Р Е Ш Е Н И Е
№1187
гр.Перник,
25.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА
при
секретаря Капка Станчева, разгледа гражданско дело № 2459 по описа за 2019 г. и взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124
и сл. ГПК.
Производството е
образувано по искова молба от „СИЕСАЙЕФ“ АД против Европейски политехнически
университет с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер общо на 24901.66 лева,
представляваща непогасени заемни вноски по Договор за заем от 05.05.2011г., от
която сумата в размер на 10416.67 лева, представляваща непогасена вноска за
месец ноември 2017г. и сумата в размер на 10416.67 лева, представляваща
непогасена вноска за месец декември 2017г., сумата в размер на 2065.55 лева,
представляваща възнаградителна лихва върху вноската за месец ноември 2017г. за
периода от 09.05.2011г. до 30.11.2017г. и сумата в размер на 2002.77 лева,
представляваща възнаградителна лихва върху вноската за месец декември 2017г. за
периода от 09.05.2011г. до 31.12.2017г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
1378/19.03.2018г. по ч.гр.д. № 1771/2018г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, срещу която длъжникът е подал
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В
законоустановеният срок по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове,
като в подадения отговор се излагат съображения, че процесните вземания са
погасени по давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:
В доказателствена тежест на
ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: наличие на валидно
сключен договор за заем, елемент от съдържанието на който да е задължението
на ответника да заплати сумите, предмет на договора, изпълнение на задължението
на заемодателя да предостави уговорената парична сума и настъпила изискуемост
на задълженията на заемателя, за които се поддържа, че не са изпълнени.
В доказателствена тежест на
ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:
съществуването на валидно поето договорно задължение за възнаградителна лихва,
размерът на вземането, както и настъпила изискуемост.
Страните не спорят, а и от
представения по делото Договор за заем от 05.05.2011г. се установява, че ищецът
се е задължил да предаде на ответното дружество сумата в размер на 300000 лева,
като ответникът е приел да върне получената сума на четири равни месечни вноски
в срок до 30.12.2011г. ведно с възнаградителна лихва в размер на 7 % годишно. Установява
се от представеното и прието като писмено доказателство по делото платежно
нареждане от 09.05.2011г. и извлечение от банкова сметка ***.05.2011г. „СИЕСАЙЕФ“ АД е превело по банковата
сметка на Европейски политехнически университет сумата в размер на 300000 лева.
От представеното по делото допълнително споразумение от
25.11.2011г. към процесното съглашение се установява, че страните са постигнали
съгласие срокът за връщане на заемната сума да бъде удължен до 30.06.2012г.
Установява се от допълнително споразумение от
18.07.2012г. страните са постигнали съгласие срокът за връщане на заемната сума
да бъде удължен до 31.10.2012г. От представеното по делото допълнително
споразумение към процесния договор за заем от 01.11.2016г. се установява, че
заемателят е признал, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 250000
лева, представляваща главница, ведно с възнаградителна лихва в размер на
37602.73 лева, като страните са постигнали съгласие непогасените вземания по
процесното съглашение да бъдат погасени от ответника на равни месечни вноски в
срок до 31.12.2018г., чиито размер се установява от представения по делото
погасителен план.
От приетите по делото съдебно – счетоводна експертиза,
заключението по която съдът цени като обективно и компетентно дадено, и
извлечение от банкова сметка ***, че до 20.06.2019г. не са погасени дължимите
вноски за главница и договорна лихва за месеците септември и октомври 2018г. в
общ размер на 20833,34лв. и договорна лихва в размер на 3197,88лв.
Съдът намира за
неоснователно наведеното от ответника възражение за погасяване по давност на
процесните вземания, поради следните съображения:
Съдът намира, че ответникът е признал
задълженията си, произтичащи от договора за заем от 05.05.2011г. – главница в
размер на 250 000 лева и възнаградителна лихва в размер на 37602.73 лева,
като волята на заемателя е обективирана в допълнителното споразумение от
01.11.2016г., поради което и на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД давността е
прекъсната, като съгласно нормата на чл. 117, ал. 1 ГПК от момента на
признанието е започнала да тече нова давност.
Юридическите постъпки, към които се причислява и
признанието на вземането по чл. 116, б. “а” ЗЗД, водят до пораждане на непряко
желани правни последици, които обаче настъпват независимо от волята на
страната, защото са предвидени в закона. Такава последица от признанието на
вземането е прекъсването на давността, която тече срещу кредитора. В случая
пряката цел на волеизявлението на длъжника е да породи сигурност у кредитора,
че длъжникът не ще оспорва съществуването на вземането. Ако за прекъсването на
давността е необходимо тя все още да не е изтекла, за признаването на вземането
законът не поставя такова изискване. Няма пречка едно вземане да бъде признато,
включително след изтичането на давностния срок. По аргумент за по-силното
основание, щом длъжникът може да изпълни след изтичането на давността и това
води до погасяване на кредиторовото вземане, той би могъл да стори и по-малкото
– да признае вземането, т.е. своето задължение. По същината си това признание представлява
всъщност отказ от позоваване на вече изтекла давност. Стриктно погледнато, щом
по аргумент от чл. 113 ЗЗД, е валиден само отказът от вече изтекла давност, то
няма пречка признанието да бъде направено след изтичане на давностния срок.
Всъщност онова, което е сторил длъжникът, признавайки вземането, като е знаел
или е могъл да узнае, че за него вече е възникнало правото да възрази за
изтекла давност, но не се е позовал на нея, е пълен отказ от цялата вече
изтекла давност.
Направеното от
длъжника изявление за признание на дълга, което е с конкретен адресат –
кредитора, е произвело действието си с факта на достигането му до него и от
този момент, след приемането му от кредитора, е продължен срокът на
издължаването му (уговорен е нов падеж). Със сключване на допълнителното
споразумение от 01.11.2016г. длъжникът е направил едностранен отказ от изтекла
давност и това му изявление е неоттегляемо – както пряко, така и посредством
последващо позоваване на изтекла по уговореното при първоначалните условия
вземане давност. Така че след като вече е направил отказ от изтекла давност,
длъжникът не би могъл да се позове на нея.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата в размер на 10416,67
лева, представляваща непогасена вноска за месец септември 2017г. и сумата в
размер на 10416,67 лева, представляваща непогасена вноска за месец октомври
2017г. по допълнително споразумение от 01.11.2016г. по Договор за заем от
05.05.2011г.
Предявеният иск
с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД е основателен за сумата в размер на
сумата в размер на 1623,20 лева, представляваща възнаградителна лихва върху
вноската за месец септември 2017г. за периода от 09.05.2011г. до 30.09.2018г.,
както и за сумата от 1574,68 – представляваща възнаградителна лихва върху
вноската за месец октомври изтекла за периода от 09.05.2011г.-31.10.2018г.
По разноските:
Съгласно указанията дадени с
т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК,
постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК
иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските,
както в заповедното, така и в исковото производство.
При този изход на
спора в тежест на ответника и в приложение на чл.78,ал.1 ГПК следва да бъдат
възложени направените от ищеца разноски в пълен размер.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК
от „СИЕСАЙЕФ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Славянска“ № 2 против Европейски политехнически
университет, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Перник, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 23, че ответникът дължи на ищцовото дружество на
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 10416,67 лева, представляваща непогасена вноска за
месец септември 2017г. и сумата в размер на 10416.67 лева, представляваща
непогасена вноска за месец октомври 2017г. по Допълнително споразумение от
01.11.2016г. по Договор за заем от 05.05.2011г. и на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД сумата в размер на 1623,20 лева, представляваща възнаградителна лихва върху
заемна вноска за месец септември 2017г. за периода от 09.05.2011г. до 30.09.2018г.
и сумата от 1574,68лв. – представляваща възнаградителна лихва върху заемна
вноска за месец октомври 2017г. за периода от 09.05.2011г. до 31.10.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 626/06.02.2019г. по ч.гр.д. № 828/2019г. по описа на
Районен съд – гр. Перник.
ОСЪЖДА Европейски политехнически университет, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Св. Св. Кирил
и Методий“ № 23 да заплати на „СИЕСАЙЕФ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Славянска“ № 2 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1500.62 лева, представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Европейски политехнически университет, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Св. Св. Кирил
и Методий“ № 23 да заплати на „СИЕСАЙЕФ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Славянска“ № 2 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1398.04 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното
производство.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № 828/2019г. по описа на
Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се приложи
заверен препис от настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок
от получаване на съобщението с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник.
СЪДИЯ: