ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 142
гр. Благоевград , 17.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Росица Бункова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20211200600218 по описа за 2021 година
Настоящото производство е по реда на чл. 341 ал. 2, във вр. чл. 306, ал. 3, във вр. ал.
1, т. 4 от НПК. Инициирано е по повод депозирана частна жалба от Л. И. Х. срещу
Определение № 91108 от 08.02.2021 г., постановено по ЧНД № 297 от 2019 г. по описа на
Районен съд – Б. С оспореното определение Л. И. Х. е осъден да заплати на Националното
бюро за правна помощ сумата от 240 лева, представляваща платено възнаграждение на
назначен служебен защитник за предоставена правна помощ по ЧНД № 297 от 2019 г. по
описа на Районен съд – Б.и по ВЧНД № 64 от 2020 г. по описа на Окръжен съд – Б.
В жалбата са изложени съображения, според които атакуваният съдебен акт е
неправилен. Твърди се, че не е било нужно постановяване на определение, с което
подсъдимият да бъде осъждан да заплаща съдебни разноски, тъй като, ако е бил надлежно
уведомен за тяхната дължимост, е щял доброволно да ги погаси.
Препис от частната жалба е връчен на Районна прокуратура – Благоевград, като от
същата не е представено възражение.
Частната жалба е допустима – подадена е в срок от лице, което има правен интерес от
нея и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивна проверка.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, а аргументите за това са
следните.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 19.02.2010 г. на ВКС, постановено по
тълкувателно дело № 4/2009 г. на ОСНК, подсъдимият, който е признат за виновен, на
основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да възстанови на Националното бюро за правна помощ
1
заплатеното от последното адвокатско възнаграждение на назначения служебния защитник,
като подобно възстановяване на адвокатското възнаграждение се дължи във всички случаи
на задължителна защита.
В конкретния казус в рамките на ЧНД № 297 от 2019 г., образувано по предложение
на Районна прокуратура – Благоевград и водено на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК,
осъденият /понастоящем частен жалбоподател/, Л. И. Х. е бил подпомаган и представляван
от служебен защитник – адвокат М.М.. Предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗПП
служебният защитник е представлявал интересите на осъденото лице пред всички
инстанции на производството.
По ЧНД № 297 от 2019 г. е постановено определение, с което съдът е извършил
групиране на наложени наказания на осъдения Л. И. Х.. Определението на
първоинстанционния съдебен състав е било обжалвано, поради което е образувано ВЧНД №
64от 2020 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, приключило с постановено
определение, с което е изменен частично актът на районния съд. В производствата по ЧНД
№ 297 от 2019 г. и по ВЧНД № 64от 2020 г. Л. И. Х. е бил представляван от служебния
защитник адвокат М..
За участието на адвокат М. по ЧНД № 297 от 2019 г. и по ВЧНД № 64 от 2020 г. й е
било заплатено от Националното бюро за правна помощ възнаграждение в общ размер на
240 лева. Това обстоятелство се установява от приложените по ЧНД № 297 от 2019 г. писмо
с изх. № БГ-106-Б-14189 от 19.08.2020 г., издадено от НБПП и Решение № БГ-106-Б-14189
от 19.08.2020 г. на НБПП. Поради заплатеното възнаграждение в полза на служебния
защитник, Националното бюро за правна помощ е поискало от първоинстанционния съдебен
състав да осъди Л. И. Х. да му заплати сумата от 240 лева.
Предвид изложеното по-горе, за първоинстанционния съдебен състав не е
съществувала друга възможност, освен да възложи в тежест на осъдения да заплати в полза
на Националното бюро за правна помощ действително направени от бюрото разходи по
водене на наказателното производство. В тази връзка трябва да се отбележи, че всяко
осъдено лице дължи възстановяване на сторените разноски за служебно назначен защитник,
като тези разноски могат да бъдат сторени както в производството, по което съдът се
произнася с присъда или е одобрил постигнато споразумение, така и в производство по чл.
306, ал. 1, т. 1 от НПК. Само за пълнота може да се посочи, че не съществува законов
механизъм, по силата на който осъденото лице да бъде освободено от дължимите от него
разноски.
Неоснователно се явява и възржанието на жалбоподателя, според което той е могъл
да заплати доброволно дължимата сума, стига да е бил уведомен надлежно за това. В тази
връзка е от значение обстоятелството, че присъждането на разноски в наказателното
производство не зависи от предварително уведомяване на осъдения за техния размер и
2
неплащането им, понеже те представляват законова последица от постановения краен
съдебен акт. Също така трябва да се има предвид, че дори и след осъждането на Л. И. Х. да
заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от 240 лева, същата може да бъде
погасена доброволно, преди да се инициира евентуално изпълнително производство.
Поради изложеното дотук, оспореното определение на Районен съд – Б. се явява
правилно и законосъобразно, което налага неговото потвърждаване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, Окръжен съд – Б.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 91108 от 08.02.2021 г., постановено по ЧНД №
297 от 2019 г. по описа на Районен съд – Б.
Определението на въззивния съд е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3