Р
Е Ш Е
Н И Е
№.......
гр.Ловеч, 17.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, гражданско отделение,в публично
съдебно заседание на тринайсети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
секретар
Х.Х., като разгледа докладваното от председателя
т.д.№ 73/2019г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл.430
от ТЗ,във вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от
„ЮБ" АД (предишно наименование „****" АД),
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.****, представлявано от П.Д.
и Д.Ш. - изпълнителни директори и членове на Управителния съвет, действащо чрез
пълномощника си С.З. - адвокат от САК, със съдебен адрес:***, e-mail: ****, против К.И.Н. с ЕГН **********,***, с цена на иска, която се формира от следните
вземания- 39 354.79 евро – главница, 2 433.65 евро - възнаградителна
лихва, 536.89 евро - мораторна лихва, 203.87 евро - такси по договора, 21.84 евро - обезщетение за
заплатени застрахователни премии, 434.08 лева - нотариални такси. Посочено е
правно основание чл.430,ал.1 и 2 от ТЗ, във вр. с чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Излага,че съгласно Договор за
потребителски кредит HL25714 от 05.09.2007г. "ЮБ"АД (предишно
наименование „****" АД), като кредитор е отпуснала на К.И.Н.-
кредитополучател, чрез пълномощника й С.П.И., кредит в размер на 27 960 евро, с
краен срок на погасяване съгласно чл.5,ал.1от договора - 180 месеца. В
изпълнение на чл.5 от Договора страните подписали Приложение към договора
(озаглавено „Приложение №1 към Договор за потребителски кредит HL25714 от
05.09.2007г."), с което удостоверяват, че датата на откриване на заемната
сметка е 11.09.2007г. Във връзка с предоставения кредит ответникът предоставила
обезпечение (първа по ред ипотека) в полза на „ЮБ"АД с Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 75, том V, peг. №4740, дело № 652 от 2007г.
на нотариус с №173 в НК и район на действие PC-Ловеч. След учредяването на
ипотеката и откриването на заемната сметка по Договора за кредит ответникът
усвоил кредит в размер на 27 960 евро. Доказателство за това е банково бордеро
№ 16883/11.09.2007г., както и посоченото Приложение № 1 към Договор за
потребителски кредит HL25714 от 05.09.2007г.
Разглеждани като съвкупност,
описаните по-горе писмени доказателства-Договор за потребителски кредит HL25714
от 05.09.2007г., Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит HL25714 от
05.09.2007г., банково бордеро №16883/11.09.2007г., Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека, по несъмнен начин доказват факта, че между „ЮБ"АД от
една страна, и кредитополучателят К.И.Н.-от друга страна, е възникнало
облигационно отношение, основано на Договор за потребителски кредит HL25714 от
05.09.2007г., по което банката е отпуснала на ответника кредит в размер на 27
960 евро.
В последствие страните
предоговорили условията по договора за кредит с Допълнително споразумение от
11.03.2009г., Допълнително споразумение от 21.05.2010г., Допълнително
споразумение от 21.06.2011г., Допълнително споразумение от 29.05.2012г. и
Допълнително споразумение от 22.06.2017г.
На основание чл.24,ал.1 от Договор
за потребителски кредит HL25714 от 05.09.2007г. е постигнато взаимно съгласие
за правото на „ЮБ"АД едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи
от него на дружества или институции от групата на ЕЕG, включително на „Б.Р.С."АД.
На 31.10.2007г. с Договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за
кредит „ЮБ" АД в качеството си на цедент, прехвърлило на „Б.Р.С."АД с
ЕИК ****, в качеството му на цесионер, всички свои вземания срещу ответника,
произтичащи от Договор за потребителски кредит HL25714 от 05.09.2007г. В последствие с Договор за цесия за прехвърляне
на вземания по договор за кредит от 05.03.2014г., „Б.Р.С."АД-като цедент,
прехвърлило обратно на „ЮБ"АД-цесионер, всички вземания срещу ответника,
произтичащи от Договор за потребителски кредит HL25714 от 05.09.2007г. В
изпълнение на разпоредбата на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД и при условията на
чл.24,ал.1 от договора за кредит ответникът е уведомен за цесиите чрез
уведомление за прехвърляне на вземане, връчено чрез нотариус Цветослав Лазаров,
вписан в НК с №138 и район на действие PC - Ловеч.
С двата договора за цесия се
установява, че въпреки първоначалното цедиране на вземанията на „ЮБ" АД в
полза на трето лице, в следствие на извършена обратна цесия и понастоящем
ищецът отново е титуляр на всички вземания срещу К.И.Н., произтичащи от Договор за потребителски кредит
HL25714 от 05.09.2007г.
Сочи,че съгласно чл.18,ал.1 от
Договора за кредит при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и
при неизпълнение на което и да е задължение по договора за кредит, банката може
да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. След извършена
справка в счетоводната система на Баката се установило, че е налице трайно
просрочие на дължими месечни вноски по Договор за потребителски кредит HL25714
от 05.09.2007г. в размер на 5 897.39 евро, поради непогасяване на 11
вноски за главница, считано от 12.02.2018г. и 11 вноски за лихва, считано от
12.02.2018г. Поради това банката упражнила своето потестативно право по
чл.18,ал.1 от договора за кредит и обявила кредита за предсрочно и изцяло
изискуем, за което ответникът е уведомен с уведомление за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, връчено чрез
нотариус Цветослав Лазаров, вписан в НК с №138 и район на действие PC -
Ловеч. Твърди,че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на
29.01.2019г., след достигане на волеизявлението на банката до длъжника.
Претенцията на „ЮБ" АД е за
вземане за главница в размер на 39 354,79 евро по Договор за потребителски кредит HL25714 от
05.09.2007г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, иск за вземането
за възнаградителна лихва в размер на 2 433,65 евро; иск за вземането за мораторна лихва в размер на
536,89 евро; иск за вземането за
такси но договора в размер на 203,87 евро; иск за вземането за имуществени застраховки в
размер на 21,84 евро
и иск за вземането за нотариални такси в размер на 434,08 лв. За точния размер на неиздължените главница,
възнаградителна лихва, мораторна лихва, такси, заплатени застрахователни премии
и нотариални такси по договора за банков кредит прилага справка по чл. 366 ГПК.
От нея е видно какъв е размерът на усвоения кредит, каква част от дълга е
погасена и какъв е размерът на дължимите и неизплатени от ответника главница,
възнаградителна лихва, мораторна лихва, такси, обезщетения за платени
застрахователни премии и нотариални такси по договора.
С оглед на обстоятелството,
че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и предвид липсата на доброволно
плащане на дължимите суми от страна на ответника, счита,че за „ЮБ”АД е налице
правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск.
Моли да се постанови решение, с което К.И.Н. се осъди да
заплати на „ЮБ”АД /предишно наименование „****" АД/ с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление - гр. София, район Витоша, ул.„Околовръстен
път" № 260, представлявано от П.Д. и Д.Ш., следните суми: сумата от 39
354,79 евро, представляваща
дължима главница по Договор за потребителски кредит HL25714 от 05.09.2007г.,
ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на настоящата искова
молба в съда до окончателното изплащане на вземането, сума за възнаградителна
лихва в размер на 2 433,65 евро;
сума за мораторна лихва в размер на 536,89 евро; сума за такси по договора в размер на 203,87 евро; сума за имуществени застраховки в размер на 21,84 евро, както и направените от банката разноски за
нотариални такси в общ размер на 434,08 лв. Моля ответникът да заплати на ищеца и направените
в настоящия исков процес съдебни и деловодни разноски, от които 3 346,26
лв.- внесена държавна такса и 3 647,64
лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.367 от ГПК ответникът К.И.Н. изпрати отговор. Счита искова
молба е неоснователна и недоказана и моли да се остави без уважение. Излага,че
между „****"АД (сега „ЮБ"АД), от една страна и К.И.Н., от друга
страна, е сключен Договор за потребителски кредит HL25714/05.09.2007г., по
силата на който банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит за
текущи нужди в размер на 27 960 евро. За обезпечение на цитирания потребителски
кредит е вписана договорна ипотека, обективирана в нотариален акт за договорна
ипотека № 75, том V, per. № 4740, дело № 652 от 2007г. на нотариус с № 173 на
ИК, район на действие РС-Ловеч. По силата на поредица от сделки, описани в
исковата молба, вземането по договора е било цедирано на трето лице – „Б.Р.С."
АД, а впоследствие отново е цедирано от третото лице на „****" АД.
Считано от 30.10.2007г.
задължението по договора за банков кредит е било цедирано на трето дружество,
което видно от извлечението от търговския регистър, приложено и към настоящия
отговор, не е банкова институция. Затова счита, че същото не е имало никакво
правно основание да действа като банкова институция, респ. да прилага и ползва
лихвени проценти, присъщи за банковите институции. При продажба на вземания,
цедентът прехвърля на цесионера едно свое вземане, което следва да бъде
фиксирано както по основание, така и по размер, като новият кредитор може да
търси от своя длъжник само вземането, до размера, в който последното му е било
прехвърлено. Затова заявява,че всички допълнителни споразумения, както и
уговаряните в тях допълнителни лихви, са напълно незаконосъобразни и
неправилни, тъй като новият кредитор „Б.Р.С." АД не е имал никакво
законово основание да ги определя, респ. да ги търси от своите длъжници.
Сочи,че в самия договор за цесия, съгласно който „БПБ”АД прехвърля на „БРС”АД
всички свои вземания по договори за потребителски и жилищни кредити (по-долу за
краткост „Договорите за кредит") предоставени от „БПБ”АД на клиентите,
изброени в приложение №1, Приложение №2 и Приложение № 2а (по-долу за
краткост „Длъжниците”), които са
неразделна част от настоящия договор, е посочено и „…заедно с всички
обезпечения, привилегии и други принадлежности, включително начислената до
датата на прехвърляне лихва, включително солидарните длъжници по
кредитите"). Тъй като в случая не се касае за новация, а за цесия, всички
уговорени „предоговаряния" на първоначално сключения договор за
потребителски кредит, касаещи начислени допълнително лихви, са изцяло нищожни,
а начисляваните oт „БРС"АД лихви, са недължими.
В последствие, с нов
договор за цесия от 05.03.2014г., „БРС"АД прехвърля обратно на „ЮБ"АД
своето вземане от К.Н.. Въз основа на това повторно прехвърляне на дълга Банката
претендира своето вземане в настоящото производство.
В договора е посочено,че
предоставената по него сума е в размер на 27 960 евро. Въпреки извършените
плащания на месечни вноски, размерът на твърдяната в исковата молба главница е
39 354,79 евро, върху която допълнително са начислени и възнаградителна лихва,
мораторна лихва, такси и разноски за обезщетение за заплатени застрахователни
премии. Всички тези акцесорни задължения са начислени допълнително и извън
твърдяното задължение за главница в размер на 39 354,79 евро (която сума е с над
11 000 евро повече от получения потребителски кредит). Напълно неясно остава
как е формирана процесната сума, определена от ищеца като „главница".
Сочи,че в Допълнително споразумение към договор за
потребителски кредит № HL 25714/ 05.09.2007г., сключено на 11.03.2009г. с „БРС"АД
е посочено, че общият размер на задължението по кредита е в размер на 27 603,40
евро. В Допълнително споразумение от 21.05.2010г., сключено с „БРС"АД, е
посочено, че редовната главница е в размер на 27 536,10евро. В Допълнително споразумение
от 21.06.2011г., сключено с „БРС"АД редовната главница е записана като
сума в размер на 29 454,87евро. В Допълнително споразумение от 29.05.2012г.,
сключено с „БРС''АД редовната главница е в размер на 29 909,17евро. В Допълнително
споразумение от 22.06.2017г., сключено с „ЮБ"АД редовната главница е
определена като сума в размер на 23 224,07евро.
Видно от всички представени
и в исковата молба писмени доказателства, размерът на главницата непрекъснато е
бил променян, като никъде в текста на самите споразумения не е посочено на
какво се дължи увеличаването на главницата по задължението и как е формирана
дължимата сума (която през определени периоди дори надвишава предоставения
потребителски кредит). Затова заявява,че оспорва и представената от ищеца
справка - извлечение но чл. 366 ГПК за задълженията на К.И.Н. по Договора за
потребителски кредит № HL 25714/ 05.09.2007г.
Оспорва и всички клаузи в договора за потребителски кредит и
сключените към него допълнителни споразумения, касаещи начислени допълнителни
лихви, такси и други акцесорни задължения. Счита ги за неравноправни, тъй като
не е предоставена достатъчно пълна, ясно и подробна информация за начина, по
който същите се формират, респ. каква част от месечните вноски погасява
главница и каква част погасява други задължения. Акцентира,че се касае за Договор за потребителски
кредит-видно както от наименованието му, така и от предмета и обстоятелството,
че получателят му физическо лице. Съгласно
легалната дефиниция посочена в § 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за
защита на потребителите, потребител е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Тази легална дефиниция е аналогична и с дефиницията предоставена в
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно
договорите за потребителски кредит и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета, съгласно която „потребител" означава всяко физическо лице, което
при сделки, попадащи в приложното поле на настоящата директива, действа извън
рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност.
Затова счита,че в случая
следва да намери приложение и Законът за защита на потребителите и по-конкретно
чл.143 ЗЗП, уреждащ неравноправните клаузи в договорите. Съгласно тази
разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Във връзка е горното прави изрично възражение за
неравноправност на всички клаузи в договора и споразуменията към него, касаещи
лихвения процент и начините, по които последният се формира и изменя. Счита, че
в случая уговореният лихвен процент, както и наказателната лихва, са очевидно
нищожни, като неравноправни, изготвени единствено в интерес на икономически
силната страна (банкова институция) за сметка на икономически по-слабата
страна.
Позовава се на съдебна практика- Определение №305/15.05.2018г. по
т.д.№2604/2017г. на ВКС, 2 ТО- „.. Когато потребителят не е получил
предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода, по който
кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му финансова
услуга, както и когато методологията, създадена от банката-кредитор, например с
нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се
счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза
по чл. 143 ЗЗП. за да е приложима правилото на чл.144,ал.3,т.1 от ЗЗП..” В същото решение е посочено още, че Методът
на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно
разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и/или
индикатори, както и че „..уговорената
неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от
страна на банката на първоначално съгласувания размер па базовия лихвен
процент, при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на
договора ясни правила за условията и методиката, при които този размер може да
се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за
добросъвестност, поради което по отношение па тази клауза изключението по
чл.144,ал.3,т.1 от ЗЗП, е неприложимо..”.
Също е посочено и
в Решение №95/13.09.2016г. по
т.д.№240/2015г. на ВКС ІІ ТО- не съществува спор в правната доктрина
и в съдебната практика, че методът на изчисляване на съответния лихвен процент,
трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща
вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти -пазарни индекси и/ или индикатори. Посочено е също, че „.. Когато
потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация, как
кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му финансова
услуга, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин, както и когато
методологията, създадена от Банката- кредитора, като нейни вътрешни правила не
са част от кредитния договор, последният не може да се счита за добросъвестен
по смисъла на общата дефиниция за неравноправната клауза по чл.143 ЗЗП. за да е
приложимо правилото на чл.144. а.1.3. т.1 от ЗЗП”.
Напомня,че съдът следва да
следи служебно за неравноправни клаузи в такъв тип договори (арг. Решение №
142/01.08.2018г. по т.д.№1739/2017г. на ВКС, ІІ ТО), съгласно което
първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на
фактически и/ или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и
в потребителски договор, като възражението на потребителя за неравноправен
характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на срока за отговор ма
исковата молба и може да бъде наведено за пръв път във въззивното производство.
По изложените съображения
счита, че „ЮБ"АД, в качеството си на икономически по-силната страна, се е
възползвала сключвайки договор, който съдържа неравноправни клаузи, водещи по
неясна причина, без никаква правна и житейска логика, до увеличаване на
главница по договор за потребителски кредит, въпреки извършвани погасявания от
моя страна.
В срока по
чл.372 от ГПК ищецът не представи допълнителна искова молба.
С
протоколно определение в съдебното заседание на 18.11.2019г. по искане на
страните и на основание чл.229,ал.1,т.1 от ГПК съдът спря производството по
делото.С Разпореждане №339/14.05.2020г. по искане на ищеца производството се
възобнови.
В
съдебно заседание страните се представляват от пълномощниците, които поддържат
заявените позиции по спора. Пълномощниците представиха подробни писмени бележки.
От приетите по
делото писмени доказателства: Справка по чл.366 от ГПК, банково бордеро
№16883/11.09.2007г., Договор за потребителски кредит HL25714 от 05.09.2007г.,
Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит HL25714 от 05.09.2007г.,
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 75, том V, per. №4740, дело
№ 652 от 2007г. на нотариус с peг. № 173
в НК с район на действие PC - гр. Ловеч, Допълнително споразумение от
11.03.2009г., Допълнително споразумение от 21.05.2010г., Допълнително
споразумение от 21.06.2011г., Допълнително споразумение от 29.05.2012г.,
Допълнително споразумение от 22.06.2017г., Погасителен план от 12.03.2009г.,
Погасителен план от 21.05.2010г., Погасителен план от 21.06.2011г., Погасителен
план от 04.06.2012г., Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит
от 31.10.2007г., изм. с Анекс № 1/18.06.2019г., Договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 05.03.2014г.,изм. с Анекс № 1/18.06.2019г., Уведомление
за прехвърляне на вземания, връчено чрез Нотариус, Нотариално заверено
пълномощно с per.№3001 и per.№3002 от 19.08.2011г. на Нотариус с № 303 в
регистъра на НК, Нотариално заверено пълномощно с peг.№365 от 18.01.2012г. на
Нотариус с № 264 в регистъра на НК, Нотариално заверено пълномощно с
peг.№551/10.01.2018г. на Нотариус Весела Ивчева /заверено копие/ на лицата,
подписали справката-извлечение от счетоводството на ищеца за дълга по договора
за кредит,Писмо-уведомление от „ЮБ”АД с нот.заверка с №128,т.ІІ, рег.І5503/2018г.
с доказателства за връчване, основно и допълнително заключението на
съдебно-икономическата експертиза на в.л.Х.Д.,преценени по отделно и в
съвкупност,съдът намира за установено следното от фактическа страна:
По допустимостта.
Предявен е осъдителен иск,правният
интерес за който е обусловен от заявеното твърдение за наличие на изискуемо
вземане. Съдът намира,че страните са надлежно ангажирани при представените
доказателства за сключения договор за потребителски кредит. При тези
констатации следва да се приеме, че искът е допустим.
По основателността.
Не
се спори,че на 05.09.2007г. между „****”АД (тогава,а сега „ЮБ”АД) и К.И. ***,
чрез пълномощник С.П.И. ***,е сключен Договор за потребителски кредит с №
HL25714, по силата на който Банката е отпуснала на Н. кредит в размер на 27 960
евро. Договорът е сключен за срок от 180 месеца,считано от датата на откриване
на заемната сметка. Към договора е съставено Приложение от 05.09.2007г.,с което
страните са се съгласили,че заемната сметка е открита на 11.09.2007г. Предвидено
е кредитът да се издължава чрез месечни вноски за главница и/или лихва, във
валутата,в която е разрешен. В договора не е посочена изрично падежната дата,но
от приложената Справка по чл.366 от ГПК и съставяни погасителни планове се
установява,че е прието 11-то число на месеца. В чл.3 е предвидено,че за
предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, която се формира от сбора
на базовия лихвен процент(БЛП) на Банката за жилищни кредити в евро, плюс
договорна надбавка от 4.95 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в
евро е в размер на 6%.В чл.3,ал.3 е договорено,че при просрочие на дължимите
погасителни вноски,както и при предсрочна изискуемост на
кредита,кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница и наказателна надбавка от 10 пункта.В чл.5 е уговорено,че кредитополучателят
заплаща и такса за управление от 1.5% върху размера на разрешения кредит
еднократно,платима при първото усвояване по кредита. Дължи също и годишна такса
за управление, в началото на всяка година, в размер на 0.3% върху размера на
непогасената главница към тази дата. Дължима е и еднократна административна
такса от 40лв. при подаване на документите за кредит.
Кредитът е обезпечен с вписана договорна
ипотека върху недвижим имот-по делото е приложен Нотариален акт
№75,т.V,рег.№4740,д.652 от 05.09.2007г.,на Нотариус с рег.№173 в НК и район на
действие РС-Ловеч,в който е обективирана учредената ипотека.
В
чл.18 от Договора е предвидено,че при непогасяване на която и да е вноска по
кредита,както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е
задължение, Банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно
изискуем. При неиздължаване на три последователни месечни вноски-изцяло или
частично,целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло
изискуем,считано от датата на падежа на последната вноска. Уговорено е,че
изискуемостта настъпва без да е нужно волеизявление на страните.
В
чл.24 страните са постигнали съгласие за възможността на Банката във всеки
момент от действието на договора,едностранно да прехвърли вземанията си по него
на дружество или институции от групата на „ЕЕG”(„И ****”), вкл.на „Б.Р.С.”АД
или на други финансови и нефинансови институции или дружества,като се запазват
ангажиментите на кредитополучателя към цесионера по договора за кредит.
При
сключване на договора длъжникът К.И.Н. е била представлявана от С.П.И.,по
силата на пълномощно с нотариално заверен подпис.
Не се спори,че на 31.10.2007г. с Договор за цесия за прехвърляне на
вземания по договори за кредит, „ЮБ" АД е прехвърлила на „Б.Р.С."АД с
ЕИК **** всички свои вземания срещу ответника, произтичащи от Договор за
потребителски кредит HL25714 от 05.09.2007г. В
последствие с Договор за цесия за прехвърляне на вземания по договор за
кредит от 05.03.2014г. „БРС"АД е прехвърлило обратно на „ЮБ"АД всички
вземания срещу ответника, произтичащи от Договор за потребителски кредит
HL25714 от 05.09.2007г. Представени са и доказателства за изпълнение на
ангажиментите за уведомяване за цесиите съгласно чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД.
Установява се,че в
периода,когато вземането е било прехвърлено на „БРС”АД са сключени допълнителни
споразумения,с които е извършвано периодично „преоформяне” на актуалния дълг.
Първото Допълнително споразумение е 11.03.2009г.
и с него „БРС"АД и пълномощникът на кредитополучателя С.П.И. са
удостоверили,че общият размер на задължението по кредита е в размер на 27
603,40 евро,от която сума 277.53 евро-просрочена лихва, 27035.24евро-редовна
главница и 290.63евро-редовна лихва. Постигнали са съгласие просрочената лихва
да бъде добавена към редовната главница,като всички действия по преоформянето
на задълженията да се извършат служебно от кредитора. След изпълнение на това
условие в полза на кредитополучателя влиза в сила 12-месечен период на
облекчено погасяване на дълга с намалена вноска (изготвен е Погасителен план, приложен
по делото).
Следва Допълнително
споразумение от 21.05.2010г., сключено с „БРС"АД и пълномощника на
кредитополучателя, където е посочено, че редовната главница е в размер на 27
536,10евро,като има просрочени главница-370.69 евро, лихва-1370.12евро и
такси-30.68евро. Кредитополучателят се е съгласила да внесе сумата от 200 евро,
срещу което отново има право на облекчени условия за погасяване на дълга за
12м.. Кредиторът използва внесената сума за погасяване на наличните просрочия.
Отново е постигнато съгласие за преоформяне на дълга,като наличните просрочия
(на главница,лихва и такси) се натрупат към редовната, усвоена и непогасена
главница. В гратисния период е уговорено начисляване на годишна лихва от
9.07%.След изтичане на този период лихвата се формира съгласно чл.3 от Договора
с договорна надбавка от 5.63 пункта. Предвидено е,че БЛП не подлежи на
договаряне,промените в него се обявяват на страните на видно място в банковите
салони. Съставен е погасителен план към ДС.
С Допълнително споразумение
от 21.06.2011г. между „БРС"АД и пълномощника на кредитополучателя, е
прието,че редовната главница е в размер на 29 454.87евро. и са налични
просрочена лихва- 671.77евро и просрочени такси- 45 евро. Уговорките са
идентични- постигнато съгласие за преоформяне на дълга с натрупване на
просрочията към редовната главница, въведен е гратисен период от
Следва Допълнително
споразумение от 29.05.2012г., с което „БРС''АД и пълномощникът на
кредитополучателя са приели,че редовната главница е в размер на 29
909,17евро,налице е просрочена главница от 400.37 евро,просрочена лихва-1399.42
евро, просрочени такси- 36.37 евро. Отново е договорен гратисен период от
12м.,предоговаряне на дълга с натрупване на просрочията към редовния дълг,договорна
надбавка от 1.08% в гратисния период,а след това 7.9пенкта, базов лихвен
процент (БЛП) е 8.45%,приложен е и погасителен план.
Последното Допълнително
споразумение е от 22.06.2017г., сключено е с „ЮБ"АД и с него са постигнали
съгласие с пълномощника на кредитополучателя,че редовната главница е в размер
на 23 224.07 евро, като са налице текуща лихва върху просрочена
главница-157.37 евро, просрочена главница-3778 евро,просрочена лихва-13976.81
евро,просрочени такси-176.16 евро и просрочени задължения за застраховки-94.28
евро. Отново дългът е предоговорен с натрупване на просрочията по установения
начин. Увеличен е крайният срок на издължаване с 41 месеца,регламентирана е
нова погасителна вноска,съгласно изготвен и приложен погасителен план.
Договорено е,че годишната лихва се формира от сбора на действащия референтен
лихвен процент ПРАЙМ на банката за жилищни кредити плюс договорна надбавка от
5.15 пункта. При подписване на споразумението ПРАЙМ е в размер на 1.85пункта.
Регламентирано е,че ПРАЙМ се определя съгласно Методология на Банката за
определяне на референтен лихвен процент,която представлява неразделна част от
договора.Коефициентът се актуализира на тримесечна база и публикува на интернет
страницата на банката. В 3-месечен срок от промяната кредитополучателят има
право да погаси изцяло или частично дълга без такси. Кредитополучателят е
декларирал,че е получил екземпляр от Методологията.
Всички допълнителни
споразумения са подписани от страните.
По делото е приложено
Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на процесния договор-Акт
№128,т.ІІ,рег.№5503/2018г.,връчено чрез Нотариус с №138 в НК и район на
действие РС-Ловеч, с което Банката уведомява К.И.Н. за едностранното изменение
в договорните им отношения.Уведомлението е връчено на кредитополучателя на 29.01.2019г.
Страните не спорят,че това е датата на настъпване на предсрочната изискуемост
на кредита.
По делото се назначи съдебно-икономическа
експертиза с в.л.Х.Д.. Експертът дава заключение,че в изпълнение на
процесния договор Банката е предоставила сумата от 27 960 евро,усвоена еднократно
на 11.09.2007г. Договорен е лихвен процент от 10.95%,формиран от базовия лихвен
процент- 6% и надбавка от 4.95%. Годишният лихвен процент многократно е
променян с тенденция за увеличаване,с изключение на гратисните
периоди,определяни с допълнителните споразумения.С оглед допуснатите просрочия
е прилагана и договорената наказателна надбавка от 10%. Месечната вноска е променяна в резултат
на преоформянето на дълга с допълнителните споразумения,посочвана в изготвените
към тях погасителни планове.
От
движението по разплащателната сметка експертът е установила,че погасяванията са
извършвани във валутата на договора. В периода от 11.10.2007г. до 09.07.2018г.-когато
вещото лице сочи,че е извършено последното плащане,кредитополучателят е погасил
общо 31 221.74 евро,от която сума – вноски за главница-7 749.44 евро, лихви- 21
910.15 евро, такси- 1 172.79 евро,имуществени застраховки- 227.36
евро,нотариални такси-162 евро(в.л.поясни,че ги е преизчислила във валутата на
договора). Експертът е установила,че първото просрочие на главницата е на
11.12.2007г. Редовното плащане на главницата е преустановено на 09.07.2018г. При
договорните лихви първите просрочия са на 11.03.2008г., наказателна лихва е
начислена от вноската на 11.01.2008г. и
не е преустановявано с оглед на последващите просрочия. При таксите са от
10.02.2010г. При лихвите и таксите плащането е преустановено също на
09.07.2018г. По отношение на имуществените застраховки са допуснати просрочия
на 15.11.2012г.и плащането е преустановено на 22.12.2017г.
Експертът
е установила,че с подписване на допълнителните споразумения страните са
уточнявали задълженията на кредитополучателя, като към редовната главница по
остатъка са натрупвани наличните просрочени задължения и са преоформяни в
редовен дълг.
Съобразно
поставените задачи експертът е направила изчисления на дълга към различни
моменти. Така към 31.10.2007г., когато вземането е цедирано на „БРС”АД, е било
в размер на 28 055.84 евро,формирано от редовна главница-28 055.84
евро и текущо начислени лихви по редовна главница- 157.62 евро. Към
05.03.2014г.-когато титуляр на вземането отново става Банката, вземането е в
общ размер на 33 609.65 евро,от която редовна главница- 30 519.37
евро, просрочена главница-796.15 евро, лихви-общо 2 294.13 евро,от
която–текущо начислени лихви по редовна главница-354.87 евро и просрочени
лихви- 1939.26 евро. Към тази дата по сметката „Просрочени такси” е налице
остатък от 60.32 евро, а по „Просрочени застраховки”- 66.54 евро.Така общият
дълг към 05.03.2014г. е в размер на 33 736.51 евро. Към
29.01.2019г.-когато е връчено уведомлението за предсрочна изискуемост, е налице
дълг в общ размер на 42 716.94 евро,от която сума–главница общо 39 354.79
евро,от която редовна главница-35 750.11 евро и просрочено- 3 604.68
евро. Лихвите са общо 2 770.76 евро,от които-текущо начислени върху
редовна главница-158.86 евро, просрочени лихви върху редовна
главница(балансово)-1474.03 евро, просрочени лихви върху редовна
главница(задбалансово)-1137.87 евро, просрочени договорни такси-203.87
евро,просрочени имуществени застраховки-21.84 евро и нотариални такси 365.68
евро. Към подаване на исковата молба-10.07.2019г. дългът е в размер на
42 985.12 евро,от който падежирана главница-3 604.68 евро,
енпадежирана-35 750.11 евро, договорни лихви 2 433.65 евро, мораторни
лихви- 536.89 евро, договорни такси 203.87 евро,имуществени застраховки- 21.84
евро и нотариални такси-434.08 евро.
Като
причина за увеличаване на размера на
главницата,въпреки извършваните погасявания,експертът сочи затрудненото
обслужване на дълга още от началото.В съдебно заседание при представяне на
заключението поясни,че поради забавяне на плащанията при предоговарянето на
дълга наличното просрочие е преоформено в редовен дълг и така става редовна
дължима главница,при изготвен нов погасителен план. Това преоформено задължение
е включвало както неплатена главница,така и лихви-договорна и мораторна, такси
и застраховки. Експертът е изчислила,че в резултат на преизчислението на дълга
с допълнителните споразумения е натрупан дълг в размер на 23 755.58 евро.
В
допълнителното заключение експертът представи изчисления на актуалния дълг,какъвто
би бил съгласно първоначалния погасителен план,при съобразяване на просрочията
и погасяванията,но без предоговарянията, извършени с допълнителните
споразумения. В този вид дългът би бил в общ размер на 27 685.05 евро,от
която сума главница- падежирани вноски- 8 767.65 евро и непадежирани-
11 442.91 евро, договорна лихва 4 672.73 евро, мораторна
лихва-1 767.56 евро, договорни такси-492.01 евро, имуществени
застраховки-116.12 евро и нотариални аткси-365.68 евро(превалутирани от
в.л.).Потвърди,че при преоформяне на дълга с допълнителните споразумения към
редовния дълг са включвани и падежирани лихви. Обясни начина на изчисление по
допълнителното заключение с елиминиране на споразуменията за преоформяне на
дълга.
Съдът
приема съдебната експертиза,като обективна и компетентна и се позовава на
заключението при решаване на спора.
С
допълнителна молба ищецът уточни
периодите на претенциите си- за главница- от 12.02.2018г. до 25.02.2019г.,
договорна лихва- от 12.02.2018г. до 29.01.2019г., мораторна лихва- от
12.03.2018г. до 25.03.2019г., такси-от 10.03.2018г. до 25.02.2019г.,
имуществени застраховки-30.08.2018г. до 25.02.2019г. и нотариални такси- от
09.06.2016г. до 25.02.2019г.
По основателността.
Съдът
е сезиран с иск с правно основание сезиран с осъдителен иск по реда на
чл.430 от ТЗ и чл.79 и чл.86 от ЗЗД, предявен от кредитор, който твърди, че
има изискуемо и непогасено вземане, основаващо се на сключен Договор за
ипотечен кредит от 05.09.2007г. Като основание на претенцията си ищецът сочи
настъпила предсрочна изискуемост на кредита на основание чл.18,ал.1 от
Договора, на 29.01.2019г., когато е оповестена на кредитополучателя.
При изложената фактическа
обстановка съдът приема,че от представените доказателства се установява по
категоричен начин,че между ищеца и ответника са възникнали облигационни
отношения по реда на чл.430 от ТЗ-договор за банков кредит, обезпечен с
ипотека. От назначената съдебно-икономическа експертиза се установява,че
Банката е предоставила уговорената сума от 27 960 евро,преведени по сметката на
кредитополучателя на 11.09.2007г.-т.е.налице е реално престиране на сумата и
може да се приеме, че ищецът е изпълнил
задължението си да предостави на кредитополучателя уговорената сума
От своя страна кредитополучателят е извършвала
уговорените погасявания чрез анюитетни месечни вноски за част от договорния период.
Общата изплатена сума е 31 221.74 евро. Допуснати са просрочия още от
самото начало на правоотношението и те са преодолявани с последващите
погасявания. Считано от 09.07.2018г.,обаче погасяванията се преустановени.
Поради неизпълнение на
основното задължение за изплащане на уговорените месечни погасителни вноски,на
основание чл.18,ал.2 от Договора, кредиторът е обявил предсрочната изискуемост
на кредита и надлежно е уведомил кредитополучателя за това изменение в
договорните им отношения, считано от 29.01.2019г.
Спорен между страните е въпросът
какво вземане е било цедирано със сключения на 31.10.2007г.
Договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит между „ЮБ"АД-цедент
и „Б.Р.С."АД-цесионер и валидни ли са извършените с цесионера преоформяния
на дълга със сключените допълнителни
споразумания.
Ответникът твърди,че е прехвърлено
вземането в размера и вида, каквото е било към 31.10.2007г.
Съдът,като съобрази нормата на
чл.99,ал.2 от ЗЗД не споделя тезата на ответника. Изрично в цитираната норма е
предвидено,че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор заедно с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително и
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. От това следва,че цесионерът
придобива вземането с всичките му уговорени и действащи,актуални към сключване
на цесията елементи и уговорки. Това важи както за основното вземане за
главница, така и за акцесорните- лихви, такси, обезпечения и т.н.,валидно
сключени и предвидени като част от цялото вземане на цедента.
На следващо място-при съобразяване
на нормата на чл.9 и чл.20 от ЗЗД не може да се отрича възможността страните по
договора да променят договореностите си. Обстоятелството,че „БРС”АД е придобило
вземането чрез цесия не променя характеристиките на вземането и не поставя
ограничения пред новия му титуляр. Такива не се откриват да са били поставени и
в сключения договор за цесия. Длъжникът и кредиторът са обвързани с поетите след цесията от самите тях
задължения по договора (в т.см.Реш. №51/04.04.2016г. на ІІ ТО на ВКС, Реш.№137/31.01.2020г. по т.д.№3212/2018г., I ТО
на ВКС). Съответно първоначалният кредитор „ЮБ”АД е придобила отново вземането
през 2014г. във вида му с допуснатите изменения и предоговаряния.
Основателно е,обаче възражението
за валидността на сключените
допълнителни споразумения.
Установи се категорично,че чрез допълнителни споразумения- 4 бр. от които
с „БРС”АД и последното с Банката, е извършено „преструктуриране” на дълга, в
резултат на което съществено е повишен. На практика, въпреки извършените
погасявания от длъжника, към момента на обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита главницата не само не е намаляла, а напротив-увеличена е
съществено-съгласно експертизата е в размер на 39 354.79 евро. Като термин
за тази промяна е използван „преоформяне” на дълга. Експертът подробно обясни,а
е видно и от клаузите на допълнителните споразумения,че под тази форма на
съглашения на практика наличните към момента на сключването им падежирани
вземания за главница, лихви, такси, застраховки, са били добавяни към редовната
главница и това е причината за същественото й увеличаване.
Съдът намира,че в частта по отношение капитализирането на просрочените
лихви-договорна и мораторна,съглашенията са нищожни,тъй като тази операция
представлява анатоцизъм и противоречи на чл.10,ал.3 ,във вр.с
чл.26,ал.1,пр.1-во от ЗЗД. Съгласно чл.294,ал.2 от ТЗ уговарянето на лихва
върху лихва е допустимо само между търговци,а видно е,че длъжникът има
характеристиката на „потребител” съгласно §13 от ДР на ЗЗП. На следващо място
следва да се съобрази, че дори и номинално да се прибави към главницата,
вземането за лихви не променя характера си,то продължава да бъде акцесорно,а не
главно,тъй като е възникнало на различно основание.
Не може да се открие основание за легитимиране на т.н.”преструктуриране”
„преоформяне„ на дълга и в действалата по време на сключваните допълнителни
споразумения Наредба№9/03.04.2008г. за
оценка и класификация на рисковите операции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск. Видно от чл.13 от този подзаконов акт
предмет на регулация са рискови кредитни експозиции. Съгласно терминологията на
наредбата ”преструктуриране” е налице, когато първоначалните условия на
споразумението са изменени чрез даване на отстъпки към длъжника, с цел да бъде
подпомогнат при обективно влошаване на финансовото му състояние,водещо до
невъзможност да заплаща в срок дълга. В ал.2 е посочено какво се има в предвид
под изменение на първоначалните условия по кредита- намаление на дълга (главница
и лихви), замяна на част от него срещу собственост,рефинансиране или други
отстъпки,с изключение на промени в лихвените проценти, породени от обективни
причини-изменение в пазарните лихвени нива .Изрично в ал.3 са посочени
изключенията,при които макар да се извършва изменение на дълга,не е налице
целеното с наредбата „преструктуриране”. Като извод се налага,че съществено, за
да се приеме,че е налице преструктуриране на дълга, е да се дадат отстъпки на
кредитополучателя,с цел да бъде облекчен в погасяване на задължението му,при
наличните му финансови затруднения. Никъде в хипотезите на чл.13 не се
предвижда увеличение на главницата чрез капитализиране на просрочени лихви.
Затова и не може да се търси нормативно основание за допуснатия анатоцизъм в
този подзаконов акт.
Не може да се
приеме,че е налице валидиране на тези договорки с аргумента,че
кредитополучателят изрично се е съгласил с това служебно преоформяне на дълга, полагайки
подписа си под споразуменията. Съгласно разпоредбата
на чл.366 от ЗЗД сключената спогодба върху непозволен договор е нищожна, дори
страните да са се спогодили за неговата нищожност. Категорично се установи,че при
сключване на допълнителните споразумения е допуснато увеличение на главницата
чрез прибавяне на изтекли лихви и последващо начисляване върху тях на
договорна, съотв.мораторна лихва, което е нищожно,като противоречащо на
закона-при липса на законова възможност за извършване на такава операция по
дълга на физическо лице-потребител(по арг.от чл.10,ал.3 от ЗЗД и чл.294,ал.2 от ТЗ.) Клаузите са нищожни и с оглед нормативната защита на потребителя, предвидена
в специалния ЗЗП,тъй като по този начин е допуснато съществено нарушение на изискването
за добросъвестност в отношенията и значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Това
определя и уговорките за прибавяне на просрочени лихви към основния дълг като
неравноправни на основание чл.143,ал.1,т.3 и т.11 от ЗЗП. Няма основание да се
приеме,че се касае за индивидуално уговорени клаузи,поради което същите следва
да бъдат прогласени за нищожни. Като последица отношението между кредитора и
длъжника следва да се уредят съгласно първоначалните им уговорки,без да се
съобразяват измененията в структурата на дълга,по силата на допълнителните
споразумения. На основание чл.146,ал.5 от ЗЗП в останалата част,като валидни и
самостоятелни, договореностите следва да се прилагат.
Съгласно
изготвения от вещото лице вариант по допълнителното заключение дългът на
кредитополучателя, изчислен без да се прилагат признатите за нищожни изменения
с допълнителните споразумения в частта, касаеща добавените падежирани лихви (договорни
и мораторни), е в следния вид- общ размер на 27 685.05 евро,от която сума
главница- общо 20 210,56
евро,от която- падежирани вноски- 8 767.65 евро и непадежирани-
11 442.91 евро, договорна лихва 4 672.73 евро, мораторна лихва- 1 767.56
евро, договорни такси- 492.01 евро, имуществени застраховки- 116.12 евро и
нотариални такси- 365.68 евро(превалутирани от в.л.). В съдебно заседание при
представяне на заключението експертът изрично поясни,че е направила
изчисленията като е съобразявала извършените погасявания от длъжника.
В
частта по отношение на извършеното с допълнителните споразумения капитализиране
на просрочени такси–договорни и нотариални, както и имуществени застраховки,тъй
като нямат характер на лихви, по отношение на тях не може да се приеме,че е
налице анатоцизъм и в тази част
включването им към редовния дълг не противоречи на Закона и не следва да се
приема за нищожно. При изчисленията в основното заключение на дължимия им
размер експертът е достигнал до идентични с претендираните от ищеца размери,а
именно-дължими договорни такси от 203.87 евро и имуществени застраховки – 21.84
евро.
По
отношение на нотариалните такси в основното заключение експертът ги
определя в размер на 365.68 евро,като обясни,че е извършила превалутиране във
валутата на договора. Съдът не може да възприеме тези изчисления,тъй като видно
от претенцията на ищеца и приложената справка по чл.366 от ГПК,се търсят в
размер на 434.08 лева,която сума не съответства на 365.68 евро. Затова и при
изложените по-горе аргументи за липса на анатоцизъм по отношение на
структурирането на тази претенция,следва
да се присъди в претендирания от ищеца размер на 434.08лв.
По
изложените съображения и с оглед категорично установеното неизпълнение от
страна на кредитополучателя на основното му задължение да погасява дълга чрез
месечни погасителни вноски и надлежно обявената поради това предсрочна изискуемост
на кредита, то следва да се приеме,че искът на „ЮБ”АД е основателен и доказан в
следните размери-по отношение на главницата за обща сума от 20 210.56
евро,от която- падежирани вноски- 8 767.65 евро и непадежирани-
11 442.91 евро,а в частта до пълния претендиран размер на 39 354.79
евро,като неоснователна и недоказана-се отхвърли. Следва да се присъди и
законната лихва върху главницата с начало от подаване на исковата
молба-10.07.2019г.до окончателното изплащане на сумата. Искът за договорна
лихва следва да се уважи до претендирания от ищеца размер от 2 433.65
евро,тъй като не се направи изменение на иска,съобразно допълнителното
заключение(съгласно което е в размер на 4 672.73 евро). Със същите
аргументи следва да се присъди и мораторната лихва в претендирания от ищеца
размер от 536.89 евро(съгл.доп.заключение 1 767.56 евро). Следва да се
присъдят и дължимите договорни такси в размер на 203.87евро, вноски за
имуществени застраховки в размер на 21.84 евро. и нотариални такси в размер на
434.08лева.
По разноските.
С
оглед частичното уважаване на исковете ищецът има право на възстановяване на
съответстващата част от направените от него разноски. Представен е списък с
посочени разходи за държавна такса – 3 345.26лв., адвокатски хонорар,с приложени
доказателства за реално изплащане- 3 647.64лв. и депозит за съдебна
експертиза- 130лв., или общо 7 123.9лв. Съразмерно с уважената част от
иска следва да му бъде възстановена сумата 3 562лв.,която следва да се
възложи на ответника.
Съразмерно
с отхвърлената част от иска ответникът също има право на възстановяване на
направените разноски. По делото са приложени доказателства за заплатени
депозити за съдебна експертиза 130лв.за основната и 300лв.за допълнителната.
Представено е пълномощно от адв.М.И.,в което е посочено,че е договорен
адвокатски хонорар от 700лв.,но тъй като няма доказателства дали реално е
заплатен, съдът не може да го съобрази и
отчете като извършен от ответника разход. Така общо разноските на ответника са
430лв.,от която сума съобразно с отхвърлената част от иска подлежи на
възстановяване сумата 172лв.,която следва да се възложи на ищеца.
По изложените съображения и
на основание чл.430 и сл.от ТЗ,във вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ОС-Ловеч
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА К.И.Н. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБ"
АД с ЕИК **** (предишно
наименование „****" АД), със седалище и адрес на управление в гр.*****,
представлявано от П.Д. и Д.Ш. - изпълнителни директори и членове на
Управителния съвет, на основание чл.430 и сл.от ТЗ,във вр.с чл.79 и
чл.86 от ЗЗД, обща сума от 23 406.81 евро,от която :
-
главница- общо 20 210.56 евро (двайсет хиляди двеста и десет евро и 56
цента), от която- падежирани вноски- 8 767.65 евро и непадежирани-
11 442.91 евро,ведно със законната лихва върху главницата с начало от
подаване на исковата молба-10.07.2019г.до окончателното изплащане на сумата.
-договорна лихва-2 433.65 евро (две хиляди четиристотин трийсет и три
евро и 65 цента);
-мораторна
лихва- 536.89 евро (пет хиляди и трийсет и шест евро и осемдесет и девет цента);
-договорни
такси- 203.87 евро (двеста и три евро и 87 цента)евро;
-вноски
за имуществени застраховки- 21.84 евро (двайсет и едно евро и 84 цента);
-нотариални
такси- 434.84 лева (четиристотин трийсет и четири лева и 8 стотинки), дължими
на основание сключен Договор за
потребителски кредит HL25714 от 05.09.2007г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
искът за присъждане на главница в частта до пълния претендиран размер от
39 354.79 евро.
ОСЪЖДА К.И.Н. с ЕГН **********,с горните данни, да заплати на „ЮБ"
АД с ЕИК ****, с горните данни, разноски
по съразмерност в размер на 3 562 лева (три хиляди петстотин шейсет и два
лева).
ОСЪЖДА „ЮБ"
АД с ЕИК ****, с горните данни, да заплати на К.И.Н. с ЕГН **********,с горните данни, разноски по съразмерност в
размер на 172 лева (сто седемдесет и два лева).
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: