщало й се понякога.
Всички изложени по-горе обстоятелства,установени чрез
коментираното заключение на СМЕ и показанията на горната
свидетелка,които обстоятелства несъмнено имат отношение към определяне
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди,са взети
предвид от първоинстанционния съд в обжалваното решение,а се съобразяват
и от настоящата инстанция при извършване на преценката за този размер.По-
конкретно при тази преценка настоящия съд взема предвид вида и тежестта на
получените от ищцата телесни увреждания вследствие на процесното ПТП от
08.04.2024 г.,степента на търпените от нея физически болки в резултат на
травмите,продължителността на възстановителния период от
същите,проведеното лечение на травмите,негативните психологически
преживявания на ищцата вследствие на произшествието,създадените й през
7
възстановителния период затруднения в ежедневното функциониране
вследствие на травмите,възрастта на ищцата към момента на инцидента /47
години/,социално-икономическата обстановка в страната към същия
момент.При съобразяване на всичко това въззивният съд счита,че
определеното с обжалваното решение обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв. не е занижено и не е определено в разрез с принципа на
справедливост,произтичащ от разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД.Напротив,въззивният съд намира,че така определения от
първоинстанционния съд размер на обезщетението е обоснован и съобразен с
установените по делото обстоятелства,имащи отношение към определяне на
справедливия размер на обезщетението.
В крайна сметка,предвид гореизложеното,въззивният съд също приема
като първоинстанционния,че справедливият размер на търсеното от ищцата
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата от 50
000 лв. и съответно на това счита за неоснователно поддържаното във
въззивната жалба оплакване за занижен размер на същото
обезщетение.Предвид това и като се приспадне платеното от застрахователя-
ответник след завеждане на делото обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 40 000 лв. /платено на датата 17.09.2024 г./,то се налага извода,че
предявения процесен частичен иск по чл.432,ал.1 от КЗ е основателен до
размера от 10 000 лв.,както е прието и в обжалваното първоинстанционно
решение,а за разликата над този размер иска е неоснователен и като такъв
подлежи на отхвърляне.Ето защо решението на ОС-Пловдив следва да бъде
потвърдено като правилно в обжалваната му част,с която посоченият иск е
отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до размера от 70 000 лв.
В отхвърлителната част за разликата над сумата от 70 000 лв. до
претендирания размер обезщетение от 90 000 лв.-частичен иск от сумата 120
000 лв.,първоинстанционното решение не е обжалвано и следва да се счита за
влязло в сила в тази му част.
По отношение на законната лихва:
Съдът неправилно е приел в обжалваното решение,че в случая лихвата
за забава върху дължимото на ищцата застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде присъдена,начиная от датата на
предявяване на иска.Независимо дали и кога лицето,предявило претенция
пред застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение,е
изпълнило задължението си за посочване на банкова сметка,по която да бъде
изплатено обезщетението,законната лихва за забава върху такова обезщетение
се дължи от застрахователя от момента на по-ранното му уведомяване по
смисъла на чл.429,ал.3 от КЗ.В случая се установява по първоинстанционното
дело,че ответникът-застраховател е уведомен за настъпилото застрахователно
събитие на датата 20.05.2024 г. чрез предявяване на тази дата на
застрахователна претенция от ищцата за изплащане на обезщетение за
неимуществените вреди,причинени й от процесното ПТП.Затова от същата
дата-20.05.2024 г. се дължи от ответника и законната лихва върху дължимото
на ищцата обезщетение за същите вреди.
8
С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение следва да се
отмени като неправилно в частта,с която е отхвърлена претенцията за законна
лихва за периода от 20.05.2024 г. до датата 01.09.2024 г.,предхождаща датата
на подаване на исковата молба пред съда и вместо това следва да бъде осъден
ответника да заплати законната лихва върху присъденото на ищцата
обезщетение от 10 000 лв. за периода от 20.05.2024 г. до 01.09.2024 г.,а също
така следва да бъде осъден да заплати на ищцата и законната лихва върху
изплатеното след завеждане на делото обезщетение от 40 000 лв. за периода от
20.05.2024 г. до датата на плащането-17.09.2024 г.
В частта,с която претенцията за законна лихва е отхвърлена за периода
от 15.04.2024 г. до датата 19.05.2024 г. /вкл./ първоинстанционното решение е
правилно,тъй като за тази част от исковия период такава лихва не се дължи и
затова в същата част решението следва да се потвърди.
По частната жалба срещу определение №568 от 11.04.2025 г.:
Със същото определение,постановено по т.д.№537/2024 г. по описа на
ОС-Пловдив,е оставена без уважение молба с вх.№10339 от 18.03.2025
г.,подадена от адв. П. К. като пълномощник на ищцата Н. М.,с която молба е
направено искане по смисъла на чл.248 от ГПК да бъде изменено
постановеното по делото решение №70 от 17.02.2025 г. в частта му за
разноските,като се присъди на адвокат К. допълнително адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА в размер на 4833 лв. с ДДС.
Препис от тази молба е връчен на ответника ЗК “Уника”АД с ЕИК
********* и от същия е депозирано по първоинстанционното дело писмен
отговор,в който е изразено становище,че молбата е неоснователна.
В мотивната част на обжалваното определение са изложени
съображения,че молбата по чл.248 от ГПК е неоснователна,защото не се
актуализират нови обстоятелства,които са били неизвестни на съда при
определяне на вече постановеното възнаграждение.Посочено е,че съдът по
известните му вече факти е взел становище,което няма основание да променя.
В частната жалба се поддържа,че размера на присъденото на адв. К. с
решението от 17.02.2025 г. Адвокатско възнаграждение е неправилно
изчислен,като не са спазени установените правила в чл.7,ал.2,т.4 от Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,ведно с ДДС
върху възнаграждението.Посочено е,че съдът неправилно е определил адв.
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 400 лв. с аргумент,че
ответникът не бил дал повод за завеждане на делото.Поискано е в частната
жалба да се отмени обжалваното определение и да се присъди на адв.К.
допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 4 833 лв. С ДДС.
Действително,в решение №70 от 17.02.2025 г.,постановено по т.д.
№537/2024 г. по описа на ОС-Пловдив,е прието,че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. К. като пълномощник на ищцата сумата от 400 лв.
адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА,като при определяне на размера на
това възнаграждение съдът е посочил,че съобразява обстоятелството,че
ответникът не е дал повод за завеждане на делото,с оглед факта,че същото е
преждевременно инициирано,а именно преди да се даде възможност на
9
застрахователя да заплати обезщетение доброволно,чрез посочване на банкова
сметка на пострадалата.Тази преценка на първоинстанционния съд е
неправилна,тъй като от приложеното към отговора на исковата молба писмо
на застрахователя до ищцата с дата от 28.05.2024 г. Е видно,че застрахователят
е предложил на ищцата обезщетение в размер на 25 000 лв.,който размер е
значително по-нисък от доброволно изплатения размер обезщетение след
завеждане на делото,а и от приетия от съда за справедлив размер на
обезщетението.Наред с това в подадения по делото отговор на ИМ ответникът
е оспорил иска като неоснователен,а и самата искова молба,както правилно се
сочи в частната жалба,е заведена след изтичане на определения в КЗ
тримесечен срок след уведомяване на застрахователя,в който срок
застрахователят не е определил справедлив размер на обезщетението.С оглед
на това размера на дължимото на процесуалния представител на ищцата
адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА не следва да бъде определян с
аргумент,че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и че същото е
преждевременно инициирано,тъй като това не е така.При определяне размера
на възнаграждението съдът следва да съобрази цената на иска и съответно
уважена/отхвърлена част от претенцията,а да вземе предвид и определения за
справедлив размер на обезщетението и факта,че част от този размер е
изплатен от застрахователя след образуване на делото,за инициирането на
което последният е дал повод.При съобразяване на това и на
обстоятелството,че определения от първоинстанционния съд за справедлив
размер на обезщетението възлиза на сумата от 50 000 лв.,а и при съобразяване
на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа,размера на адвокатското възнаграждение,което се дължи на
основание чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от ЗА на адв. К. като пълномощник на
ищцата,предоставил на последната безплатна адвокатско защита в
производството пред първата инстанция,възлиза на сумата от 5 233 лв. с ДДС
/какъвто следва да бъде начислен върху възнаграждението предвид
обстоятелството,че адв. К. е регистрираната по ЗДДС/.С оглед на изложеното
присъденото с решението на ОС-Пловдив адвокатско възнаграждение
действително подлежи на увеличаване със сумата от 4833 лв. /с включен
ДДС/,както е поискано в молбата по чл.248 от ГПК,а и в процесната частна
жалба.
Предвид всички изложени по-горе съображения,процесната частна
жалба е основателна и ще се уважи като такава,като се отмени обжалваното с
нея определение на ОС-Пловдив и вместо това се уважи молбата по чл.248 от
ГПК за изменение на решение №70 от 17.02.2025 г. В частта за разноските
чрез присъждане в полза на адв. К. на допълнително адвокатско
възнаграждение в размер на 4 833 лв. с ДДС.
Изхода на спора в настоящото въззивно производство сочи на извод,че
подадената от ищцата и разгледана с настоящото въззивно решение е
основателна само в частта,насочена срещу отхвърлителната част на
първоинстанционното решение за законната лихва и то за част от исковия
период на лихвата от датата 20.05.2024 г. до 01.09.2024 г.При съобразяване на
това и на обстоятелството,че самата претенция за лихва не е самостоятелен
10
иск с определена цена,въззивният съд счита,че в полза на адв. К. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА за осъществена
безплатна адвокатска защита на жалбоподателката на основание чл.38,ал.1,т.2
от ЗА пред въззивната инстанция,в размер,който да се определи при
съобразяване на чл.7,ал.1,т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа.Или,с други думи,ответникът /настоящ
въззиваем/ следва да бъде осъден да заплати на адвокат К. адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА в размер на 1200 лв. с включен ДДС.
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №70 от 17.02.2025 г.,постановено по т.д.
№537/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав,в
обжалваната част,с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. Р.
М.,ЕГН ********** против ЗК “Уника”АД-гр.София с ЕИК *********
осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от ищцата вследствие на
получените при ПТП от 08.04.2024 г. телесни увреждания,за разликата над
уважения размер от 10 000 лв. до размера от 70 000 лв.-частичен иск от сумата
120 000 лв.
ОТМЕНЯ решение №70 от 17.02.2025 г.,постановено по т.д.№537/2024 г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав в частта,с която е
отхвърлена претенцията на Н. Р. М.,ЕГН ********** против ЗК “Уника”АД-
гр.София с ЕИК ********* за заплащане на законна лихва за забава за периода
от 20.05.2024 г. до датата 01.09.2024 г. /вкл./ и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Тодор Александров“ № 18 да заплати на Н. Р. М. с
ЕГН ********** от с. *******, общ. *********, обл. ********, ул. „********“
№ 17 законната лихва за забава за периода от 20.05.2024 г. до 01.09.2024 г.
/вкл./ върху присъденото й с решение №70 от 17.02.2025 г.,постановено по т.д.
№537/2024 г. по описа на ОС-Пловдив,застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.,както да й заплати и законната
лихва за забава върху изплатеното й след завеждане на ИМ обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.,начислена от датата 20.05.2024 г.
до датата на извършеното плащане-17.09.2024 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №70 от 17.02.2025 г.,постановено по т.д.
№537/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав в частта,с
която е отхвърлена претенцията на Н. Р. М.,ЕГН ********** против ЗК
“Уника”АД-гр.София с ЕИК ********* за заплащане на законна лихва за
забава за периода от 15.04.2024 г. до датата 19.05.2024 г. /вкл./.
В частта,с която иска на Н. Р. М.,ЕГН ********** против ЗК “Уника”АД-
гр.София с ЕИК ********* за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен над размера от 70 000 лв. до претендирания
11
размер от 90 000 лв.-частичен иск от сумата 120 000 лв.,решение №70 от
17.02.2025 г.,постановено по т.д.№537/2024 г. по описа на ОС-Пловдив,не е
обжалвано и е влязло в законна сила в тази му част.
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Тодор Александров“ № 18 да заплати на адвокат
П. К.-Булстат ********* от САК,гр.******,ул.”****”1,ап.9 сумата от 1200 лв.
/хиляда и двеста лева/ адвокатско възниграждение по чл.38,ал.2 от ЗА за
безплатна адвокатска защита на жалбоподателката Н. Р. М. във въззивното
производство по възз.т.д.№354/2025 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.
ОТМЕНЯ определение №568 от 11.04.2025 г.,постановено по т.д.
№537/2024 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав,с което е оставена
без уважение като неоснователна молба с вх.№10339/18.03.2025 г.,подадена от
адв. П. К. като пълномощник на ищцата Н. Р. М.,ЕГН **********,в която е
направено искане по смисъла на чл.248 от ГПК за изменение на постановеното
по същото дело решение №70 от 17.02.2025 г. в частта за разноските чрез
присъждане в полза на адвокат К. на допълнително адвокатско
възнаграждение в размер на 4833 лева,като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК решение №70 от 17.02.2025
г.,постановено по т.д.№537/2024 г. по описа на ОС-Пловдив,в частта за
разноските,както следва:
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Тодор Александров“ № 18 да заплати на адвокат
П. К.-Булстат ********* от САК, гр.******,ул.”****”1,ап.9,допълнително
адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА за безплатна адвокатска защита на
ищцата пред първата инстанция в размер на 4 833 лв. /четири хиляди
осемстотин тридесет и три лева/ с ДДС.
Решението в отменителната му част относно горното определение има
характер на определение,обжалваемо с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му. В останалата част решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12