Решение по дело №103/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 52
Дата: 8 юли 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия: Иван Манчев Димитров
Дело: 20222200600103
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Сливен, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Пламен Д. С.

Иван М. Д.
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
в присъствието на прокурора Хр. Д. Хр.
като разгледа докладваното от Иван М. Д. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20222200600103 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от
НПК. С Присъда №8/01.02.2022г. по НОХД № 379/2021 г. по описа на
Районен съд Нова Загора подс. Г. И. Д... е признат за виновен в това че на
06.08.2021 г. в гр. Нова Загора, по ул. "Проф. Минко Балкански" управлявал
моторно превозно средство- електрически мотопед" JONWAY", модел"MSG"
с рама **************, което не е регистрирано по надлежния ред, установен
в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение
и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от
тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства-престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което му е
наложено наказание наложено наказание "Глоба" в размер на 500 лева.
С Присъдата подс. Д. е осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 156. 00 лева в полза на бюджета пои сметка на Районен
съд –Нова Загора.
Присъдата е обжалвана от подс. Д., който счита, че управляваното от
него превозно средство няма характеристиката на МПС, в частност на
мотопед, тъй като в параграф 6, т. 14 от ЗДвП е било дадено определението за
1
мотопед и управляваното от него превозно средство не покрива този
критерий. Сочи също така, че за да бъде обвинен прокуратурата е определила
управляваното превозно средство като "електрически мотопед" използвайки
критерия по чл. 4 от Регламент ЕС № 168/2013 и приетата от него категория
L1e, което според жалбоподателя е също неточен критерий, доколкото в него
попадат два вида превозни средства L1e-A велосипед с двигател и L1e-B –
двуколесен мотопед, като няма даден критерий между тях и не е ясно съдът
как квалифицира управляваното от него ППС.
От въззивната инстанция се иска да бъде отменена постановената
Присъда, като незаконосъобразна.
Представителят на ОП Сливен в съдебно заседание счита, че следва
да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението на
РС – Нова Загора като обосновано и правилно.
В съдебно заседание подс. Д. редовно призован, се явява лично,
поддържа жалбата си и желае да бъде оправдан или акта на РС Нова Загора да
бъде отменен.
Сливенският окръжен съд, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК,
провери изцяло обжалваното решение и установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима, но разгледана по същество е основателна но
не на твърдените в нея обстоятелства.
След внимателна проверка на събрания по делото доказателствен
материал, анализирайки го задълбочено и всеобхватно, настоящата инстанция
направи следните фактически констатации:
На 16.05.2013 г. Подс. Д. закупил електрически мотопед "JONWAY",
модел"MSG" с рама L8 YMSGBD9DS701071, бял на цвят. На 06.08.2015 г го е
регистрирал в "Пътна полиция" при ОД на МВР-Сливен. Превозното
средство било регистрирано като мотопед категория"L1e"с електродвигател с
ДК №СН0028Т. На основание заявление на собственика подс. Д. на
29.12.2015 г. регистрацията на електрическия мотопед е била прекратена.
На 06.08.2021 г. в гр. Нова Загора, по ул. "Проф. Минко Балкански"
подс. Д. управлявал моторно превозно средство- електрически мотопед"
JONWAY", модел"MSG" с рама ************** и бил спрян за проверка от
2
полицейски екип на група "Пътен контрол" при РУ на МВР-Нова Загора.
Констатирали, че подс. Д. управлява нерегистрирано МПС и му съставили акт
за установяване на адм. нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДВП. При
проверката им замирисал на алкохол, изпробвали го и се установило, че
шофира МПС след употреба на алкохол, т.к. при изпробването му с техн.
средство то показало наличие на алкохол в размер на 0.89 промила.
Съставили му АУАН и за това. По- късно за това деяние било издадено НП
21-0306-000921/02.09.2021г. на н-к РУ Нова Загора. Това НП било обжалвано
пред РС Нова Загора, където било образувано АНД 66/22г. по описа на съда и
към 15.06.2022г. все още не било приключило/било насрочено открито с.з. по
делото/.
Полицейските служители св. Д. и С. поискали документи. Подс. Д. им
дал само лична карта, като им обяснил, че документите на превозното
средство са в съда в Сливен. Заявил, че мотопедът е бил регистриран, но
поради невъзможност да сключи застраховка, е бил дерегистриран. Също така
подс. Д. твърдял, че вече за идентичен случай съставеният му акт е бил
отменен от Районния съд в гр. Нова Загора.
Изхождайки от задължението си за цялостна служебна проверка на
атакувания съдебен акт, въззивният съд извърши собствена преценка на
доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради фактическата
обстановка по спора, която напълно съвпада с възприетата от първата
инстанция фактическа обстановка но обосновава различни правни изводи.
Това свое задължение съдът направи, спазвайки стриктно изискванията на чл.
13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Настоящата инстанция приема, че
фактическата обстановка по спора се установява по несъмнен начин от
доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие.
Съгласно параграф 6, т. 11 и т. 14 от ЗДвП моторно превозно средство е
пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение
на релсовите превозни средства, а мотопед е дву- или триколесно пътно
превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 куб. см. и чиято
максимална конструктивна скорост не надвишава 50 км/ч. За нуждите на
типовото одобряване пътните превозни средства съгласно разпоредбата на чл.
149, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се делят на различни категории: категория "L1"
моторните превозни средства с две колела, двигател с работен обем не по
голям от 50 куб. см - в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене и
3
конструктивна максимална скорост не по-голяма от 50 км/ч независимо от
вида на задвижването и категория "L1е" - мотопеди - моторните превозни
средства с две колела и конструктивна максимална скорост не по-голяма от
45 км/ч, двигател с вътрешно горене с работен обем не по-голям от 50 куб. см
или с мощност не по-голяма от 4kW в случай на електродвигател. Видно от
приетата по делото техническа експертиза мощността на управлявания от
подс. Д. електрически мотопед/скутер/ е по- малка от 4 kW, а конструктивната
му максимална скорост не надвишава 45км/ч., от което следва, че същият
попада в категория "L1e" и се налага извод, че електрическият скутер е
моторно превозно средство и като такова подлежи на регистрация.
Цитираното от жалбоподателя решение по АНД № 410/2015 г. на РС
– Нова Загора не сочи липса на умисъл в подс. Д. за извършеното деяние,
предмет на настоящото наказателно производство. Категорично
електрическият мотопед/скутер/, притежаван от него, е подлежал на
регистрация, поради което и е бил първоначално регистриран. Независимо от
причините за дерегистрацията му подс. Д. е съзнавал или е бил длъжен да
съзнава, че се движи по улиците на гр. Нова Загора с моторно превозно
средство, което подлежи на регистрация, а съгласно разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани.
Несъстоятелно е и позоваването на подс. Д. на Кодекса на
застраховането, за да претендира липса на извършено от него престъпление
по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Видно от разпоредбата на чл. 481, ал. 2 от
Кодекса на застраховането управлявания от подс. Д. електрически
мотопед/скутер/ не е посочен като не моторно превозно средство и в чл. 489,
ал. 4, т. 4 от същия кодекс за неговата категория "L1e" законодателят изрично
е предвидил и възможност за сключване на застраховка "Гражданска
отговорност" за по- кратък срок от 1 година, но не по малко от 30 дни.
Обстоятелствата относно поведението на подс. Д. сочат, че въпреки
установеното вече нарушение, той е продължил да управлява моторното
превозно средство, при което са констатирани няколко идентични деяния.
Предвид тези обстоятелства настоящият съдебен състав също не счита, че
извършеното деяние от подс. Д. е малозначително и съответно не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна и
4
не следва да се прилага хипотезата на чл.9 ал.2 от НК.
При цялостната проверка на обжалваното решение, въззивният съд
намира, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
отстраними и съществени, и да са довели до ограничаване на процесуалните
права на страните, поради което не следва да се отменя първоинстанционната
присъда, а следва да се измени.
Първоинстанционният съд е постановил неправилна и
незаконосъобразна присъда. В случая е следвало да се приложи института на
чл.78а от НК, подс. Д. е следвало да се освободи от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Това е така, т.к. към момента на
извършване на процесното деяние са били налице всички условия за
приложение на този най- благоприятен за подс. Д. закон. Пияното състояние
се доказва по надлежия ред. В случая подс. Д. е обжалвал административно-
наказателното производство по съставения АУАН и издаденото НП относно
употребата на алкохол. Към момента на извършване на деянието, а и при
постановяване на присъдата това пияно състояние, което е послужило като
основание, за да не се приложи чл.78а от НК, все още е било, а и към
настоящия момент все още е спорно, т.к. към момента на последното по
делото с.з. пред настоящата инстанция делото относно това състояние още
беше висящо пред НзРС. Освен посоченото въпросът относно приложението
на чл.78а от НК е решен с Тълкувателно решение № 2 от 29.11.2007 г. на ВКС
по н. д. № 2/2007 г. ОСНК на ВКС намира, че действителното намерение на
законодателя при въвеждането на признака „пияно състояние“ е било да
изключи освобождаването от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, винаги когато "пияното състояние" на дееца
буквално или имплицитно се явява елемент на престъпния състав не само на
едно, а на неограничен брой престъпления. В случая обвинението е по чл.345,
ал.2 от НК и подс. Д. е управлявал нерегистрирано по надлежния ред МПС. В
процесния случай „пияното състояние“ не е елемент от престъпния състав на
това деяние. НзРС е следвало да приложи този по- благоприятен за подс. Д.
ред, да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи
административно наказание. В случая административното наказание следва
да е Глоба в размер на 500 лв., т.к. НзРС е наложил този размер на същото
наказание, а при липса на протест настоящата инстанция не може да увеличи
размера на наказанието.
5
Съобразявайки изложеното, настоящата инстанция направи извод, че
провереният първоинстанционен съдебен акт, а именно Присъда
№8/01.02.2022г. по НОХД № 379/2021 г. по описа на Районен съд Нова
Загора, е незаконосъобразна и неправилна и следва да бъде изменена с
приложение на чл.78а от НК на осн. чл.337 ал.1 т.4 от НПК, поради, което
съдът



РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №8/01.02.2022г. по НОХД № 379/2021 г. по описа
на Районен съд Нова Загора, с която подс. Г. ИВ. Д. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК, като на осн. чл.78а от НК го
освобождава от наказателна отговорност и му налага административно
наказание ГЛОБА в размер на 500 лв.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6