№ 166
гр. П., 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220103810 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу Л. П. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“Б.“№12, ет.8,
ап.15 ищецът В. ТР. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“Б.“№12, ап.15, ет.8 твърди, че с
ответницата са сключили граждански брак на 02.09.1979г, от които брак имат родени две
деца – Т. В. П. с ЕГН ********** и С. В. П. с ЕГН **********, които понастоящем са
пълнолетни. Първоначално бракът им вървял добре и двамата съпрузи се грижели за
отглеждане и възпитание на децата, като няколко години след това закупили семейното
жилище, находящо се в град П., ул.“Б.“№12, ап.15, ет.8, което обитават и понастоящем. В
годините след това особено след навършването на пълнолетие на децата постепенно
съпрузите се отчуждили.Появили се спорове, които били предимно от финансов характер,
както и взаимни упреци, които прераствали в скандали. Всеки от съпрузите заживял
самостоятелно, макар и в едно жилище. Постепенно прекъснали връзките си един с друг.
Ответницата се изнасяла на квартира, след което се връщала. Така живеели, всеки със своята
духовна и финансова независимост . Това положение се задълбочило след пенсионирането
на ищец, когато поради финансови съображения ответницата отивала на гурбет- да си търси
работа в чужбина и оставала там няколко месеца, след което се завръщала. Това състояние
според ищеца продължава няколко години – съпругата му работи в чужбина, връща се в
семейното жилище и след месеци отново заминава да търси работа . През кратките и
престои в Република България споровете помежду им се възстановявали, имало и взаимни
обвинения. Ищецът счита, че бракът му с ответницата е изчерпан от съдържание, както и че
е дълбоко и непоправимо разстроен. Моли се съда да постанови решение, с което да се
прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за
1
вината. Ползването на семейното жилище, находящо се в град П., ул.“Б.“№12, ап.15 ет.8 да
се предостави на ищеца. В подкрепа на твърденията си ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответницата е подаден писмен отговор, с който не се
оспорва брачния иск. Признават се всички фактически твърдения, сочещи на дълбоко и
непоправимо разстройство на брачната връзка . Не се оспорва твърдението, че бракът е бил
наситен с множество пререкания, взаимни обиди от постоянното безпаричие, които
прераствали в скандали и грозни сцени като това състояние продължило повече от 10
години макар и двамата съпрузи да обитават едно жилище, но всеки си живее в отделна
стая, прани се самостоятелно и има отделно домакинство. Никой не е правил опит за
заздравяване на брачната връзка. Моли съдът да не се произнася по въпроса за вината.
Желае след прекратяване на брака да продължи да носи брачното си фамилно име П.. Не
възразява ползването на семейното жилище да се предостави на ищеца.
В съдебно заседание ищецът се явява лично. Поддържа брачния иск и съединените с
него небрачни искове.
В съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява.
Пазарджишкият районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в
исковата молба,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
по вътрешно убеждение прие за установено следното:
От представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа
на акт за граждански брак №539 от 02.09.1979г. 20.03.1975г, съставен от Община П. се
установява, че ищецът и ответницата са сключили граждански брак на 02.09.1979г.От
приложената от НБД“Население“справка е видно, че от брака си съпрузите имат родени две
деца син Т. В. П. с ЕГН ********** и дъщеря С. В. П. с ЕГН **********, понастоящем
пълнолетни.
От ангажираните от ищеца гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелката Трифон П./ син на страните по делото/ се установи, че проблемите между
родителите му започнали от преди 10-15 години и били преимуществено от финансов
характер като в годините разправиите им ескалирали. Двамата имат нетърпимост един към
друг, подминават се. Живеят в едно жилище, но всеки обитава отделна стая и има отделно
домакинство. Съпрузите не са правили опит да възстановят брачните си отношения.
Въз основа на така очертаната и възприета по делото фактическа обстановка от
правна страна съдът прави следните изводи:
Районният съд е сезиран с брачен иск за развод по реда на чл.318, предл.първо от
ГПК във вр. с чл.49, ал.1 от СК, съединен с небрачни искове по чл.53, чл.56 от СК.
По отношение на брачния иск- съдът намира същия за основателен по следните
съображения:
Законът допуска прекратяването на брака при хипотезата на чл.49, ал.1 от СК в
случаите когато бракът е “дълбоко” и “непоправимо” разстроен. Безспорно се установи след
2
анализ на доказателствената съвкупност, че бракът между ищеца и ответницата съществува
формално. Между съпрузите не съществуват типичните за една пълноценна брачна връзка
отношения, изградени на основата на взаимно уважение , разбирателство, привързаност.
Между тях е настъпило отчуждение. Прекъснати са пълноценните им духовни и физически
контакти. Отношенията им са изострени до степен, обосноваваща сериозен и непреодолим
разрив на брачната връзка. Ето защо съдът счита, че е налице обективното състояние на
дълбоко разстройство на брака, което състояние се квалифицира и като непоправимо, тъй
като от обсъдената по–горе доказателствена съвкупност не се извежда и най- бегла индиция
за евентуална корекция на поведението на всеки един от съпрузите в посока на
хармонизиране на брачните им отношения. Бракът между страните е лишен от
предписаното от закона и добрите нрави съдържание. Такава брачна връзка е безполезна за
страните и е лишена от социалната си функция. Бракът придава правно значение на една
житейски обусловена връзка , наситена със съдържанието, което разпоредбите на чл.14 и
чл.17 от СК разписват, а именно – взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство. Липсата на тези компоненти води до разрушаване на брачната връзка.
Анализът на доказателствените материали обуславя категоричния извод, че в брака на
ищеца и ответницата е налице дефицит на всички тези , посочени по-горе компоненти. При
това положение съдът счита, че е неоправдано запазването на брака на страните и
съществуването му не е в интерес на съпрузите поради което и на основание чл.49, ал.1 от
СК следва да бъде прекратен с развод.
Въпросът за вината в този брачен съдебен процес не се поставя, тъй като ищецът с
исковата молба и ответницата с писмения отговор изрично направиха искане съдът да не се
произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Ищецът е направил искане да му бъде предоставено ползването на семейното
жилище, находящо се в град П., ул.“Б.“№12, ет.8, ап.15. Ответницата не се е
противопоставила на това искане, поради което ползването на семейното жилище следва да
се предостави на В. ТР. П..
По въпроса за фамилното име след развода:
Съпругата е изразила изрично желание да запази брачното си фамилно име П.,
поради което след прекратяване на брака същата следва да носи брачното си фамилно име
П..
По разноските:
Съдът определя окончателна държавна такса за производството по допускане на
развода в размер на 50 лв.,половината от която е внесена при образуване на делото. Ето
защо следва да се осъди ищеца В. ТР. П. да внесе сумата от 25 лв., представляващи
разликата между окончателната ДТ и внесената при завеждане на делото. Предвид липсата
на произнасяне по въпроса за вината на основание чл.329, ал.1, изр.2 ро от ГПК направените
от ищеца разноски в производството остават за негова сметка.
Воден от горното и на основание чл.49, ал.1 от СК Пазарджишкият районен
3
съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между В. ТР. П. с ЕГН ********** и Л. П. П. с
ЕГН **********, двамата от град П., ул.“Б.“№121 ет.8, ап.15 , сключен на 02.09.1979г. в
град П./ акт за граждански брак№539/02.09.1979г./ като дълбоко и непоправимо разстроен,
без произнасяне по въпроса за вината.
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА: Не подлежи на уреждане,
тъй като родите от брака деца са пълнолетни.
ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:Ползването на семейното жилище,
няходящо се в град П., ул. „Б.“№12, ет.8, ап.15 се предоставя на В. ТР. П..
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ: След прекратяване на брака съпругата ще носи
брачното си фамилно име П. .
ОСЪЖДА В. ТР. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“Б.“№12, ет.8 ап.15 да
заплати на РС-П. ДТ в размер на 25 лв. за производството по допускане на развода.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4