Решение по дело №745/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 322
Дата: 26 юли 2021 г. (в сила от 8 юни 2022 г.)
Съдия: Галина Колева Динкова
Дело: 20207240700745
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№322                                              26.07.2021г.                                гр. Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

при секретар Ива Атанасова

и с участието на прокурор

като разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА административно дело № 745 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК. 

            Образувано е по жалба на „АУГУСТА 2006“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „ххх“ № 201, ет.3, ап.8, представлявано от управителя М.Д.К. подадена чрез подадена чрез пълномощника му адв. И.И.,***, със съдебен адрес:***, против Ревизионен акт № Р-16001620000905-091-001/ 28.08.2020г., издаден от В.П.А.на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и К.Г.Н. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 569/ 17.11.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт на „АУГУСТА 2006“ ЕООД допълнително е начислен ДДС в размер на 31 890.73лв. с лихви 13 012.66лв. за данъчен период от 01.02.2016г. до 29.02.2016г.

            В жалбата са изложени доводи, че ревизионният акт е незаконосъобразен, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Изтъква се, че са спазени изискванията на чл.130 от ЗДДС, тъй като и двете дружества са издали фактури за извършените насрещни престации. Поддържа се, че констатациите в РА не кореспондират със събраните в хода на проверката писмени доказателства. Оспорва се и заключението на възложената в ревизионното производство експертиза, като се твърди, че с нея не е дадена реална и правилна оценка на учреденото от жалбоподателя право на строеж върху идеална част от недвижимия имот. Възразява срещу определената от ревизиращите органи данъчна основа на извършената доставка. Сочи се, че експертът е изчислил цялата стойност на отстъпеното право на стоеж, без да вземе предвид, че жалбоподателят не е собственик на целия парцел, а само на 42/283 ид. ч. Твърди, че оценката на вещото лице всъщност е на готовия продукт, т.е. на изградените самостоятелни обекти в сградата, а не на учреденото право на строеж върху парцела за релевантната 2016г. По подробно изложени в жалбата съображения, че констатациите в обжалвания РА са изцяло незаконосъобразни и неправилни, е направено искане Ревизионен акт № Р-16001620000905-091-001/ 28.08.2020г., потвърден с Решение № 569/ 17.11.2020г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, да бъде изцяло отменен. Претендират се и разноските по делото.

            Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, за което излага подробни съображения в представеното писмено становище.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Настоящата ревизия е извършена на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК, във връзка с решение № 58 от 07.02.2020 г. на дирекция ОДОП Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № Р-16002419000102-091-001/31.10.2019 г. и преписката е върната за извършване на нова ревизия. В изпълнение на това решение, със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001620000905-020-001 от 14.02.2020г., издадена от В.П. А., на длъжност Началник сектор в отдел Ревизии при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „АУГУСТА 2006“ ЕООД, ЕИК *********, с обхват задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.02.2016г. до 29.02.2016г. Ревизията е възложена на екип от ревизори в състав: К.Г.Н. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Т.Г.М.Л. – инспектор по приходите /л.41 от делото/. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 17.02.2020г. по електронен път /л.43/. Срокът за извършване на ревизията е удължен със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001620000509-020-002/ 15.05.2020г., /л.270/, издадена и подписана от В.П. А., Началник сектор, като срокът за приключване на ревизията е определен като такъв до 17.07.2020г. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедта за изменение на ЗВР, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество.

            С цел установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, в хода на ревизията, са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от трети лица; извършени са справки и са съставени протоколи за извършени насрещни проверки; предприети са действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са подробно описани в РД.

            Въз основа на извършената на дружеството ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – К.Г.Н. на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Т.Г.М.Л. на длъжност инспектор по приходите е съставен и подписан Ревизионен доклад № Р-16001620000905-092-001/ 30.07.2020г. /л.30-л.36 от делото/, с който по отношение на ревизираното лице „АУГУСТА 2006“ ЕООД гр. Стара Загора се предлага да бъда начислен допълнително данък върху добавената стойност за данъчен период 01.02.2016г. – 29.02.2016г. в размер на 7 697.13 лева и лихви в размер на 2 034.52 лева. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от К. Н. и Т. М.-Л., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

            В хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че основна дейност на „АУГУСТА 2006“ ЕООД е извършване на посреднически услуги по покупки и продажби на недвижими имоти, отдаване под наем на недвижими имоти. За ревизирания период са извършвани и покупки на имоти на груб строеж, завършване, обзавеждане и оборудване с цел продажба или отдаване под наем.

            С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за коректното определяне на данъчните задължения на „АУГУСТА 2006“ ЕООД на основание чл. 37, ал. 3. чл. 53 и чл. 56. ал. 1 от ДОПК, на ревизираното лице са били връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/, както следва: ИПДПОЗЛ № Р-16001620000905-040-001/ 02.03.2020г./л.185 от делото/; ИПДПОЗЛ № Р-16001620000905-040-002/ 30.04.2020г./л.181/ и ИПДПОЗЛ № Р-16001620000905-040-003/ 27.05.2020г./л.140/. С тях са изискани цялата заведена счетоводна отчетност на дружеството за периода от 01.02.2016г.-29.02.2016г., оборотни ведомости, главна книга, справка за налични машини, оборудване и стопански инвентар, хронологични разпечатки от счетоводни сметки за ревизирания период; нотариален акт № 148 от 12.02.2016 г. за учредяване и запазване на право на строеж; копие от фактури за продажба и справки по образец.

            В изпълнение на тези искания, от ревизираното лице, са представени документи и писмени обяснения, подробно описани в РД.

            От представения при ревизията нотариален акт /НА/ за учредяване и запазване право на строеж № 148/12.02.2016 г./л.204.-л.209/ е установено следното:

            Съгласно пункт I от нотариалния акт „ЕВРОСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД учредява на съсобственика си „АУГУСТА 2006“ ЕООД, а той приема и запазва за представляваното от него дружество право на строеж в съсобствен между двете дружества недвижим имот /НИ/ - дворно място, с площ общо от 283 кв. м., с адрес гр. Стара Загора, ул. „Любен Каравелов“ № 101, по силата на което „АУГУСТА 2006“ ЕООД да стане собственик на следните обекти:

            • гараж №1, на партерен етаж, от жилищна сграда, която ще се построи върху дворното място, със застроена площ на гаража от 20,74 кв. м., заедно с 2,586% ид. ч. от общите части на сградата, равняваща се на 5,07 кв. м., с обща площ по суперфиция 25,81 кв. м. (с дан. оценка – 1 019.80 лв.).

            • апартамент № 6, ет. 4, от жилищна сграда и гаражи, която ще се построи върху дворното място, със застроена площ от 82,68 кв. м., заедно с 10,309 % ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 20,21 кв. м., и заедно с прилежащото му складово помещение № 6 със застроена площ 14,56 кв. м. , както и заедно с 1,815% ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 3,56 кв. м., с обща площ по суперфиция 121,01 кв. м. (с дан. оценка – 5 976.5лв.).

            „ЕВРОСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД учредява на съсобственика си „АУГУСТА 2006“ ЕООД описаното по-горе право на строеж за сумата от 7 000 лв., която сума дружеството-приемател е изплатило изцяло по банков път в деня на подписване на НА.

            В пункт II.1 от нотариалния акт е договорено, че „ЕВРОСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, като собственик на 241/283 идеални части от недвижим имот – дворно място, намиращо се в гр. Стара Загора, ул. „Любен Каравелов“ № 101, цялото с площ 283 кв. м., учредява на дружество - приемател на право на строеж „ТЕРА ИНВЕСТ 99“ ЕООД, ЕИК ********* правото на строеж, по силата на което дружеството – приемател да построи предвидената по одобрен архитектурен строеж и дадена строителна линия жилищна сграда в имота с обекти за стопанска дейност и гаражи и стане собственик на обектите, подробно изброени в НА. Правото на строеж е прехвърлено срещу сумата от 41 000 лв. с ДДС.

            В пункт II.2 от НА е посочено, че дружество-учредител „АУГУСТА 2006“ ЕООД, като собственик на 42/283 ид. части от недвижим имот - дворно място с площ 283 кв. м., с адрес гр. Ст. Загора, ул. „Любен Каравелов“ №101, учредява на „ТЕРА ИНВЕСТ 99“ ЕООД правото на строеж, по силата на което дружеството - приемател да построи жилищна сграда с обекти за стопанска дейност и гаражи и да стане собственик на следните обекти /които са идентични с тези, за които дружеството–учредител „ЕВРОСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД съсобственик на имота с ревизираното лице учредява правото на строеж на дружеството – приемател „ТЕРА ИНВЕСТ 99“ ЕООД/:

            • гараж № 2 - партерен етаж, който ще се построи върху дворното място, със застроена площ на гаража от 30,50 кв. м., ведно с 3,803 % ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 7,46 кв. м., дан. оценка 1 499.80 лв.

            • гараж № 3 - партерен етаж, който ще се построи върху дворното място, със застроена площ на гаража от 29,68 кв. м., заедно с 3,700 % ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 7,25 кв. м., дан. оценка 1 459.1лв.

            • офис - на първи партерен етаж, който ще се построи върху дворното място, със застроена площ на гаража от 33,26 кв. м., заедно с 4,147 % ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 8,13 кв. м., дан. оценка 2 044.2 лв.

            • апартамент №1, ет.2 от жилищна сграда и гаражи, която ще се построи върху дворното място, със застроена площ от 65,86 кв.м., заедно с 8,212 % ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 16,10 кв.м., заедно с прилежащото складово помещение №1 със застроена площ 13,60 кв. м., заедно с 1,695% ид. части от общите части на сградата, равняваща се на 3,32 кв. м., дан. оценка 4 883.50 лв.

            • апартамент №2, ет.2 от жилищна сграда и гаражи, която ще се построи върху дворното място, със застроена площ от 78,32кв.м., заедно с 9,765 % ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 19,14кв.м., заедно с прилежащото складово помещение №2 със застроена площ 13,74 кв. м., заедно с 1,713% ид. части от общите части на сградата, равняваща се на 3,36 кв. м. дан. оценка 5 657.90 лв.

            • апартамент №3, ет.3 от жилищна сграда и гаражи, която ще се построи върху дворното място, със застроена площ от 65,86 кв. м., заедно с 8,212 % ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 16,10кв.м., заедно с прилежащото складово помещение №3 със застроена площ 13,70 кв. м., заедно с 1,708% ид. части от общите части на сградата, равняваща се на 3,35 кв. м. дан. оценка 4 027.00 лв.

            • апартамент №4, ет.3 от жилищна сграда и гаражи, която ще се построи върху дворното място, със застроена площ от 82,68кв.м., заедно с 10,309 % ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 20,21кв.м., заедно с прилежащото складово помещение №4 със застроена площ 9,75 кв. м. , заедно с 1,216% ид. части от общите части на сградата, равняваща се на 2,38 кв. м., дан. оценка 5 680.70 лв.

            • апартамент №5, ет.4 от жилищна сграда и гаражи, която ще се построи върху дворното място, със застроена площ от 65,86 кв. м., заедно с 8,212 % ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 16,10кв.м., заедно с прилежащото складово помещение №5 със застроена площ 14,59 кв. м., заедно с 1,819% ид. части от общите части на сградата, равняваща се на 3,57 кв. м., дан. оценка 4 944.80 лв.

            • апартамент №7, ет.5 и ет.6 от жилищна сграда и гаражи, която ще се построи върху дворното място, със застроена площ от 152,42 кв. м., от които: ниво едно с площ 115,02 кв. м., заедно с 19,004 % ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 37,26кв.м., заедно с прилежащото складово помещение №7 със застроена площ 14,23 кв. м., заедно с 1,775% ид. части от общите части на сградата, равняваща се на 3,48кв.м., дан. оценка 10 242.70 лв.

            По отношение на така учреденото в пункт II.2 право на строеж е констатирано, че вместо заплащане на парична сума „ТЕРА ИНВЕСТ 99“ ЕООД се задължава със свои средства и за своя сметка да построи и предаде в собственост и владение на „АУГУСТА 2006“ ЕООД, като контрапрестация на учредените от дружеството права, обектите, подробно описани в пункт I на НА в срок до 30.08.2017 г., като, в случай че не завърши изграждането на описаните обекти и не ги предаде на „АУГУСТА 2006“ ЕООД заедно с необходимите документи, удостоверяващи, че сградата, в която се намират обектите е завършена и че ползването й е разрешено по надлежния ред /удостоверение за въвеждане в експлоатация/, то той дължи неустойка на възложителя в размер на 100 000 лв.

            Въз основа на представено удостоверение № 19-16-265/07.12.2017г. за въвеждане в експлоатация на строеж от четвърта категория/л.107 от делото/, е установено, че сградата, за която е учредено правото на строеж е било издадено разрешение за строеж № 19-653/ 22.12.2015 г., т.е. преди датата на цитирания НА № 148/12.02.2016г. С оглед на това и на основание чл.45, ал.2 ЗДДС е обоснован извод, че доставката е облагаема. Съгласно цитираната разпоредба учредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена доставка по ал. 1 до момента на издаването на разрешение за строеж на сградата, за която се учредява или прехвърля правото на строеж.

            Във връзка с така учреденото право на строеж от ревизираното лице на „ТЕРА ИНВЕСТ 99“ ЕООД, подробно описано в пункт II.2 на нотариалния акт, от ревизията е констатирано, че „АУГУСТА 2006“ ЕООД е издало фактура № 983/16.02.2016 г. с данъчна основа 18 615.60 лв. и начислен ДДС 3 723.12 лв. с вписан предмет на доставка „съгласно НА № 148 от 12.02.2016г.“ Установено е, че от „ТЕРА ИНВЕСТ 99“ ЕООД също е издадена фактура на ревизираното лице с № 4/16.02.2016 г. на същата стойност и ДДС, и с предмет на доставката „съгласно НА № 148 от 12.02.2016г.“

            С оглед на изложеното, от ревизиращия екип е прието, че в случая е налице доставка по учредяване на право на строеж от страна на ревизираното дружество, заплащането по която ще се извърши със строителна услуга от страна на приемателя на правото на строеж - „ТЕРА ИНВЕСТ 99“ ЕООД. Изтъкнато е, че е налице т.нар. бартерна сделка и следва да се приложи чл.130 от ЗДДС, според който когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Цитирана е разпоредбата на чл.26, ал.7 от ЗДДС, съгласно която „когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.“ Направен е извод, че в конкретния случай, данъчната основа, следва да се определи по пазарната цена на предоставяната стока/правото на строеж/.

            За определяне на пазарната цена на отстъпеното право на строеж на 42/283 идеални части от недвижим имот дворно място с площ 283 кв. м., с адрес гр. Стара Загора, ул. „Любен Каравелов“ №101, са предприети действия в хода на настоящата ревизия за възлагане на експертиза. С Акт за възлагане на експертиза № Р-16001620000905-01-001 от 01.07.2020 г./л.79 от делото/ е възложено определяне на пазарна цена, по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК и по методите на § 1, т.10 от ДР на ДОПК по реда и начините регламентирани с Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на МФ, на посоченото в процесния нотариален акт отстъпено право на строеж от ревизираното лице. С протокол за приемане на резултатите от възложена експертиза от 16.07.2020г./л.84/ е прието представеното Заключение за извършена експертна оценка по реда на чл. 60 от ДОПК от лицензиран оценител/л.87-л.97/. В него е определена пазарната цена на правото на строеж в общ размер на 57 101.21 лева, включващо следните обекти:

            - Гараж №1 с пазарна цена на отстъпеното право на строеж в размер на 6 956.83 лв. без ДДС;

            - Апартамент №6, заедно с прилежащото складово помещение №6 е с пазарна цена на отстъпеното право на строеж в размер на 50 144.38 лв. без ДДС.

            Въз основа на така определена пазарна цена в РД е прието, че на основание чл.113, ал.1 и в петдневния срок, визиран в чл.113, ал.4 от ЗДДС, за „АУГУСТА 2006“ ЕООД е възникнало задължение за издаване на фактура на „ТЕРА ИНВЕСТ 99“ ЕООД с данъчна основа 57 101.21 лв. и начислен ДДС 11 420.25 лв.

            Както бе посочено и по-горе, при ревизията е установено, че във връзка с доставката на правото на строеж „АУГУСТА 2006“ ЕООД е издало на „ТЕРА ИНВЕСТ 99“ ЕООД фактура № **********/ 16.02.2016г. с данъчна основа 18 615.60 лв. и ДДС 3 723.12 лв., с посочен предмет на доставка „съгласно нотариален акт № 148/12.02.2016г.“ Предвид липсата на други издадени по повод на тази доставка фактури и на основание чл.130 от ЗДДС, във връзка с чл.26, ал.7 от ЗДДС, в РД е прието, че за разликата от 38 485.61лв. се дължи ДДС в размер на 7 697.13лв. и лихва за просрочие в размер на 2 034.52 лв.

            Ревизионният доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 03.08.2020г./л.37 от делото/

            На основание чл.117, ал.5 от ДОПК от ревизираното лице е подадено възражение с вх. № К7-35 от 17.08.2020г./л.39 от делото/, с което се оспорват изцяло констатациите и предложените за установяване задължения в ревизионния доклад. Оспорва се изготвеното експертно заключение за определяне на пазарната цена на отстъпеното право на строеж, учредено от „АУГУСТА 2006“ ЕООД с НА № 148/12.02.2016г. с твърдения, че е налице разминаване между данните в изготвена от експерта таблица и направеното заключение.

            По повод на подаденото възражение, от издателите на РА, са констатирани несъответствия в заключението на експертизата, поради което на вещото лице М.Е., е било връчено ИПДСПОТЛ с № Р-16001620000905-041-001/ 18.08.2020 г./л.53/, с което е изискано да бъде пояснено наличието на разминаване в изчисленията и представяне на коригирано експертно заключение. В отговор, с вх. № ВхР-3879/ 26.08.2020г./л.56/, лицензираният оценител е представил писмено обяснение, в което е посочено, че при изготвянето на първоначалното заключение е допусната техническа грешка поради проблеми с компютъра, в резултат на което неправилно е пренесена информацията както в таблиците, така и в текстовия файл. Приложено е коригирано заключение/л.57-л.66/ за извършена експертна оценка, в което техническата грешка е отстранена. Съгласно представеното ново заключение общата пазарна оценка на отстъпеното право на строеж на „ТЕРА ИНВЕСТ 99“ ЕООД за обектите по НА № 148/ 12.02.2016г. е в общ размер на 178 069.27 лв. Оценката е извършена по обекти, подробно представени в съставени таблици и описани в пункт II.2 от цитирания нотариален акт. В ревизионния акт е прието, че именно така определената по-висока пазарна цена, следва да бъде взета предвид като данъчна основа при определяне на задълженията на „АУГУСТА 2006“ ЕООД, на основание чл.26, ал.7 от ЗДДС. В останалата част, констатациите и изводите на съставителите на РД били възприети от издателите на РА в тяхната пълнота, поради което въз основа на съставения ревизионен доклад и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от В.П.А.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К.Г.Н. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16001620000905-091-001/ 28.08.2020г., с който на „АУГУСТА 2006“ ЕООД допълнително е начислен ДДС в размер на 31 890.73лв., с прилежащи лихви в размер на 13 012.66лв. за данъчен период от 01.02.2016г. до 29.02.2016г.

            Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от В.А. и К. Н., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

            Ревизионният акт е връчен по електронен път на „АУГУСТА 2006“ ЕООД на 31.08.2020г., съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път /л.29 от делото/.

            В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, „АУГУСТА“ ЕООД е обжалвало издадения Ревизионен акт № Р-16001620000905-091-001/ 28.08.2020г. по административен ред с подадена до Директора на Дирекция ОДОП – гр. Пловдив на 11.09.2020г. жалба по пощата/л.17/, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с вх.№ 70-00-9024/ 14.09.2020г.

            С Решение № 569/ 17.11.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, в производство по чл.155 ал.2 от ДОПК, е потвърден РА № Р-16001620000905-091-001 от 28.08.2020г., издаден на „АУГУСТА 2006“ ЕООД в обжалваната част за допълнително начислен ДДС в размер на 31 890.73, с лихви 13 012.66 лева за данъчен период от 01.02.2016г. до 29.02.2016г. След обсъждане на всички оплаквания на ревизираното лице за издаване на РА в нарушение на процесуалния и на материалния закон, с решението на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив са потвърдени констатациите, че в случая „АУГУСТА 2006“ ЕООД е доставчик по сделка за учредяване на правото на строеж върху подробно описаните в пункт II.2 на нотариалния акт обекти и купувач на строителната услуга за построяване на обектите, за които си е запазило правото на строеж, а „ТЕРА ИНВЕСТ 99“ ЕООД е доставчик на строителна услуга по изграждане на обектите, за които ревизираното лице си е запазило правото на строеж и купувач на правото на строеж на обектите, които следва да останат в негова изключителна собственост. В тази връзка е посочено, че съгласно чл.130, ал.2 от ЗДДС, данъчното събитие за доставките възниква по общите правила на закона, като според чл.130, ал.3 от ЗДДС, доставката по ал. 1 с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка. Според чл.130, ал.4 от ЗДДС, за целите на ал.3, размерът на полученото авансово плащане е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранната дата. Изтъкнато е, че в случая, по-ранната доставка е тази по учредяването на правото на строеж с НА № 148 от 16.02.2016 г. от страна на РЛ, тъй като строителната услуга не е извършена към този момент. С оглед на това, се сочи, че на основание чл.113, ал.1 и в петдневния срок, визиран в чл.113, ал.4 от ЗДДС, за „АУГУСТА 2006“ ЕООД възниква задължение за издаване на фактура на „ТЕРА ИНВЕСТ 99“ ЕООД за доставката по учредяването на правото на строеж върху посочените обекти. Отбелязано е, че същевременно, данъчната основа и ДДС по тази доставка представляват авансово (цялостно или частично) плащане от страна на ревизираното лице като получател на строителната услуга. С оглед на това, изложени са съображения, че за определяне на данъчната основа по процесната доставка е приложима разпоредбата на чл.26, ал.7 от ЗДДС. Посочено е, че в настоящия случай, макар от ревизираното лице да е била издадена фактура на „ТЕРА ИНВЕСТ 99“ ЕООД за доставката по обследвания нотариален акт, предвид цитираната разпоредба, правилно при ревизията е възложена експертиза за изчисляване на пазарна цена. За неоснователно е прието възражението, че експертизата не е изготвена на база 42/283 ид. части, колкото притежава ревизираното лице, а за цялото право на строеж. Решаващият орган е посочил, че на експертизата е била поставена задача, в която изрично е било посочено, да определи пазарната цена на отстъпеното право на строеж на 42/283 идеални части от недвижим имот дворно място с площ 283 кв. м, с адрес гр. Ст. Загора, ул. „Любен Каравелов“ № 101, по силата на което дружеството – приемател „ТЕРА ИНВЕСТ 99“ ЕООД следва да построи жилищна сграда с обекти за стопанска дейност и гаражи и да стане собственик на подробно изброените обекти, върху които се прехвърля правото на строеж. Изтъква се, че в така поставената задача е посочено и че оценката следва да бъде определена към датата на нотариалния акт. В тази връзка е обоснован извод, че задачата е съобразена с отразеното в НА и няма основание да се приеме нещо различно от установеното с експертизата. С оглед на изложеното РА е потвърден изцяло.

            Решението на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив е издадено като електронен документ и подписано с квалифициран електронен подпис от Г. Ж. А., като доказателство за удостоверяване валидността на сертификата към датата на издаване на решението, са представени по делото като разпечатка/л.12/.

            Решение № 569/ 17.11.2020г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив е връчено на „АУГУСТА 2006“ ЕООД по електронен път на 17.11.2020г. /л.16 от делото/.

            По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис, както и доказателства, представени и събрани по искане на оспорващото дружество. Допълнително, от страна на ответника, по делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на РА № Р-16002419000102-091-001/ 31.10.2019г. на ТД на НАП Пловдив, издаден на „АУГУСТА 2006“ ЕООД, отменен с Решение № 58/ 07.02.2020г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, окомплектовани и приложени към делото в три сини класьора.

            Във връзка с направеното оспорване от жалбоподателя, на изготвената в хода на ревизията оценителна експертиза и за изясняване на обстоятелствата по делото е допусната, назначена и изпълнена съдебно-оценителна експертиза - основно/л.308-л.311/ и допълнително заключение/л.333-л.338 от делото/, която да даде отговор на въпроса, каква е пазарната цена /стойност/ към 12.02.2016г. на учреденото от „АУГУСТА 2006“ЕООД право на строеж върху 42/283 идеални части от недвижим имот – Дворно място, находящо се в гр. Стара Загора, ул. „Любен Каравелов“ № 101, цялото с площ по актуална кадастрална скица от 283кв.м., а по първичен нотариален акт с площ от 285 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор 68850.515.324, съгласно Нотариален акт за учредяване и запазване на право на строеж № 148, том I, рег.№ 1795, дело 116 от 2016г. По основното заключение, вещото лице е изчислило пазарната стойност на отстъпеното право на строеж за два обекта: гараж №1 и апартамент №6 със складово помещение №6, които дружеството приемател на правото на строеж – „ТЕРА ИНВЕСТ 99“ ЕООД е следвало да построи срещу отстъпеното право на строеж 42/283 ид.ч. от описания в пункт II.2 на нотариалния акт недвижим имот. Определена е обща пазарна цена в размер на 51 533.65 лева.

            Тази оценка е оспорена от процесуалния представител на ответника, по съображения, че вещото лице не е отговорило на въпросите, така както са зададени. Изтъква, че предмет на спор е оценката на отстъпеното право на строеж, а не насрещната престация, която жалбоподателя е получил в замяна и която вещото лице е оценило.

            В тази връзка съдът е допуснал допълнителна съдебно-оценителна експертиза, която да оцени именно учреденото от „АУГУСТА 2006“ ЕООД правото на строеж в полза на „ТЕРА ИНВЕСТ 99“ ЕООД за обектите, описани в пункт II.2 на Нотариален акт за учредяване и запазване на право на строеж № 148, том I, рег.№ 1795, дело 116 от 2016г.

            Вещото лице, изхождайки от вида и състоянието на оценявания поземлен имот, е определило пазарната стойност на учреденото право на строеж, използвайки метода на пазарните сравнения /аналози/ по Българските стандарти за оценяване /БСО/, съответстващ на Метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци по Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на МФ за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. По този начин експертизата е определила, че пазарната стойност към 12.02.2016г. на правото на строеж на кв. м. е 229.25 лв. Посочено е, че тази стойност е валидна за офиса и апартаментите. За гаражите и складовите помещения, тази стойност е коригирана с граница на участие в стойността на продукта и е прието, че за тях пазарната стойност е на кв. м. е 137.55 лв. Така получените пазарни стойности на кв.м., са отнесени към общата квадратурата на отделните обекти на правото на строеж, подробно онагледени и представени в табличен вид на стр.9 от допълнителното заключение/съотв. л.337 от делото/. Въз основа на това, от вещото лице е изчислило общата пазарна стойност на правото на строеж на описаните в пункт II.2 от процесния нотариален акт обекти. Същата е определена в размер на 179 199.24 лева.

            За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на жалбоподателя, е назначена и изпълнена Съдебно – счетоводна експертиза /на л.360 – л.361 от делото/. Съобразно поставените задачи, вещото лице е извършило изчисления и е определило, че пазарната стойност на цялата сграда, съгласно двете оценителни експертизи е в размер на 230 732.89 лева. Въз основа на това е посочило, че частта на жалбоподателя, съобразно неговата собственост – 42/283 идеални части е в размер на 34 243.04 лева. Изчислен е дължимия ДДС върху тази стойност в размер на 6 848.61 лева и е определен дължимия остатък ДДС за данъчен период м.02.2016г., ведно с дължимата лихва.

            Заключението е оспорено от процесуалния представител на ответника като необосновано, тъй като счита, че направените изчисления от вещото лице не намират опора в доказателствата по делото. Изтъква, че дадената обща пазарна стойност на цялата сграда е получена чрез чисто механично събиране на стойностите на наличните по делото пазарни оценки от оценителните експертизи, без да се съобрази, че те оценят правото на строеж, а не готовия продукт/сградата/, каквато е била поставената задача на ССчЕ. Възразява, че е недопустимо вещо лице-счетоводител да определя пазарна цена на недвижими имоти, без да е спазен реда на § 1, т. 10 от ДОПК и Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. и при положение, че по делото има приети две оценителни експертизи.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16001620000905-091-001/ 28.08.2020г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

            Оспорването на РА № Р-16001620000905-091-001/ 28.08.2020г., потвърден с Решение № 569/ 17.11.2020г. на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

            Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-01/ 03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.44-л.49 от делото/. В случая Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620000905-020-001 от 14.02.2020г., е издадена от В.П.А.на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-01/ 03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620000905-020-001 от 14.02.2020г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001620000905-020-002 от 15.05.2020г., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – В.П. А..

            Възложената ревизия на „АУГУСТА 2006“ ЕООД е извършена от определените със ЗВР № Р-16001620000905-020-001 от 14.02.2020г. органи по приходите – К.Г.Н. на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Т.Г.М.Л. – инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16001620000905-092-001/ 30.07.2020г. /чл.117, ал.1 от ДОПК/.

            Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16001620000905-091-001 от 28.08.2020г. е издаден от В.А. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на „АУГУСТА 2006“ ЕООД и от К. Н. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизия. Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.

            Посочените по-горе, заповед за възлагане на ревизия, заповед за изменението й, съставения въз основа на ревизията Ревизионен доклад № Р-16001620000905-092-001/ 30.07.2020г. и РА № Р-16001620000905-091-001 от 28.08.2020г., са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R в т.I от делото/. От представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.

            Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад, е неразделна част от него.

            Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи на 30.07.2020г., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. Ревизионния доклад съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

            Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:

            С обжалвания РА № Р-16001620000905-091-001 от 28.08.2020г., издаден на „АУГУСТА 2006“ ЕООД е начислен допълнително ДДС в размер на 31 890.73 лева, с прилежащи лихви в размер на 13 012.66 лева за данъчен период 01.02.2016г. – 29.02.2016г.

            По делото не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че в случая е налице бартерна сделка по смисъла на чл.130, ал.1 от ЗДДС между ревизираното лице - „АУГУСТА 2006“ ЕООД и „ТЕРА ИНВЕСТ 99“ ЕООД. От приложения по делото Нотариален акт за учредяване и запазване на право на строеж № 148, том I, рег.№ 1795, дело 116 от 2016г./л.204-л.209/. е видно, че ревизираното лице като собственик на 42/283 ид.ч. от недвижим имот – дворно място, учредява право на строеж на дружество-приемател „ТЕРА ИНВЕСТ 99“ ЕООД върху определени обекти, подробно описани в пункт II.2 от нотариалния акт, като е уговорено приемателят да стане собственик на същите, срещу задължението да построи със свои сили и средства предвидената за строителство жилищна сграда в посочения имот, с одобрен архитектурен проект и дадена строителна линия, в т.ч. да построи със свои сили, материали и средства обектите, за които дружеството – учредител си е запазило правото на строеж – апартамент №6 и гараж №1, описани в пункт I на нотариалния акт.

            Следователно, налице е доставка – учредяване на право на строеж от страна на „АУГУСТА 2006“ ЕООД, заплащането, по която ще се извърши със строителна услуга от страна на приемателя на правото на строеж на обектите, върху които ревизираното лице си е запазило правото на строеж.

            Съгласно чл. 130, ал. 1 от ЗДДС, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.

            В случая, ревизираното лице „АУГУСТА 2006“ ЕООД е доставчик по сделка за учредяване на правото на строеж върху подробно описаните в нотариалния акт обекти и купувач на строителната услуга за построяване на обектите, за които си е запазило правото на строеж, а „ТЕРА ИНВЕСТ 99“ ЕООД е доставчик на строителна услуга по изграждане на обектите, за които РЛ си е запазило правото на строеж и купувач на правото на строеж на обектите, които следва да останат в негова изключителна собственост.

            На практика, жалбоподателят в настоящото производство не оспорва характера на сделката като бартер, нито че дължи за нея ДДС, но оспорва определената му с ревизионния акт данъчна основа, върху която данъкът следва да се начисли.

            Съгласно чл.130, ал.2 от ЗДДС, данъчното събитие за доставките възниква по общите правила на закона, като според чл.130, ал.3 от ЗДДС, доставката по ал.1 с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка.

            В чл.130, ал.4 от ЗДДС, е посочено, че за целите на ал.3, размерът на полученото авансово плащане е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранната дата.

            С оглед на тази правна регламентация, съдът намира, че в случая, по-ранната доставка е тази по учредяването на правото на строеж от страна на „АУГУСТА 2006“ ЕООД, което е станало на 12.02.2016г. с процесния нотариален акт, тъй като строителната услуга не е извършена към този момент. Същевременно, данъчната основа и ДДС по тази доставка представляват авансово (цялостно или частично) плащане от страна на ревизираното лице като получател на строителната услуга.

            Не се спори, че във връзка с доставката по цитирания нотариален акт от ревизираното лице е била издадена фактура № 983/16.02.2016 г. за отстъпеното право на строеж с данъчна основа 18 615.60 лв. и начислен ДДС 3 723.12 лв. с вписан в нея предмет „съгласно НА №148 от 12.02.2016 г.“/л.199 от делото/.

            Въпреки това при ревизията е прието, че предвид разпоредбата на чл.26, ал.7 от ЗДДС данъчната основа на доставката следва да е пазарната цена на правото на строеж. За определянето й, в хода на ревизионното производство, е била назначена оценителна експертиза по реда на чл.60 от ДОПК, която е дала заключение, че общата пазарна оценка на отстъпеното право на строеж от „АУГУСТА 2006“ ЕООД на „ТЕРА ИНВЕСТ 99“ ЕООД е в размер на 178 069.27 лева/л.57-л.66/.

            Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.7 от ЗДДС, в приложимата й редакция, „когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.“

            От анализа на цитираната норма е видно, че същата не предвижда императивно, във всички случаи, когато е налице бартер, данъчната основа да е пазарната цена на предоставеното.

            В конкретния случай, безспорно от приложения нотариален акт се установява, че възнаграждението по доставката за учредяване право на строеж, по която доставчик е ревизираното лице, е определено в насрещна строителна услуга, дължима от „ТЕРА ИНВЕСТ 99“ ЕООД. В тази връзка обаче, следва да бъде съобразено и обстоятелството, че прехвърлянето на правото на строеж, каквато е настоящата хипотеза, е доставка на стока по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС. Следователно, по силата на чл.26, ал.7, изр. 1 от ЗДДС данъчната основа на тази доставка е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока. Органите по приходите е следвало да определят данъчната основа на доставката съгласно данъчната основа при придобиването, съответно себестойността на правото на строеж и едва при невъзможност за това – съгласно пазарната оценка. В тази връзка, следва да бъде отбелязано, че нито в ревизионния доклад, нито в РА се съдържат констатации за цената на придобиване или себестойността на правото на строеж. Още по-малко е изследван въпроса дали е възможно данъчната основа да бъде определена по този ред. Действително, чл.26, ал.7, изр.2 от ЗДДС предвижда, че данъчната основа е пазарната цена, но само когато е изпълнено предварителното условие, което законодателят е предвидил, а именно да не може да се определи цената на придобиване или себестойността на предоставената стока. В този смисъл, по делото не са налице нито данни, нито конкретни доказателства тази невъзможност да е изследвана и установена. По никакъв начин не става ясно, защо е следвало да се премине към определяне на пазарна цена на процесното право на строеж. Не са изложени каквито и да било съображения или доводи в тази насока.

            С оглед на изложеното, съдът намира, че органите по приходите са приложили неправилно материалния закон – приели са, че данъчната основа е пазарната цена на предоставеното право на строеж, без да обосноват причините, наложили това. Именно в тежест на органите по приходите е да установят съществуването на фактическите основания и да докажат изпълнението на законовите изисквания при издаването на ревизионен акт, което в конкретния случай не е сторено.

            Вместо да бъдат изяснени тези въпроси, а именно каква е цената на придобиване, съответно себестойността на предоставеното право на строеж, както и дали е възможно данъчната основа да се определи въз основа на тях, в хода на ревизията е изследван въпроса за себестойността на строителната услуга, съответно на обектите, които ревизираното лице получава като контрапрестация срещу отстъпеното право на строеж./стр.7-9 от РД, съотв.л.33 и 34 от делото/. Извършена е била и насрещна проверка на „ТЕРА ИНВЕСТ 99“ ЕООД/л.99 и сл./. В тази връзка обаче следва обаче да бъде отбелязано, че констатациите на органите по приходите и събраните доказателства в тази насока са ирелевантни в конкретния случай. Това е така, тъй като по арг. на чл.26, ал.7 ЗДДС от значение за определяне на данъчната основа е стойността на предоставеното от ревизираното лице, а не на това което получава като насрещна престация.

            Освен това, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.26, ал.7 ЗДДС намира приложение, само и единствено в случаите, когато е налице бартер - доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, но при условие, че страните по сделката не са й придали парично изражение. Както бе отбелязано по-горе, от ревизираното лице е била издадена фактура № 983/16.02.2016 г. за отстъпеното право на строеж с данъчна основа 18 615.60 лв. и начислен ДДС 3 723.12 лв. с вписан в нея предмет „съгласно НА №148 от 12.02.2016 г.“/л.199 от делото/. В този смисъл съдът намира, че именно с издадената фактура, страните са придали парично изражение на сделката. Още повече, че в случая законодателят не е определил някакъв особен ред, начин или форма, по който това да се случи.

            С оглед на изложеното, незаконосъобразно за данъчна основа е приета пазарната цена на отстъпеното право на строеж, при положение, че от дружеството са посочени данни за цената на доставката – придадено й е парично изражение и ДДС е начислен.

            В тази връзка, следва да бъде посочено още, че основен принцип в общата система на ДДС е, че данъчната основа на една облагаема доставка е реално получената насрещна престация (чл. 73 от Директивата за ДДС). Според постоянната съдебна практика на СЕС основата за облагане е реално получената от данъчнозадълженото лице насрещна престация, която представлява субективна, т.е. действително получена стойност, а не стойност, определена според обективни критерии (т.41 и т.42 от решението по дело С-19/12 и т.44 и т.45 от решението по дело С-549/11). Изключение от този принцип е чл.80 от Директивата за ДДС, чиято цел е посочена в самата разпоредба - да се предотврати неплащането или избягването на данъци. В чл. 80, § 1 Директива 2006/112/ЕО изрично ограничава хипотезите на възприемане на пазарната цена като данъчна основа за облагане с ДДС до сделки, при които страните имат семейни или други близки лични връзки, връзки по управлението, собствеността, членството, финансови или юридически връзки и това сочи на риск от загуба на данъчни приходи. В този смисъл, по време не ревизията и в хода на съдебното производство приходните органи е следвало да докажат, че са налице условията на цитираната разпоредба от Директивата, за да се възприеме пазарната цена за учреденото правото на строеж. Такива доказателства няма, тъй като не е установена свързаност между лицата по доставките, поради което необосновани са констатациите на приходните органи, че следва да се приеме пазарната цена като данъчна основа на процесните доставки. В този случай доказателствената тежест пада върху ревизиращите органи, които твърдят положителните факти, че са налице хипотезите на чл. 80, § 1 от Директивата, т.е. че следва ДДС да се начислява върху пазарната цена на доставките. Без тези предпоставки, подходът на органите по приходите по определяне на пазарна цена за данъчна основа е в противоречие със съюзното право. Данъчната основа следва да се изчисли по субективната стойност, т. е. по оценката на доставчика на стойността на отстъпеното право на строеж, което е съдържание на доставката и в конкретния случай е обективирана в издадената от „АУГУСТА 2006“ ЕООД фактура № 983/16.02.2016г./л.199 от делото/. Изцяло в този смисъл е и даденото разрешение в цитираната по-горе практика на СЕС, според която само при свързаност на страните по доставката, данъчната основа при бартер може да бъде пазарната цена.

            С оглед на изложеното съдът намира, че приетите като доказателства по делото заключения по двете съдебно-оценителни експертизи, са неотносими към определяне на данъчната основа на процесната доставка.

            Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че пазарната оценка на правото на строеж, изготвена в хода на ревизията по реда на чл.60 от ДОПК, е несъответна на притежаваните идеални части от „АУГУСТА 2006“ ЕООД. Въпреки възраженията на жалбоподателя, решаващия административен орган не е извършил дължимата проверка на заключението, а се е задоволил да посочи, че се оценява 43/283 ид.ч. от правото на строеж върху процесните обекти и в този смисъл задачата, поставена на вещото лице, била съобразена с отразеното в нотариалния акт и няма основание да се приеме нещо различно от установеното с тази експертиза. Обстоятелството, че задачата е правилно поставена, не води до извод, че тя е изпълнена точно. Ако бе извършил дължимата преценка, за която не са необходими специални знания, решаващият орган щеше да установи, че получената пазарна оценка, представлява общата пазарна стойност на правото на строеж на описаните в пункт II.2 от процесния нотариален акт обекти. Видно от констативната част на експертизата, след като е получена пазарната цена за кв.м. на правото на строеж, същата е умножена по общата квадратурата на отделните обекти на правото на строеж, подробно онагледени и представени в табличен вид на стр.6 от заключението /съответстваща на л.62 от делото/. Получените стойности по никакъв начин не са съотнесени и преизчислени, съобразно оценяваната идеална част от 42/283, а са механично пренесени в заключението на експерта. Това прави изводите на директора на дирекция ОДОП, съответно тези в РА, необосновани, поради допуснато нарушение на принципа на обективност, прогласен в чл.3 от ДОПК. Макар обаче това съществено процесуално нарушение да не може да обуслови отмяна на оспорения акт само на това основание, поради обстоятелството, че настоящата инстанция дължи разрешаването на спора по същество, същото е от значение за неговата обоснованост. Това е така, тъй като основаването на фактическите констатации на неправилно определена пазарна цена в изготвената експертиза, не осигурява дължимото според чл.170, ал.1 АПК главно пълно доказване на материалните предпоставки за съществуването на задълженията, вменени на жалбоподателя.

По изложените съображения жалбата се явява основателна. Ревизионен акт № № Р-16001620000905-091-001/ 28.08.2020г., потвърден с Решение №158 от 05.03.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, с който на „АУГУСТА 2006“ ЕООД е начислен допълнително ДДС по процесната доставка, се явява издаден при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да се отмени като незаконосъобразен.

При този изход на спора, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е частично основателно. Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар. Установява се, че направените от жалбоподателя разноски по делото са в размер 880лв./осемстотин и осемдесет лева/, като включват разноски за държавна такса - 50лв.; разноски за съдебно-оценителна експертиза общо в размер на 630 лева – л.301, л.320 и л.350 и разноски за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200 лева – л.357. Не се установява обаче да е заплатено адвокатско възнаграждение. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие/л.80/ в него не е договорен размер на адвокатския хонорар. Наред с това, доказателства за това, че такъв е платен не са представени до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, нито е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл.144 АПК. С оглед изложеното следва да се осъди ответникът да заплати на оспорващия реално направените и доказани разноски по делото за държавна такса и експертизи, които възлизат общо в размер на 880 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК   Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ОТМЕНЯ по жалба на „АУГУСТА 2006“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „ххх“ № 201, ет.3, ап.8, представлявано от управителя М.Д.К., Ревизионен акт № Р-16001620000905-091-001/ 28.08.2020г., издаден от В.П.А.на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и К.Г.Н. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 569/ 17.11.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството е начислен допълнително ДДС в размер на 31 890.73лв. с лихви 13 012.66лв. за данъчен период от 01.02.2016г. до 29.02.2016г., като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на Националната агенция за приходите, да заплати на „АУГУСТА 2006“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „ххх“ № 201, ет.3, ап.8, сумата от 880 лева /осемстотин и осемдесет лева/, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: