№ 533
гр. * , 06.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, 32 СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Незает Ар. Исаева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110201851 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба от * ЕООД, с управител и представляващ
* , чрез адв. * П. при АК- * против НП № 03-012603/04.03.2020 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” - *, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на
дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 3 000 /три хиляди / лева, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.
С депозираната пред съда жалба се излага твърдение, че АУАН и НП са
съставени от некомпетентно лице. Сочи се, че АУАН и НП са издадени в нарушение
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, предвид липсата на информация за ЕГН и адрес на
актосъставителя в съставения АУАН и досежно точния адрес на свидетеля, подписал
акта. Излага се становище, че в АУАН и НП липсва надлежно описание на
извършеното нарушение, съотв. е налице разминаване между констатациите на АНО и
събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства.
Твърди се, че към момента на проверката посочения в НП работник се е намирал в
обекта с оглед преминаване на начален инструктаж, получаване на работно облекло и
лични предпазни средства и запознаване с конкретно вменените му задължения с оглед
1
етапа на строителството, като към посочения момент същият не е бил започнал
изпълнение на трудовите си функции. Сочи се, че обвинението се опровергава от
факта, че проверяващите са връчили призовка на представляващия дружеството в 14.40
ч., а справката от ТД на НАП с изх. № 03388203019996/17.02.2020 г. е от 14.17 ч.
Излага се становище, че не е съобразено, че с оглед установената фактическа
обстановка е налице значително по-ниска обществена опасност на деянието от
обичайните случаи на нарушения от съответния вид и незаконосъобразно АНО е
игнорирал нормата на чл. 28 от ЗАНН ангажирайки административно-наказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател. Иска се НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано, а при условията на евентуалност – да се измени
същото като се намали наложената административна санкция до минималния размер,
предвиден в съответната разпоредба. Иска се присъждане в полза на въззивника на
разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен, се представлява от адв. П.,
който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество
пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата основания. Излага
становище, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства се
установява, че работника М.Х. се е намирал по време на проверката в обекта с оглед
получаване на работно облекло и не е извършвал трудова функция, съотв. е видно, че
административната процедура по регистриране на трудовия договор с лицето е била
задвижена към посочения момент, доколкото заявлението да регистрация на трудовия
договор е подаден в НАП в 11 ч. , а генерирането на съответния код, удостоверяващ, че
трудовия договор е регистриран в НАП е станало два часа по-късно. С оглед на
изложеното се твърди, че деянието е несъставомерно, съотв. че в случая е приложима
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк Ошавкова, която
в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде
потвърдено. Пледира, че видно от констативния протокол, приложен по делото,
работникът е посочил, че полага труд в обекта от 08.00 ч., а проверката от служители
на ДИТ-* в обекта е извършена в 13.40 ч. Излага становище, че нарушението се
установява и от доказателствата, приобщени по делото, установяващи наличие на
документиран инструктаж към момента на проверката, както и от приложеното по
делото копие на трудов договор по отношение на конкретния работник, съобразно
който първия работен ден на същия е именно 17.02.2020 г. Пледира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – П.М. и свидетелят по съставянето на акта –Н.И.. По искане на
процесуалния представител на въззивника е разпитан в качеството на свидетел * *.
2
Приобщени са като писмени доказателства по делото материалите по АНП, както и
заверено копие на справка от НАП за подадено уведомление по чл. 62 ал.5 от КТ и
протокол № П-03000320052215-073-001/16.06.2020 г.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 17.02.2020 г., около 13.40 ч. служители на ДИТ – * – св. П.М. и св. Н.И., и
двамата на длъжност „инспектор“, извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство в строителен обект - „жилищна сграда“, находящ се в гр.*, ул. *а гр.
*, стопанисван от *. В хода на проверката, същите установили група лица да извършват
трудова дейност на обекта. Сред тях било лицето М. ХР. ХР. с ЕГН: **********, който
правел кофраж на колона на трета етажна плоча. Бил изготвен констативен протокол,
подписан от работника, в който същият посочил, че е ангажиран в строителния обект
от 17.02.2020 г. на длъжност „общ работник“, при наличие на сключен трудов договор,
работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч., 5 дневна работна седмица и уговорено трудово
възнаграждение в размер на 610 лева. Впоследствие е връчена призовка на управителя
на дружеството, съдържаща указание представител на юридическото лице да
предостави на контролните органи документи, удостоверяващи трудовите
правоотношения, в които се намира последното. В хода на документалната проверка,
въз основа на представените документи е установено, че трудов договор между
дружеството-жалбоподател и М. ХР. ХР. с ЕГН: ********** е сключен на 17.02.2020
г., с който му е възложено изпълнението на трудовите функции на общ работник и са
уговорени елементите на трудовото правоотношение в т.ч. и работно възнаграждение в
размер на 610 лева. В съдържанието на договора е отбелязано, че работникът се
задължава да постъпи на работа на 17.02.2020 г. От извършена справка в
информационната система на НАП е установено, че трудовият договор между
дружеството-жалбоподател и М.Х. е регистриран на 17.02.2020 г. в 14.17ч.
При така установените факти, св. М. съставила на дружеството-жалбоподател
АУАН за нарушение на чл. 62 ал.3 от КТ за това, че на 17.02.2020 г. в качеството на
работодател е допуснало до работа лицето М. ХР. ХР. с ЕГН: ********** на длъжност
„общ работник“ в *, с място на работа - строителен обект „жилищна сграда“, находящ
се в гр. *, ул. *а. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят и свидетелят по акта. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява непротиворечиво от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. При формиране на фактическите
си изводи, съдът кредитира гласните доказателства, събрани чрез разпита на
3
актосъставителя и свидетеля на акта, като взе предвид, че същите кореспондират
помежду си и с писмените доказателства по делото и са в логическа връзка с ценения
доказателствен материал. При решаване на делото по същество, съдът не кредитира
показанията на св. *, предвид констатираните противоречия с писмените и останалите
гласни доказателства и като съобрази съществуващите между свидетеля и
дружеството-жалбоподател трудови правоотношения, които предполагат наличие на
зависимост на * от юридическото лице.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника за издаване на НП и
АУАН от некомпетентни лица. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване
на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и
социалната политика. Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ наказателните постановления за
нарушения на кодекса се издават от ръководителя на органа по чл. 399, или
оправомощени от него длъжностни лица съгласно едомствената принадлежност на
актосъставителите. В посочения смисъл е и нормата на чл. чл. 6 ал.2 т. 21 от от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”/Приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от
29.01.2014 г., доп., бр. 28 от 29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г., изм., бр. 20 от
9.03.2021 г., в сила от 9.03.2021 г./, като видно от приобщеното по делото копие на
Заповед№ 0280/03.08.2010 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“ последният
надлежно е оправмощил Директора на Дирекция „ДИТ“ – * с тези свои функции.
Същевременно компетентността на лицата, осъществяващи трудови функции на
длъжност „инспектор“ в ИА“ГИТ“ да издават актове за констатираните от същите
нарушения, произтича от нормата на чл. 416 ал.1 от КТ съотв. от разпоредбата на чл.
21 ал. 4 т. 3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда”, според която при установяване на нарушение на законодателството
инспекторът в ИА“ГИТ“ съставя акт за установяване на административно нарушение и
4
образува административнонаказателно производство. От събраните писмени и гласни
доказателства, а именно – показанията на св. М., заверено копие на протокол за
извършена проверка, съотв. от съдържанието на АУАН и НП е видно, че П.М. е
осъществявала функции на длъжност инспектор при ДИТ-* към момента на
извършване на проверката в процесния обект, и в това си качество същата е
оправомощена по силата на цитираните разпоредби да издаде оспорвания акт.
Съдът намира, че липсата на информация за ЕГН и личен адрес на
актосъставителя и свидетеля по акта не е ограничило правото на защита на наказаното
лице и в този смисъл не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото в
АУАН са визирани достатъчно индивидуализиращи данни за лицата, въз основа на
които е възможно да се установи самоличността им, и по-конкретно – имена и
длъжност в съответната административна структура.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са
били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.1 от КТ работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по
чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите, а според нормата на чл. 63 ал.2 работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
Разпоредбата на чл. 62 ал.3 от КТ сочи, че в тридневен срок от сключването или
изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване
работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за
това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица
от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на трудовите
договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното
заверено уведомление.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал безспорно се
5
установява, че на 17.02.2020 г. в обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател,
лицето М. ХР. ХР. е престирало работна сила по трудова функция свързана с
длъжността „общ работник“ въз основа на сключен трудов договор с въззивника. За
формиране на своите правни и фактически изводи съдът съобрази, както гласните
доказателства, събрани чрез разпита на актоъставителя и свидетеля по акта, които са
непротиворечиви и взаимодопълващи се, така и приобщените по делото писмени
такива - трудов договор с Х. съотв. копие на уведомление по чл. 62, ал.4 от КТ до ТД
на НАП и копие на констативен протокол, подписан от лицето . Доказателственият
материал в своята съвкупност сочи безспорно, че към момента на извършване на
проверката от служителите на ТД на НАП – *, а именно около 13.40 ч. на 17.02.2020 г.
трудовият договор с работника не е бил регистриран в НАП, с оглед на което е било
невъзможно същият да е бил снабден с копие от самото уведомление. Предвид
събраните по делото доказателства, съдът счита за безспорно установено и
обстоятелството, че на посочената дата Х. е допуснат да извършва трудови функции
без да му е връчено копие от уведомлението до ТД на НАП.
Съдът оцени като неоснователни и недоказани твърденията на процесуалния
представител на въззивника, че работникът не е осъществявал трудови функции в
обекта към момента на извършване на проверката от контролните органи. Видно от
показанията на св. И. при посещението в обекта е констатирано, че Х. е извършвал
действия по изработка на кофраж на колона на трета етажна плоча. Изявленията на св.
И. в този смисъл се потвърждават и от показанията на св. М., която в разпита си пред
съда заявява, че Х. е заварен с група лица да извършва трудова дейност в обекта. Като
косвени доказателства в подкрепа на кредитираните от съда гласни доказателства
съдът съобрази трудовия договор с лицето, от съдържанието на който е видно, че му е
възложено задължение да постъпи на работа именно на 17.02.2020 г. Същевременно от
приобщения по делото констативен протокол се установява, че работното време, с
което е бил ангажиран Х. е с начален час – 08.00 ч. предхождащ значително началото
на предприетата проверка от контролните органи, поради което твърдението в жалбата
и в пренията на процесуалния представител, че работника е бил в обекта в посочения
период от време /надхвърлящ четири часа/ с оглед получаване на работно облекло и
документиране на инструктаж, е лишено от житейска логика.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита че правилно и
законосъобразно АНО е ангажирал административно-наказателната отговорност на
едноличното търговско дружество на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на
чл. 63, ал.2 от КТ.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на въззивника за
несъставомерност на деянието, с оглед твърдението, че подаването на искането за
6
регистрация на трудовия договор е осъществено на същата дата в период, предхождащ
проверката. Това е така, доколкото разпоредбата на чл. 63 ал.2 от КТ адресира към
работодателя категорично изискване, работникът да е снабден с копие от документа,
удостоверяващ регистриране на трудовия договор в НАП, с оглед гарантиране правата
на последния и предотвртяване на възможността за заобикаляне на закона, като е
ирелевантен моментът, в който е инициирана или приключила тази административна
процедура. В случая обстоятелството, че договорът е регистриран след започване на
проверката от контролните органи удостоверява безспорно фактът, че работодателят не
е изпълнил задължението си по чл. 63 ал.2 от КТ.
Не са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Касае се
за формално нарушение, с допускането на което всякога се засягат обществените
отношения, които е призвана да гарантира нарушената правна норма. Не се
установяват и обстоятелства, които сочат липса на обществена опасност на
нарушението или явна незначителност на същата. Същевременно с факта на
допускане на лицето за осъществяване на трудовите функции, към период, различен от
периода на регистриране на трудовия договор в ТД на НАП, се засягат осигурителните
му права, съотв. трудовите такива, досежно зачетения трудов стаж. Поради изложените
съображения, съдът счита, че случаят не се характеризира нито с малозначителност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, нито с „маловажност” по смисъла на чл. 415в от КТ.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че АНО е
завишил същото над справедливия размер, съобразно конкретни обстоятелства.
По делото са налични единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, а
именно обстоятелството че нарушението е отстранено веднага след установяването му,
както и че уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е депозирано в законоустановения
тридневен срок от сключване на трудовия договор. С оглед на изложеното и предвид
фактът, че отсъстват данни за имущественото състояние на жалбоподателя, които да
бъдат съобразени при индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че
административно наказание определено в минимален размер от 1500 лева би било
справедливо и би изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
7
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение
на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.
Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на
изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл.
144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2
от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на
уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че процесуалният представител на въззиваемата страна е взел
участие в съдебното производство, същото е проведено в две съдебни заседания, съотв.
делото не представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че на
юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, но над него, а именно в размер на сумата
от 120 /сто и двадесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от
ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно в размер на сумата от 60 /шестдесет/ лева.
Съдът намери за неоснователно искането на процесуалния представител на
въззивника за присъждане на последния на разноски за адвокатски хонорар, доколкото
такива не са доказани в хода на съдебното производство по основание и размер. Това е
така, доколкото по делото е представено единствено пълномощно, но не и договор за
правна помощ респ. друг документ, от който да е видно, че е заплатен адвокатски
8
хонорар по настоящото дело, съотв. липсва клауза в представеното пълномощно за
прилагане нормата на чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата и позоваване в хода на
съдебното производство на посочената разпоредба.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-012603/04.03.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - *, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на * ЕООД е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 000 /три
хиляди / лева, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, като намалява размера на санкцията
до сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА * ЕООД ДА ЗАПЛАТИ ИА „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“
сумата от 60 /шестдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- *.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
9